Периодизация в развитието на счетоводството


Поява на стопанската отчетност в древността. Развитие на счетоводството през ранното Средновековие



страница2/47
Дата03.01.2022
Размер1.89 Mb.
#111593
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47
istoriya-na-schetovodstvoto
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр

Поява на стопанската отчетност в древността. Развитие на счетоводството през ранното Средновековие


Историческите факти сочат, че счетоводството има хилядолетна история. Първоначално то възниква като практическа дейност, задоволяваща определени обществени потребности. Необходимостта от счетоводни записвания се предопределя от непрекъснато разширяващите се разменни отношения между хората, постепенно прерастващи в търговски връзки, първоначално между отделни лица, а впоследствие между отделните страни и народи. Първоначално хората, осъществяващи стопанска дейност са се ръководили от принципа на пробите и грешките. Впоследствие с развитието и усложняването на стопанската дейност се поражда потребност от регистриране а стопанските факти, явления и събития. Така по естествен път възниква необходимостта от счетоводни записвания за първично регистриране и отчитане на стопанските факти, явления и процеси, протичащи в хода на осъществяваната стопанска дейност.На съвременния етап не може със сигурност да се твърди, точно кога е възникнало счетоводството като информационна система. Известно е, че съществуват епохи в които счетоводството не е съществувало, както и епохи в които то съществува и се развива. Възникването на счетоводството е свързано с образуването на държавата. Без определен обем от данни, получавани посредством счетоводството не е възможно съществуването на държавата и осъществяването на нейните функции. Държавата се нуждае от информация, създавана по счетоводен път, като използва тази информация за различни цели- например тя се нуждае от информация за военни ели, за размера на дължимите и събрани данъци, за броя на населението на нейната територия, състоянието на търговията и др. В първоначалния етап от развитието на отчетността, способите, посредством които се получава тази информация са твърде примитивни. Например за да определи броя на своите войници, персийския цар Дарий задължил всеки войник да занесе на точно определено място един камък. Впоследствие, след преброяване на камъните се установява и броя на войниците в неговата армия. В Персия, хората, занимаващи се с отчетност са наричани очи и уши на царя.


Една от страните в която търговската дейност е силно развита е древния Египет. Това предопределя и обстоятелството, че едни от най-старите следи за развитието на счетоводното изкуство са открити именно в древния Египет. Изследванията показват, че много хилядолетия преди нашата ера, древните египтяни са използвали счетоводството макар и в съвсем примитивна форма. Историческите факти сочат, че при управлението на египетските фараони е съществувала особена категория чиновници, които посредством специално заострени пръчици са записвали върху гладък папирус многобройните стопански операции, извършвани в именията на фараоните. Тези придворни служители на фараона са носели названието писари. Лицата, които са придобивали званието “писар” са посещавали специални курсове, ръководен от жреците, които по това време са имали монополното право да се занимават с наука и да преподават. Писарите на древния Египет са изпълнявали ролята на държавни счетоводители. Една от основните им задачи е да водят специални книги за отчитане на държавните проходи и държавните разходи. Освен държавните приходи и разходи, писарите са се занимавали с отчитането на реколтата, военната плячка след спечелените сражения и др. Писарите изпълнявали и задълженията на бирници, при което водели специални описи на всички ценности, които те събирали под формата на данъци.

Освен за нуждите на държавата, писарите прилагали своите познания и в т. нар. частни стопанства, което се обяснява с особената форма на земевладение в древния Египет. Правото за притежаване на земя в древния Египет е било привилегия на определени родове. Управлението на тези земи е било поверявано на специално упълномощени лица, каквито се явявали писарите, които се задължавали да събират доходите на господаря, да изплащат неговите дългове, да получават пари за негова сметка и да периодически да представят отчети за всички приходи и разходи на стопанството.

Имайки предвид гореизложеното може да се обобщи, че в древния Египет е съществувала някаква форма на стопанска отчетност и специално обучена категория лица, които да я прилагат. Развитието на счетоводството се дължи най-вече на силно развитата стопанска дейност и особено на търговията.

Наченки на отчетност са открити и при еврейските народи. За целта съществувала специална категория чиновници, наречени левити, които се занимавали със събирането и отчитането на данъците и плячката от спечелените военни битки. Левитите следва да се разглеждат като особен вид писари, които са извършвали всевъзможни записвания във връзка с административните разпоредби. Те водели т. наречените родословни дървета на отделните родове, списъци на лицата, подлежащи на военна служба, съставяли описи на имотите на отделните граждани във връзка със събирането на данъците и др. такива писари е имало в царските дворове. Богатите хора, от своя страна поверявали управлението на своите имоти на специални управители. За своята дейност, тези управители са предоставяли периодически отчети.

Благодарение на силното развитие на стопанската дейност и особено на търговията в древния Вавилон, счетоводното изкуство е получило доста широко разпространение. Вавилон е бил голям търговски център в който са се срещали търговци от Индия, Финикия, Египет и други древни страни. Паралелно с развитието на търговията във Вавилон процъфтявало и банковото дело. Така например още през VIII век пр. н. е. Във Вавилон е съществувала търговската къща на Негоагидин Игиби, която е извършвала най-разнообразни банкови операции – купувала и продавала стоки на комисионни начала, извършвала плащания за сметка на клиента, приемала влогове и стоки на отговорно пазене, отпускала кредити на клиентите и др. Самият Игиби е имал участия в различни предприятия, като освен това е изпълнявал ролята на съветник и упълномощено лице при сключване на различни търговски сделки. От запазения архив на тази търговска къща е видно, че това предприятие е водело някаква форма на отчетност за всички извършени от него операции и в частност за взаимоотношенията с клиентите.

Следи за съществуването на отчетност са намерени и при древните индуси. В древна Индия счетоводството се е развивало, както за нуждите на държавната власт, така и за нуждите на отделните частни стопанства. Индия се характеризира със силно развита търговска дейност. Силно развито е и производството на платове и метални изделия. В областта на металургическата индустрия индийците са придобили световна известност, най-вече с възможностите да произвеждат стомана и стоманени изделия. В Индия е развит и износа, като сред основните изделия, обект на износа са платовете, боите, скъпоценните камъни и стоманените изделия.

Във връзка с развитието на стопанската дейност в Индия са съществували определени правила, по отношение на извършването на съответните търговски операции, олихвяването на отпуснатите заеми, размера на лихвите и др. Освен това са съществували определени норми и правила по отношение на заемните операции, морския транспорт, което предопределя и необходимостта от регистрация и отчетност на протичащите стопански факти, явления и събития.

В древна Гърция, до средата на V век, пр. н.е. търговската и производствена дейност е съсредоточена предимно в нейните колонии. Към средата на V век търговията се насоча предимно към Атина, като основен тласък в развитието на търговията дава действащото законодателство, което се противопоставя на идеята, че търговията и занаятите унижават човешкото достойнство. Нещо повече. Действащото законодателство родителите са били задължени да обучават своите деца на някакъв занаят, като ако не направят това, губят правото си впоследствие да искат от децата си издръжка за своите старини.

Постепенно Атина се превърнала в голям търговски и индустриален център, открити били множество работилници, в които се произвеждали и обработвали кожи, оръжия, домашни съдове, художествени произведения, изделия от метал, мрамор, глина и дърво. Осъществяван е внос главно на зърнени храни, вълна и други суровини и материали. Износът на древна Гърция се свежда до смокини, мед, както и някои индустриално продукти.

Силно развитата търговска и индустриална дейност в древна Гърция оказва съществено влияние върху развитието на счетоводството. Стопанствата на древна Гърция, в които отчетността е била най-развита са канторите на трапезитите. Последните са т. нар. банкери на древна Гърция и са извършвали най-разнообразно стопански операции. Трапезитите са били задължени да водят търговски 9счетоводни) книги. Така например делата на един трапезит са се водели както от самия него, така и от един управител и няколко слуги – роби. За всички сделки е било задължително воденето на търговски книги. Особено внимателно са се водели търговските книги за влоговете. В съответната книга е била записвана сумата на влога, името на депонента и имената на лицата, които последният е упълномощил да получат сумата по влога. Ако тези лица не са били познати лично на трапезита, то те са били длъжни да носят пръстен с печат на доверителя.

В древния Рим счетоводството се е прилагало както в т.нар. частни стопанства, така и по отношение на приходите и разходите на държавата. Това се предопределя от обстоятелството, че в античния Рим са съществували множество дружества и частни стопанства, осъществяващи търговска и финансово-кредитна дейност. Основателят на римската империя Октавиан Август е изисквал воденето на специална книга в която са се записват разходите, свързани с издръжката на армията и флота, броят на населението, както и други сведения, необходими за управлението на римската империя.

Имайки предвид горепосоченото следва да се отбележи, че счетоводството в древността се свързва предимно с първичното регистриране на стопанските факти, явления и процеси. Отчетността изцяло се организира от държавата, чиято управляваща върхушка използва счетоводството (макар и в съвсем примитивна форма) за осъществяване на контрол върху използването на ресурсите.

С появата и развитието на първите робовладелски държави, обхватът на отчетността значително се разширява. Робовладелският начин на производство, развитието на производителните сили и производствените отношения пораждат необходимостта да се събира отчетна информация, както за нуждите на държавната власт, така и за целите на управлението на отделните частни стопанства.

С разпадането на римската империя настъпва и края на робовладелския строй. Започва периода на ранното средновековие, който се характеризира с известен застой в развитието на производителните сили и производствените отношения. Слабото развитие на стопанската дейност и особено на търговията през този период предопределя и известен упадък в развитието на отчетността. Точността и достоверността на отчетните данни през епохата на Средновековието е доста низка. Обикновено отделните изчисления и измервания са се извършвали приблизително, което се обуславя и от факта, че записванията са правени с римски цифри и на латински език. Впоследствие въвеждането на арабската цифрова система дава силен тласък в развитието на счетоводството тъй като по своята същност представлява една универсална и изключително удобна форма за представянето на сделките. В този смисъл пишещият тези редове напълно споделя изразеното от проф. Д.Добрев становище, а именно: - числото като количествен изразител на парично стойностни величини образува крайъгълния камък на счетоводството.

Независимо от слабото развитие на стопанската дейност през този период, счетоводството запазва своята роля и значение, най-вече при управлението на църковните имоти и събирането на данъците. По отношение на влиянието на църквата следва да се отбележи, че тя има двояко въздействие върху развитието на счетоводството. Първоначално църквата е отричала напълно осъществяването на търговска дейност, като по този начин силно е ограничавала развитието на счетоводството. Впоследствие, църквата постепенно се превръща в крупен търговец и лихвар. В резултат на осъществяваната от нея дейност, църквата придобива собственост върху огромни богатства, които следва да бъдат отчитани и ефективно управлявани. Разнообразните стопански операции, които се осъществяват в църковните институти (получаването на дарения, извършването на търговски сделки, лихварство и др.) дават силен тласък върху развитието на счетоводното изкуство през средните векове. Именно от тук произтича и необходимостта от появата на определена категория лица, които следва да отчитат и контролират използването на имуществото, собственост на църквата. По данни на проф. Ф. Белмер, с цел отчитане и управление на имуществото на църквата през 1001 г. в папския двор е била учредена длъжността главен счетоводител, в обязаность на когото е било вменено да наблюдава счетоводството по всички операции, както и да контролира отчетите, които постъпват от разни места.

В епохата на ранното средновековие се обособяват две счетоводни системи: счетоводна система на камералното счетоводство и счетоводна система на простото счетоводство.

Камералното счетоводство възниква поради необходимостта от осъществяване на контрол върху държавните финанси. Основен обект на отчитане са паричните средства в касата, както и паричните постъпления и плащания. Неговата същност се състои в съпоставяне на планираните и фактически получените (или платени) приходи и разходи, т.е то на практика се доближава до съвременното разбиране за бюджетно счетоводство, но е непълно поради обстоятелството, че не отчита цялото имущество на предприятието и неговите изменения в резултат на стопанските операции.

Системата на простото счетоводство (аплография), се характеризира с това, че обект на отчитане са материалните и паричните средства на собственика и разчетните взаимоотношения, които той осъществява при извършването на стопанската дейност. То представлява просто описание на осъществяваната дейност, като не разкрива взаимната връзка и зависимост между извършените стопански и финансови операции, както и не дава възможност за осъществяване на контрол върху дейността на търговеца.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница