Per aspera ad astras
Глава 28 Освобождаване и Преразглеждане
Изтегляне 1.92 Mb.
|
| Глава 28
Освобождаване и Преразглеждане Тъй като дислексиците развиват ориентационни умения, ще стане очевидно, че ако окото на разума не се мести, няма грешки. Когато те станат по-осъзнати в тяхното състояние на ориентация, те ще забележат, че когато тяхното око на разума се премества, те се дезориентират. След като са дезориентирани, те ще направят грешки при четенето или някое „старо решение” автоматично ще се включи. Това би изглеждало, че следващото логично умение за развитие би бил метод за задържане на окото на разума на ориентационната точка. Това е просто за правене и повечето ученици ще опитат. За съжаление, това обикновено дава като резултат главоболие. Вероятната причина е, че окото на разума не се премества наистина от само себе си. Ученикът, на подсъзнателно ниво, го кара да се мести. Да го мести това е твърдо установен навик. Научавайки за ориентацията и ползата от това да не мести окото на разума, няма да предпази ученика от постигането на естествената реакция на объркване. Затова, когато ученикът е объркан, той ще се опитва да мести окото на разума по същото време, когато той се опитва да го предпази от местене – буквално работейки срещу себе си. Ние наричаме това задържане. Това създава напрежение, което се отразява в главоболие. Просто да кажете на учениците да не задържат окото на разума на ориентационната точка, не работи. Това е като да им кажете да не мислят за слон: Това ще е причина да го направят, вместо да ги предпазите от него. Колкото повече те се опитват да не го задържат, толкова по-силно ще стане задържането. Освен това, няма причина да не се дезориентират, когато това е подходящо и полезно. Учениците, които задържат окото на разума твърдо на ориентационната точка обикновено докосват и потриват задната част на врата. Когато видите да правят това, се намесете с процедурата Освобождаване. Знаци на задържане:
Процедура по Освобождаване Накарайте ученика да мине през процедурата по освобождаване като им четете или рецитирате тези стъпки. Когато го правите се убедете, че те участват в дейността, която се изисква преди да преминете към следващата стъпка. Ако те кажат, че „не могат”, или не са сигурни дали те са направили стъпката, кажете: „Представете си какво би било, като да го направиш.” Стиснете юмруците, но да са отпуснати, не прекалено стегнати. Нека просто пръстите ви да са свити в дланта. Сега си помислете: „отвори ръка”, но вместо да отваряте ръка, малко стегнете юмрука. Помислете отново: „отвори ръка”, и направете юмруците още по-стегнати. Отново си помислете: „отвори ръка”, и направете юмрука наистина стиснат – наистина, наистина здраво стиснат, да го почувствате чак до лакътя си. Сега без да мислите просто оставете ръката да се отпусне. Нека цялата ръка да си отпусне. Нека пръстите да намерят тяхното естествено място. Почувствайте чувството да върви надолу по ръката ви, през дланта, по целия път до връхчетата на пръстите. Това чувство е чувството на освобождаване. Когато думата освобождаване е използвана, това е чувството, което тя означава. Чувството на освобождаване е и същото чувство като чувството на въздишка. Въздъхнете. Вдишайте и задръжте за секунда или две. След това оставете въздуха да излезе бързо от устата, със звук „хууууууууу”излизащ от гърлото и носа. Една малка въздишка поставя чувството на освобождаване в горната част на гърдите ви. Една наистина силна въздишка може да постави това чувство по целия път чак до връхчетата на пръстите на ръцете и на краката. Сега нека окото на разума да усети това чувство, просто като го поискате. Вашето око на разума може да има това чувство. Това е което окото на разума би трябвало да чувства. Сега накарайте вашето око на разума да постави това чувство надолу към главата и шията. Вие ще почувствате мускулите на шията да се отпускат. Ще ги почувствате да се отпускат. Ако ученикът има главоболие, използвайте тази стъпка преди да продължите: Сега, накарайте окото на разума да постави това чувство точна вътре в болката. Нека окото на разума да изпълни главоболието с чувството на освобождаване. Нека окото на разума да продължава да изпълва главоболието с освобождаване, докато то окончателно си отиде. За в бъдеще, когато и да трябва да поставите окото на разума обратно на ориентационната точка, след като го имате вече там, оставете го да си отиде. Разхлабете се от него. То няма да отиде никъде, то просто ще си седи там. Не трябва да го задържате. Всеки път, когато трябва да върнете окото на разума обратно, оставете го да усети това чувство на освобождаване. Тогава няма да имате главоболие или старите решения няма да се случват никога повече. След като ученикът е научил какво е освобождаването и как да го прави, вече няма нужда де се минава през цялостната процедура отново. Просто помолете или напомнете на ученика да „направи освобождаване” когато и да забележите, че той се опитва да задържи окото на разума, концентрира се, напряга се или прави усилия. Преразглеждане на Процедурата по Ориентация След няколко часа ориентационната точка, установена в първоначалната сесия на Консулта по Ориентация може да промени местоположението си. Като резултат от време на време може да се нуждаете да проверявате и да виждате дали тя се е преместила и ако е така, я поставете обратно на оригиналното й място. Това е направено с Преразглеждане на процедурата по Ориентация. Просто помолете учениците да поставят пръста си, където е тяхната ориентационна точка. Типично, когато аз го правя, аз казвам: ”По-рано, когато правихме сесията по ориентация вие получихте нещо, наречено ориентационна точка. Това е мястото, където трите линии образуват точка. Можете ли да поставите пръста си, където тази точка е?” Когато го правят, проверете дали пръста е на линията, през средата на тялото и на 6 до 10 инча над и зад главата. Ако поставят пръста на точното място, кажете: „това е добре. Продължавайте да използвате тази точка и всичко ще бъде просто отлично.” 
Точното място. Ако поставят пръста си на някакво друго място, а не на точното, просто попитайте дали Вие можете да направите „леко нагласяване.” (Никой никога не казва „не.”) 
Окото на разума е твърде ниско и изместено надясно. Хванете пръста между палеца и средния си пръст и нежно го издърпайте до средната линия на тялото. Потупайте края на пръста с показалеца си и кажете: „Издърпай точката до тук като си нагласяваш линиите.” Потупайте пръста отново. 
Нагласете точката и линиите на средната линия на тялото. Когато те кажат, че точката е вече, където искате да бъде, им кажете: „Това е добре. Използвайте тази точка и всичко ще бъде просто отлично.” Ако точката продължи да се променя прекалено след като сте направили нагласяването от по-горе, кажете на ученика да „установи линиите, така че да не мърдат.” Използвайте Преразглеждане на Ориентацията само докато правите Прецизната настройка, разяснена в следващата глава. След като направите Прецизната настройка, този метод на проверяване на местоположението на ориентационната точка повече няма да е подходящ. Глава 29 Прецизната Нагласа за Постигане на Максимален Резултат Процедурата по Прецизна Нагласа е метод за ориентирания дислексик да намери своята оптимална ориентационна точка. Наименованието на процеса е взето от фината настройка на радиото чрез използване на копчето, въртейки га напред и назад, докато се постигне най-доброто приемане на сигнала. Същото нещо може да се направи с окото на разума. Като го местите около ориентационната точка оптималното място за ориентацията може да бъде намерено. Има няколко неща, които трябва да помните. Процедурата по Прецизна Нагласа е най-добре направена след като ориентирания дислексик е имал най-малко два дни опит да контролира ориентацията. Прецизната Нагласа не трябва да се прилага, докато всякакво „кръжене” (леко носене на окото на разума) не е спряло. По време на Прецизната нагласа окото на разума може да се мести във всяка посока, не само напред и назад. Също всеки път, когато окото на разума се премести, човек ще се почувства дебалансиран. Прецизната нагласа е направена чрез преместването му съвсем малко, спирането му и проверката как нещата се чувстват. Има два начина учениците да кажат, че са достигнали оптималното място на ориентация. Първият е учениците ще са перфектно балансирани. Те могат да стоят на един крак без никакво движение на крака, глезена, коляното, ханша или торса. Те могат да стоят в тази позиция докато мускулите им достигнат физическа умора. В този момент те могат да останат удобно балансирани като просто сменят стоежа с другия крак. Вторият е, когато окото на разума е на оптималното ориентационно място, учениците ще почувстват дълбокото чувство на доброто състояние – което аз наричам зона на комфорта. Просто ще се „почувстващ добре.” Често докато правят Прецизната Нагласа учениците ще преместват окото на разума през зоната на комфорт. Когато това се случва, чувството на доброто състояние ще ги завладее моментално. Те вероятно ще се усмихват и ще изглеждат облекчени. Но ако те не спрат окото на разума на точно това място, чувството ще изчезне толкова бързо, колкото се е появило. Ако се приеме за вярно, че ние започваме с окото на разума над и зад главата, наблюдаваните феномени на отношението между окото на разума и тялото са:
Използвайки гореописаната информация, ученикът може да намери оптималната ориентационна точка. Ученикът изпълнява процедурата като бавно мести и спира окото на разума в основния обсег на съществуващата ориентационна точка. Това е направено преди перфектния баланс да е постигнат и ученикът изпитва всеобхватното чувство на доброто състояние. Процедура по Прецизната Нагласа Както във всички тези процедури, използвайте свои собствени думи. Какво да кажа: Какво да направя: Обяснете концепцията на фината настройка на радио и как тя маже да се приложи да се намери оптимална ориентация. Какво да кажа: Искам от теб да задържиш очите си отворени по време на това, което ще правим, ОК? Постави окото на разума на ориентационната точка.
„Погледни на картината там горе.” С твоите очи, гледайки (мястото или точката), балансирай на един крак.
„Продължавай да гледаш там и балансирай на един крак.” Какво да направя: Намерете място, където има изглед, който се простира на далече. Това може да е като да гледате през прозореца. Накарайте обучаващия се да застане с лице към гледката. Накарайте обучаващия се да провери да види дали окото на разума е на ориентационната точка. Застанете до него и посочете определено място или точка от гледката. Мястото или точката не трябва да бъдат под нивото на очите. Отбележете: Няма значение на кой крак балансира. Може да сменя крака, ако поиска. Какво да кажа: Сега отдалечи окото на разума от твоята точка по посока към мен и виж какво прави то на баланса ти. Няма да те оставя да паднеш. (Отдалечи го добре; няма да позволя да паднеш.) Постави окото на разума обратно на точката и върни крака си долу. Наклони главата си напред и гледай директно на (точката/мястото). Сега балансирай на един крак. Сега както фината настройка на радио помести окото на разума наоколо и намери Какво да направя: Н  ежно хванете обучаващия се за раменете, след това отпуснете захващането без да мърдате ръцете далече от раменете.
„Отблъсни го и виж какво се случва.” Ако обучаващия се не се наклони към Вас… Отбележете: Важно е обучаващия се да почувства тялото да се дебалансиран по посока на преместването на окото на разума. О  тбележете друга точка или място, което е по-близо, на около 45 градуса под нивото на линията на зрението. Насочете вниманието му към точката/мястото.
„Гледай тази монета, която хвърлих на пода и балансирай на един крак.” Отбележете: този процес отнема толкова време, колкото му е нужно. Какво да кажа: мястото, където твоето тяло е в перфектен баланс. Запомни, докато окото на разума се движи, твоя баланс е нарушен, затова премести го съвсем малко, спри и след това провери. Ти ще разбереш когато го имаш чрез чувството което то има. Задръж окото на разума точно там, където е и пусни крака си долу. Задръж окото на разума точно там, където е и издърпай твоите (точки/точка), където е окото на разума. Ти не местиш окото на разума; ти местиш точката към окото на разума.
Нека твоите котвени линии да се закрепят и да останат здраво там, точно където са, точно както бетона се закрепва и става все по-здрав. По този начин твоята точка ще бъде точно там, където трябва да е и няма да се мести наоколо. Какво да направя: Потвърдете, че това е направено. Обяснете на обучаващия се, че трябва да използва тази процедура най-малко един път на ден, за да е сигурен, че ориентационната точка е оптимална. Обяснете, че от време на време оптималното място сменя местоположението си по незнайни причини и обучаващия се трябва да се адаптира към тази промяна, използвайки тази процедура. След Прецизната Нагласа не карайте обучаващите се да се опитват да поставят пръста си, където е точката. Вероятно няма да са способни да я открият и молейки ги да направят това, само ще предизвика объркване. Бъдещ Преговор на Ориентацията е направен като просто карате обучаващите се да гледат надолу и да балансират на един крак, показвайки Ви, че баланса е налице. Има само една оптимална ориентационна точка, където всички сензорни данни са най-прецизни. Все пак има и други ориентационни местоположения, едно или повече за всяко от сетивата, където това сетиво ще е много изострено. Това за баланса е два фута или повече директно над главата, или напред от центъра на гравитация. Когато работим със спортисти, танцьори и (всеки с превъзходен баланс) убедете се, че те се ориентират над и зад главата, а не директно над или пред главата. Накарайте обучаващия се да гледа надолу докато проверката Ви увери в това. Глава 30 Координацията След като процеса Прецизната Нагласа е завършен, има един бърз и прост начин да сложим край на ляво/дясно объркване завинаги. Този процес е също адресиран към проблема диспраксия, описан в Глава 11. Ние я наричаме Кууш Боол Терапи, защото ние използваме леки, кожени топки играчки, направени от гумен материал за процеса. Не препоръчваме други топки като тези за тенис или Понг-Понг, защото те имат тенденцията да отскачат от ръцете на хората преди те да са способни да ги сграбчат. Вие можете да започнете да правите това периодично след Прецизната Нагласа, описана в предходната глава. Започнете с шест до десет фута от човека (по-близо за малките деца). Започнете като кажете на обучаващия се да „провери своята точка.” Когато човек е на точката (ориентиран е), накарайте го да балансира на един крак. Той може да стои на който и да е крак и може да сменя краката по всяко време. Дръжте двете топки в едната ръка. Когато обучаващия се е удобно балансиран на единия крак, кажете: „хвани една топка в едната ръка и другата топка в другата си ръка.”
Картинка от стр. 195 „Една в едната ръка, една в другата ръка.” Увери се, че ги хвърляте така че те да могат да бъдат лесно хванати. Когато обучаващият се хваща и двете топки, похвалете обучаващия се и го направете пак.
Това упражнение прави добрата почивка докато правите Овладяването на Символа върху кратките думи. Картинка от стр. 196 Пресичайки средната линия. Глава 31 Базисното Овладяване на Символа По-рано аз споменах, че объркването за смисъла на пусковите думи беше съществената причина на дезориентациите, които причиняват симптомите на Дислексия. Те са най-важните виновници, но има много други символи, които също могат да причинят дезориентации. Повечето дислексици ще „отключат” на някои индивидуални букви от азбуката и някои от пунктуационните знаци. Други ще „отключат” на някои речеви звукове, математически символи и цифрите. За да се коригира истински обучителната неспособност, всички пускови думи и символи трябва да се научат така старателно, че да са овладени. Идеалният случай е тези упражнения да са направени индивидуално с обучаващия се, с неговото темпо. Почивки трябва да се правят често, особено след успех. Ако обучаващият се изпитва затруднения или обземащо го объркване и дезориентация, почивка от дейността е задължителна. Това е винаги сигурна индикация, че заобикалящо, физическо или емоционално разсейване е налично. Убедете се, че сте открили кое е и отстранете причината преди да продължите. Техниките, които също могат да спомогнат този процес са:
Материалите, от които се нуждаете са:
Краят на „Песента за Азбуката” След Консулта по Ориентация, Овладяване на Символа е използван,за да овладее азбуката и пунктуацията. Ние използваме базисната форма на Овладяване на Символа за буквите и символите. Процесът е прост; ние просто искаме от обучаващия се да овладее символите, така че те повече да не отключват дезориентации. Ние го караме да създаде всеки символ от моделираща глина, да го идентифицира и да научи неговата употреба. За азбуката ние го караме да създаде всяка буква. Започваме с главните букви, работейки от A до Я.
Картинка от стр. 200 Това са главни и малки букви, използвани в основното Овладяване на Символа в Центъра по Коригиране на Дислексията на Дейвис. Те са специално проектирани за моделиране с глина. Увеличете тези страници около 150% на фотокопирен апарат, след това срежете всяко копие на три ленти. Залепете ги последователно да се получат 2 дълги ленти като тези: Картинка от стр. 201
Отбележете: докато се провежда Овладяването на Символа, никога:
А) „Кажи ми нещо подобно за тези две букви.” Картинка от стр. 203 Докосни и кажи буквите в двете посоки. Б) „Кажи ми нещо различно за тези две букви.” Редувайте задаването на въпросите (А) и (Б) докато няма повече отговори. За следващи грешки или пропускания, питайте: (той трябва да гледа в буквата) А) „Коя буква стои пред …..?” Б) Коя буква следва след ….?”
Картинка от стр. 205 Малките букви са направени в обратен ред.
Допълнителни упражнения, които могат да бъдат направени сега или по-късно, включват:
Работата с азбуката е завършена, когато обучаващия се може да рецитира азбуката подред и в обратен ред с еднаква лекота и скорост и може да каже коя буква е предходната и кая е следващата на всяка буква от азбуката. В този момент той знае азбуката достатъчно добре, за да не бъде зависим от „Песента за Азбуката.” И вече няма никаква нужда от да я пее наум, така навика ще изчезне. Следващото нещо е да го накараме да премине през символите за пунктуация. Първо, това е много важно за дислексика да знае какво да прави, когато тези знаци ги вижда по време на четене на глас, отколкото да знае как те са използвани при писане. Това ще бъде отработено по-късно. Овладяване на Пунктуационните Знаци
Картинка от стр. 207
Въпросителен знак Удивителен знак Запетая Апостроф
Тире Тиренце при сложни думи или пренасяне Малки Скоби Големи Скоби Многоточие Звездичка Две точки Точка и запетая Наклонена черта Тъй като думите са символи това представлява и звук, и значение, важно е за обучаващия се да бъде трениран през всички речеви звукове. Това не изисква логопед, а само ключ към произношението от всякакъв речник и добър треньор. Ако цифрите са пускови за обучаващия се, същия базисен процес се прави и с тях. Всичко това трябва да се завърши преди да се започне със списъка на пусковите думи.
Печатни стилове и шрифтове
Други символи Математически, научни, мерни единици, музикални и други символи, които отключват дезориентациите, може да се отнесете към тях, да ги разясните и да ги овладеете по същия начин, описан по-горе. Картинка от стр. 211
Картинка от стр. 211 Пример как Овладяването на Символа е използван да покаже значението на цифрите от 1 до 10 и концепцията 7х4=28. Нещо за Първи Клас Дан, който дойде за Консулт по Ориентация по времето когато беше между първи и втори курс в гимназията, имаше държанието типично за много дислексични тийнейджъри. Всяваше наоколо вид на прекалено самоуверен показваше своята най-голяма естествена способност да говори много бързо. Той би могъл да стане добър търговец, дори и никога да не беше направил нищо за своята обучителна неспособност. Неговата първоначална сесия по Консулта по Ориентация мина добре и беше лесно за него да поддържа ориентацията си. Когато го помолихме да конструира глинена азбука, той имаше същата реакция като много възрастни: „Това е нещо за първи клас!” той недоволстваше, но премина основните упражнения по Овладяване на Символа и научи азбуката отзад напред и подред. Първата дума от пусковия списък, която той избра да овладее, беше „the”. За да покаже дефиницията, той направи топка от глина и човече, сочещо към нея. Изведнъж лицето му поруменя и от очите му закапаха сълзи. Той хлопна с юмрук по масата и каза: „Боже! Защо не ме научиха на това нещо в първи клас? То е толкова просто!” „Подозирам, че те просто не са знаели как.” – беше най-добрия отговор, който успях да предложа. Каталог: 07knigi Изтегляне 1.92 Mb. Сподели с приятели:
|
