Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

Първи Ден - Срещата

Рая се бе зарекла – никакви мъже! Така ѝ беше по-добре. Какво получаваше от съпруга си? Само неприятности и грижи… Къде бяха нежните думи, усмивките, влюбените погледи, желанието да те целуне спонтанно, да хване ръката ти… Мечтаеше за нежност и ласки, които да ѝ помогнат да се отпусне. Вече втори ден се опитваше да се разтовари и не успяваше. Цялото ѝ тяло сякаш вибрираше от напрежение. За да тушира неясните усещания, се тъпчеше с храна. Обожаваше сладките неща, а в хотела беше пълно с изкушения. Имаше чувството, че за два дни напълня видимо.

Следобед отиде на плажа да поплува, но нещо я караше да бърза да се прибере в стаята си. Искаше да остане насаме със себе си. Не че имаше нещо конкретно за правене, но така усещаше нещата. Толкова рядко можеше да бъде сама, да чуе мислите си. Осланяше се на интуицията си и се опитваше да не разсъждава. Точно когато тръгваше, една жена от тяхната компания я заговори. Бяха пътували заедно и бяха настанени в един и същ хотел. Нямаше как да не ѝ обърне внимание. Опита се на няколко пъти да тръгне, но жената не я оставяше на мира и ѝ задаваше въпрос след въпрос.

Чувстваше се отегчена от разговора и се ядоса, че не може да се отскубне, когато видя как по плажната линия към нея се приближава другата Рая с млад мъж.

Незнайно защо това още повече я подразни. Опита се да тръгне, но пак не успя да се измъкне от бъбривата жена.

– Хей, Рая! – весело ѝ подвикна другата Рая.

И докато се усети, двамата вече бяха до нея. Ужас! Мъж! Стомахът ѝ се сви. Погледна го критично и си сложи очилата, за да не забележи никой възмущението в очите ѝ.

– Рая, това е Оуз… – Рая не искаше да знае нищо. – … Той познава района и може да ни разведе наоколо. Довечера Тя дори не искаше да слуша. Да, да, знаеше ги тези… Беше бясна и разчиташе слънчевите очила да прикрият раздразнението ѝ.

Другата Рая се разбра с младия мъж да се видят в 20 часа във фоайето на хотела и да излязат заедно. През това време Рая тръгна, видимо ядосана. Другата Рая я настигна. Влязоха в хотелската стая и Рая веднага се нахвърли срещу нея:

– Как можа да се вържеш? Нали ги знаеш какви са тук мъжете! Първо те питат къде си отседнала, сама ли си и като разберат, само това и чакат. Покана за среща, а после… Ти луда ли си? – Рая крещеше, без да разбира защо е толкова гневна.

Какво ѝ ставаше? Нямаше право да се държи по този начин, но не можеше да се овладее. Беше на ръба да избухне в плач без особена причина.

Другата Рая влезе безмълвно в банята. След малко, излизайки оттам, призна:

– Каква глупачка съм само! Той наистина ми зададе тези въпроси. Какво ще правим сега?

– Ако изобщо дойде, надявам се да не дойде. Ще излезем за час и ще бързаме да се върнем. Ще измислим нещо. Дано да е сам! И никакви мъже повече, моля те! Идвам само заради теб, за да не те оставям сама.

Рая слезе във фоайето на хотела, където имаше достъп до интернет. Екипът ѝ чакаше нейните разпоредби. Семейството и особено децата… Трябваше да бъде сигурна, че всичко е наред. Включи компютъра. Отново познатата нервност. Какво ѝ ставаше, нали беше на почивка?

Настани се на канапето с леко протегнати крака, обути в маратонки за предстоящата разходка. Опита се да разсее напрежението. Отвори пощата си и прегледа писмата. Започна да си пише с колегите, които бяха на линия в скайпа.

Изведнъж някой я заговори.

– Знаете ли паролата за интернета? Може ли да ми я кажете, за да си проверя пощата?

Гласът идваше иззад гърба ѝ, Тя не виждаше човека, но тембърът прозвуча така мило, нежно, познато и успокояващо… Някакъв събуден спомен я разтърси. Това беше най-хубавият мъжки глас, който беше чувала някога. Обърна се и о, ужас… същият натрапник от плажа, който тайно се надяваше изобщо да не дойде. Потисна раздразнението си и му отговори нервно.

Не издържаше на напрежението, се извини и каза, че ще иде да повика другата Рая. Набързо прекоси фоайето и прескачайки по няколко стъпала, се затича към стаята. Толкова се беше засилила, че за малко да се сблъска с другата Рая, която беше вече на стълбището.

– Твоят човек е тук – каза задъхано тя. – да тръгваме и да се връщаме бързо, а после ще измислим нещо интересно за вечерта.

– Добре – съгласи се тя и двете се насочиха мълчаливо към него.

Тримата излязоха навън и тръгнаха по крайбрежната алея, която осигуряваше отлична гледка към различните хотели от едната страна и към морето – от другата. Оуз вървеше по средата. Рая беше забола поглед в земята и дори не слушаше разговора между двамата си спътници.

Какво ставаше с нея? Определено нещо не беше наред. Цялата ѝ сърдечна област сякаш светеше, а пространството там се разширяваше все повече и повече и това предизвикваше у нея болка, която спираше дъха ѝ. Сякаш някаква заря бе избухнала и я изгаряше. Болката беше осезаема, пронизваше я като кама, забита в сърцето. Рая не чуваше и не виждаше нищо около себе си. Концентрира се върху усещането – сърцето ѝ я предупреждаваше за нещо, което тя не разбираше. Движенията ѝ станаха несигурни, а краката ѝ започнаха да треперят. Като че ли някой друг я направляваше и тя нямаше власт над себе си. Някакъв силен магнит я притегляше към въпросния Оуз.

За да не изпадне в смешна ситуация, тя заобиколи и застана до другата Рая. По-далеч от него – от другата страна. Странно! Магнитът продължаваше да контролира движенията ѝ, този път в обратната посока – отново към него. Тя се дръпна рязко и залитна към другата Рая.

– Този човек ми въздейства по необичаен начин – опита се да се шегува тя, като говореше вече на родния си език, но едва успя да се усмихне.

Определено не ѝ беше до смях.

Оуз погледна притеснено и попита:

– Какво си говорите? Ако аз бях с някого, нямаше да си говорим на език, който вие да не разбирате.

– Тя ми каза, че те мисли за приятен човек – отново заговори на английски другата Рая. – Преди да тръгнем, ми се скара, че ще излизаме с непознат.

Рая почервеня и засрамена продължи да мълчи. Беше накарала този мъж да насочи поглед към нея. Другата Рая и Оуз продължиха да си говорят по време на разходката, но тя не смееше да срещне очите му. Той също не я поглеждаше.

Беше зряла жена, а се чувстваше като малко момиченце. Споходи я нещо като дежавю. Рая не разбираше какво става. Сякаш беше попаднала в някакъв паралелен свят и нищо не беше реално – възприятията ѝ бяха като омагьосани. Заслушана вече по-внимателно в разговора на своите спътници, тя разбра, че младият човек работи на отговорен пост и вероятно го очаква добра кариера, на която много държи, че няма приятелка и не е имал сериозна връзка досега. Момичетата, които харесвал, не му отвръщали с взаимност и между тях не се получавало нищо. Този млад мъж все още не бе срещнал любовта! Затова са виновни традициите – никакъв секс преди брака и девствена жена, помисли си Рая. Горките хора, не могат да бъдат с този, когото обичат, ако нямат одобрението на родителите си.

