Патриаршеско и синодално окръжно послание по повод 70-годишнината от вдигането на схизмата над Българската православна църква

В хилядолетната си история българският народ и неговата Православна църква са били изправяни пред не едно и две тежки изпитания. Времена на подем и възход са били заменяни от периоди на покруса и печал. Ала изпитанията не можеха да сломят духа на нашия народ, нито да подкопаят неизменната му вяра в Бога и в Неговия благ промисъл. Така беше и в дългите десетилетия на наложената над Българската Екзархия църковна схизма – може би най-тежкото в исторически аспект изпитание, пред което е била изправяна Поместната ни църква. С дълбока вяра в Бога, но и с ясно съзнание за несправедливия характер на стореното му през 1872 г., православният български народ нито за миг не измени на православната си християнска вяра и на светото православие, а с много търпение дочака благоприятното време за разрешаване на тежкия конфликт с майката-църква Константинополската вселенска патриаршия, когато на 22 февруари 1945 г. схизмата беше вдигната и каноничното общение с останалите Поместни църкви беше възстановено.

Днес от това радостно събитие, се изпълват седем десетилетия – период, в който, въпреки последвалите изпитания на безбожния тоталитарен политически режим и на последвалия го вътрешен разкол, нашата Църква израсна и още повече укрепна, за да влезе в третото хилядолетие от Христовата епоха единна и още по-силна – надеждна духовна опора на своя обичен народ и на своята родина. „Славна църква, която няма петно, или порок, … света и непорочна” – такава, каквато искаше да вижда Църквата още в зората на християнството апостолът на народите, св. апостол Павел (Еф. 5:27).

Отбелязвайки скъпия на паметта на родната ни Църква юбилей, не е необходимо да се връщаме обратно към миналото, за да повтаряме добре известни истини и факти от това минало. Историята отдавна е изследвала и отсъдила всички подробности около така наречената „Българска схизма” – тъжно събитие не само от живота на родната ни Поместна църква, но и на цялата Църква Христова навсякъде по целия свят. Защото тази Църква е едно Тяло Христово и страданието на един от неговите членове донася не по-малко страдание и на цялото Тяло. „Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло… и всички с един Дух сме напоени” (1 Кор. 12:13). Както и радостта на всеки член на това Тяло Христово е радост и за всички останали.

Ето защо нека в този празничен ден, не търсим толкова историческата правда, а се радваме на единството от общението ни в Светия Дух с всички сестри – Православни църкви и заедно с тях работим още по-усърдно и успешно за делото на православното християнско свидетелство, за общата мисия на Христовата църква.

Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен юбилей!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН