Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата



страница7/10
Дата22.07.2016
Размер2.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

oguz: Здравей, любов моя! Как си? :)

аз: Здравей! 00:00 часа. Чаках те! Не мога да повярвам!!!

oguz: Истина е – аз съм!

аз: Толкова дълго чаках този момент!

oguz: Благодаря ти за търпението! Вълнуващо е да чакаш, но сега е истинско! Как си? Какво правиш? Късно ли е при теб?

аз: Имаме няколко часа разлика. Тук е 9 часа. Сама съм. Децата спят. Бен не е вкъщи. Можеш ли да ме усетиш?

Тя протегна ръка и си представи как го погалва по лицето. Изпита огромно вълнение.



oguz:Чувствам те! Чувствам те толкова силно тази вечер!

аз: Толкова дълго чакам да се свържеш с мен, че сега не знам какво да кажа...

oguz: :( Много съжалявам, че не го направих по-рано! Трябваше да не го отлагам и да ти пиша по-рано, но не исках да се загуби магията между нас. Усещаш ли тази магия, тя е специална аз: Аз спрях да пиша писма, защото се страхувах да не тй досаждам и да не те притеснявам.

oguz: Не се притеснявай, никога няма да спра да ти пиша. Ако не съм в беда, ако съм жив, винаги ще бъда в контакт с теб!

аз: Обичаш ли ме?

oguz: Да! Обичам те! Тук съм, защото те обичам!

аз: Защо точно сега реши да ми пишеш?

oguz: Не знам! Чувствах, че трябва да го направя! Сякаш знаех, че ти искаш нещо да ми кажеш!

аз: Какво става с теб?

oguz: В момента се чувствам добре. Нямам проблеми в работата. Нищо особено не се случва. Всичко е рутинно и еднообразно-ставам рано за работа, после в къщи, ям, гледам телевизия, спя и така всеки ден. А ти, как си, скъпа? Какво правиш?

аз: Много неща. Не знам откъде да започна. Повечето съм ти описала в писмата. Не можех да спя дълго време…

oguz: заради мен.:(

аз: Имах много, много трудни моменти, но сега съм добре.

oguz: Сърдиш ли ми се?

аз: Не.

oguz: Благодаря ти! Толкова си мила!

аз: Пак заповядай! :) Просто уча уроци…

oguz: Как е в Африка?

аз: Невероятно е тук! Би било прекрасно да сме заедно! Но разбери, чувствай се свободен! Намери си някое добро момиче и бъдете щастливи!

oguz: Но това не е честно! Не е честно спрямо теб!

аз: Не искам да се чувстваш зле. При чистата любов няма нищо нечестно! Аз искам ти да си щастлив, дори да не съм до теб! Може ли да се чуем, защото се уморих да пиша?

Рая включи гласовия видеочат.

– Аз искам за теб също! – каза Оуз.

– Нашата среща се случи, не за да сме нещастни, а за да ни направи по-силни и да ни научи на Любов. Сега аз знам смисъла на тази дума, но разбирам и нуждите ти.

– Толкова силно искам да бъда с теб!

– Аз също, но своето щастие за мен е най-важно!

– Искам да те направя щастлива!

– Не забравяй, че съм по-възрастна от теб!

– Ти винаги ще си млада за мен! Твоето съществуване ме прави щастлив! Не мога да повярвам, че има такъв човек като теб тук, на Земята. Ти си толкова красива! Привличаш ме като магнит!

– Откъде знаеш? Не сме се виждали толкова дълго време?

– Сигурен съм, че всички мъже около теб те желаят! Гледах снимките ти. Наистина си красива! Твоята красота е различна от тази на другите, това е красотата на любовта. Като че ли душата ти сияе и излъчва светлина. Не знам как да го опиша с думи! Различна си! Обичам те! Това е!

– Не искам мъжете да ме харесват заради тялото ми. Обичам само теб!

– Знам! Аз също и много те желая!

– Разкажи ми за себе си! Искам да знам всичко. Още ли си с твоето момиче?

– Моето момиче? Няма друго момиче в живота ми освен теб! Сам съм! Напълно сам, но душата ми не е самотна, защото те има теб.

– Ти никога не си бил сам! Аз винаги съм с теб – когато си лягаш и когато ставаш, когато се разхождаш и когато работиш! Аз винаги съм с теб! Не го ли усещаш?

– Да, да, права си. Казах, че съм сам, за да ти отговоря на въпроса. Няма друга жена в живота ми освен теб! Само ти си – единствената!

– Защо си сам? Ти си прекрасен мъж? Работя и срещам много хора, но не познавам толкова интелигентен човек като теб. У теб са събрани толкова прекрасни качества. За мен ти си перфектният.

– Не съм! Няма перфектни хора!

– Да, няма, но за мен ти си точният, най-допълващият ме.

– Да, аз съм добър човек. Обичам животните и природата. Уважавам всички живи същества, но също съм и доста нетърпелив. Много съм чувствителен и раним!

– Ти си същият като мен!

– Имам доста тежки черти, които идват от зодията ми! Нали съм Стрелец.

– Аз също!

– И ти също. Ние сме еднакви. Ние сме едно. Усетих го в първият миг, когато те видях. Ние обичаме свободата и не обичаме да робуваме на правила и норми. Струват ни се излишни и глупави.

– Бях ти изпратила един сайт за съвместимост и там според хороскопите ни имаме 100 процента СЪВМЕСТИМОСТ. Това е толкова рядко срещано!

– Знам! Прочел съм всички твои писма и ги препрочитам много внимателно, особено когато се чувствам зле. Ти ми даваш сили. Писмата ти са като лек за душата ми, те нямат давност. Препрочитам ги редовно! Не е ли късно, пчеличке моя? Тук минава 1 часа.

– Когато сме заедно, времето минава много бързо.

– Утре ще работя и двамата трябва да си починем. При теб сега е 22 часа, нали? Хайде, ще продължим скоро!

– Добре! Ще те оставя да спиш, а аз ще работя. Толкова съм развълнувана, че няма да мога да заспя! Целувам те!

– Ти си работила, а аз ти попречих. Извинявай, скъпа, толкова съжалявам! Трябваше да ми кажеш по-рано.

– Не, няма проблем!

– Ти си най-важното нещо в живота ми – моята душа близнак. Не се притеснявай, просто не ми се спи.

– Съжалявам! Следващия път ми кажи, ако си заета.

– Аз съм толкова щастлива в момента! Бях решила да те забравя, но ти се появи отново!

– Това е най-прекрасната новина – да разбера, че си щастлива. Ще си лягам и ще мисля за теб, ще те прегръщам цяла нощ.

– Обичам те! Ще се срещнем пак. Може би следващата година? – пошегува се Рая.

– Скоро! "Insaallah" – Всичко е съдба! Обичам те и целувам сладките ти устни, мила! Обичам те, цвете на живота ми! Лека нощ, любима моя пчеличке!

Рая сияеше от щастие – отново беше заредена с онази вълшебна субстанция, наречена Любов. Един разговор само и животът ѝ се изпълни с цвят. Какво ли щеше да бъде, ако можеха да бъдат постоянно заедно?
Тренировките продължаваха. Тялото на Рая беше още слабо и за да не я преуморява, старата шаманка ѝ подготвяше разнообразни занимания. Този ден трябваше да преодолеят с Буба преход в планинска местност и да се спуснат в една пещера. Това беше единственото възвишение в радиус от километри. Рая отново трябваше да се изправи пред своите фобии и страхове. Дълго вървяха, за да стигнат невисок планински хребет. Въпреки това изкачването беше трудно. Бяха уморени. Въздухът отново не ѝ стигаше, този път заради ускореното темпо на ходене по стръмнината. Тя си припомни уроците за правилно дишане. Хвана ритъма и усети лекота. Силите ѝ започнаха да се възвръщат. Уроците даваха резултат. Когато стигнаха до пещерата, трябваше да се пребори с още един свой проблем – клаустрофобията. Налагаше се да се спусне в една тясна дупка, обрасла с растителност, която никога нямаше да забележи, ако не ѝ я бе посочил Буба. Той се шмугна пръв в храсталака и ѝ помаха, като ѝ помагаше с ръка. После извади въже и го хвърли в дупката. Запали факла и ѝ я подаде. Беше я обезопасил, но и двамата внимаваха, защото в пещерата беше влажно и тъмно. Озоваха се в прекрасна галерия, пълна със сталактити, сталакмити и сталактони. Хлъзгавият под беше опасен. Рая си пое въздух – вече беше достатъчно широко. Всичко беше невероятно красиво. Тя потрепери от студ и Буба ѝ подаде една кожа, за да се наметне.

– Тук целогодишно температурата е седем градуса и съхраняваме някои храни, които навън няма как да запазим дълго време. Ти знаеш наколните ни складове, но понякога животните ги нападат и изяждат храната. Тук складираме предимно месото и млякото. Въпреки че Халу и ти не консумирате такива храни, за нас все още те са нужни и са дълбока резерва:

Той ѝ намигна, както често обичаше да прави, и се усмихна. Белите му зъби проблеснаха в сумрака на пещерата. Тя беше свикнала с неговите закачки и шеги и се чувстваше спокойна и по детски радостна.

– И какво ще правим тук сега? – попита Рая, като отвърна на усмивката му.

– Трябва да знаеш как да съхраниш живота си. На това иска да те научи Халу. Представи си, че твоят свят се разпадне-… Трябва да се върнете към началото. Малко хора ще оцелеят. Просто нямат навици – засмя се той.

– Разходката из галериите на пещерата беше забавно приключение. Какви форми и чудати фигури беше сътворила природата – скулптури от варовик, които Рая разпозна като старец, фея, ръка, крак.

На излизане от пещерата Буба се подхлъзна и не можа да се изправи от болка. Беше си наранил ръката. Нямаше как да се изкачи по въжето. Рая направи въжена седалка и се изкачи нагоре към изхода. Трябваше да запази самообладание и да се научи как да реагира в критични моменти като този. Изискваше се концентрация – тук и сега. Нямаше нищо по-важно в момента. Тя осъзна ценността на опита. Това няма как да се научи от четене на книги. Когато мислеше как да помогне на някого, всички сили у нея се мобилизираха. Въпреки че се пързаляше много и цялото ѝ тяло беше мокро и в охлузвания, тя се покатери горе. Опита се да изтегли Буба, но силите не ѝ стигнаха. Спомни си медитациите с Халу и се концентрира. Представи си, че изтегля нещо много леко и закотви здраво краката си към земята. Подръпна отново и въжето поддаде. Още малко, още малко… В един момент се разсея и изпусна въжето. Точно преди Буба да се озове на земята. Рая си представи как леко го изтегля нагоре – нали това беше един от уроците на Халу… Само докато си го помисли и нечие пръхтене и топъл дъх я облъхна. Тя се обърна и видя черната пантера Ду, която беше захапала въжето зад нея и правеше стъпка назад. Малко по малко, заедно изтеглиха Буба. Той се показа от обраслия отвор на пещерата и се хвана с една ръка за повърхността. Рая му помогна да се изправи на крака.

– Браво, момиче! – каза той и погали звяра.

Беше изсвирил с уста и Ду се беше отзовала веднага. Каква силна връзка имаше между тях! Рая осъзнаваше, че любовта има различни измерения. Можеше да има любов не само между хората. А и между човека и животното, и то толкова предана, че тя едва сдържа напиращите си сълзи. Даде си сметка и за нещо друго – синхронността. Нейната мисъл и тази на Буба бяха активирали реакция и Вселената бе откликнала. Помощта бе дошла навреме.

– Ще се кача на гърба ѝ. Опитай се да се движиш бързо – каза ѝ Буба.

Рая кимна. Бързото темпо премина в бяг и скоро бяха при Халу. Тя погледна травмираното място. Пъхна парче кожа между зъбите му и хвана ръката му. Чу се прищракване на кости и Буба изрева. Халу превърза ръката здраво с големи зелени листа към плоска дъска, която послужи за шина. Обхвана с ръце счупеното място и постоя малко така, а Буба се отпусна и заспа. Лечебните ръце на Халу го бяха успокоили. Трябваше да почива.

Отново е пълнолуние, мислеше си Рая, докато включваше компютъра. Дали ще се появи? Съдбата и осигуряваше възможността да бъде сама винаги по това време на месеца. И този път Бен отсъстваше, но затова пък Оуз я чакаше и беше на линия.



oguz: Здравей! Как си?

аз: Здравей! Ти как си?

oguz: Бях добре, преди да те видя онлайн.;)

аз: Все още ли живееш с родителите си?

oguz: Да, не мога да говоря, защото всички спят и се налага да пишем.:

Виждам сладкото ти лице.;): *

аз: Отново е 00:00 часа. Все още ли ме обичаш?

oguz: Винаги ще те обичам. Липсваш ми!

аз: Ти на мен също. Бях в джунглата днес.

oguz: И аз обичам тишината и природата. Всъщност в тишината има звук – звучи като жужене на пчела. Обичам този звук. Сякаш ме свързва с Космоса. Мисля, че това е звукът, който издава Земята, Обичам да се сливам с този звук и да съм близо до природата. Изчиства ми се ума и започвам да виждам нещата по-ясно. Затова и се ядосвам, когато шефовете ми не приемат решенията, които аз предлагам. Имам качества на лидер, но все още не съм шеф. Затова често пътувам извън големия град, за да остана сам. Тогава те виждам. Ти се появяваш пред мен и се чувствам добре.

аз: Искам да съм с теб. Това беше причината да дойда в Африка. Уморих се от динамиката на живота. Не искам вече да се боря. Тук съм свързана с природата. Приятно е да гледам как около мен минава пъстроцветен гущер, а някаква прекрасна птица, на която дори не знам името, каца до мен и лови риба. Скачат маймунки и дърпат храната ти от ръцете… Лазещи, летящи, ходещи, плуващи… всички създания заедно.

oguz: Обичам те, защото изпитваме същите чувства и имаме еднакво виждане за живота. Ние сме едно! Толкова много ми липсваш!

аз: Ти също!

Настъпи неловко мълчание.



аз: Харесваш ли музиката, която ти изпратих?

oguz: Да, толкова е емоционална и чувствена, изпълва ме с романтика! Как намираш тези песни? Прекрасни са!

аз: Имахме годишнина миналата седмица, а ти не ми писа. Забрави ли?

oguz:Не! Миналият уикенд отидох на един голям плаж близо до града. Зимата наближава и не е чак толкова горещо като през лятото. Плажовете са пусти. Плувах и през цялото време си мислих за теб. Много ми липсваш! Така исках ла си с мен на този плаж. Откакто те срещнах, в живота ми се случват странни неща. Сякаш мога да влизам в някакъв паралелен свят. Когато си мисля за теб, се отваря някакво информационно поле, което веднага ми дава отговорите на всичко, което ме вълнува, и мога лесно да се свързвам с теб. Сякаш получих настройка, която ми дава достъп до информация, появяват се картини. Започнах да се интересувам живо от история и древни цивилизации. Никога няма да забравя датата на нашата среща, нито вълшебните пет дни, когато бяхме заедно. Тези дни отново изчетох писмата ти и споделям чувствата ти. Постоянно си мисля за нашите пет дни, които ме зареждат със сила да продължавам да живея. Но с всеки изминал ден силата на моята любов расте, не отслабва. Ела при мен! Какво правиш сега? Може ли да те видя?

аз: В леглото съм и ти пиша. Синът ми спи до мен. Искаш ли да ти го покажа!

oguz: Добре. Искам, но внимавай да не го събудиш!

Рая насочи екрана към сина си.



oguz: Видях го! Това малко момче е такъв късметлия, че може да спи до теб. Как бих искал да съм на неговото място. Да те прегърна и да заспим заедно! Говорим вече два часа, а утре ще ставам много рано. Искам да сме заедно и да си говорим. Не ми харесва, когато не си до мен. Имам те, а всъщност те нямам. Все едно да опитваш сладолед през стъкло.

Рая беше съгласна е него. Нямаше смисъл да си казват колко много държат един на друг, колко се обичат и колко си липсват. Започваше да става банално. И двамата научиха поредния урок – все още живеем в триизмерен и материален свят. Имаме тела и ги храним с груба храна. Нямаше как да се задоволят с изразяването на любовта си само от разстояние. Пътят на една душа минава през много изпитания, но за нейното развитие е нужна любов. Физическото тяло се храни с твърда храна, енергийното с жизнена енергия

– Прана, а душата с Любов, беше и казала Халу. Докато за душите нямаше бариери, телата винаги щяха да се търсят. И двамата разбираха това.

Всеки ден Рая осъзнаваше връзката си със Земята и започваше да се чувства част от нея. Случваше ѝ се да не усеща глад с дни. Когато се концентрираше и осъзнаваше гази връзка, тя забравяше за храната. Чувстваше се силна и енергична. Всеки ден тя виждаше промяната. Ходеше боса. Садеше всякакви видове растения, цветя, плодове и зеленчуци, за да засили връзката си със земята. Тренировките с Буба правеха тялото ѝ гъвкаво и силно. Тенът на лицето ѝ се избистри. Доби лек загар, въпреки че носеше шапка и се опитваше да не се излага директно на слънце. Енергията ѝ нарастваше с всеки изминал ден.

Старата Халу се бе вторачила в Рая. Понякога тя усещаше как старицата се рови в ума ѝ и го изследва. Всъщност истината беше, че Халу също се учеше от Рая. Двете имаха нужда една от друга. У Рая дремеха толкова непробудени знания и беше нужно време, те да се проявят. Разцъфваха като цветя малко по малко. Халу само ускоряваше и подхранваше развитието им.

Всеки ден когато не беше при Халу, Рая пробягваше километри по брега на океана. Плуваше, а след това сядаше на пясъка и медитираше. Прибираше се и приготвяше закуска за децата. Събуждаше ги нежно с целувка, а ароматът на палачинки, бухтички, омлет или препечени филийки ги привличаше като магнит към масата. Там ги очакваше прясно изцеден плодов сок. Рая ги изпращаше на училище с баща им или сама ги откарваше с джипа си, когато той отсъстваше. Прибираше се и продължаваше с обучението и тренировките, за да не мисли за Оуз. Понякога през почивните дни и Бен си беше вкъщи. Тогава те дълго разговаряха. Рая беше станала нежна и приятна компания и той се надяваше между тях нещата да потръгнат. Само да не бяха толкова различни и Бен да можеше да я разбере… Не, нямаше право да го променя, често си напомняше тя.

Африка ѝ действа добре, тялото ѝ се промени, отслабна, стегна се и заприлича на гъвкава и грациозна пантера, мислеше си той. Харесваше му да наблюдава как я гледат всички. Понякога я вземаше с него на срещи с бизнеспартньори. Рая познаваше добре мъжката психика и се обличаше предизвикателно. Мъжете не откъсваха поглед от нея, а жените ревнуваха. Бен също ревнуваше, но беше горд - това е моята жена!

С Оуз беше различно. Тя беше такава, каквато е. С Бен се налагаше постоянно да влиза в някакви роли на домакиня, бизнесдама, съпруга. Трябваше да отговаря на неговите изисквания и да се съобразява винаги Когато оставаше сама за няколко дни, програмата на Рая се променяше. Тя отново беше себе си. Правеше няколко дължини в басейна. Плуването ѝ помагаше да развие белите си дробове и да подобри дишането си. Действаше ѝ релаксиращо и успокояваше мислите ѝ. После изпиваше няколко чаши прясно изцеден сок и се приготвяше за път. Халу я очакваше. С Буба откриха възможност да пътуват до племето с джип. Пътят не беше лек, но успяваха да влязат навътре в джунглата. Това им спестяваше доста време, особено когато Рая трябваше да се прибира. Тогава тя се чувстваше уморена или опиянена от тренировките и практиките с Халу. Трансформацията ѝ беше доста бърза. Това понякога я правеше разсеяна.

В джунглата се катереше по падналите дървета и се забавляваше като дете. Връщайки се у дома, разбираше колко по-приятно ѝ е да си играе със Стен. Разбираха се с поглед, но и доста си бърбореха. Синът ѝ беше също толкова интуитивен като нея. Тя често си мислеше да го вземе със себе си при Халу, но изчакваше подходящия момент – може би през ваканцията, за да завърши и тя своето обучение. Възприемчивостта ѝ стана по-добра, което ѝ помагаше да напредва с уроците на Халу. Усещанията ѝ се засилиха. Знаеше кога Бен се прибира и почти не ползваше телефон, освен ако не пожелаеше да чуе някого. Компютърът включваше в определени часове само за да проучи информацията, която ѝ даваше Халу, да се свърже с екипа си и да им разпредели задачите и да подкрепи проектите им. Преглеждаше набързо писмата си, особено пощата от Оуз. Той ѝ пишеше, че още не я е забравил и продължава да я обича. Рая искаше да сподели с него всичко научено, но осъзнаваше, че няма смисъл. Беше спряла да му пише. Неговата душа знае всичко. Ако той е човекът, за когото го мисля, един ден отново ще бъдем заедно, мислеше си тя.

Остави го сам да определя живота си и да направи своя избор. Достатъчно ѝ беше, че е някъде там.

Халу и Буба ѝ помагаха да опознае дивия живот. Научиха я как да говори с животните, като им въздейства само с мисъл. Оказа се, че успешно го прилага и върху хора. Рая обожаваше животните и беше се влюбила в един черен кон с лъскав косъм. Често яздеше по плажната ивица. Обичаше да галопира към залязващото слънце, сякаш искаше да го догони. Усещането за свобода беше факт. С пумата на Буба тичаха из джунглата. Вече не се спъваше и не падаше. Можеше да се прехвърли с въже от едната страна на реката до другата. Буба ѝ показа как се стреля с лък и копие. Ръката му бързо беше оздравяла и си организираха турнири със Стен, който беше завършил училище. Заедно всичко се превръщаше в игра. Стреляха с лък и хвърляха копия. Тренираха местни бойни хватки, които бяха като танц, а Рая ги учеше на йога. Чувстваше се щастлива тук, в този момент. Щастието се оказа заразно и тя виждаше как децата и цъфтят около нея. Нямаше вече оплаквания, тъжни погледи и нацупени физиономии. Габриел също се запали от идеята за ездата и се включваше с нея през почивните дни. Двете галопираха на воля. Децата се сплотяваха около нея и се забавляваха

– Плуваха и се смееха. Обичаха да прекарват времето си заедно. Всички се променяха и отвътре, и отвън.

С всеки изминал ден Рая ставаше все по-здрава и силна. Очите ѝ добиха блясък, косата ѝ порасна дълга и гъста. Халу я научи как да си прави специални масла, за да възстанови цвета на косата си. От белите кичури нямаше и спомен. Кожата ѝ се изпъна и стана гладка и чиста като на бебе. Доби загар, какъвто никога не бе имала, въпреки че се криеше от слънцето.

Рая свикна с темпото на живот. Всички се оплакваха, че нещата в Африка стават бавно, но Рая нямаше такова усещане. Времето сякаш се беше разширило и тя вършеше все повече работа. Довършваше книгата си, в която описваше всичко, на което се беше научила от Халу. Разработваше фирмата си от разстояние. Екипът ѝ се вдъхновяваше от нейните разкази. Печалбите се увеличаваха и Рая започна да се заминава с благотворителност. Откри болница за бедните местни жители. Закупи най-новата апаратура за лечение и покани специалисти от различни държави. Даряваше храна на всички деца, които идваха на училище, и ги поощряваше да се образоват. Спонсорираше обучението на най-талантливите ученици. Даваше надежда на всички и те вярваха, че могат да променят живота си. Рая не искаше да бъде финансово зависима от Бен и се справяше добре. Нямаше нужда от него, но разбираше, че той има нужда от нея и се примиряваше с положението. Беше ѝ тъжно за него. Този човек все още живееше в някакъв сън. Мислеше, че обича, но не беше така, защото тя не усещаше неговата любов и май никога не я бе усещала. Може би трябваше да го освободи и по този начин да му помогне да намери точния за него човек. Тя не можеше да го направи щастлив. Той твърдеше, че е щастлив с нея, но Рая знаеше, че това не е истина. Беше се примирил с малкото, което му даваше

– Явно на него това му бе достатъчно. Изборът беше негов и само негов. Рая следваше своите инстинкти. Засега ситуацията я устройваше, заради децата и недовършеното ѝ обучение при Халу. Тя обаче нямаше нужда от егоистичната му любов да я притежава. Той нямаше какво да ѝ даде. Тя не се интересуваше от парите му, а друго той нямаше за нея. Тя имаше нужда от радост, а тук, в Африка, беше щастлива и можеше да се съобрази с всяко негово решение. Той беше баща на децата ѝ и тя го уважаваше за това. Обичаше го така, както обичаше всички около себе си, но това не го нравеше специалния, единствения. Рая не искаше да го променя и да му въздейства, а и всеки опит да проведат нормален разговор, се проваляше.

Бен мислеше по различен начин и Рая не го разбираше, нито той нея. Как можеше да говори с животните, с растенията, с Халу, а с Бен не можеха да се разберат па собствения си майчин език? Той също не приемаше нейната логика и резултатът беше поредният скандал. Понякога почти не разговаряха. Бен мислеше, че прави бизнес, но правеше само пари, които бързо потъваха в сметки за преживяване, инвестиции и пътувания.

Да имаш много пари, не означаваше, че си богат. Рая отдавна бе разбирала, че истинското богатство е в умението да даваш, а не да вземаш. Да бъдеш щедър към другите. Да даваш време на децата си и на хората, които обичаш, да даваш пари и храна на нуждаещите се, да даваш знания. Да имаш свободата да правиш това. Което обичаш. Да следваш страстта си, независимо колко нереална може да изглежда. Да имаш визия за щастието – лично твоя. Всеки е уникален и го вижда различно. За Рая богатството имаше друго измерение. Да се наслаждаваш на живота, да си благодарен за всеки миг. Тя се чувстваше богата и приемаше благословиите за богатство и изобилие с благодарност.

Когато се върна при Халу след пореден скандал с мъжа си, тя търсеше отговор:

– Халу, защо Бен не ме разбира, аз него също? Опитвам се да бъда спокойна и да го приема такъв, какъвто е, но той успява винаги да ме ядоса. Не понася нищо в мен… Защо винаги аз съм виновна за всичко?

– Защото не познава истинската си същност. Трябва да опознае себе си в дълбочина. Да изчисти всички обвивки около себе си и да преоткрие душата си. Той знае името си и всичко останало, знае неща, свързани с една начална форма на идентифициране, която родителите са ни втълпили още от ранно детство. Така правят всички – забравят кои са. Започват да се облепват с етикети и го правят цял живот. Повечето хора се идентифицират с пол, години, професия, семейно положение и накрая забравят, че всъщност са това, което е душата им.

– Разбирам, че аз не съм жената, не съм на тази възраст, която натрапвам на тялото си, аз не съм майката, аз не съм съпругата, не съм домакинята, не съм служителката, не съм с дългове, не съм нещастна, не съм… не съм… Аз съм душата, безкрайната и вечната, можещата, свободната, Божествената… – редеше Рая.

– Вкарваме се в ограничения, а душата ни остава в затвора на понятията. Започваме да страдаме недоволни, но не успяваме да се освободим, защото доброволно сме влезли в клетката. Просто не се идентифицирай с етикетите, осъзнай себе си. Ти не си името.

– Но то е необходимо, не можем да кажем на детето, че няма име.

– Всеки човек трябва да премине през този етап, докато получи достатъчно опит. Той трупа знание, идеи, култура… И така, докато след няколко години чувството му за личност проговори у него.

– Децата още като малки започват да сравняват различни неща, което засилва усещането им за его – едното има повече от другото дете, повече знае или пък семейството му е по-богато от това на другото.

– Така постепенно то добавя повече към егото си и това е нормално. И докато този процес продължава, то пораства и в един момент вече имаме личност, изградена върху обусловеността на ума. Ум, който не спира да работи, един безкраен процес от мисловни потоци. А това има много общо с егото, с "моето отношение", с "моите проблеми" и с "мен". Личността ни си има биография – миналото. Това е една лична история, с която хората живеят, спомнят си я и я разказват на себе си и на другите. Развиването на чувството за усещането се основава на ума.

– На това му казвам – да се вкараш във филма. С времето разбрах, че всеки трябва сам да премине по пътя си и сам да се справи. Не мога да променя децата си, съпруга си или другите около мен. Те сами трябва да извървят пътя към себе си със своето темпо и със своите грешки. Аз мога само да остана вярна на себе си и да ги уча с примера си.

– Така е. Те трябва сами да минат през процеса на трансформация въз основа на избора, който правят непрекъснато. За да се случи, те трябва да се опознаят. Личността се основава на натрупванията и повечето хора се идентифицират с него. И като ги попитате кои са, ще ви разкажат една история, съчинена за себе си, а пък може и да започнат да разказват и да разказват, защото видите ли, имали много интересни неща за разказване. Споделяйки, те се опознават. Осъзнават се като личност с хиляди етикети, които са си закачили сами или са им дадени от другите. Проумявайки това, може да пренапишат историята си. Сменяйки етикета, хората могат да влязат във всяка роля и да променят живота си.

– Така психоаналитиците правят от разказвачите добри пари, за да слушат историите им понякога с години. Аз самата доста дълго въртях собствения си филм в главата си. Накрая разбрах, че трябва да променя всичко, което ме ограничава, но нямах силата да го направя и все още се идентифицирам със семейството си, с децата и съпруга си. Техните интереси стоят пред моите. Неусетно се бях превърнала в машина за пари през последните години от живота си, за да задоволявам нуждите им. Когато срещнах истинската любов, тя ме изкара от коловоза на всекидневието. Осъзнах себе си и се почувствах щастлива както никога преди това. Връщайки се у дома обаче, отново ограниченията и етикетите застанаха на пътя ми. Бях забравила за Аза, който е реално знаещият, и търсех отговори отвън. Халу, сега когато разбрах коя съм и когато ме научи да се свързвам с висшето си Аз, което е връзката ми с Бог и цялото знание на света е събрано там, промених изцяло възгледите си за живота. Но как да предам това на другите хора, които не осъзнават висшата си същност, а са роби па външната, видимата форма?

– Проблемът е, че те познават себе си само от информацията за формата, защото всяка идентификация се състои от различни роли, което ограничава и пречи на човека да се опознае истински. Всеки гледа външната форма – ако тялото ви е много красиво и силно, вие се чувствате по-силни или по-красиви от останалите. Тогава Егото расте. Но това не трае дълго, защото все пак тялото остарява, красотата изчезва, а така основната ви форма на отъждествяване избледнява и красотата, с която сте се идентифицирали, вече я няма. Никога не изпитвате умиротворение, нито се приемате за напълно свободен и реализиран. Умът ще продължи да ви казва, че все още не ви достига нещо, ще чувствате непълнота. Много от хората не го признават съзнателно пред себе си и продължават да търсят начини, за да запълнят празнината, да се почувстват пълноценни в тази си форма на идентификация. Търсят някой, който да ги хареса, за да могат да приемат себе си напълно. После следват разочарование след разочарование, докато им омръзне и се предадат. Оставят се на старостта и болестите и тръгват по пътя към смъртта, защото търсят покой.



– Най-вече се опитваме да запълним празнотата с материални притежания. Аз се научих как да материализирам желанията си и това ме направи доста уверена. Вече имам всичко и нямам нужда от скъпи вещи. С лекота започнах да реализирам желанията си, но пред Любовта съм безпомощна. Трудно е да даваш заповеди на сърцето си.

– Рая. Ти разбираш нещата в дълбочина, но повечето хора като съпруга ти например няма да те разберат. Защото те се унифицират с това, че имат повече от другите, което подсилва усещането им за надмощие. Идентифицират се с колите, къщите, децата… Ти си неговата жена и трябва да си лъскава, красива и покорна и той ти залепва етикети. За известно време заблудата работи и се чувства пълноценен. Подсъзнателно успехът прави хората щастлив" Самочувствието и усещането за сила расте, но след време то изчезва и вече не е същото. Еуфорията от влюбването ви носи усещане за пълнота и щастие, докато не започнете обичайните си ежедневни дейности и не разберете, че идеалният ви партньор съвсем не е идеален. Усещането за щастие изчезва и се чудите къде сте сбъркали. Някои хора търсят щастие в опиати, в разгулен живот. В търсене на удоволствие се тъпчат с вредни храни и алкохол. Заместват Любовта с храна и мислят, че може би тя ще ги задоволи, ще им даде удовлетворение. Търсят различни малки и големи заместители, за да получат удоволствие, да изпитат усещане за пълнота и щастие, но не намират вечни заместители. Така започват да си мислят, че невъзможността да го постигнат, се дължи на някакъв личен проблем. Филмите и списанията ги карат да си мислят, че известните личности са постигнали щастието чрез богатството и славата. Изглеждат ви много щастливи, но това е заблуда от медиите, които ви казват – опитвайте и със силата на волята ще успеете. И при тях щастието не е вечно. Зад фасадата на славата се спотайва същото чувство за непълнота и неудовлетвореност. Известните личности също усещат, че придобитото не ги прави доволни. Осъзнаването на безполезността от натрупаното в този свят ви внушава колко сте маловажни. И много хора цял живот се борят, за да правят неща, които да ги накарат да се чувстват важни. Обичат да им се казва, че са незаменими. Има и такива хора, които дори и тогава не са доволни. Всичко е една илюзия. Бен също живее с илюзия. Надява се, че чрез трупане на мисловни форми и създаване на различни ментални идентификации ще постигнете желаното блаженство. Няма значение с какво ще се захване, нищо не му носи трайно щастие. При всеки човек се наблюдава психологическа потребност от придобиване на повече и повече. Умът ни кара да си мислим, че се нуждаем от бъдеще време, тъй като в бъдещето уж има надежда за нашето щастие. Но освен СЕГА друго време не съществува. А те се пренасят от настоящия момент в една ментална проекция – бъдещето, па което се надяват да им донесе щастието, защото ще имат време да се постараят дотогава за него. В това състояние живеят повечето хора като Бен – един безкраен и отчаян стремеж към себереализиране чрез добавяне на още идентификации в бъдеще време. Почти всеки го прави. Идва момент на разочарование заради все по-големите нужди от повече и робуване на тези нужди. Но желанието за повече може да бъде удовлетворявано от трупане на духовни преживявания и духовните търсения се превръщат също в причина за разрастване на егото. Не казвам, че духовното познание не е ценно, но то може да стане част от съдържанието на ума, чрез което да се идентифицираме. Ако целта ви е само да научите повече от любопитство, то вие само ще придобиете голямо познание. Духовното его може да оперира по начин, по-тънък и коварен от физическото его. Тази дълбоко вкоренена нужда от повече и повече засяга дори и духовните ви стремежи и ги опорочава. Никога не си позволявай лукса да мислиш, че знаеш повече от другите, дори това да е факт. Аз те познавам и знам, че при теб ситуацията е друга, но все пак внимавай и следи какво те прави щастлива!

– Да, разбирам, че аз и Бен живеем в две различни реалности и гледните ни точки са различни поради гази причина. Той живее с проекции за бъдещето, докато времето минава, а аз живея реалния живот тук и сега и моето разбиране за ситуацията е друга от гледна точка на настоящия момент. И двамата сме прави, но не се разбираме, поради различното възприемане на една и съща ситуация.

– Изказа се много ясно. Да, така е.

– Ето една от големите причини за многото проблеми – лични и колективни – добави замислено Рая.

– Защо историята на човечеството е толкова объркана и тъжна? Защо няма диалог и хората не се разбират помежду си?

– За да се утвърдите и да се изявите, вие търсите ситуация на спор. Идва нуждата от дебат, конфликт и проблеми. Желаем радост и щастие, но после правим точно обратното. Започваме несъзнателно да търсим конфликти в семейната среда, в работата, и се изправяме едни срещу други – нация срещу нация, религия срещу религия, и рано или късно се стига до конфликт. В партньорските отношения се наблюдава същото. Съзнанието ви казва: "Аз не искам проблеми", но ето че проблемите са се превърнали в нещо, с което се идентифицирате, търсейки следващия проблем. Това е провокирано от нуждата да се мислите за значим. Затова ви трябва враг, чрез който да се докажете. Спорите с опонент и държите да сте прав и победител в спора, водени от целта за надвиване на противника. Може би за момента ще се почувствате победител, но след малко чувството ще избледнее и вие ще се нуждаете от нов опонент, когото да оборите. Някои се пробва! Да спорят на духовни теми. Често се случва някой да се усъмни в гледната ви точка, която сама по себе си с една позиция в ума. Вие сте се идентифицирали с мисълта си и като ви каже някой, че нищо не разбирате, вие го приемате като атака срещу вас лично. Ето, затова се стига до засилена емоционална защита и агресия. Затова човешката история е толкова безумна.

– Негативизъм се сипе и от медиите. Аз работих във вестник и имаше период, в който не желаех да го погледна. Още от първата страница се натъквах на ужаси. Нали добрата новина за медиите е лошата? Човечеството се намира в капана на колективното съзнание. Дали някога ще разберем кои сме всъщност отвъд границите на илюзията? Проблемът е в идентифицирането с формата и че се възприемаме напълно чрез нея – социални функции и други подобни. Хората искат внимание и се правят на важни! – с негодувание произнесе Рая.

– Добре, но това ви носи само проблеми.

– Как да изляза от този безкраен поток на мисли, който заради ума и егото никога не секва. Това е едно изкуствено его, което постоянно спори, бори се, противопоставя се на настоящето, което никога нищо не харесва. Бен и Оуз се надяват, че само бъдещето може да ни донесе щастие и възлагат надеждите си на него.

– Бъдещето е една проекция на ума и ние се опитваме да се преместим от настоящето в бъдещето с цел реализация и постижение. Но не съзнаваме, че сме попаднали в капана на ума. Ти живяла ли си някога в настоящето, единственото нещо, което никога не се отделя от нас и е винаги реално и в което се случва всичко?

– Да – ти знаеш. Направих го веднъж и ми хареса. Беше доста смело, когато останах с Оуз! Тогава забравих за миналото и не мислех за бъдещето. Бях себе си в онзи момент.

– Животът протича в настоящето. Но егото ни заблуждава, като ни дава надежди само за бъдещето. Егото е враг на настоящето. Оуз и Бен направиха тази грешка и загубиха години щастие от живота си, които няма как да върнат. Бен рискува да съсипе семейството ви, като очакваше бъдещето, без да предприеме действия. Добре че беше силна да останеш с него! А Оуз отлага собственото си щастие, вероятно надявайки се да ти предложи всичко или да срещне достойния твой заместител. Сам ще разбере, че повтаря грешки и модели от предишния си живот и отново ще те открие, защото няма как да избяга от себе си.

– Но аз имам всичко. Аз съм най-щастливата жена в момента. Единственото нещо, което ми е нужно, е истинската любов. Осъзнах, че истински ценните неща не са веществени, а са състояние на духа.

– Само ако можете напълно да уловите мига и да се насладите – да се потопите дълбоко в него, бихте разбрали, че нищо повече не ви е нужно, за да сте щастливи. По никакъв друг начин не ще намерите себе си. И духовните преживявания дори няма да са от полза, ако изпускате да видите красотата на мига. Много хора нямат време за почивка, защото си намират оправданието, че има спешни неща… и желаят бъдещето да настъпи по-бързо. И така – цял живот. Често може би си задават въпроса: "Кога ли ще намеря себе си?". Скъпа Рая, ти премина през много изпитания. Беше смела да искаш промяна и да действаш, а не да чакаш бъдещето да дойде само. Ти направи всичко, което беше по силите ти, и сега си възнаградена, защото измина пътя на трансформацията. Някои хора цял живот чакат нещо да се случи. Те не искат да им се говори за настоящето, защото то е ужасно и виждат само ограничения. Не са доволни от живота си, от дома си, от мъжа или жената, с които са. Искат по-добър живот, по-добра работа, но не правят нищо, за да променят ситуацията. Затова прави всичко, което те кара да се чувстваш добре – това е истинският живот, изпълнен с радост и любов към света и хората. Един ден те ще разберат, че всичко, което имат. е този миг. Единственото нещо постоянно присъстващо в живота им. Умът няма лесно да схване, че има само един безкраен момент, който се променя постоянно и формата, в която се явява пред нас, е причината, поради която мнозина не го харесват и не ги удовлетворява. За да откриете себе си, вие не се нуждаете от бъдеще време. Кажете "да" на сегашната форма, в която ви се разкрива настоящият момент. Обикновено става така, че не го приемате и се съпротивлявате, защото го възприемате като ограничаващ и незадоволяващ, но чрез съпротива подсилвате формата, с която се идентифицирате. Бен се съпротивляваше и загуби ценно време от живота си, вместо да приеме ситуацията, да вземе ново решение и да действа. Спрете да се съпротивлявате и приемете момента.

– Може да сме направили грешка, която ни е довела до труден житейски проблем. Ситуацията е нетърпима и

– Приемаш я! Това е! Щом нещата са такива, добре, нека са такива! Тогава изведнъж се изпълваш със спокойствие, което позволява да възприемеш ситуацията реално, без заблуди и съпротива на ума. Променяш посоката, вземаш друго житейско решение и продължаваш да търсиш по-добрия път. Същото е за различните казуси в живота. Например никоя работа не е нещо постоянно, а е само временна роля, затова не се идентифицирай с професията си. Можеш да промениш ситуацията си. Но знай, че не можеш да бъдеш щастлив в света на формите, защото формата означава ограничение. Прегърни момента, какъвто и да е, отдай му се изцяло и изведнъж около мнимото ограничение ще изплува спокойствието.

– Трябва да сме смирени и да приемаме нещата в живота, които ни се случват, така ли?

– Смирение пред Бог и отдаване изцяло на мига независимо каква форма ни предлага Вселената. Всичко е свързано, така че всеки миг е уникален – резултат на нашите действия и мисли. Вселената ни е изпратила определена форма в даден момент и какво, умът тръгва да спори с нея, за да расте чрез спора егото. Ето това е причината за човешките страдания, която ни пречи да се опознаем отвъд границите на формите. Когато започнете да давате, без да очаквате, когато станете приемащи и осъзнати, изведнъж ще усетите дълбочината на тихото пространство душата. Егото, черпещо сили от съпротивляването и отхвърлянето на сегашния момент, започва да отстъпва и притихва. Дълбините на това пространство са владение на мира, поле от съзнание, в което се случват всички събития и красотата му се състои в настоящия момент. Думите са безсилни да опишат усещането и възприемането, което не минава през ума, което е отвъд формата и ограниченията – спокойствието, където ще разберете кои сте всъщност и директно ще опознаете своето Аз. То никога няма да ви изостави, защото вие не можете да изоставите себе си – вашето висше Аз, което знае всичко и при него няма его, защото то е характерно само за нашия ум, чиито жертви често ставаме. Това е съкровената и пълна истина на всички религии – смиреното състояние на съзнанието. Има една религия, чието име се състои от думата смирение – ислям. Но тази черта е все пак характерна за всички религии. Същата истина се съдържа в образа на разпнатия Христос. Кръстът е всеобщият символ за максимално ограничение.

– Смирението, което проявява Христос, когато страда на кръста, е абсолютно непостижимо за хората

– Съгласи се Рая.

– Той е казал: "Нека бъде не Моята воля, а Твоята!"1 и тогава става така, че "моята" и "твоята" се сливат в самия акт на смирение – пълното подчинение на Божията воля. Самото ограничение се превръща в символ на Божественото. Така че не става чрез съпротива или чрез бягство, а чрез дълбокия акт на смирение, в който се осъзнава Божественото. Изисква се сила, за да се постигне състояние на постоянно смирение. Подхождайки с упоритост към тази духовна практика, ще усетиш, че красотата ѝ се състои в това, че не отнема време. Означава, че не се нуждаеш от бъдеще, нито пък трябва да правиш нещо специално или да разчиташ на друг, за да намериш себе си. Ще можеш да контролираш егото си. Ще си в синхрон с всичко. Което те заобикаля – усещането е сякаш някой те води през препятствия, диктувайки ти всеки един момент какво да направиш. Пълен синхрон! в това е същността на духовната себереализация във всички учения.

– Съветваш ме да се смиря и да приема настоящата ситуация. Да приема Бен, Оуз и всичко останало, без да се опитвам да ги променям.

– Да! Бъди тук и сега – в Африка, където се учиш, грижиш се за семейството си и работиш. Приеми ситуацията. Когато дойде времето ти да дадеш знанието на всички, ще бъдеш призована и нищо няма да те спре по този път, защото ти си избрана от по-висша сила от самата теб.

Рая разбираше и не таеше в себе си капчица гордост, защото нямаше място за възгордяване в нейното сърце. Душата ѝ се превръщаше в служител на светлината и личните желания отстъпваха мястото на мисията за всеобщото благо на човечеството. Ако всеки принесеше в служба уникалните си дарби, то наистина бихме живели в рай, разсъждаваше тя.

Отново имаше периоди, в които децата и съпругът и отсъстваха от дома с дни. Тогава Рая потегляше с верния Буба по пътя към Халу. Връзката им ставаше все по-силна, а Рая жадуваше за още и още знания. Искаше да ги подари на света и да се опита да помогне на повече хора да подобрят живота си.

Тази вечер в селището имаше празник за благодарност към боговете. Цял ден всички от племето се подготвяха за него. Дори най-малките участваха. Следобед всеки беше изрисувал лицето си с пъстри шарки и бе облякъл специални ритуални дрехи. Полите бяха от листа на различни растения. Върху дебели бамбукови пръти хора от племето тренираха музикалните си умения. Децата удряха с пръчки от бамбук, при което се чуваше кух звук. А други ги използваха като духов инструмент – звукът беше като на туба. Тимпаните – украсени подобаващо, бяха в основата на ритуала и щяха да определят ритъма.

Халу беше подготвила Рая и доста подробно я бе запознала с различни магически движения. Рая знаеше колко е важен танцът, ритъмът и различните стъпки. Тя беше научила основните движения, които заставят човек да се фокусира над представата, че сме сфери от светлина, конгломерат от енергийни полета, държани заедно от специална "спойка".

– Странният външен вид всъщност има дълбоко символично значение – подпомага навлизането в транс, служи като вместилище за натрупаната мистична енергия. Когато облича на голо носията и слага маската на съответния дух, шаманът се подготвя психически за предстоящото потапяне в света на мистериите

– Каза ѝ Халу.

Тя беше обучила младите момичета и момчета и те трябваше да продължат традицията.

Рая се загледа в дрехите им, покрити с пера, за да наподобяват сова или орел, отъждествявани с екстатичния полет. Други представители на племето бяха с облекла, покрито с метални орнаменти, издаващи звън по време на танците.

– Защо са толкова важни тимпаните? – попита Рая.

– Тампаните са издълбани от жертвени брези, които всеки шаман открива за себе си, когато изпада в транс. С всеки звук те връщат притежателя си до съответното дърво, източник на силата. Равномерният, постепенно забързващ се ритъм провокира транс – обясни ѝ Халу.

Мракът се спусна сякаш изведнъж. Запалиха огъня и със силни викове и думтене дадоха начало на празника. Старейшината произнесе реч и каза, че ще изпълнят ритуал за възхвала на духовете от гората, за да им благодарят за щедростта през тази година и да ги помолят за защита и занапред. Следва ритуалът за свързване на всички влюбени, които искат да встъпят в брак. Той погледна към старата Халу и ѝ кимна. Тя излезе пред всички и хвърли билки в огъня.

Пламъците проблясваха по тъмната ѝ кожа. Инструментите засвириха. Всички започнаха да танцуват в кръг около огъня. В началото ритъмът беше плавен, символизиращ женското начало, безкрайна мекота, връзката със Земята. Халу беше разяснила на Рая, че това е с цел заземяване, за да се изгради добра връзка със Земята.

– Важно е особено за хора, които живеят в забързания град – беше ѝ казала тя.

Всички танцуваха, вглъбени в себе си. Движенията им бяха меки. Стъпалата им се плъзваха по земята плавно както Майката Земя, която се върти и няма начало и край, символ на безкрайността. Позволено беше търкаляне, падане, ставане с бавно темпо. Всички танцуваха изящно и отдадено, сякаш не съществуваше никой около тях. Усмивката не слизаше от устата им. Барабаните отмерваха ритъма. Рая се включи и се потопи в танца. Обичаше да се движи, особено под звуците на музика. Опитваше се да следи бавното си дишане. Ритъмът се промени към стакато, насечено темпо – символ на огъня.

– Мъжкото начало, осъществяваме връзка със силата на война в нас – беше ѝ казала Халу.

Тук движенията бяха линейни, с посока, с начало и край, тръгване и спиране. Краката бяха огнени, а стъпките като барабанене. Участваха активно тазът и коремът. Центърът на движението и балансът бяха в зоната под пъпа с усещане за свързаност между горната и долната част. Дишането беше ритмично, като се наблягаше на рязкото издишване. Халу ѝ беше обяснила, че трябва да отвори сърцето си, да осъзнае зоната на Аза – слънчевия сплит.

"Аз съм вътре в себе си, тук съм и правя това – сега", повтаряше си тя наум.

Всички започнаха да потропват с крака, вдигайки облаци от прах като коне, които рият пръстта. Ритъмът беше по-агресивен и те караше да излезеш сякаш от кожата си. Плувнала в пот, Рая не спираше, подражавайки на танцуващите около нея. Тялото ѝ сякаш се изтръскваше от натрупаното напрежение, което беше носила години наред. Няколко нейни приятели се доближаваха и задържаха погледа си, сякаш се завързваха към нея. Ръцете им се движеха нагоре и надолу, а душата на Рая се освобождаваше от стреса. В този момент тя беше щастлива. Забравила бе коя е, откъде е и защо е тук. Насладата да си тук и сега, да усещаш 225 15. Пчелата щастието с всяка своя фибра не можеше да се сравни с нищо, което беше правила досега. Тя се чувстваше цялостна. Нямаше нужда от никого в този уникален миг. Тя бе едно с Източника!

Тимпаните не спираха. Символизираха водата, дъжда, който изчиства. Третият ритъм я изкара окончателно от равновесие. Движенията свързваха двете части на тялото – горната и долната. Характерна беше искрата като ефект – ин и ян, водата и огънят ведно. Това е върховният момент, кулминацията на ритъма, който освобождава. Огънят, който се разраства и достига до екстаз, за да излезе от нас това, което дори не осъзнаваме, че носим в себе си и ни пречи. Отключването е характерно за този миг. – Халу ѝ беше обяснила всичко и Рая лесно следваше инструкциите. Хората около нея бяха изпаднали в транс. Рая също усети, че всичко се завърта. Бяха пили от отварата и тя се чудеше дали халюцинира или това беше ефектът от танците, които явно изчистваха всички натрупани емоции. Пред лицето ѝ се появиха образи и тя със замъглен поглед се втренчваше да разбере дали са истински.

Четвъртият ритъм я върна обратно в действителността. Барабаните намалиха темпото и се включиха други нежни инструменти, подобни на флейта и тамбура. Звукът беше лиричен и приятен.

– Отиваме от другата страна, преминали сме през "бурята" и стигаме до едно разширяване на нашето съзнание – беше ѝ казала Халу. – Танцът включва повече ръцете. Рисуваш картина. Игра в лек ритъм и летеж на душата като птица. Затова и облеклото ни е от пера.

Рая успокои дишането си и се отпусна. Това ѝ напомни усещането за наслада след бурен секс. Сякаш се носеше във въздуха и летеше безгрижно като птица

– Петият ритъм – беше обяснила Халу – е символ на ефира етера, нищото и всичкото. Пълен покой и празнота, разширяване на себе си. Като езеро. Изведнъж виждаш, че в теб има голям простор. Танцът е със съвсем бавни и спокойни движения, изтеглени, които напомняха на Рая познатото ѝ тай чи. Тя се почувства изчерпана и същевременно изпълнена с енергия. Дишането ѝ се забави и стана спокойно. Вдишване-движение, издишване – движение.

– Връзката с елементите вода, въздух, огън, земя, пер. Мъжкото и женското начало се сливат в танца. Танцът се свързва с цикличността на живота – детство, пубертет, зрелост, стареене, покой.

Халу ѝ беше обяснила как чрез ритуалните танци хората от племето се лекуваха физически и емоционално. Осъществяваха връзка със Земята и боговете. Ритуалите се съобразяваха с цикличността на Луната. Това беше вид медитация в движение, духовна практика за трансформация, която предразполага ума и съзнанието към дълбок релакс и непосредствено изживяване на настоящето. Имаше и терапевтичен ефект. Танците бяха духовна практика за самоизследване, която отпушваше блокажите.

– Прави ни по-интуитивни, свързани със земята, за да оцелеем – беше споделила Халу. – Целта е да се изчистим и обновим – като че ли белим лук. Отваряме пиво след ниво. Докато стигнем до нашата същност чистотата, до момента, в който сме спонтанни, истински, в който можем да живеем с удоволствие, да сме себе си. Да има баланс. Вървим през живота с повече свързаност с действителността и концентрираност. Всичко извира като поток, вместо да го насилваме. Колкото повече работим с тяло, по-лесно работим с интуицията, осъзнаваме себе си на физическо и на емоционално ниво, успокояваме мисълта си. Ритъмът е в нас и навсякъде около нас. Свързвайки се и опознавайки ритъма и пулсацията на собственото си тяло, постепенно постигаме хармония с ритмите и пулсациите на природата и света около нас. Тези ритуали хармонизират тяло, ум, чувства и дух. Целта е здраво, раздвижено тяло и спокоен ум, за да се случи радостта.

Рая се чувстваше като току-що изпрана. Чиста, свежа, заредена и отпусната. Спеше ѝ се. Погледа ритуала на обвързване между младите хора. Те бяха толкова първични и истински. Не си обещаваха богатства и вечна любов, а любов сега, докато я имаше. Без изисквания и задължения. Това укрепваше съюза им и не го натоварваше с очаквания. Радваха се на любовта си ден след ден.

Халу я отведе до колибата и ѝ посочи леглото. Рая не чакаше повече покани и веднага се хвърли върху него. След миг вече спеше дълбоко.

Сутринта се събуди бодра и весела. Птичките се надпяваха както обикновено и въздухът миришеше на треви. Излезе от колибата и напълни гърдите си с все още свежия въздух. Това беше любимото ѝ време от деня. По-късно горещината завладяваше всичко и затрудняваше дишането.

Халу се приближи бавно и заговори на смесица от местни диалекти. Рая вече ги владееше добре и се заслуша:

– Ти премина през много видове обучение и почти си готова. С теб ще се свързват различни учители и ти ще продължаваш да се учиш цял живот, докато се слееш с Източника. Обещах да ти разкрия тайната рецепта на отварата, която пиеше през тези месеци. Тя е храна от боговете, удължаваща живота и с изключителни хранителни качества – истинска амброзия. Това буквално означава "безсмъртие" – храна за богове. Състои се от букет от различни местни билки и мед. Добавя се и капка мляко, но може и без него. Това е храна, която пречиства клетките, за да се възпроизвеждат нови и здрави като на новородено. Изчиства енергиите на тялото, като отпушва енергийните канали. Тази отвара създава ген на дълголетието в комбинация с другите техники, на които те научих.

– Халу, как може медът да прави такива чудеса?

– Медът е като хомеопатично лекарство. В него е закодирана цялата информация за еволюцията на Земята. Той стимулира имунитета на човека и заедно с всички пчелни продукти пречиства фините ни енергии. Особено силно е пчелното млечице. Като цяло обаче трябва да знаеш, че тази напитка има отчасти и плацебо ефект. Когато ти казвах, че тя ще обнови клетките ти. Не те излъгах, а просто го закодирах в подсъзнанието ти. Така всеки път когато пиеше от нея, ти се чувстваше добре и обновяваше тялото си.

– А как се получават халюцинациите и виденията? По същия начин с внушение или билките са били много силни?

– Ефектът е комбиниран, но има и силни билки, които действат по този начин. Когато енергиите на тялото се изчистят, ние ставаме по-чувствителни към финия свят – обясни ѝ Халу и ѝ даде още рецепти.

Всички съдържаха един общ елемент – мед.

– Използвай меда в минимални количества, особено ако човекът е алергичен към полени, задържа вода или има високо кръвно налягане – предупреди я тя. – Ето и още една рецепта, която съществува над хиляда години. Много вкусна. Сладка и пикантна напитка от вода, мед и билки. Това е напитка, която е заместител на чая и кафето. Пие се през целия ден, но най-вече сутрин. Еликсирът е не само освежаващ, но и много питателен и енергизиращ, затоплящ и успокояващ. Изключително полезна е за детоксикация. Пие се горещ, но може да се консумира и студен. Ето и рецептата: кипва се 1 литър вода. Добавя се 100 г мед плюс канела, карамфил, кардамон и джинджифил на вкус. Може да се добави също едно зрънце черен пипер и три чаени лъжички сушени листа от джоджен. Вари се 30 минути и се прецежда.

Рая щеше да добави тази рецепта в книгата си.

Значи мед, мислеше си тя по пътя към вкъщи. Когато се прибра у дома, веднага извади лаптопа и се разтърси из интернет. Попадна на доста интересна информация. Започна да чете внимателно. Според ведическите традиции медът се възприема като източник на живот и безсмъртие. Пчелата вярно съпътствала много богове, както и индийския бог Кришна. Насекомото било почитано и в древно-индийската митология – върховният бог Вишну често бил изобразяван като пчела. Почитането на меда и обредната му употреба е неразделна част от пчелата, която го произвежда, и е един от обичайните символи на въздуха, небето и Слънцето.

Келтите почитали медовината като питие на безсмъртието. Според легендата Питагор през целия си живот се хранел с мед. Вергилий нарича меда "небесен дар на росата". Древногръцката богиня Артемида се асоциирала с образа на свещена пчела, нейните жрици в светилищата ѝ са наричани "мелиси", което означава пчели, а жреците евнуси били "търтеи". Нищо чудно, че в герба на Ефес присъства крилатата труженичка, размишляваше Рая.

Направи ѝ впечатление, че според библейското описание в Обетованата земя тече "мляко и мед". В Сирия, Али, лъвът на Аллах, е принц на пчелите, които според някои версии били ангели, а Пчелната майка се явява символ на върховна власт, плодовитост и плодородие.

В Древен Египет пчелата е била символ на първата династия фараони и е символизирала подчинението и покорството на волята на владетеля. Египтяните възприемали пчелния кошер като модел на робовладелческа държава, централизирана под управлението на фараона. "Номадското" отглеждане на пчели също за първи път е регистрирано там. Тъй като цветята цъфвали първо в Южен Египет, пчеларите местели кошерите от Долен в Горен Египет. Затова хората от Долен Египет са избрали пчелата за своя емблема. В Египет пчелата била олицетворение на царска сила, жизненост и мъдрост. Египетски мит разказва как богът на Слънцето Ра се разплакал, сълзите му покапали на земята и се превърнали в пчели.

В раннохристиянското изкуство, запазено в катакомбите, пчелата символизира безсмъртието в образа на възкръсващия Христос. Известен е митът за произхода на пчелата от сълзата, проронена от разпнатия Христос. Посредством меда и жилото си пчелата се приема и отъждествява с Христос, от една страна, медът символизира сладост, доброта и всеопрощение, а от друга, жилото е синоним на съдника и неговото правосъдие. Платон също твърди, че душите на праведниците се превръщат в пчели.

Зачете се отново, търсейки информация за лечебните свойства на меда и забеляза, че пчелните продукти

– Мед, прополис и пчелно млечице са използвани от свещенослужителите в техните ритуали буквално по целия свят. Например в класическия Рим медът щедро бил изливан при приношения на боговете Бакхус и Асклепий. Докато египтяните мумифицирали телата на починалите владетели, асирийците ги запечатвали с восък и ги потапяли в мед за съхранение.

Как ли да тълкувам ролята на пчелата в моя живот? Ако анализирам прочетеното, май Халу ще се окаже права, че всичко е предопределено от по-висши сили, а ние сме само инструменти на Бог, чрез които той се проявява на Земята, разсъждаваше тя.

На следващия ден Рая сподели прочетеното с Халу.

– Халу, знаеш ли, че във всички времена и религии, във всички зелени континенти има култ към пчелата. Особено в Египет и в Ефес.

– Разбираш ли защо пчелата ви е събрала! Събрала е душите ви, вашите висши същности. Медът се свързва и с религиозната култура, с мистичното познание, с духовните придобивки и разкритието за посветения. Той подчертава висшата красота, духа и състоянието на нирвана. Медът е символ на цялата сладост, на познанието и мъдростта, олицетворение е на защитеност и удовлетворение, премахва болката. Всичко, което ви бе дадено, когато се срещнахте с Оуз.

– Мина ми през ума, че ако търсим символика, за мен "пчелата" е символ на невидимия ангел, който ни подсказва тихичко кой е правилният избор за нас. Пчелата може да бъде и символ на нашата душа близнак, когато не е до нас – връзката с финия свят на чистата Божествена енергия и светлина. Кошерът може да е Земята, а пчелите – ние, хората, живата връзка между Бог и Земята. Ако живеем като тях в радост и любов, виждайки красотата и хилядите възможности, то ние ще сме благословени с вечно щастие!

Халу се усмихна. Това беше тя – Рая. Едно земно дете, създадено от Бог, изпълнено с любов, прозрение и мъдрост. В този момент тя нямаше възраст, беше заличила всички "етикети" и беше просто чиста душата Рая стоеше пред компютъра и мислеше за него. И отново като предишните пъти лампичката, че акаунтът на Оуз е активен, светна. Рая не повярва на очите си и започна да пише:


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница