Периодично счетоводно отчитане и изготвяне на годишния финансов отчет в предприятието

• 
  Реализираният през отчетния период финансов резултат – тази сума следва да бъде равна на нетната печалба или загуба установена от отчета за приходите и разходите и пренесена в счетоводния баланс. Тя показва стойността на увеличението или намалението на нетните активи (капитала) само в резултат на осъществена през периода стопанска дейност.
  
• 
  Всяко увеличение или намаление на нетните активи (капитала) през отчетния период, които поради различия си от стопанската дейност характер са били отчетени не като текущ финансов резултат, а като промяна в някои от компонентите на капитала. Най – често подобен характер има преоценъчният резерв, които се създава и променя при преоценката на дълготрайните материални активи по модела на преоценена стойност и финансовите активи, налични за продажба, които имат установена справедлива стойност. Тези промени са част от общото увеличение (намаление) на капитала, но те не са засегнали печалбата или загубата за периода, поради което се третират като нереализирани резерви.
  
• 
  Промените в началните салда на неразпределените печалби и загуби от предходни години, които обикновено възникват от промени с счетоводната политика или от корекция на съществени грешки, като и в двата случая следва да се приложат изисквания на МСС 8 – Счетоводна политика промени в счетоводните предположения и грешки. Тази информация се получава от кореспонденцията на сметка Неразпределени печалби или сметка Непокрити загуби със съответния актив или пасив, стойността на които е била коригирана, намалена с данъцния ефект. Стойността на тези промени се посочва на отделен ред като промяна в началните салда на зесегнатите елементи от предходния период, за да може да се осъществи необходимата съпоставимост.
  
• 
  Всички вътрешни промени в отделните елементи на капитала – най- често това са покриването на загуби и/или заделянето на законови и други резерви. Те се правят на основата на законово изискване или на решения, взети от Общото събрание на собствениците.
  
• 
  Всички капиталови сделки със собствениците, които най – често включват увеличение на основния капитал, разпределение на дивиденти и други плащания за сметка на резервите. Независимо от източника на увеличение – парична, апортна вноска или капитализиране на резерви, промяната в основния капитал следва да се посочи в този отчет. Записаната, но невнесена част следва да се посочи като намаление на регистрирания капитал, така че неговата сума следва да бъде равнена с тези, посочена по баланса. Начислените през годината дивиденти, и други подобни разпределения, независимо дали са били окончателно изпитани, се посочват ката намаление за периода.
  

	31.12.2008г.	31.12.2009г.
	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Увеличаване на преоценъчния резерв
на дълготрайните активи	х	-
Намаление на преоценъчния резерв
на дълготрайните активи	(x)	-
Преоценка на инвестиции, налични за продажба	x	(x)
Прехвърлен преоценъчен резерв
от продажба на инвестиции	(x)	-
Общ резултат, отчетен в капитала	x	(x)
Финансов резултат за периода ( от ОПР)	x	x
Промени в нетните активи за периода	x	x

б) Таблична форма, в която се включват се всички компоненти на промените в нетните активи за и към края на периода, такива каквито бяха посочени по – горе. Хоризонтално в таблицата се посочват основата за промените в нетните активи (капитала), а вертикално се разполагат отделните негови елементи. Така се постига максимална полезност на информацията за настъпилите промени и за тяхното естество. Табличната форма на отчета за промените в капитала би могло да има следния вид:

Целта на този последен елемент на финансовия отчет е:

а) да бъде представена информация за :

- приетата база за изготвянето на финансовия отчет;

- счетоводна политика, която е приложена към значимите сделки и събития;

б) да бъде представена информация, необходима за потребителите, която не е представена на лицевата страна на отчета.

Без описание на приложената счетоводна политика и без допълнителните данни финансовия отчет не би могъл да бъде разбран . Затова се счита, че оповестяванията подкрепят сумите, които са представени в отчета, и му придават разбираемост и завършеност. Публикуването на финансовия отчет без приложението към него няма особен смисъл, освен формалното изпълнение на законовото изискване. Законът за счетоводството обаче съдържа текст който изисква пълното публикуване на финансовия отчет за предприятията, които подлежат на независим одит – “Чл. 40(1): Предприятията по чл. 38 публикуват годишния си финансов отчет във вида, в който е заверен заедно с доклад за заверка , изготвен от регистриран одитор.”

Изготвянето на приложението изисква освен професионални знания и опит в подобно изразяване, поради което се подчинява на някои писани и неписани правила, изложени по – нататък. Приложението към финансовия отчет се представя в две взаимно свързани части:

а) отделните текстове бележки и пояснения се представят систематично, като се следва подреждането на перата в отделните елементи на отчета;

б) всяко значимо перо от лицевата страна на отчета следва да бъде реферирано към отделните допълнителни бележки и пояснения.

Поредността на представянето в приложението може да бъде следната:

а) изявление за спазване на приложимата счетоводна база, в случая МСФО;

б) изявление за приложената мерна база и избраната счетоводна политика в различните области;

в) информация, която подкрепя и пояснява отделните значими пера, които са представени на лицевата страна на отчета, подредена по начин, по които същите тези пера са подредени;

г) други допълнителни сведения, т.ч. необходима за потребителите нефинансова информация.

Общата структура на приложението към финансовия отчет в съответствие изискванията на МСФО с обичайната практика е следната:

• 
  време на учредяване;
  
• 
  място на регистрация;
  
• 
  предмет на дейност;
  
• 
  средносписъчен брой на персонала;
  
• 
  начин на управление и представителство;
  
• 
  наличие на клонове и офиси извън седалището;
  
• 
  други значими въпроси, свързани със статута.
  

• 
  база за изготвяне на финансовия отчет;
  
• 
  сравнителни данни;
  
• 
  използване на приблизителни счетоводни оценки и предположения;
  
• 
  представяне на инвестициите в дъщерни и асоциирани предприятия;
  
• 
  сделки в чуждестранна валута;
  
• 
  финансови инструменти;
  
• 
  финансови рискове и начини за предпазване от финансовите рискове;
  
• 
  признаване на приходи и разходи;
  
• 
  дълготрайни активи (обща политика, последващи разходи, амортизационна политика, обезценка);
  
• 
  инвестиционни имоти;
  
• 
  материални запаси;
  
• 
  вземания;
  
• 
  парични средства;
  
• 
  основен капитал;
  
• 
  преоценъчни резерви;
  
• 
  нетекущи пасиви (банкови кредити, лизингови задължения и др. под.);
  
• 
  бъдещи доходи на персонала;
  
• 
  отсрочени данъчни активи и пасиви;
  
• 
  текущи задължения;
  
• 
  провизии;
  
• 
  правителствени дарения;
  
• 
  данъци върху печалбата.
  

• 
  дълготрайни активи;
  
• 
  инвестиционни имоти;
  
• 
  материални запаси;
  
• 
  вземания и аванси;
  
• 
  парични средства;
  
• 
  нетекущи пасиви;
  
• 
  отсрочени данъчни активи (пасиви);
  
• 
  провизии;
  
• 
  текущи пасиви.
  

• 
  приходи от дейността;
  
• 
  разходи за персонала;
  
• 
  начисления за разходи;
  
• 
  обезценки и провизии;
  
• 
  други приходи / (разходи);
  
• 
  финансови приходи / (разходи);
  
• 
  данъци от печалбата;
  
• 
  доходи на акция.
  

• 
  сделки със свързани лица и условия по тях;
  
• 
  изплатени и предложени дивиденти;
  
• 
  състояние на съдебни и арбитражни дела;
  
• 
  условни активи и пасиви;
  
• 
  събития след датата на баланса.
  

Изготвянето на приложението към финансовия отчет, особено в текстовата си част, се подчинява на някои неписани правила, които са се наложили с добра практика у нас. Без да се претендира за изчерпателност, биха могли да бъдат прилагани следните от тях:

• 
  използва се ясен и разбираем стил, без наличието на прилагателни думи;
  

• 
  изложението се прави или от името на “ предприятието” или от името на “ ръководството”;
  

• 
  без наличието на конкретен случай, например при оповестяването на свързаните лица или на банките, предоставили кредитите, не се цитират имена на трети страни;
  

• 
  не се споменават въпроси от счетоводната политика, които се отнасят до първите документи или до текущото счетоводство;
  
• 
  не се цитират други нормативни актове, извън приложимите счетоводни стандарти, а само в частта за корпоративно данъчно облагане се цитира приложимия данъчен закон;
  
• 
  значимите счетоводни политики следва да се описват така, както те се формулирани в съответните стандарти;
  
• 
  не се оповестява нещо, което към датата на баланса не е обект на отчитане;
  
• 
  допуснати грешки при прилагане на счетоводната политика не се поправят с тяхното оповестяване;
  
• 
  общият сбор на числата в дадена бележка задължително следва да бъде равен на съответната сума от счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите или отчета за паричните потоци, за която се отнася бележката;
  
• 
  подреждането на числата в рамките на дадена бележка следва да става относително по същественост им за текущата година;
  
• 
  перото ”Други” се поставя на последно място, след всички останали пера, като неговата стойност не бива да надвишава което и да е от наименованите пера;
  
• 
  с изключение на случаите, които изчерпателно са посочени в приложимите счетоводни стандарти, навсякъде следва де се представя сравнимата информация от предходния период;
  
• 
  не се включват показатели за анализа на финансовото състояние и финансовите резултати, това би могло да се направи в отчета за управлението.
  

Финансовият отчет е връзката между предприятието и околната среда, между него и интересуващите се от състоянието и развитието му лица. Информацията във финансовия отчет е необходима и полезна за редица потребители, които на основата на тези данни вземат определени икономически решения. И все пак счетоводните отчети не предоставят цялата информация, от която потребителите биха имали нужда при вземането на икономически решения, тъй като отчетите до голяма степен отразяват отминали събития, а не винаги включват и нефинансова информация.

С развитието на пазарните отношения в страната, с потребността от максимално сближаване с международната счетоводна практика реализирането на счетоводния процес и представянето на финансовите отчети у нас претърпя промени.

С всичко написано до тук може да се обобщи, че в зависимост от постоянно променящите се информационни потребности на външните и вътрешните потребители, както и развитието на обслужващите го фактори, Годишния счетоводен отчет еволюира.

Представения в приложението финансов отчет по структура и по начин на представяне на информацията е типичен за българските предприятия, които през последните години създават традиции по прилагането на МСФО. Той няма претенции за най - добрия пример в това отношение, но е изготвен при съобразяване с добрата практика и с дължимата грижа. Възприемането му не бива да бъде безкритично, а следва де се съобрази с конкретните особености на съответното предприятие.

И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А
1. Аверкович, Ек. и др. Управленско счетоводство. Свищов, 1999г.

2. Божков, В. и Г. Илиев. Основи на счетоводството Фор Ком,2000г.

3. Генов, Г. и др. Въведение в счетоводството, Варна 2000г.

4. Данъчно облагане и счетоводно приключване 2006 – ИК “Труд и право” 2006г.

5. Дочев, Иван и др., Наръчник на икономиста – годишно счетоводно приключване- 2006г.

6. Дурин, Ст. Счетоводство на предприятието,София Фор Ком,1998г.

7. Петров , Л. Основи на счетоводството, Мартилен, София 2002г.

8. Закон за счетоводството- в сила от 01.01.2002г.

9. Международни счетоводни стандарти.

10. Фурнаджиева, М. Счетоводство на предприятието. Теоретични основи. СОФТТРЕЙД, 2005г.

11. Душанов И. Курс по счетоводство на предприятието, София 2000г.