Патриарси и пророци



страница76/76
Дата22.08.2017
Размер8.45 Mb.
#28548
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   76

6.


В Бит. 15:13 четем, че Господ каза на Авраам: “Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.” Изх. 12:40 казва: “А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.” Но Павел в Гал. 3:15-17 казва, че от сключването на завета с Авраам до даването на закона при Синай бяха изминали четиристотин и тридесет години.

От тези писания следователно не трябва да разбираме, че израилтяните са били в Египет в продължение на четиристотин години. Действителното време, прекарано в Египет, може да е било само около двеста и петдесет години. Библията казва, че “пришелстването на израилевите чада” бе четиристотин и тридесет години. Авраам, Исаак и Яков - предтечите на израилтяните, бяха пришълци в Ханаан. Периодът от четиристотин и тридесет години започва от обещанието, дадено на Авраам, когато той получи заповед да излезе от Ур Халдейски. Четиристотинте години от Бит. 15:13 започват от по-късен период. И забележете, че периодът от четиристотин години не е само времето на пришелстването, но и на угнетяването. Това в съгласие с Писанията трябва да бъде смятано тридесет години по-късно, около времето, когато Исмаил, “роденият по плът гонеше родения по дух” [Исаак] (Гал. 4:29).



7.


Златното теле бе изображение на свещения бик Апис, на което египтяните се покланяха и с което израилтяните непременно се бяха запознали по време на дългото си пребиваване в Египет. За този бог Апис, за това, което той символизираше, имаме следното изявление:

“Апис, бикът, на когото се покланяха древните египтяни, който бе смятан за символ на Озирис, бога на Нил, съпруг на Изида и великото божество на Египет” (Енциклопедия на Чеймбърс).

Енциклопедия Британика в статията “Апис” говори следното за гръцките писатели и за йероглифните надписи: “Според този възглед Апис бил въплъщение на Озирис, изобразен като бик.”

Тъй като Апис бил смятан за видимо въплъщение на Озирис, ние трябва да научим какво е представлявал Озирис, за да разберем поклонението на телето, извършвано от израилтяните. Отново цитираме Енциклопедия Британика:

“Всички тайни на египтяните и цялата им вяра в бъдещото състояние ги привързва към поклонението [на Озирис]. Озирис е идентифициран със Слънцето... Поклонението на Слънцето е примитивна форма на египетска религия, може би и на по-стара от египетската.”

“На Озирис се отдаваше служба чрез музика и приношения за мъртвите и всички надписи по гробници, освен тези от по-късния период, сочат направо към него.” “Бикът Апис, който в Египет носи името Нил, Хапи, бе предмет на поклонение в Мемфис... Смяташе се, че Апис е жив символ на Озирис и по този начин той бе свързан със Слънцето и с Нил.”

От тези извадки е ясно, че поклонението, което израилтяните отдадоха на златното теле, бе наистина египетска форма на поклонение на Слънцето - тази форма на идолопоклонство, която винаги е била на първо място като антипод на истинското поклонение на Бога. Наистина е многозначително това, че по времето, когато Бог по особен начин се изяви на израилтяните и ги запозна със Своята събота, те трябваше да преживеят падението да се поклонят на Слънцето, чийто главен празник - първият ден на седмицата, винаги бе съперничил по превъзходство над деня, специално определен за поклонение на истинския Бог.

Обожествявайки златното теле, израилтяните твърдяха, че се покланят на Бога. Така Аарон, когато освети поклонението на идола, провъзгласи: “Утре ще бъде празник Господу.” Те твърдяха, че се покланят на Бога, както египтяните се покланяха на Озирис под подобието на образа. Но Бог не можеше да приеме службата. Макар че бе извършена в Негово име, божеството Слънце, а не Йехова, бе истинският обект на поклонението им.

Поклонението на Апис бе придружено с най-голяма разпуснатост. И докладът на Писанието казва, че поклонението на телето у израилтяните било придружено с цялата безнравственост, обичайна за езическото поклонение. Ние четем: “И на следния ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят” (Изх. 32:6). Еврейската дума, преведена с глагола “играя”, означава “игра с подскачания, пеене и танцуване”. Този танц, особено сред египтяните, бе чувствен и неблагоприличен. Думата, преведена като “развратиха” в следващия стих, където е казано: “защото се развратиха Твоите люде, които си извел из египетската земя”, е същата, използвана и в Бит. 6:11, 12, където четем, че земята била “развратена”: “И земята се разврати пред Бога.” Това обяснява ужасния гняв на Господа и причината, поради която Той пожела да погуби народа веднага.

8.


Десетте заповеди бяха “заветът”, за който говори Господ, когато предложи на Израил да сключи завет с Него, казвайки: “...ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми...” (Изх. 19:5). Десетте заповеди бяха израз на Божия завет, преди той да бъде сключен с Израил. Те не бяха нещо, с което израилтяните трябваше да се съгласят, а нещо, което Бог им бе заповядал да извършват. Така десетте заповеди - Божият закон, станаха основа на завета, сключен между Него и Израил. Десетте заповеди с всичките си подробности са “всички тия условия”, за които бе сключен заветът (виж Изх. 24:8).

9.


Когато се принасяше жертва за грях, било за свещеник или за цялото събрание, кръвта се внасяше в Светая, поръсваше се пред завесата и върху роговете на златния олтар. Тлъстината биваше изгаряна на олтаря за всеизгаряне в двора, но тялото на жертвата биваше изгаряно извън лагера (виж Лев. 4:1-21).

Когато обаче жертвата бе за управител или за някой от народа, кръвта не се внасяше в Светая, а месото трябваше да бъде ядено от свещеника, както Господ нареди на Мойсей: “Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане” (Лев. 6:26; виж Лев. 4:22-35).



10.


Това, че нашият Господ Исус Христос извика Мойсей на планината и разговаря с него, е очевидно от следните съображения:

Христос е Този, чрез Когото Бог във всички времена се е откривал на човека. “Но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него” (1 Кор. 8:6). “Това е оня [Мойсей], който е бил в църквата в пустинята заедно с Ангела, Който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи да ги предаде на нас” (Деян. 7:38). Този Ангел бе Ангелът на Божието присъствие (Исая 63:9), Ангелът, в Когото бе името на великия Господ (Изх. 23:20-23). Този израз не може да се отнася за никой друг освен за Божия Син.

И отново: Христос е наречен Словото Божие - Йоан 1:1-3. Наречен е така, защото Бог във всичките епохи даваше откровенията Си на човека чрез Христос. Неговият Дух вдъхновяваше пророците - 1 Петрово 1:10, 11. Той им се разкри като Ангела на Господа, Предводителя на Господнето множество, Архангел Михаил.

11.


Повдиган е бил, а и сега много се обсъжда въпросът, ако теократичната форма на управление е била добра във времето на Израил, защо да не е добра и за нашето време. Отговорът е лесен:

Теокрацията е управление, чиято власт произтича пряко от Бога. Управлението на Израил е било истинска теокрация. Това е било наистина Божие управление. В горящия храст Бог поръча на Мойсей да изведе Неговия народ от Египет. Чрез знамения и многобройни могъщи чудеса Бог избави Израил от Египет и застана начело в пътя му през пустинята, а накрая го заведе в обещаната земя. Там Той го управлява чрез съдии “до пророк Самуил”, на когото Бог говореше още в детството му и чрез когото изявяваше волята Си. В дните на Самуил народът поиска да има цар. Бог допусна това и избра Саул, когото Самуил помаза за цар над Израил. Саул не изпълни Божията воля и отхвърли Господнето слово. Затова Господ го отстрани от царуването и изпрати Самуил да помаже Давид за цар над Израил; а Давидовия трон Бог установи завинаги. Когато Соломон наследи царството от баща си Давид, докладът казва: “Тогава Соломон седна на Господния престол като цар вместо баща си Давида...” (1 Лет. 29:23). Тронът на Давид бе трон на Господа, а Соломон седна на Господния трон като цар над земното Божие царство. Наследяването на трона по линията на Давид стигна до Седекия, който се подчини на вавилонския цар и влезе в тържествен завет с Бога да бъде негов верен съюзник. Но Седекия наруши завета си и тогава Господ му каза:

“А ти... скверни княже израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си, така казва Господ Йехова: “Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава, възвиси смирения, а смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.” (Езекиил 21:25-27, виж 17:1-21)

Тогава царството бе васално на Вавилон. Когато Вавилон падна и се издигна Мидо-Персия, то бе съборено за първи път. Когато падна Мидо-Персия и се издигна Гърция, бе съборено за втори път. Когато Гръцката империя даде път на Римската, то бе съборено за трети път. И тогава Словото казва: “...та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.” Кой е този, който има правото? - “... ще [Го] наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край” (Лука 1:31-33). И докато Той бе тук като “оня пророк”, “човек на скърби и навикнал на печал”, в нощта, когато бе предаден, сам заяви: “Моето царство не е от този свят.” Така тронът на Господа бе преместен от този свят и не ще “пребъде повече, докато не дойде Оня, Който има правото”. Тогава то ще бъде дадено на Него. А онова време е краят на този свят и началото на “царството, което ще дойде”.

Спасителят каза на дванадесетте апостоли: “Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте израилеви племена” (Лука 22:29-30). От доклада на Матей за Христовото обещание към дванадесетте научаваме кога то ще се сбъдне: “...във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена” (Матей 19:28). В притчата за талантите Христос представи Себе Си чрез образа на благородника, който “отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне” (Лука 19:12). А Той сам е казал кога ще седне на трона на славата: “А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи” (Матей 25:31, 32).

Към това време гледа писателят на “Откровение”, когато казва: “Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове” - Откр. 11:15. Контекстът ясно показва кога ще стане това: “Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите, и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята” - Откр. 11:18. Във времето на последния Съд ще бъде дадена награда на праведните и наказание на нечестивите, тогава Христовото царство ще се установи. Когато бъдат унищожени всички, които се противопоставят на величеството на Христос, царството на този свят ще стане царство на нашия Господ и на Неговия Христос. Тогава Христос ще царува като “Цар на царете, Господ на господарите” (Откр. 19:16). “А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светии на Всевишния” и “светиите на Всевишния ще приемат царството и ще владеят царството довека и до вечни векове” (Даниил 7:27, 18).

Царството на Христос не може да се установи, преди да дойде това време. Неговото царство не е от този свят. Последователите му трябва да смятат себе си като “чужденци и пришълци на земята”. Павел казва: “...нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител - Господа Исуса Христа” (Евр. 11:13; Фил. 3:20).

Откакто израилевото царство премина, Бог никога не е упълномощавал с авторитета Си нито човек, нито група хора, които да налагат изпълняването на Неговите закони. “На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римл. 12:19). Гражданските управления трябва да се занимават с отношенията на човека към човека, но не и със задълженията, които произтичат от връзката на човека с Бога.

Освен израилевото царство, на земята не е съществувало никое друго управление, в което Бог да ръководи държавните дела чрез вдъхновени от Него мъже. Когато са се старали да образуват управление като това на Израил, хората непременно са се заемали сами да тълкуват и да налагат изпълнението на Божия закон. Присвоявали са си правото на контрол над съвестта и така са отнемали прерогативите на Бога.

В Стария завет, макар греховете против Бога да получаваха временни наказания, те се изпълняваха не само с одобрението на Бога, но и под прекия Му контрол и по Неговата заповед. Чародейците трябваше да бъдат предавани на смърт, идолопоклонниците - да бъдат убивани, а богохулството и светотатството бяха наказвани със смърт и биваха изтребвани цели езически народи. Но налагането на тези наказания бе ръководено от Този, Който чете човешките сърца, знае мярката на тяхната вина и се отнася към Своите творения с мъдрост и милост. Когато хора с човешки слабости и страсти се заемат да налагат тези наказания, безспорно се отваря врата за неограничена несправедливост и жестокост. Ще бъдат извършвани най-нечовешки престъпления и всичко това - в святото име на Христос.

От израилевите закони, които наказваха престъпленията против Бога, са били извличани аргументи, за да се докаже, че подобни грехове трябва да се наказват и в наше време. Всички преследвачи са ги използвали, за да оправдаят делата си. Принципът, че Бог е предал на човешки авторитет правото да контролира съвестта, е в самата основа на религиозната тирания и преследване. Но всички, твърдящи това, не взимат предвид факта, че живеем в друг завет, при условия напълно различни от ония, в които живееше Израил; че израилевото царство бе символ на Христовото царство, което не ще бъде основано преди второто Му идване, и задълженията, произтичащи от връзката между човека и Бога, не трябва да бъдат регулирани или налагани от човешки авторитет.

12.


Относно идентифицирането на Самуиловата Рама с Вениаминовата Рама д-р Едерсхайм казва: “Тези две места изглеждат установени: Сауловата резиденция е в Гавая, а той за първи път се срещна със Самуил в Рама. Но ако е така, изглежда невъзможно, имайки предвид 1 Царе 10:2, да се идентифицира Рама на Самуил с Вениаминовата Рама, или да се гледа на нея като на съвременния Неви Самуел, който е на 4 мили северозападно от Ерусалим.”

* Англ. прев. на Библията гласи: “Кой тогава желае да посвети своята служба на Господа този ден?”

* Всеки трети ден - според Херодот.

** Срещу поклонението на Нил бяха насочени две чудеса и същите две - срещу Изида и Озирис, защото се смятаха за върховни богове. Мнозина поставяха на първо място Нил, като казваха, че той имал сила да напоява Египет независимо от действието на природата.




Съдържание




Част първа - В началото


Глава 1 - Защо грехът бе допуснат

Глава 2 - Сътворението

Глава 3 - Изкушението и падението

Глава 4 - Планът на изкуплението



Част втора - Отстъпничество


Глава 5 - Изпитът на Каин и Авел

Глава 6 - Сит и Енох

Глава 7 - Потопът

Глава 8 - След потопа

Глава 9 - Буквалната седмица

Глава 10 - Вавилонската кула



Част трета - Наследници на вярата


Глава 11 - Призоваването на Авраам

Глава 12 - Авраам в Ханаан

Глава 13 - Изпит на вярата

Глава 14 - Унищожението на Содом

Глава 15 - Женитбата на Исаак

Глава 16 - Яков и Исав

Глава 17 - Бягството и изгнаничеството на Яков

Глава 18 - Нощ на борба

Глава 19 - Завръщането в Ханаан

Глава 20 - Йосиф в Египет

Глава 21 - Йосиф и неговите братя

Част четвърта - Избраният народ


Глава 22 - Мойсей

Глава 23 - Язвите върху Египет

Глава 24 - Пасхата

Глава 25 - Изходът

Глава 26 - От Червено море до Синай

Глава 27 - Даване закона на Израил

Глава 28 - Идолопоклонство в подножието на Синай

Глава 29 - Враждата на Сатана против закона



Част пета - Обучение в пустинята


Глава 30 - Скинията и нейните служби

Глава 31 - Грехът на Надав и Авиуд

Глава 32 - Законът и заветите

Глава 33 - От Синай до Кадис

Глава 34 - Дванадесетте разузнавачи

Глава 35 - Бунтът на Корей

Глава 36 - В пустинята

Глава 37 - Ударената скала

Глава 38 - Пътуването около Едом

Глава 39 - Завладяването на Васан

Глава 40 - Валаам

Глава 41 - Отстъпление при Йордан

Глава 42 - Законът повторен

Глава 43 - Смъртта на Мойсей



Част шеста - Установяване в Ханаан


Глава 44 - Преминаването на Йордан

Глава 45 - Падането на Ерихон

Глава 46 - Благословения и проклятия

Глава 47 - Съюз с гаваонците

Глава 48 - Разделянето на Ханаан

Глава 49 - Последните думи на Исус Навиев

Глава 50 - Десятъци и приношения

Глава 51 - Божията грижа за бедните

Глава 52 - Годишните празници

Част седма - Времето на съдиите


Глава 53 - Древните съдии

Глава 54 - Самсон

Глава 55 - Малкият Самуил

Глава 56 - Илий и неговите синове

Глава 57 - Ковчегът отнет от филистимците

Глава 58 - Пророческите училища



Част осма - Ранните царе


Глава 59 - Първият цар на Израил

Глава 60 - Самонадеяността на Саул

Глава 61 - Саул отхвърлен

Глава 62 - Помазването на Давид

Глава 63 - Давид и Голиат

Глава 64 - Беглецът Давид

Глава 65 - Великодушието на Давид

Глава 66 - Смъртта на Саул

Глава 67 - Древното и съвременното магьосничество

Глава 68 - Давид в Сиклаг

Глава 69 - Давид призован на трона

Глава 70 - Царуването на Давид

Глава 71 - Грехът и покаянието на Давид

Глава 72 - Бунтът на Авесалом



Глава 73 - Последните години на Давид
Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   76




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница