Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата



страница10/10
Дата22.07.2016
Размер2.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Седма глава - Порталът

"В края на всяка мъдрост стои любовта, любовта, любовта!"

Рамана Махарши

Халу очерта с червен прах два огромни триъгълника – единият, насочен нагоре, а другият – надолу, които образуваха шестоъгълна звезда.

– Не забравяй, че шестограмът олицетворява взаимното проникване на видимия и невидимия свят, ин и ян – балансът, каквото горе, това и долу, и символизира действията на Бог в света на простосмърните. Чрез него ще отвориш портала на времето. Ще направим призив към трите водни източника на Земята, както и към Слънцето и Луната. –

Тя започна да оформя ъглите на триъгълника, като наричаше:

– Призовавам всички сили на светлината да пречистят енергията на Рая чрез солената морска вода, да я заредят с чистотата на течащите сладководни реки и да я стабилизират със светлосинята енергия на планинските кристални езера.

Триъгълникът беше очертан с връх надолу. Оставаше да изрисува още три ъгъла.

– Призовавам силата на Луната, Земята и Слънцето! Нека се отвори порталът на времето. Нека Рая бъде защитена, подкрепяна и напътствана в нейното астрално пътешествие.

Заклинанието беше направено, оставаше само Рая да влезе и да застане в центъра на хексагона. Халу ѝ беше обяснила как ключът към този проход е "пчелата". Тъй като често говореше със символи и гатанки,

Рая не беше много наясно как ще стане отключването на портала. Тя гледаше този свещен знак, изписан на земята, и неуверено разтриваше ръцете.

– Не се притеснявай, Рая – успокои я Халу! – Както знаеш това е символът на съвършенството, на единството на противоположностите, на цялото. Човек и Бог са едно – два проникващи се триъгълника! Няма долу – няма горе, няма минало – няма бъдеще, връзката между небето и Земята. Ин и ян – ти и Оуз. Знаеш, че пчелата е символ именно на тази връзка. Не всеки може да отвори този портал, само тези, които имат сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето, душа, широка като Вселената, дух, мощен като Бог и едно с Него, само те ще станат ключ към портала. Ти си пчелата, ти и всички, разпознали себе си като пчели, които са символи на душите близнаци – пламъци близнаци, ще могат да минават през този портал. Само тези, които могат да пазят живота отговорно, ще могат да се докосват до него. Няма техника, която е способна да контролира или въздейства върху портала. Ключът е в умовете ни и в чистотата на душите ни.

– Какво трябва да правя Халу, не разбирам?! – нервно попита Рая.

– Влез в центъра на шестоъгълника и се завърти по посока на часовниковата стрелка. Едната ти ръка трябва да сочи нагоре, а другата надолу, според посоката на въртене. Представи си, че това е твоят асансьор във времето. Ако искаш да се върнеш назад, трябва да се завъртиш в посока, обратна на часовниковата стрелка, а когато искаш да отидеш в бъдещето – сменяш посоката. Достатъчно е да дишаш дълбоко, както съм те учила, да следиш за ръцете си и да се концентрираш с ясна мисъл къде искаш да отидеш – това е твоето кормило. Енергията следва мисълта! Насочвай я точно, къде искаш да те отведе! Ти си водачът, ти управляваш!

– Мисля, че разбрах! Може ли това пътуване да е за повече от един човек, например с теб?

– Не, може да вземеш със себе си само това, с което си едно – Бог и душата ти близнак.

– Искаш да кажеш, че мога да взема Оуз?

– Да! Това е много интимен момент и чувствата и емоциите ескалират. Добре е да бъдеш сам и да преживееш това пътуване като дълбока медитация. Именно така ние, шаманите, пътуваме в бъдещето. Може да предадем информацията, когато сме в транс и се въртим. Това е и целта на дервишите – единение с Бог.

– Вече нямам търпение да опитам!

Рая беше изпаднала в еуфория. Това е някакво чудо, някакъв съм и тя участваше в него! Реалност ли беше всичко, което ѝ се случваше?

Халу я потупа майчински по рамото и я прегърна с грубите си ръце.

– Влизай в центъра, момиче! Къде искаш да отидеш? Защо ли те питам – засмя се с глас старицата. – Иди и го вземи със себе си! В момента при него е нощ, той спи и лесно ще се включи в гази енергия. Върти се в посока бъдеще и мисли за него!

Рая насочи едната си ръка надолу, а другата нагоре, както ѝ беше казала Халу и се завъртя! Въртеше се и ускоряваше ли ускоряваше, докато усети, че около нея се образува тунел от светлина, а ушите и запищяха: "Зззззззззззззззз", сякаш хиляди пчели жужаха. Уплаши се и спря. Светлината постепенно изчезна. Огледа се наоколо, но нямаше нищо познато. Нямаше я гората, нито старата шаманка. На нейното място виждаше Оуз. Да, тя беше в стаята му, но този път съвсем реално. Докосна тялото си, за да се убеди, че не сънува. Огледа се в тъмнината. Светлините от уличните лампи преминаваха през дантеленото перде на прозореца и осветяваха лицето на единствения, любимия, нейната душа близнак.

Рая се изпълни с умиление. Толкова емоции се бяха надигнали вътре в нея, че едва се сдържаше да не се разридае. Животът е толкова невероятен, многопластов и за повечето хора, неосъзнат. Смесените чувства на страх, възторг, любов и преклонение пред Бог се сливаха и завихряха такава смесица от усещания в ума ѝ, че ако не беше лекото изпъшкване на Оуз, Рая щеше да изгуби съзнание. Краката ѝ се подкосиха, но се съвзе. Не искаше да го изплаши и тази мисъл я накара да се стегне.

Бавно се доближи до него и нежно го целуна по бузата. Той бавно се обърна и в първия момент се усмихна, сякаш я виждаше на сън, но после се отдръпна и рязко се изправи. Седна и гледайки със сънени очи, каза нещо на турски.

– Не се плаши! Аз съм! – заговори нежно Рая. – Успокой се! Всичко е наред!

Оуз не сваляше очи от нея и постепенно започна да осъзнава, че топа не е сън и тя не е видение. Докосна я с пръсти по устните, ала не вярваше матова, което вижда.

– Истина ли е това? Как влезе? Как ме намери?

Рая само се усмихна и го целуна нежно по устните.

Прегърна го и той ѝ отвърна. Стисна я силно, сякаш не вярваше, че тя е пред него. Целуна я отново и отново и… в един момента се сети, че не са сами. Майка му или баща му можеха да ги чуят. Огледа се и в тъмнината видя някаква неясна фигура. Сепна се и дръпна Рая към себе си, сякаш да я защити. В дъното на стаята стоеше висока фигура на човек, чиято възраст не можеше да се определи. Осанката му беше благородна, а лицето младо. Той се приближи, но те не се изплашиха. Сякаш самото му присъствие ги успокояваше и изпълваше с вътрешен мир.

Без да отвори уста, той разговаряше с тях:

– Тук съм, за да ви закрилям и напътствам. Време е да тръгваме! Къде искате да отидем?

Рая беше свикнала да разговаря с различни духовни учители и не се притесни. Но се опита да подготви Оуз, като му каза:

– Моля те, не се плаши! Ще те взема с мен! Толкова силно искам да споделя това пътуване с теб! Нека го наречем подарък, а по-късно, ти ще разбереш всичко сам. Явно ще си имаме и гид! – усмихна му се тя.

Рая му обясни как трябва да се завърти и му повтори ясно:

– Мисли само за това къде искаш да отидем. Искаш ли да се върнем в началото на създаването на света?

Оуз я погледна недоверчиво, все още объркан от всичко, което му се случваше.

– Сериозно ли?

– Да!

– Искам! – каза ѝ той, като прие това за някаква игра.



– Добре, мисли си сега за началото, когато е създадена Земята! Концентрирай се! Започваме! – И тя се завъртя.

Оуз повтори нейните движения и скоро в ушите му зазвучаха хиляди пчели. Гласът на техния спътник се носеше в пространството.

– Ще се върнем назад, когато Земята още не е била създадена!

– Големият взрив! – Оуз обичаше да гледа "Нашънъл Джеографик" и това беше любимият му канал. Знаеше много, по да го види с очите си, това вече беше невероятно преживяване. Докато си го помисли, и вече не бяха в стаята му, а се рееха в пространството. Бяха в откритият космос, насред нищото, и виждаха звездите и галактиките пред себе си.

– Всичко е започнало преди петнайсет милиарда години – каза техния водач, – когато материята и пространството са били свити до безкрайно малка частица, която незнайно защо се пръсва, пораждайки вашата вселена. Всичко това се разиграваше пред очите им.

– Формират се кварки, антикварки, които образуват адрони, на свой ред се формират електроните и неутроните, както и техните античастици – коментираше водачът им, а те с широко отворени очи наблюдаваха процеса на ускорена експанзия. Неутроните се превръщаха в протони, а само няколко мига след това образуваха ядра и електроните се сблъскваха с фотоните, като взаимно се унищожаваха поради високата температура. Вселената се разширяваше и изстиваше. Приличаше на мъгла, а вековете преминаваха пред тях за минути. Видяха как постепенно се образува първият атом, след това молекула и постепенно започна да се оформя твърда материя. Земята се раждаше пред очите им. Наблюдаваха постепенното охлаждане и формирането на Слънчевата система. Бяха като омагьосани и не смееха да премигнат, за да не изпуснат нещо. Беше толкова величествено, че дъхът на Оуз и Рая секна. Вековете преминаваха на бързи обороти пред тях и постепенно Земята доби близка до днешната си форма.

– Искам да разгледаме отблизо! – каза Рая и веднага тази мисъл я отведе в атмосферата.

Наблюдаваха отгоре как се образуваха първите живи организми. Земята се изпълваше със зеленина и живот. Колко прекрасна беше тяхната планета! Красотата и девствената природа хипнотизираха.

– Ако можеха повече хора да видят тази гледка, може би щяха да спрат да разрушават невероятната красота, която само Бог може да създаде, а Земята да роди. Луната, тази малка топчица, се беше образувала и тя също като малко сестриче се въртеше около нея. Ореолът, който се излъчваше около двете тела, беше чист и ярък.

– Нека видим нашето вълшебно място! Дали го има вече? – погледна го Рая.

Не изчакаха дълго и двамата отново се завъртяха. Озоваха се над мястото, което много приличаше на тяхното, но имаше само вода.

– Тук се отваря едната врата към измеренията - каза без думи водачът им. – Завъртете се бавно, за да видите как.

Двамата машинално изпълниха неговата препоръка. Отново на бързи обороти видяха как водите се отдръпват и как земните пластове се нагъват, издигат и формират планината, която обграждаше залива. Скритото местенце, което беше отредено за тях. Водите се оттегляха и образуваха постепенно езера и се оформяха речни корита. Поникна растителност. Да, това вече приличаше на тяхното място. Появи се Луната, Слънцето още не бе залязло и те видяха как от техните лъчи се образува решетка, която пречупена от водите, можеше да се види само отгоре. Светлината от залязващото слънце, която планинските била пропускаха от всички посоки, образуваше червени лъчи. Те се насочваха към реката, езерото и морето, а то ги отразяваше обратно към Луната и Слънцето. Получи се двоен триъгълник. Двамата се спогледаха, а техният водач обясни:

– Това е решетката, която се вижда само отгоре и само при определени обстоятелства. Такава решетка покрива цялата планета и тя е като защитна ризница за Земята. Нека се отдалечим и да последваме Слънцето. Постепенно те се оттеглиха и известно време проследяваха движението на Слънцето и Луната. Навсякъде, където двете светила се движеха, се виждаше отрязък като пчелна килийка. Цялата повърхност на Земята беше покрита с шестограми. Приличаше на футболна топка или на пчелна пита.

– Изумително! – Рая видя, че и Оуз изпитва същото чувство на възторг като нея.

– В кой век сме сега? – попита той. – Нека се завъртим и да разберем.

Направиха го бързо и се озоваха в ерата на динозаврите. За Оуз това беше вълнуващо преживяване, но Рая не желаеше да гледа кървавите сцени между хищниците. Добре че не бяха в тела, а само се носеха като прозрачни духове във въздуха. Помоли го да продължат. Завъртяха се отново, за да видят епохата на Атлантида, но сякаш се блъскаха в невидима стена – не можеха да преминат през нея. Отказаха се.

Къде да отидат сега, – помисли си Рая. Спомни си прекрасните мигове, когато са били заедно в Египет. Не беше му разказвала нищо и искаше да види как ще реагира.

– Довери ми се! – каза му тя и го хвана за двете ръце.

Завъртяха се заедно като деца, които си играеха на въртележка.

Отново се бяха транспортирали на точното място. Рая остави на Оуз време, за да разглежда. Намираха се в пясъчния град. Бяха странни за хората, които ги срещаха. Рая видя някакви ленени дрехи, прострени пред близката къща и тъй като вече добре познаваше онази епоха, дръпна една роба, която висеше на оградата, и я подаде на Оуз. Самата тя се наметна с шал, който я покри до краката.

– Върви наведен и се опитай да не правиш впечатление – инструктира го тя.

– Добре! – усмихна се той.

Оуз обичаше историята и беше силно заинтригуван. Дори не можеше да си представи какво ще види и как ще бъде разтърсен от това, което предстоеше.

Рая наблюдаваше всяка негова мимика и жест, докато се разхождаха по прашните тесни каменни улици. Дочу се конски тропот в далечината, изсвири рог и хора от всички страни започнаха да се събират. Любопитството накара Оуз също да приближи. Междувременно забелязаха, че когато са на Земята и са от плът, техният водач изчезваше и ставаше невидим за очите. Почувстваха се незащитени, но дочуха гласът му, който ги успокои.

– Земните хора не виждат ангели, само могат да ги усещат и чуват.

Бяха сигурни, че той не ги е изоставил. Сега можеха да продължат с разходката. Видяха конниците които яздеха бавно. Най-отпред се движеше черен кон с млад ездач, висок и красив, който беше свалил част от доспехите си. Той беше мургав, личеше си, че е в разцвета на силите си. Очите му сякаш пронизваха хората, които леко се покланяха, когато минаваше покрай тях. Двамата с Рая наблюдаваха с интерес този магнетичен млад мъж. Рая усещаше как от очите и текат сълзи, а Оуз видимо се разтрепери, сякаш осъзнавайки, че нещо го свързва с този човек.

Погледна Рая, видя разплаканите ѝ очи и сърцето му се сви. Обърна се и погледна отново към ездача на черния кон. Неговият поглед изведнъж се промени, очите му сякаш се усмихнаха и засияха. Леко пришпори коня си и спря до фигурата на момиче, завито с шал. Бавно слезе и я целуна по забуленото чело. Рая изхлипа и Оуз се обърна към нея.

– Това ние ли сме? – попита я той, осъзнавайки нещо, което подкоси отново краката му. – В нашата религия никой не вярва в прераждането. Как е възможно това?

Емоциите му ескалираха и той усети как по бузите му също потичат сълзи. Той виждаше себе си преди векове, а това там, под шала, беше Рая. Усещаше го с всяка клетка на тялото си. Беше сигурен без никой да му казва нищо. Той погледна отново към Рая, а тя го хвана за ръцете и отново го завъртя. Само след миг се намираха, но вече отново невидими в малка стая, където красива девойка с царски дрехи стоеше и плачеше. Молеше се на своите богове. Оуз поглеждаше ту Рая, ту нея, и отново попита:

– Това ти ли си?

Рая кимна. Беше овладяла емоциите си и знаеше какво предстои. Затова се опита да бъде силна. Младото момиче извади бавно дълъг шиш о г косата си и го загледа с празен поглед. Рая хвана Оуз за ръката и го стисна силно.

– Много си красива! – каза и той.

Рая не отговори.

– Какво е намислила да прави?

Рая отново замълча. Постепенно той осъзна какво предстоеше и се опита да спре момичето, но ръцете му преминаваха през нея. Усети как тя мисли за него или може би за тялото, което тогава имаше, но душата му получаваше посланията ѝ. Чуваше думи на неразбираем език, но смисълът влизаше директно в ума му.

– Обичам те! И ще те обичам винаги! Прости ми! Живей заради мен!

Тя хвана дългият шиш и рязко го заби в гърдите си.

– Не! – изкрещя силно Оуз и се опита да я подхване, за да не падне, но ръцете му не можеха да задържат тялото ѝ.

– О, Аллах! – изстена той и коленичи до нея. Разрида се като малко дете, толкова безутешно, че Рая нямаше как да не реагира. Наведе се и го вдигна. Прегърна го силно и му прошепна:

– Тук съм! Успокой се!

Той я притисна силно до гърдите си и я целуна по челото. Да! Това бяха те! Преди векове и сега той разбираше защо се случва всичко! Защо пчелата го бе завела до неговата пчеличка! Осъзна толкова много неща, но още бяха в началото на своето пътуване. Имаше още!

Завъртяха се отново и преминаха през времена на битки, болести и религиозни гонения. Постепенно осъзнаваха как планетата се променя и около нея ореолът ѝ посивява сякаш мътна мантия покрива Земята.

– Толкова негативни емоции и мисли излъчват хората, че замърсяват аурата на планетата. Постепенно тя започва да се разболява, защото не може да получава от Слънцето целебна енергия – каза техният водач.

– Може ли да погледнем отгоре? – попита Рая.

Гледката беше потресаваща. Пред очите им преминаваха години, изпълнени с нелепи човешки грешки, които съсипваха планетата. Войните, ядрените бомби, заводи, които замърсяваха въздуха, изсичането на горите, петролните разливи, които съсипваха флората и фауната… Рая не искаше да гледа повече. Това обаче нямаше да промени света, ако всеки си затваряше очите и не искаше да види как хората съсипваха собствения си дом, как се нараняваха с оръжия или с думи. Толкова ли бяха слепи, че не разбираха? Нима може да се чувстваш щастлив, ако имаш всичко, но си сам?

– Моля те, не искам да гледам това! Как да променим живота?

– Променяйки себе си, ние променяме света – каза техният водач.

– Това означава да променим и реалността! Но как?

– Има много слоеве паралелна реалност и ние можем да избираме кое за нас е истинският живот и кое

– Сънят. Паралелната реалност не е откъсване от действителността, а едно наслагване на, кадри" с добро и зло. Ако сложим филтър и неутрализираме злото, ще виждаме само доброто около нас. Променим ли начина си на възприемане на света, по закона на привличането ще станем магнит за хора, събития и факти, които вибрират на нашата чистота. Привличайки позитивност, ние можем да увеличим доброто, което да зарази света и да направи промените. Така се случват чудесата. Хората са прекалено слаби, за да направят нещо сами. Нужна им е помощ, която те съзнателно да поискат. Тогава ще се намерят решенията и ще дойде промяната.

Докато говореха пред тях се появиха картини на протести, които постепенно завладяваха света. Хората протестираха срещу собствените си правителства и "рамките", в които бяха заставени да живеят.

– Това е настоящето. Тук хората са на кръстопът – да съсипят света със своята алчност и глупост или да се отдадат в служба на цялото и да променят мисленето си. Ако овладеем нашите емоции и контролираме ума си, ще се справяме във всяка ситуация, колкото и трудна да е тя. Вие сте творците, които създавате света. Сътворени сте по подобие на единния Бог и сте неговото проявление тук, на Земята – човек с волята да създава реалност. Любовта ще спаси света, тя има Божествен произход. Тя е като планински поток. Бликне ли веднъж, нищо не може да я спре да достигне до жадните за любов сърца. Когато са готови, те сами ще се превърнат в поток. Скоро, много скоро по света ще потекат потоци, които ще покрият Земята с Любов и Светлина. Това е преходът, който толкова дълго чакахте. Само от вас зависи дали този свят ще бъде по-добър или ще го съсипете. Искаш ли да видиш как ще изглежда светът, ако не настъпи промяна в човешкото мислене?

– Не, моля те, не искам! Не може ли да видим света такъв, какъвто е, ако се променим?

Идеята беше добра и Рая и Оуз се завъртяха по посока на часовниковата стрелка.

Светлината ги грабна и когато се разнесе, двамата стояха в плът и кръв на една зелена поляна. Всичко наоколо беше зелено, също като в ранните години на Земята.

– Господи, да не сме се върнали назад?

Рая погледна притеснено Оуз. Не искаше от храстите да изскочи някой динозавър. Огледа се и видя, че все пак растителността не е толкова буйна и дърветата са с нормални размери. Дишаха свободно, а въздухът беше кристално чист и свеж. Самата енергия на Земята беше друга и те чувстваха неимоверна лекота. Повървяха, наслаждавайки се на заобикалящата ги природа. Птичките пееха и прелитаха ниско. Рая видя слънчоглед, който беше пораснал сам на поляната и извади няколко семки. Постави ги в дланта си и едно малко птиче кацна на ръката ѝ и започна да кълве. Рая се смееше – чувстваше се щастлива. Оуз повтори нейните действия и скоро дузина красиви птичета пърхаха над тях. Потеглиха отново и стигнаха до поточе, което беше толкова чисто, че ги изкуши. Наведоха се и отпиха от водата. Това беше най-вкусната вода, която бяха опитвали някога. Видяха пътека и тръгнаха по нея. После излязоха на път, който беше направен от каменни павета. След няколко минути към тях приближи кола, чийто звук въобще не се чуваше. Вътре пътуваха млад мъж и момиче.

– Здравейте! – усмихнато ги заговориха те.

– Привет! – на свой ред им отвърна Рая с усмивка, при което Оуз едва се удържа да не я придърпа и целуне.

– Закъде сте? – говореха на английски, но се разбираха и само с погледи, а усмивките им не слизаха от лицето.

– А вие? – опита се да се измъкне от неловкия въпрос Рая.

– Вобюл – отговори момчето.

Къде беше това? В коя държава? В кой век бяха попаднали? Не искаха да му мислят и се съгласиха да се качат в странната кола. Направи им впечатление, че хората носеха много светли памучни дрехи. Момчето беше с бял панталон и светлосиня, свободно падаща риза, а момичето носеше дълга жълта рокля, която изглеждаше доста удобна. Колата се движеше бързо, а покривът ѝ беше прозрачен. Светлината свободно проникваше в купето, но не ги заслепяваше, защото таванът беше затъмнен и имаше някакъв филтър.

– Приятно ми е Вон! – момчето подаде ръка на Оуз, а после и на Рая.

– А аз съм Аби! – усмихна се момичето.

Двамата с интерес разглеждаха колата.

– Какъв е този модел? – полюбопитства Оуз.

– Това е новият модел. Още ги няма навсякъде. Другите слънчеви батерии се зареждат по бавно, а тази издържа на дълги нощни преходи.

Докато обсъждаха възможностите на колата, неусетно стигнаха до град, който ги изненада с чистота си и красивите си сгради. Всички те бяха направени от естествени материали, но имаха съвременен и модерен стил. Нямаше зидове, а всичко беше от стъкло, което играеше ролята на слънчева батерия. Техниката, която се използваше в домакинствата, беше модерна, не хабеше много енергия, а се самозареждаше или включваше в общата енергийна соларна мрежа.

– Използвате ли петрол? – попита Оуз.

– Ооооо, това е отживелица! – отговори момчето. Всичко, което замърсява природата, отдавна е забранено.

– Ти къде работиш, – попита Оуз.

– Вкъщи естествено!

– Как така?

– Ами включени сме в мрежа и работим с техника, която не изисква да се поддържа офис. Спестяват се пари и съответно излишни усилия. В постоянна видеовръзка сме и работим екипно. Плащат ми по сметка с точки.

– Ами данъците?

– Нямаме данъци! Няма правителства! Няма държави! Валутата е точкова. Генерира се в карта, с която мога да разменям точки за продукти или услуги.

– Нямате ли банки?

– Не!


– Всеки си има собствена сметка в световната система.

– Има ли безработица?

– Не!

– Как така?



– Ами всеки иска да работи и му се дават точки.

– Домове за сираци имате ли?

– Не! Децата са най-важните. Това са души, които ние посрещаме с радост и ако нещо се случи с някой родител, оставяме малката душа да си избере от желаещите приемни родители.

– Болници имате ли?

– Не са ни нужни. Тук при нас няма болести. Всички сме здрави.

– Не може да бъде! – възкликна Оуз.

– Така е! В училище ни учат как да се храним правилно, как да поддържаме емоционална хигиена.

– Емоционална хигиена.

– Да! Ние сме отговорни да се чувстваме добре. Нямаме право да нараняваме хората около нас с лошото си настроение – отговори Аби.

– Когато си щастлив, болестите изчезват. Учат ни също как да се зареждаме от природата и слънцето, как да се лекуваме сами и да си помагаме – допълни Вон.

– Какво се изучава в училищата? Кои предмети освен основните?

– Много предмети и всички са забавни и интересни, защото се учат в динамична среда и най-вече практически занятия. Изучаваме енергийно лечение, пранично земеделие, старинни занаяти, слънчеви и биотехнологии, екосистеми и тяхното съхранение, ясновидство, етика на взаимоотношенията и комуникации, законите на кармата и Вселената, имаме много спорт – почти всичко, което се сетиш, и естествено след основното училище всеки си избира тясноспециализиран профил. Започваме да работим още докато учим. За да се включим в системата за разпределяне на енергията между хората, така проверяваме на практика знанията си.

– Нямате ли изпити, оценки?

– Не. Всеки е прав, дори когато прави грешки, защото така се учим. Оценките са самите резултати и ние никога не се сравняваме. Просто живеем, давайки каквото можем, а получаваме в замяна всичко, от което имаме нужда.

– Не може да бъде! – Оуз беше отворил широко очи и не вярваше на ушите си.

– А имате ли старчески домове? – намеси се Рая.

– Не! Душите сами избират кога да се оттеглят от земята и тогава канят близките си на сбогуване. След медитацията, която се извършва, душата отлита за ново прераждане.

– Не видях възрастни хора наоколо?

– Ами ние запазваме телата си дълго време млади. Аз съм на шейсет, а Аби – и той посочи момичето – на петдесет. – Намигна ѝ закачливо.

– Наистина ли? Не се шегувате, нали?

Без малко да помисли, че му се подиграват, но видя сериозните им лица, по които нямаше и следа от насмешка. Къде бяха попаднали? Невероятен свят!

– Имате ли деца?

– Да, пет и шестото е напът.

– Така ли? – Рая се развълнува. – На колко години са?

– Най-голямото момче е на двайсет и пет, а най-малкото на пет.

– И успявате да запазите такава блестяща форма, спокойствие и желание за живот?

– Ами спортуваме всеки ден, имаме прекрасен дневен график и се радваме на живота! Когато не губиш енергия в гняв и негативни емоции, имаш много повече сили да се справяш с ежедневието!

– Не ви ли е Скучно, като си имате всичко и нямате грижи?

– Не! Просто се забавляваме! Има толкова много неща, които още не сме опитали.

– С какво се храните? – попита Рая.

– Вие хора, с цялото ми уважение, от кой свят сте?

– Ммм – за малко Рая да им каже, но в главата ѝ прозвуча гласът на техния водач: "Не трябва да се намесваш във времето, само наблюдавай и не отговаряй!"

Тя замълча.

– Естествено че се храним предимно със слънчева храна, но от време на време ядем ядки и зърнени култури, пием сокове от плодове и зеленчуци, билкови чайове и мед – обясни Вон. – Има прекрасни полета и много млади хора обичат да отглеждат вкусни плодове и зеленчуци.

– А какво правите в свободното си време?

– Пътуваме със самолета ни. Много ни е приятно да се срещаме с хора от цял свят. Имаме приятели почти във всяка точка на Земята. Обичаме да плуваме и имаме график. Лятото всяка втора седмица сме на океан или на море, в различни континенти. Всяка първа седмица имаме гости от други страни. Зимата сме на ски по същия график, но когато ни омръзне, отиваме отново на море на някое екзотично местенце.

– Имате собствен самолет? – поинтересува се Оуз.

– Как си позволявате този живот? Богати ли сте?

– Какво значи богати? Просто работим. Самолетът е като колата и всяко семейство има. Той също се зарежда със соларни системи по време на полет.

Докато говореха, неусетно бяха стигнали до дома на Вон и Аби.

– Заповядайте у нас на чаша сок! – покани ги любезно Аби.

Оуз и Рая се съгласиха. Влязоха в просторна. Но не голяма стъклена къща. Вътре, освен дивани и кръгла стъклена маса, нямаше нищо претрупано. Голям стенен гардероб, кухненски бокс с уреди за изцеждане на сок, голям екран на стената, хладилник от странен материал и дървен шкаф, където бяха поставени стъклени чаши. Нищо излишно. Колко просто може да живее човек!

– Извинявай, Аби, но може ли да видя спалнята ви?

– Разбира се, мила, заповядай! – покани я тя.

Стаята отново бе със стъклени стени. Имаше излаз към просторна тераса и вътрешна баня. В средата беше разположена огромна кръгла бяла спалня и отново голям стенен гардероб. Аби го отвори и Рая видя огромно огледало на стената и закачалки, на които висяха костюмите на Вон и роклите на Аби. Всички бяха в светла млечна тоналност и покриваха цветовете на дъгата. След краткото им отсъствие двете се върнаха в стаята при Оуз и Вон, за да се включат в дискусията.

– Каква религия изповядвате? – попита Оуз.

– Бог не е религия! – засмя се Вон. – Тук вярваме в това, че Бог е любов. При нас няма насилие. Всеки има свободната воля и разум. Всички сме Божии чеда, всеки изучава всички имена на Бог и как ще го нарече, е само въпрос на негов личен избор.

– Това означава ли, че като се жените, всички изпълняват един и същ ритуал?

– Ние не се женим или омъжваме. Имаме развити сетива и можем да усетим коя е подходящата душа за нас. Разпознаваме се без никакво съмнение и нямаме нужда от вричане и клетви за вярност. Когато две сърца се обичат истински, няма нужда от брачни окови, те винаги ще се обичат.

Вон погледна с така любов Аби, че Рая направо им завидя. На свой ред погледна към Оуз и видя, че той също я гледа нежно.

– Не можеш да задържиш любовта насила. Тя е енергия – или я има, или я няма. Власт над нея има само сърцето – добави Аби.

– Няма ли разводи? Ако се окаже, че вече не обичаш човека до себе си?

– Ние не се нараняваме никога и затова любовта между една двойка не изчезва. Основното нещо, заради което живеем, е Любовта. И двамата сме отговорни и я захранваме.

– Как така?

– Ами прекарваме много време заедно. Спортуваме, разхождаме се и никога не си казваме лоша дума.

– Не се ли отегчавате от еднообразието?

– Не! При нас всеки ден е различен, защото имаме свободата да правим каквото си поискаме, стига то да е в рамките на разумното и да е съобразено с вселенските закони.

– Как сте постигнали този ред в живота си? – разпитваше Рая ненаситно, типично в неин стил.

– Нищо сложно! Родихме се в прекрасен свят, в който всеки помага на другия и споделяме всичко като едно семейство. Грижим се един за друг. Всеки се опитва да измисли нещо според собствените си заложби, така че да подобри живота на останалите. Всичко сме получили от другите и се чувстваме задължени да направим и ние нещо за тях. Аби например шие невероятни дрехи от естествени материи, а аз се опитвам да опростя живота на другите, за да имат време за семейството си. Създавам нови екологични технологии.

– Къде са децата ви в момента?

– Големите работят и специализират, а малките са на училище. Днес имат обучение по телепатия, а следобед ще садят нов сорт дървета, които да пречистват по-голямо количество въздух, въпреки че замърсяването почти изчезна, като няма заводи, които да изхвърлят вредни газове. Сега възстановяваме и водите, като отглеждаме специални водорасли, които се хранят с токсични и петролни отпадъци. На път сме да се справим и с този проблем. Не знам как са живели прабаба ми и прадядо ми. Горките, толкова кратък живот са имали!

Рая искаше да прегърне тези хора сякаш винаги ги бе познавала и обичала. За миг се зачуди дали това не бяха тя и Оуз? Заедно – някога в бъдещето...

– Време е да тръгваме – чуха гласа на водача им.

Рая и Оуз с неохота се сбогуваха със своите домакини и излязоха от къщата. Имаха още много въпроси, които да зададат. Погледнаха се, прегърнаха се силно и осъзнаха, че реалността е нещо, което хората сами създават. Какво искаха да допуснат в живота си? Щастието или мъката? В какъв свят искаха да живеят? В Ад или в Рай, зависеше само от тях и техните мисли! Всеки живееше в свят, който приемаше за реален!

– Ако повярвате, че живеете в по-добър свят, то вие ще живеете в него! Всичко идва от вярата! – чу се отново гласът на техния водач.

– Искаш ли да посетим отново нашето вълшебно място? – предложи ѝ Оуз.

– Да! – отговорът на Рая.

Хванаха се отново за ръце и се завъртяха. Пак чуха в ушите си жужащия звук на пчели и светлината ги заля. Отвориха очи – отново гледаха отгоре. Слънцето блестеше в сребърните води на морето и огряваше две тела. Рая и Оуз се взряха и осъзнаха, че това са те. Бяха се върнали преди три години, когато бяха отворили портала на времето, без да разберат. Сега се наблюдаваха и осъзнаваха, че в онзи вълшебен миг не са били сами. С тях са били астралните им проекции и вълшебният ангел, които ги е съпроводил и е благословил тяхната връзка. Отново не им се тръгваше! Отново този миг бе вълшебен за тях, но трябваше да се разделят. Завъртяха се, този път обратно, с мисъл за завръщане у дома.

Когато се събуди, Оуз не знаеше какво да мисли. Истина или сън беше това, което се случи тази нощ? Реши, че няма да споделя случилото се с никого и ще се опита да потисне бушуващите в него емоции. Приготви се за работа и излезе. Качи се в колата си и потегли. Шофираше по познатия маршрут, но вече нищо не беше същото. Някак си гледната му точка беше изместена и той беше наблюдател на една реалност, която не му харесваше. Можеше да даде хиляди предложения, ако имаше кой да го чуе. След тази вечер нищо вече нямаше да е същото за него. Ах, Рая, Рая…, не спираше да си повтаря той.

Отваряйки очи, Рая се озова в центъра на шестограма пред погледа на Халу.

– Халу, само ако знаеш… – Рая нямаше сили да разказва. Осъзна, че е на сигурно място, и я помоли да се приберат в колибата. Бяха минали само няколко часа, но за Рая бяха изминали хилядолетия. Тя влезе в колибата на шаманката и веднага заспа.

Бяха изминали три години, откакто Рая започна да търси себе си. Премина през силната, но изгаряща чиста любов. Премина през редица обучения, срещна се с Халу и други невидими духовни учители. Промени себе си, пречисти се и сякаш свали "старите дрехи" от тялото си. Сега съвсем нова се връщаше в своя свят, за да сподели знанието с всеки, който е готов да го получи. Тя имаше мисия и трябваше да представи себе си пред света, а за да промени някого, беше достатъчно само да бъде там, на определеното място. Сега започваше нейната истинска работа, защото много хора бяха готови и я очакваха. Бяха чели много книги, но беше време за истинска промяна. Време да се действа, защото знанието беше вътре в нас и чакаше да бъде събудено.

Рая пътуваше и говореше с хората. Самото ѝ присъствие ги променяше, понякога не бяха нужни думи. Книгата ѝ се продаваше по цял свят, а филмът "Пчелата" беше омагьосал хората.

Имаше екип, който се грижеше за всичко. Организираха по цял свят презентации на книгата, прожекции на филма и срещи, в които разказваше за наученото при Халу. Рая споделяше визията си за новия свят, а всичко се подреждаше сякаш невидими същества се намесваха и ѝ сътрудничеха. Тя беше почти сигурна, че ѝ помагат. Без тях тя нямаше да се справи така блестящо.

Най-накрая дойде моментът за среща с Оуз в реалния живот. Рая беше изпратила предварително хора от екипа си, които подготвиха нейното пристигане. Навсякъде по улиците имаше разлепени плакати с нейна снимка на фона на голямо слънце в единия край и луна – в другия, а между тях морето и планината, езерото и реката, снимани от птичи поглед. Отдолу имаше пчела. Текстът гласеше: "Семинар "Открийте своята истинска същност!".

Оуз вървеше по улицата, замислен за служебните си дела. Чудеше се защо не разбира себе си, защо откакто Рая изчезна от живота му, всичко бе празно. Усмихваше се, радваше се на най-малкото нещо, но очите му бяха тъжни, а душата – пуста. Споменът от среднощната разходка през хилядолетията с Рая не беше изчезнал, въпреки че тя беше спряла да му пише. Погледна напред и замръзна. На стълба срещу него беше залепен огромен плакат, на който видя едно ангелско лице, чиято усмивка тутакси го привлече. Затвори очи и ги отвори отново, за да бъде сигурен, че вижда добре образа. Въображението му ли си правеше шега с него? Нима Рая имаше двойничка? Това тя ли беше? После прочете името ѝ – Рая. Нямаше фамилия. Просто – Рая. Той приближи, без да сваля очи от нея, сякаш снимката го викаше. Емоциите му забушуваха. Толкова искаше да я прегърне, че очите му се насълзиха. Защо красивото ѝ лице го гледаше с такава любов? Нима я заслужаваше? Защо отново почувства тази странна тръпка на желание да я целува, без да спира? Съвзе се и изтри очи. Зачете се. Семинар на тема: "Открийте своята истинска същност!". Постепенно осъзна посланието, видя пчелата, видя Слънцето и Луната, видя тяхното магично място. Рая не го беше забравила и го викаше. Какво да прави? Тя беше дошла тук заради него. Беше извървяла дълъг път на познание, за да стигне до него. Искаше да му покаже, че няма сила на Земята, която може да спре истинската любов. Но той я беше предал и се беше отказал от нея… Искаше да я върне при себе си, но не знаеше какво да направи. Просто чакаше тя да дойде сама.

Колко силна можеше да бъде любовта на тази прекрасна жена, за да продължи да го обича след всичко, което се бе случило, мислеше си той. Очите му отново се насълзиха. Почувства се слаб и всичко вътре в него се сви на кълбо. Ако не беше на улицата, щеше да се превие на две и да заридае с глас.

Ако всички хора можеха да обичат като нея, светът щеше да е много по-добър не можеше да овладее мислите си Оуз.

– Обичам я. Обичам я! – повтаряше си полугласно той.

Страстта в него бушуваше и пречеше на здравия му разум. Какво да прави сега? Дали отново да изчезне и да провали плана ѝ? Ако я остави отново да се провали, не проваляше ли себе си? Какво щеше да постигне? Тя щеше да се разочарова окончателно от него и повече никога нямаше да се видят. Даде си сметка, че тя нямаше нужда от него, но той имаше нужда от нея. Тогава зачете по-дребния шрифт, който повечето хора можеха да не видят и да пропуснат, но не и той. Оуз забелязваше детайлите, вникваше в същността на нещата и Рая го знаеше. Текстът гласеше: "Можеш да твориш чудеса, но не можеш да избягаш от себе си!".

Той я разбра, ако пак избягаше, щеше да бяга винаги, но не от нея, а от себе си. Тя твореше поредното чудо, което му показваше колко е слаб. Беше му казвала и преди: "Аз правя чудеса всеки ден, ти също можеш, направи своето чудо!". Не беше нужно да мисли повече. Погледна часа на събитието…, но то беше днес

– Вече се случваше. Хвана първото такси и помоли шофьора да побърза. Пристигна пред залата с леко закъснение. Оказа се, че няма места и не може да влезе без билет. Опита се да обясни на служителите, че е близък познат на Рая и трябва да влезе при всички положения. Попитаха го за името. Един човек от охраната отиде при касиерката и размени няколко думи с нея. Тя извади списъка със специалните гости и направи проверка. Първото име, което беше написано, беше неговото и тя кимна. Оуз влезе тичешком и се отправи към посочената му от портиера врата. Спря се и си пое дълбоко въздух. Опита се да се контролира и успокои дишането си. Бавно отвори вратата. Залата беше пълна, притихнала и тъмна. Отпред стоеше най-красивата жена на света. Такава беше тя за него. Окъпана от светлината на прожекторите, приличаше на ангел. Беше по-красива от неговите спомени. Беше седнала по турски на меки златисти възглавнички. Косата ѝ беше дълга и почти стигаше до тънката ѝ талия на едри вълни. Лицето ѝ беше толкова младо и сияеше по детски, нежно и красиво. Беше облечена в бяла феерична туника с полуголи рамене, която подчертаваше нежно извивките ѝ, сякаш я галеше. О, как искаше да бъде тази блуза, за да се докосне до нея! Надолу беше облечена в широк бял панталон и бели пантофки.

Гласът ѝ беше парализирал присъстващите. Всички я гледаха със затаен дъх и слушаха, това което им говореше. Срещата беше в разгара си. Оуз седна на стъпалото, защото наоколо не виждаше свободно място.

Тембърът на гласът ѝ беше толкова гальовен и изпълнен с любов. Слушайки я, той чувстваше, че е на точното място и сякаш е намерил себе си. Спокойствие изпълни сърцето му и Оуз се почувства така, както когато я видя за първи път. Защо беше бягал от себе си толкова дълго – беше забравил кой е и сега отново усещаше радостта да бъде жив. Заслуша се в нейните думи:

– Мили хора, подгответе се да посрещнем новата ера. Вярвайте в Бог - той е велик! Приемете и другите религии като равни – уважавайте ги! Очаква ни Страхотно време, в което всички ще се обичаме. Дайте свобода на хората, които са около вас, нека следват вътрешния си глас и вървят по своя път. Вие всички сте уникални. Всички сте различни и имате различни пътища. Не се привързвайте един към друг! Накрая отново ще бъдете заедно. Нека се обичаме и тази любов да не бъде само за ближния, а за всички. Нека обединим енергията на Любовта и да я изпратим към Майката Земя. Тя е една за всички, независимо каква религия изповядваме. След като отговоря на въпросите ви, ще направим медитация, с която ще изпратим любовта си към планетата Земя и ще я благословим заедно. Сега може да зададете въпросите си.

– Книгата ви се казва "Пчелата". Какво символизира тя за вас?

– Обучавам психолози и от тях знам, че в психоанализата медът се смята за символ на висшето Аз в качеството си на последно следствие от вътрешната работа върху себе си. С пчелната символика се свързват качества, като: ред, трудолюбие, грижовност, мъдрост и красноречие. Пчелата е символ на душата и на нейната материализация след напускането на тялото, а книгата ми е за душите близнаци, които се търсят живот след живот. Героинята ми се е самоубила, а това е голям грях във всички религии. Но заради силната ѝ любов, Бог променя правилата и ѝ дава шанс да изкупи своята карма. В служенето си също както пчелата тя дарява на хората най-сладкото нещо на света – Любовта. В ислямската традиция медът е почитан като панацея, а китайската традиция свързва меда с елемента земя и с идеята за центъра. По тази причина сосовете към ястията, сервирани на императора, трябвало да съдържат мед. В скандинавската митология медът е свещен продукт, даряващ мъдрост и поетическо вдъхновение. Там свещеният мед е тясно свързан с мита за Один и Световното дърво Игдрасил, покрито с медена роса. Всички религии имат култ към меда, и съответно пчелата може да ги обедини. Това беше моята идея – да напиша книга, която да обединява човешките същества в стремежа им за духовно развитие. Читателят поема поредния на пръв поглед любовен роман и не очаква, че той ще го издигне към едно Божествено търсене на истината за самия живот чрез преоткриване на собствената си същност. Надявам се, че след като сте прочели книгата, вече сте получили отговорите, които и аз търсех, преди да срещна Халу.

– Защо изучавахте знанието при Халу?

– Исках да си отговоря на хиляди въпроси, но не ги намирах в книгите, които четях. Трябваше да разбера защо се случваха нещата в живота ми. Тя ме научи как да разширя съзнанието си и да се свържа с висшата си същност – Божественото в нас. Научи ме как да изградя връзка с нашата Майка Земя. Изучих пътя на шамана, за да разбера, че трябва да намеря баланс в своя живот. Това е шаманското равновесие за доброто на всички и всичко. Стремим се към дара на лична сила и го намираме в любовта си към природата. Намираме хармонията в мъдростта на Земята, а сила – в Духа. Първо се научаваме да владеем собственото си Аз и да намерим собствения център на хармонията. Тогава от този личен център можем да продължим нататък. Когато започнем да опознаваме себе си и дълбоките, чисти енергии на Природата, ние развиваме съзнанието на шаман.

– Каква е вашата мисия? – попита жена от десния сектор.

– Да събудя шамана вътре във вас и да ви подготвя за новата ера на Любовта, за да станем по-добри хора и да повишим вибрацията си. Да се свържем със знанието вътре в нас и да изградим силна връзка с Майката Земя. Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са горди или амбициозни, а смирени и искрени. Дошли сме в този живот, готови да свържем отново човешкия род с Природата. Родени сме със способности, които шаманите от миналото дори не са си представяли. Тук съм, за да събудя шаманското съзнание на хората. Това съзнание лежи дълбоко скрито във всеки от нас. То вече се е събудило у мнозина. И ще продължи да се събужда и в други. Всеки един, който събуди шаманското съзнание, събужда съзнанието и на тези около себе си без много шум. Само ако стоим центрирани в собствената си сила и управляваме сами Аза, Духа и Природата, можем да задълбочим човешката си връзка с енергиите на шамана. Но можем да изберем и пътя на лечителя, който живее в центъра на обществото, на което служи. Във времето на сливане можем да съчетаем и двете. Това е наш избор да живеем във времето на съзнателен избор. Даровете на Природата и Духа са достъпни за всеки. Има изобилие от възможности, които могат да ви помагат по вашия път. Търсете информация и мъдрост от учителите във всички светове на Природата. Следвайте сърцето си и останете центрирани във вашата собствена сила. Това е пътят на шамана. Бъдете живото дърво, свързано със Земята, устремено към Духа, проводник на енергиите на Природата. Никога не сте сами по време на земното си пребиваване, винаги сте заобиколени от силата на Любовта. Тя трябва да стане ваш учител и тогава ще разберете, че където и да ви води Любовта, не трябва да се страхувате.

– Как да се предпазим от грешки при избора си на партньор? – попита нисичък мъж, изправил се в средата на залата.

– Тайната за познаването на правилната ситуация се основава на синхронността и непринудеността. Ако се озовеш въвлечен в хаос, докато се опитваш да се съберете с този "идеален" партньор, но нищо не върви както трябва, тогава ситуацията крещи, че трябва да изчакаш! Ако ситуацията се развива лесно и гладко, без драми и проблеми, значи наистина си срещнал специален човек, който си струва да присъства в живота ти. Ако връзката е романтична, тя може да поеме заряда на "първата любов" и произтичащите чувства за цял живот. Ако намерите такава любов при каквито и да е обстоятелства, оценете я и не я оставяйте да си отиде, защото тя е благословена. Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват. Който те обича, сам ще дойде при теб и няма да те чака да го търсиш. Който много обича, много дава. Той предвижда всичките ти нужди. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много върши.

– А каква е тайната на истинската любов?

– Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Тя идва от контакта на човек с Бог и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Физическата любов е с прегръщане, с целувка, а идеалната може да бъде отдалеч, от разстояние. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи па много полезни неща. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната, а тя – на Божествената.

– Ако не сме приложили човешката любов, как ще приложим Божествената, за която се изискват големи жертви?

– В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бог. Всяка любов, която издига човека, идва от Бог и носи светлина, топлина и свобода. Когато двама души се обичат, те отправят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш. – Престъпление е, че искаме да сложим любовта в окови. Ако обичате някой човек, оставете го свободен! Истинската любов разширява човешката душа. Човек ревнува, защото не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Радвайте се на любовта и не пресмятайте кой, колко и как обича. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия на света. В по-добрия свят любовта е естествен закон. Тя е силата да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Тя приема, разбира, лекува. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност. Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души. Като личности са равни. Когато любовта е съпътствана от вяра и доверие, тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията. Любовта е състояние па съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като на духовно същество, възниква духовна любов. Тя е способна да преобрази отрицателното в положително, носи хармония, разбиране и доброта във общуването. Там, където има чиста духовна любов, е невъзможна враждебност, ненавист и гняв. Ако не осъзнаем своята собствена ценност, не можем да обичаме искрено и ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите.

– Рая, ти каза, че с Халу сте разговаряли чрез телепатия. Възможно ли е, когато обичаш някого, да го чувстваш, виждаш, дори да си говорите от разстояние без модерната техника – телефон и интернет?

– Да кажем, ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб. Нас ни свързва енергийното тяло на Земята и по този начин сме в контакт един с друг. Ако обичате някого, в момента, в който си помислите за него, бъдете сигурни, че нещо трепва в душата му и той го усеща.

– Защо е толкова важно за хората да бъдем обичани?

– Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича. Като се влюби, човек става по-красив и благороден, по-смел. По-отговорен, готов е да се жертва за любовта си. Щом влезете в зоната на любовта, вие ставате щастливи, здрави, животът ви се осмисля и сте готови да служите. Вие не можете да израствате без любов. Когато обичаш, ти издигаш себе си, издигаш и този, когото обичаш. Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

– Ами ако срещнем точния човек за нас едва след като сме женени? – неуверено попита друга жена.

– Преди време аз задавах същите въпроси на Халу и разбирам много добре какво имате предвид. Ако любовта е истинска и взаимна, няма сила, която да ви спре да бъдете заедно. Страданието е част от процеса, а онзи, който изгуби всичко, за да познае живота, той е на Пътя на Любовта. Трябва да се откажеш от всичко старо, за да влезеш в живота. В каквато и форма да ви споходи любовта, благодарете, защото тя идва, за да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.

– Кажете ни някои женски тайни. Как да имаме взаимност и да не страдаме от нереализирана любов? – попита младо момиче от първия ред.

– Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя трябва да обича, а не да чака да бъде обичана! Любовта изисква подвиг, смелост и решителност, но ако жената гледа на живота като на Божествена проява, никой мъж не може да я ограничи и пренебрегне.

– Защо бягаме от щастието и се подчиняваме на норми и правила, които не споделяме? – плахо попита друга млада жена.

– Заради страха, който е скрит в нас. Заради системата, която ни е хванала в капана си. Затова ви казвам

– Бъдете смели и мечтайте, правете чудеса. Единствената сила в света, която не познава страха, е Любовта. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Не търсете щастието си отвън. Който се е събудил, той трябва да търси щастието си отвътре. Щастието може да бъде и връзката между душите и сърцата на двама влюбени, ако имат правилни отношения, тогава както в музиката и тук се появява онзи верен тон, който наричаме щастие. И помнете – чудеса съществуват! Заради Любовта хората са готови на жертви, каквито без нея никога не биха направили. Слушайте сърцето си, то няма да ви подведе никога, умът само пречи. Кога сте били най-щастливи? Когато разчупвате ограниченията и изразявате собствената си същност, нали? Но понякога слабите хора прибягват до алкохола, дрогата и безразборния секс, за да се разкрепостят. Всъщност те разрушават тялото си, което е толкова ценно за развитието на нашата духовност. Обичайте се искрено и ако тази любов е чиста, тя ще ви даде сила, за да променим света заедно. Може да прочетете моята книга, в която събрах учението на Халу. Тя ми помогна да разчупя старите си стереотипи. Ако търсите още отговори и не ги намерите в книгата, потърсете ги вътре в себе си. Надявам се да сте се "намерили" още тази вечер и когато излезете от залата, да сте нови хора. Много по-добри, обичащи и творящи чудеса. Обичам ви! Ако няма повече въпроси, нека направим и Планетарната медитация за мир.

Хората в залата слушаха, затаили дъх. Всичко беше казано и душите им бяха докоснати от това разтърсващо знание, което пробуди съзнанието им. Те знаеха, че отговорите са вътре в тях и в тишината щяха да ги чуят.

Медитацията започна на фона на нежна мелодия, която накара много от присъстващите да заплачат. Те бяха намерили себе си. Бяха се изправили срещу всички свои страхове, за да ги преодолеят. Когато медитацията свърши, никой не искаше да си отива вкъщи. Бяха развълнувани от новите знания, а сега телата им се бяха освободили от оковите на стреса и ограниченията, които сами си налагаха. Бяха като парализирани и същевременно заредени с толкова много сила и енергия. Минаха минути, докато постепенно се завърнат към себе си.

– Рая, обичаме те! – чуха се виковете на хората в залата.

Тълпата тръгна към нея, а тя скромно се поклони, събрала дланите на ръцете си. Усмихваше се на всички и сълзите ѝ се стичаха по лицето. Тя не виждаше вече мюсюлмани, а виждаше хора от новата ера. Същото се беше случило и при срещите ѝ с хора от други религии. Тя наистина виждаше новите хора на Земята, обединени от обща религия – тази на Любовта. Дали Оуз осъзнаваше своята роля във всичко случило се?

Повдигна поглед, за да го види. Беше го усетила. Чувстваше го, но не го виждаше от многото ръце, протегнати към нея. Внимателно ги отклони с мила усмивка. Книгите ѝ бяха подписани и нямаше нужда да се редят на опашка за автограф.

Оуз стоеше в дъното на залата и в ума му беше празно. Нямаше нито една мисъл в главата си. Беше се освободил от страховете си също като останалите, но тялото не го слушаше. Беше се отпуснал и не знаеше какво да направи. Търпеливо изчака седнал на една седалка. Близо до пътеката.

Рая беше променена не само външно, а и от всичко, което беше научила… Той си даде сметка, че тя искаше да му даде сила, смелост и знания. Никоя друга жена не можеше да му подари толкова ценен подарък Постепенно хората започнаха да си тръгват. Накрая организаторите прибраха оборудването и се запътиха към изхода. Поговориха с Рая, прегърнаха я и се разделиха с усмивка.

Тя вървеше спокойна и усмихната. Знаеше, че на Оуз му трябва време. Видя го вече изправен до вратата с леко приведена стойка. Държеше в ръка якето си и гледаше надолу, вглъбен в себе си.

Той вдигна поглед и зелените му очи проблеснаха срещу нея. Беше станал по-мъжествен, но беше все така прекрасен. Рая също го погледна и докосна душата му с любовта си. Все още много го обичаше, но не беше вече същата. Нямаше спомен от припряната и вечно бързаща Рая, която той помнеше. Беше спокойна, усмихната, красива и млада. Той я гледаше и не вярваше как е възможно времето да се е върнало назад. Беше ѝ казал, ако се бяхме срещнали преди десет години…. Но времето нямаше значение. Сега той я харесваше повече отвсякога. Потисканите му с години чувства изригнаха като вулкан и в момента нямаше значение нищо друго – това беше Тя и те бяха заедно… Отново бяха едно цяло! Усещането беше невероятно. Тя го погледна и той потъна в очите ѝ, а душите им засияха. Тази енергия изпълни залата и сякаш всичко светна. Оуз се доближи до нея, хвана ръцете ѝ и каза:

– Обичам те, моя медена пчеличке!

Рая се усмихна, а той я целуна нежно както първия път, когато се бяха срещнали.

– Имаш ли някакви планове? Искаш ли да отидем на вечеря? – тихо я попита той.

– Добре – както винаги му отговори тя.

Даде си сметка, че когато бяха заедно, "не" не съществуваше. Всичко беше съвършено. Всичко се приемаше и ставаше лесно и приятно Рая беше наела в близкия хотел апартамент на последния етаж с голяма тераса и невероятна гледка. На малка масичка красиво беше сервирана храна за двама. Седнаха мълчаливо и очите им едновременно се отправиха към небето, където голямата пълна луна ги наблюдаваше.

Имаха много да наваксват. Оуз разказваше всичко, което му се беше случило, а Рая слушаше. Нямаше какво да му каже. Всичко, което искаше да му каже, беше написала в книгата, която вдъхнови толкова много хора, а вече имаше и филм по нея.

Вечеряха бавно и спокойно, наслаждавайки се на мига. Да бъдат заедно, беше като полет в небесата. Чувстваха се свободни да бъдат себе си и отново както преди години времето спря и нищо нямаше значение.

– Времето не можа да запълни сърцето ми. Мислих, че ако ме намразиш, всичко ще е по-лесно и ще ме забравиш, но твоята любов наистина е уникална. Не познавам друг човек, който да обича като теб. Опитвах се толкова силно да те забравя, че забравих сам кой съм в действителност – говореше Оуз, а очите му не се отделяха от нейните.

– Вярваш ли вече в чудеса? – попита с нежна усмивка Рая.

– Дали вярвам – да, откакто срещнах себе си в теб! Ние сме чудото! В онази безумно красива нощ, когато се срещнахме, сякаш се завърнах у дома, а дори не предполагахме какво ще последва. Сега вече знам истината – трябвало е да се срещнем, за да намерим себе си. Това сме търсили цял живот – тази любов, която изпълва сърцата ни, това усещане за сигурност, което промени живота ни. Видях те, събудих се и ще запомня този миг, сън, мечта или спомен. Това съм искал цял живот – теб, точно теб! Аз просто те чаках да дойдеш при мен, Сърцето ми бе мъртво. Ти го съживи отново

– Отвърна ѝ Оуз.

– Било е заспало и дори не е сънувало?

– Това сега не е сън, а истина, че те срещам точно в този миг, защото имах огромна нужда, вече беше време да се върнеш в моя живот и искам така да бъде завинаги.

– Няма нищо вечно в този живот, безкрайна е само Любовта – прошепна тихо тя. Погали го по косата и се наслади на гледката как той притваря очи и се отпуска. В тялото му нямаше капчица напрежение. Умората и стреса бяха отстъпили място на щастието, което извираше от гърдите му.

– С теб усещам, че съм жив, чувствам се истински. Искам да споделим заедно всеки изгрев и залез, всеки следващ ден, всеки миг. Всяка усмивка, всяка тръпка, всяка целувка, всяка сълза, всяка следваща дума, мисъл, чувство, всичко и завинаги. Без да пропускаме нищо повече.

– Това е щастието и то се умножава, когато сме заедно – ти и аз, аз и ти, ние заЕдно. Когато най-малко очакваш, се случват най-невероятните неща, които се превръщат в чудеса – жадувано прераждане, в което ти се роди в сърцето ми, а аз огрях деня ти. Няма случайни срещи, а най-хубавото тепърва предстои, не се страхувай от неизвестното. Аз вярвам в Любовта, вярвам в истинската, безусловната, безкрайната и вечната. Каквото и да казват другите – ги не спирай да вярваш и не се страхувай. И когато с отворено сърце заявиш на Вселената, че си готов за любов, тя ще ти се разкрие и ще получиш всичко, за което някога си мечтал и си се надявал.

– Всяка моя мисъл е била чута, всяко мое чувство е било усетено. Исках чудо, исках да обичам и да дам своята любов, да отдам сърцето си на душата, най-искрена и обичаща ме. Получих подарък от небето и звездите – теб! Но сега си тук, до мен, дори вярвам, че не е било възможно да се разминем. Не си представям как бих продължил живота си по същия начин в забрава

– Животът е истински само в изпълненото с любов, благодарност и радост сърце. Когато осъзнаем чудото, то става част от нас и ние се превръщаме във вълшебници. Животът ни се изпълва с чудеса, защото ние вече имаме очи за тях!

– Да, вярвам в чудеса! – извика Оуз, хвана спонтанно Рая за кръста и я завъртя, повдигайки я нагоре. А тя засмяна разпери ръце и гласът и зазвънтя като на малко щастливо момиченце

– Като се влюбих в теб, аз се влюбих в живота. Като видях Божественото в теб. Аз видях Божественото у всички хора. Ценейки теб. Оцених себе си. Ти заслужаваш най-доброто и аз се опитах да бъда най-доброто за теб. Това ме накара да се развивам и да се променям. Сега не съм същата и не знам дали съм успяла да стигна до теб, но стигнах до Бог и го преоткрих във всичко около себе си. Сега съм завършена и цяла, дори без теб, но искам да съм с теб. Знам, че няма да е лесно, но не искам нищо, а само да дам на теб и на всички хора любовта, която струи от сърцето ми.

– Твоята любов наистина е уникална! Не познавам друг човек, който да обича като теб.

– Ние сме едно и само хората, които се срещнат веднъж на хиляди прераждания, могат да си подарят такава любов. Тя надхвърля рамките на всичко познато досега. Само те могат да засветят заедно и да умножат Любовта и Светлината, за да ги дарят на всички около себе си. Мечтая си за деня, когато ще живеем в свят, изпълнен с толкова любов, в който всички да се обичаме по този уникален начин.

Нямаше нужда от много думи. Оуз нежно я придърпа към себе си. Обви ръце около нея и не искаше този миг да свършва. Можеше ли да се живее с толкова много любов и щастие? Не беше ли мимолетно? Не беше ли илюзия? Всичко зависеше от тях. Бяха минали години, а връзката им беше станала още по-силна – беше преодоляла пространството и времето. Сега знаеха, че това не е сънят, а реалността. Знаеха, че доброволно се оставят в затвора на страданието, отричайки себе си, и щастието си, защото се съобразяват с хора, обстоятелства и факти, които ги ограничават като Божествени същества.

Той я целуваше и не можеше да ѝ се насити Сутринта нежно ги събудиха първите слънчеви лъчи. Посрещнаха изгрева и закусиха на слънчевата тераса. Започваше нов ден с нови възможности и предизвикателства, ден, пропит с щастие и любов. Не бързаха заникъде. Цял предиобед разговаряха и се наслаждаваха на взаимното си присъствие, а следобед се качиха на колата на Оуз и потеглиха на среща със своето минало. Отиваха на магичното място, където ги очакваха залезът и пълната луна точно както преди години.

Двамата безмълвно се хванаха за ръце и се потопиха в топлите води на морето.

Излязоха мокри на пясъка и се отпуснаха върху хавлиите. Рая излъчваше любов, Оуз също. Тяхната аура беше толкова силна, че на лунната светлина видяха как преливащата от тях енергия се разпръсква, благославяйки Земята. Заслушаха се в тишината, в шума на палмовите листа, които жужаха "ззззззззз". Атмосферата на любов ги обгърна и те се почувстваха безмерно щастливи.

– Ние с теб творим чудеса – каза Рая. – Добре дошъл в новата ера на Любовта, където религията, възрастта и разстоянията нямат значение. Чистата любов е ключът към абсолютното щастие. Ако всички хора можеха да се обичат като нас, животът би се променил. Разбраха се само с поглед – това беше тяхната мисия.

Оуз се върна при родителите си. Обичаше ги повече отвсякога. Беше щастлив и искаше всичко да им разкаже. Изведнъж страхът му беше изчезнал.

"Аз обичам! Имам право да бъда щастлив! Позволявам си да живея в радост и благополучие!", искаше да изкрещи, за да го чуят всички. Любовта наистина твори чудеса и преодолява всичко. "Трябва да си смел и да се довериш на сърцето си, то никога не лъже", беше му казала Рая.

Рая замина за Гамбия. Мисията ѝ беше изпълнена. Беше заразила с любовта си много хора. Беше посетила всички континенти и бе посяла семето на промяната по пътя си. Хората се събуждаха с ново съзнание. Изпълнени с любов, те променяха живота си и света около себе си. Всеки проявяваше своя уникален потенциал и нареждаше пъзела на новия живот. На следващия ден отиде в селището и разбра, че Халу е починала. Тя беше приключила работата си тук, на Земята, като бе посяла семето на знание, което вече даваше своите плодове. Имаше кой да я замести. Започваше Ерата на Любовта и чудесата.

Рая продължи напред. Тя се радваше, че живее в свят на спокойствие, любов и съпричастност. Дъщеря ѝ учеше в Европа и двете често пътуваха, за да се видят. Синът ѝ беше винаги с нея. Той бе от новите деца и знанията, които майка му доби, бяха осъзнати за него. Заедно се забавляваха и знаеха, че най-важното нещо е да си щастлив. Бен продължаваше да работи. За него това беше важно. Рая знаеше, че той няма да се промени, а тя няма право да решава вместо него. Пътищата им бяха различни. Бяха се разделили, въпреки неговото нежелание. Рая беше свободна! Тя щеше да продължи да работи за благотворителни каузи по целия свят и да твори чудеса. Беше благодарна на съдбата въпреки трудностите, защото пътят си струваше и тя не съжаляваше за нищо! Живееше в хармония със себе си и с природата, обичаше и беше обичана. Също като пчела тя свързваше двата свята между Небето и Земята. Приемаше да бъде щастлива и си позволяваше да живее живот, изпълнен с любов и мъдрост, а силната ѝ вяра вдъхновяваше хората от всички континенти и религии. Тя пътуваше, срещаше се с тях и докосваше сърцата им. Книгите ѝ се превеждаха на различни езици.

Животът на Рая започваше сега, а до нея винаги стоеше единственият, точният мъж за нея, този, който я караше да се усмихва нежно и да сияе.

Пчелите са символ на надеждата, на чистотата на духа, интелигентността, социалната организация и неуморната работа. Такава беше и мисията на Рая – да напомня на човешките същества (bee-ings), че живеем в един общ кошер и наше задължение е да се грижим за Майката Земя. Рая не пропускаше да напомни, че трябва да бъдем като пчелата (bee), която работи с радост, виждайки изобилието, а не да бръмчим наоколо като черен бръмбар (bee-tle), оплаквайки се от живота. Трудолюбивите пчели нямат време за тъга, те виждат меда във всяко цвете. Работят заедно в името на общото благо, светът им е красив и пъстър. Свят на Любов и Радост! Има какво да научим от една Пчела!



Молитва на св. Франциск от Асизи



Господи, направи ме инструмент на твоя мир –

където има омраза, нека сея любов,

където има нараняване – прошка,

където има съмнение – вяра,

където има отчаяние – надежда,

където има тъма – светлина

и където има тъга – радост.

О, Боже Всемогъщи, дари ме:

не да търся утеха, а да утешавам,

не да търся разбиране, а да разбирам,

не да търся обич, а да обичам,

защото в даването получаваме,

и в прошката ни опрощават,

а в смъртта се раждаме за вечен живот.

Амин!

ОУРА ЛОВ

ПЧЕЛАТА

Любов извън времето и пространството


Българска, първо издание
Редактор Саша Попова

Художествено оформление на корица „Megachrom” Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД



Десислава Господинова

Печат „Полиграфюг“ АД - Хасково


Формат 84/108/32
ИК „БАРД“ ООД - София
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница