Периодизация в развитието на счетоводството


Хипотеза за възникването на двойното счетоводство през Средновековието



страница4/47
Дата03.01.2022
Размер1.89 Mb.
#111593
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47
istoriya-na-schetovodstvoto
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
Хипотеза за възникването на двойното счетоводство през Средновековието. Разглеждайки тази хипотеза, ще спрем вниманието си върху три основни момента:

  • проблемът за автора (създателя) на двойното счетоводство;

  • етапите в развитието на двойното счетоводство;

  • факторите, способстващи за неговото появяване

Разглеждайки въпроса за авторството следва да се отбележи, че авторът на двойното счетоводство както е неизвестен и изобретателя на колелото. От края на XIX историците застъпват тезата, за колективния автор на двойното счетоводство. Приема се, че е безсмислено да се търси кой точно е автора на двойното счетоводство. Двойното счетоводство се явява продукт на колективното творчество и неговата поява следва да се разглежда само като плод на колективните усилилия на търговците от северна Италия. На настоящия етап се приема, че двойното счетоводство се появява в резултат на усилията на търговците от италианските градове-републики, като то е възникнало спонтанно, самопроизволно, поради нуждите на практиката. Следва да се отбележи, че тази хипотеза (за колективния автор) не е подкрепена с достатъчно факти, но като че ли тя няма алтернатива. Действително двойното счетоводство е представлявало интерес именно за търговците и индустриалците и е твърде възможно то да е плод на техните колективни усилия. Този факт поражда и редица други въпроси като: Как се е разпространявало знанието за двойното счетоводство, тъй като данните сочат, че то възниква далеч преди появата на книгоотпечатването и печатницата на Гутенберг.

Според един от изследователите на историята на счетоводството и привърженик на хипотезата за средновековния произход на двойното счетоводство, Р. де Рувер, то възниква между 1250 и 1350 г. Същевременно цитираният автор не обръща внимание на един твърде съществен етап в развитието на счетоводството, а именно кога в счетоводството започва да се прилага стойностният (паричен) измерител, тъй като, както е известно без неговото използване двойното записване е невъзможно. Именно това дава основание на някои специалисти да считат, че въвеждането на паричния измерител представлява преломен момент в развитието на счетоводството и с неговата поява се поставя началото на преход от счетоводство на натурализма към счетоводство на реализма.

Според Рувер основните фактори, които са оказалия влияние и са предизвикали появата на двойното счетоводство са появата на отделните предприятия, кредитът и посредничеството. Сред тях с най-съществено значение сред посочените фактори е появата на отделните предприятия. Именно появата на предприятията като отделни стопански субекти, води и до появата на понятието “фирма,” като под това понятие на съвременния етап се разбира наименованието на предприятието под което търговецът осъществява своята дейност и се подписва. Разбирането, че фирмата (предприятието) представлява самостоятелен стопански субект и че нейният капитал и финансовия резултат, който тя реализира в резултат на осъществяваната стопанска дейност принадлежат на нейните собственици предопределя и необходимостта да се създава информация п осчетоводен път за реализирани финансов резултат (печалба или загуба), промяната в дяловите вноски на съдружниците (акционерите) в резултат на направени допълнителни дялови вноски, напускането на съдружници или приемането на нови такива.

Кредитът и посредничеството са станали причина за появата на т. нар. лични и имуществени сметки (за отчитане на стоковите операции). Както може да се установи появата на счетоводството се предопределя донякъде и от установяване и следене на промените в дяловите вноски на отделните съдружници, определянето на финансовия резултат и разпределянето му пропорционално на дяловите на отделните съдружници. За решаването на тези задачи безспорно е необходимо наличието на систематическо счетоводство. Но за решаването на тези проблеми не е необходимо двойното записване. За следене дяловата вноска на всеки един съдружник е необходимо просто да бъде открита отделна негова лична сметка, което може да стане и в рамките на простото счетоводство. Финансовият резултат също може да бъде определен като се съпостави величината на чистото имущество (собствения капитал) в началото и края на отчетния период. Следователно определянето на финансовия резултат може да стане без помощта на двойното записване, посредством метода на съпоставянето на собствения капитал в началото и края на отчетния период. Този метод е сравнително прост, като дава възможност за достатъчно голяма степен на достоверност при определянето на финансовия резултат и е бил широко разпространен в практиката. Практически в Европа това е преобладаващия метод за определянето на финансовия резултат през XIX век. Двойното записване не е било необходимо да се прилага и при операциите, свързани с отпускането на кредити и посредническите операции. Проблемите, свързани с тяхното отчитане се решават и с помощта на простото счетоводство. Следователно простото счетоводство е било широко разпространено в продължение на векове както в практиката на малките, така и в практиката на големите предприятия. Едва в първата половина на ХХ век, воденето на двойното счетоводство е регламентирано по законодателен път като задължително, което практически води до отпадането на простото счетоводство като система за отчитане.

Два са основните фактори, които са способствали появата на двойното счетоводство. 1. Авторитетът на Венеция и осъществяваните търговски връзки с нея и 2. вярата в чудодейните възможности на двойното счетоводство като система за отчитане.

През XVи XVI век Италия се явява финансов и търговски център на Европа, като търговски връзки с италианските градове – републики са поддържали много търговци от различни краища на света. Особено близки търговски отношения са се установили между Венеция и Германия, като на тази база венецианските търговци са получили монополното право да осъществяват посреднически връзки между немските търговци и индустриалци и редица други страни, най-вече тези от близкия изток. Ползвайки се с благоразположението на венецианците, немците са се постарали да заимстват от тях твърде много неща, свързани с търговските обичаи и начина на сключването на сделките, а също така и с начина на воденето на двойното счетоводство. Именно крупните немски търговци са били и разпространителите на системата на двойното счетоводство в Европа.

На съвременния етап съществуват известни доказателства, оборващи хипотезата за средновековния произход на двойното счетоводство. Естествено вън от всякакво съмнение е факта, че за да възникне и се развие една отчетна система от вида на двойното счетоводство един период от 50 или 100 години съвсем не е достатъчен. Изследвайки търговски и счетоводни книги от Средновековието може да се установи, че в крупните флорентински предприятия е изчисляван финансов резултат и това е ставало за целите на управлението на предприятието, т.е без всякаква държавна намеса и изискване от страна на държавата. Описаната от Лука Пачоли венецианска система не позволява установяването на финансовия резултат по счетоводен път, тъй като в нея отсъстват такива счетоводни сметки като сметка амортизация на дълготрайни активи, финансово- резултатни и операционни сметки, които се появяват благодарение на усилията на счетоводните специалисти от Европа и Америка едва през втората половина на XIX век. Както вече беше посочено подобни методи са се прилагали в предприятията на Датини още в края на XIV век. Нещо повече. В предприятията на Фаролфи в края на XIII век е извършвало разпределение на разходи между отделните отчетни периоди, което е извършено с една единствена цел, а именно правилно определяне на финансовия резултат. От тук може да се направи извода, че в предприятията на Фаролфи са използвали финансов- резултатни и бюджетно – разпределителни сметки, много по-рано от възникването на двойното счетоводство.

В заключение следва да се отбележи, че хипотезата за възникването на двойното счетоводство през Средновековието може да се сита за правдоподобна, ако историците не разполагаха с търговските книги на предприятията на Фаролфи и Датини,. Наличието на тези търговски книги обаче най-малкото поставя тази хипотеза под съмнение.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница