Периодично счетоводно отчитане и изготвяне на годишния финансов отчет в предприятието


Етапи на годишното счетоводно приключване



страница2/7
Дата22.12.2018
Размер469.5 Kb.
#108919
1   2   3   4   5   6   7

2.2 Етапи на годишното счетоводно приключване
Годишното приключване се изготвя главно въз основа на данните от счетоводните регистри. Във връзка с това е необходимо да се съставят счетоводни статии за всички извършени през този период стопански операции. Трябва да се има предвид, че някои от счетоводните записвания могат да се правят само в края на съответния период от време, главно въз основа на вторичните документи (например за изразходваните материали, за продадените стоки и др.) или въз основа на съответното разпределение. Редът на годишното приключване в различните отчетни единици има свое специфично проявление. Във всички случаи обаче има общи принципни положения, които са валидни за всички звена и които задължително трябва да се спазват.

Условно могат да бъдат обособени следните етапи на годишното приключване:



  • Преглед и оценка на прилаганата счетоводна политика:

Съгласно т.6.1 на СС 1 Представяне на финансовите отчети, счетоводната политика се определя като съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информация във финансовия отчет. Във връзка с изискванията на т.6.2 от СС 1, предприятието разработва счетоводната си политика до началото на отчетния период. Следователно, прилаганата през 2012г. счетоводната политика би трябвало да е разработена от предприятието и одобрена за прилагане от ръководството още до 31.12.2011г. Елементите й са посочени в т.19.3.5 на СС1. Прилаганата счетоводна политика ще бъде оповестена в Приложението към годишния финансов отчет.

Започвам изложението със счетоводната политика на предприятието, защото в нея фактически е заложен проектът на годишния финансов отчет. Считам за неразделна част от счетоводната политика на предприятието възприетата от него структура, форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет. В приложимите счетоводни стандарти се съдържат обикновено по два подхода – препоръчителен и допустим (алтернативен ). Кой от тях ще бъде избран е въпрос на преценка на ръководството на предприятието, но веднъж направило своя избор и одобрило собствената си счетоводна политика, то трябва да я спазва. Разбира се, че нормативната уредба допуска промени, затова съществуват и съответните счетоводни стандарти ( СС 8 и МСС 8 ), но това е свързано с аргументите, преизчисления и представяне на съпоставима информация. Следователно първия етап на годишното приключване може да бъде характеризиран като оценка на приложението и спазването на утвърдената счетоводна политика през отчетния период.


  • Инвентаризация на активите и пасивите на дружеството и установяване на резултатите от нея.

Същата е необходима да бъде извършена в съответствие с изискванията на глава IV Инвентаризация от Закона за счетоводството и при спазването на конкретната периодичност. Съгласно чл. 21 от закона за счетоводството, предприятията инвентаризират своите активи и пасиви в следните срокове:

1. Дълготрайните материални и нематериални активи – поне веднъж на две години;

2. Материалните запаси – поне веднъж годишно;

3. Книгите в библиотеките – веднъж на 5 години;

4. Останалите активи и пасиви – преди съставянето на годишния финансов отчет.

Известно е, че пълноценно провежданата и редовна инвентаризация дава достатъчно гаранции за изготвянето на верен финансов резултат, за верни наличности на имуществото за верни пасиви. Тук е мястото да се отличат като особено важни т.н. (а и да се получи отговор) към всички контрагенти: банки – кредитодатели; доставчици; клиенти, лизингодатели и /или лизингополучатели; инвеститори, изпълнители и подизпълнители и пр.

Инвентаризацията на незавършеното производство се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство, което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената продукция, т.е. онази част от разходите, които са въплътени и изразходвани именно за готовата продукция.



Незавършеното производство изразява стойностния израз на направените разходи за „жив“ труд при прилагането на определена технология, резултатите от която до момента не са налице.

Установяването на незавършеното производство е елемент на процеса на отчитането на разходите и възприетата методика на калкулиране на себестойността. Счетоводната интерпретация на незавършеното производство е функция на разработената и оповестена счетоводна политика на предприятието. 3

Един от начините за установяване на натуралния размер на незавършеното производство е чрез инвентаризация. Инвентаризацията се извършва в унисон с изискванията на глава четвърта на Закона за счетоводството. Данните от вписванията в инвентаризационните описи се използват за оценяване на незавършеното производство по статии на калкулацията и общо. За установяването и оценяването на незавършеното производство могат да се използват две системи:

А. Подетайлна;

Б. Подетайлна – пооперационна.4

Друг етап в от периодичното приключване се състои в калкулирането на фактическата себестойност на произведената готова продукция. Въз основа на извършените и отчетени разходи през отчетния период, като се има предвид и установеното при инвентаризация незавършено производство, се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция. Целта на калкулирането е обхващане на съответните разходи с оглед определяне на фактическата себестойност на произвежданата продукция, а оттам и на продажната и стойност.

Калкулирането може да се третира като определена система за наблюдаване на разходите, за пресмятане на себестойността на продукцията и услугите с цел ефективното управление на производствените процеси, на ценообразуването и икономическата обосновка за изменения в продуктовата и пазарна структура. 5

Освен познатите процедури по проверка на активите и пасивите на предприятието, при извършването на разчетите трябва да се отчетат и изискванията поставени със СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Това включва и информацията от юрист на дружеството за състоянието и хода на делата, прогноза за изхода им – за евентуално провизиране на задължения. Провизията трябва да се признае, когато предприятието има текущо право или конструктивно задължение (като резултат от минали събития към датата на изготвяне на баланса), когато на същото това задължение може да бъде направена надеждна оценка и ако съществува вероятност за погасяване му да бъде необходим паричен поток, което ще доведе до изтичане на икономически изгоди . В края на всеки отчетен период се разглежда и актуализира размерът на провизиите . Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат чрез с/ка Други текущи задължения, като предприятието следва да осигури подходяща аналитичност.

Тук вероятно е и мястото да обърна внимание върху третирането на сумите, предвидени за гаранционно подържане на продаваната продукция или стока. ОТ 01.01.2002 год., с приемането на СС 37 Провизии условни задължения и условни активи това става чрез начисляването на провизия за отстраняването на дефекти в гаранционния срок:
Дебит с/ка Разходи за провизии

Кредит с/ка Провизии, признати като пасиви


и при извършването на разходите за отстраняване на дефектите и приключване на провизията:
Дебит с/ка Провизии, признати като пасиви

Кредит с/ка Доставчици

и / или Парични средства
Трябва да обърнем внимание, че СС 36 Обезценка на активи не се отнася за финансовите активи, каквито са вземанията. Нормативното основание за проверка за обезценка на финансовите активи се съдържа в точка 10.1 и точка 10.2 от СС 32 Финансови инструменти. Ако има обективно обстоятелство за обезценяване на вземанията, то разликата между отчетната и възтановимата му стойност се отчита като текущ финансов разход. Следователно счетоводната статия ще бъде :

Дебит с/ка Други финансови разходи

Кредит с/ка Вземания
Счетоводни записвания при бракуване на ДМА след инвентаризация:

Към бракуване се пристъпва тогава, когато не съществува вероятност предприятието да черпи икономическа изгода от използването на активите. Такива обстоятелства са налице, когато актива е морално или физически остарял, или е повреден в резултат на някакво събитие.

В зависимост от това дали има виновност от страна на материалното лице за състоянието на актива се съставят следните счетоводни статии:


  • брак по вина на МОЛ – в този случай възниква вземане от виновното лице, като начетът се формира от продажната цена на актива. Съставят се следните статии:

за отписване на начислена амортизация:

Дебит с/ка Амортизация на Дълготрайни материални активи

Кредит с/ка от гр. 20 Дълготрайни материални активи
Дебит с/ка Вземания от подотчетни лица - по пазарна цена

Кредит с/ка Неамортизирана част на ДМА

Кредит с/ка Ценови разлики по липси и начети

- Брак не по вина на МОЛ

Дебит с/ка Амортизация

Дебит с/ка Разходи

Кредит с/ка ДМА или НА
Счетоводни записвания при липси на активи след инвентаризацията.
Много често в практиката или при годишна инвентаризация или при кражби се констатират липси на активи. В зависимост от това има ли застраховка имуществото или не, има ли виновно МОЛ или активите ще се отпишат за сметка на предприятието, ще се съставят познати статии за отписване на амортизациите, за евентуално вземане от МОЛ по пазарни цени или за отчитане на загуби или липси по балансовата стойност . Тъй като подобни записвания са показани по горе същите няма да бъдат повтаряни.
Счетоводни записвания при ликвидация на ДМА след инвентаризация
Това е факт, след който активът престава да съществува в досегашния си физически вид. Тази процедура е свързана с извършването на определени разходи например: като демонтиране, разглобяване, събаряне, физическо унищожаване. От друга страна обаче, от този процес понякога се очакват и приход: например от продажба на вторични суровини, тухли, или получаване на резервни части – втора употреба и пр.


  • Действия по преоценка и проверка за обезценка на активи

Известно е, че предприятията представят дълготрайните си активи или по модел (според МСФО) или препоръчителния подход (според НСФОМСП) – историческа цена, наема с амортизациите и загубите от евентуална обезценка или по допустимия подход – на преоценената стойност.

Справедливата стойност на земите, сградите и терените е пазарната им стойност. Тя се определя от лицензиран оценител. В СС16 Дълготрайни материални активи това е казано императивно, докато в стойности “обичайно” се определят от лицензиран оценител. Справедливата стойност на останалите активи е също пазарната им стойност. Ако липсва такава информация – приема се амортизираната им възстановима стойност .

Активите от всеки клас трябва да се преоценяват едновременно.

В стандартите за ДМА (националния и международния) са предвидени два подхода за извършването й.

И в двата стандарта първия подход е т.нар. пропорционален подход .

При него :

- на първо място се определя новата преоценена стойност;

- сравняваме досегашната балансова стойност с определената преоценена стойност. Първоначалната стойност и цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчисляват пропорционално на промяната в балансовата стойност на актива, така че последната да е равна на преоценената му стойност.

При увеличаване на балансовата стойност с разлика между новата, преоценена стойност на актива и балансовата му стойност се намалява натрупаната амортизация и ако тя е недостатъчна, се коригира отчетната стойност на актива.


Например:
Актива има: първоначална стойност 1000 лв.

натрупана амортизация 200лв.

балансова стойност 800 лв.

Преоценена стойност към 31 декември 1100 лв.
Изисквания :

1100 : 800 = 1.375

1000 х 1,375= 1375

200 x 1.375 = 275

1375 – 275 =1100
Записвания :

Дебит с/ка Дълготрайни материални актива 375

Кредит с/ка Амортизации 75

Кредит с/ка Преоценъчен резерв 300



След записванията :

Нова стойност на актива 1375

Амортизация 275

Балансова стойност = преоценена стойност 1100

Втория вариант за отчитане на преоценката е свързан с отстраняване на натрупаната да момента амортизация. Има известна разлика между методиката на международния и на българския стандарт. Докато според МСС първо се отстранява изцяло натрупаната амортизация за сметка на първоначалната стойност на актива и едва после евентуално се създава и преоценъчен резерв, то според националния стандарт – това става едновременно.

Например: Актив с първоначална стойност 10000лв., натрупана амортизация 2000лв. и справедлива стойност към датата на преоценката е 11000лв. Според МСС процедурата е :
Дебит с/ка Амортизации 2000лв.

Кредит с/ка ДМА 2000лв.

и

Дебит с/ка ДМА 3000лв.



Кредит с/ка Резерв 3000лв.
След тези записвания :

ДМА 11000 лв.

Амортизация 0 лв.

Ако спазваме националните стандарти, счетоводното записване ще бъде:

Дебит с/ка Амортизации 2000 лв.

Дебит с/ка Дълготрайни материални активи 1000 лв.

Кредит с/ка Резерв 3000 лв.
След записванията :

ДМА 11000 лв.

Амортизации 0 лв.
Резултатите в двата случая са еднакви.
Същият ред за отчитане на преоценките е предвиден и за Нематериалните активи. Следва да се обърне внимание, че МСС 38 препоръчва използването на алтернативния подход само при наличието на активен пазар на съответния вид актив. Известно е, че някои нематериални активи като например концесионните права не са обект на търгуване – напротив те са строго персонализирани и следователно – на практика непрехвърляеми. Следователно за тях преоценки в края на годината не се правят, тъй като няма нито справедлива стойност, нито активен пазар.

Последващо оценяване на инвестиционните имоти. Разработвайки своята счетоводна политика още в началото на отчетния период, предприятието трябва да избере кой модел ще прилага към всеки един от своите инвестиционни имоти. Напомням, че СС 40 не ни насочва към нито един от моделите като препоръчителен, те са равнопоставени. Когато обаче предприятието избере да прилага “модела на Справедливата стойност” то трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по промяна в справедливата им стойност. Печалбата или загубата, възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот, трябва да бъде включена в текущите приходи или разходи в периода в който възниква. Справедливата стойност на един инвестиционен имот е неговата пазарна стойност. Тя се определя от най - вероятната настояща цена, която може да бъде получена на активен пазар.

Какви счетоводни записвания се съставят при отчитане преоценките на инвестиционните имоти, когато са за първи път и няма формиран преоценъчен резерв.


При подоценки:

Дебит с/ка Разходите от последваща оценка на финансови активи

Кредит с/ка Инвестиционни имоти
При надценка:

Дебит с/ка Инвестиционни имоти

Кредит с/ка Приходи от последваща оценка на финансови активи
Ако предприятието се изправи пред невъзможност за достоверно измерване на справедливата стойност на инвестиционен имот, стандартът препоръчва същият да се оценява съгласно препоръчителния подход, предвиден в НСС 16 ДМА. На практика се отива към оценка по цена на придобиване, с натрупаните амортизации и загуби от обезценки. Това продължава до освобождаването от този инвестиционен имот.
Преоценки на Валутните активи и пасиви в края на отчетния период. Според НСС 21 Ефекти от промените във валутните курсове, сделките в чуждестранна валута се вписват в левове при тяхното възникване, като се прилага централния курс на БНБ към датата на сделката. Има само две изключения - при покупка на валута за оценката и се използва курса на придобиване, а при продажба продадената валута се оценява по курса на продажба.
Преоценка на Финансови активи и пасиви по реда на СС 32. Финансови инструменти.

След първоначалното признаване, предприятието я преоценява по справедлива стойност, която обаче не се коригира с очакваните разходи по продажбите. Финансовите активи държани за търгуване и тези, обявени за продажба, както и финансовите пасиви, държани за търгуване се оценяват по справедлива стойност.



Как се отчитат резултатите от преоценката?

Разликите от преоценката на финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност и класифицирани като държани за търгуване се отчитат като текущ финансов разход или текущ финансов приход, ументи. ?или като увеличение, респективно намаление на резерв от преоценка на финансови инструменти. Преоценъчният резерв може да бъде положителна или отрицателна величина.

Разликите от преоценки на заеми и вземания, предоставени от предприятието и държани за търгуване се отчитат като текущ финансов приход или разход.

Подоценката на финансовите активи, очетени по амортизационна стойност се отчитат като текущ финансов разход.



Преоценка на Стоково - материални запаси в края на годината във връзка със съставянето на годишния финансов отчет.

В СС 2 е регламентирано, че в края на отчетния период (у нас в края на годината) се прави оценка на нетната реализуема стойност. Тя се съпоставя с отчетната стойност до датата на съставяне на отчета. Ако се окаже, че отчетната стойност е по - ниска от реализуемата стойност – подоценка не се прави , защото общото правило е активите да се водят по по – ниска от двете. Когато обаче отчетната стойност се окаже по – висока от реализуемата стойност, следва да се извърши преоценка. Съставя се следната счетоводна статия:


Дебит с/ка Разходи от последващи оценки (или други разходи)

Кредит с/ка от гр.стоково – материалните запаси




  • Обезценка на активи.

Целта на стандарта е с извършването на процедурите по проверка за обезценка де се потвърди, че активите на предприятието са представени в баланса по цени, които не превишават тяхната възстановима стойност. Проверката за обезценка в края на отчетния период се прилага спрямо всички активи (в обхвата на стандарт 36) - независимо от това дали се водят по историческа стойност (препоръчителен подход) или по преоценена стойност (допустим подход).

Възстановима стойност се търси само когато има индикации за обезценка на активите. Ако не са налице признаци за потенциална обезценка, няма изискване към предприятието да прави формална оценка на възстановимата стойност. Тук трябва да се спазва и принципът на същественост. Според т.14 от МСС 36, ако има признаци че стойността на актива ще бъде намалена, това показва, че предприятието следва да преразгледа оставащия полезен срок на ползване, както и методът на амортизация на активи, дори в случай че не признава загуба от обезценка.

Последователност при проверка за обезценка :



  • определя се дали са налице условията за извършване на обезценка на актива;

  • определя се възстановимата стойност на актива. Същата е определена като по - високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употребата. Не винаги се определят и двете. Достатъчно е само някоя от тях да бъде по-голяма от преносната стойност на актива и не е необходимо да се измерва другата;

  • определя се загубата от обезценка на актива. На практика, това е сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възтановимата стойност.

Определяне възстановимата стойност на даден актив:

За целта е необходимо да се определят поотделно и да се сравнят

нетната му продажна цена и стойността му в употребата.


  • когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на даден актив, стойността му в употреба се приема за възстановимата стойност;

  • когато няма доказателства, че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на даден актив, то последната се приема за негова възстановима стойност. Тя се определя за всеки актив поотделно. Само за активи, от чието използване не се пораждат разграничими парични постъпления, възстановимата стойност се определя за целия, генериращ постъпления обект;

  • когато нетната продажна цена е по - висока от балансовата на даден актив или ако има доказателства, че стойността в употреба е близка по размер до нетната продажна цена, може да не се определя стойност в употреба на генериращия паричен обект.

Отразяване загубата от обезценката на отделен актив

Когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) му стойност, намаляваме балансовата стойност до размера на възстановимата. Загубата от обезценката се признава веднага за текущ разход за дейността.

Дебит с/ка Разходи от обезценка

Кредит с/ка Дълготрайни материални активи

или:

Дебит с/ка Разходи за обезценка



Кредит с/ка Амортизация на ДМА
Ако обаче активът се отчита по допустимия подход – по преоценена стойност, загубата от обезценка ще се отчете за сметка на намаление на преоценъчният резерв. Когато обаче загубата от обезценка е по- голяма от създадения за това резерв, превишението ще се отрази като текущ разход за дейността.


  • Проверка за достоверното отразяване на всички стопански операции, свързани с дейността на предприятието за периода 01.01 - 31.12 на текущата година.

Предприятията, прилагащи допустимия подход за последващо представяне на дълготрайни материални активи, следва да обърнат внимание дали е отнесен по предназначение преоценъчния резерв, на текущо изписвани през текущата година дълготрайни активи. Напомням, че преоценъчният резерв и за дълготрайни материални и за дълготрайните нематериални активи вече се изписва по еднакъв начин, а именно:


Дебит с/ка Преоценъчен резерв

Кредит с/ка Неразпределена печалба

като със същата сума се увеличава финансовия резултат в годишната данъчна декларация.
Ако предприятието има вземане по дивидент от съучастие за печалба от 2010г., гласуван на Общото събрание през 2011г., но все още неполучен към 31.12.2011г. необходимо е да се отрази съобразно възприетия подход за отчитане на инвестициите в дъщерни или асоциирани предприятия – или според прилаганата счетоводна база – МСФО или НСФОМСП.За промените в тази материя в МСФО отбелязахме по-горе .Ако се прилагат националните стандарти, то прилаганите методи биха могли да бъдат методът на собствения капитал , или себестойностния метод .

Накратко, методът на собствения капитал представлява такъв счетоводен приход, според който инвестицията първоначално се записва по себестойност, а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи на предприятието, в което е инвестирано. На датата на придобиване на дела, инвестицията се записва по себестойност. След това, същата се увеличава или намалява с цел отразяване дела на инвеститора в печалбите и загубите предприятието. Например, при обявяване на печалба в асоциирано предприятие – да приемем 20 000 лв. и доходи (дивиденти ), получени чрез разпределение от предприятието, в което е инвестирано - напр. 2000лв., последните не се отчитат като приходи от съучастия, а намаляват балансовата стойност на инвестицията.


Счетоводните записвания ще бъдат:
За обявения финансов резултат :

Дебит с/ка Инвестиции 4000 лв.

( 20 на сто от 20000лв.)

Кредит с/ка Приходи от инвестиции 4000 лв.


За обявения дивидент:
Дебит с/са Вземания от инвестиции 2000 лв.

Кредит с/ка Инвестиции 2000 лв.




  • Да се изчислят и отразят като разход и задължение към края на годината неизползваните отпуски по реда на НСС 19 Доходи на персонала както и полагащите им се осигурителни вноски. Напомням, че освен с тази сума, финансовия резултат ще се преобразува и с начисленията за осигуряване към тези задължения по компенсируеми отпуски.

  • Начисляване на евентуални приходи и /или разходи за лихви по предоставени или получени заеми.Обръщаме внимание, че разходите за лихви са обект на регулиране по реда на чл. 26 от ЗКПО(т.н. регулиране на слаба капитализация), когато двете страни са свързани лица .

  • Признаването за текущи на евентуални приходи и разходи за бъдещи приходи. Тук важен е принципът за съпоставимост между приходи и разходи.

  • Ако предприятието е получавало през годината финансирания под формата на дарения и/или субсидии, сега е времето да бъдат признати като приходи. Принципно, те се отнасят като текущи приходи през периода, през който са извършени разходи за изпълнение условията на дарението.

  • Ако предприятието (или кооперацията) има право на преотстъпени данъци – те се отчитат като дарения, освен ако в закон е предвидено друго. Например, както ЗКПО предвижда те да се отчитат като резерв.

  • Установяване и евентуално отразяване на промените от допуснати грешки при съставянето на годишния финансов отчет за 2011г. и предходни години, в съответствие с изискванията на СС 8. С този стандарт са регламентирани правила за представяне на счетоводните грешки с цел да се спази едно основно счетоводно изискване – не се допускат корекции на счетоводни отчети за минали отчетни периоди след тяхното съставяне и представяне.

В СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика са предвидени два възможни подхода за представяне на фундаменталните грешки и на промените в счетоводната политика.

Според препоръчителния подход с грешката се увеличава или намалява салдото на неразпределена печалба от минали години в началото на отчетния период. Ако салдото се окаже недостатъчно, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години.

Според допустимия (алтернативен) подход, останал само в националните стандарти, грешката се отчита текущо като “други приходи “и/или “други разходи“. Изготвя се проформа – отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и за собствения капитал.

Дадени са редица определения, най- важното от които е събития след датата на баланса. Това са онези събития, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която последния е оторизиран за издаване.

Тук са разграничени две групи събития. Те са определени като коригиращи и некоригиращи.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница