Пенков поема спешна помощ, Начева бюджета на мз



страница1/6
Дата01.01.2018
Размер365.63 Kb.
  1   2   3   4   5   6



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
21.11.2017
Национални вестници



Пенков поема спешна помощ, Начева - бюджета на МЗ


Труд  стр. 5  

Разпределени са ресорите на зам.-министрите на здравеопазването. Д-р Бойко Пенков поема медицинските дейности и образованието, лекарствата и медицинските изделия, центровете за спешна помощ, медико-социалните домове за деца, държавните психиатрии, центровете "Фонд за лечение на деца" и за асистирана репродукция, агенциите по лекарствата "Медицински одит" и по трансплантация и Националния център по трансфузионна хематология.

На зам.-министър Жени Начева са поверени обществените поръчки, международните проекти, електронното здравеопазване, бюджетът и финансите на МЗ.

w Зам.-министър Светлана Йорданова ще продължи да отговаря за превенцията на общественото здраве, за отчитането и оценката на националните здравни програми и специализирани донорски програми. Поверени са й още режимите, свързани с водите и храните, както и дейностите около ваксините, които се осъществяват от главния държавен здравен инспектор. Йорданова ще контролира върху Националния център по заразни и паразитни болести, Националната експертна лекарска комисия и Националния център по радиобиология и радиационна защита.



200 нови случая на ХИВ/СПИН у нас


Труд  стр. 5  

Около 200 нови случая на ХИВ/СПИН се регистрират в страната всяка година. 85% от тях са мъже, като половината заявяват, че имат полови контакти с мъже. Практикуването на анален секс е 100 пъти по-рисково от вагиналния. Това обясни проф. Христо Тасков от Националния център по заразни и паразитни болести по време на семинар на тема "Знанието е сила. Заедно в борбата с ХИВ". Събитието се проведе в понеделник по повод Европейската седмица за тестване за ХИВ и хепатит - 17-24 ноември 2017 г.

Най-много са случаите в София - 41%, следвани от Пловдив, където преди години процентът се увеличи заради взрив на инфекцията в Столипиново. На трето място у нас по брой регистрирани заразени е Варна. Само през последната седмица са открити 11 нови заразени българи.

В света с ХИВ/СПИН са около 40 млн. души и всяка година се откриват около 2 млн. нови случая. По прогноза в България се очаква през 2020 г. случаите да са 3500.





Договарянето на лечението догодина е блокирано от нормативен хаос


Ана АТАНАСОВА

Сега  стр. 3  

Въпреки че здравната каса официално обяви старта на подготовката за националния рамков договор за догодина, управителят на НЗОК Камен Плочев обяви, че касата и лекарският съюз няма върху какво да преговарят поради липсата на нормативните документи, които са в основата на НРД.

С договора ежегодно се определят условията, при които НЗОК плаща на лекари, болници и стоматолози за лечение, цените, на които това става, и обемите, които касата ще плати. "Нямаме двата основни показателя, по които да се договаряме, нямаме фактически обеми, тоест номер две падна (наредба номер 2 - б.р.), нямаме и нива на компетентност, тоест стандарти. А рамката се договаря по това в коя болница какво може да върви, тоест колко да й се плаща и в какъв обем. Ни обем имаме, ни в коя болница на какво ниво е", обяви Плочев пред Дарик радио. Става дума за наредбата за основния пакет, която беше отменена от ВАС, тъй като няма текст в закона, който да изисква съществуването й. В нея е описана всяка дейност, която касата поема, а при липса на наредба НЗОК не може да плаща каквото и да било. В момента се чака решението на съда на втора инстанция, а междувременно нужният текст в закона ще бъде приет с преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК. Редица медицински стандарти, които определят правилата, по които НЗОК финансира болниците в отделните специалности, също паднаха в съда.

Според Плочев е налице изкривена философия на пазарния механизъм. "Това е философията на хаоса, да няма правила, да няма ред, за да може да се въртят четири милиарда под масата незаконно, ето това е цялата работа", заяви той.

ЖЕЛАНИЯ И РЕАЛНОСТ

Здравната вноска трябва да се увеличи на 10%, смята Плочев. "Като иска българският пациент толкова иновативни лекарства, достъп до всяко най-ново, най-скъпо лекарство, което стига до най-новия диагностичен метод на света, да бъде добър да си увеличи вноската", коментира Плочев. Мораториума за нови лекарства той мотивира така: "Причината е, че ни трябва една година да отдъхнем. Значи представете си, че здравеопазването е една кола, която ние бутаме по един наклон. Тя е развалена, имаме два варианта: да спрем и да поправим колата, да я ремонтираме и тя да си тръгне сама. Да спрем, да поправим за една година системата, да включим електронното здравеопазване".



Бюджет като рушвет


Правителството си купува спокойствие, като раздава порции на всички - от пенсионерите и полицаите до чиновниците и сивия бизнес

Юлиан ВОЙНОВ

Сега  стр. 10-11  

Новият бюджет отприщи нова вълна от оригинални сравнения и метафори. Един го нарече калцоне, друг - зрителна измама. Ако оставим настрана това словесно състезание, разчетите на правителството заслужават сериозен прочит и анализ на някои твърде обезпокоителни сигнали.



По-бързо, по-високо

Вече доста години ставаме свидетели на едно и също политическо хитруване - подценяване на ръста на икономиката и на свързаните с това приходи в хазната. И сега се очертава същото.

Бюджет 2017 бе приет при допускане, че икономиката ще отбележи 2.5% ръст, а в действителност се очертава увеличение на БВП с около 4%. Безработицата се очакваше да бъде 7.3%, а реално ще е 6.5%. Заетостта се очакваше да нарасне с 0.6%, докато тя ще се увеличи с 0.8%. И въпреки че средногодишната инфлация ще се окаже по-ниска от планираната, номиналният размер на БВП за тази година се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. - при планирани 92.4 млрд. лв. Това прави разлика от над 7 млрд. лева. Това е много сериозно отклонение в прогнозите и то не може да бъде обяснено само с конюнктурни промени в бизнес средата или бизнес цикъла.

За 2015 г. сериозният икономически ръст освен на външни фактори се дължеше и на ударното харчене на бюджетни средства в края на година поради приключването на предишния програмен период от европейското финансиране. Реално в последния месец на 2015 г. държавата изхарчи над 5 млрд. лв., което има и сериозна заслуга за отчетения годишен икономически ръст от 2.9% при планирани първоначално 2%. Ударното харчене беше и причината бюджетът да завърши на дефицит въпреки отчитаните излишъци почти през цялата година. Това сериозно вливане на ликвидност в икономиката обаче се отрази и на икономическата активност през 2016 г., което не беше планирано в бюджета за същата година въпреки наличните данни за това и което в крайна сметка доведе до отчетения бюджетен излишък от близо 1.5 млрд. лв. в края на 2016 г. За 2017 г. обаче още по време на приемането на бюджета беше ясно, че заложените параметри ще бъдат сериозно надхвърлени и това се видя още в началото на тази година с актуализацията на макрорамката.

От тази гледна точка възниква резонният въпрос дали и бюджетната прогноза за 2018 г. не е подценена и няма ли отново да станем свидетели на лесно трупане на излишък, който правителството ударно ще изхарчи около Коледа. А въпросът е изключително важен.

2018-а ще бъде първата година след началото на глобалната икономическа криза, през която икономическата ситуация в България започва коренно да се променя. Това е годината, в която



българската икономика ще "прегрее",

т.е. ще работи над потенциала си. С други думи, през 2018 г. икономиката ни ще започне да се развива по неустойчив начин и ако не се управлява правилно, ще започне да създава опасни дисбаланси. Може би точно тук се крие обяснението за умишлено занижените разчети в приходната част на бюджет 2018 - правителството си оставя "резерви" и вратички" за овладяване на икономически неравновесия.

Въпреки тези "допускания" за възможни превантивни мерки във връзка с икономическата ситуация в България, по-вероятно е, че управляващите ще правят точно обратното - ще наливат масло в огъня на прегряващата икономика.

Бюджет 2018 показва намеренията на правителството да форсира усвояването на европейски фондове. Това от своя страна ще окаже въздействие и върху изпълнението на капиталовата програма на държавата. Както вече стана ясно, над 2 млрд. лв. от планираните, но неизпълнени капиталови разходи за 2017 г. ще се прехвърлят в следващата година, което предполага, че ще видим по-добро изпълнение на инвестиционната политика на управляващите.

Със своята разходна политика, заложена в бюджета за 2018 г., най-вече в областта на социалните плащания и повишаване на трудовите възнаграждения, правителството създава перфектни условия за "пренапрягане" на българската икономика. Основният проблем не е в увеличението на самите разходи, а в това, че милиарди ще бъдат излети в напълно нереформирани сектори. Това няма да подобри работата на тези сектори, но ще доведе до силен ръст на потребителското търсене. В резултат ще настъпят сериозни макроикономически изкривявания. Те ще започнат да се усещат със сериозно закъснение, но последиците им ще окажат значително негативно влияние върху българската икономика.

Увеличените разходи за 2018 г. се дължат основно на: ръста на капиталовите разходи - с 2.2 млрд. лв., които са "остатък" от непохарченото тази година и представляват компенсация за по-ниския техен размер през настоящата година; значителния ръст на текущите разходи, което представлява най-същественото и същевременно



най-притеснителното увеличение на бюджетните харчове

Трите основни пера от текущите разходи (на тях се падат и близо 90% от цялото увеличение) са за персонал, социални и здравноосигурителни плащания и за пенсии. Де факто близо една трета от увеличението на текущите разходи - или около 700 млн. лева, се пада на разходите за заплати. 350 млн. лв. ще бъдат изразходвани за увеличение на учителските заплати. За армията ще бъдат насочени 100 млн. лв., а за структурите на МВР - още 55 млн. лв. Здравеопазването също ще получи близо 500 млн. лв. повече, като 4/5 от тези пари ще бъдат насочени към НЗОК, чийто бюджет през следващата година ще достигне 3.8 млрд. лв.

Основният проблем в случая е изразходването на такъв сериозен ресурс в нереформирани сектори, което на практика намалява волята за реформи в тях. Всъщност образованието, здравеопазването и сектор отбрана и сигурност са най-нереформираните сектори в държавата. Те всяка година гълтат огромен ресурс, без това да води до каквото и да е подобрение на предлаганите от тези сектори услуги. Даже напротив, тяхната работа непрекъснато се влошава и България непрекъснато е критикувана за нежеланието си да ги реформира.

Таблица 2 ясно показва, че най-голямото увеличение на разходите е за социално осигуряване, образование и здравеопазване. Това, което не се вижда от тази таблица, е, че разходите за отбрана и сигурност са най-високите за последните осем години като дял от БВП. В номинално изражение увеличението е с над 25% за този период, въпреки че това остава най-нереформираният сектор в страната. В здравеопазването през 2018 г. ще бъдат изразходвани почти толкова средства като дял от БВП, колкото през далечната 2003 г. За този период разходите за сектора са се утроили, докато качеството на услугите всъщност се е влошило.



Приходите - зрителна измама

Когато се дискутират бюджетните приходи, има два съществени въпроса. Първият е: добре ли са планирани приходите и дали Министерството на финансите не ги е подценило умишлено, за да може да се похвали с излишък в края на годината, който да изхарчи по свое усмотрение, както ще стане в оставащите седмици от тази година. Вторият важен въпрос е откъде идва ръстът на приходите - от по-ефективно събиране на данъците или от повишената икономическа активност.

През 2017 г. българската икономика се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. вместо планираните миналата година 92.4 млрд. лв., което означава допълнително произведен БВП от 7.2 млрд.лв. Въпросът, който възниква в случая, е дали този допълнителен БВП намира съответно изражение в приходната част на бюджета. Числата показват, че отговорът е "не". Постъпленията в бюджета, които се очаква да бъдат събрани към края на годината, са с над 3 млрд. лв. по-малко, отколкото икономическото развитие на страната предполага, с цялата условност на това изчисление. Излиза, че сенчестият бизнес няма да има сериозни главоболия и догодина.

В обобщение може да се каже, че с бюджет 2018 правителството създава много сериозни предпоставки за неустойчиво развитие на българската икономика, съпроводено със появата на сериозни макроикономически дисбаланси.



Къде са рисковете?

Първият риск е свързан с възможното ускоряване на инфлацията. Ще има напрежение за определени пазари - на жилища, офиси, търговски площи, в сектора на услугите. Сериозният натиск върху пазара на труда ще се отрази на заплатите, а това директно ще удари по конкурентоспособността на българските фирми.

Неефективното събиране на данъци, неотговарящо на ръста на икономиката, и увеличаващият се натиск за повишаване на доходите и социалните плащания, ще принуди правителството да търси начини за увеличаване на данъчните приходи чрез допълнителни рестрикции върху бизнеса и изтегляне на ликвидност, което ще затормозява фирмите, вместо да води до преструктуриране на икономиката. Рязкото увеличаване на минималната работна заплата надали ще доведе до някакво сериозно преструктуриране на бизнеса в период на икономически подем, но при всички случаи ще изиграе негативна роля.

Наливането на огромен ресурс в нереформираните сектори на икономиката ще потисне допълнително волята за реформи, а управляващите ще продължат да наливат пари, за да държат тези системи спокойни.

В своята същност това сериозно изливане на ресурс за заплати и социални плащания е вид подкуп, който правителство е решило да плати, за да бъде оставено да работи спокойно по време на председателството на ЕС и след това. Но това е изключително грешен сигнал, който управляващите изпращат към обществото и създават предпоставки за ескалация на исканията към правителството за непрекъснато повишаване на тези плащания. Този проблем освен чисто управленски има потенциала да се превърне и във фискален в не толкова далечно бъдеще. Това ще се случи при обръщане на икономическия цикъл, когато икономиката започне да буксува и когато делът на тези разходи започне да се увеличава като дял от БВП, докато не се наложи тяхното задържане или свиване с цялата палитра от негативни последствия върху социалната структура на страната.



  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница