Пазарно равновесие. Съществуват две основни направления, в които могат да бъдат групирани нарушенията на пазарното равновесие



Дата15.08.2018
Размер199.22 Kb.
Инфлационните процеси се пораждат и стимулират от нарушения в стоящото в основата на икономическата система пазарно равновесие. Съществуват две основни направления, в които могат да бъдат групирани нарушенията на пазарното равновесие:

  1. Нарастване на разходите за производство на стоки и услуги. /Cost-Push theory/

  2. Повишаване на съвкупното търсене, причинено от прекомерното нарастване на паричната маса в сравнение с наличното предлагане на стоки и услуги. /Demand-Pull theory/

Това второ направление изправя икономиката пред четири възможни инфлационни ситуации:

  1. Увеличение в стойностния обем на потока от стоки и услуги без промяна в реалното му съдържание.

  2. Нарастване на паричната маса, несъобразено с установената пазарна конюнктура, което води до повишаване на цените при неизменно производство.

  3. Свиване в обема на производството при постоянен паричен поток.

  4. Едновременно изменение в интензивността на паричната маса и производството с по-бърз растеж на паричната маса.

Причини за инфлацията:

  1. Нарастване на паричната маса – изменението на цените е правопропорционално на изменение на обема на паричната маса, и обратнопропорционално на изменението на БВП.

  2. Структурата на икономиката – през периода по-голямата част от предприятията са държавна собственост, което им позволява да поддържат ниски цени на своите продукти и небезкористно да дадат на частните тъпрговци да се възползват от силните инфлационни очаквания като повишат цените.

  3. Валутния курс – докато страни като Чехия, Полша и Унгария са можели да поддържат дълго време фиксирани курсовете на своите валути спрямо долара, у нас това не е било възможно. Влиянието на валутния курс върху инфлацията е в две направления:

    • факта, че България е малка отворена икономика говори за това, че голяма част от потребяваните у нас стоки са вносни. Ето защо всяко нарастване на цената на чуждестранните валути е причина за увеличаване вътрешните цени на вносните стоки.

    • пазара на чуждестранна валута се развива бързо, придобива характеристиките на ефективен финансов пазар и се превръща в един от малкото индикатори за състоянието на икономиката. Не случайно икономическите агенти формират своите инфлационни очаквания, анализирайки състоянието на валутния пазар.

Фактори на инфлацията

Инфлационните процеси се обуславят от фактори както с вътрешен, така и с външен характер.

Съществуващите общоприети теории за причинителите на инфлацията не се проявяват в чист вид за определени икономики и в определено време.От една страна проинфлационен фактор е увеличаването на съвкупното търсене, а от друга – недостатъчното предлагане и увеличаване на разходите по производсрвото и реализацията. Развитието на инфлацията обикновено се свързва с промените в производството и с възможността да се предлага продукция, която да удовлетворява по-голямото търсене. Нарастването на цените през 1997г. е съпроводено с намалено предлагане и ограничена покупателна способност на населението поради непропорционалното увеличение на техните доходи. Бързото нарастване на цените през периода е свързано с недостига на стоки и спекулативните действия.

Натиска за увеличаване на цените идва от разходите за заплащане на труда, поскъпване на енергията, суровините и материалите, нарастващите финансови разходи и паричните задължения, бюджетния дефицит и намалявне на бюджетните субсидии. Всичко това оказва проинфлационно въздействие върху икономиката. Наличието на сивата икономика и големите необхватни доходи от данъчната система, както и неикономическото поведение на стопанските субекти също пораждат инфлация.

Инфлацията влияе върху националната валута, не само върху нейната покупателна сила, но и при определяне на реалната й цена чрез лихвения процент и валутния курс спрямо чуждестранните парични единици. Както при промените в лихвения процент, така и при курса на лева, независимо че с това се осъщесвяват антиинфлационни монетарни действия, инфлацията проявява стремеж да изпреварва нарастването им като по този начин пренася инфлационния натиск върху потребителите. С въвеждането на паричния съвет този ефект намалява.

За формиране на индекса на инфлацията влияят и външни фактори и механизми – тук говорим за внос и износ на инфлация.

Към външните спадат : повишаване на цените на вносните енергийни ресурси, загуба на външни пазари и др. Големите плащания по обслужване на външния дълг са силен допълнителен инфлационен фактор, който действа чрез увеличаване на бюджетните разходи /респ. бюджетния дефецит/ и при търсене на инфлационната компонента за неговото покриване. Резултатът тук е, че бюджетните проблеми по събирането на приходите се засилват при по-висока инфлация и при намаляваща събираемост.

Вътрешнополитическата нестабилност, неблагоприятната външноикономическа обстановка /военните конфликти в бивша Югославия/ и загубата на основните пазари за българско производство – тези на СИВ – допринасят за неимоверно нарасналия темп на инфлация, който достига своя връх през есента на 1996г. и началота на 1997г. – съответно 310.8 % и 578.6 %. Затварянета на основните търговски коридори е пречка пред българските износители, което налага свиване в обема на производството, закриване на работни места и съотвено нарастване на безработицата. Аналогичен е ефекта и от повишаване цените на петрола и другите енергоносители през периода. Това налага извода, че инфлацията в условията на българския преход е причинена от външни фактори, което я определя като инфлация на разходите.Нейна алтернатива е инфлацията на търсенето, причинена от нарастване на съвкупното търсене.


Икономическата криза


Българският преход в периода 1991-2002 г. е съпътстван от развитието на инфлационни процеси. Първата буря в българското стопанство започва още през 1991г. В началото на прехода е предизвикан сериозен стоков дефицит, свързан с преструктуриране на икономиката и закриване на неефективните производства. Той намира израз във високите инфлационни темпове, достигнали средно годишно ниво през 1991г. от 473.7 %.

Прилагането на стабилизационна програма от февруари 1991г. ограничава първоначания инфлационен шок и средногодишната норма на инфлация през 1992-93 г. е съответно 79.5 % и 63.9 %.

През годините обаче тези процеси продължават с различна сила. Неуспеха на монетарната политика, провеждана от правителството с цел финансиране бюджетния дефицит и стабилизиране на банковата система е причина за нов инфлационен разрив през периода декември 1996г февруари 1997г.

Още през първата половина на 1996 година започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Валутните резерви на БНБ спадат повече от два пъти, а валутният курс започва бързо да се обезценява. Инвестициите намаляват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3,5% за второто тримесечие на 1996 година (виж графика 1). Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката.


Графика 1. Икономически растеж1


През втората половина на 1996 и началото на 1997 година кризата се задълбочава – месечната инфлация достига двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени темпове (виж графика 2), а икономическият спад се увеличава до над 20% за последното тримесечие на 1996 година и първото тримесечие на 1997 година. Вносът и износът спадат с около 15%, загубите на държавните предприятия нарастват, а резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит (почти 11% от БВП).

Левът се обезценява бързо спрямо долара и в края на 1996 година достига 487 лева за долар (при положение, че в началото на годината доларът се е разменял за 70 лева).


Графика 2. Инфлация2


От април 1996г. до март 1997г. нарастването на инфлацията е над 21 пъти. Такава висока инфлация не е имало за нито един период от времето на започване на прехода в началото на 90-те години.

За сравнение от средата на 1990г. до средата на 1991г. нарастването на цените е било 6 пъти. Разликите в нивото на инфлацията през двата периода се дължат на различията в причините и мотивите, които я пораждат. Ако през първия период /1990-1991г./ инфлацията има стоково-потребителски характер и цели регулиране търсенето и предлагането на пазара, то през втория преобладава спекулативния характер, инфлацията изпълнява нова роля – засилва се нейната разпределителна функция.


Политическо развитие на кризата

Високата (хипер) инфлация, обезценката на курса на лева спрямо долара и икономическият спад водят до реален спад на доходите (заплати, пенсии и др.) и спестяванията на значителен брой хора.

Правителството е принудено да се обърне към Международния валутен фонд за подкрепа заради невъзможността да се справи с икономическите проблеми без външна помощ и заради реалната заплаха от стопяване на валутните резерви на БНБ и нов мораториум върху външния дълг. МВФ изисква въвеждане на валутен борд и правителството се съгласява, че това е единственият изход от кризата.

Главна задача на борда е да се ликвидират инфлационните огнища. Проблемът е, че той може да премахне само преките фактори, влияещи положително на инфлацията, но не може да премахне косвените.Премахването на инфлацията може да се осъществи със създаването на една здрава атмосфера за ликвидиране на всички – преки и косвени – огнища на инфлацията. В основата на този процес стои преодоляването на отрицателния расреж на БВП, на увеличаването на безработицата, декапителизацията на икономиката, спадането на потреблението – което пък води до спад и в търсенето. Тези явления, освен че придружават инфлацията я ускоряват.


Ранни предложения за въвеждане на валутен борд


Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода – първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма “Ран-Ът” през 1990 година, а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга “Твърдост за българския лев: решението валутен борд” от 1991 година. По това време обаче българските политици и Международният валутен борд не подкрепят въвеждането на валутен борд.

Българските политици са против, тъй като смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане на национална икономическа политика. Освен това наличието на дискреционна монетарна политика дава възможности за влияние върху инфлацията и финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлационен данък, което позволява на правителствата да избягнат твърдите бюджетни ограничения и необходимостта да се правят бързи реформи.

Ако валутният борд беше въведен още в началото на прехода, с голяма степен на увереност може да се твърди, че много от причинените от икономическата нестабилност проблеми щяха да бъдат избегнати.

Валутния борд има следните характеристики:

- конвертируемост на националната валута- валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

- валутни резерви- валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0). Валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

- валутният борд не отпуска кредити на правителството;

- парична политика- валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

- няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилно международна валута.

Приемане на валутния борд

Първия въпрос, който разглеждат партиите след като са постигнали консенсус по въпроса за приемане на валутния борд е каква ще бъде резервната валута. Предложенията са за долар, немска марка или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. Като се има предвид, че немската валута е основата на валутната система в Европа, а Дойче Бундесбанк е с безупречен имидж на централна банка, която поддържа ниска инфлация, като резервна валута се приема германската марка.

Въвеждането на паричен съвет създаде условия за коренна промяна на икономическата обстановка в страната. БНБ се лиши от възможността да провежда парична политика. Правителството не може вече да разчита на преки кредити. Търговските банки трябва да забравят рефинансирането като начин за покриване на лошите си вземания. Краткосрочната цел е постигането на финансова стабилизация, а в по-дългосрочен план - създаване на предпоставки за динамичен икономически растеж. От своя страна, финансовата стабилизация (поне през първата година след въвеждането на паричен съвет) е възможна само чрез масирано външно финансиране. Основна задача на валутния борд е стабилизиране на политическата обстановка, което би осигурило ресурси за спиране на инфлацията.

Валутният борд се въвежда с приемането от 38-то Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 година. В закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвидено да се преизчисли към еврото когато то влезе в действие - това беше направено през 1999 година и оттогава курсът е 1.95583 лева за евро).




Същност на валутния борд
Валутният борд ( валутен съвет, паричен съвет) е едновременно институция и механизъм за регулиране на парите в обръщение и на цялата парична система на дадена държава.

Като институция той може да се оприличи на централна банка, която работи при стриктно спазване на определени правила, без никакви възможности за тяхното нарушаване.

Като механизъм за регулиране на парите в обръщение валутния борд обвързва в строга взаимна зависимост три величини :

- валутните резерви на страната;

- обменният курс на националната валута към приета базисна валута;

- количеството на национални пари в обръщение.

Тази зависимост може да се изрази по слесния начин :
златно-валутен фиксиран курс пари в

резерв на Х към = национално

страната базисна валута обращение

Действия на борда
Действията на борда за предотвратяване на последващ растеж на инфлацията могат да се обобщят в следните няколко аспекта:

- Фиксиране на валутния курс към германската марка, която е относително стабилна. Целта е да се прекрати покачването на курса, което е един от основните инфлационни фактори. Фиксирането на валутния курс е причина за намаляване на инфлацията и един от основните стабилизиращи фактори на икономиката. Действието на този фактор е както пряко, така и косвено – чрез успокояване на цените на внасяните стоки през каналите на външната търговия.

- Обезпечаване на паричната маса в обръщение с валутни резерви както и възможността икономическите субекти свободно и гарантирано да закупуват валута. Парите придобиват валутно покритие, тяхната маса в обръщение може да се регулира автоматично и така да не се предизвикват смущения в икономиката. Излишните пари да се превеждат във валута и да не се превръщат в инфлационен фактор.

- Либерализиране на външната търговия, което дава възможност на относително неизменните външнотърговски цени да стабилизират вътрешните цени на стоките в българското стопанство. Наред с това либерализирането на търговията нводи до намаляване на паричното напрежение в стопанството, породено от излишъка на пари.

- Намаляване на бюджетния дефицит с крайна цел неговото ликвидиране. Основно изискване на борда е централната банка да не отдава заеми за покриване на бюджетния дефицит, а той да се преодолее чрез намаляване на разходната част на бюджета и увеличаване на приходната. По този начин се ликвидира един от основните фактори на инфлацията, уравновесява се бюджета както и търсенето и предлагането на стоки и услуги, а това има антиинфлационно действие.

Анализираните елементи на борда действат положително върху българското стопанство, главоломното покачване на цените е преустановено, връща се доверието в лева, постига се финансова стабилизация.



Положителни и отрицателни страни
1.Положителни резултати от въвеждането на валутния борд :

а/ при системата на валутен борд не е вазможно да се финансира бюджетния дефицит, т.е. не могат да се пускат допълнителни пари в обращение извън основното равенство ( валутни резерви х фиксиран обменен курс към базисна валута = пари в обращение ) ;

б/ при системата на валутен борд отпада рефинансирането на търговските банки от Централната банка. Това води до намаляване на инфлационните пари в циркулация и до стабилизиране на цялостното парично обращение ;

в/ системата като цяло действа ограничено на инфлационното обезценяване на националните пари в обращение ;

г/ количеството пари в обращение се увеличава само при увеличаване на валутните резерви ;

д/ фиксираният обменен курс на националната валута към приетата базисна валута води до ускоряване и нормализиране на пазара и икономиката като цяло. Пазарите ( включително и тези на валута ) стават предвидими и прогнозируеми ;

е/ стабилизиране на цените. Цените по принцип се стабилизират ( по-барзо или по-бавно ) за продължителен период ;

ж/ въвеждането на конвертируемост на националната валута влияе положително върху валутния пазар и са възможни резки скокове на обменните курсове и съответни валутни кризи ;

з/ лихвеното равнище се нормализира. То постепенно ( по-бавно или по-барзо ) се приближава до лихвеното равнище на страната, чиято валута е приета за базисна. Обикновено се приема за нормално лихвеното равнище в страната с валутен борд да е малко по-високо от лихвеното равнище в базисната страна. Тази прибавка се дължи на по-високата степен на икономически и финансов риск ( дори и политически ) в станата, въвела валутен борд ;

и/ равнището на данъците обикновено намалява ( тяхното относително равнище ) , като се разчита на повишената им събираемост

й/ пълна прозрачност в действията и политиката на валутния борд. Основните съотношение на механизма, състоянието на резервите, количеството пари в обращение, лихвени проценти и пр. са известни, ясни и разбираеми за икономическите субекти ;

к/ възможност за оказване на натиск при осъществяване на паричната политика ( механизма ) върху Централната банка и нейните взаимоотношения с бюджета ;

л/ при въвеждането на валутния борд се избира подценяване на националната валута спрямо останалите водещи валути на международните пазари. Това създава възможности за стимулиране на икономическите процеси в страната, засилване на производството с износна ориентация и прл. положителни процеси.
2.Отрицателни резултати от въвеждане на валутен борд :

а/ отпада възможността за провеждане на парична политика от Централната банка, т.е. за определяна на лихфен процент, задължителни резерви на търговските банки в Централната банка, политиката на „открит паазр” ( пазара на ценни книжа ). Отпада „еластичността” в провеждането на парична политика, т.е. бързото реагиране на потребностите на стопанството във всеки даден момент от неговото развитие ;

б/ паричното обращение е в силна зависимост от икономическите, финансовите, валутните и пр.процеси в страната, приета за базисна ( както и съответните процеси на международните пазари );

в/ първоначално при въвеждането на валутния борд обикновено се наблюдават неблагоприятни социални ефекти ( намаляване на социалните разходи на бюджета ; увеличаване на безработицата ; намаляване на реалните доходи и покупателната способност на населението, поради обварзването на вътрешните цени с тези на международния пазар ( без съответно приравняване на доходите и др. );

г/ при обективно или съзнателно ( спекулативно или мафиотско ) проваляне на валутния борд като механизъм, негативните процеси се засилват и практически стават необратими.
Резултати от наличието на валутен борд в цифрово изражение

Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите) който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 година. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,6% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4,11% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига темп от 5,4%).

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикува преди 1997 година при дискреционна монетарна политика, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то ефективно намалява инвестициите и спестяванията.

Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран - в някои години има малки излишъци, а в други има умерено малки дефицити (под 1% от БВП).

В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенно спада, достигайки стойност от 48,7% през септември 2003 година (според статистиката на Министерството на финансите).

Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти – от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са 692 милиона долара годишно. Като дял от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 5,6%.

Друг индикатор, който е силно зависим от режима на валутен борд, е равнището на международните резерви, включващи тези на БНБ и на търговските банки. Обемът им расте стабилно след въвеждането на валутния борд, като достига безпрецедентни за българската икономика нива от 13,4 милиарда лева. Тези резерви имат много важна роля, тъй като те определят предлагането на банкови резерви, банкноти и монети. Свръхрезервите действат като стабилизатор, тъй като могат да бъдат разглеждани като буфер срещу вътрешни и външни шокове. Те са също източник на ликвидност в чуждестранна валута и са необходими за страната, поради неперфектния достъп на българската икономика към международните капиталови пазари.


Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд3


Показатели (средногодишно) 

1990-1997

1998-2002

Инфлация (%)

210.1

5.7

Инфлационна данъчна ставка (%)

54.9

5.3

Растеж на БВП (%)

-4.6

4.1

Ръст на инвестициите (%)

-8.8

20.1

Бюджетен дефицит (% от БВП)

-6.3

-0.1

Държавен дълг/БВП

168%

75%

 

1990-1996

1997-2002

Чуждестранни инвестиции (милиони долари)

63.2

692.4

Чуждестранни инвестиции (% от БВП)

0.8

5.6

Стабилизационните действия на борда не бива да се абсолютизират.Някои явления обаче сочат, че тази стабилизация е непълна, а източниците на инфлацията не са напълно ликвидирани.Доказателство за това е факта, че през пурвите месеци от въвеждането на валутния борд /юли, септември1997г./ цените на стоките продължават да нарастват , макар и с по-ниски темпове.През юли се покачват с 3.7%, а през следващите два месеца съответно с 5.5% и 3.6%. Това говори, че натискът на борда върху инфлацията е постепенен.

Важно е да се постави въпроса дали само механизмите на борда са факторът, който води до рязкия спад на инфлацията. Спадът в растежа на валутния курс – един от основните фактори на инфлацията в нашата икономика – става още през февруари и март, когато бордът не е въведен. Това показва, че за овладяване на инфлацията роля играят и други фактори.Такива са действията от страна на политически и икономически групировки, който преди са имали интерес от изкуственото създаване на инфлация и съзнателното предизвикване на хаос в икономиката, както и рязкото спадане доходите на основните масови купувачи на стоки, свиване на търсенето и последвалото спиране в растежа на цените.

През разглеждания период влиянието на борда се надценява като се смята, че той може да спре инфлацията напълно.През 1998г. са налице и преки фактори на инфлацията, които съществуват и са потенциална заплаха за нейната поява дори в условията на валутен борд, а именно:

- стабилизация само във финансовия сектор, която не е подплатена със стабилизация на реалната икономика;

- все още непреодолените фискални дефицити;

- разширяващата се посредническа дейност при придвижването на стоки от производителя до консуматора, което води до покачване на цената;

- надценяване на българския лев при фиксирането му спрямо германската марка – по-скъпия лев прави по привлекателен вноса и затруднява износа, а това може да окаже инфлационен натиск;

- свободното движение на курса на щатския долар към българския лев, което се определя като съотношение между германската марка и долара, формирано на международния валутен пазар.Това съотношение не е много динамично, но може да се превърне в източник на нестабилност на цените, имайки предвид, че повечето от плащанията на България по външнотърговските сделки през периода са в щадски долари. По подобен начин може да се разгледа и действието на митата, които също са ценообразуващ фактор и водят до пряко покачване на цените, с което пък се превръщат в един от инфлационните фактори;

- наличието на монополни структури в икономиката /в такъв важен сектор като енергетиката/, които могат едностранно да въздействат върху цените.Със своите високи монополни цени оказват влияние върху цените в другите сектори, повишават общото равнище на цените и подклаждат инфлационни процеси;

- недостатъчната ефикасност на механизмите за автоматично въздействие на валутните резерви върху паричната маса в обръщение.Тези механизми не винаги могат да реагират бързо, тъй като са подвластни на различни фактори, затова паричната маса във всеки момент може да е повече или по-малко от необходимата.Това нарушава равновесието в стопанството и формира инфлационни фактори;

- действието на инерционните фактори в икономиката, в резултат на които новото в нея прониква бавно и неравномерно. Това се наблюдава и по отношение на борда. В началния период недоверието и съмненията в неговата сила правят икономическите субекти предпазливи, а това се отразява и върху действието на икономическите му механизми.



Българската народна банка в условията на валутен борд
БНБ има три основни управления : „Емисионно” , „Банково” и „Банков надзор”.

Основната функция на управление „Емисионно” е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българската народна банка , като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.



При възникването на системен риск за стабилността на банковата система управление „Банково” осъществява функциите на кредитор от последна инстанция, т.е. осигурява рефинансиране за търговските банки при строго определени условия. Особеностите на рефинансирането в условията на валутния съвет са както ограничените възможности на БНБ да рефинансира, така и строгите условия, при които тя осъществява тази своя дейност. Според чл. 33, ал. 3 на ЗБНБ предоставянето на кредити може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на БНБ. Съответно БНБ предоставя кредити в левове на платежоспособни банки само при възникване на кредитен риск, засягащ стабилността на банковата система. Кредитите се предоставят за срок не по-дълъг от три месеца и при пълно обезпечение със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи. Ограничаването на функцията на БНБ кредитор от последна инстанция ще направи банките по-предпазливи в кредитораздаването, с което ще намали вероятността от поява на нова вълна от несъбираеми кредити. В същото време не би следвало, поради ограниченото рефинансиране, да се допусне ситуация на силно ограничаване на кредитораздаването за реалния сектор, което в условията на извършваща се структурна реформа би могло да забави процесите на преструктуриране.
Надзорът върху банковата система се осъществява от управление „Банков надзор”.
Като разглеждаме важната роля на борда за укротяване на инфлационните процеси, която все пак не бива да се абсолютизира, трябва да обърнем внимание и на едно важно противоречие между изискванията на борда и на свободно функциониращия пазар – борда нарушава свободата на пазара.От една страна е държавата, която следи той да постига своите резултати и премахва пречките пред него, а от друга – пазарът, икономическите субекти, които се борят срещу подтискащите елементи на борда.


1 www.nsi.bg


2 www.nsi.bg


3 www.bnb.bg



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница