Б/ Несъвършена пазарна структура

Общото характерно за несъвършената конкуренция е :

• 
  Различна степен на диференциация на продукта – от еднородна до силно диференцирана, което се отразява върху поведението на отделните икономически субекти.
  
• 
  Образуват се крупни фирми.
  
• 
  Броят на пазарните участници е силно ограничен. В повечето случай се създават значителни затруднения /бариери/ за образуване или навлизане на нови фирми на съответния пазар /отрасъл/.
  
• 
  Формират се мощни икономически групировки, които притежават значителна или изключителна икономическа власт. Те оказват въздействие върху основните пазарни сили , а от тук и при образуването на пазарните цени.
  
• 
  Несъвършените конкуренти диктуват пазарните цени. Те оптимизират количеството при променливи цени, като избират най-изгодната за тях.
  

В икономиката под чист или абсолютен монопол / от гръцки “monos” – сам и “poleo” – продавам/ се разбира такава пазарна структура, при която само една фирма е производител и продавач на даден продукт, който няма близък заместител. По такъв начин тази фирма заема доминиращо място, като определя и контролира еднолично пазара на определен вид продукция. Чистия монопол води до създаване на особен вид икономически отношения, при които отделен икономически субект /производител/ има възможност да налага собствените си интереси на своите партньори или на цяло общество без да се съобразява с техните потребности. При такава пазарна структура фирмата е “price maker” / ценови производител/ контролирайки общото количество на предлагания продукт, тя има възможност да определя неговата пазарна цена. В зависимост от условията в резултат на които се установява чистия монопол, различаваме следните видове:

• 
  Когато е налице икономия на ресурси, обусловена от мащаба на производството. Съществуват отрасли където големите предприятия имат по-ниски производствени разходи от своите конкуренти и те допълнително намаляват при нарастване на обема на произведената продукция. При такава ситуация става по-изгодно потребностите на пазара да бъдат задоволени чрез съсредоточаване на цялото производство на този вид продукция само в рамките на една фирма. Ниските производствени разходи поставят високи бариери пред фирмите, желаещи да навлязат в отрасъла и дават възможност на фирмата лидер да монополизира пазара.
  
• 
  Когато дадена фирма владее уникални или невъзпроизводими природни ресурси. Това дава възможност на една фирма да обслужва целия пазар, като поддържа такъв размер на производството които е близък или еднакъв с размера на пазарното търсене. При това положение появата на конкуренти би довела до неефективно малки мащаби на производство, което ще противоречи на интересите на производителите.
  
• 
  Естествения монопол може да възникне и в случаите когато пространствените ограничения правят конкуренцията безсмислена. Пример за това са такива части на националната инфраструктура като жп транспорта, електропреносна система, водоснабдяване и др.
  

В условията на пазарно стопанство може да съществува и т.нар. монопсон. Той представлява такава форма на организация на пазара при която монополна роля играе само един потребител. С други думи монопсонът е пазар на едноличния купувач създаден в резултат на административни привилегии или организирано договаряне. При реални пазарни условия монопсонът е неустойчив и затруднява нормалното функциониране на стопанството. Въпреки това неговите форми се използват от държавата за подържане на някои сектори от икономиката чрез изкупуване на излишъци от дадени стоки /зърно тютюн и др./ по твърди цени.

• 
  Прилагане на определена данъчна политика насочена към изземване и преразпределение на голяма част от монополистичната печалба.
  
• 
  Контрол и активно въздействие върху цените
  
• 
  Държавна собственост върху определени монополни дейности – производство на ел. Енергия водоснабдяване жп. Транспорт и др.
  
• 
  Създаване на държавни органи за контролиране на цените на естествените монополи /ДКЕВР/ и др.
  

Монополистичната конкуренция е форма на несъвършената конкуренция, основана на диференциацията на продукта. При нея продавачите са много на брой и с не особено големи по размер капитали, поради което никой от тях няма възможност да контролира значителна част от пазара. Всеки от тях обаче така диференцира своята част от предлагането, че спечелва трайни предпочитания на част от купувачите. При този вид се нарушава второто условие на съвършената конкуренция – еднородност на продукцията. Теорията за монополистичната конкуренция е разработена от Едуард Чембърлин. Според него “макар че едрите единици притежават монополистична власт не бива да се предполага че с раздробяването на тези единици ще стигнем до установяване на конкуренция без примес на монопол. Напротив атомистичната конкуренция почти сигурно ще доведе до нарастване на степента на диференциация на продуктите. Това би могло да представлява нарастване на съвкупната монополна власт. Всеки производител предлага специфичен и относително диференциран продукт или продукти към чието търсене и потребление са привързани определен кръг потребители. Те предпочитат дадена фирма поради близостта на магазина улеснения в обслужването известност на марката придобити навици потребителски качества на стоката /реални и въображаеми/. Чембърлин пише че диференциацията на продукта, достатъчна за образуване на монополни елементи, може да бъде обусловена от незначителни различия в продукта. Неговите вариации се отнасят към измененията в качеството на самия продукт /технически изменения, нова форма(бутилки бира) или по-добри материали/ то може да се отнася до нова опаковка; по-бързо и вежливо обслужване; друг начин на организиране на производството; изменение на местоположението. Чембърлин вижда разпространението на монополистичната конкуренция в широки граници. Например – в търговията на дребно всеки продукт се превръща в единичен благодарение на индивидуалността на заведението в което се предлага, включително и местоположението. В екстремалния случай диференциацията на продукта означава, че няма две фирми които да произвеждат едно и също изделие. За това монополистичната конкуренция е предимно неценова форма на конкуренция, конкуренция чрез продукта. Едва след като е избрал и достатъчно диференцирал своя продукт, благодарение на което е привлякъл клиенти към него, производителя може да варира едновременно с цената и количеството му. В този смисъл отличителните характеристики на монополистичната конкуренция са:

• 
  Много продавачи. Когато продавачите са малко, разумно е да се има предвид това как ще реагират конкурентите на понижената цена. Когато продавачите са много това не е така. При монополистична конкуренция човек не се съобразява с реакциите на съперниците си. Да вземем на пример – има много бира Каменица Загорка Леденика и др. когато Каменица решава да продава тя не се замисля особено за реакцията на Загорка. Има толкова много фирми че една фирма може да не се тревожи как ще реагира всяка една от останалите. Пивоварната промишленост се характеризира с монополистична конкуренция. От друга страна фирмите предлагащи мобилни услуги са само няколко така че когато “М-тел” определя цените си тя дълбоко се замисля каква ще бъде реакцията на Глобул . ако едните увеличат цените дали другият ще ги последва или ще задържи цените на ниско равнище и ще се опита да продава услугите си на по-ниско ценово равнище. Пазарът на GSM услуги у нас е олигополистичен. Фактът на съществуването на много продавачи при монополистичната конкуренция прави трудно тайното споразумение, тъй като при наличието на толкова много фирми е много трудно да ги накарате да действат като една. Монополистично-конкурентни фирми действат независимо.
  
• 
  Продуктова-диференциация. Характеристиката “много продавачи” определя конкурентния аспект на монополистичната конкуренция. Продуктовата диференциация създава монополистичния аспект. При монополистичния пазар стоките които се продават не са хомогенни, като при съвършената конкуренция – те са леко диференцирани. Бирата “Каменица” е малко по различна от “Загорка” а “Загорка” се различава леко от “Леденика”. Следователно в известен смисъл всяка фирма притежава монопол върху стоката която продава. Но този монопол е мимолетен – той се основава на рекламата, която запознава хората с една стока и трябва да ги убеди, че тя се различава от стоките на конкурентите. Самата стока може наистина да е различна, но може и да не е. Белината малко се различава от една марка до друга но въпреки това хората купуват определен вид и това ги кара да са сигурни че купуват истинска белина. Кетчупът от друга страна въпреки че се произвежда от едни и същи съставки независимо от марката се различава по видове. Когато предпочитате да купувате само един вид кетчуп вие не бихте го заменили с друг – за вас другите марки не са истински. Тъй като монополистичния конкурент притежава известна монополна власт, рекламата целяща увеличаване на тази монополна власт / и от тук увеличаване на печалбите на фирмата/ има смисъл до тогава докато пределните приходи от рекламата на изделието превишават пределните разходи.
  
• 
  Многостранни измерения на конкуренцията. Съвършената конкуренция има само ценова форма, докато монополистичната приема много форми. Диференциацията на продуктите отразява стремежът на фирмите да се конкурират по отношение на осезаемите качества на стоките и услугите. Друга форма която приема конкуренцията е рекламата. Допълнителните измерения на конкуренцията са по-доброто обслужване, повече канали за пласмент и др. тези алтернативни методи на конкуренция следват също общото правило като при ценовата конкуренция – Сравнение на пределните приходи с пределните разходи. Съответното измерение на конкуренцията бива изменяно дотогава докато пределните разходи се изравнят с пределните приходи.
  
• 
  Свободен достъп на нови фирми в дългосрочен план. Последното условие един пазар да бъде смятан за монополистичноконкурентен се изразява в това достъпът до него от страна на нови фирми да бъде относително свободен, както и да липсват съществени входни бариери. Отсъствието на входни бариери означава че не може да съществуват дългосрочни свръхпечалби при монополистичната конкуренция тъй като това ще доведе до появата на други фирми. Наличието на входни бариери създава потенциал за дългосрочна свръхпечалба. Когато не съществуват такива бариери нови фирми продължават да навлизат в отрасъла до тогава докато свръхпечалбите се стопят.
  

Олигополите /от гръцки oligos – немного и poleo – продавам/ са форма на пазарната структура при несъвършената конкуренция, при която на пазара няколко /ограничен на брой фирми/ контролират производството и реализацията на еднородна или близка по предназначение продукция. За пръв път олигопол е употребен от Томас Мор през 1516г. за разкриване на конкуренцията между търговските монополи от този период, а първият олигополистичен модел е разработен от О.Курно през 1838г. Олигополът е пазар, доминиран от няколко фирми които са достатъчно големи за да окажат влияние върху цената. Под това определение на олигопола попада едно голямо разнообразие от пазарни структури. На някой олигополистични пазари продуктът е диференциран – класически пример е автомобилната промишленост. На други продуктът е почти хомогенен – производството на първична мед, стомана и др. При някои олигополи има много малък брой фирми всяка от които е достатъчно голяма и може да оказва влияние върху цената. При други олигополи броят на фирмите е голям но само част от тях контролират пазарната цена. Например в производството на електрически лампи в САЩ има 128 фирми на 90% от пазара се контролира от само 4 от тях. Когато в един отрасъл има ограничено число фирми които доминират на пазара, този отрасъл се нарича “концентриран” дори “високо концентриран”. Ситуацията на олигопол съществува във високо концентрираните отрасли.

• 
  Системата от закони в дадена страна да е благоприятна за явни споразумения относно цените и обема на производството. Наличието на антимонополни закони пречи за явното формиране на олигопол.
  
• 
  Колкото по-малко едри производители има един отрасъл толкова по-лесно е формирането на олигопол между тях.
  
• 
  Когато лесно се съгласуват най-добрите съвместни действия и не се налага често да се сключват нови споразумения.
  
• 
  Споразуменията между фирмите под формата на олигопол са толкова по-трайни, колкото е по-лесно да се разкрие тяхното нарушаване.
  
• 
  Възможностите /законови и икономически/ да се предотврати навлизането на нови продавачи в даден отрасъл допринасят за дългосрочно и печелившо споразумение между фирмите в олигопола.
  

Отделно деление представляват симетричния и асиметричния олигопол. Най-простия случай на олигопол съществува когато в отрасъла има ограничен брой фирми които продават идентичен продукт. Нека предположим че в отрасъла има четири фирми А,Б,В,Г , всяка от които притежава приблизително ¼ от пазара. Това означава че фирмите са с относително еднаква големина. Затова този случай на олигопол е известен като симетричен. При асиметричния съществува една крупна фирма производителка и множество допълващи по-малки.

При олигополът постоянно съществуват две сили, които тласкат неговото поведение в две противоположни посоки. Едната от тях е общия интерес на фирмите да максимизират печалбите в отрасъла като цяло договаряйки се за съвместни действия сякаш са един монопол, максимизиращ своята печалба. Именно този общ интерес стои в основата на явните или тайни споразумения. Втората сила която влияе върху поведението на фирмите в олигопола е егоизмът на всеки продавач да максимизира своята печалба за сметка на другия, дори и ако след това намалеят общите печалби в отрасъла. Тук принципът на поведение е по-добре голямо парче от малка торта отколкото малко парче от голяма торта. Това обикновено води до разпадане и краткотрайно съществуване на споразуменията между фирмите в олигопола. Изводът който може да се направи от казаното е че стремежът на фирмите да максимизират общата печалба в отрасъла ги кара да се споразумеят и формират олигопол, а възможността всяка от тях да увеличи своята обща печалба за сметка на другите води до нарушение на тези споразумения и разпадане на олигопола.

При ограничен брой фирми е много вероятно да се стигне до съгласувано поведение между тях. Напр. Ако се споразумеят за цената производителите могат да пазара и съвместно да максимизират своите печалби, т.е. да наподобяват монопол. Естественият резултат от това е установяване на ценови сговор. Появява се картелът. Картелът е съглашение на производители от даден отрасъл, които се договарят помежду си за установяване на единни цени, подялба на пазарите, определяне на производствени квоти и т.н. В съвремието най-често споменаваното име в световен мащаб е на ОПЕК /организация на страните износителки на петрол/ тя установява цените и регулира предлагането на нефт на световния пазар. Днес в много страни с пазарна икономика поведение на съгласуване на цени се забранява от закона. Затова тази форма на олигопол може да съществува само като таен сговор, т.нар. таен олигопол.

В пазарната практика са познати и неформални съгласувани действия от рода на устни договорки, джентълменски споразумения или това е т.нар. таен олигопол. Тайното споразумение между фирмите в един ценови отрасъл дава възможност на всяка от тях да увеличи своите печалби и да запази своя пазарен дял. Ситуацията съответства на монополистичната форма на конкуренция. Всеки от продавачите макар че предлага по-малко от необходимото за минимизиране на разходите, получава монополна печалба и компенсира предлаганото по-малко количество с по-висока цена, която се запазва стабилна, съгласно ценовото споразумение.

В редица случаи такъв таен олигопол /сговор/ не е необходим. От дългогодишната си практика фирмите знаят какви са техните интереси и следват “правилата на играта”. Дори и без предварително споразумение производителите във високо концентрираните отрасли много често се въздържат от ценова конкуренция помежду си и установяват близки цени за сродни продукти. Тази форма е известна като мълчалив сговор.

• 
  Антимонополистичните закони преследват и наказват поведение на съгласуване на цените в отраслите.
  

• 
  Ако в основата на пазарното поведение на фирмите при олигопол стои споразумение, то отразява определено съотношение на силите. Когато това съотношение се промени се създават предпоставки за подкопаване на споразумението за цените. Фирми които са завоювали предни позиции и са неудовлетворени от съществуващото положение могат да възприемат поведение което отклонява от споразумението и дава път на конкуренцията.
  
• 
  Производителите участващи в олигополистичния сговор могат да се отклоняват от него чрез средствата на скритата ценова конкуренция. Системата на отстъпки и надбавки към цената е разпространена практика, особено в отраслите в които стоките са диференцирани, технологията се изменя бързо или цените не се обявяват публично / две кафета плащаш получаваш три; плащаш осем т. хартия а получаваш десет; пазаруваш за 200лв. и ти дават 50% отстъпка/. Когато обаче тази практика стане обществено достояние, сговорът се разрушава и на мястото на съглашението избухва ценова конкуренция. Подобен е и резултатът от неспазване на производствени квоти. Високите цени на олигополистичните пазари и свързаните с тях високи печалби постоянно изкушават фирмите да разширяват обема на производство отвъд наложените на олигопола ограничения. Това ражда конфликти между участниците и подкопава системата на съгласувани цени.