Пау д’арко митове и истина е. Б. Бугаева Н. К. Хлебников

„Искам да изкажа особена признателност на Николай Константинович Хлебников за многото часове, понякога през нощта, които той е прекарал в превеждане на информативни източници. И за неговата активна подкрепа в използването на препарати от натуралната медицина.“ О. Бутакова

Всичко започна през май 1989 година.

Живееше млад, красив и пълен с надежди за бъдещето човек. И той много се радваше за това, че всичко е пред него.

И ето изведнъж, в един майски ден, му поставили диагноза – рак (Лимфогрануломатоза IIа КС). Лекарите назначиха лечение и започнаха месеци в борба, които се точеха като години, годони на борба за живот! В съзнанието ми не се побираше това, че всички надежди и живота могат да бъдат прекъснати така, просто, в самото начало. Човекът не можеше да си представи, че слънцето ще изгрява, земята ще я има, вятъра, морето, звездите – всичко ще съществува, а него няма да го има!

Възлите бяха увеличени над ключицата, гръдната кухина(кош), в подмишничните области, и опорака(на тънко и дебело черво). Започна лъчетерапия.През първите петнадесет дена на линейния ускорител беше получена доза в 40Гц. И ето след пет дена са изгорели хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно е да дишаш, да говориш и даже да пиеш вода, а най-главното – постоянното гадене, от което е невъзможно да се избавиш. След десет дена започна да пада косата, и разкошната къдрава буйна коса бързо напусна главата. Състоянието бързо и стремително се влошаваше - изгорели са черния дроб, далака, следлъчева пневмония (изгаряне на белите дробове), следлъчев перикард (изгаряне на сърцето), изгаряне на червата и репродуктивните органи… Поради това, че е била добавена облъчваща доза до 90Гц в общото количество. Искам да отбележа, че леталната доза 100Гц, която предизвиква смърт след няколко часа или дни, защото е увредена централната нервна система.

Доза от 10-50Гц – смърт след 1-2 седмици (вътрешни кръвоизливи). Доза 3-5Гц – 50% от облъчените умират в продължение на 1-2 месеца (увреждания на костния мозък).

Вероятна оценка на 1Гц (стохастические ефекти):

-смъртност от левкоза – 2 души от 1000 облъчени;

-рак на щитовидната жлеза – 10 души от 1000;

-рак на млечната жлеза – 10 души от 1000 и т.н.

Лекарите добавиха химиотерапия (винкристин, винбластин). Анализа на кръвта повече напомняше на вода, отколкото на нещо, което дава живот на организма.

И човека бе “прекършен”. Той престана да става, да усеща света, да се радва на слънцето…, всичко. В стаята където лежеше почти постоянно горяха бактерицидни лампи и освен лекари там никого не пускаха, и от мисълта за безизходица и самота, буквално “изтръгнаха от ръцете му надеждата”, беше ужасно.

Когато започна кръвоизлив, отсрещната стена се покри с алени струи кръв, бликащи от гърлото.

Усмихвайки се на себе си, той си помисли:”Като в Петродворец.Самсон, разкъсващ лъвската паст”, съзнанието се замъгли и започна да напуска, вече неспособното да се бори тяло.

Лекарите, някак спрели кръвта, побързаха да го изпишат в къщи. “В къщи!”, - звучеше в главата на човека,-“по-бързо в къщи!” Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, с наведен поглед, казаха:”Дръжте се. Не повече от три седмици.”

В къщи, където така искаше да бъде човекът, поставиха леглото му, за да може да вижда кой влиза. Сили да се повдигне, както и преди нямаше, но надеждата се върна, макар и никой да не можаше да му помогне в неговата беда. Идваха приятели, идваха роднини, и той знаеше, че това са прощални посещения.

Вярата и надеждата живееше само в него и в неговата възрастна майка – инвалид, която нямаше нищо по-скъпо от него. Страха да надживее собственото си дете й даваше сили да се бори заедно с него. След няколко дни, той видя роднините си от Прибалтика, които дойдоха в траурни дрехи и с венци – те идваха да го погребват.

Но буквално един час преди това, от аерогарата му донесоха неголеми шишета с капсулирана билка, която му изпращаха приятели от САЩ, доколкото презокеански полет човека не би преживял. Шишетата не бяха големи, но човекът още не знаеше каква сила се крие зад простото наименование Пау Д’Арко(кора от мравчено дърво).

Виждайки, че роднините са в някакво объркване,”Ама че работа! Рано пристигат”, и, мобилизирайки цялата си воля, започна да пие изпратените му заветни билкови капсулки. Пиеше ги в такива количества, както му подсказваше неговото изгорено ,но туптящо сърце. И започна да чака. Първа крачка, първа разходка на улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първата крачка по стълбата – и ето “височината е покорена”.

Когато свършиха поставените от лекарите срокове, човекът отиде в болницата за контролен преглед. И каква беше изненадата на лекарите, когато го видяха, та нали той бе четиредесет и първия. Четиредесет от своите приятели той изпрати за времето на престоя си в болницата, в дългия и никога несвършващ път. Той всичките ги помнеше по име и лице. Най–старият от тях беше на тридесет и три години, едва усетил “Христовата възраст”, а най–младия – бе на шестнадесет години.

Той през цялото време делеше с тях своите надежди и стремеж към живота. Той, един по един ги водеше по дългия коридор на болницата с желязната трополяща количка. Той се спускаше на долу с тях по криволичещите лабиринти за поредната доза облъчване. Той, докато самият имаше сили, ги водеше в близкото кино на вечерни прожекции. Той, преди да се “прекърши”, като че ли с предчувствие, устрои такава забава – събирайки всички в една стая!

“Син, син скреж

Нападал по жиците,

В тъмо - синьото небе

Синята звезда…”

Свиреше китара и всички пееха. Това бе последната нощ, когато те бяха всички заедно.

Та нали с тях през двата месеца идваха да се разделят мъже и жени. Техните майки викаха в коридора:”Господи, вземи мен, вместо детето!”, когато лекарите в стаята се опитваха в последния миг да им “върнат” живота…

Спомените за тези хора живеят в него. Те оставили него вместо себе си.

Човекът преживя и се върна там, където беше, за да предотврати, за да предпази, да не дава възможност да се развива раковата катастрофа…

Преди дванадесет години този човек бях Аз!

Семейство: Bignoniaceae (Бигнониацеа)

Клас: Tabebuia (Табебуйа)

Видове: Heptaphylla (хептафила);

Impetiginosa (импетигиноза);

Avellanedae (авеланеда)

Пау Д’Арко Pau D’Arco

Ипе Роксо Ipe Roxo

Лапахо Lapacho

Тихуари Tahuari

Тахибо Taheebo

Табебуйа ипе Tabebuia ipe

Тиджи Taji

Описание

Аналгетично

Антибактериално

Антимикотично (противогъбично)

Антимикробно

Антиоксидантно

Противопаразитно

Противовъзпалително

Антимутагенно

Антиревматично

Антиканцерогенно (противораково)

Антивирусно

Имуномодулиращо

Имуностимулиращо

Слабително

Цитотоксично

Антилевкимично

Фитохимия:

Алуминий

Антрахинони

Аскорбинова киселина (витамин Ц)

Бета-каротин

Бета-ситостерол

Калций

Хром

Кобалт

Дехидрозолапахон

Дехидротектол

Мазнини

Желязо

Магний

Нафтахинони

Ниасин

Фосфор

Белтъци

Селен

Натриев бикарбонат

Тиамин (витамин Б1)

Цинк
Обичайна доза:

От половин до една чашка от настойката 1-3 пъти на ден.

Или по 2 капсули 3 пъти на ден.

Необходомостта от научни изследвания е резултат от натрупването на интересни и понякога много полезни данни, в най-добрия случай – това открива нови възможности за ефективно използване на мъдростта на древните народи.

Науката и традициите не бива да се противопоставят. Това се получава, когато се задават неправилни въпроси, получават се неправилни отговори, не се изследва необходимия материал, в изследванията не са привлечени необходимите хора, а тези, които са препълнени със собствената си значимост и не искат да приемат желанието на хората да узнаят за откритите лечебни дарове, които ни дава природата.

Пау Д’Арко се намира на половината път от широкомащабното използване. Сведенията, показващи ефективността на това растение са съсредоточени в накои области на земята, други области продължават да игнорират основните източници на информация.

Ние искаме да вярваме, че Пау Д’Арко, с течение на времето, ще излезе под слънчевата светлина и ще заеме своето пълноправно място, като едно от великите лечебни растения на земята.

