Пазар и пазарни механизми Пазар и пазарни фактори

Пазар

Стоков Паричен Трудов

Потребителски Валутен

Инвестиционен Финансов

Кредитен
Стоково потребителските пазари предоставят на хората и домакинствата стоки и услуги за лично потребление. Те са изключително разнообразни и със сложни характеристики.

Стоково инвестиционните пазари предлагат технологично оборудване – универсални, специализирани и помощни машини и средства, необходими за производствената дейност на предприятията.

На паричния пазар се предлагат и търсят пари, капитали и ценни книжа. На този пазар участват всички възможни субекти, като се започне от държавата и се стигне до отделния гражданин. Най-важните и постоянни участници в операциите на паричния пазар са банките.

На трудовия пазар се търси и предлага работа на начинаещи и на безработни работници и специалисти. Характерно за този пазар е конкуренцията между работниците, търсещи добра работа и между фирмите търсещи добри работници.

Б/ По функционален признак се различават пазари от два типа:

Организирани – в които се включват борсите, панаирите, изложенията, включително и аукционите.

Съвременни борси универсални и специализирани, са перфектни, съвършени пазари и правила за поведение на борсовите посредници ( брокери, дилъри, спекуланти, хеджори)

На стоковите борси се предлагат продукти с ниска степен на преработка /нефт зърно/ еднородни по качество взаимно заменяеми стоки на големи стандартни партиди. Търговията с тях се осъществява чрез предварително сключени борсови контракти, в които са включени основните параметри на борсовата сделка – вид стока, количество, качество, цена, време /до 18м./ и място на доставка, механизъм на търгуване, начин, гаранции и условия на плащане, начин на офериране и стъпковото изменение на цената. Например в Софийската стокова борса количеството зърно по стандарт, което се договаря, е най-малко 10 т. а в Будапеща е 20т. колкото е товароносимостта на товарен вагон, а стъпковото изменение на цената при търгуване със соя е 0.30$ на тон.

Интерес представляват специализираните борси които са в две разновидности – аукционен търг и офертен търг – явно или тайно наддаване между продавачите и купувачите с оглед определяне на приемлива цена. Най-често се използва в банковата сфера, заложните къщи, раздържавяването.

2. 
   Размяна на стоки и услуги.
   

Човешките потребности се задоволяват с благата. Благо е всяко нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност. Основната част от благата са ограничени и за да се ползват, те трябва да бъдат произведени. Благата които се получават в резултат на производството и човешкия труд се наричат продукти. Продуктите са материални и нематериални. Постепенно в резултат на историческото, социалното и икономическото развитие продуктите се превръщат в стоки. Основни предпоставки за възникване на стоковото производство са общественото разделение на труда и обособяването на отделни производители като собственици на средства за производство и на произведения продукт. Стоката е продукт на човешкия труд, който е в състояние да задоволи лични или производствени потребности т.е. да е полезна и да е предназначена за размяна. Следователно за да превърнем дадено благо в стока е необходимо – това благо да е продукт на труда; продукта да може да задоволява определена потребност, т.е. да има полезност; продукта да е предназначен за размяна. Услуга е всяка дейност, която удовлетворява потребности и желания на хора, но без да придобива форма на собственост.

При стоковото производство създадените продукти са предназначени за други по правило непознати потребители и за да влязат в употреба те трябва да станат обект на пазарна размяна. Стоковото производство и размяната възникват с нарастване на производителността на труда и появата на излишъци от даден продукт. С развитието на общественото разделение на труда икономическите субекти се специализират в производството на определен вид продукт или дори само на част от него. Това е наложило различните производители да влизат в контакти помежду си и да разменят различни количества от своята продукция. Така те получават възможност да осъществят производството на продукта в което са се специализирали. От друга страна обособяването на производителите като собственици на производствените фактори и готовата продукция им дава право свободно да купуват и продават като всеки работи за своя сметка и на свой риск. Стоковата размяна /покупко-продажбата/ се утвърждава като основна форма на връзка между икономическите субекти, а стоковото производство – като основна форма на организация на общественото производство.

Стоковото производство бива:

При простото стоково производство и реализацията на дадена стока се извършват от собственика на средствата за производство. Целта е задоволяването на личните потребности което можем да изразим чрез формулата С-П-С.

Сложното производство се характеризира с частна собственост на средствата за производство, специализация и използване на наемен труд. Произведените продукти са предназначени за пазара. Целта на производството е реализиране на печалба което можем да изразим чрез формулата – П-С-П``.

Стоката притежава две стойности:

При размяната на стоки определяща роля има не полезността, а стойността/ценността/ на стоката.

Формите на размяна на стоките се развиват с развитието на стоковото производство и преминават през следните етапи:

Бартерът – е най-простата форма на размяна, който представлява директна размяна на стока срещу стока, характерна за простото стоково производство. Този процес намира проявление и в съвременните условия, когато фирми от различни държави не разполагат с необходимите пари и са принудени да разменят стоки срещу стоки. Като форма на размяната, картерът има много ограничено действие поради това, че изисква точно съвпадение на потребностите. Може да се използва например при хиперинфлация, когато бартерът е по-изгоден, отколкото търговията с пари. С развитието на техниката, специализацията и разделението на труда обемът на разнообразието на стоково производство се увеличават и бартерната размяна става все по-неудобна и непрактична.

Всеобща форма на размяна – при нея една стока изпълнява ролята на всеобщ еквивалент /оценител/ на стойността на останалите стоки. В древността тази роля са изпълнявали различни стоки: жито сол чай и т.н. различни предмети или блага.

Парична форма на размяна – когато мястото на всеобщ еквивалент заемат благородните метали. Те са особен вид стока, която монополно изпълнява ролята на измерител на стойността на всички стоки.

През 19в. златото, поради специфичните си качества и особенно поради високата си стойност и оскъдност, се превръща във всеобщ еквивалент за размяна и като такъв става основен паричен метал. С превръщането на златото във всеобщ еквивалент се появява нова икономическа категория – цена на стоката. Цената на стоката е стойността изразена в пари. Срещу стоката пари всеки потребител може да получи еквивалентната по стойност стока. Парите са особен вид стока, която служи като еквивалент на стойността на всички останали и е средство за размяна.

Правото да секат монети имали само кралските особи. След дълга употреба златните и сребърните монети се изхабявали и номиналът не отговарял на тяхното тегло. На мястото на монетите първи китайците напечатали книжните пари като заместител на истинските. Книжните пари са обезпечени със злато, стоки и активи и започнали да изпълняват някой от функциите на парите. В съвременната икономическа литература парите се разглеждат предимно като монети, книжни пари, чекови депозити и електронни пари. Книжните пари възникват като заместители на златото, нямат собствена субстанционна стойност и представляват номинали на стойността. Номиналът е изписан върху книжната банкнота. Не могат да се обменят срещу злато или сребро. Издават се от държавата. Чекът е документ, с които се разпорежда /т.е. нарежда се/ да се изплати дадена сума. Електронни пари – при плащания с електронни пари книжния чек е заменен със съобщение, което се предава от компютъра на една банка в компютъра на друга. С тях могат да се извършват покупки по електронен път.

Пускането на пари в обръщение се нарича емитиране на парична емисия. Движението на парите реално започва от емисионните банки /тези които произвеждат, печатат пари/, минава през касите на търговските банки и фирмите за да достигне до гражданите. След това по обратен път парите се връщат в институцията която ги е пуснала в обръщение. По време на престоя си в сферата на обръщение парите изпълняват своите функции. Под “пари в обръщение” се разбира всички банкноти и монети, които се намират в населението, в касите на предприятията и учрежденията и парите в търговските банки. “Парична маса” се нарича количеството пари което се намира в оборота на дадено национално стопанство. “Парични агрегати” се наричат показателите посредством които се контролира и регулира паричната маса. Паричният агрегат Мо се състои от парите в населението, парите в касите на предприятията и оперативните наличности в търговските банки. Агрегатът М1 обхваща Мо и парите по безсрочните влогове и депозити в търговските банки. Агрегатът М2 обхваща М1 и парите на срочни влогове и депозити.

3. 
   Търсене и Предлагане.
   

Примерните цифри в таблицата отразяват връзката между цената на ябълките и търсеното количество, което потребителят желае и е в състояние да купи при всяка от предложените цени. Прави впечатление че говорим за желание и възможности. Когато цената е 5лв. потребителя е готов и може да купи 10кг. А когато спадне цената 80кг.

Тайната на търсенето в случая е че при неизменни параметри на пазара намаляването на цените води до съответно повишение на търсенето и обратно – при равни други условия повишението на цените води до намаляване на обема на търсеното количество стоки. Съществува и обратна връзка между цената и величината на търсенето. Тази връзка икономистите я определят като закон за търсенето

Графично връзката между търсеното количество стока и нейната цена, се изразява чрез кривата на търсенето. Представени графично тези зависимости между цени и търсени количества ни дават крива на търсенето. Пазарната крива на търсенето се бележи с D. тя е наклонена надясно и надолу. Нейния наклон показва с колко намаляването на цената увеличава търсеното количество. От кривата на търсенето следва че ако производителите желаят да продадат по-голямо количество те трябва да избират по-ниска цена.

• 
  При постоянни цени – в този случай увеличението на дохода предизвиква по-голямо търсене на дадена стока и обратно.
  
• 
  При промяна на цени – изменението на дохода оказва пряко влияние върху реалния доход на потребителите. Намаляването на цената на дадена стока при равни други условия увеличава реалния потребителски доход и съответно повишава покупателната способност а и от там и тяхното търсене и обратното.
  

• 
  Наличието на допълващи стоки. Тези стоки се консумират едновременно – автомобил и бензин. В този случаи когато цената на автомобилите се увеличи, търсенето на бензин намалява и обратното.
  

Второто изключение се получава когато хората не са добре информирани за даден продукт произвеждан от различни фирми. Понякога на пазара се пуска нов продукт с добро качество и опаковка, но на сравнително ниска цена. Точно тогава продукта не се купува. Когато се направи нова по-луксозна опаковка, една блестяща реклама и по-висока цена продуктът започва да се изкупува бързо. При такива случаи хората нямат добра информация за качеството на продукта и използват цената като източник на информация. В действителност всеки потребител прави избор като се стреми да извлече максималната изгода като купувач на пазара. Затова ако цената на дадена стока намалява се увеличава търсенето от нея. Промяната на търсенето и изменението на цените в икономическата наука се определя като еластичност и нееластичност на търсенето. Еластичността е свързана с изменението на едни показатели по отношение към изменението на други, от които зависи първият. Еластичността на търсенето се изразява със степента на изменението в търсенето в зависимост от изменението на цените. Еластичност на търсенето има тогава, когато величината на търсените стоки се изменя с по-голям % от промяната на цените. Нееластичност на търсенето има тогава когато същественото намаление на цените води до незначителни изменения в търсените количества.