Per aspera ad astras



страница5/10
Дата06.05.2017
Размер1.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Глава 16

Първият Учебен Ден

За да видим ефектите от невербалното мислене върху П.Д нека да го превърнем в шест-годишно момче и да го изпратим в първи клас. Няма значение колко подготвен е той за този ден и няма значение с колко ентусиазъм е гледал той към него, реалността е ужасяваща.

Той е на странно място. Там той седи. Той е изплашен до смърт. И би предпочел да е на всяко друго място на света, отколкото там където е.

А сега някаква странна жена се приближава до черната дъска с тебешир в ръката и пише буквите C-A-T (котка). Тя се обръща към децата и казва: „Кой знае какво е това?” Някои от другите деца вече са научили думата, но П.Д не знае. Дори, когато те казват „котка”, той не прави връзката. Очертанията на буквите не формират нищо подобно на неговата ментална картина на котка.

Когато той гледа линиите на дъската и не разпознава какви са, той изпитва чувството на объркване. Оттогава объркването автоматично включва областта на мозъка, която изменя перцепциите. С едно мигване на очите неговият мозък гледа на думата в най-малкото четиридесет различни конфигурации. Той възприема думата напред, назад, обърната наопаки и плуваща в пространството от различни перспективи.

Тогава с друго премигване, защото той все още не я е разпознал, думата ще бъде раздробена на съставните й части и събрана отново във всяка възможна конфигурация, точно като образа на бялата, пухена котка, когато той беше на две години. Само че този път това не проработи.

П.Д. не е наясно, че неговия мозък просто взима наведнъж всички онези несъвместими парчета от данни. Най-много да забележи, че нещата може да са станали неясни за двете премигвания с очи. Той може би е изпитал чувството, че се носи из въздуха или че потъва и малко гадене в стомаха. Но най-много от всичко той си остава объркан.

(На стр. 84 са показани 40 различни вариации на думата КОТКА за дислексика).



Озадачен

За първи път през живота му специалният метод на П.Д. за разпознаване на нещата не проработва. Той не само се е провалил в разпознаването на думата и отърваването от объркването, но това е направило думата най-малко четиридесет пъти по-объркваща. Той се опитва да разбере думата не като символ, а като предмет.

Ако учителката му беше показала истинска котка, П.Д. щеше да я разпознае с две премигвания на очите си, дори и тя да беше свита на кълбо пухена топка. Той бе направил това три години преди да влезе в класната стая. Но учителката не му показва котка; а му показва думата КОТКА. Неговият мозък ще представи същата функция за разпознаване на предмета почти мигновено произвел многобройни дислексични изменения на думата, но без никакво решение на объркването.

Ако ние погледнем на това от различна перспектива, П.Д просто е сложил най-малко 40 части от данни в неговия компютър. 39 от тях са некоректни.

Единственият метод, който малкия П.Д. има, за да определи коректната информация е процеса на елиминация. Затова без да има някой, който да му покаже или каже как да го направи, тай вероятно ще го направи сам.

Понякога след като процесът на елиминация е започнал, учителката се приближава и казва нещо като:”П.Д., миличък, не трябва да отгатваш. Тук, опитай…” Това, което той прави прилича на отгатване, но не е така.

По това време малкият П.Д. прави всички неща, които трябва да направи, за да разпознае думата КОТКА, той вероятно ще представи най-малко четири хиляди пъти повече изчисления в мозъка си, отколкото другите деца. Истина е че той може да мисли между 400 и 2000 пъти по-бързо, отколкото повечето други деца. Но именно защото той трябва да прави това най-малкото 4000 пъти повече, той ще изглежда много бавен.

Невалидност

Учителската забележка може да изглежда тривиална, но тя е съществена за създаването на Дислексия. Докато някой не каже на П.Д., че неговата работа с некоректната информация и объркването е грешна, той няма да показва емоционална реакция, свързана с неспособността за учене на Дислексията.

Ако невалидността се случи в детската градина, той ще развие Дислексия в детската градина. Ако тя не се случи до трети клас той няма да има Дислексия в трети клас. Борбата му да разбира ще си е там, но П.Д. няма да осъзнава, че е различен от другите деца и няма да изгуби чувството си за самоуважение.

Дори малкият П.Д. не е наясно, че използва процеса на елиминация. Той не е наясно, че има най-малко 39 части от некоректна информация за всяка три-буквена дума, която не е успял да разпознае.

Той не осъзнава, че процеса, който той използва, за да елиминира некоректната информация, е единствения на негово разположение, ако той иска да достигне до правилния отговор. На неговата възраст той не знае разликата между отгатване и правене на грешка. Що се отнася до него, той допуска грешки. Никой не обича да прави грешки, ето защо П.Д. има естествената човешка реакция към грешките. Той се ядосва. Не след дълго неговата емоционална реакция ядосва учителката. Тя от своя страна ядосва училищната администрация и те ядосват родителите на П.Д.

Някой все пак трябва да каже на родителите на П.Д., че е незрял или бавноразвиващ се, или нещо такова. Те обикновено не използват думи като глупав или слабоумен, но посланието е ясно.

Веднъж след като П.Д се нервира, че допуска грешки, всеки неминуемо ще се ядосва с него, ето защо той става изключително разстроен. Той е разстроен, защото тези думи трябва да са лесни, така лесни както всичко останало. Но те не са; те са невъзможни.

От тази гледна точка П.Д. придобива емоционален дистрес и се нуждае да се превърне в напълно завършен дислексик.



Глава 17

Възрастта на неспособност

На около девет години, когато той е в трети клас, младият П.Д. достига границата на фрустрация. Ако не намери начин да преодолее проблема с думите, да мине под него, да го заобиколи или да премине през него, той ще заседне в трети клас до края на живота си. До сега училището е станало мъчение, ето защо той е отчаян.

П.Д. започва да решава проблема си. Той намира ментални трикове и хитринки като автоматичната меморизация и асоциация на звукове, песни и рими – и най-лошото от всичко концентрацията. Това му позволява да функционира в света на думите. Всеки е доволен от него сега, защото той накрая е постигнал някакъв прогрес. Накрая е започнал да учи уроците си, но уроците могат да направят малко за неговото истинско учене. Уроците, които учи ще съставляват неспособността му до живот. Те са задължителното поведение. Като най-добро нещо, те ще му позволят да продължи в училище като “бавен” ученик, който “се старае много.”

П.Д. е започнал процеса на натрупване на своите “стари решения”. Той започва да променя ограничението в неспособност. Това е било ограничение, защото той е трябвало да проявява хиляди пъти повече изчисления, отколкото другите ученици, за да разпознае три-буквена дума. Това ще се превърне в неспособност, защото той няма контрол върху “старите си решения”. Те контролират него.

Ако П.Д. се обучава в специален образователен клас, той ще има възможност да постигне повече от тези хитрости, отколкото ако той остане в обикновен клас. Специални обучители-учители са обикновено много добри в продължаването с техните собствени “стари решения” към техните ученици. Това може да направи да се появи малък прогрес, постигнат от децата. За съжаление, специалният образователен клас също понижава самооценката на П.Д. дори още повече. Да бъде в такъв специален клас го убеждава извън всякакво съмнение, че на него му липсва интелигентност. В първи клас те само са му загатвали за неговата глуповатост. Сега тя е потвърдена.

Ако той не е поставен в специален образователен клас, П.Д. може би ще изостава с около година или дори две по време на началното училище. Да бъде с година или две по-голям от другите деца вероятно ще е срамно за него в класната стая, но неговият ръст и напреднало развитие във физическото възпитание, музиката и изкуствата, както и междучасията, и след-училищните занимания, ще бъдат негово предимство.

За да компенсира и да намери друга форма на самоуважение, П.Д. може да възприеме различни интереси, като никой от тях няма нищо общо с четенето и писането. Това може да е спорт, визуални изкуства , музика или драма. Това може да е бунт. Ако той реши да е “лошо дете” като самоотбрана и да създава неприятности на родителите си и учителите, той може да открие, че е истински талант в нарушенията.

По време на тийнейджърските си години, неговият талант да уголемява ситуациите и да мотивира другите може да му поднесе възможности за лидерство, независимо дали в училищния клуб, спорта, на почасова работа или в банда.

Ще бъде лесно да обвиним образователната система за проблема Дислексия, но съобразно основните предпоставки на Дислексията, представени тук, е ясно, че дислексика създава състоянието. П.Д. е отговорен за всички действия, които произвеждат неспособността за учене. Той сам се е научил да променя своите перцепции. Ако ние се опитаме да поставим отговорността някъде другаде, неговия проблем никога няма да бъде решен. Разбира се той не е бил наясно за своите действия, но това не променя факта, че само П.Д. може да отмени това, което е направил.

Дислексикът пораства

За П.Д. учебните часове, които включват четене и писане са стаи за ментално мъчение. Той научава много от това, което е преподавано по изкуствата, музиката и науката, защото учителите по тези предмети се осланят на вербалните инструкции и демонстрациите. Но неговите тест-рузултати са ниски, дори и по предметите, които харесва. Тъй като всеки казва, че образованието е важно, П.Д. завършва училището толкова, колкото може да толерира. Той може да изпадне от гимназиалния курс на обучение и да започне работа, която му позволява да използва прекрасните си умения на механик. Той може да остане в гимназията и да и да се развива в спорта, изкуствата или драмата. Ако е късметлия, може и да си намери приятелка да му помага в заниманията по английски.

По-късно той може да се бори в колежа и да влезе в бизнеса, неговото ниво на четене го принуждава да действа на полуграмотна основа, когато писмената комуникация е засегната.

Все още Използвайки Талантите

Каквото и да прави П.Д. той не е изгубил основната си дарба, която е развил наблюдавайки даден предмет или ситуация и “просто знаейки” какво е това. Тъй като продължава да изследва света, той също развива умението интуитивно да разбира как сработват нещата. Той е имагинативен и изобретателен. Той е визуално и кинестетично ориентиран. Той е способен да взема решения в движение и да реагира бързо. Той е добър спортист, умело води разговор, продавач или разказвач. Ако самочувствието му падне доста ниско, той може да стане социално неуместен. Дори и тогава, той ще намери начин да поддържа най-малкото слабо самочувствие, дори и това да е за емоционална сметка на другите.

Все още той има ниско мнение за себе си, защото той е прекарал половината си живот слушайки хората да го описват като напълно или прикрито глупав, или с вреден недъг. Той тайно крие своята неспособност да чете добре и изобретява още повече трикове и хитроумни приспособления да бие системата на писмената дума.

Откритието

През 1980 г. аз имах късмета да открия как да коригирам сериозните перцептивни изменения, които бяха моята ежедневна реалност за 38 години.

Работех като скулптор, когато един друг артист ми писа и помоли за моята техника на скулптура. Неговото писмо беше пропито с молба, така че започнах работен процес за композиране на отговор. Часове по-късно след внимателно обмисляне аз открих, че писмото беше тотално нечетливо – само гроздове от несмислени драскулици, които никой никога не би могъл да прочете.

Месеци по-късно, ми просветна, че когато пишех писмото, аз бях фокусиран в моя съзидателен процес. Аз се чудех дали това не влоши дислексия ми. Инженерът в мен осъзна, че ако моята Дислексия може да бъде променена от нещо, което правя умствено, е невъзможно да бъде структурен проблем, а трябва да е функционален проблем. Затова трябваше да има нещо, което можех да правя ментално, за да коригирам моята Дислексия. Това беше моята първа стъпка като изследовател в областта на неспособността за учене.

Три дни по-късно, аз се опитах да определя как да коригирам моите перцептуални изкривявания. Аз отидох в библиотеката, взех “Островът на Съкровищата” и за първи път през живота си прочетох книга от корица до корица само за няколко часа.

Оттогава аз работя за развитие на техниката, основана на моето откритие. Имах удоволствието да помогна на повече от 1500 дислексични деца и възрастни да се научат да накарат думите – и света – да стоят спокойни.

По продължението на пътя П.Д. може да участва в семинари и курсове за самоусъвършенстване, които ще помогнат да се “излекува” или да си помогне да се справи с неспособността си. Някои трябва да помогнат. Някои може би ще въведат нови задължителни решения под формата на условно поведение. Някои могат да му помогнат да научи неща, които нямат нищо общо с четенето и писането. По-вероятно е той да открие начини просто да прави това, което може да прави добре и да избягва другото, с което не може да се справя. Ако има работа, която изисква от него да пише доклади, той ще намери някой друг да го върши вместо него.

Един ден той може би ще открие, че има таланти във визуалните изкуства като скулптурата. Всъщност, тъй като той може да визуализира формата, която иска да направи на скулптура, той може да го направи без усилия. За да направи бюст всичко, от което се е нуждае е да постави образа на нечия глава вътре в парче дърво или глина и да извие излишния материал от краищата. Или може да постави един образ на глава на масата и да го напълни с материали сякаш е бил невидим калъп.

Този последен специфичен пример е от моя собствен живот. Всъщност много от преживяното от малкия П.Д е наистина онова, което е преживял малкия Р.Д. – Рон Дейвис.



Част Трета

Дарбата

Надареният Винар

Марк беше на осем, когато дойде в Съвета по Проучване на Четенето. Той се беше борил през втори клас, но се представяше под нивото на първи. Неговите учители бяха предложили да бъде тестван за неврологично увреждане. Това нямаше смисъл за неговата майка. Въпреки че той се справяше лошо в училище, тя знаеше, той има специални дарби в много области.

Семейството на Марк беше четвърто поколение винопроизводители. Когато той беше на четири, неговият баща го заведе в лозята и винарната. За Марк изкуството и науката за витото го забавляваха като игра. На шест-годишна възраст той можеше да каже кога е точното време за беритба и за мачкане на гроздето. Той просто знаеше кога захарността е точна или киселинността не е. Той можеше да каже кога ферментацията е приключила, кога да се премести виното от каците в бидоните и от тях в бутилки. Ако го попитахте как знае всичко това, той просто би почукал отстрани на главата си с пръст. Неговият прадядо имал същия усет към гроздето, отчитайки великолепната дарба, който един винар маже да притежава.

Когато майка му прочете една история в местния вестник за нашите занимания, списъка с дислексичните симптоми, който бях предоставил на репортера, “хвана” окото й. Единият беше способността за интуитивно мислене, при която някои дислексици просто знаят нещата без съзнателно да разбират как и защо.

Тя обясняваше: “Симптомите в статията отговаряха на толкова много неща, които съм забелязала при Марк, когато той беше малък. Той рядко плачеше. Той проходи преди да пълзи. Той започна да говори много по-рано преди децата на мои приятелки. Той можеше да си спомня случки отлично, дори и онези, които са се случили, през ранното му детство. Да, той едва можеше да каже азбуката и или да каже по букви своето име. Аз никога не бях чувала по този начин да се описва Дислексията преди това, но той прилепна на моя син като ръкавица. До тогава си нямах и представа, че специалните способности на Марк и неговите проблеми с ученето са свързани”.

Глава 18

Да Разбереш Дарованието

Както негативната страна на Дислексията, където няма двама хора с еднакви неспособности, така и дарбата на Дислексията е различна за всеки. Все пак има основни характеристики, които всички дислексици притежават.

Както негативния аспект, дарбата на Дислексията е развиваща се. Тя трябва да порасне. Тя трябва да бъде развита от дислексика. С времето се променя. Често тя не се развива напълно, докато дислексика е бил извън училище за няколко години. Вероятно годините на промеждутъка са един вид период на възстановяване.

Евентуалният дар на Дислексията ще бъде подаръка на овладяването.

Дислексикът ще бъде способен да овладява много умения по-бързо, отколкото средния човек може да разбере и възприеме.

Дарбата на овладяването е акумулация на разнообразни характеристики на индивидуалните базисни способности. Тя започва с характеристиката на невербалната мисъл.



Картинното Мислене

Първоначалният мисловен процес на дислексика е състояние на невербално картинно мислене, което се проявява като 32 картини за секунда. За една секунда вербалният мислител може да има между две и пет мисли (индивидуални концептуализирани думи), докато картинния мислител може да има 32 (индивидуални концуптуализирани картини). Математически, това се случва между шест и десет пъти в мислите.

Също има принцип, изразен чрез старата пословица “Една картина струва колкото хиляда думи”. Мислителят в картини може да мисли с една картина за концепция, която би изисквала стотици или хиляди думи, за да се опише. Теорията за относителността на Айнщайн му се присънва през деня като видение, в което той пътува покрай лъч светлина. Неговото видение е продължило само секунда, но и досега поражда голям брой учебници, които се опитват да го обяснят. За Айнщайн концепцията е била проста; за обикновения човек тя е почти неразбираема.

Мисленето в картини е оценено като цяло, че е от 400 до 2000 пъти по-бързо от вербалното мислене. Очевидно то варира от комплексността на индивидуалните картини. Но в това има много повече, отколкото просто разликата в скоростта. Картинното мислене е много по-съвършено, задълбочено и всестранно.

Вербалната мисъл е линейна във времето, изразена е в правенето на изречения като една дума е в определено време, докато картинното мислене е еволюционно. Картината нараства като менталния процес добавя под-концепти към общата концепция.

Картинните мисли са толкова пълни и задълбочени, колкото тези ментални картини са прецизни в изобразяването на смисъла на думите, които човек би използвал да опише същите мисли.

Ние можем да кажем, че картинните мисли са съществени, докато вербалните мисли са значими звуци.

Интуицията

Единственото неудобство на картинното мислене е, че човек правейки го не е осъзнат в индивидуалните картини както те се появяват. Това става толкова бързо. Да осъзнаеш реалността е съвкупност от време и изисква нещо да бъде регистрирано съзнателно в съзнанието на индивида. При хората това е съвсем последователно на 1/25 от секундата. В думите един стимул трябва да бъде представен за 1/25 от секундата, за да се регистрира в съзнанието на човек.

Ако стимулът е представен за повече от 1/25 от секундата, ние сме го осъзнали. Това се нарича знание. Ако стимулът е представен за по-малко от 1/25 от секундата, но по-дълго от 1/36 от нея, това попада в категорията на подсъзнателното. Нашият мозък го улавя, но ние не разбираме какво се случва. Ако това е част от континуума, то се слива с картини, които го предхождат и следват. Ако стимулът не е представен за най-малко 1/36 от секундата, ние дори не го улавяме и подсъзнателно. То минава толкова бързо през мозъка, за да бъде уловено изобщо.

Картинното мислене изглежда се случва последователно за около 32 картини за секунда или честотата е 1/32 от секундата, същата скорост е на примигването на окото. С други думи това е скоростта на мигването на окото.

Това е някак си по-бързо от случващото се от момента на осъзнаване, който е 1/25 от секундата, но по-бавно от подсъзнателния лимит от 1/36 от секундата. Ето защо картинното мислене попада в подсъзнателната лента.

Мозъкът приема мисълта, но човек не е осъзнал какво се е случило. Като резултат, ние започваме да разбираме интуицията, защото картинното мислене е същото като интуитивното мислене. Човек осъзнава продукта на мисловния процес веднага щом се появи, но той не е наясно с процеса, когато се случва. Човек знае отговора без да знае защо това е отговора.

Много дислексици намират начин да поведат подсъзнателния мисловен процес към съзнанието. Ако те мислят за нещо интересно, те могат да се дезориентират в мисълта и да виждат индивидуални картини в момента на тяхното появяване. Когато те правят това, това се нарича бленуване. Родители и учители са много критични към бленуването, но не би трябвало да бъдат. Всъщност, те трябва до го окуражават при всяка възможност. Бленуването е процес на гениалността, както Айнщайн и други са го потвърдили отново и отново.

Многоизмерната Мисъл

Дезориентацията добавя размер на мисловния процес. Мисленето не е вече подсъзнателно или само в картини. Многоизмерната мисъл използва всички сетива.



Случката на Съзнанието

Телевизионните кадри се появяват на екрана със скорост от тридесет кадъра в секунда, достатъчно бързо, за да излъжат окото да вижда гладко движението. Модерното кино прожектира 24 кадъра за секунда и лъже очите ни за повечето време, но случайно ние виждаме камерата на оператора да се върти в обратна посока. Старите неми филми са заснети за 16 кадъра в секунда, появява се забележимо внезапно. Нашият мозък може лесно да улови прескачането между индивидуалните картини.

  1. познаване на индивидуалните картини

  2. подсъзнателно приемане на индивидуалните картини

  3. немите филми

  4. модерните филми

  5. 30 кадъра в секунда

  6. примигването на човешкото око – 32 кадъра в секунда

  7. несъзнаване на индивидуалните картини

  8. реч – 2 или 3 думи за секунда

  9. кадри за секунда

  • в повечето страни извън северна Америка телевизиите пускат 25 кадъра в секунда.

Когато дезориентацията се случва, мозъкът не вижда вече каквото виждат очите, а това което човека си мисли че вижда, въпреки че очите са го видели. Мозъкът не чува повече каквото ушите чуват, а това което човека си мисли че чува, въпреки че ушите са го чули. Тялото не чувства повече това, което неговите сетива чувстват, а това което човека си мисли, че чувства и т.н.

Един аспект от многоизмерното мислене е способността на този човек да преживява мислите си като реалност.

Реалността е това, което човек приема да е, а дезориентацията изкривява перцепциите. Мислите на човек се превръщат в личностни перцепции, така че мислите са реалност за този индивид.

Съзидателният Процес

Ако “необходимостта е майка на откритията”, то тогава многоизмерната мисъл трябва да е неин баща. Тази концепция ни помага да разберем как Леонардо да Винчи би могъл да концептуализира подводните дълбини 300 години преди да се открие уреда, който може да изпомпи водата оттам. Ние виждаме как той е могъл да предвиди хеликоптер 400 години преди да има двигател, който да го задвижи. Има известно съмнение, че Леонардо е преживял полета и подводното пътуване стотици години преди те да се превърнат в реалност. Неговата многоизмерна способност му позволява да преживее своите мисли като реалност и да нарисува резултатите за всички останали да ги видят.

Разбира се вероятно е имало хора по времето на Леонардо, които са считали тези идеи за лудост.

Картинка Стр. 103

Леонардо е визуализирал човешкия полет в тази скица на хеликоптер. Това е описано в ръкописната му бележката като “огледален образ”, който е използвал в своя бележник.

От по-тъмната страна ние можем да започнем да разбираме защо менталните институции имат множество хора в тях, които са абсолютно убедени, че са Исус Христос или Наполеон. Техният проблем е, че те не могат да разграничат разликата между имагинерната реалност и реалността, споделена от повечето хора.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница