Пазар и пазарни механизми Пазар и пазарни фактори

Законът за предлагането изразява правата зависимост между изменението на цените и предлаганото количество от една стока при равни други условия. Предлагането е процес свързан с поведението на производителите на пазара. То изразява желанието и възможностите на производителите да продават определено количество от дадена стока при всяко възможно равнище на цените и при равни други условия. Увеличението на цената е сигнал за производителите да вложат повече средства за увеличение на производството. Ако на пазара се търсят много прасковите, производителите ще потърсят места за нови овощни градини, където рискът от слани е малък или ще отпуснат средства за нови сортове по-устойчиви на студ. Според законът за предлагането съществува зависимост между цената на стоката и броя на тези които желаят да я продават – когато цената на стоката расте, предлагането се увеличава, при равни други условия. Ако цената се предвижва на горе в някакъв интервал, броят на хората които желаят да я продават се увеличава, защото все повече хора виждат изгода в това. Законът на предлагането показва че производителите искат да произвеждат и предлагат своите стоки на по-високи цени.

Кривата на предлагането се определя от цената на наблюдаваната стока производствените разходи наличната технология и цените на другите стоки които могат да бъдат произведени със същите ресурси. Тази крива също се измества когато предлагането се увеличава – надясно и когато намалява – наляво.

Кривата на предлагането в съответствие със закона за предлагането е насочена нагоре и показва че при увеличаване на цената нарастват и предлаганите количества. Особеното при кривата на предлагане е че тя обикновено пресича в дадена точка ординатната ос. Това означава че предлагането може да започне само при такава цена която покрива разходите за производство и доставки на стоки. Не може да има нулево предлагане на нулева цена. Под влияние на различни фактори се променят комбинациите между цени и предлагани количества. Това води до изместване на кривата на предлагане. Когато за всяка една цена се предлага по-голямо количество стока кривата на предлагане се измества от S към S1. Когато за всяка една цена се предлагат по-малко количество кривата се измества нагоре и наляво от S към S2.

• 
  Първия фактор са подобренията в технологията и разходите свързани с издръжката на производството – внедряването на производителни машини, внедряване на нови технологии, разходи за производство и т.н. Усъвършенстването на технологичното равнище на производството води до по-висока производителност на труда т.е. до икономия на ресурси и по-ниски производствени разходи за единица продукция. Внедряването на нова технология позволява да се произвежда и предлага на пазара по-голям обем и по-качествена продукция на конкурентни цени. Следователно при подобряване на технологията разходите за единица продукция намаляват, което при равни други условия води до увеличаване на предлагането т.е. имаме права зависимост. Пример – ако се произвеждат 10касови апарата на цена 100 лв. след подобрение на технологията ще се произвеждат 14 бр. Следователно 10бр. Ще струват по 72лв. и тогава производителя ще може да предложи повече стока за същите пари. Кривата S се измества надясно и надолу.
  
• 
  Промяна в цената на суровините. Важен фактор на предлагането са цените на използваните ресурси, тъй като те определят величината на производствените разходи. Като рационални икономически субекти, производителите се стремят да придобиват ресурси на по-ниски цени, което формира по-ниски производствени разходи и при равни други условия осигурява по-висока печалба. Това от своя страна стимулира производството и предлагането на съответната стока. От тук може да се заключи че зависимостта между цените на производствените ресурси и предлагането е обратна, т.е. с увеличаване на цените на ресурсите производството намалява и предлагането намалява. Пример – ако за производството на 10касови апарата разходите са 100 лв. а след увеличаване на цените на вложените материали 20лв. производството на същото количество касови апарати ще струва 120лв. тогава производителя ще може да предложи по малко стока. Кривата се измества наляво и нагоре.
  
• 
  Конкуренция на пазара. Наличието на повече фирми производители ще доведе до увеличаване на количеството стока на пазара и обратно. Да вземем за пример компютърния чип. По-високите цени ще подтискат търсенето на чипове а от там и на компютри. Но след време високите цени ще накарат производителите на чипове да произвеждат повече или на пазара ще излязат нови производители. Така предлагането ще се увеличи и цената ще започне да пада. С намалението на цената на чиповете ще поевтинеят и компютрите /при запазена цена на другите елементи/ и търсенето ще се увеличи.
  
• 
  Цени на други стоки. Отделните стоки са свързани помежду си в процеса на производството. По принцип зависимостта между цените на останалите стоки и предлагането на дадена стока е обратна. Ако цените на другите стоки се повишат то предлагането на дадена стока /произведена по сходна технология/ ще се понижи. Причината е в това че производителят ще се насочи към стоката чиято цена се е увеличила и която му носи по-висока печалба при неизменни други условия. Например увеличаване на цената на кока-кола ще доведе до намаляване на производството и предлагане на фанта. Влиянието на този фактор може да бъде разгледано за две групи стоки.
  

• 
  Очаквани изменения в цените на продукта. Очакваното повишение на цените ще принуди производителя да задържи предлагането на продукта на пазара, което предизвиква намаление на текущото предлагане на пазара. Най-често такова поведение имат селскостопанските производители на борсови стоки като жито ечемик царевица.
  
• 
  Система на данъчното облагане и дотации. Фирмите приемат данъците като разходи по производството. Затова високите данъци увеличават производствените разходи и намаляват предлагането. Дотации или субсидии пък карат фирмите да се ориентират към този отрасъл.
  

4. 
   Механизъм на пазарно равновесие.
   

• 
  Нарастване на търсенето. Около коледните и новогодишни празници домакините са склонни да купуват повече баклава с орехи. Производителите с надежда очакват този момент и увеличават производството на баклава, тъй като нарасналото търсене повишава цената. Новото пазарно равновесие се установява при по-големи количества и по-високи цени. Обяснението е, че в резултат на нарасналото търсене и конкуренция от страна на купувачите, се увеличава цената , което от своя страна води до изгода за производителите и те имат стимул да увеличат предлагането. По този начин пазарът се настройва за формиране на нов център на равновесие.
  
• 
  Свиване на търсенето. По високите цени по време на празниците ще предизвикат намаляване на търсенето на баклава поради по-ниските доходи. Това намалено търсене ще доведе до намаляване на цената на единица баклава и производителите ще намалят, производството като пренасочат свободните си ресурси в друго производство. Пазарното равновесие се е установило при по0малки количества и по-малка цена.
  
• 
  Нарастване на предлагането. Намаляването на цените на орехите понижава разходите за производство на баклава и създава възможности за увеличаване на предлагането при дадените цени. В резултат на това купувачите увеличават търсенето. Пазарното равновесие се възстановява при по-големи количества и при по-ниски цени.
  
• 
  Свиване на предлагането. На пазара се увеличава цената на брашното, което предизвиква нарастване на разходите за производство на баклава. При дадена цена производителите предлагат по-малко количество баклава на пазара. Новото пазарно равновесие се установява при по-малки количества и по-високи цени.
  

Търсене и предлагане в зависимост от цената

D (demand) – търсене /на стока/

5. 
   Пазарни структури.
   

• 
  Наличието на голям брой независимо действащи един от друг продавачи и купувачи, които предлагат и купуват еднорадна продукция и всеки от тях има такъв относителен дял, че да не може да влияе съществено върху пазара.
  
• 
  Еднородност /хомогенност/ на продукцията и производствените фактори, поради което купувачите нямат нужда да предпочетат един или друг продавач или фактор. Условието е приложимо за редица пазари /като тези за зърно или работна сила/ при които продукцията или факторите не се различават съществено, но е неприложимо за други пазари /напр. Автомобили/, тъй като въпреки формалната еднородност на продукта няма две фирми които да произвеждат абсолютно еднакви продукти, дори една и съща фирма произвежда различни модификации от тях. Тук важи правилото – продуктите не само трябва да бъдат еднакви но и потребителят трябва да ги възприема като такива. В противен случай, ако продуктът е еднороден, но потребителят не го възприема като такъв, не е налице съвършена конкуренция.
  
• 
  Свободен достъп до всеки отрасъл и пазар и свободно влизане и излизане от тях. Смисълът на това условие е че ако са налице съответните подбудителни мотиви за външни предприемачи, те могат да навлизат в отрасъла и да създават нови конкурентни фирми, а за съществуващите вече, ако не е изгодно за тях да напускат отрасъла и да се насочат към други сфери и производства. Правилото в случая е че не трябва да има никакви съществени законодателни, технологически, финансови, и други бариери за това движение.
  
• 
  Прозрачност и пълна информираност на пазара. Това условие означава че от една страна всички икономически агенти са в равнопоставено положение по отношение на информацията. Фирмите производителки знаят цените на всички стоки, запознати са с основните моменти в технологията на производството на тези стоки, цени на производствени фактори реализация и пр. От друга страна купувачите знаят всичко, което им е необходимо за характеристиките на продуктите или факторите, цените, пазарите и т.н. В това отношение прозрачността и информираността позволяват на участниците на пазара да регистрират и оценят всяка предприета от конкурентите стъпка с оглед на ответните действия за защита на своите интереси. Следователно можем да определим съвършената конкуренция като такава пазарна структура, при която голям брой малки и средни фирми се съревновават помежду си при производството и реализацията на една и съща еднородна продукция в условията на свободен достъп до информация и до пазара, при мобилност на производствените фактори.
  

• 
  Автономност на икономическите агенти по отношение на производството и пазара. Тази автономност е следствие от условието за наличието на голям брой продавачи и купувачи на продукцията и факторите за производство. При това положение всеки икономически агент на базата на разполагаемата информация може свободно и самостоятелно, без каквато и да е външна намеса, да определя какво, как и за кого да се произвежда. Това той прави на свой риск и отговорност. Икономическата свобода за взимане на решения в случая е едно от големите предимства на перфектната конкуренция.
  
• 
  Адекватно /равнозначно/ реагиране на промените в търсенето и предлагането на стоки и услуги и фактори за производство. Тази особеност произлиза от условието за свободно излизане и влизане от отрасъла. С нея се реализира следващото предимство на свободната конкуренция за рационалното и ефективно използване на ресурсите. Тъй като измененията в потребителското търсене информират производителите за промените, при които равнището на цените варира, то капиталите и работната сила се преместват от отраслите и производствата с по-ниска ефективност към тези с по-висока ефективност, осигурявайки с това по-пълното използване на факторите за производство.
  
• 
  Наличието на еднородна продукция. То рационализира поведението на потребителите, защото в рамките на разполагаемите доходи те имат възможността да изберат различни комбинации, така че изравнявайки пределните полезности на потребяваните продукти, да максимизират ползите си от тях.за производителите идентичността продукцията до известна степен ги освобождава от необходимостта да провеждат сложна стратегия в областта на ценообразуването, маркетинга и рекламата. Малката фирма приема по принцип тези показатели за дадени от вън т.е. изработени от общите съвместни действия на всички участници в тях.
  

• 
  Условието за много на брой и малки предприятия силно ограничава развитието на техническия прогрес и научни изследвания. Малките по размер и мощ предприятия поради ограничените си финансови ресурси нямат възможност да извършват крупна изследователска и развойна дейност, а само някой рационализации и подобрения.
  
• 
  Условието за свободен достъп до информация намалява стимула за собствени разработки в областта на техническия прогрес, организацията и управлението на производството, защото получените резултати стават достояние на конкурентите, без те да са правили разходи за това, докато фирмата инвестирала капитали за откритието не може да бере изцяло плодове от това.
  
• 
  Икономическа свобода при разпределение на ресурсите и организиране на производството не винаги е в съответствие с доходите на потребителите. В условията на икономическа свобода, прилагайки критерия за ефективност ще произведе такава продукция която е с най-голяма печалба и най-малко разходи за ресурси. Тя обаче може да не е по джоба на масовия потребител. Това ще се отрази върху потребностите на много хора. Тогава трябва да се задействат други механизми, за да се задоволи масовото потребление.
  
• 
  Еднородността на продукцията рационализира производството но ограничава потребителския избор до сивотата на еднообразието.
  
• 
  Икономическата свобода в много случаи е с различни последици за фирмите и обществото. За фирмата тя обикновено се разглежда в краткосрочен план и при нея важи правилото за минимализиране на приходите. За обществото обаче в дългосрочен план това може да създаде отрицателни ефекти – напр. Стремежите на фирмата да печели може да доведе до неразумното използване на стратегически суровини, замърсяване на околната среда, влошаване на условията на живот и пр.