Разходката продължаваше, но вече не беше толкова неприятна. Ледът в сърцето ѝ се беше разтопил и на негово място бе грейнало слънце. Стори ѝ се, че блести в тъмнината. Изминаха часове в разговори, които никой не искаше да свършват. Рая слушаше… слушаше и не можеше да си обясни странните неща, които се случваха с нея. Някаква сила продължаваше да я тегли към него. Гласът му я галеше и тя искаше да го слуша до безкрай. Беше умен мъж. Задаваше въпроси и се интересуваше от отговорите. Слушаше внимателно и не говореше глупости. Беше толкова различен от останалите, които бе срещала. Всичко, което изричаше, сякаш беше излязло от собствената ѝ уста. Тя би отговорила по същия начин, дори със същите думи. Неговите разсъждения ѝ допадаха. Без да го познава, този човек ѝ стана толкова близък, сякаш се познаваха от цяла вечност. Нещо повече, като че ли това беше тя, но в мъжки образ. Даде си сметка, че не го беше поглеждала и дори не искаше да знае как изглежда, просто усещаше присъствието му. Сигурно и със затворени очи би могла да го почувства. Тялото му нямаше значение за нея. Нищо нямаше значение освен усещането, което я беше хипнотизирало и обладало изцяло. Тялото ѝ вибрираше, сърдечната ѝ област гореше. Имаше чувството, че двамата бяха обгърнати от ореол, който се затваряше и ги привличаше един към друг. Постепенно от разговора се разбра, че са една и съща зодия и имат един и същ асцендент. Никога преди Рая не беше вярвала толкова в зодиите, но сега… Изпитваше нещо много странно, трудно за обяснение. Умът ѝ бе изключил, за да се включат сетивата. Какво ставаше с нея? Какво толкова се бе променило, че виждаше всичко по друг, различен начин? Някаква магия се бе създала между тях – беше го чела в книгите, но не го беше изпитвала досега.

Тялото ѝ трепереше, въпреки че времето беше топло и приятно. Оуз им предложи да отидат на дискотека, но Рая отказа. По пътя срещнаха няколко познати мъже, с които бяха пътували. Тя се спря да поговори с тях и забеляза, че Оуз я следи с поглед.

Продължиха разходката. По пътя поговориха за живота на всеки. Рая сподели с две-три изречения за семейното си положение, деца, мъж и отношението ѝ към материалните придобивки. Минаха покрай един шадраван и тя посегна към водата. Обърна се и видя, че Оуз е застанал по същия начин и прави същите движения като нея, без дори да го осъзнава. Седнаха за малко на една пейка, защото краката не я държаха. Опитваше се да стои по-далеч от него и да не го поглежда. Въпреки това забеляза, че отново са застанали в една и съща поза. Какво беше това? Този човек беше нейното второ Аз, нейната сянка в мъжки образ. Вниманието ѝ към него ставаше все по-силно, искаше да го опознае… Кой беше той? Искаше да знае, но и сякаш знаеше вече всичко за него.

Нощта беше нежна и нещо по-различно от познатото витаеше във въздуха. Разхождаха се по алеята и гледаха програмите, които хотелите предлагат. Спираха се и пак продължаваха. Рая не виждаше лицето му добре, но усещаше погледа му върху себе си и се запита: "Защо се чувствам така? Нима съм щастлива?".

Оуз живееше по правилата на своите предци и спазваше традициите. Родителите му бяха религиозни и трудолюбиви хора. Умен и прозорлив, завършил университета, той мечтаеше да се реализира, да бъде самостоятелен и заможен. Живееше все още със семейството си в прекрасния Измир – градът с много слънце и красиви жени. Обсебен от работата си, той често не беше съгласен с шефовете си, но се примиряваше, защото нямаше друга алтернатива.

За да следваш традициите и правилата, трябва да си търпелив и да се докажеш. Трябва да си успял, за да спечелиш сърцето на някое хубаво момиче, което да склони да се омъжи за теб. Животът по тези места беше изграден върху правилата на Корана. Семейството е свято и законите на Аллах трябва да се следват.

Въпреки това нещо му липсваше, колкото и щастлив да изглеждаше със сплотеното си семейство и много роднини.

Често излизаше с приятели. Пиеха бира и гледаха мачове. Разхождаха се и говореха за живота. Това го разсейваше и го караше да се чувства доволен, че не е сам. Някои от приятелите му имаха проблеми с приятелките си, а други се бяха сгодили с одобрението на родителите си за "подходящи" според тях момичета. Често си говореха за любовта, дали е по-добре да се съгласиш и да приемеш добра партия за брак или трябва да търсиш любовта. Съществува ли истинска любов или е необходимо чудо, за да се случи? Трябва да си голям късметлия. Според приятелите му, любовта се градяла с времето. Свикваш с някого и го обикваш. Така разсъждаваха повечето от тях. Желанието за интимност на тази възраст обаче е доста мъчително, добре че си имаше жени и за това. От време на време неговите приятели го канеха да ходи до съседния град, където се намираха момичета, на които да платиш за секс. На него не му допадаше много тази идея, но все пак след доза алкохол се оставяше на мъжките си инстинкти, макар после да се чувстваше зле. Часове прекарваше в банята, търкайки тялото си, за да заличи случилото се.

Уморен от работата, която напоследък беше доста натоварена, Оуз предложи на приятелите си да избягат за няколко дни до морето и да се слеят с екскурзиантите и почиващите. Отиде при колегата си, но се оказа, че шефът не ги пуска и двамата, защото имало много работа. Приятелят му от ученическите години пък нямаше пари в момента. Обади се на колеги от университета, но и те му отказаха. Тогава Оуз взе решение тръгва сам. Имаше нужда от почивка за ден-два. Ще плува и няма да мисли за нищо. Нещо го теглеше към Мармарис. Обичаше това място и го посещаваше често с приятели и с близките си.

Качи се на колата и потегли. Когато шофираше, мислите му се проясняваха. Пътят криволичеше през високата планина. Беше отворил прозореца и вятърът галеше красивото му лице. Слънцето напичаше и той си сложи слънчеви очила. Беше пуснал музика и си тананикаше песен, в която се разказваше за момиче със зелени очи: "Как изгарят душата, ах, тези зелени, зелени очи…".

Мислите му отлетяха към спомени, свързани с момичетата в неговия живот. Всички го бяха отхвърляли. Измир беше известен като града с най-красивите момичета в Турция. Оуз харесваше високите, с дълги коси, но нямаше точен типаж. За него беше най-важно да имат добро и любящо сърце. Спомни си как майка му и баща му се опитваха да го сгодят и го запознаваха с подходящи според тях девойки. Веднъж бяха поканили цяло семейство, за да го запознаят с дъщеря им, а после го бяха подпитвали дали му е харесала. Това го караше да се чувства унизен. Нима не можеше да си намери момиче, толкова ли беше трудно да срещнеш любовта?

В този момент камионът пред него започна да криволичи. Беше натоварен с пчелни кошери. Спирачките бяха отказали и шофьорът правеше отчаяни опити да спре машината, която се носеше с голяма скорост по стръмнината надолу. На един от завоите не успя да завие и излезе от пътя. Обърна се и навсякъде се разлетяха рояци пчели. За щастие, шофьорът беше невредим, но облаци пчели кръжаха разлютени наоколо, а кошерите се бяха разпилели из дерето надолу. Спряха коли и скоро пристигна полиция. Оуз затвори прозореца па колата и тъй като нямаше с какво да помогне, продължи пътя си. Не можеше да откъсне мислите си от случката. Така пристигна в курортния град и обиколи няколко хотела в търсене на най-подходящия. Накрая се спря на най-скъпия, където беше отсядал преди година с негов приятел. Свободен беше само луксозният апартамент в източната част на хотела. От ъгловата тераса се виждаше най-красивата гледка към плажа – заливът с планинските хребети. Апартаментът имаше огромна спалня, а в банята – джакузи. Приличаше на убежище за младоженци. Жалко че беше сам. Трябваше да изчака да почистят апартамента, който се беше освободил сякаш специално за него. Реши да не губи време и се запъти към плажа.

Морето беше гладко и спокойно. От слънцето водата искреше ослепително. Оуз заплува навътре към шамандурите. Искаше му се да забрави за всичко и да се наслаждава на удоволствието от плуването, когато видя пред себе си руса жена с пчела на ръката.

– Мога ли да помогна с нещо – запита я той на английски, сякаш знаеше, че е чужденка.

– Не, опитвам се да спася тази пчела, ще я занеса до шамандурата – каза жената усмихнато на учудения младеж.

После му обясни как е намерила пчелата във водата полужива.

Това го озадачи и заинтригува. Нещо вътре в него проговори – "пчела"! Цялото му пътуване беше свързано с пчелите.

Те дълго говориха, докато плуваха около шамандурите, после заедно излязоха на брега. Това беше другата Рая. След като се бяха запознали, той ѝ предложи да се разходят по-късно заедно, за да не е сам, а и беше заинтригуван от жената с "пчелата". На брега тя подвикна на някакво момиче със същото име. Тя беше с дълга мокра кестенява коса, увила тяло в плажна хавлия и със слънчеви очила. Когато я видя, Оуз се почувства странно – все пак не всеки ден бе заобиколен от полуголи жени па плажа. Запознаха се набързо и момичето тръгна, без дори да му отдаде нужното внимание като на нов познат. Разбраха се да се срещнат във фоайето на хотела.

Добре, нямаше да бъде сам тази вечер, за утре не му се мислеше. Не правеше никакви планове за двата дни, с които разполагаше. Толкова малко време. Искаше просто да се чувства добре, да отиде на дискотека и да се любува на танцуващите момичета.

Прибра се в стаята и си взе душ. Почина си малко, докато гледаше детския канал "Картун", по който имаше филмче за Спондж Боб. Оуз обичаше да се смее, защото това му помагаше да поддържа позитивната си нагласа към живота. Облече се и грижливо се приготви като за среща. Обичаше реда, точността, чистотата и простотата в живота. Напусна апартамента и отиде на вечеря.

Беше сам и това му даваше възможност да наблюдава хората около себе си в ресторанта и да разсъждава, необезпокояван от никого. Сякаш беше невидим за всички. Опитваше се да разбере съдбата им и да отгатне мислите им. Виждаше влюбени двойки и се чудеше какво ги е събрало, дали са щастливи. Загледа се в едно момиче, което седеше само на масата и бавно се хранеше с тъжни очи. Защо ли беше само? Какво го бе накарало да дойде на почивка? Защо беше толкова тъжно? Прииска му се да сподели тъгата ѝ и да я направи по-малко самотна. Ако две самотни души се съберат, вече няма да бъдат самотни, разсъждаваше той. Нищо не убягваше от погледа му. Всеки детайл се запечатваше в съзнанието му. Може би, ако не беше такъв перфекционист, щеше да успее да си хареса по-лесно момиче

– Онова специалното – единственото, което Аллах му е отредил. То трябваше да бъде високо, с руса или тъмна дълга коса и хубаво тяло, ала най-важното за него беше душата. Познаваше красиви момичета, но те нямаха сърца. Съществува ли в реалността съвършена жена, с която да бъдат като едно цяло? Възможно ли бе да има някъде на този свят някоя, създадена специално за него?

Стана от масата и се отправи към фоайето, където би трябвало да се състои срещата му с двете Раи. Беше дошъл точно навреме. Огледа се и я видя За миг застина… Странно, защо се развълнува така? Тя стоеше с гръб към него, пишейки нещо на лаптопа си. Косите ѝ се стелеха по нежните рамене и падаха надолу по гърба, а краката ѝ бяха небрежно повдигнати на дивана. Не обръщаше внимание на хората около себе си и пишеше оживено. Това беше най-красивото същество, което беше виждал някога. Много красавици познаваше, но те не бяха го привличали с такава сила, както това небрежно облечено момиче с джинси и маратонки. Неволно се усмихна и се приближи към нея. Изведнъж я почувства някак близка и позната. Изпита мигновена любов към това създание, което сякаш не беше от този свят. Красотата ѝ не беше точно физическа – идваше отвътре. Изпълнен с нежност, той усети желание да я прегърне.

Тя не го беше забелязала как се приближава, докато не я поздрави и не седна на близкия фотьойл. Стори му се, че я сепна. Попита за паролата на интернета, но не смееше да я погледне. Сведе очи надолу. Цялото му същество се изопна като струна и се почувства неловко. Явната липса на интерес от нейна страна го накара да си спомни отново за отказите на всички останали момичета в неговия живот.

Какво ли очакваше от момиче, което излъчваше интелект, с тъжни бадемови очи, които придаваха мистичен оттенък на лицето ѝ. Заинтригуван от това сякаш нереално създание, той нито смееше да я погледне директно, нито да я заговори. Наблюдаваше я с периферното си зрение, изумен от собственото си поведение. Беше я мярнал за миг на плажа, но беше достатъчно, за да я запомни завинаги. Докато се усети, тя изчезна, изчуруликвайки със странен акцент, че ще повика другата Рая. Всичко стана много бързо.

Като остана за малко сам, Оуз се опита да дойде на себе си. Какво се бе случило току-що? Вдигна поглед и я видя да прекосява фоайето по посока на стълбището и докато премигне, тя вече се връщаше с другата Рая. В следващия миг двете вече бяха пред него. Той почувства, че сякаш времето е спряло. Всичко му се стори нереално – вълшебно, като магия. Някакъв далечен и смътен спомен проблесна пред него.

Тримата излязоха на уговорената разходка. Той разговаряше с другата Рая. Но цялото му внимание беше насочено към Рая. Държеше се сдържано и премисляше всяко свое действие и дума. Желанието му за забавление се беше изпарило. Единственото нещо, което искаше сега, бе по-дълго време да бъде с тези две жени. Нещо неудържимо го привличаше към Рая и го караше да се чувства на точното място. Разходката продължи цяла вечност, но никой не поглеждаше часовника си. Всичките му терзания изчезнаха и той не искаше да мисли за нищо повече. Беше намерил всичко в този уникален миг тук и сега. Искаше да го изживее, като му се отдаде изцяло. Защо никога досега не се беше чувствал по този начин? Какво беше толкова специално и различно? Постепенно разбра, че "пчелата" го е довела до цветето на неговия живот, но вече знаеше, че тя беше омъжена, с две деца… и бъдеще за тях двамата нямаше. Въпреки това той отказваше да мисли за последиците за първи път в живота си. Остави се на течението. Нека стане каквото е решил Аллах!

Тримата седнаха па столовете, разположени около една маса пред хотела. Беше много късно и никой от почиващите не беше останал навън. Разходката за час се беше превърнала в безкрайност, която те не искаха да прекратят, но все пак другата Рая усети, че нещо се случва. Поглеждаше ту към единия, ту към другия. Виждаше ги как мълчат вглъбени в мислите си и не говорят. Чувстваха се добре дори в мълчанието си. Тя ги питаше нещо, а те отговаряха без ентусиазъм и желание, с кратки изречения, и отново притихваха. Тогава тя реши да се оттегли.

– Приспа ми се и ще си лягам. Искам сутринта да посрещна изгрева на плажа.

– Не ми се спи. Чувствам се превъзбудена от разходката – призна откровено Рая.

Какво ѝ ставаше? Не се притесняваше да изкаже на глас чувствата си. Нетипично поведение за нея. Дори не повярва, че го е изрекла на глас – друг говореше вместо нея. Тя изпитваше блаженство сякаш медитираше и не искаше да излиза от това състояние. Можеше да стои тук цял живот. Мълчеше и осъзнаваше, че е щастлива.

Другата Рая си тръгна и двамата останаха на масата един срещу друг, гледаха в нищото и не намираха какво да си кажат. Рая не знаеше какво се случва с нея и не можеше да си го обясни. Никога през живота си не се бе чувствала така с някой мъж. Всъщност никога не беше търсила мъж. Обикновено те се появяваха в живота ѝ. Богати, млади, красиви, за които си струваше да се бориш… Имаше си мъж и друг не ѝ беше нужен. Осъзнаваше, че не е щастлива с него и че той не я разбира, но бяха семейство и тя му беше вярна.

– Искаш ли да видиш моя апартамент? – прекъсна неловкото мълчание Оуз.

– Да – учудено се чу, че отговаря Рая.

По пътя с другата Рая бяха споделили разочарованието си от тяхната стая. Оуз се изненада, защото неговият апартамент беше прекрасен.

Тръгнаха мълчаливо. Рая трепереше. Болката в гърдите ѝ се засили. Защо сърцето ѝ реагираше по този необичаен начин? Какво искаше да ѝ каже и защо се държеше като омагьосана?

Влязоха в хотела и се качиха по стълбите. Апартаментът се намираше на първия етаж и беше наистина хубав. Оуз не беше докосвал нищо в него и всичко си беше на мястото. Прекрасен хол, огромна спалня и разкошна баня с джакузи. Хареса ѝ, но не можа да изрази одобрението си. Краката не я държаха. Седна на табуретката.

– Искаш ли да излезем отново? – попита я Оуз.

– Да – каза тя със сведени очи и му призна какво изпитва. – Никога преди не съм се чувствала по този начин с мъж, не знам какво ми става. Страх ме е.

Оуз се доближи до нея и я хвана за ръцете, за да я изправи на крака и да излязат навън. Това бяха най-нежните ръце, докосвали я някога. Сякаш от тях струеше Божествена любов. Тя се разтрепери видимо. За миг очите им се срещнаха и всичко се завъртя около нея. Едва се изправи и усети как той също вибрира. А може да ѝ се е сторило? Нищо не беше реално в момента. Той я дръпна леко към себе си и каза:

– Обичам те! Не се страхувай и ми се довери! Обичам те от мига, в който те видях във фоайето на хотела. Знам, че си създадена за мен. Щом те видях, всичко придоби смисъл!

Думите му я изплашиха. Как може да я обича, та той не я познаваше! Това я сепна за момент. Невъзможно! Уловка! Думите му звучаха заучено. Разумът и се бореше с чувствата, бушуващи в сърцето ѝ. Той и привлече към себе си и тя спря да мисли, забравяйки за всичко… От години не можеше да спре потока от мисли, които терзаеха душата ѝ, а сега, о, щастие, сякаш беше изпаднала в нирвана. Времето беше спряно и нищо не я интересуваше. В този уникален миг тя беше единствено себе си, без минало, без бъдеще, без проблеми, просто беше… тя, истинската… Чувстваше се прекрасно. Беше спокойна за първи път в живота си – беше на мястото си.

Усети как устните му се доближават към нейните. Най-меките и нежни устни на света! Топлината им замая главата ѝ. Всичко се завъртя и Рая се разтопи от блаженство, сякаш се разля в стаята и изчезна.

Той докосна леко с ръка лицето ѝ и тя едва не избухна в плач. Защо се чувстваше така? Новото усещане я озадачи. Остави се на емоцията и скоро вече нищо не можеше да контролира. Той целуна устните ѝ отново и отново. Притисна треперещото ѝ тяло към себе си, за да я успокои. Ръцете му я обгърнаха, а целувките ставаха псе по-страстни. Погледнаха се за миг – не знаеха как ча спрат. Телата им се търсеха, сякаш искаха да слеят душите си. Не можеха да се откъснат един от друг.

Той бавно съблече блузата ѝ, целуна я по шията… Всичко отново се завъртя пред нея и тя усети как потъва в мекото легло. Телата им се движеха в перфектен синхрон, сякаш се познаваха от памтивека. Очите им не се откъсваха дори в тъмнината. Като че ли гледаха директно в душите си. Някаква жажда ги привличаше и те се изпиваха с устни. Ръцете се намираха и се преплитаха. Усещането да са едно цяло бе толкова върховно, че не искаха да се разделят.

Рая дойде на себе си едва когато слънчевите лъчи започнаха да надничат любопитно през процепа на завесите. Искаха първи да разкрият тайната им.

Оуз я погледна с неприкрита любов ѝ изрече нежно:

– Остани при мен. Това е твоята стая. Моля те!

– Добре – отново се изненада от думите си Рая.

Това беше той – човекът, който бе търсила цял живот. В момента нищо не искаше освен да са заедно. След всичко преживяно осъзна, че никога не е била истински влюбена. Чак сега разбираше, че не е била с точния човек. Толкова открития за една нощ – истински шок! И какво ще прави отсега нататък? Не искаше и не можеше да мисли за нищо. Чувстваше се жива, щастлива и обичана. Беше срещнала човек, който споделяше нейните чувства и мисли. Не беше необходимо да иска нещо, защото той вече го знаеше и го правеше. Предвиждаше всяко нейно желание. Доставяше му удоволствие да я глези. Никога никой не се бе грижил така за нея. Винаги тя правеше всичко за останалите, което я изтощаваше и я караше да се чувства уморена и неудовлетворена от живота.

Излязоха на терасата да посрещнат слънцето, пропити от любов. Утринният хлад ги освежи, а после отидоха на плажа, където се присъединиха към другата Рая. Започваше нов ден с различно усещане за света. Всичко около тях беше изпълнено със светлина...