Доктор Моури от Мауненвесткия институт по растителна медицина в Солт Лейк Сити, щат Юта, е направил анализ на стотици научни изследвания, касаещи Пау Д’Арко. Още повече материали са били обработени при изучаването на практическото използване на това растение в целия свят и за удивителните му свойства.

Един от последните, велики, но всъщност неусвоени източници на натурални ресурси на земята се явява Южна Америка.

Фитотерапията, която се прилага на този континент в основата си не е известна на останалата част от света; недостъпността на великите гори заедно с отсъствието на интерес за изучаване, съхраняват тайните на този регион, обвит в сумрак. В сравнение с Африка, която се явява континент в светлина.

Опитите за увеличаване ползването на южноамериканските билкови средства са много сложни.

Само с огромен труд може удачно да се идентифицират, добиват и експортират растителни материали. Голямо количество растения, който влизат от южните съседи на САЩ не са правилно разпознати или са неправилно събрани, или въобще има износители, които имат смътна представа какво трябва да се търси.

Всички тези сложности не бяха спестени относно всичко, което е свързано с продажбата на Пау Д’Арко.

Пау Д’Арко (Tabebuia avellandedae и Tabebuia impetignosa) произхождат от влажните гори и планини на Парагвай, Аржентина и Бразилия. Ние знаем за това растение от около 100 години, но независимо от това, опитите за износ на лекарствено активното Пау Д’Арко бяха по-често неудачни. Въпреки трудностите, интереса към това растение оставаше прекомерно висок, поради великите способности на това растение за лечение на рак, кандидози и други инфекции, дегенеративни заболявания, такива като артрит и множество, множество други болести.

Всеки, който се е сблъсквал с неуспех при лечение с жен-шен или златен корен може да срещне неуспех и с Пау Д’Арко. Това е свързано с това, че в действителност възможността да се сдобиеш с жен-шен и златен корен (с добро качество) е много по-голяма от това да се сдобиеш с добро качество Пау Д’Арко.

Болшинството от комерсиално предлаганото Пау Д’Арко е много далеч от лечебните възможности. Това произтича от отсъствие на необходимия контрол за всеки стадий от производството. Хората, които събират, незнаейки коя точно част на растението съдържа активния материал, събират всички части от растението.

Целителите, незаейки за традиционно прилаганите лечебни методики, правят неефективни назначения.

Собствениците на кораби не обръщат внимание на увреждащите фактори при транспортиране.

Производителите нямат представа какво трябва да съдържа истинското Пау Д’Арко (нямат никакво желание да отидат в Южна Америка и да погледнат), не могат да обеспечат правилен контрол на качеството или да създадат практика за стандартизация на активните компоненти.

Вие трябва да бъдете много внимателни при избора на Пау Д’Арко и да купувате само, ако сте сигурни в производителя. С една дума, по-добро Пау Д’Арко може да се намери при производител, който се е специализирал за това растение.

Преди да преминем към непосредствено разглеждане на всички митове и истини за Пау Д’Арко, ето няколко причини поради които ви е необходим неговия прием:

1.Болести, свързани с имунен дефицит;

2.Неблагоприятна околна среда;

3.Напрегнат ритъм на живот;

4.Прекомерна употреба на алкохол, горещо кафе, чай;

5.Травми и операции;

6.Вегетарианска храна;

В действителност причините за приемане на Пау Д’Арко са много и по-нататък ние ще се опитаме по-обемно да ви разкажем за това растение.

Билковата терапия съчетава използването предимно на растения за цялостно лечение на човека. Взима се предвид медицинската история на пациента и психологически фактори, условията на обкръжаващата среда за откриване на дълбоките причини за проява на симптомите. Билките, използвани за лечение на определени състояния, имат за цел не да премахнат симптомите, а да помогнат да се възстанови нормалната работа на органа, за да може той сам да се бори с болестта.

Три главни направления за изпозването на билки:

I.Пречистване и детоксикация. Сигурно извеждане на отровни вещества от организма.

II.Насочване към здравето и неговото поддържане. Противодействие на физическите прояви на болестите, стимулиране на собствените защитни способности на организма.

III.Укрепване на здравето. Укрепване на здравето посредством повишаване тонуса на органите, осигуряване на храна в кръвта и за тъканите.
Запознаване с вида

Семейство: Bignoniaceae (Бигнониацеа)

Ипе Роксо (Пурпурно Ипе)

Лапахо (Tabebuia avellanedae)

Пау Д’Арко, Ипе Роксо, Тахибо, широко известното дърво в Централна и Южна Америка, едно и също дърво има различни имена, в зависимост от страната и региона, където той расте.

В Бразилия семейство Ипе съществува в различни цветови видове и принадлежи към групата дървета, наричани Пероба или Ипе Пероба.

Видовете със слабо оцветена дървесна част, са наричани Пероба, в други райони видове с кафяв или кафяво-зелен цвят се наричат Ипе Табако (наречени така заради тютюневия цвят на дървесината), всъщност една и съща група дървета”Пероба”, която се отличава само по цвета на дървесината. И двете разновидности на дърветата имат жълти цветове, култивират се и могат да се използват за декоративни нужди.

Пау Д’Арко и неговите роднини са най-често срещаните ландшафтни дървета на южноамериканските градове, заради тяхната красота. То също е популярно в промишлеността, защото неговата висококачествена дървесина се явява една от най-плътните и твърди в тропическите гори. Пау Д’Арко широко се използва от строителство на къщи до направата на лодки и селскостопански изделия.

Също така, вида дърво, наречено Ипе Роксо поради тъмно-червеното, пурпурно оцветяване на дървесината, наричано още Пау Д’Арко(което означава дърво за изготвяне на копия и стрели), е широко разпространено и използвано като декоративно дърво.

Пау Д’Арко достига височина 30 метра, а ствола може да достигне от 1,5 до 2 метра в диаметър.

Всичките разновидности са особенно устойчиви на разрушение, повреда от термити и насекоми, често ги сравняват по здравина с Европейския дъб, само че те го надминават със силата си десетки пъти.

Известни са повече от 100 вида дървета Пау Д’Арко, но само няколко от тях притежават висококачествен материал, и тези, които го събират трябва да бъдат добре квалифицирани, за да установят разликата.

Лечебната част на дървото се явява кората, а именно нейния вътрешен слой, който се нарича флоам. Цялостното използване на кората, съдържащо и мъртво дърво, значително понижава активността на материала.

На някои места се пише за различие между Пау Д’Арко Колорадо (червено Пау Д’Арко) и Пау Д’Арко Морадо (пурпурно Пау Д’Арко), което расте в по-студени климатични области, такива като високопланинските части на Андите и Парагвай. Прецизното изследване на преимуществата на лечебните способности на тези две разновидности Пау Д’Арко, определя пурпурното като малко по-добро.

Повечето химически анализи на Пау Д’Арко са правени с дървесината, а не на флоама(вътрешния слой на кората), който притежава лечебните свойства. Абсолютно неразбираемо е защо така е станало. Едно от обясненията може да бъде това, че дървесината съдържа достатъчно количество от двете най-важни съставки лапахол и табебуин, което е удовлетворило провежданите изследвания.

Възможно е в момента когато терапевтичната активност на тези съставки бъде щателно изучена, изследователите да обърнат внимание на флоама. Независимо от това, може смело да се каже, че живата кора съдържа същите съставки както и дървесината, плюс още някои, което я прави по-силна и обяснява защо вътрешния слой на кората е много популярен като народно лекарствено средство. Всъщност този, който е изучавал световната литература за приложение на лекарствените растения, знае че именно живата част на кората от растението се използва за лекарство, но не и дървесината.

Причината е ясна: хранителните вещества и представителите на химическите вещества се използват за поддържане живота на дървото и се съдържат в камбиалния слой и във флоама на живата кора. Жизнените процеси на дървото протичат в тесния коридор между външната кора и вътрешната сърцевина. Махнете кората на дървото и вие ще намерите влажни, много тънки слоеве от тъканта. Това се нарича камбиален слой. Неговата задача се явява създаването на нови тъкани на дървото, такива като флоам.

Най-новите и млади клетки на флоама се намират на външната част на камбиума. Доколкото се образуват нови клетки във флоама, по-старите се разрушават и се пресоват в кората. Най-младите и нови клетки от вътрешната част на камбиума се наричат ксилем. По-старите клетки на ксилема се разрушават и се пресоват в сърцевината на дървото.

Активно живеещите тъкани на дървото са представени от тънки слоеве свеж ксилем и фоам по всички страни на камбиума.

Външната част от кората и сърцевината се явяват, всъщност неактивни материали и служат само за да придадат на дървото здравина.

Смесването без никаква сортировка на по-старите и по-малко активни слоеве на кората и дървото с млади и живи тъкани от дървото, води до значително понижаване съдържанието на активните частици и лечебния ефект. Но за голямо съжаление това е обичайната практика на производителите.

Лапахолът е само една от многобройните съставки на растението, известни като нафтахинони(Н-фактори), които се срещат в Пау Д’Арко.

Антрахинони, или А-фактори, са друг важен отдел съставки.

Н-факторите не се срещат често, с изключение на тонизиращите билки. В едни и същи части на растението се срещат като Н-, и като А-фактори.

Възможно е синергично действие между Н- и А-факторите, което да обяснява тези изключителни свойства на Пау Д’Арко. Като правило, лапахола не се култивира, вътрешния слой на кората се събира от диворастящите дървета през цялата година.
Историческа и традиционна употреба

Ранни научни изследвания
Пау Д’Арко има дълга и добре документирана история за употребата му от аборигените на тропическите гори, които са използвали различни видове Табебуйа, които включват T.heptaphylla, T.impetiginosa, T.rosea, T.serratifolia.

Хилядолетия наред индианците от Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и други Южноамерикански страни са използвали Пау Д’Арко за лечебни цели.

Има сведения, че неговото използване като лечебно средство е било въведено от Инките. Преди испанското нахлуване индианските племена Гуарани и Тупи-Намбо са използвали Пау Д’Арко като чай в големи количества.

Във високопланинските области на Андите, индианците Колавайя, Кючуа, Аймара и други племена са използвали Пау Д’Арко за лечение на много болести. Те са използвали това растение както външно, така и вътрешно за лечение на треска, инфекции, простуди, грип, сифилис, рак, заболявания на бронхите и белите дробове, кожни язви и изгаряния, дизентерия, стомашночревни заболявания от всякакъв произход, дистрофни заболявания, като артрит, нарушено кръвообращение.

Други заболявания, отбелязани за излекувани с Пау Д’Арко включват в себе си кожна туберкулоза, диабет, болест на Ходжкин, остеомиелит, болест на Паркинсон и псориазис.

Това растение е използвано за облекчаване на болките, отстраняване на бактерии, диуретично и даже като антидот при отрови.

Неговото използване е сходно с използването на ехинацеята в Северна Америка и жен-шен в Азия, като средство укрепващо имунитета, с изключение на това, че те не са вкючени в билките лекуващи рак.

Гуарани, Тупи и други племена са наричали дървото Пау Д’Арко “Таджи”, което означава “даващо сила и жизненост” или просто – “Божествено дърво”.

Съвременните индианци гуарани предпочитат да използват пурпурното Пау Д’Арко, макар че не се отказват и от червеното. Те използват само вътрешния слой на кората.

Използването на Пау Д’Арко не се ограничава само с тропическите страни. Югославския учен Войцлав Тодорович, твърди че е намерил факти за използване на растението от Викингите и Руснаците. Той също твърди, че руски химик в края на 19-ти век е създал паста за зъби, която съдържала Пау Д’Арко и е била изключително ефективна в предотвратяването на зъбни разрушения.

Изследванията на Пау Д’Арко продължават вече много време. Изследователя Е.Патерно през 1884 година е отделил активния компонент лапахол. В 1896 година С.К.Хукер установил химическия строеж на лапахола.

В 1927 година изследователя Л.Е.Физерон е синтезирал лапахола.

Така че би било неправилно да наречем Пау Д’Арко съвременно откритие.

До 1983 година лекарите не са знаели за целителното действие на Пау Д’Арко. През същата година доктор Жоанин Алмейдо Пинто написал:”Пау Д’Арко: медицинска употреба: предписва се като антипиретично (понижаващо температурата); кората се използва за лечение на венерически и ревматични болести и особенно ценно е приложението й за лечение на кожни заболявания. Като трябва да се отбележи нейното положително действие при лечение на екзема и херпес”.

По същото време друг доктор, Валтер Акорси съобщава, че Пау Д’Арко отстранява болки, причинени от рак и повишава произвеждането на червени кръвни телца.

Но научните проучвания на Пау Д’Арко по-сериозно са започнали от работата на Теодор Майер от Аржентина, който десетилетия без особен успех се опитва да привлече медицинската общественост към способностите на Пау Д’Арко да премахва инфекции и рак.

Данните от неговите лабораторни изследвания предизвикват чувство на възхищение пред успехите, постигнати при използването на растението за лечение на десетки случаи на различни видове рак.

По-голямата част от работите на Майер са били примитивни, съгласно съвременните научни стандарти, много от тях не са имали достатъчно контролно-статистически точки, но независимо от това неговите работи показват неоспорима очевидност относно ефективността на Пау Д’Арко. Ерата на Майер залязла с неговата смърт през 1972 година и научния свят, така и пропуснал използването на Пау Д’Арко като съвременен медицински препарат.

Макар най-важното нещо, от научна гледна точка, Майер все пак е направил, той е привлякъл вниманието на останалата част от земята към това растение. Той казвал:”Това е народно лечебно средство с големи възможности за цялото човечество”.

Независимо от Майер, лекар от Бразилия, някъде 1960-те години, след като чул историята за необикновената целителна сила, използвал Пау Д’Арко за лечение на своя брат, който се намирал в Бразилската болница Санто Андре в Сан-Пауло, умиращ от рак. Неговия брат оздравял, а доктор Орландо ден Санти започнал да използва растението за лечението на други болни от рак, провеждащи лечение в тази болница.

Към него се присъединили и други лекари. След няколко месеца се появили истории на заболяването със случаи на оздравяване. В типичните случаи болката бързо изчезвала и настъпвала пълна ремисия не по-малко от четири седмици след приема.

През март 1967 година в списанието “Ocruzeiro” бе публикувана статия за резултатите, които са постигнати от докторите при използване на чай от това растение в Муниципалната болница Санто Андре в Сан Пауло. Статията цитира доктор Валтер Акорси, който заявява:”След моите първи експерименти с него(Ипе Паксо), аз разбрах две важни неща, които значително ме обнадеждиха при лечението на рака. Първо, Пау Д’Арко отстранява болката, предизвикана от заболяването, и второ, то увеличава количеството еритроцити. Нашата почуда растеше: тази кора лекува всичко! Язви, диабет и ревматизъм – тях напълно ги отстранява”.

Благодарение работата на лекарите от болницата Санто Андре, Пау Д’Арко се превърна в стандартна форма за лечение на някои видове рак и всички видове инфекциозни заболявания във всички медицински заведения в Бразилия. Трябва да отбележим, че след първите съобщения за “вълшебните” лечебни действия на растението, националното правителство поиска данни от други лекари, участващи в изследванията.

И в 1981 година Алек де Монтморанси прекъсна мълчанието, като публикувал дълъг обзор за провеждащата се клинична работа в Бразилия. Този обзор стимулирал широкомащабен интерес към растението.

В 1968 година доктор Пратс Руиз от Консисторията в Аржентина успешно излекувал три случая на левкемия в своята частна клиника с помоща на Пау Д’Арко. Някои от тези резултати били широко публикувани и също допринесли за разширяване на популярността на Пау Д’Арко между “цивилизованите” потребители в южноамериканските страни. Американските лекари, разбира се, предпочитали да се отнасят с високомерно недоверие към очевидните клинични факти от “провинциалните области” на далечна Южна Америка, предпочитайки изследвания от своите лаборатории.

Стабилните южноамерикански клинични данни бяха недостатъчни, за да предизвикат широко признание на лечението зад пределите на Южна Америка, но те стимулираха изследователския интерес в чужбина.

Фармацевтичните компании регулярно проверяваха Пау Д’Арко за присъствието на компоненти, които биха послужили за създаването на нови лекарствени препарати. Както ние след това ще видим, нито един от отделените самостоятелно компоненти от Пау Д’Арко, не може да достигне активността на комбинацията от всички заедно, с други думи, активността на цялото растение. Има наблюдения за лекарствена детоксикация. Общите данни, които се проследяват както в ранните, така и в съвременните клинични отчети показват отстраняване на страничните действия на ортодоксалните медикаменти, назначавани заедно с Пау Д’Арко. Това няма обяснение, както често се случва, но най-често се отстранява болката, загубата на коса и имунитетните дисфункции.