Пейзажите са по-красиви и по-нереални и от най-прекрасните сънища



Дата18.12.2018
Размер53 Kb.
#108041
Пейзажите са по-красиви и по-нереални и от най-прекрасните сънища

Пламен Старев

Събеседникът ми се представи с китайското си име, каквато е традицията тук, усмихвайки се разбиращо, напълно наясно с положението. Наричай ме Ник, ме улесни той. Това също е част от традицията. Името му е Лун Дзян Хим, като по китайска традиция първо се изписва и изговаря фамилното име. Състои се от три йероглифа. Китайците, контактуващи с чужденци, си измислят американско, най-често, име, когато се налага да се срещат двете цивилизации. Ник не е просто поредния китаец, с когото се запознавам. Лун Дзян Хим е поредното доказателство, че Китай е Изкушението, чието откриване ти доставя изключително сензитивно и интелектуално удоволствие.

Ник живее в собствена къща, което е показател за добро материално състояние. Завършил е икономика, което е показател за добро образование. Майка му е учителка, бащата – охранител в частна фирма. Типично семейство от долните слоеве на средната класа, но наличието на собствен дом му придава добавена стойност. И Ник знае това. Иска да знае повече и за света, за който почти нищо не знае.

Питам го колко йероглифа има китайския език. Сигурно са 4-5 хиляди, ми отговаря първоначално, но вижда, че не съм съгласен. "Може и да са повече, но непрекъснато се увеличават". Това вече звучи интригуващо. Лингвистите са сигурни, че китайците ползват над 50 000 йероглифа, въпреки че се съмнявам някой да ги знае всичките. Един йероглиф има значението на една дума в европейските езици. Учените са изчислили възрастта им на над 6 000 години. Йероглифът е рисунка, която е свързана с околния свят, свързана е със значението, което носи. С времето йероглифът за дом, който е представлявал две стени, покрив отгоре, комин, прозорци, врати и знаци, че вътре има живот, днес е опростен: две успоредни вертикални черти /стените/ и една хоризонтална над тях /покрива/. Има знак, че има живот вътре, има и комин. Но ги няма "излишните" врати, прозорци и други утежняващи рисунъка "драсканици". Но както и да го погледнеш – къща. Разбира се, хоризонталните и вертикални черти не се изписват с линийка, а с четка и това е една от огромните разлики – не между азбуките, не между езиците, а между цивилизациите. Едната цивилизация непрекъснато бърза, другата полага повече грижи за себе си. В хотела поисках лист хартия да си запиша нещо. Момичето бавно извади лист плътна оризова хартия и ми я подаде, като я държеше с две ръце и ме гледаше в очите. И ми се усмихваше.

Ник ме изненада с мнението си, че и днес се измислят йероглифи. Ако някъде в Китай се появи нещо ново, то трябва да бъде назовано. И ако никой, дори и учителя, не знае как се изписва, то някой ще го изрисува. Но и Ник не знаеше как този новосъздаден йероглиф ще бъде разчетен в друго населено място.

Някога да нарисуваш хълм е било цяло изкуство. Старият йероглиф за хълм си е направо рисунка, в която има три хълма, които са като истински. Ван Гог е рисувал подобни пейзажи в един от ранните си периоди. Днес хълм се обозначава с три успоредни вертикални линии /средната е по-висока/ и една под тях, почти като нашата "ш".

Йероглифът за мъж означава и добро. Добре е в семейството да има мъж, е елементарното, но и правилното тълкувание. Ако се добави и йероглифът за жена, пак означава добро, но в смисъл още повече добро. Един до друг йероглифите за момче и момиче означават благоденствие. Семейството се рисува както голямо дърво. Надали има народ в света, в чието народно творчество да няма подобни аналогии. Но китайците са ги вплели в съвремието си, това е част от китайското възпитание. За старите китайци най-важният елемент на семейството е момчето, сина. Защото мъжът символизира силата – само семейство, в което има мъж, може да бъде силно. Повече мъже – по-силно семейство. А и защото момчето ще работи на полето, може да си намери работа и в града.

Ако трябва да кажа какво ми направи най-силно впечатление в Китай, със сигурност ще ми е необходим повече от един час само да изброявам, без да разказвам. Но сред първите неща, които бих споменал в този час, са реките. Китай има не само прочути реки, но им отдава изключително внимание. Най-прочута е Яндзъ, наричат я още Чан Дзян или Дълга река. С дължината си от 6380 км тя е най-дългата река в Азия и третата в света /след Амазонка и Нил/. Както Нил е била реката-хранителница на древен Египет, така е Яндзъ за Китай. Тя извира от покрива на света – Тибет и се влива в Източно китайско море, като преминава през множество градове и провинции. Втората велика река е Хуанхъ или Жълтата река /по течението си има много жълто оцветени наноси/. С дължината си от 5500 км тя е седмата по дължина река в света. Тези две реки са свързани чрез Големия канал. Със своите 1800 км той е най-голямото водно съоръжение в света, сътворено от човешка ръка. Започнат е през 486 г. пр.Хр. и по него дори сега се строи. За повечето хора водният транспорт е почти отживелица. За китайците той е от изключително важност. Китайското правителство свърза трите си най-големи реки в общ възел, така че по вода може да се прекоси огромна част от територията на страната.

Може да си видял стотици исторически забележителности на Китай, но не си ли пътувал по река, задължително трябва да се върнеш там.

Моята река е Ли – главната река в Северозападен Гуанси. Извира от Котешката планина, която е най-високата планина в Южен Китай. По нея пътувах само 83 км по течението на юг от Гуейлин, но ценителите на природните красоти знаят, че това е един от най-впечатляващите преходи на планетата. Познат е като най-голямата и най-красива естествена сцена в света. Китайците наричат този участък "Най-доброто под небесата". Много поети са възпели този край. Най-известен и най-цитиран сред тях е прочутия Хан Ю от династията Тан, който възхвалява гледката в рими: "Реката лъкатуши като синя копринена нишка/Докато хълмовете се издигат като зелени нефритови диадеми". Покрай реката са стотици величествени хълмове със странни форми, които си приличат, сякаш са произлезли от утробата на една богиня. Те имат причудливи отражения в кристално чистата вода. Тези форми са родили безчет легенди. Минавамe покрай хълма, на който жена с бебе копнее за съпруга си, малко по-нататък са Деветте коня, още по-нататък са Петте пръста, Четящото момче… Някъде между тях е старото рибарско селище, чието корени се губят преди повече от 1700 години. И днес местните рибари ловят риба в реката. Използват познатите ни мрежи и въдици, но и малко познатите ни корморани. Птиците обичат да похапват рибка, но в ръцете на местните те се превръщат в ненаситни хищници. Кормораните лениво се клатушкат на типичните бамбукови гребла на местните рибари, докато не ги пуснат в действие. Стопаните им ги хвърлят във водата и корморанът прави най-естествено нещо – търси си храна. Намира я, налапва я, но не може да я глътне. Рибарите са милостиви, защото са дали възможност на "ловците" си да поглъщат по-дребните риби. Но по-едрите не могат да бъдат гълтани по една много проста причина: около шиите на птиците има леко затегната връв. За да се спаси от рибата в гърлото си, корморанът се стрелва към стопанина си, който с леко притискане на шията измъква рибата и я хвърля в коша, а корморанът е отпратен за нов улов. Птицата никога не е сита, рибарят никога не е доволен от улова. Тъй като рибата никога не свършва в огромната река, уловът със сигурност е достатъчен да нахрани семейството на рибаря, а и да продаде нещо.

По течението на Ли по цял ден се движат кораби, пълни с любопитни, жадни и гладни туристи. А местната риба, местните костенурки и местните раци са истински деликатес. От двете страни на брега има чудесни плажове и безброй малки ресторантчета. Някои от тях поразително напомнят фургоните, в които пържат риба по нашето Черноморие. Разликата е, че в Китай рибата задължително е прясна. Продават само местна бира, от която най-добра е Ли Киан. Страшно върви с бирената риба /Beer fish/, която е мечта за гастроманиаците, но ако не можеш да ядеш люто, я заобикаляй отдалеч. Хигиената не е на висотата, на която е свикнал да я качва европееца, но това е дълга тема. Облизвайки си пръстите от вкусната риба и през ум не ти минава да питаш за подробностите.

Също в началото на моя час, в който най-накратко бих изброил какво най-много ми харесва в Китай, бих споменал много красивите китайки, които можеш да срещнеш буквално на всяка крачка, независимо дали в 18-милионния Шанхай, милионния Гуейлин или "малкия" Яншуо. Не може да се пропуснат китайските перли, дори само защото страната продава 96% от перлите по света. Те действително са прекрасни и могат да развълнуват всеки, който обича красотата. В двора на голям "магазин" /с мерките на софийски мол/ за перли гръмогласен американец разказваше как портфейлът му е останал девствен този ден. Изкушенията действително са големи: първо красива китайка ти разказва прелестната история на перлите, разбираш разликите между истинските и изкуствените, между натуралните и култивираните. След това гледаш ревю, по време на което се чудиш на какво да се удивляваш най-много – на елегантните девойки, на пъстрите им дрехи или на прекрасните огърлици, обеци и гривни. После влизаш в няколко просторни помещения, където са изложени накити от по 10 долара, както и перли за по 100 000 долара. Има и по-скъпи. Жената на американеца определено му беше сърдита.

А коприната? Когато са я видели за първи път, римлянките надали такъв истеричен вопъл "Искам я", че и най-загубените римски търговци разбрали, че тя ще им донесе несметни печалби. И се заформил един път от вътрешните, дълбоки провинции на Китай през централна Азия до центъра на Рим, който в един съвсем не кратък миг от човешката история е бил центъра на цивилизования свят. Неочаквано Китай, посредством един червей, става фактор в световната естетика, със съществен принос за красотата на по-облагородената част на света. По пътя, наречен на коприната, са пренасяни и много други "вълшебства" на Изтока, като прочутия китайски чай, не по-малко прочутите злато и слонова кост, порцелан, екзотични животни, растения, билки… Покрай този път Изтокът е променил много европейски навици и вкусове. В началото пътят е бил един и е започвал от Сиан. После пътищата станали много. По тях са се придвижвали хиляди хора с хиляди животни, натоварени с безценна стока. Постепенно за тях са се изграждали прекрасни сараи за богатите търговци и не толкова изискани места за спане за керванджиите /най-често в естествени или в изкуствени пещери/. Може би световното хотелиерство и ресторантьорство са произлезли от тук? Постепенно е нараствал броят на стадата и площите на посевите, необходими за приготвяне на храната… Постепенно се създавали селища, после градове, по-късно и държави. В този аспект приносът на Китай към световната цивилизация тепърва предстои да се доуточнява.



Помолих Ник да ми изпише йероглифа Ли, за да запазя спомена за реката. Кое Ли, ме попита Ник. Оказа се, че той знае пет йероглифа, които се произнасят Ли, но се пишат различно и означават съвсем различни неща. Бях се убедил, че йероглифите не са силната страна на Ник. Колко ли значения има тази проста дума Ли? Колко ли значения има усмивката, която не слизаше от лицата на събеседниците ми?

След два часа катерене, след преминаване край невъобразимо красиви къщи и къщички с причудливи форми, след срещи с десетки странно изглеждащи, но много симпатични и дружелюбни китайци от различни малцинства, се изкачих на 1916 метра над морското равнище на върха на терасите Лундзи. Започнали са да ги изграждат по време на династията Юан /1271-1368/. Днес хора от малцинствата се прехранват от тях, точно както са се изхранвали десетки поколения техни предшественици – по най-простия възможен начин, орейки земята, засаждайки я, чакайки благодатния дъжд, събирайки реколтата, продавайки излишъка… Под мен, докъдето стигаше погледа, се простираха оризовите тераси на малцинството Дзинкън Яо, оризовите тераси на малцинството Даджай Яо, и оризовите тераси на малцинството Пинган Джуан Яо. Гидът посочи една точка в далечината и ми каза "Мястото се нарича Седемте звезди и Луната", малко по на запад бяха Деветте дракона и петте тигъра. Древните са наричали това място "Несравнимото с нищо под небесата". Тук важат единствено законите на природата. Което прави Лундзи едно от най-прекрасните места, които може да види човек. Тук има повече цветове, отколкото окото може да възприеме, повече извити линии, отколкото са описани в геометрията. И тази гледка се променя всяка минута, всеки ден, всяка седмица, всеки сезон.
Каталог: pic -> publications
publications -> Призрен и призраците
publications -> Мексико кръв и шоколад ирина асиова
publications -> Дъжд на морското дъно
publications -> Америка отвътре Тексаски щрихи
publications -> В тази земя не е вдигано въстание заради стомаха, а от гордост и нуждата от свобода
publications -> Маракеш. Червеният град връща към живота
publications -> В аржентина можеш да сменяш сезоните за дни
publications -> Дойран. Розмарин в градините, птици в езерото и операция „слава
publications -> В брюксел зората изгрява в чашите
publications -> След Фукушима


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница