Пазарни мерки в сектор



Дата25.01.2018
Размер206.67 Kb.



на тема
ПАЗАРНИ МЕРКИ В СЕКТОР «ВИНО»


Изготвил:

Фак.№:

Специалност: Аграрна икономика




Съдържание:
Увод

1. Винарска и спиртоварна промишленост.


2. Хармонизиране на лозаро-винарският сектор на България с Европейското законодателство


3. Основни моменти от преразгледаната обща организация на пазара на вино.

4. Пазарни мерки

5. Ефективен контрол върху качеството на вината и продуктите от грозде и вино действия
Увод

Получаването на вино от древноста до наши дни е обвито в легенди и приказност. За това допринасят и съвремениите реклами за вина от стари марки, които имат винаги нещо енигматично, свързано с тяхното производство, някаква скрита тайна, която се предава в един род векове наред.На какво се дължат неговите вкусови качества, които водят до Вашето одобрение или неодобрение. Истината е една и тя е, че винарството както наука и изкуство датира едва от средата на 19 в., когато учени като Пастьор и Бюхнер изясняват процеса на ферментация и дават на науката за виното - енология, начините за съхраняване и подобряването вкусовите качества на вината.

Най-старите сведения за виното намираме в Библията, където се разказва за предтечата Ной, който се опил с вино.

От египетските паметници узнаваме, че винарската техника е била позната на древните, които са притежавали преси за изстискаване на гроздовия сок. За да могат да съхраняват виното, в стария свят са се приготвяли силни на спирт вина. Не случайно в древна Атина и изобщо в античния свят, по разреждането виното хората са предусещали дали ще се водят сериозни разговори или ще се разгарят бурни оргии и опиянения.

Омир споменава за вино, което можело да поема до 20 пъти повече вода. Соломон (1016-967 г. п.н.е.) е приписвал на виното свойството да усилва паметта. Есхил (525-456 г. п.н.е.) възпява добродетелите на виното. Платон (427-347 г. п.н.е.) в труда си за идеалната държава наред с комедията е забранявал употребата на вино на хора по-млади от 22 г. Аристотел IV в. Преди Христа говори за митичните вина от Аркадия (Тракия), които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода.

Културата за пиене на вино, също е много интересна. В културния исторически контекст на голяма част от народите, виното е било употребявано по време на празници и мистерии. Не случайно гръцкия бог Дионисий е бил закрилник и патрон за винарите. По време на дните, посветени на Дионисий, виното е било основно култово питие.

Картагенците, които си давали сметка за вредата, която виното може да причини на една армия, са забранявали неговата употреба по време на война.

Траките са били едни от най-признатите и търсени производители на вина. Омир в своята Илиада описва как натоварени с вина кораби от Тракия идват до гръцкия лагер пред Троя. Учените от Националния исторически музей в България намират следи от вино в златните съдовете от Панагюрското златно съкровище, които са престояли в гробница повече от 20 века.

Вината и техните вкусови качества зависят най-много от сортовете грозде, които се отглеждат на територията на даден регион. Общоизвестен е фактът, че южните страни, където има умерен климат, съчетаващ обилни валежи и топло време, са родина на най-добрите сортове грозде за вино. България, в това отношение, има всички природни условия за добро овощарство, което се доказва от дълголетната традиция, свързана с производството на грозде. В един от най-ранните български писмени паметници - Крумовите закони, владетелят предвижда тежки наказания за пиянството и прекомерната употреба на вино. По заповед на хан Крум, в Тракия са изкоренени големи площи насадени с лозя. Историците приемат, че този закон е засягал предимно славянския етнос и остатъците от тракйското население по нашите земи, защото старобългарската традиция в алкохолните питиета е била свързана с употребата на медовина, а не на вино. Но с течение на времето лозарството у нас вместо да се загуби, започва да се развива. За това допринася близоста на страната до Византия, чиято културна традиция е обвързана с употребата на вино. Приемането на християнството от българите допринася за развитието на лозарството и винопроизводството, тъй като виното е част от сакралните, мистични ритуални на православното християнство, обвързани с кръвта на Спасителя.

През средновековието, за което има запазени писмени паметници, винарството е било твърде примитивно. Съхранението на виното е било един от основните проблеми пред винопроизводителите. Всеки регион е имал своя традиция за съхраняване на готовия гроздов продукт, но липсата на познания за виното са довеждали до бързото му вкисване. На пазарите у нас се е стигало до парадокси, в които младото вино е било по-скъпо от отлежалото двугодишно вино. Веднага след Освобождението (1878 г.) у нас започва интензивна работа по въвеждането на съвременните научни постижения в областта на химията, които пряко каксаят производството на вино. В университетите, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които стават гръбнака на съвременното производство на вино у нас. За перид от 20 години до началото на 20 в. у нас се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино. Такива са Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник. На световните ежегодни изложения на народите през 19 и началото на 20 в., България участва с два основни продукта - розовото масло и вино. В началото на миналия век се оформят кооперациите, които следват модела на френските винари. Shateau, което в буквален превод означава замък, при винарите говори за затворен цикъл, който включва отглеждането на уникален сорт грозде, от който се прави вино. У нас кооперациите - доброволни сдружения на лозари и винари, започват да развиват определени сортове грозде, от които се произвежда марка с гарантирано качество на вкуса и произхода. Законодателно, кооперациите прокарват в Народното събрание защитен закон, който пресича опитите за фалшифициране на запазените им марки. Веднага след падането на комунистическия режим, първите частни предприятия, които се възродиха у нас, бяха избите. Започна процес на възстановяване на традиционните за страната сортове грозде, от които маврудът и гъмзата са свързани най-тясно с българската традиция. Голям принос за възраждането и защитата на българските марки вино има институтът по винарството, който наложи много високи критерии за качеството на вината.


1. Винарска и спиртоварна промишленост.

     Производството на вино и други спиртни напитки е стар и традиционен поминък за населението в българските земи още от времето на траките. За начало на промишленото производство на спиртни напитки, обаче, може да се говори едва след Освобождението, когато са изградени множество частни и кооперативни изби, произвеждащи продукция както за вътрешния, така и за външния пазар. Значително разширение на производствените мощности за вина и други спиртни напитки се извършва след Втората световна война, за което допринася и факта, че България се специализира в тези производства в рамките на СИВ. През 1939г. в страната са произведени около 6 млн. литра вино, а в началото на 80-те години производството достига над 550 млн. литра. През 1999г. са произведени 233 млн. литра гроздови вина, 3,3млн. литра винен концентрат и едва 63000 литра ликьорни вина.

     В България е застъпено и производството на малиново вино /Берковица, Долна баня, Костенец/ и подсладени напитки /Лясковец, Перущица, Варна, Благоевград, София/.

     На базата на специализация и концентрация на производството в страната са формирани следните винопроизводителни райони: 



А) Черноморският район включва 2 изявени подрайона на винопроизводство:

      1/ Бургаски - с центрове Поморие, Айтос, Сунгурларе;

      2/ Варненски - с центрове Провадия и Варна.

     Районът е специализиран основно в производството на бели вина и други спиртни напитки на гроздова основа.


Б) Северна Централна България е изявен винопроизводителен и лозарски район, в който се включват 2 подрайона:

   1/ Лясковски - с центрове Павликени, Лясковец, Сухиндол, Бяла Черква, В. Търново;


   2/ Плевенски - с центрове Плевен и Ловеч.

     Районът е специализиран в производството на бели и червени трапезни вина и подсладени напитки с ниско алкохолно съдържание.


В) Горнотракийският район включва също 2 изявени подрайона:

     1/ Чирпански - с центрове Хасково и Чирпан - специализиран в производството на червени обикновени и шампанизирани вина;

     2/ Пловдивски - с центрове Перущица, Асеновград, Септември - специализиран в производството основно на червени трапезни вина.

     Изявени винопроизводителни микрорайони в страната са Русенски, Силистренски, Видински, Сливенски, Ямболски и Благоевградски. Под въздействието основно на потребителския фактор бутилирането на вина е застъпено и в София.

     Днес около 60% от производството на гроздови вина в страната е съсредоточено в Югоизточна и Северна Централна България и по-конкретно в областите Бургас, Сливен, Ямбол, Плевен и В.Търново.

     Под въздействието на суровинния фактор производството на ракия и спирт е концентрирано в Троян, Русе, Чирпан, Бургас, Сливен, Лясковец, Ловеч, Перущица, Пазарджик, Преслав и др. През 1999г. са произведени 20,4 млн. литра ракии и около 30 млн. литра спирт.

     На базата на спирт в България се произвеждат редица марки водки, уиски, джин и други спиртни напитки в Пловдив, Добрич, София, Търговище, Карнобат и др.

     В перспектива се очаква производството на вина, ракии и други спиртни напитки да се разшири, поради високото им качество и търсенето им на външните пазари.



2. Хармонизиране на лозаро-винарският сектор на България с Европейското законодателство


Лозаро-винарският сектор на България започна подготовката си за членство в Европейския съюз през есента на 1999 г., когато беше приет нов Закон за виното и спиртните напитки, изцяло хармонизиран с Европейското законодателство. Това е един модерен закон, чиято цел бе да създаде и въведе система от икономически, социални и юридически мерки за възстановяване и развитие на лозарството и винопроизводството и превръщането му във водещ селскостопански отрасъл. Неговата мисия е да стимулира производството на качествени вина и регионални вина чрез ефективно използване на природните ресурси и прилагане на нови технологии. До 2003 г. бяха приети и всички други нормативни документи, свързани с прилагането на Закона за виното и спиртните напитки.

Българските винопроизводители имаха 5 години, в които да се подготвят за реалното членство в Европeйския съюз.

Това бяха и продължават да бъдат трудни и проблемни години. Проблемите идват най-вече от недоброто състояние на лозарството. В резултат на проведената през 90-те години поземлена реформа собствеността върху лозовите насаждения е силно разпокъсана - над 70 % се стопанисват от физически лица, което води до редица затруднения при отглеждането, отчитането и контрола върху качеството на гроздето. Българските винарни не разполагаха със собствени лозя и това силно затрудняваше тяхната дейност. Процесът на връщане на собствеността на земята беше последван от (особено през последните четири години) тенденция за окрупняване на лозовите насаждения - главно чрез арендуване или покупка на земя.

Производителите на вино започнаха все по активно да инвестират в отглеждането на собствени лозови масиви.

Почти всички водещи винарски фирми вече разполагат със собствени или взети под аренда лозови насаждения. Вложените финансови средства и труд си заслужаваха усилията и очакваме да дадат положителни резултати в следващите години. Тази предварителна подготовка в сектора беше много полезна и направи нашите производители по-подготвени за членството им в Европейския съюз.

Годините, предшестващи влизането ни в Европейския съюз бяха изключително трудни за винопроизводителите. Освен с проблемите на винопроизводството и реализацията на продукцията, трябваше да положат максимални усилия и да направят големи инвестиции за създаване и развитие на собствената суровинна база от винени лозя.

След влизането на страната в ЕС очакваме строго спазване и прилагане на всички изисквания на европейското и национално законодателство не само при предлагане на български вина на общия европейски пазар, но и на вътрешния български пазар.

Българските производители ще продължат да инвестират в обновяването на лозарския потенциал чрез изкореняване и пресаждане или чрез мерките за преструктуриране и конверсия на лозарския потенциал.


Милена Иванова

Търговски представител за Германия на изба “Едоардо Миролио”

Висококачественото българско вино е една брилиянтна визитна картичка на България и ще допринесе за подобряване на имиджа на страната ни в Европа. Да се стъпи на пренаситения с продукция от Франция, Италия, Испания, Австралия и Чили европейски пазар е мнго трудно - дори и най-доброто вино се нуждае от екслузивен маркетинг, подходяща реклама и положителна оценка от именити европейски сомелиери. Типичните български сортове като Мавруд, Гъмза и Широка мелнишка лоза се харесват с уникалния си вкус на взискателните потребители, но от производителите се очаква приложение на една цялостна концепция за успешен износ - от изработката на етикети от световно ниво до 100 процента надежден транспорт на своята продукция на пазарите на ЕС. И най-вече поддържане на високото качеството на продукцията, което да допринесе за създаването на мрежа от постоянни клиенти.


Усилията им ще бъдат насочени към възвръщане на позагубените позиции на българските вина на пазарите на старите страни-членки на ЕС. Българските производители са добре запознати с изискванията на ЕС и приемат членството в Европейския съюз с реалистични очаквания, без излишен оптимизъм, но и без притеснения.

ЕС предлага на българските винопроизводители едновременно безкрайните перспективи на един отворен пазар и рисковете на свободната конкуренция

В този смисъл на производителите ще им бъде и по-лесно, и доста по-трудно. Независимо от добрата познаваемост, с която се ползват българските вина, ще трябва да се борят ежедневно за добрия имидж на постоянното качество за добрия имидж на предпочитания произход, за отличния вкус, за предлагането на продукт, който създава нови вкусове, а не имитира вече познати за европейския потребител такива. Българските вина ще се появят в равностойна пазарна конкуренция със вината на Франция, Италия, Испания, Португалия, което е безспорно предимство, но разбира се едновременно с това и трудна търговска стратегия. Тяхната най-важна задача в следващи години е от новите лозя да произведат ново вино, различно от досегашния имидж на българските вина. Ще се залага не толкова на количеството, а на ново и постоянно качество и автентичност на българското вино.



Първата година от членството ни в ЕС съвпада и с преговорите по извършване на реформа в лозаро-винарския сектор.

Българските производители са добре запознати с дискусията за реформи в лозаро-винарския сектор дори изразиха своето становище по реформата. Не са притеснени от предлаганите промени, защото за разлика от другите лозаро-винарски страни, последните години в България нямаше излишък от винено грозде и вино, а имаше недостиг на грозде и вино. Ние отдавна сме подготвени по прилагането на мерките, свързани с лозарския потенциал - забраната за ново засаждане, политиката на преструктуриране и конверсия на лозарския потенциал, премиите за трайно изоставяне на винени лозя.



Важно е да се подготви мярката - преструктуриране на лозарския потенциал.

Приемаме също предложенията за отпадането на някои пазарни мерки като задължителна дестилация, пренасочване на средствата към един национален пакет от мерки за подпомагане на сектора. Подкрепяме и измененията на регулаторните мерки, свързани с енологичните практики и най-вече с означавнето и търговското представяне на виното в съответствие с изискванията на световната търговска организация. Не сме съгласни с предложението за забрана на захарозата при подсилване на гроздовата мъст, което се разрешава при неблагоприятни природно-климатични условия. По този въпрос българската позиция съвпада с тази на други винарски страни.

Можем да кажем, че не изпитваме притеснения от предлаганата от Европейската комисия реформа в лозаро-винарския сектор и бихме подкрепили редица предложения, свързани с повишаване на конкурентоспособността на европейските вина на световните пазари.
Лозаро-винарски сектор

Съветът на министрите на ЕС официално одобри широкообхватна реформа в организацията на общия пазар на вино, по която министрите на земеделието постигнаха политическо решение през декември 2007г. Промените ще внесат равновесие на пазара на вино, ще доведат до постепенното премахване на разточителните и скъпи мерки за намеса на пазара и ще позволят използването на бюджетните средства за по-категорични и дейни мерки, които да повишат конкурентоспособността на европейските вина. Реформата предвижда бързо преструктуриране на лозаро-винарския сектор чрез заплануваната схема за доброволно, тригодишно изкореняване на лозя за създаване на алтернатива за неконкурентоспособните производители и за премахване от пазара на излишъците и на неконкурентоспособното вино. Субсидиите за кризисна дестилация и за дестилация на алкохол за консумация постепенно ще бъдат прекратени и средствата, разпределяни чрез национални финансови пакети, могат да се използват за мерки като популяризиране на вина на пазарите в трети държави, нововъведения, преструктуриране и модернизиране на лозови масиви и винарски изби. Реформата ще осигури защита на околната среда в лозарските райони и запазване на традиционни и добре установени политики за осигуряване на качеството, а също така ще опрости правилата за етикетиране, от което ще се възползват и производители и потребители. Силно ограничителната система на права за засаждане също ще бъде отменена за целия Европейски съюз от 1 януари 2016 г. Сега Европейската комисия започва процеса на приемане на подробни регламенти за прилагане, които да позволят влизането в сила на реформата на 1 август 2008 г.


3. Основни моменти от преразгледаната обща организация на пазара на вино.

Национални финансови пакети: те ще позволят на държавите-членки да приспособят мерките към специфичната ситуация в тях. Възможните мерки включват: популяризиране на вина в трети държави, преструктуриране или преобразуване на лозови масиви, инвестиции в модернизирането на производствената верига и в нововъведения, подкрепа за беритба на зелено, нови мерки за управление на кризите и опростено, отделено от производството подпомагане.



Мерки за развитие на селските райони: известни парични средства ще бъдат насочени към научни изследвания и разработки, специално заделени за винарските райони. Мерките могат да включват подкрепа за създаване на стопанства от млади земеделски производители, подобрения в търговията, професионално обучение, подкрепа за организациите на производителите, помощ за покриване на допълнителните разходи и за компенсиране за пропуснатите ползи вследствие на усилията за съхранение на традиционни ландшафти, ранно пенсиониране на земеделските стопани.

Права за засаждане: те ще се отменят до края на 2015 г., с възможност за запазването им в рамките на отделните държави до 2018 г.

Постепенно отменяне на схемите за дестилация: кризисната дестилация ще бъде ограничена до четири години по усмотрение на държавите-членки до края на 2011/2012 г., като максималният размер на разходите се ограничава до 20 процента от първия годишен национален финансов пакет, до 15 процента за втората година, 10 процента за третата година и 5 процента за четвъртата. В рамките на четири години постепенно ще се прекрати дестилацията на алкохол за консумация, като обвързаното с производството плащане през преходния период ще бъде заменено от отделено от производството единно плащане за стопанство. Държавите-членки ще могат да избират дали да изискват дестилация на вторичните продукти, заплащана от националния финансов пакет на значително по-ниска цена от настоящата, включваща разходите по събиране и преобразуване на вторичните продукти.

Въвеждане на единно плащане на стопанство (ЕПС): отделените от производството премии ще се разпределят между стопаните, отглеждащи винени сортове грозде, по усмотрение на държавите-членки и между всички лозари, които изкоренят свои лозя.

Изкореняване на лозя: тригодишна схема за доброволно изкореняване, обхващаща обща площ от 175 000 хектара с намаляваща премия през трите години. Всяка държава-членка може да прекрати изкореняването, ако площта се окаже повече от 8 процента от общата площ с лозови масиви в държавата-членка или 10 процента от общата площ с лозови масиви в областта. Комисията може да прекрати изкореняването, ако площта достигне 15 процента от общата площ с лозови масиви на държавата-членка. Държавите-членки могат също да не допуснат изкореняване в планински области или в такива със стръмни склонове, както и по екологични съображения.

Винопроизводствени практики: отговорността за одобрението на нови или изменението на съществуващите енологични практики ще бъде прехвърлена към Комисията, която ще разгледа енологичните практики, възприети от Международната организация по лозарство и винарство, и ще включи някои от тях в списъка на практиките, приети от ЕС.

По-добри правила за етикетиране: концепцията за качествени вина с произход от ЕС ще се основава на вина със защитени географски означения и на такива със защитени наименования за произход. Ще бъдат запазени добре установени национални политики за осигуряване на качеството. Етикетирането ще бъде опростено и ще позволи например да се посочва на етикета сортът грозде и годината на реколтата за европейските вина без географски означения. Някои традиционни означения и форми на бутилки ще могат да продължат да се ползват от закрила.

Шаптализация: ще остане позволена, макар че някои пределни нива на обогатяване със захар или гроздова мъст ще бъдат намалени. При необичайни климатични условия държавите-членки могат да поискат от Комисията да повиши максимално допустимото ниво на обогатяване.

Помощ за използването на гроздова мъст: тя може да се изплаща в сегашния си вид в продължение на четири години. След този преходен период, разходите за помощи за гроздова мъст може да се преобразуват в отделени от производството плащания за производителите на грозде.
4. Пазарни мерки

Секторни пазарни мерки

 Сектор “Вино” - преструктуриране и конверсия, промоции за трети страни, застраховане на реколтата, схема за изкореняване на винени лозя



Сектор “Вино”

 Подкрепата в сектора е в съответствие с Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014


Мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" - структурно въздействие върху лозаро-винарския сектор

 2008/2009 - изплатени 15 081 707 лв.

 2009/2010 - изплатени 26 408 010 лв. за 52 проекта
Мярка „Застраховане на реколтата” – предпазен инструмент за управление на кризи

 2008/2009 - изплатени 1 026 092 лв.

 2009/2010 - изплатени 1 079 359 лв.
През 2010/2011: схема изкореняване на лозя – напускане на сектора и ориентиране към друг вид производство
Пазарни мерки

Целите на Общата селскостопанска политика на ЕС включват стабилизирането на пазарните цени на земеделските продукти. Това става възможно чрез пазарни мерки и интервенционна система. Чрез поддържането на стабилна цена се подпомагат и доходите на земеделските производители. Земеделските продукти се изкупуват  и формират интервенционни запаси, докато различни пазарни мерки подпомагат износа на селскостопански продукти в трети страни и потреблението им в Общността.

Средства за пазарна подкрепа в рамките на ОСП могат да се използват за прилагане на мерки като публична интервенция, частно складиране, схеми на подпомагане на производството и маркетинга на определени земеделски продукти, подпомагане дейностите на групи производители на определени земеделски продукти, изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени продукти, съфинансиране на одобрени програми за промоции на земеделски продукти и др.

Средствата за пазарна подкрепа, предвидени за България не са изрично посочени в Договора за присъединяване на България към ЕС, тъй като те се формират на база на конкретно реализираните през годината пазарни мерки. За пазарните мерки не се предвижда национално съфинансиране.

Предварителният разчет за периода 2007-2013 г. предвижда разходи за прилагане на пазарни мерки в размер на приблизително 876 млн. евро (1 713 млн. лв).

През 2007 г. са прилагани пазарни мерки в два сектора – «Пазарни механизми» и «Вино». За 2007 г. са изплатени възстановявания при износ на стойност 14 802,15 евро (28 950,04 лв.), а до началото на м.март 2008 - 7 716,92 евро (15 092,80 лв.). По мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” през предходната година са усвоени средства в размер на 177 176 евро.



5. Ефективен контрол върху качеството на вината и продуктите от грозде и вино действия

1. Поддържане на лозарския регистър в актуално състояние и изготвяне на инвентар на производствения потенциал чрез:



  • поддържане актуалността и интегритета на информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор;

  • въвеждане в Информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор на декларации за изкореняване, за презасаждане, за промяна в структурата на лозарски стопанства;

  • въвеждане в Информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор на заявления за придобиване права на засаждане от Националния резерв и засаждане на нови лозя;

  • въвеждане в Информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор на декларации за реколта от грозде ;

  • въвеждане в Информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор на актуални кадастрални данни структурата;

  • въвеждане в Информационната система за контрол в лозаро-винарския сектор на данни от контрол на място ;

  • сравнение на ортофото снимките на земеделските земи с Картата на възстановената собственост (КВС) по отношение на винените лозя и идентификация на всички имоти, които имат различия по КВС.

2. Проверка на място на лозарски стопанства при идентификация на площи, предназначени за засаждане на винени лозя, при структурна промяна на лозарските стопанства, при проверка за преструктуриране;


3. Разясняване и оказване помощ на гроздопроизводители, желаещи да се включат в мерките по преструктуриране и конверсия на винените лозя за кампания 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009;
4. Извършване на проверки на място на лозарски имоти с GPS;
5. Актуализиране на информацията за правния статут, регистрацията и данните от декларациите на производителите;
6. Извършване на планови проверки на производителите;
7. Извършване на съвместни проверки с други органи;
8. Издаване на контролен номер на качествени вина, произведени в определен район;
9. Издаване на удостоверение за съответствие на вината при кандидатстване за издаване на лицензия за износ;
10. Заверяване на декларация на производител за предадени вторични продукти при извършване на задължителна дестилация;
11. Извършване на физикохимичен и микробиологичен анализ на вина, предназначени за износ, на качествени вина, произведени в определен район, на вторични продукти от грозде и вино.

Заключение:

Отглеждането на лозя и правенето на вино по земите на България датира още от дълбока древност. Траките, които са населявали земите ни преди основаването на Българската държава са били изключително талантливи земеделци и отглеждането на лозя е било част от поминъка им. Виното е било част от ежедневието им, а също и задължителна част от всички обредни ритуали в чест на техните богове.

В продължение на векове отглеждането на лозя в България се запазва като семейна традиция и почти във всяко българско семейство на трапезата е имало домашно приготвено вино. Както всички знаем след края на втората световна война, лозарството и винарството в България придобиват нови измерения. Създават се държавните ЛВК-та, голяма част от земеделските площи стават държавна собственост и сериозното винопроизводство е концентрирано в ръцете на държавата.

България има изключително подходящи условия за отглеждане на лозя. Летата са дълги и топли, количеството на валежите е в оптималните граници, а разнообразието от почви е предпоставка за благоприятното отглеждане на най-различни сортове.

След промените настъпили в страната с идването на демокрацията, винопроизводството придобива нови измерения. Големите винзаводи стават частна собственост, голяма част от лозята също сменят своите собственици. С настъпването на новият век се наблюдава трайна тенденция към създаването на малки и средно големи нови изби. Освен това стиловете на произвежданите вина се променят много динамично следвайки модните и пазарни тенденции.

Българските вина са добре познати на европейският пазар, но за съжаление не са добре представени или напълно отсъстват на пазарите в някои от страните от новият свят (някои от тези страни са сред водещите консуматори на вина в света, например САЩ). Нашите вина са конкурентно способни  по отношение на качество и по отношение на цена, и по нищо не отстъпват на така нашумялите напоследък вина от Чили, Аржентина и други страни. Немаловажна роля за популяризирането на южноамериканските вина имат някои от най-големите винопроизводители на Калифорния, които притежават големи лозови масиви и винарни в тези райони, а също така има и представители на големите френски имена, които също имат собственост в тези страни и съответно силен интерес за популяризирането им.

Вероятно заради това силно фаворизиране по света много лесно може да се купят вина от Чили например, докато за да си купите българско вино извън европейският съюз трябва да разчитате на голяма доза късмет, а често нашите вина отсъстват напълно от някои пазари.

През последните 10-15 години в България се наблюдава истински подем във винопроизводството. Качеството се повишава постоянно, завишени са изискванията на производители и на потребители. Засаждат се нови терени, експериментира се с нови сортове, прилагат се нови и най-съвременни техники за винификация.

Не е тайна, че България разполага с едни от най-талантливите технолози в цял свят. Доказателство за това е, че не една и две именити чужди компании наемат именно български технолози. Българските вина започват все по-често да печелят престижни награди от международни винени изложения.

Българското винопроизводство oпределено е в подем и искрено се надяваме, че нашите вина все повече ще се доказват на европейските и световни пазари и все повече хора по света ще имат удоволствието и привилегията да ги консумират.



България разполага с изключително благоприятни условия за развитие на винения туризъм. През 2007г. тя се нарежда на 20-о място сред страните – производителки и износителки на вино, а през последните години българското вино постепенно връща славата си на качествена и предпочитана напитка. Понастоящем у нас функционират успешно около 150 изби, много от които разполагат с модерна специализирана инфраструктура в унисон с най-съвременните изисквания за развитие на винения туризъм.

Опити в това направление се правят и по линия на използване на средства от европейски фондове и програми, както и със средства на българската държава. "Античният път на тракийското вино" например е част от проекта за развитие на Централен Южен регион. Програмата, изготвена от Националната асоциация за трансфер на технологии, предвижда до 2013, за 1333-годишнината от създаването на българската държава, да бъдат изградени 1333 винарски изби, предлагащи винен туризъм. Те трябва да бъдат с хотелска част, с около 50 места за дегустация за обслужване на групи по 40-50 човека. За създаването на подобни комплекси може да се кандидатства с проекти за финансиране от еврофондовете. 1.7 милиарда евро са предвидени в програмата за регионално развитие до 2013 г.



Независимо от отбелязаните накратко постижения и перспективи в развитието на винения туризъм у нас се налага изводът, че понастоящем той представлява една все още незначителна ниша в туристическото предлагане. Налице са и шансове това статукво да се промени и той да се превърне в реална стратегическа конкурентна позиция на дестинация България на международния и вътрешния туристически пазар.


Литература:


  1. Панделиев С., Харизанов А., Ботянски П., Ройчев В., Кемилев Ст. (2005) - “Практически съвети по лозарство и винарство”, София, ЗЕМИЗДАТ

  2. http://www.dfz.bg/bg/selskostopanski-pazarni-mehanizmi/vino/

  3. http://www.mzh.government.bg/Default.aspx?lang=1&lmid=0

  4. http://www.divino.bg/

  5. http://www.eavw.com/bg/zakoni/zakon_zem_prod.htm#wine





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница