Per aspera ad astras



страница1/10
Дата06.05.2017
Размер1.92 Mb.
#20771
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Корица

Революционният Нов Метод за Коригиране на Дислексия и Други Образователни Проблеми

ДАРБАТА НА ДИСЛЕКСИЯТА

Защо Някои от Най-Интелигентните Хора Не Могат да Четат…

и Как Могат да се Научат

Роналд Д. Дейвис

с Елдън М. Браун

PER ASPERA AD ASTRAS”THROUGH DIFFICULTIES TO THE STARS!



Посвещавам този превод на първородния си син Преслав, който е едно прекрасно и много специално дете.

И на всички майки, които са имали щастието да родят такива специални дечица, а в последствие са се почувствали нещастни и разочаровани, че нещо не е съвсем наред с тях.

И вероятно са се лутали в мрака на неизвестното и непознатото, и са изпитали страха и болката, които са раздиращи и ужасно мъчителни.

Искам на всички тях да кажа, че Преслав и аз минахме през ада на незнанието за съществуването на Дислексията, когато той беше първокласник. Да ви разкажа за мъчителните часове на четене и писане, борейки се с графеми и фонеми; така познатите на всички нас - обикновените хора като букви и звукове, с които ние си служим с лекота. И толкова нелепо трудни и неразпознаваеми за децата с Дислексия.

Но сега съм щастлива, че тази книжка е в ръцете ми и имам възможност да я преведа, и да помогна на детето си да се почувства по-добре. Да стане по-уверен в себе си, да върне лъчезарната си усмивка на това прекрасно личице и да бъде щастлив.

Повярвайте ми! Тя е ключът към нашето спокойствие и радост от децата ни. Тя ще помогне на много родители да разберат и приемат детето си такова, каквото е. И да го обичат безрезервно и безусловно. Без глупави изисквания и следване на общоприети практики. Чрез нея ще открием нов подход към нашите различни деца и ще ги освободим от страховете им.

И след това само ще ги обичаме, защото: „Любовта Побеждава Всичко”.

Amor Vincit Omnia

И знайте: „Нашите” деца не са наши деца. Те са дошли на този свят чрез нас, за да изпълнят своята мисия. А нашата мисия като родители е да се погрижим за тях и да ги обичаме. Без невъзможни изисквания и преследване на нашите собствени амбиции и неосъществени мечти.

А когато пораснат и вече са самостоятелни хора, способни да се грижат за себе си, да ги пуснем да си отидат от нас, колкото и да ни е мъчно и неприемливо.

Защото всеки човек има свой собствен живот и съдба, която да следва. И родителите НЕ трябва да се намесват в нещата, които Бог ни е отредил да понесем и преживеем, та дори това да е от „криво” разбрана любов.

Мария Цветкова

В чест и памет на Харолд Джоузеф Андерсън, един човек на когото му пукаше

Съдържание

Предговор от Д-р Джоан Смит

Бележки на автора

Предисловие

Благодарности

Част Първа Какво Всъщност Представлява Дислексията

Глава 1 Подчертаният Талант

Глава 2 Неспособността за Научаване

Глава 3 Ефектите на Дезориентация

Глава 4 Дислексията в Действие

Глава 5 Задължителните Решения

Глава 6 Проблемите с Четенето

Глава 7 Проблемите с Правописа

Глава 8 Математически Проблеми

Глава 9 Проблемите при Писането

Глава 10 Най-Новата Неспособност

Глава 11 Непохватността

Глава 12 Истинско Решение

Част Втора Малкият П. Д. – Потенциалният Дислексик - Теория на Дислексията, свързана с развитието и растежа

Глава 13 Как се случва Дислексията

Глава 14 Двегодишният и котенцето

Глава 15 Възрастта от 3 до 5 години

Глава 16 Първият Учебен Ден



Глава 17 Възрастта на Неспособност

Част Трета Дарбата

Глава 18 Да разбереш Дарованието

Глава 19 Любопитството

Глава 20 Творчеството

Глава 21 Дарбата на Умението

Част Четвърта Да Направим Нещо за Това

Глава 22 Как Можеш да Кажеш?

Глава 23 Симптомите на Дезориентация

Глава 24 Окото на Разума

Глава 25 Да Изпълним Дейвис-Похватите

Глава 26 Оценка на Способността на Възприятие

Глава 27 Да Го Завъртим Наоколо

Глава 28 Освобождаване и Преразглеждане

Глава 29 Прецизната Нагласа за Постигане на Максимален Резултат

Глава 30 Координацията

Глава 31 Базисното Овладяване на Символа

Глава 32 Три Стъпки за По-Лесно Четене

Глава 33 Овладяване на Символа Думите

Глава 34 Да Продължим Процеса

Предговор

В продължение на моя 25-годишен опит в работата ми с ученици с образователни затруднения, аз научих че ученикът винаги е този, който ме учи какво трябва да знам. Следователно, не беше изненадващо за мен, че един дислексик е постигнал прогрес, научавайки ни какво трябва да знаем за Дислексията.

Като ученик Рон Дейвис е страдал от несправедливости, неправилно отношение и унижение, познати на повечето хора, притежаващи уникалния начин на заучаване, наречен Дислексия. Комбинацията от талант и неспособности, описана в книгата на Рон, ще бъде незабавно разпозната от другите, които притежават тази уникална комбинация от умения и затруднения.

Като преподавател Рон Дейвис ни разкрива по емпирически начин, разбирането от 1. л., ед. ч. на какво се натъкват учениците с Дислексия. Той описва как ученето с думи е различно за човек с Дислеския; с думите, които ние можем да разберем. Той претвори опита си в реалност и правейки го, ни даде прозрението и проникновението, необходими да преподаваме ефективно.

Четирите различни ключалки на познанието са отворени с ключовете на постиженията на Рон:


  1. Ключът да разберем, че стилът на учене на един дислексик всъщност е талант.

  2. Ключът да проумеем измеренията на съзнанието на дислексика.

  3. Ключът към възприемането на дезориентацията.

  4. Ключът към техниките, които контролират дезориентацията и от това следва, че контролират и симптомите на Дислексия.

Дислексичният синдром се проявява с голямо разнообразие от симптоми. По тази причина експерти от различни области привеждат разнообразни дефиниции. Най-често разпознаваните характеристики включват много трудно четене, правопис и бавно писане, а също така огледално писане. Други симптоми на синдрома на Дислексията включват времево и пространствено объркване, дезорганизация и трудности, свързани с разбирането.

Някои дислексици откриват, че те са тотално неспособни да се научат да четат. Като възрастни те продължават да се мъчат да свързват звукове и буквите, за да декодират думите. Те не могат да си спомнят символи или комбинация от символи. Думите, които знаят, не им изглеждат познати на страницата. Обикновено тестовете, с които могат да се справят при разпознаването на думи, са под нивото на трети клас, въпреки че години наред са се упражнявали в четене.

Други от тях могат да четат доста добре. Когато четат на глас, разбираемо. Но тези ученици откриват, че не могат да разбират какво са прочели. Налага им се да препрочетат изречението няколко пъти, за да извлекат някакъв смисъл от него. Те трябва да четат едно изречение по няколко пъти, за да могат да съберат нещо смислено оттук-оттам. Те имат склонност да изпитват огромни трудности при писане и намират символите на езика много отчайващи и сломяващи духа им. И двата типа дислексици изпитват еднакво унижение и отчаяние. Технически са неграмотни и са ограничени в свободата си да накарат печатните думи да заработят в тяхна полза.

Тези хора винаги дават силна мотивация на преподаватели и изследователи. Тяхната неспособност да четат, и използвайки интелигентността си по традиционен начин, вдъхнови нашата организация да продължи да търси отговори и решения за техния дискомфорт. В нашите усилия да подпомагаме нашите клиенти в Мелвин-Смит-Учебен–Център, ние изследваме всякакви и всички техники, които се появят.

През 1983 г. един ученик с Дислексия от нашата училищна програма беше заведен от родителите си в Центъра за Проучване на Рон Дейвис. Това беше нашето първо въвеждане в една истински уникална програма. Когато ученикът се върна в училище, той беше много развълнуван от успеха си. Заяви, че може да се концентрира и да остане на задачата за първи път.

Аз незабавно го попитах за онова, което направи такава голяма разликата. „Не мога да кажа, Д-р Смит,”ме информира той. „От това може да ви се догади. Само дислексиците могат да направят такова нещо. Това кара другите хора да им става лошо”. Сега разбирам, че той си го обяснява с Консулта по Ориентация, който е получил и страничния ефект от прилошаването, който дезориентацията може понякога да причини и върху хора, които не са дислексици. Но тогава аз бях едновременно объркана и скептично настроена. Реших да изчакам и да го наблюдавам дали все пак някакви продължителни промени ще се появят в неговия стил на заучаване.

Това, което наблюдавах, беше един ученик, чиято способност да се фокусира върху ученето беше очевидно подобрена. В края на осми клас той беше приет в престижна гимназия и безспорно беше успешен ученик. Той демонстрира едно последователно подобрение на нивото на увереност и постепенни промени в неговото четене и писмени умения, и взе участие в Програмата за Овладяване на Думите и Символите.

Две години по-късно, аз се натъкнах на една друга ученичка, която възнамеряваше да влезе в Програмата по Изследване на Четенето. По онова време, нещата бяха различни. Бях поканена да се присъединя и да се науча на техниките, които биха били полезни, за да обучаваме това момиче след Коригиращата Програма. Моето любопитство вече беше нараснало, затова изгарях от нетърпение да изпробвам Програмата от първа ръка. След онова, което видях, реших да се обуча по Процеса на Дейвис за Ориентировъчна Консултация и Техниката на Дейвис за Овладяване на Символите. В последствие повечето учители от нашето училище също преминаха обучението и ние използваме техниките регулярно в Мелвин-Смит-Учебен–Център.

Концепцията на Дейвис за „Ориентацията” е най-лесно разпознаваема от педагози и психолози като „Вниманието”. Консултът по Ориентация осигурява клиента с укрепване фокуса на внимание и критерий при оценяване.

Това е есенцията за предпазване от дезориентация и объркване при работата със символи за четене, писане, правопис и смятане. Проявява се в една много здрава визуална стабилност, която благоприятства фокусиране на вниманието и създава чувството на „контрол”, отбелязано от по-голямата част от хората. Спечелването на контрола и бидейки натоварен с една система на учене, това е от първостепенно значение за процеса на обучение, особено когато нещо комплексно, като усвояване системата на четене, се изучава. Представянето на дислексичния стил на учене като дарование е много точно. От години ние наблюдаваме, че индивидите, които проявяват дислексични симптоми са високо интелигентни. Заложбите им, които създават уязвимостта и объркващата ги информация от символи, са предимства и много ценни качества в други направления. Например хората, които „виждат” измеримите атрибути в нашия свят разбират интуитивно как работят нещата. Те открива, че имат вродената способност да поправят нещата, да разбират от двигатели, електроника, водопроводна инсталация, строителство, правенето на филми и други области, свързани с тях. Задачите, които изискват способността да се види нещо с образи по един съзидателен и различен начин, са често прости за човек с тези дарби. Ето защо по всяка вероятност толкова много изобретатели, учени, спортисти и творчески личности откриват, че те също имат дислексични симптоми.

След Консулта по Ориентация, Техниките по Овладяване на Символите от Рон Дейвис са използвани, за да подобрят четенето, писането; първоначално чрез решение на объркването, относно буквите, думите, числата, пунктуационните знаци и математическите символи. Процедурите притежават една прекрасна основа в теорията на обучението. Те използват всяко сетиво за обучението и осигуряват интеграционна концепция. Учениците виждат, докосват, обсъждат и оформят като идея информацията, която учат. Прилагането на силен мултисензорен подход осигурява стимулиране на основните части от мозъка и способства за дългосрочното запаметяване.

Ключовете, които Рон ни даде за четирите ключалки в обучението, споменати по-горе, облагодетелстваха нашите клиенти и подпомогнаха напредъка на нашите проучвания за разбиране на дислексичния синдром. Благодарение на нашия напредък в разбирането му, ние разработихме по-ефективни начини за комуникация - чрез опита на дислексиците - със семействата им, техните приятели и работодатели, а също и със самите тях. Потвърждението, дадено ни от нашите клиенти, ни убеди отново и ни вдъхна вяра, че диагнозата е правилна. Всъщност, поне от части да разберем това, което са преживели тези хора, стана възможно.

Когато те получават информация, следствие от тяхното оценяване, те често казват:”Това е. Точно това, което изпитвам.” В този момент те се избавят от тяхната изолация и объркване. И са готови да изпробват промените, които могат да придружават една Терапевтична Програма.

Комбинацията от ученик-учител, споделена с нас от Рон в тази книга, обогатява начина ни да разберем милиони хора, които притежават уникалния стил за учене, наречен Дислексия.

Творбата на Рон ни предостави средства, чрез които да разберем учещия - дислексик. Той разработи набор от ефективни техники, за да посрещнем уникалните нужди при обучението, които в замяна ни върнаха нова, Истинска Надежда за Успех.

Джоан М. Смит – Педагогически

Дипломиран Психолог и Логопед

Бележки на автора

Дарбата на Дислексията” целенасочено е отпечатана с по-едър шрифт, от нормалния и с възможно най-малък брой тирета, за да я направя достъпна и приветлива за дислексиците.



ПРЕДИСЛОВИЕ

(Един епизод от моя живот през 1949 г.)

Часовникът на стената на класната стая тиктака все по-бавно и по-бавно. Тик…так…тик…….

Моля те, побързай! Моля те, побързай! Моля – моля – моля побързай!” Думите излизат като едва чут шепот от устата на малкото момче. Всеки мускул от тялото му е напрегнат. Пръстите му потрепват. Коленете, здраво стиснати, тресящи се, докосват стените в ъгъла. Той се поклаща бавно напред-назад, но е внимателен, за да не отмести сгънатата бяла носна кърпичка, неговия етикет за недостойнство, поставена като флагче на върха на главата му.

Моля – моля!” той въздъхна отново. След това си пое дъх и потрепна. Но това не помогна; нищо не би могло. След минутки започва, най-напред на тънка струйка, после всичкото от него. Той мълчаливо се молеше да не е много, за да не направи локва на пода. Изви се, притискайки лицето си плътно в ъгъла. Китките на ръцете, кръстосани върху скута му, надявайки се да скрие мокрото петно. Сега се радва, че няма да си тръгне от училище по същото време, когато си отиват и другите деца. Вероятно всички те ще са си отишли, когато си тръгне и никой няма да го види; никой няма да му се подиграва. Той се беше надявал най-малко стотици пъти преди това, но може би този път нямаше да чуе онези ужасни думи:

Бавноразвиващ се!”

Бавноразвиващ се!”

Вижте бавноразвиващия се.”

Бавноразвиващият се отново намокри гащите.”

Той се сепна от звънеца, сигнализиращ края на учебния ден. В ъгъла, посред тупурдията и врявата от глъчката на отиващи си деца, момчето седи без да помръдва, надявайки се никой да не гледа към него. Ако можеше да бъде невидим, щеше да бъде. Не посмя да помръдне, докато стаята не утихна, не посмя да издаде звук.

Когато шумът заглъхна, тиктакането на часовника се ускори. Тик…тик, так!

Едва на глас момчето прошепна нещо, което само то щеше да чуе.

Какво каза?”. Гръмкият глас избухна точно зад него.



Ако вече не го беше направил, щеше отново да се напишка. Той се притисна в ъгъла толкова силно, колкото можеше и се опита да бъде толкова малък, колкото можеше да бъде.

Една от ръцете, която го сложи в ъгъла, го сграбчи за рамото и го блъсна грубо. „Какво каза?” – изиска гласа.

Помолих Бог да не ме карат да седя в ъгъла никога повече.”



Онази детска молитва е единствената причина за тази книга.

Благодарности

Въпреки че името на Елдън Браун и моето са на корицата на тази книга, ние не сме единствените й създатели. Съпругата ми Алис работи толкова здраво, за да постави тази книга в ръцете ви, колкото ние. В допълнение, като наш редактор, тя посредничеше в конфликтите, за да изглади „настръхналата перушина” и лекуваше нараненото ни его.

Още двама души заслужават специални благодарности: Д-р Фатима Али, която е Директор на Съвета по Проучване на Четенето и мой ментор от 1981 г. и Лари Дж. Рочестър, без чиято помощ ние никога нямаше да започнем.

Другите, които ни дадоха вдъхновение и подкрепа да го извършим са:

Ракайя Ансари, д-р Ричард Бласбънд, Алийз Хелмик Дейвис, Кортни Дейвис, Сара Дър, Джим Евърс, Бил и Шарлот Фостър, д-р Луис Ган, Джеф Гършоу, д-р Албърчт Гийз, Д-р Брайън Халеви-Голдмън, Бет Грей, Крис Джаксън, Бети Ан и Делия Джуда, Кейт и Джун Монагън, Вики Морган, Джаклин Прат, Дана Ралмън, Мерилин Розентал, Д-р Бари Шварц, Д-р Джоан Смит, Джил Стоуъл, Дороти Таунър.

Накрая искам да изкажа благодарности на хилядите дислексици, които преминаха през вратите на Съвета по Проучване на Четенето и на онези, които идват всяка седмица. Те са онези, които отговарят на моята молитва и ми помагат най-накрая да изляза от моя ъгъл.



ДАРБАТА НА ДИСЛЕКСИЯТА

Част Първа

Какво Всъщност Представлява Дислексията

Глава 1

Подчертаният Талант

Обикновено, когато хората чуят думата Дислексия, те си мислят единствено за четене, писане, правопис и математически проблеми, които едно дете има в училище. Някои я асоциират само с обръщането на думата и буквите, някои само с бавно научаване. Почти всеки я смята за някаква форма на обучителна неспособност, но обучителната неспособност е само едното лице на Дислексията.

Веднъж, като гост на телевизионно шоу, бях попитан за „положителната” страна на Дислексията. Като част от моя отговор аз изредих около дузина известни дислексици. Водещата на шоуто тогава коментира: „Не е ли изумително, че всички тези хора могат да бъдат гении, въпреки, че имат Дислексия?”

Тя пропусна същността. Тяхната гениалност не се е проявила въпреки Дислексията им, а именно поради нея!



Известни Дислексици:

Ханс Кристиян Андерсен, Хари Белафонте, Александър Греъм Бел, Джордж Бърнс, Стивън Дж. Канел, Шер, Уинстън Чърчил, Леонардо да Винчи, Уолт Дисни, Алберт Айнщайн, Хенри Форд, Дани Глоувър, Уупи Голдбърг, Брус Дженър, Джей Лено, Грег Луганис, Генерал Джордж Патън, Нелсън Рокфелер, Джаки Стюърт, Куентин Тарантино, Удроу Уилсън, У.Б. Йитс.

Да имаш Дислексия не прави всеки дислексик гений, но е добре за самочувствието на всички дислексици да знаят, че техния мозък работи точно по същия начин като мозъка на великите гении. Също е важно за тях да знаят, че имайки проблеми с четенето, писането и правописа, или математически затруднения; това не означава, че са тъпи или глупави. Същата, ментална функция, която произвежда гения, може да произведе и тези проблеми.

Менталната функция, която причинява Дислексията е дарба в най-истинския смисъл на думата: естествена способност, талант. Това е нещо специално, което прави индивида да изпъкне.

Не всички дислексици развиват едни и същи дарби, но имат със сигурност общи ментални функции. Ето и основните способности, които всички дислексици споделят:



  1. Те могат да използват способността на мозъка си за да променят и създават възприятия (първоначалното умение)

  2. Те са силно осъзнати в заобикалящата ги среда.

  3. Те са по-любопитни от обикновените хора.

  4. Те мислят основно в картини вместо с думи.

  5. Те са с високо интуитивни и проницателни.

  6. Те мислят и възприемат многоизмерно (използвайки всички сетива).

  7. Те могат да преживеят мисълта като реалност.

  8. Имат живо въображение.

Тези осем базисни умения, ако не се потиснат, обезсилят или разрушат от родителите или в процеса на обучение, ще дадат резултат в две характеристики: по-висока от нормалната интелигентност и необикновени творчески умения. От тях дарбата на Дислексията може да изплува – Дарованието на Съвършеното Умение.

Талантът на умението се развива в много направления и много области. За Алберт Айнщайн е била физиката; за Уолт Дисни – изкуството; за Грег Луганис – спортната доблест.



Парадигма на изобретателността (находчивостта)

За да променим нашата перспектива за Дислексията от неспособност към талант, ние трябва да започнем с ясно и точно да разбираме какво всъщност е Дислексията и какво я причинява. Правейки това ще ни разкрие позитивните както и негативните аспекти на ситуацията, и ще ни позволи да видим как Дислексията се развива. Тогава идеята да я коригираме няма да ни изглежда пресилена. Извървявайки една стъпка извън коригирането на проблема, ние също можем да разпознаем и изследваме това състояние като дарба, каквото всъщност е.

Преди дислексикът да може изцяло да осъзнае и оцени позитивната страна на Дислексията, ще трябва да се захване с негативната такава. Това не означава че положителната страна няма да излезе на повърхността, докато не се разрешат проблемите. Талантът винаги е там, дори и да не е осъзнат, що е то. Де факто, много възрастни дислексици използват положителната страна на Дислексията в техния професионален живот без дори да осъзнават това. Те си мислят, че просто са „намерили цаката” как да правят нещата, без да осъзнават, че специалния им талант идва от същите ментални функции, които им пречат на способността да четат, пишат или да спелуват добре.

Най-общата неспособност на Дислексията се появява в четенето, писането, спелинга или математиката; но има и много други. Всеки случай на Дислексия е различен, тъй като Дислексията е Състояние, което самите дислексици създават. Няма двама дислексика, които да са го създали по точно един и същи начин.

За да разберем „Дарбата на Дислексията”, ние се нуждаем от това да видим обучителната неспособност, позната ни като Дислексия, от различен ъгъл.

Дислексията е резултат от талант, свързан с възприятието. В някои ситуации талантът се превръща в склонност. Индивидът не осъзнава, че това се случва поради използването на таланта, който е интегриран в мисловния му процес. Всичко това започва в твърде ранна възраст и сега изглежда толкова естествено както дишането.



Глава 2

Неспособността за Научаване

Дислексията беше първия генерален термин, използван за описване на разнообразни проблеми в обучението. Поради това можем да наречем термина „Дислексия” Майка на Неспособностите за Научаване. Сега повече от 70 наименования се използват, за да опишат нейните вариации и аспекти.

Първоначално изследователите са мислели, че дислексиците имат някаква форма на мозъчно или неврологично увреждане, или вродена, непоправима малфункция, която се намесва в мисловните процеси, необходими за четене.

По-късно в края на 20-те години на миналия век, д-р Самюел Тори Ортън предефинира Дислексията като „страничен, паралелен продукт на мозъка”. Това означавало, че лявото полукълбо на мозъка извършва онова, което дясното би трябвало да прави и дясното полукълбо „вършело работата” на лявото. Това е била само една теория, дълго време преди той да реши, че е неправилна. След това той въвежда втора теория, казвайки, че Дислексията била „Смесена хемисферична доминация”. Това означавало че понякога дясното полукълбо на мозъка е извършвало онова, което лявото би трябвало да прави и обратното.

Днес има много различни теории за това какво представлява Дислексията и какво я причинява. Повечето от тях са били формулирани, за да обяснят симптоматиката или характеристиките на Дислексията – и защо неспособността се случва.

Една Нова Перспектива

Теориите и процедурите в тази книга бяха развити не за да обяснят естеството на проблема, а за да обяснят защо той може да бъде коригиран. Теориите бяха разработени по време и след развитието на коригиращите процедури, описани в последните глави. Тъй като аз използвах „ретроспекция” и защото имах опита от първа ръка, тъй като съм дислексик, моята е изцяло различна перспектива.

Това, което открих е: Дислексията не е резултат от умствено увреждане или неврологично такова. Нито пък е причинена от малформации на мозъка, вътрешното ухо или очната ябълка. Дислексията е продукт на мисълта и специален начин да реагираш на чувството на обърканост.

Две разновидности на мисленето

Широко разпространено е вярването, че човешките същества мислят по два различни начина: „вербална концептуализация” и „невербална концептуализация”.

Вербалната концептуализация означава, че мислим със звуковете на думите. Невербалната концептуализация означава, че мислим на ум с картини за понятията и идеите.

Вербалната мисъл е линейна във времето. Тя следва структурата на езика. Когато я използва, човек съставя на ум изречения – по една дума в определен момент. Вербалното мислене идва на ум с почти същата скорост както речта. Нормалната реч има скорост от около 150 думи в минута или 2,5 думи в секунда.

Един обигран радио-говорител или аукционер може да стигне до 200 думи в минута. Електронно преправената реч може да остане разбираема за един внимателен слушател като се увеличава скоростта й до 250 думи в минута. Това е по същество максималния лимит на вербалната концептуализация.

Невербалната мисъл е еволюционна. Картината „расте” тъй като мисловния процес добавя повече понятия (концепти). Невербалната мисъл е много по-бърза, вероятно хиляди пъти по-бърза. Всъщност трудно е да се разбере невербалния мисловен процес, защото той се случва толкова бързо, че не го осъзнаваш, докато го правиш. Обикновено невербалното мислене е подсъзнателно или е долу, под съзнателната представа.

Хората мислят и по двата начина – вербален и невербален, но бидейки човешки същества, ние имаме склонност да специфицираме. Всеки човек ще практикува единия начин като първоначален такъв за мислене и другия като вторичен.

През периода, когато аспекта на обучителната неспособност на Дислеския се формира, във възрастта между 3 и 13 години, потенциалният дислексик задължително трябва да е първоначално невербален мислител – т.е. човек, който мисли в картини. За да се види как този начин на мислене допринася за неспособността на дислексика да учи, трябва да огледаме нашия език (автора има в предвид английски език). Ние можем да считаме езика като огледало на мисловния процес. В противен случай езикът би бил далеч по-сложен за когото и да било да го научи.

Езикът се състои от символи. Символите са съставени от три части:


  1. Какъв звук наподобява символът.

  2. Какво означава символът.

  3. Как изглежда символът.

Когато ние използваме вербалната концептуализация, ние мислим със звуковете на езика. Ние, де факто, продължаваме един вътрешен монолог от мисловни изказвания, въпроси и отговори. Някои хора вербализират тези концептуализации, говорейки сами на себе си на глас. Това е бавен процес, но е единствения, който може да придаде смисъл на изречение, лесен е за схващане; дори някои от думите да не са напълно разбрани.

Слушайки едно изречение на ум, може да помогне в разбирането му, защото всички символи (букви и звукове) не винаги се появяват в последователност, която прави смисъла на изречението разгърнат, като че ли е било прочетено. Например не може да кажете дали едно изречение на английски език е изказване или въпрос, докато не стигнете до края му и да откриете дали е последвано от точка или въпросителен знак, нали?

Ако ние използваме невербалната концептуализация, ние мислим със смисъла на езика като формираме умствени картини на неговите понятия и идеи. Картините не са просто визуални. Те са по-скоро като триизмерни, мултесензорни филми. Те се променят и еволюират сякаш изречението е прочетено. Процесът е много пъти по-бърз от вербалната концептуализация. Но това не представлява проблем, защото някои части от езика са по-лесни да се изобразят като понятия и идеи, отколкото други.

Не забравяйте, че дислексиците имат малък или нямат вътрешен монолог, ето защо те не чуват това, което четат, докато четат на глас. Вместо това, те съставят умствени картини, добавяйки им смисъл – или образ на смисъла – на всяка нова дума, на която се натъкнат.



Два вида думи

Думите, които описват реални неща не причиняват на дислексиците много неприятности.

В невербалното мислене, ние можем да мислим с думата „слон” лесно, ако ние знаем как изглежда един слон. Животното, което наричаме „слон” е буквалното значение на думата „слон”. Гледайки неговата картина, виждаме неговото значение. Ние можем да мислим с думата „дом”, ако можем да изобразим мястото, където сме живели. Може да мислим със съществителни имена като „училище”, „книга”, „хартия” или „молив”, стига да знаем как изглеждат. Можем да мислим с глаголи като „летя”, „спя”, разглеждам” и подобни на тях, защото ние сме виждали или преживявали действията, които думите описват.

Това е невъзможно за невербалния мислител да мисли с думи, чието значение не може да бъде изобразено. Знаейки как неопределителния член на английски език „а” изглежда, ни позволява да мислим с „а” за него. Без дори да знаем как изглежда and или „the”, те ни позволяват да мислим за тях с тези думи. Виждайки буквите T-H-E на думата „the” не дава разбиране за нейното значението. Единствената достъпна картина са формите на самите букви. Когато използваме процеса на образност на невербалното мислене, ние не сме способни да създадем образ на смисъла на думата като предмет или действие.

Ако четем изречение, докато използваме вербалната концептуализация, виждайки думите като „а”, and и the, това няма да създаде проблем, защото ние знаем как те звучат. Ние ще си създадем картина за значението на едно изречение само тогава, когато напълно сме го прочели. Дори ако не знаем точното значение на тези думи, ние няма да имаме проблем, защото цялостната идея на изречението ще бъде разбрана, след като сме приключили с четенето му и го слушаме мисловно.

Четейки същото изречение, докато използваме невербалната концептуализация, ще произведе дислексични симптоми. Картината на смисъла на изречението еволюира, докато четем. Еволюционното развитие на картината бивайки оформено от изречението е стопирано всеки път, когато смисъла на непозната дума не може да бъде инкорпориран в цялостната картина. Проблемът се усложнява всеки път, когато се натъкваме на дума, чието значение няма съответната ментална картина. Ние стигаме до края на изречението със серия от несвързани картини, с празни места между тях.

В невербалната концептуализация всеки път, когато процеса на изграждане на картина е стопиран, индивидът ще изпита чувство на объркване, защото картината бивайки съставяна, става все по-разбъркана и несвързана. Използвайки концентрация, читателят може да избута назад празните места и да продължи, но ще се почувства все по-объркан, колкото повече напредва с четенето. В края на краищата той ще достигне своя праг на обърканост.

В този момент, индивидът става дезориентиран. Дезориентацията означава, че възприятието на символите е променено и става изопачено, така че четенето или писането са трудни, или дори невъзможни. Ироничното е, че това „превключване” на възприятието е точният механизъм, който дислексиците са намерили за ползотворен да разпознават реалните предмети и събития в тяхната заобикаляща среда преди да са започнали да се учат да четат.




Каталог: 07knigi


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница