Пазар и пазарни механизми Пазар и пазарни фактори



страница1/4
Дата04.11.2017
Размер491.14 Kb.
  1   2   3   4
Пазар и пазарни механизми


  1. Пазар и пазарни фактори. Пазар съществува там където купувачи и продавачи разменят стоки и услуги. Тези купувачи и продавачи, наречени стопански субекти вземат икономически решения и разработват самостоятелни стопански планове. Това са домакинствата, предприятията и държавата. Всички те участват на пазара, оказват му влияние и си взаимодействат. Участниците на пазара са отделните домакинства, фирмите и държавата. Това са икономически субекти. Частните домакинства са консуматорски единици, които се стремят към оптимално снабдяване със стоки. Предприятията са производствени единици, които произвеждат стоките и услугите/благата/. На пазара участниците имат свобода при вземането на решения /в зависимост от това какво се търси и какво се предлага от него/. Тези решения определят как ще бъдат използвани достъпните ресурси и кои потребности ще бъдат удовлетворени /т.е. кои стоки ще бъдат произведени/. Така пазарът функционира като механизъм за отчитане безбройните решения на свободните индивиди и предприятията и като механизъм за тяхното практическо изпълнение.

  • Обща характеристика на пазара. Пазарът е сферата в която се осъществява размяната на стоките като между икономическите субекти се създават пазарни връзки. Тяхната ефективност зависи от два важни принципа:

Първи принцип – се отнася до възмездността на размяната, т.е. всеки участник в размяната държи срещу своя продукт да получи чужд продукт. Така се създава възможност не само за свободно сключване на сделката, а и равнопоставеност на участниците в размяната.

Втори принцип – се отнася до еквивалентността на размяната. В този случай участниците в размяната се интересуват не само да получат чужд продукт, но и колко чужди продукта ще получат срещу собствения си продукт.

  • Основни видове пазари.

А/ По предметен признак пазарите се делят – пазар за суровини, полуфабрикати, готови изделия, пари, работна сила.

Пазар



Стоков Паричен Трудов


Потребителски Валутен

Инвестиционен Финансов

Кредитен
Стоково потребителските пазари предоставят на хората и домакинствата стоки и услуги за лично потребление. Те са изключително разнообразни и със сложни характеристики.

Стоково инвестиционните пазари предлагат технологично оборудване – универсални, специализирани и помощни машини и средства, необходими за производствената дейност на предприятията.

На паричния пазар се предлагат и търсят пари, капитали и ценни книжа. На този пазар участват всички възможни субекти, като се започне от държавата и се стигне до отделния гражданин. Най-важните и постоянни участници в операциите на паричния пазар са банките.

На трудовия пазар се търси и предлага работа на начинаещи и на безработни работници и специалисти. Характерно за този пазар е конкуренцията между работниците, търсещи добра работа и между фирмите търсещи добри работници.

Б/ По функционален признак се различават пазари от два типа:

Организирани – в които се включват борсите, панаирите, изложенията, включително и аукционите.

Съвременни борси универсални и специализирани, са перфектни, съвършени пазари и правила за поведение на борсовите посредници ( брокери, дилъри, спекуланти, хеджори)

На стоковите борси се предлагат продукти с ниска степен на преработка /нефт зърно/ еднородни по качество взаимно заменяеми стоки на големи стандартни партиди. Търговията с тях се осъществява чрез предварително сключени борсови контракти, в които са включени основните параметри на борсовата сделка – вид стока, количество, качество, цена, време /до 18м./ и място на доставка, механизъм на търгуване, начин, гаранции и условия на плащане, начин на офериране и стъпковото изменение на цената. Например в Софийската стокова борса количеството зърно по стандарт, което се договаря, е най-малко 10 т. а в Будапеща е 20т. колкото е товароносимостта на товарен вагон, а стъпковото изменение на цената при търгуване със соя е 0.30$ на тон.



Фондовите борси са елемент от финансовия пазар, където се търгува с финансови активи – парични и капиталови. Паричен пазар е Лондонската борса за първичните метали, на която се формира цената на златото, среброто, платината, диамантите.

Интерес представляват специализираните борси които са в две разновидности – аукционен търг и офертен търг – явно или тайно наддаване между продавачите и купувачите с оглед определяне на приемлива цена. Най-често се използва в банковата сфера, заложните къщи, раздържавяването.



Общи неорганизирани – това са пазарите, където хората задоволяват ежедневните си потребности чрез размяна на стоки и услуги.

  1. Размяна на стоки и услуги.

А/ Благо продукт и стока.

Човешките потребности се задоволяват с благата. Благо е всяко нещо, което е в състояние да задоволи определена човешка потребност. Основната част от благата са ограничени и за да се ползват, те трябва да бъдат произведени. Благата които се получават в резултат на производството и човешкия труд се наричат продукти. Продуктите са материални и нематериални. Постепенно в резултат на историческото, социалното и икономическото развитие продуктите се превръщат в стоки. Основни предпоставки за възникване на стоковото производство са общественото разделение на труда и обособяването на отделни производители като собственици на средства за производство и на произведения продукт. Стоката е продукт на човешкия труд, който е в състояние да задоволи лични или производствени потребности т.е. да е полезна и да е предназначена за размяна. Следователно за да превърнем дадено благо в стока е необходимо – това благо да е продукт на труда; продукта да може да задоволява определена потребност, т.е. да има полезност; продукта да е предназначен за размяна. Услуга е всяка дейност, която удовлетворява потребности и желания на хора, но без да придобива форма на собственост.

При стоковото производство създадените продукти са предназначени за други по правило непознати потребители и за да влязат в употреба те трябва да станат обект на пазарна размяна. Стоковото производство и размяната възникват с нарастване на производителността на труда и появата на излишъци от даден продукт. С развитието на общественото разделение на труда икономическите субекти се специализират в производството на определен вид продукт или дори само на част от него. Това е наложило различните производители да влизат в контакти помежду си и да разменят различни количества от своята продукция. Така те получават възможност да осъществят производството на продукта в което са се специализирали. От друга страна обособяването на производителите като собственици на производствените фактори и готовата продукция им дава право свободно да купуват и продават като всеки работи за своя сметка и на свой риск. Стоковата размяна /покупко-продажбата/ се утвърждава като основна форма на връзка между икономическите субекти, а стоковото производство – като основна форма на организация на общественото производство.

Стоковото производство бива:

При простото стоково производство и реализацията на дадена стока се извършват от собственика на средствата за производство. Целта е задоволяването на личните потребности което можем да изразим чрез формулата С-П-С.

Сложното производство се характеризира с частна собственост на средствата за производство, специализация и използване на наемен труд. Произведените продукти са предназначени за пазара. Целта на производството е реализиране на печалба което можем да изразим чрез формулата – П-С-П``.

Стоката притежава две стойности:



Потребителска стойност – това е полезността на стоката. Тя се реализира в процеса на потребление.

Ценностна стойност – тя позволява сравнението на една стока с друга. Това е стойността на количеството труд, похарчен или вложен за производството на стоката.

Б/ Размяна. Форми на размяната.

При размяната на стоки определяща роля има не полезността, а стойността/ценността/ на стоката.

Формите на размяна на стоките се развиват с развитието на стоковото производство и преминават през следните етапи:

Бартерът – е най-простата форма на размяна, който представлява директна размяна на стока срещу стока, характерна за простото стоково производство. Този процес намира проявление и в съвременните условия, когато фирми от различни държави не разполагат с необходимите пари и са принудени да разменят стоки срещу стоки. Като форма на размяната, картерът има много ограничено действие поради това, че изисква точно съвпадение на потребностите. Може да се използва например при хиперинфлация, когато бартерът е по-изгоден, отколкото търговията с пари. С развитието на техниката, специализацията и разделението на труда обемът на разнообразието на стоково производство се увеличават и бартерната размяна става все по-неудобна и непрактична.

Всеобща форма на размяна – при нея една стока изпълнява ролята на всеобщ еквивалент /оценител/ на стойността на останалите стоки. В древността тази роля са изпълнявали различни стоки: жито сол чай и т.н. различни предмети или блага.

Парична форма на размяна – когато мястото на всеобщ еквивалент заемат благородните метали. Те са особен вид стока, която монополно изпълнява ролята на измерител на стойността на всички стоки.

През 19в. златото, поради специфичните си качества и особенно поради високата си стойност и оскъдност, се превръща във всеобщ еквивалент за размяна и като такъв става основен паричен метал. С превръщането на златото във всеобщ еквивалент се появява нова икономическа категория – цена на стоката. Цената на стоката е стойността изразена в пари. Срещу стоката пари всеки потребител може да получи еквивалентната по стойност стока. Парите са особен вид стока, която служи като еквивалент на стойността на всички останали и е средство за размяна.

Правото да секат монети имали само кралските особи. След дълга употреба златните и сребърните монети се изхабявали и номиналът не отговарял на тяхното тегло. На мястото на монетите първи китайците напечатали книжните пари като заместител на истинските. Книжните пари са обезпечени със злато, стоки и активи и започнали да изпълняват някой от функциите на парите. В съвременната икономическа литература парите се разглеждат предимно като монети, книжни пари, чекови депозити и електронни пари. Книжните пари възникват като заместители на златото, нямат собствена субстанционна стойност и представляват номинали на стойността. Номиналът е изписан върху книжната банкнота. Не могат да се обменят срещу злато или сребро. Издават се от държавата. Чекът е документ, с които се разпорежда /т.е. нарежда се/ да се изплати дадена сума. Електронни пари – при плащания с електронни пари книжния чек е заменен със съобщение, което се предава от компютъра на една банка в компютъра на друга. С тях могат да се извършват покупки по електронен път.

Пускането на пари в обръщение се нарича емитиране на парична емисия. Движението на парите реално започва от емисионните банки /тези които произвеждат, печатат пари/, минава през касите на търговските банки и фирмите за да достигне до гражданите. След това по обратен път парите се връщат в институцията която ги е пуснала в обръщение. По време на престоя си в сферата на обръщение парите изпълняват своите функции. Под “пари в обръщение” се разбира всички банкноти и монети, които се намират в населението, в касите на предприятията и учрежденията и парите в търговските банки. “Парична маса” се нарича количеството пари което се намира в оборота на дадено национално стопанство. “Парични агрегати” се наричат показателите посредством които се контролира и регулира паричната маса. Паричният агрегат Мо се състои от парите в населението, парите в касите на предприятията и оперативните наличности в търговските банки. Агрегатът М1 обхваща Мо и парите по безсрочните влогове и депозити в търговските банки. Агрегатът М2 обхваща М1 и парите на срочни влогове и депозити.



Парите и тяхното движение се използват за цялостното управление на пазарната икономика. Те участват в организацията и управлението на икономическите процеси. Когато количеството пари в обръщение е по-голямо от необходимото за стоково обръщение, те се обезценяват и стават причина за инфлация.

В/ Функции на парите.

Мярка на стойността – при тази функция парите се проявяват като всеобщ еквивалент, който се сравнява стойността на стоката. Без нея е невъзможно образуването на цени. Изпълнява се от пари със собствена стойност. При тази функция парите могат да не са в наличност /оценяваме стоката мислено/.

Средство за обръщение /за размяна/. В тази си функция парите подпомагат размяната на стоки и дават възможност хората да се възползват от резултатите на специализацията и разделението на труда. Тук парите са посредник между купувача и продавача и тази роля може да бъде изпълнена както от монети така и от книжни пари. При тази функция парите трябва да са в наличност. Времето на продажбата на стоката съвпада с времето на нейното плащане.

Средство за натрупване – тази функция на парите е резултат от потребностите на стоковото производство. За да може да работи и произвежда всеки производител трябва да има възможност да купува други стоки независимо от това кога при какви условия ще продаде своите собствени стоки. За това той задържа част от парите и ги извежда от сферата на обръщението. Тази функция може да бъде изпълнена от златото, произведения на изкуството и т.н. Натрупването е обективна потребност за самото съществуване и развитие на общественото производство. В условията на съвременно развито пазарно стопанство натрупването в парична форма става господстващо.

Платежно средство – това означава, че с парите се издължават възникнали преди това парични задължения или се предплащат бъдещи покупки. Купувачът остава длъжник за определено време, след което изплаща цената на стоката /времето на продажбата на стоката не съвпада с времето на плащане/. В тази си функция парите излизат извън сферата на стоковото обръщение – при изплащане на наеми данъци работна заплата рента.

Световни пари – като такива парите функционират при осъществяването на международна търговия на световните пазари, международното кредитиране и др. Като световни пари те са благородни метали или във вид на заеми. Световните пари изпълняват три функции – международно платежно средство, международно покупателно средство, мярка за всеобщо обществено богатство.

Стойността на парите се измерва с количеството стоки което може да се купи с тях.

  1. Търсене и Предлагане.

А/ Закон за търсенето и изборът на потребителя.

Търсенето е количеството стоки и услуги, които купувачите желаят и са в състояние да закупят на различни цени за определен период от време. Законът за търсенето е закон на пазарната икономика. Колкото е по-висока цената на една стока, толкова повече намалява броя на потребителите, желаещи и можещи да закупят тази стока.

Пример

Цена на предлагане кг. Ябълки в лева

Търсени количества от купувача

5

10

4

20

3

35

2

55

1

80

Примерните цифри в таблицата отразяват връзката между цената на ябълките и търсеното количество, което потребителят желае и е в състояние да купи при всяка от предложените цени. Прави впечатление че говорим за желание и възможности. Когато цената е 5лв. потребителя е готов и може да купи 10кг. А когато спадне цената 80кг.

Тайната на търсенето в случая е че при неизменни параметри на пазара намаляването на цените води до съответно повишение на търсенето и обратно – при равни други условия повишението на цените води до намаляване на обема на търсеното количество стоки. Съществува и обратна връзка между цената и величината на търсенето. Тази връзка икономистите я определят като закон за търсенето

Графично връзката между търсеното количество стока и нейната цена, се изразява чрез кривата на търсенето. Представени графично тези зависимости между цени и търсени количества ни дават крива на търсенето. Пазарната крива на търсенето се бележи с D. тя е наклонена надясно и надолу. Нейния наклон показва с колко намаляването на цената увеличава търсеното количество. От кривата на търсенето следва че ако производителите желаят да продадат по-голямо количество те трябва да избират по-ниска цена.




Пазарни фактори


Върху търсенето на една стока влияние оказват различни фактори:

А)Икономически фактор, с който потребителя трябва да се съобразява, когато купува стоки и услуги е неговия доход. Хората получават възнаграждения за труда си, наеми, продажби на земя, от търговска и предприемаческа дейност. Размерите на дохода се променят и колебаят и се отразяват пряко върху размера на средствата, които потребителите са готови да платят за стоки и услуги и от там и върху обема на производството. И така дали потребителите са стари или млади, жени или мъже, богати или бедни, всеки лев, който харчат е сигнал, уведомяващ производителите, от кои стоки и услуги се интересува потребителя.
Б) Влияние оказва и очакваната промяна в цената на дадена стока.


  • При постоянни цени – в този случай увеличението на дохода предизвиква по-голямо търсене на дадена стока и обратно.

  • При промяна на цени – изменението на дохода оказва пряко влияние върху реалния доход на потребителите. Намаляването на цената на дадена стока при равни други условия увеличава реалния потребителски доход и съответно повишава покупателната способност а и от там и тяхното търсене и обратното.

В) В зависимост от различните стокови групи – от тази гледна точка стоките се делят на нормални, малоценни и луксозни. При нормалните стоки напр. Домакинска техника с увеличаването на дохода се увеличава и търсенето и обратно. При малоценните стоки при увеличаването на дохода хората могат да си позволят по-висококачествени стоки, поради което търсенето на малоценните намалява. Луксозни стоки като яхти, самолети, произведения на изкуството, бижута имат престижен характер и търсенето за тях възниква само над определено ниво на доход.

Г) Очакванията на купувачите за бъдещето. Потребителското поведение на хората в голяма степен се определя от техните очаквания за промени в пазарната конюнктура. Например ако купувачите очакват по-ниски цени в близко бъдеще това води до намаляване на търсенето в настоящия момент при неизменни други условия. Ако очакванията са за лоша конюнктура повишаване на цените по-лошо качество нередовни доставки понижение на дохода води до увеличаване на търсенето в момента.

Д) Броя на купувачите. Тук зависимостта е права. Увеличаването на броя на купувачите води до увеличаването на търсенето и изместване на кривата на дясно и обратно. Например голямата емиграция на млади хора в последните години ограничава търсенето на младежки стоки, образователни спортни и развлекателни услуги.

Е) Промяна във вкусовете и предпочитанията на потребителите. Търговците, които правят реклама намират начин да променят вкусовете на потребителите, защото така те ще купуват техните стоки. Ако те успеят да ви убедят, че трябва да предпочетете техните продукти, тогава те променят вашия вкус. По същия начин влияе и промяната в предпочитанията на потребителите. Например от няколко години у нас се търсят повече натурални сокове за сметка на газираните напитки. В различните страни хората имат различно отношение към хубавото и качественото в зависимост от техния жизнен стандарт.

Ж) Промяна в цената на стоките заместители и допълващите стоки. При едно развито пазарно стопанство хората имат на разположение заместители на различни стоки. Те могат да избират между олио и зехтин, между обувки от естествена или изкуствена кожа и др. Ако цената на една стока или услуга се увеличи много в сравнение със заместителите, то търсенето на заместители ще се увеличи.

  • Наличието на допълващи стоки. Тези стоки се консумират едновременно – автомобил и бензин. В този случаи когато цената на автомобилите се увеличи, търсенето на бензин намалява и обратното.

Трябва да споменем, че законът за търсенето има и някой изключения. Стоките освен стойностна изгода, носят на притежателите си и престиж. Такива са например маковите стоки. Когато цената на стоката се понижи, търсенето намалява. Със спадането на цената се губи и престижния ефект. Остава практическата полза от стоката.

Второто изключение се получава когато хората не са добре информирани за даден продукт произвеждан от различни фирми. Понякога на пазара се пуска нов продукт с добро качество и опаковка, но на сравнително ниска цена. Точно тогава продукта не се купува. Когато се направи нова по-луксозна опаковка, една блестяща реклама и по-висока цена продуктът започва да се изкупува бързо. При такива случаи хората нямат добра информация за качеството на продукта и използват цената като източник на информация. В действителност всеки потребител прави избор като се стреми да извлече максималната изгода като купувач на пазара. Затова ако цената на дадена стока намалява се увеличава търсенето от нея. Промяната на търсенето и изменението на цените в икономическата наука се определя като еластичност и нееластичност на търсенето. Еластичността е свързана с изменението на едни показатели по отношение към изменението на други, от които зависи първият. Еластичността на търсенето се изразява със степента на изменението в търсенето в зависимост от изменението на цените. Еластичност на търсенето има тогава, когато величината на търсените стоки се изменя с по-голям % от промяната на цените. Нееластичност на търсенето има тогава когато същественото намаление на цените води до незначителни изменения в търсените количества.


Б/ Закон за предлагането и изборът на производителя.
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница