Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата



страница4/10
Дата22.07.2016
Размер2.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Четвърти ден - Магичното място


На закуска разбраха от почиващите в хотела, че има екскурзия, от която всички остават много доволни – пътуване с корабче до полуострова на костенурките.

– Искаш ли да отидем там? – попита я Оуз.

– Да! – както винаги се съгласи тя.

Каквото и да предложеше единият, другият винаги откликваше на идеята.

Тръгнаха с колата. По пътя Рая отново усети свободата и щастието, които изпълваха душата ѝ. Дори когато не си говореха, заедно се чувстваха прекрасно.

Пътуваха дълго. Пристигнаха на кея, но всички корабчетата бяха отплавали. Беше ранен следобед и Оуз предложи да отидат с колата направо на самия полуостров. Погледна картата. Ориентира се, но за по-сигурно попита хората наоколо за пътя.

Шосето лъкатушеше по планинското било. Говореха си за Бог, за законите му. Коментираха различни религиозни теми, обсъждаха стиловете музика и така неусетно стигнаха до тих и живописен залив. Слязоха от колата и тръгнаха по райския плаж със ситен бял пясък, който масажираше гальовно краката им. Водата беше светлосиня, топла и прозрачна. Тя ги мамеше и те не чакаха покана. Бързо се хвърлиха в нея. Плуваха и си играеха, без да забележат как времето минава, докато не осъзнаха, че са останали сами. Всички туристи бяха тръгнали с корабчетата. Бяха съвсем сами на това магично място сред прекрасната природа. Оуз я привлече към себе си и я целуна страстно със солени от водата устни.

– Желая те! – прошепна той в ухото ѝ, въпреки че пиха сами в този земен рай и нямаше кой да ги чуе.

Тя му се усмихна дяволито и го целуна в отговор.

Не можеше да му се насити. Обичаше го и го чувстваше близък. Обичаше душата му. Познаваше я. Четеше мислите му. Знаеше, че той я обича по същия начин. Чувстваше го и му се доверяваше. Той я повдигна във модата и тя го обгърна с краката си. Отново се целунаха и телата им се сляха. Две тела, създадени едно за друго. Забравили за света, сами сред нищото, получавайки всичко. Само ако можеше времето да спре...

 Неусетно слънцето се бе снишило над назъбените планински хребети и те останаха заслушани в звуците на вълните и листата на палмите, които сякаш жужаха "ззззззззз". Вълшебен миг! Внезапно и двамата започнаха да осъзнават, че са попаднали в магически свят, където се бяха събрали всички прелести на едно място специално за тях и за този уникален момент. Планина, която ги обгръщаше в почти пълен кръг. Река, която се вливаше в морето и образуваше прекрасен залив. Езеро, в което се оглеждаше пълната луна.

Взираха се един в друг омагьосано, а погледите им се отправяха ту към залязващото зад планината слънце, ту към огромната луна. Как успяха да се съберат двете небесни светила на едно място точно над тях, сякаш благославяйки връзката им? Мигът беше толкова съвършен, че забравиха дори за самите себе си.

Луната заговорнически се усмихваше на залязващото слънце. Тя щеше да ги пази до сутринта. Сякаш светилата се бяха разбрали да бдят над тях, а земята им даваше своята пълна подкрепа, предоставяйки им собствената си енергия в прегръдките на заобикалящата ги планина и топлината на морската вода. Рая не беше виждала никога подобно чудо. Как Бог е събрал на едно място реката, езерото и морето с планината. Слънцето и Луната, Рая и Оуз в този перфектен миг? Кой би могъл да изчисли деня, часа и да намери идеалното място, за да се озове там с любимия човек? Бог им даваше знак! Беше избрал момента и подготвил цялата тази красота за тях. Не им се тръгваше. Рая за кой ли път си пожела времето да спре Обещаха си да се срещат в мислите си тук, на това място, всяка вечер в полунощ. Където и да са по света в 00:00 часа. Взеха си по един камък от плажа, за да им напомня за прекрасния момент, и тръгнаха без желание сякаш всяка крачка, която правеха, ги отдалечаваше от най-съкровената им същност. Пътуваха бавно, всеки потънал в мислите си. Бяха изпуснали вечерята в хотела и нямаше закъде да бързат. Спряха до първото заведение и седнаха на една маса. Рая се разтрепери, осъзнала силата на чувствата си – плашеше се от ликуването в душата си. Не ѝ се ядеше нищо. Беше получила толкова много любов, енергия и сила. Погледна към Оуз и осъзна, че той се бореше със същите емоции. Оставаше само ден преди раздялата и двамата започнаха да се замислят все по-често за това. Какво щяха да правят сега? Всичко дотук беше чудесно, но как щяха да продължат да живеят един без друг, когато им беше трудно и пет минути да останат разделени? Всеки трябваше да се върне в своя свят с проблемите си. Как щяха да продължат да живеят постарому, когато вече нищо нямаше да е същото? Какво щеше да я кара да се усмихва?

Поглеждаха в очите си и виждаха само тъга.


Пети ден

Последният ден на почивка настъпи и Рая се почувства зле. Говореха си, седнали на шезлонг край брега на морето, за живота, за любовта и неизвестността на бъдещето. И двамата бяха искрени един с друг.

– Виждаш ли някакво бъдеще за нас? – беше я попитал Оуз.

– Не… – отвърна Рая, като оценяваше реално ситуацията.

– Моля те, не се жени без любов… – добави тя и му разказа историята на рано починалата си баба. Тя била най-красивата девойка в селото, а дядо ѝ – най-ученият младеж. Техните родители ги оженили по договорка, без да подозират, че той тайно обича друго момиче. Цял живот не били щастливи заедно. Баба ѝ страдала от липса на любов, а дядо ѝ въздишал по неизживяната си любов. Повторно го помоли да не прави тази грешка. Осъзнаваше, че повече от всичко иска той да е щастлив, пък било и без нея.

– Обещавам ти да те запозная с бъдещата си съпруга, ако се оженя някой ден – отговори ѝ той тъжно.

Не смееха да се погледнат в очите. Нервите на Рая не издържаха и тя се разрида неудържимо.

– Какво ще правим? Пред никого не съм си позволявала да плача така – изхлипа тя.

Беше осъзнала, че с човека до нея споделят еднакви ценности и тази връзка беше силно духовна, а не плод на моментна слабост. Нещо много повече от гореща емоция. Нещо, свързано с духовното им израстване. Той вече никога нямаше да бъде предишният и тя също.

Те бяха открили земния рай, там където бяха намерили любовта и изгубената част от себе си. Бяха станали едно цяло. Най-после Рая бе открила себе си и щастието. Тя вибрираше на честотата на любовта и това я правеше неимоверно щастлива.

Искаше да си отиде в стаята, нямаше какво повече да търси, имаше всичко. Сълзите ѝ напираха безпощадно. Не искаше Оуз да я вижда в това състояние.

– Искам да си бъда в моята стая тази вечер – заяви тя, когато се прибраха и започна да събира вещите си.

– Моля те, не го прави! Моля те! Ще се чувствам толкова нещастен… Не ме оставяй сам тази вечер! Моля те!

Той хвана ръцете ѝ и започна да ги целува. Прегърна я силно, но тя продължаваше да ридае в прегръдките му.

Отново не можа да му откаже и остана. Затвори се в банята, дълго плака и стоя сама в голямото джакузи, потънала в тъгата си и в горещата вода, която трябваше да успокои нервите ѝ.

Цяла нощ се въртя в леглото и не можа да заспи. Не му позволи да я докосне. Не искаше да я успокоява. Той самият се чувстваше зле. Цяла вечер го гледаше и осъзнаваше, че това, което се случи между тях, не беше случайно. Съдбата имаше някакъв план за тях. Осъзнаваше, че не сексът ги свързва, а нещо, което не можеше да си обясни, нещо по-голямо. Може би… Бог. Изтощена от мисли и терзания, тя затвори очи, свита в ембрионална поза, увита в отделна завивка, и заспа.

Оуз се будеше и посягаше към нея, изплашен, че я губи. Ала тя все още беше там и той се успокояваше и отново заспиваше. Не можеше да си представи как ще живее, ако я няма до него… Сърцето му се раздираше от мъка и предпочиташе да спи, за да не мисли. Обичам я, дори на сън си повтаряше той.

На другия ден, за да не се натоварват повече и двамата, се опитваха да се усмихват, но сърцата им плачеха. Въпреки това бяха получили толкова много любов, че празнотата в душите им беше запълнена и те излъчваха някакво необяснимо за околните сияние.

Оуз я заведе в една стара крепост и докато се наслаждаваха на красивия изглед към морето, ѝ каза:

– Ако бях крал, този замък щеше да бъде твоят дом, а ти – моята кралица.

Имаше смисъл в думите му. Той беше притиснат от хиляди обстоятелства и тя беше сигурна, че ако имаше властта на крал, нямаше да ѝ позволи да си тръгне. Оставаха в затвора на собствените си ограничения. От какво трябваше да се пазят освен от самите себе си? От рамките, в които се поставяха, забранявайки си да бъдат щастливи и да се обичат. Истинските врагове не бяха отвън, а вътре в тях… Опознали себе си, битката с предразсъдъците едва сега започваше Да позволиш па някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхно и никой не може да застане между тях – нито времето, нито разстоянията, пито религията.

Раздялата беше мъчителна. Всеки се опитваше да бъде силен. Усмихваха се, но сърцата им кървяха. Как щяха да живеят отсега нататък разделени? Едно беше сигурно – телата се разлъчваха, но душите им оставаха заедно. Тя си тръгваше и нещо от него сякаш се откъсваше.

Оуз стискаше камъка от тяхното вълшебно място и караше колата бавно, защото очите му преливаха от сълзи. Беше качил куфарите ѝ в автобуса, който трябваше да я откара до летището. По целия път го следваше само за да я зърне още веднъж през прозореца. Изпреварваше го и спираше, за да го изчака и да я види отново. И така, докато на едно кръстовище шофьорът на автобуса не изпадна в истерия, отвори прозореца и се разкрещя. Всички в автобуса гледаха Рая със завист и съжаление. Никой не беше изпитвал силата на такава връзка. Повечето от пътниците бяха свидетели на тяхната любов и се чудеха на силните им чувства. Всяка жена искаше да е на нейното място. Не си даваха сметка обаче за болката в душата ѝ, защото отстрани всичко изглеждаше различно.



Трета глава - У дома

Когато се прибраха вкъщи, нищо не беше както преди. Тя в своя свят, той – в неговия. Реалността не им харесваше. В нея имаше толкова злоба и беше така сложно устроена, изпълнена с предпоставени от самите хора проблеми. А животът бе съвършено прост, бликащ от радост и любов. Може би не виждаха това, което Рая и Оуз бяха видели, когато светът им се бе разкрил такъв, какъвто винаги бе бил Първите дни Рая сияеше, заредена със светлината па любовта и щастието, което беше изпитала с Оуз. Всички около нея виждаха промяната. Тя не желаеше да мисли за проблеми и ги подминаваше, а те сякаш сами се решаваха като по чудо. Работеше много, за да не страда от раздялата и да не мисли за Оуз, но цялото ѝ същество беше устремено към него. Никой друг не съществуваше за нея. Тя се носеше като в транс и чувстваше почти физически присъствието му, когато си мислеше за него, а това я караше да витае в мечти. Дори децата ѝ бяха на второ място в този момент. Какво е нужно на семейството? Пари, за да се плащат сметките… Добре, ще работи усилено, дори на две и повече места.

Започна да ходи по-често и на втората си допълнителна работа, където ръководеше екип от дистрибутори. Хората се тълпяха около нея, привлечени от харизмата ѝ. Тя сияеше и раздаваше любов на всеки, докоснал се до живота ѝ. Всички ѝ се възхищаваха и се радваха да я видят. Работата ѝ вървеше както никога досега. Премина през няколко вида обучение за личностно развитие, за да намери причината за своето раздвоение между безкрайната радост, мислейки за Оуз, и неумението ѝ да се справи с личния си живот. Скоро самата тя започна да води обучение за лидери във втората си работа. Беше изградила голяма мрежа от дистрибутори и имаше амбициите да излезе извън страната и да приложи наученото на практика.

Вкъщи ѝ се сърдеха, че отсъства толкова често, по в действителност всички очакваха от нея да изкарва пари, за да задоволява нуждите им, и тя го правеше все по-успешно.

Но Рая тъгуваше по Оуз и за да не мисли постоянно за него, постепенно се превърна в работохолик.

Оуз се прибра в дома си и оглеждайки се наоколо, разбра колко му липсва Рая. Беше откраднала сърцето му. Каквото и да правеше, я виждаше пред себе си. Взе си душ и седна пред лаптопа, написа ѝ писмо. Легна си, но мислите му кръжаха в главата и не можеше да заспи. Лицето ѝ изплуваше усмихнато и мило и той ѝ отвръщаше с усмивка. Отделни мигове се бяха запечатали в ума му и се прожектираха като на кинолента пред него. Почувства възбудата си и притисна възглавницата към себе си. Въртеше се и разсъждаваше, докато накрая изтощен, се предаде на съня.

Утрото го събуди неподготвен. Протегна ръка, но нея я нямаше до него. Липсваше му топлината и аромата, който с наслада беше вдишвал, заровил глава в косите ѝ. Рая болезнено му липсваше. Алармата на часовника го накара да се сепне и да се размърда. Седна на ръба на леглото и се загледа в пустотата пред себе

II. Като сомнамбул стигна до банята и наплиска лицето си със студена вода. Взе си бърз душ и се облече.

Майка му го извика за закуска и се опита да го разпита как е прекарал почивката. Оуз се усмихна и любезно отговори нещо, като се престори, че бърза за работа.

Качи се в колата и потегли. Погледна към седалката до себе си. Какво искаше да види? Не разбираше ли, че я няма. Няма я! Опитваше се да се примири, но тя му липсваше болезнено Беше нервен. На бюрото го чакаше купчина от папки, а шефът го повика и му възложи още задачи. Обикновено прецизен днес Оуз беше доста разсеян Към края на деня се поуспокои. Всички негови познати виждаха, че е различен и любопитстваха.

Оуз беше дискретен и се опита да прикрие чувствата, които напираха у него. Излезе навън и видя пчела, която кръжеше около разцъфнала роза. Усмивка се плъзна по лицето му, а зелените му очи светнаха.

Къде е сега и какво прави в този момент, мислено се запита той. През деня беше забелязал, че твърде често се сеща за Рая. Имаше нужда да сподели с нея какво чувства… Ала тя беше Далеч. Сигурно беше със семейството си и го бе забравила вече. Може би мъжът ѝ я целува и прегръща вместо него… Ревност заръфа душата му. Трябваше да се успокои.

Прибра се вкъщи и включи компютъра. Изненада! Рая му беше изпратила няколко писма, в които изразяваше силните си чувства толкова искрено, че Оуз сякаш стоеше до нея и я чуваше. Всички съмнения тутакси отпаднаха. Той я усещаше с цялото си същество и вярваше в нея, знаеше, че написаното е истина. Изпрати ѝ снимки и нежно писмо, изпълнено с любов.

Но дните минаваха и раздялата започваше да му тежи все повече и повече. Беше обмислил разни планове. Но не виждаше реална развръзка за двамата. Бяха обречени – нямаше бъдеще за тях. В неговия свят никой не би допуснал съжителство с по-възрастна жена, особено с две деца. Той самият се изненада, когато разбра, че дъщеря ѝ носи същия размер дрехи като нейния. Какво беше направил? Защо се бе забъркал в тази афера? Изплаши се от силните си чувства. Искаше да се справи с болката, но не можеше да спре да мисли за пея. Винаги когато видеше пчела, сърцето му започваше да бие лудо и болката се засилваше, сякаш жилото ѝ безмилостно се бе забило в него. Как искаше тя да бъде тук вместо тази пчела! Знаеше, че това са сигнали, които го караха да мисли за Рая.

Постоянно нещо му напомняше за нея. Опита се да не остава сам и да бъде зает през повечето време с работа. Помогна на родителите си да напазаруват и връщайки се вкъщи, реши да облече нещо по-удобно. Съблече ризата, посегна към първата фланелка, която му попадна, и се вцепени. Спомни си, че я беше дал на Рая да я облече през първата нощ, когато бяха заедно… Притисна дрехата към себе си и несъзнателно я помириса. Тя беше изпрана, но той се надяваше да усети аромата на Рая. Очите му се насълзиха и бързо се облече. Не можеше да повярва, май си въобразяваше, но чувстваше топлината ѝ. Затова дори вечерта не пожела да свали фланелката. Поне нея можеше да задържи През почивните дни трябваше да излязат извън града с родителите си. Помоли ги да отидат в района на Мармарис. Те приеха и за Оуз започна мъчително пътуване. Обиколи всички места, които беше посетил с Рая. Сърцето му се късаше от мъка. Къде беше сега? Защо не можеше да бъде с нея? Защо се бе случило това, гневеше се на съдбата той. Трябваше да я срещне по-рано в живота си… Нима можеха да имат значение възрастта, религията и разстоянието, когато ставаше дума за толкова силна любов? Познаваше много влюбени двойки, но никой не беше изживявал подобно нещо, за да му даде съвет. Не смееше да споделя своята история с никого, защото се страхуваше, че приятелите му няма да го разберат и ще му се подиграват. Погледна пейзажа пред себе си. Сякаш времето беше в синхрон с чувствата му. Оловни облаци бяха надвиснали над морето, което изглеждаше мрачно и сиво. Сърцето му се сви. Тук стояха двамата, а слънцето грееше и галеше телата им с любов, а сега нея я нямаше. Беше си заминала и бе взела със себе и слънцето, и луната, и хубавото време, и прекрасните емоции… Всичко си беше отишло с нея.

Оуз се качи в колата при родителите си и продължиха пътуването. Стигнаха до мястото, където бяха пили чай с Рая. Оттам се отправиха към тяхното вълшебно място

– Полуострова на костенурките. Защо всичко беше толкова различно? Същото място го посрещна със студ и вятър. Нея я нямаше, нямаше го и слънцето, мито луната. Почувства се изгубен. Качи се мълчаливо в колата и потегли към най-близкия хотел, който работеше по това време на сезона, близо до "техния". Отседнаха в него, а на следващия ден му беше трудно да си тръгне. Чувстваше как се отдалечава от нея. Шофираше бавно и внимателно, защото усещаше, че всеки момент ще обърне колата и ще се върне да я търси. Ала знаеше, че няма да я намери. Толкова му липсваха топлотата, нежността и любовта ѝ. Как е възможно да срещнеш някого за пет дни и той да ти стане толкова близък, че да е по-важен от собствения ти живот? Пътуването беше тягостно с мислите, които го владееха, но не искаше никой да разбира какво се случва в душата му.

Прибра се у дома съсипан и отвори пощата си. Рая отново му беше писала. Той много харесваше писмата ѝ. Бяха естествени, като нея самата, и му беше приятно да ги чете. Бяха като лек за душата му и той усещаше близостта ѝ. Любовта ѝ бе толкова силна и концентрирана в писмата, които му изпращаше. Оуз осъзнаваше силата на връзката им. Това не беше просто любов. Имаше нещо много повече, сякаш когато бяха заедно, природата всячески им съдействаше и им се подчиняваше. Всичко беше необикновено. Достатъчно беше само да са един до друг.

Оуз отново се зае да прави планове – един, втори, трети, но се чувстваше толкова несигурен и слаб. Трябваше да се съобразява със семейството, е работата, с традициите Реши да се стегне. Беше разсеян и не присъстваше тук и сега – беше останал там, на онова вълшебно място с нея. Това се отразяваше зле на концентрацията и качеството на работата му.

Изтегли си музика за медитация и започна да я слуша винаги когато се сетеше за Рая. Опитваше се да овладее емоциите и чувствата си, да контролира ума си. Фокусира се върху работата си, но все още беше разсеян и шефовете му забелязваха това, а колегите го закачаха и подпитваха. Започна да излиза с тях на по бира, за да замъгли в съзнанието си образа на Рая, който неотклонно го следваше. Беше го обсебила и всичко, което правеше, беше свързано с мисълта за нея. Вечер след работа поглеждаше към пълната луна и тъжна усмивка се плъзваше по устните му. В мислите му изплуваше тяхното магично място с пясъка и тишината си. Сигурно и тя гледаше същата тази луна и си мислеше за него в този момент. Прибирайки се вкъщи, той четеше писмата, които тя му беше изпратила през деня, в които му обясняваше как се чувства. Нейните мисли съвпадаха с неговите. Те сякаш бяха един човек и споделяха едно и също светоусещане. В писмата ѝ се оглеждаха неговите чувства. Но, не! Оуз беше мъж и в неговия свят мъжете диктуваха правилата. Това не трябваше повече да продължава. Усещаше нейната болка, същата както и своята, и искаше да ѝ помогне, но се чувстваше слаб да промени каквото и да било в своя живот. Поне засега. След много безсънни нощи най-накрая той реши – ще спре да ѝ пише писма. Постепенно тя ще го забрави и няма да тъгува дълго. Жена като нея не може да бъде сама.

Ще продължи напред живота си и ще останат само прекрасните спомени, които ще ги топлят нощем. Той ще спазва своите традиции и ще продължи да живее като преди. Ще я забрави!

Седна и написа първото писмо, което бележеше края. Изпрати ѝ видеоклип с техни снимки на фона на песента на "Модърн Токинг" – "Без лице, без име и номер".

Така и не ѝ остави цялото си име, телефон и скайп. А и тя не ги беше поискала. И двамата не вярваха, че всичко това им се случва. Бяха като омагьосани. Знаеха. Че любовта им е невъзможна и не хранеха илюзии за общото си бъдеще. Той ѝ беше писал, че е доста зает с работата си и има изпити, за които трябва да се подготви, че ходи на курсове по испански език и вечер се прибира много уморен. След цял ден пред монитора, очите го боляха и не искаше да сяда пред личния си компютър отново вечерта. Звучеше глупаво като оправдание и знаеше, че няма да мине пред нея. Вътрешно се успокояваше и си казваше, че за любовта няма граници. Нямаше нужда да се виждат, след като се усещаха толкова силно. Той я обичаше и тя му липсваше, но знаеше, че ако спазва обещанието си да се срещат в мислите си на тяхното вълшебно място, връзката между тях ще съществува, докато някой не наруши или забрави това обещание Всичко, което правеше, беше, за да я предпази от болката. Но напротив! Писмата ѝ ставаха все по емоционално наситени и все по-чести. За Оуз беше болезнено да ги чете. Тя сякаш беше обсебена от него и това го изкарваше извън контрол. Реши да не си отваря пощата няколко дни.

Написа ѝ, че ще бъде за две седмици извън града и няма да има интернет, за да не се притеснява. Трябваше постепенно тя да свикне с мисълта, че не може да са заедно. Времето щеше да заличи болката.

Рая се срещна с другата Рая на кафе и дълго говориха. Основната тема беше Оуз.

– Много съм тъжна. Не мога да престана да мисля за Оуз, а знам в каква безизходна ситуация сме се поставили. Всичко, което искам от него, е да пише, а той не пише. Не знам какво да правя. Сутрин се събуждам с мисълта за него и вечер заспивам със същата мисъл. Ужасно с цял ден да е в ума ми! Опитвам с медитация, с какво ли не и не мога да го преодолея – много е силно. Защо не пише, направо ме побърква. Дали и той преживява същото? Ако е така, сигурно вече ме мрази. Не трябваше да се срещаме!

– Той те обича! Това е сигурно. Бях с вас през цялото време. Говорих с него и той сподели колко ще му е трудно да се раздели с теб. Показа го по всички начини. Много е добър.

Дълго разговаряха и взаимно се утешаваха. Другата Рая се беше разделила с мъжа си след завръщането си от почивката в Мармарис. Може би и двете бяха разбрали, че има друг вид любов, различна от тази, с която бяха свикнали. Това беше повлияло на взаимоотношенията със съпрузите им. Истинската любов заразява, дори когато я гледаш отстрани като наблюдател. Всички, които бяха свидетели на срещата между Рая и Оуз, бяха усетили светлината и радостта, която бликаше от тях.

Рая се прибра след срещата и се строполи на дивана. Само тази жена знаеше нейната тайна. Само с нея можеше да споделя това, което я изгаряше отвътре. Рая изпадна в емоционален срив, който се отрази на имунитета ѝ. За да не мисли за Оуз постоянно, тя бе работила много напоследък. Преуморила се бе и вдигна четирийсет градуса температура. Емоционалното ѝ състояние ескалира и тя му написа отчаян имейл.

Писмото ѝ беше вик за помощ и Оуз не устоя, отговори ѝ веднага. Ви могъл да се справи с всичко, ако знаеше, че тя е жива и здрава, дори и далече. Не искаше да я загуби. Тя трябваше да живее заради него. В този момент осъзна, че никога преди не бе обичал толкова силно някого. Тя бе по-важна от него самия! Отправи молитва към Аллах и си обеща, че ще я забрави, ще се концентрира върху работата си, ако пожали живота ѝ. Беше потъпкал закона "не пожелавай жената на ближния" и Аллах го наказваше, като искаше да я вземе при себе си.

Оуз не спа цяла нощ – отдаден на молитви, забранил собствената си умора. Написа ѝ няколко писма, в които се опитваше да ѝ даде кураж. Уверяваше я в любовта си, което трябваше да ѝ даде сили да се справи и да преодолее критичното си състояние. Сълзите му канеха и виждаше размазано. Целият се тресеше от болка. Защо любовта боли толкова? Заприлича на сянка. Осъзна, че след раздялата и двамата не се чувстваха добре. Телата и душите им страдаха. За да не мисли през цялото време за нея. Той също работеше усилено. Работа, вкъщи и пак работа. С благодарност разбра от писмата ѝ, че след седмица на легло вече се чувства добре и приятелите от фирмата са ѝ подготвили изненада по случай рождения ѝ ден. Успокоен, Оуз се върна към първоначалния си план. Беше дал обет пред Аллах. Той я беше пощадил и сега от него се очакваше да спази своето обещание. Трябваше да скъсат окончателно. Разреди писмата си, но за сметка на това тя пишеше все по-често и по-често, защото това бе единствената ѝ връзка с него.

Вкъщи нищо не вървеше. Времето беше спряло сякаш на пауза. Една и съща картина. Вечер Рая се връщаше, за да види мъжа си и брат му пияни или заспали. Реши да работи до късно. Имаше си оправдание

– Бяха нужни пари и тя им ги носеше.

Месец след раздялата с Оуз, тя вече беше решила да се разведе. С времето разочарованието от собствения ѝ съпруг растеше, особено когато го сравняваше с Оуз. Нямаше нежност, съпричастност, разбиране и любов. Оуз ѝ беше казал, че никога не би допуснал това да се случи, ако ѝ беше съпруг. Грижите му като към най-ценното същество на този свят и нежността, която ѝ даваше, все по-осезателно ѝ липсваха. Не я интересуваше вече домът. Това не беше нейният дом. Та тя дори нямаше ключ за входната врата, въпреки че плащаше наема. Винаги се прибираше последна и все някой ѝ отваряше. Почувства се изоставена. Оуз ѝ липсваше болезнено. Взе решение за развод, но искаше да го обсъди с него.

Мечтаеше да чуе гласа му. Искаше да знае във всеки един момент как се чувства, добре ли е. Винаги когато се сетеше за него, нещо се преобръщаше вътре в нея. Реши да предприеме пътуване и да се срещнат на неутрална територия. Имаше път по работа за три дни в Истанбул и това беше шансът да се видят. Написа му писмо и го помоли да ѝ се обади по телефона в хотела. Въпреки че тайно се надяваше, да я изненада и да дойде да се видят.

Отговорът му беше съкрушителен.



"Здравей, скъпа, Извиняван за отсъствието. Много неща се случиха тези дни, бях много зает. Не искам да те притеснявам с моите проблеми.

Прочетох писмата ти много внимателно. Пълни са с любов и неподправена емоция. Ти също много ми липсваш, но когато ги чета, се притеснявам за теб. Изглеждаш обсебена от мен. Твоите чувства ме плашат. Не трябва да забравяш, че живеем в различни държави с различно култура и религия. Ти си омъжена е две деца. Ние се обичаме, но това е една невъзможна любов. Съдбата си играе с нас. Не искам да се натъжаваш. Моля те, усмихвай се, както винаги го правиш. Не тачи. Аз ще ти пиша и ще се свързвам с теб, но ние нямаме бъдеще заедно. Моля те, осъзнай ситуацията! Не се привързвай толкова силно към мен, не ме поставяй в центъра на своя живот. Бъди свободна да правиш каквото поискаш. Няма да ти се сърдя, ако си с друг мъж. Няма да те упреквам, защото винаги ще те обичам. Знам, че и ти ме обичаш. Нашата любов е по-силна от плътското желание. Помни, че си много специална за мен. Винаги ще бъдеш в сърцето и в мислите ми. Бъди сигурно в моите чувства към теб, но продължи живота си, моля те! Това би било най-доброто. Очаквам да чуя какво мислиш.

Видях снимките ти. Толкова си красива на тях! Толкова си специална за мен, медена пчеличке! Много, много любов и целувки!"

Мисълта за неочаквана среща го свари неподготвен. Каквото и да правеше, Рая винаги го изненадваше. Разтърсваше цялото му същество. Преобръщаше живота му. Той имаше нужда от спокойствие. Искаше да се концентрира върху работата и живота си. Тя продължаваше да го вълнува, макар да знаеше колко безнадеждна е тяхната връзка.

Когато получи отговора ѝ с ясното намерение за среща или телефонно обаждане, се изплаши. Това съобщение преобърна отново целия му свят. Как щеше да застане пред нея и да не я прегърне и целуне! Неустоимо изкушение! Попита шефа си, но той не му разреши и Оуз се почувства безпомощен. В отчаянието си след работа в петъчния ден отиде с приятели да гледа филма "Аватар". Така нямаше да мисли за нея, по грешеше. Филмът започна и още в началото той беше шокиран, сякаш беше направен за тях двамата.

"Събуди се!" – така започна филма и това начално изречение го накара да настръхне.

Време беше наистина да се събуди. Двамата с Рая бяха в рая и всичко беше съвършено, но нереално. Това не можеше да продължава вечно. Време беше да погледне в очите живота, който беше около него – истинския, този, изпълнен с проблеми и отговорности, сърдити шефове и красиви, но студени момичета. Той трябваше да изпълни своите задължения пред света и семейството си. Но кое всъщност беше сън? Не беше ли сън самото му съществуване без нея? Не искаше ли да се събуди и да осъзнае другата реалност? Кое, кое беше сънят? Беше свикнал да живее с тъгата си и толкова хубаво не му изглеждаше нормално.

Прибра се у дома, сякаш носеше на гърба си бремето на целия свят. Хвърли се на леглото и заплака. Чувстваше се безпомощен и изоставен. Събра сили и седна пред компютъра. Някъде там една прекрасна и смела жена го очакваше, за да му предложи сърцето и любовта си, която би стигнала за всички хора по света, но беше насочена само върху него. Най-прекрасната и чувствена жена – неговото второ Аз!

Написа няколко реда и изпрати писмото. Отчаян се върна в леглото. Мислите му прелитаха ту към тяхното магично място, ту към филма, който продължаваше да провокира съзнанието му.

Не отиде на срещата, а ѝ беше обещал да се видят. Тя не бе изчакала подходящия момент, както я беше посъветвал, а той дори не ѝ се обади по телефона. Та какво би могъл да ѝ каже?

Невъзможната любов те провокира. Изгаря душата ти и те изпепелява. Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в тази игра? Естествено, забъркана е нашата душа близнак. Тази, която ни предлага висините на екстаза, и тази, която ни кара да преглътнем горчив хап за наше добро. Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите.

Рая го чакаше. През целия ден беше заета и се опитваше да не мисли за него. Но беше тъжна и знаеше, чувстваше го със сърцето си, че той няма да дойде. Добре че имаше предани приятели. Изведоха я на ресторант. После танцуваха в дискотеката до зори. Тя си спомни разказите на Оуз какво е правил, когато е посещавал Истанбул, и направи всичко точно както той ѝ го бе описал. Дълго говори на приятелите си за него, а те я съжаляваха и я съветваха да го забрави. Прибра се вкъщи отчаяна, без решение за проблемите си.

Оуз не ѝ писа нито за рождения ден, нито за Нова година. Дните минаваха, седмиците се сливаха в месеци. Времето течеше и Рая мълчаливо страдаше. Беше потънала в апатия и работа. На 6 януари получи писмо, което я зарадва:

"Скъпа моя, Рая, Ти си жената, която ме е обичала най-силно. Не мога да си представя друга жена да може да обича като теб! Чета писмата ти и се опитвам да не пиша, но се чувствам зле. Твоите емоционални и чувствени мисли ме улучват право в сърцето. Ти ме обичаш толкова много!

Аз също те обичам, но твоята любов е наистина невероятна. Опитвах се да не ти пиша и се борех със себе си, но сърцето ми отново спечели битката. Не мога да устоя на моите и на твоите чувства. Очаквах те да намалеят, като не ти пиша, по чувствата ти не се променят. Не искам да страдаш заради нашата невъзможна любов. Любовта ни няма бъдеще и ти го знаеш. Не можем да бъдем заедно. Ние сме един за друг, но съдбата си играе с нас. Приготвила ни е тежки изпитания. Обичам те, Рая! Липсваш ми! Видях снимките ти. Толкова си хубава! Понякога те сънувам и се чувствам щастлив.

Помолих те да гледаш филма "Аватар", защото историята прилича на нашата. Ние сме от различни светове. Накрая на филма мъжът прави страхотна трансформация с чудотворен резултат и се променя, за да бъдат заедно. Нашата любов също има нужда от ЧУДО.

Ала в нашият свят не стават чудеса… Моят живот тече монотонно: работа, вкъщи и пак работа. Нямам друга приятелка и любима. Надявам се с твоя живот всичко да е наред. Как е семейството ти, особено децата? Отделяш ли им достатъчно време?

Късно е, ще си лягам. Липсваш ми и се надявам да те сънувам тази нощ.

Много, много любов, пчеличке моя!"

"В нашия свят не стават чудеса", беше ѝ написал той.

Но тя знаеше, че той греши. Нещо се бе случило вътре в нея и бе осъзнала, че има мисия. От този миг нататък това стана основната ѝ цел в живота – да докаже на себе си, на него и на света, че чудесата съществуват.

Започна да посещава курсове за личностно развитие, за да намери отговорите, които търсеше. Беше изчела много книги, повечето повтаряха едно и също по различен начин. Тя полагаше усилия и силно желаеше да промени живота си. Месеците минаваха като на забавен кадър – януари, февруари, март, април, май, а от Оуз писма не идваха. Това я караше да работи и да учи усилено. От преумора беше загубила съня си.

Откакто се върна през октомври, тя заспиваше след два часа, очаквайки да получи писмо от него. Нощем се събуждаше и отново проверяваше пощата. Сутрин първото нещо беше да включи компютъра. Но толкова месеци без нито едно писмо направо я побъркваха. "Как си? Какво се случва с теб?", мислено го питаше тя. Защо хората се оставят да живеят в плен на заблуди? Всички обичаме свободата, а си слагаме оковите сами. Защо, Оуз, защо?

През май трябваше да се видят. Рая искаше да провери чувствата си към него и да събере сили да подаде молба за развод. Писа му, за да уточнят датата, но той не отговори. Въпреки това реши да замине. Надяваше се да види писмото навреме и да дойде на срещата. Взе приятелка със себе си и в последния момент се включиха в организирана почивка. Наистина имаше нужда от отдих. Все някак си успяваше да реализира хрумванията си. Сякаш невидима сила заставаше зад нея и я направляваше.

Замина и чакаше всеки ден да се обади, да пише или да дойде, но уви… Не знаеше какво да мисли. Толкова ли се беше заблудила в преценката си? Нима сърцето и душата ѝ я лъжеха? Затваряше очи и го виждаше. Усещаше го. Чувстваше любовта му към нея. Стана свръхсензитивна, откакто го срещна. Понякога виждаше цели картини и епизоди. Виждаше го как шофира колата и говори с някаква жена до себе си. Караха се и той не беше щастлив. Беше почти сигурна, че има друга жена в живота му и затова не идва на срещите. Не го ревнуваше. Просто го обичаше. Беше на път да се предаде. Мобилизира сили, за да не се срине. Върна се от почивката уморена и отчаяна. Вече не знаеше какво да направи. Усещаше, че има забъркана жена и за нея всичко изглеждаше приключено. Ако обичаш някого, трябва да му дадеш свободата да избере пътя си.

мислеше си Рая. Остави го да направи своя избор. Тя също направи своя. Нямаше подкрепата на Оуз и трябваше да продължи живота си. Бен нищо не подозираше за драмата ѝ, потънал във вечерни запои с брат си. Накрая реши – оставаше при него заради децата. Щеше да му помогне да осъществи бизнес плановете си.

Рая тъгуваше, но никой не трябваше да разбира какво се случва в душата ѝ. Работата ѝ беше напрегната и натоварена. Икономическата криза продължаваше да се вихри и това се отразяваше на рекламата, където най-лесно се правеха съкращения на разходите. Фирмите бяха замразили своите бюджети или чувствително ги бяха ограничили. А от рекламата, която "вкарваше" в списанията и вестниците, зависеше заплатата ѝ.

Доходът ѝ падаше, а имаше да изхранва пет гърла вкъщи. Деверът ѝ още живееше при тях и спеше в стаята им. Грижеше се не само за двете си деца, но и за двама големи мъже, които не работеха. Затова пък тя работеше до късно и на втората си работа. Ала ѝ липсваше истинското семейство. Искаше да започне живота си на чисто, с друг човек до себе си. Ядосваше се и се чувстваше в безизходно положение. Съкратиха половината от колегите ѝ и тя беше щастлива, че остана на работа. Късметът все още не ѝ бе изневерил и трябваше да се чувства благодарна, че не е безработна. Осъзнаваше, че тази ситуация няма да трае дълго. Усещаше, че нещо ще се промени драстично в живота ѝ, но какво – времето щеше да покаже. Засега работата я отвличаше от нерадостните ѝ мисли. Нещо трябваше да прави, докато чакаше чудото да се случи. Но какво всъщност очакваше, и тя самата не знаеше, просто работеше и се ангажираше с хиляди неща. Изтегли последните пари от кредитните си карти и купи билет на съпруга си за Африка с надеждата този път нещата да потръгнат. Дано се справеше и стартираше по-бързо проекта си в Гамбия, за да замине някъде далеч с него. Само ако можеше да избяга от настоящия си живот! Другият начин беше да се предаде и да умре с надеждата при следващото си прераждане да срещне отново своето второ Аз и този път да бъдат щастливи заедно. Осъзнаваше безумието на ситуацията. Не искаше да се примири, а трудностите винаги я бяха амбицирали. Искаше да види докъде може да стигне. Интуитивно усещаше, че Оуз я обича и не я е забравил, въпреки че не ѝ пишеше. Това ѝ даваше сили да се справи. Имаше деца. Да. Най-прекрасните деца на света, които заслужаваха най-доброто. Постави си за цел да се стегне и по нищо да не отстъпва на по-младите от нея момичета, с които вероятно Оуз се срещаше. Както той сам беше написал в едно от писмата си: "Тй си жената, която ме е обичала най-силно. Не мога да си представя друга, която да може да обича като теб". Да, той го знаеше, но я беше предал. Беше я оставил да страда в неведение. Дали си струваше да се бори за някого, на когото му беше все едно как се чувства тя?

Оуз също беше потънал в работа. С времето обаче споменът за Рая не избледняваше. Реши да работи до изнемога, но и това не заличи образа ѝ в съзнанието му. Трябваше да започне да се среща с други момичета. Приятелите му се бяха заели с тази задача, но никоя красавица не можеше да замести Рая. Оуз изпадна в депресия. Започна да пие успокоителни, които да му помогнат да я забрави. Беше си наложил да не ѝ пише. Сякаш всичко беше срещу него, откакто не поддържаше връзка с нея. Направи две катастрофи. Изпокара се с шефовете си. Дори у дома беше нервен и се измъчваше, когато родителите му го гледаха недоумяващо.

С месеци не отваряше пощата си, защото нямаше да издържи и щеше да ѝ отговори.

Започна да излиза по барове и дискотеки с приятели и постепенно възвърна самочувствието си. Понякога излизаше с някое момиче, преспиваше с него след няколко питиета в бара. Но всеки път се чувстваше зле след това. Във всички момичета, които срещаше, виждаше Рая. Това го правеше неудовлетворен и тъжен, защото в действителност никоя от тях не можеше да е сравнява с нея. Една бе изключително красива, но безхарактерна и недотам умна, друга бе с добър характер, но беше пълничка и чувствата му не бяха толкова силни и вълнуващи както към Рая. Нямаше я химията, нежността, загрижеността и съпричастността, контактът с очите и тръпката при допира. Нямаше я магията и хармонията.

Родителите му започнаха сериозно да се притесняват за него и отчаяно се оглеждаха за подходяща партия. Запознаха го с едно уважавано семейство, чиято дъщеря беше учено и хубаво момиче. Оуз я хареса и прие да се среща с нея. Ала му се наложи да работи още по-усилено, за да се справя с нарастващите си потребности. Ухажването на момиче отнемаше доста време и средства. Това го изнервяше, защото нямаше много свободно време, а и не усещаше взаимност и нежност, каквито имаше между тях с Рая. Момичето се държеше доста надуто и очакваше отношение като към принцеса. Ако той не ѝ се обадеше, тя нямаше да го потърси. Оуз имаше нужда от любов, а не само от секс. Тялото имаше своите потребности, но душата му копнееше за обич. Той вече знаеше какво да търси в една връзка. Рая му липсваше болезнено, но той трябваше да продължи живота си нататък, тя също.

Опита се да я забрави окончателно и цяла година не отваря пощата си и не чете писмата ѝ, защото не можеше да остане безучастен. Емоциите му ескалираха и той изпадаше в депресия. Това не биваше да се повтаря.

Сексът с приятелката му би трябвало да го накара да се чувства добре и да му помогне да я забрави. За съжаление, винаги когато посягаше към нея, се налагаше да стиска устни, за да не произнесе името на Рая. Тя беше се вмъкнала в сърцето му и Оуз сякаш живееше чрез нея. Харесваше му да прави секс с новата си приятелка, но си представяше нея. Нещо все му липсваше и никога не успя да изпита щастието и хармонията както когато беше с Рая. Имаше чудесна жена до себе си, за която мнозина биха мечтали, но нещо не достигаше… Това го караше да желае все повече секс, за да се чувства близо до Рая. Така измина цяла година, през която той задоволяваше сексуалните си нужди с момиче, към което не изпитваше особени чувства. Това го изморяваше неимоверно. Не се разбираха. Караха се за най-дребното нещо и накрая всичко приключи. Той отново беше сам. Но не съвсем… Там някъде една жена го обичаше и в мислите си беше с него, и той го знаеше.

Отчаяна и примирена, Рая бе взела своето решение

– Да се опита заедно с Бен да осигури добро бъдеще за децата им. Само това вече имаше смисъл за нея. Осъзнаваше собственото си безсмислено съществуване. Идваш на тази земя и започваш битка за оцеляване. Работиш от сутрин до вечер, за да покриваш разходите за мизерния си живот и толкоз. Човек има нужда от радост, която да го зарежда с енергия. И на нея ѝ бе необходима сила, за да продължи живота си без Оуз.

Задълженията във фирмата и на двете допълнителни места запълваха ежедневието ѝ. Нямаше време за себе си! Настроенията ѝ се редуваха. Ту беше превъзбудена и работеше по двайсет часа в денонощието, ту изтощена се оставяше на произвола на съдбата и нямаше желание за нищо. С месеци не бе посещавала козметик и не се интересуваше какво облича, как изглежда косата ѝ… Забрави какво е грим… В такива състояния изглеждаше като призрак, който се носи по течението и не иска никой да го забелязва. Без Оуз животът ѝ беше сив, безцветен и безрадостен.

Сутрин се събуждаше и разбираше колко се е отдалечила от своята истинска същност. Когато заспиваше, сякаш беше по-близо до себе си. Зачестиха сънищата, в които ѝ се явяваха учители и я напътстваха. Тя предпочиташе да е в онзи свят на мъдрост и мир. Вместо в свят на неразбиране, болка и битка за насъщния. Не приемаше материалния свят като преди. Спря да се храни с месо, промени навиците си на живот.

Искаше да е свободна, независима и щастлива. (помни си за годините, в които си мислеше, че майка ѝ я ограничава, за вътрешната си съпротива срещу пея. Сега също се противеше и виждаше, че сама не е и състояние да промени нищо. Как може да се измъкне от тази въртележка? Къде хората бяха най-щастливи, разсъждаваше тя. Близо до природата? Когато беше в Африка се бе чудила как местните жители се усмихнат постоянно. Спомни си как се бе чувствала сред природата с Оуз. Кой беше този източник на енергия, генераторът, който пълнеше с вълшебно гориво душата? Явно това бяха любовта и природата. Сега вече тя виждаше нещата по-ясно.

Търсейки адреналин и близост с природата, бе решила да подкрепи проекта на Бен в Гамбия. Отдала му бе младостта си и бе страдала. Нещо в нея се бе пречупило и тя не беше същата. Искаше да изтрие от подсъзнанието си програмата "жертва". Тя не е жертва! Усещаше се толкова силна, когато мислеше за Оуз. Той ѝ даваше енергия за живот и когато се чувстваше зле, само мисълта за него я вдигаше на крака. Нима можеше да изпитва такава любов към Бен и да бъде "щастлива с него по същия начин? Беше всеотдайна и не искаше да го изостави в труден момент, не искаше децата ѝ да страдат, че баща им е пропаднал алкохолик. Дори да се разведеше, това нямаше как да не тежи на съвестта ѝ. Децата пак щяха да страдат, но ако можеше да му помогне да се върне към себе си и да го окуражи, щеше да бъде добре за всички.

Рая започна да ходи отново на различни семинари за духовно усъвършенстване, опитвайки се да намери отговори на въпросите, напиращи в главата ѝ. Един от тях – по психотерапия, се оказа доста полезен. Прилагаше всички изучени техники и постепенно нещата вкъщи се промениха. Опитваше се да бъде мила и добра, но осъзнаваше, че не изпитва чувства към Бен, които да ѝ помагат да бъде търпелива с него. Не искаше дори да прави секс с мъжа си. Колкото и да се стараеше той, тя се съпротивляваше да приеме ласките му. Сякаш някой нахълтваше в интимния ѝ свят и се опитваше да я нарани. Чувстваше как той изсмуква силите ѝ, ставаше все по-ненаситен и я желаеше, защото тя не успяваше да задоволи сексуалните му потребности. Стана агресивен, ревнив и деспотичен. Когато беше до нея, се чувстваше изгубена и нещастна. Разбираше, че връзката им е изчерпана, но Бен не желаеше да се разделят.

Усещаше се като в капан. Не беше щастлива в настоящето, защото мислите ѝ бяха в миналото, а надеждите – в бъдещето. Животът сякаш изтичаше покрай нея. Обичаше да медитира и да се издига над ежедневието, което не харесваше.

Работеше усилено и инвестираше всичките си пари в семейството и в проекта на Бен, изплащаше кредитите му, а на себе си оставяше удоволствието да се вглъбява в медитациите и да практикува йога. Трябваше ѝ нещо, което да замести липсата на… Не искаше да си мисли за него. Трябваше да го забрави, а не можеше. Всеки дъх, който поемаше, беше свързан с него. Глупачка… Нямаше ли други достойни мъже около нея? Но Рая не търсеше и не искаше интимност. Знаеше, че веднъж научиш ли се да обичаш, можеш да обичаш всички хора, но винаги един щеше да бъде специалният. Рая сякаш се свързваше с душите на хората и за нея нямаше лоши – всички те бяха прекрасни, бяха "едно". Понякога ѝ се явяваха странни сънища. В един от тях видя себе си като капка чиста вода, наредена с други също като нея, абсолютно еднакви на вид. До нея беше нероденото ѝ дете, което беше същата "капчица" и чакаше да му дойде времето – времето да се появи па Земята.

Този сън ѝ повлия силно. Виждаше хората точно така. Някои бяха зацапани, сиви и мътни и тя искаше да им помогне да възвърнат началния си блясък и кристална чистота. Знаеше, че ненаказано добро няма, беше направила тази грешка преди и не искаше да я повтаря. Реши просто да живее живота си и на когото му харесва – нека я следва. Отново се зае да изучава различни учения. Жаждата за знания не ѝ даваше покой. В основата на всичко беше една и съща теория

– Човек трябваше да се чувства добре, но хората трудно я прилагаха на практика. Имаше нужда от сериозен учител, който да ѝ даде всички отговори, които не намираше в книгите и в интернет.

Неспирните скандали с мъжа ѝ изтощаваха и двамата. За щастие, Бен отново заминаваше за Гамбия. Този път се надяваше всичко да се получи, както го беше планирал.

Остана сама. Трябваше да продължи да живее. Трябваше да си постави цел, която да ѝ вдъхне сили. За да продължи напред. Животът не беше приключил и трябваше да го живее. Търсеше в себе си отговорите на всички въпроси. Знаеше, че успехът и щастието са изконно човешко право и трябва да поеме отговорност за всеки избор, който прави. Фокусира се върху децата и дома. Сега беше сама и Бен не можеше да ѝ се меси. Отвори собствен център за йога, танци и курсове за самоусъвършенстване. Събра всичките си приятели и позитивната енергия около нея се увеличи. Идваха хора от цялата страна, които искаха да се обучават при нея.

Осъзна, че радостта от живота трябва да се поддържа по всевъзможни начини – не беше необходимо някой да я харесва и обича. Нямаше нужда нито от комплиментите на Оуз, нито на някой друг. Тя беше това, което е една прекрасна и обичаща душа. Достатъчно беше да може да се радва на малките удоволствия в живота, да започне да вижда хубавото, за да продължи напред. Забрави за липсата на пари и кредитите и се съсредоточи върху любовта си към децата. Засади цветя на терасата. Купи нови мебели – на изплащане, разбира се. Промени прическата си. В нейния свят всичко беше визия. Знаеше го добре – нали работеше за списания. Изглеждаше бляскава и красива. Къде беше Оуз сега да я види? Никога нямаше да я остави да си тръгне, ако я зърнеше дори само за миг. Мъжете се навъртаха около нея, но тя ги респектираше с интелект и сдържаност. Някои ставаха верни нейни последователи, а други си тръгваха пренебрегнати и разочаровани. Около нея имаше само качествени хора, които тя наричаше "екип" – новото ѝ семейство, което ѝ даваше обич и подкрепа. Тя работеше много, за да им дава пример и да не ги разочарова. Понякога беше по-сурова, но те знаеха какво сърце има и не ѝ се сърдеха. Знаеха, че го прави за тяхно добро.

Ще превърна живота си в празник, мислеше си тя, напук на всичко, което ме заобикаля. Започна да се наслаждава на ежедневието си, сякаш гледаше филм с любим актьор. Силните емоции бяха част от него, но това не беше тя. Беше достатъчно да се радва на дребните неща, които я заобикаляха. Трябваше обаче и да преразгледа дългосрочно своя живот и да поеме отговорност за чувствата, които изпитваше. Нужна ѝ беше истинска любов. Оуз ѝ липсваше постоянно. Но нима той беше единствен?

Вярата и доверието ѝ в мъжете напълно бяха изчезнали. Ситуацията ѝ се изясняваше малко по малко, когато оставаше насаме със себе си. Докато си почиваше в леглото, умът ѝ трескаво подреждаше пъзела. Не беше важна толкова целта, колкото какво ще научиш по пътя си към нея. Тя усещаше, че вече е научила доста и трябваше да го приложи на практика.

От една страна, бяха нужни пари, които да ѝ осигурят свободата, а от друга, време за всичко, което беше планирала. Факторът време беше от особено значение – трябваше да наваксва години безсмислен живот. Нещо глобално трябваше да се промени. Къде времето се разширяваше и бяха нужни по-малко средства за живот? Отговорът беше Африка! В последно време всичко я водеше натам. Беше се оставила в ръцете на съдбата.

"Нужни са доста сили, за да променя живота си – разсъждаваше Рая. – Когато говоря за сила, обикновено имам предвид енергия. Такава като при джедаите от "Междузвездни войни". Израснах с този филм, а и с тези на тибетските монаси бойци, където енергията следва мисълта и силата не идва само от юмруците, а и от ума. Който насочва енергията. Това съм аз. Една романтичка, спусната сякаш отнякъде в свят, в който всеки трябва да се доказва и да отстоява себе си. Започвам да се опознавам…"

Рая се беше събудила.

Искрената и чистата любов към Оуз беше отприщила любовта ѝ към всичко живо. Тя стана по-търпелива, смирена и осъзната. Обученията, през които премина, а и животът – този велик учител, я учеха чрез болката на състрадание и разбиране. Опитваше се да погледне през очите на другите. Започваше да намира отговорите на въпроси като какво прави тук, на Земята. Разбираше, че е тук, за да се учи на любов към себе си. Към хората около нея, към Природата и към планетата като цяло… Започна да разбира и Бен, и брат му, и децата си, и Оуз, и другите около себе си. Всеки имаше право на избор и тя трябваше да направи своя...

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница