Периодизация в развитието на счетоводството



страница47/47
Дата03.01.2022
Размер1.89 Mb.
#111593
1   ...   39   40   41   42   43   44   45   46   47
istoriya-na-schetovodstvoto
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Счетоводството се разглежда като информационна система, имаща за цел създаването на информация за вземането на икономически решения, имащи предимно инвестиционен характер. То възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на определени потребности, породени от нуждите на стопанската практика. Съвсем не е случаен факта, че един от най-известите изследователи на капитализма в световен мащаб – Макс Вебер посочва, че развитието на капитализма като обществен строй е невъзможно без утвърждаването на адекватна система на отчетност. Счетоводството се развива и усъвършенства в условията на индустриализация на икономиката. През 20-те и 30-те години на миналия век индустриализацията като явление се осъществява в икономиките на развитите страни, поради което и счетоводството като система е насочено към създаването на информация, улесняваща процеса на индустриализиране на стопанството. Разглеждано в подобен аспект, счетоводството се явява полезен инструмент за ефективно управление на предприятието. На този етап от развитието на икономиката и обществото съществува пряка връзка между информацията представена в счетоводния баланс и реализирания финансов резултат на предприятието. Анализирайки данните от годишния финансов отчет, преценявайки обезпечеността на предприятието с машини, съоръжения и оборудване и материали за производството, външният потребител би могъл да направи съответните изводи относно потенциала на предприятието да генерира парични постъпления в бъдеще.

В края на ХХ и началото на XIX век голяма част от развитите в икономическо отношение страни навлизат в т.нар. постиндустриална икономика. Основните нейни черти са: намаляване относителния дял на индустриалното производство, увеличаващ се дял на услугите и интелектуалния труд, глобализация на икономиката в световен мащаб, свободно движение на стоки, капитал и работна сила,развитие на информационните технологии и др. Това от своя страна води до съществени промени в обществено-политическия живот на всяка една страна, което предопределя и необходимостта от извършването на промени в начина на представяне на счетоводната информация. Тук се проявява и основния недостатък на създаваната по счетоводен път информация, а именно нейната ретроспективност. Традиционно съставяните, представяни и публикувани финансови отчети вече не задоволяват нуждите на потребителите на финансова информация. Някои специалисти дори поддържат твърде крайното становище, че на съвременния етап, финансовите отчети се изготвят без да е отчита реалният интерес на потенциалните инвеститори. Нещо повече. Те повдигат въпроса необходимо ли е да се харчат значителни парични средства за изготвянето на отчети, информацията в които е остаряла, дори те да бъдат публикувани? Всичко това идва да покаже, че в съвременните условия се търсят възможности за повишаване на информационната полезност на създаваната по счетоводен път информация. Навлизайки в икономиката на знанието, просперитетът на всяко предприятие се поставя във все по-голяма зависимост както от човешкия фактор, така и от други фактори и условия, които поне засега почти не намират отражение в годишния финансов отчет. Потенциалните инвеститори се нуждаят от информация не само какво се е случило в определен минал момент, но и какво предстои да се случи в бъдеще. Или казано по друг начин, те се нуждаят както от счетоводство в реално време, така и от счетоводство, което надхвърля тесните рамки на събирането, обработването, обобщаването и представянето на счетоводната информация, което дава възможност на потребителите да получат информация за потенциала на предприятието да генерира печалби в бъдеще, за ефективността на взетите управленски решения и др. В този аспект неимоверно много нараства ролята и значението на нематериалните активи, като вътрешно създадена търговска репутация, разходите за научноизследователска и развойна дейност, квалификацията на персонала и др., от които зависи просперитета на всяко предприятие.

На съвременния етап, когато акциите на голяма част от предприятията практически достигнаха своя максимум съвсем резонно е да възникне въпроса: как следва да бъдат оценявани тези акции? Безспорно традиционните способи за оценка на акциите, основаващи се на анализиране на реализираните приходи от предприятието и други ретроспективни показатели не могат да бъдат като критерий на базата на който да се вземат инвестиционни решения. Необходимо е да се вземе предвид и влиянието на редица други фактори като: интелектуален потенциал, нематериални активи, квалификация на персонала и др. Следователно, представената в годишния финансов отчет информация съвсем не е достатъчна за вземането на решения, свързани с покупко-продажба на капиталови ценни книжа. Независимо от необходимостта да се анализира и влиянието на някои фактори с нематериален характер, както и непазарни фактори, счетоводната информация има съществено значение за потребителите. С оглед установяване на финансовото състояние на предприятието следва да се използва информация не само от счетоводния баланс, но и от отчета за приходите и разходите и отчета за паричния поток. Използването на последния информационен източник се налага поради обстоятелството, че анализирайки само баланса и ОПР за потребителите съществува потенциален риск от вземане на погрешно решение за инвестиране, поради възможностите, които дава счетоводството за манипулиране със счетоводните данни с цел представяне на предприятието в по-благоприятно положение. Той се обуславя от факта, че счетоводната информация се основава на определен тип счетоводна политика, в много от случаите мотивирана дори и от данъчното законодателство. Оповестените печалби могат да бъдат съществено манипулирани, посредством използваните методи за оценка на материалните запаси, амортизирането на дълготрайните активи, концепцията за капитализиране на разходите и т. н. В този смисъл финансовите и борсови аналитици считат, че един годишният финансов отчет може да се разглежда като форма на математическо изящество и като такива представляват произведение на счетоводното изкуство.

В миналото инвеститорите са анализирали финансовото състояние на предприятията и са вземали решение дали да инвестират в тях изхождайки единствено от информацията, представена в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Както вече беше посочено тази информация може да бъде подвеждаща. Освен това информацията, получавана от тези отчети има силно изразен ретроспективен характер и отразява начина по който активите и пасивите са били подложени на риск в един минал период от време. Поради това инвеститорите насочват вниманието си към анализиране на паричния поток в съответствие със съществуващото схващане, че отчетът за паричните потоци е по-надежден информационен източник, който неутрализира недостатъците, които понякога правят отчетените положителни финансови резултати заблуждаващи. Използването на посочения информационен източник се определя от факта, че интересът на инвеститорите насочен не толкова към счетоводната печалба, колкото към обема на действително генерираните нетни парични постъпления, с които предприятието посреща своите текущи и дългосрочни задължения. Нещо повече. На настоящия етап се извършват все повече стопански операции (преоценки на дълготрайни активи, преоценка на финансови инструменти и др.), които предизвикват изменение на собствения капитал на предприятието, без това да е резултат от осъществяваната стопанска дейност. Резултатите от тези операции намират отражение в отчета за собствения капитал. С оглед по-пълното задоволяване информационните нужди на потребителите в някои страни се прилага т. нар. отчет за съвкупния доход, който на практика обединява отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал. Счита се, че посредством този отчет външните потребители ще получат по-пълна представа за реализирания финансов резултат, което определя и интереса на Борда за международни счетоводни стандарти към този проблем.

Имайки предвид горепосоченото може да се обобщи, че счетоводният баланс има все по-малко значение като информационен източник за вземането на решения относно бъдещото функциониране на предприятието. Независимо от това съществуват определени тенденции по отношение на представяната в баланса информация, насочени най-вече към повишаване на нейната прогностичност. Те са свързани предимно с формата и структурата на баланса и оценката по която отделните отчетни обекти следва да бъдат представени в счетоводния баланс.

По наше виждане ще се запази тенденцията балансът да се изготвя в едностранна форма, която дава възможност за по-лесното установяване както на показателя нетни текущи активи, така и на ликвидността и платежоспособността на предприятието. В подобно представяне се търси и известен психологически ефект. Съвсем не е случаен факта, че величината на реализирания отрицателен финансов резултат (загуба) се посочва в пасива на баланса с отрицателен знак. От една страна това е свързано с концепцията за нетен счетоводен баланс, но от друга подобно представяне цели по-лесното и бързо определяне на собствения капитал на предприятието. При посочването на загубата с отрицателен знак в края на капиталовата секция веднага може да се установи степента на декапитализация на предприятието, т.е с колко е намалял неговият собствен капитал в рамките на отчетния период.

Въпросът за оценката по която отчетните обекти следва да се представят в счетоводния баланс е един от най-дискутираните сред счетоводните специалисти, работещи в областта на счетоводната теория и практика. Концепцията за историческата цена все още е доминираща в световен мащаб, но през последните години критиките по отношение на прилагането й като основна мерна база непрекъснато се засилват. В съвременните условия съществува тенденцията към все по-пълното прилагане на концепцията за справедливата стойност по отношение на представянето на активите, пасивите и капитала в счетоводния баланс. Счита се, че по този начин ще бъде задоволен интереса на широк кръг потребители на финансова информация , което значително ще намали т. нар. информационен риск от вземането на неадекватни икономически решения. По този начин активите, пасивите и капитала ще бъдат представени в баланса по актуалната им стойност към датата на неговото изготвяне, т.е по стойност максимално близка до текущата пазарна цена към датата на балансовия ден.

В съвременните условия класифицираното представяне на активите и пасивите (като текущи и нетекущи) в счетоводния баланс загубва своето основополагащо значение за определяне на ликвидността и платежоспособността на предприятието. Това се отнася най-вече за предприятията от високотехнологичните отрасли на икономиката (например телекомуникации) и се дължи на следните причини:

- Платежоспособността на предприятието може да се установи като се ползва информация по-скоро от други елементи на годишния финансов отчет (например отчета за паричния поток) отколкото от баланса,

- Основните външни потребители на информация от финансовите отчети са инвеститорите, а не кредиторите на предприятието,

- В съвременните условия предприятията извършват твърде разнообразна дейност, поради което отделните коефициенти за ликвидност не винаги представляват адекватен измерител за платежоспособността на предприятието,

- Дейността на все повече предприятия е свързана с извършването на различни видове услуги, поради което при установяване на тяхната платежоспособност все по-малко значение ще има ресурсната им обезпеченост.



В бъдеще ще продължи да се дискутира проблема за съществуването на финансовото и управленско счетоводство като две отделни счетоводни системи, всяка от които изпълнява конкретни цели в рамките на единния отчетен процес. П о наше виждане в бъдеще, особено в големите предприятия, тези две отчетни системи все повече ще се разделят и ще се осъществяват отделно една от друга. Това се определя от обстоятелството, че те изпълняват различни цели. Финансовото счетоводство е насочено към задоволяване информационните потребности предимно на външните потребители, поради което то подлежи на регулиране, чрез разработването на нормативни актове или стандарти от страна на професионалните организации. Управленското счетоводство задоволява информационните нужди най-вече на вътрешните потребители (собственици, управляващи, персонал) и не подлежи на регулиране по нормативен път, като неговата форма и съдържание се определят в зависимост от информационните потребности на управляващите.

1 Белмер, Ф. Обща теория на счетоводството. Част втора. Варна. Печатница и хромолитография “просвещение” 1930, с. 138 В специализираната литература има различни виждания относно появата на специално лице, осъществяващо отчетнически функции. Така например руският автор Соколов посочва, че счетоводителят се появява в края на средновековието и по-конкретно през 1498 г., когато римският император Максимикиян първи е назначил първият счетоводител Христофор Щехер. (вж. Палий, В., Я. В. Соколов, Введение в теорию бухгалътерского учета. М. “Финансы и статистика, 1979, с. 7

2 Думата тамплиери произлиза от temple- храм. Тяхната история е удивително доказателство за това, какво голямо значение е имало счетоводството по отношение на обслужване на банковото дело. Практически, без воденето на счетоводството е било абсолютно невъзможно тамплиерите да развият банковите и финансови услуги до степента до която те са го направили през XIII и началото на XIV век. Унищожаването на ордена от страна на френския крал Филип IV Хубави, показва, доколко централизираната държавна власт се е дразнела от силата и независимостта на тази институция.

3 Съществува и друга хипотеза по отношение произхода на двойното счетоводство. Тя се свързва с името на холандския математик Симон Стевин, според когото двойното счетоводство възниква в древния Рим по времето на императора Юлий Цезар. На настоящия етап тази хипотеза има ограничен брой привърженици, поради което се приема, че двойното счетоводство възниква в Италия през средновековието и по-конкретно по времето на ренесанса и Просвещението.

4 Спазвайки историческата истина следва да посочим, че проблемите на счетоводството са разгледани за първи път в произведението на един друг италианец – Бенедето Котругли, озаглавено За търговията и съвършения търговец. Този труд е написан в Неапол през 1458 г., но е отпечатан през 1573 г., т.е цели 115 години по-късно. Поради това се приема, че произведението на Лука Пачоли е първата отпечатана книга по счетоводство.

5 При разработване на биографичните данни за Лука ПАчоли са ползвани части от публикации на проф. Коста Пергелов и Бойчо Бойчев

6 Бойчев, Б. Лука Пачиоли. Студентска дума, 1930, № 4, с. 5

7 Пак там. с. 5

8 Пандов, И. Основи и техника на счетоводството. София, печатница “Изгрев,” 1946, с. 16

9 Белмер, Ф. Лекции по счетоводство, държани от проф. Ф. Белмер, професор при ВТУ – Варна при Варненската търговско-индустриална камара, с. 55

10 Свраков, А. Счетоводството - символ на древност и бъдеще или вечният спътник на човечеството. Списание на Института на дипломираните експерт – счетоводители, 2002, № 8, с. 9

11 Вж. Шандов, И., цит. съч., с. 16

12 За повече подробности относно правното регламентиране на счетоводството вж. Свраков, А,. цит. съч. , с. 10-11

13 Джелепов, А. Проблеми на баланса. Списание на Института на заклетите експерт-счетоводители, 1943, №3-4, с. 44; Георгиев, Г. Същност и значение на понятието “баланс.” Економист, 1942, № 1-2, с. 116.; Соколов, Я. В. Основы теории бухгалтерского учета, М. “Финансы и статистика,” 2000, с. 401; Чолаков, Ст. Общественото значение на баланса. Списание на завършилите ВТУ – Варна 1937, № 4, с. 361; Градев, Г. Г. Генов. Теория на счетоводството и промишлено счетоводство, Варна. ОПБ при ВИНС “Д. Благоев,” 1972, с. 81. Душанов, И. и др. Теория на счетоводството и счетоводство на основните отрасли. Варна, Книгоиздателство “Г.Бакалов” – 1983, с. 40; Генов, Г. и др. Въведение в счетоводството. Варна, Университетско издателство – Икономически университет, 1997, с.56; Ковалев, В. В. Патров. Как читать баланс. М. “Финансы и статистика, “2002, с. 14 и др.

14 Бахчеванов, П. Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност. С. “Наука и изкуство, “ 1958, с. 175

15 Спасов, Д. и др. Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност. Книгоиздателсвто “Г. Бакалов.” Варна, 1978, с. 112.

16 Герстнер, П. Анализ баланса. Издательство “Экономическая жизнь,” М. 1926, с.9

17 Добрев, Д. Теория и анализ на балансите. София, Печатница “Българска наука,” 1946, с. 5

18 Вж. по-подробно Георгиев, Г. цит. съч. , с. 117.

19 Пак там, с. 117

20 Прието е историята на счетоводството да се разделя на два големи периода – долитературен и литературен. За начало на литературния период в развитието на отчетността се приема 1494 година, когато е отпечатана първата печатна книга по счетоводство, озаглавена Summa de Arithmetica, Geometria,Proportioni et Proportionalita на италианския професор по математика Лука Пачоли.

21 Вж. по-подробно Цыганков, К.Ю. Долитературный период развития бухгалтерского учета. Эко, № 3, 2001, www. econom.nsc.ru/eco/arhiv/Read Staty/

22 Соколов, Я. Цит. съч. с. 401

23 Пак там, . 401

24 Пачоли, Л. Трактат о счетах и записях. М. “Финансы и статистика,”1994, с. 96

25 Пак там, с. 301

26Георгиев, Г. цит. съч. с. 119

27 Атанасов, Н. Способ за изучаване на търговското счетоводство. Свищов, Печатница на П.А. Славков, 1898, с. 92

28 Пак там., с. 8

29 Търговски закон. Утвърден с Указ № 93 от 18 май 1897 г. (в сила от 01.01. 1898 г.) – Отменен. обн., ДВ, бр. 114 от 1897 г., изм. и доп., бр. 7 от 1898 г., бр. 10 от 1899 г., бр. 6 от 1903 г., бр. 3 и 45 от 1907 г., бр. 172 от 1919 г., бр. 81 от 1921 г., бр. 10 от 1922 г., бр. 94 от 1924 г., бр. 201 и 217 от 1925 г., бр. 280 и 56 от 1929 г., бр. 56 и 80 от 1930 г., бр. 290 от 1931 г., бр. 295 от 1932 г., бр. 292 от 1933 г., бр. 223 и 103 от 1934 г., бр. 92 от 1941 г.

30 Обнародван ДВ. бр. 83 от 1921 г.

31 На съвременния етап инвентаризацията се разглежда като един от елементите на счетоводния метод на счетоводния метод и има за цел установяване фактическото състояние на активите и пасивите с оглед съставяне на достоверен годишен финансов отчет.

32 Подобна схема на изготвяне на инвентара наподобява твърде много съвременната схема на едностранен счетоводен баланс.

33Белмер. Ф. Учение за баланса. С. Институт Просвета, 1947, с. 1.

34 Георгиев, Г. Учение за предприятието. Варна. Университетска печатница, 1947, с. 103.

35 Греков, Св. Правова и стопанска същност на баланса. Варна. Печатница и Хромолитография “Просвещение” на П. Зенгинов, 1924, с.9

36 Бахчеванов, П. Въведение в счетоводството (теория, методически указания и задачи). С. Печат С.М. Стайков, 1947, с. 13

37 Добрев, Д. Теория и анализ на балансите. С., печатница “Българска наука,” 1946, с. 7

38 Пак там, с. 6

39 Джелепов, А. Цит. съч., с. 50

40 Добрев, Д. Систематичен курс по счетоводство. Издание на фонда за подпомагане на студентите. С. 1946, с. 12

41 Бахчеванов, П., цит. съч., с. 10.

42 Кърклисийски, Н. Основни понятия и принципи в счетоводството. Списание на завършилите ВТУ Варна, 1937, № 1, с. 63

43 Бахчеванов, П. Цит. съч. , с. 11.

44 Пандов, И. Основи и техника на счетоводството. С. печатница “ Изгрев,” 1945, с. 57

45 Известно е, че понятията “актив” и “пасив,” с които днес се означават двете противоположни страни на счетоводния баланс са въведени за първи път през 1870 г. от Иполит Вание, но това са понятия в които не е влагано конкретно съдържание. В този смисъл може да се твърди, че тези понятия, аналогично на понятията “дебит” и “кредит,” “не са продукт на индуктивно протичащ счетоводен процес, а са въведени (в счетоводството – б.м. С.С.) по технико-приложни или икономико-спекулативни причини.” Вж. по-подробно Караиванова, Е. За логическата същност на счетоводния метод. С. Трудове на ВИИ “Карл Маркс,”1975, № 3, с. 237

46 Берберов, Б, цит. съч., с.23

47 Гериловски, В. Цит. съч., с. 344

48 Цит. по Гериловски, В., цит. съч. с. 344

49 Вж. Berliner, Buchhaltung = & Bilanzenlehre. Hanover, 1924, s. 67. Цит. по Пандов, И. цит. съч., 58

50 Пак там, с. 58

51 Вж. по-подробно Белмер, Ф. Икономическо и счетоводно разбиране на баланса. “Студентска дума,” 1929, № 1-2, с. 7

52 Берберов, Б. Цит. Счетоводство на търговското предприятие. С.печатница “Драгиев,” 1947, с. 20

53 Добрев, Д. Учение за балансите. С.1946. Цит. по Берберов, Б. Цит. съч. с. 35

54 Чолаков, Ст. Анализа и критика на балансите. Списание на Института на заклетите експерт-счетоводители. 1939, № 7, с. 10

55 Свраков, А. Национално счетоводно законодателство и (или) международни счетоводни стандарти. Финанси и право 2002, № 7, с. 5

56 Макаров, В. Теория бухгалтерского учета. М. “Финансы” 1975, с. 56, Цит. по Тотев, Т. и др. Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност. Варна, “Г. Бакалов,” 1978, с. 108.

57 Берберов, Б. Цит. съч., с. 20

58Вж. по-подробно Радев, Г. Основни въпроси на стопанската отчетност. Варна, Университетска печатница, 1947, с. 129

59 Радев, г. цит. съч., с. 129

60 Йорданов, Д. и др. Специален курс по счетоводство. С. “Наука и изкуство,” 1971, с. 26

61 Градев, Г., Г. Генов. Цит., съч. , с. 81

62 Тотев, Т. и др. цит. съч. 111

63 Тодоров, Г. Теория на счетоводството и счетоводство на строителните организации. Варна. “Г. Бакалов,” 1986, с. 39

64 Бахчеванов, П., цит. съч. с, 176

65 Караиванова, Е.цит. съч., 246

66 Караиванова, Е., цит. съч. с. 246

67Тотев, Т. Актуални теоретико-методологични проблеми на предмета и метода на счетоводната отчетност. С., ВИИ “Карл Маркс,” 1979, с. 73

68 Кипарисов, Н.А. Теория бухгалтерского учета, М. 1938, с. 26, цит. по Тотев, Т. и др.цит. съч., с. 122.

69 Бойчев, Б. Г.Наумов, Г. Димов. Курс по счетоводство, Варна, държавно издателство, 1964, с. 41

70 Вж. по-подробно Бойчев, Б. др. Обща теория на социалистическата счетоводна отчетност. Варна, Държавно издателство, 1964, с. 67

71 Караиванова, Е. Насоки за усъвършенстване метода на счетоводната отчетност в условията на научно-технически прогрес. С. ВИИ “Карл Маркс,” 1977, с. 112

72 Пергелов, К. Счетоводната отчетност – обективно необходим компонент на икономическата информационна система. Свищов, 1972, с. 11

73 През този период в съдържанието на тези понятия се влага следното съдържание. Посочва, се, че те имат латински произход, като актив означава деятелен, действен. С това понятие в баланса се представя такава групировка на средствата, която показва как тези средства функционират (действат) в хода на осъществяваната стопанска дейност. Пасив означава отрицателен, недействен, противоположен, а освен това и откривам, отхлупвам, обяснявам . Следователно в счетоводния баланс пасивът означава разкриване, обясняване на правния произход и целевото предназначение на стопанските средства, представени в актива на счетоводния баланс. Относно произхода и значението на тези понятия вж. Бахчеванов, П., цит. съч., с. 180-183

74 Трифонов, Тр., цит. съч. с. 79

75 Тотев, Т, Д, Спасов, Г. Генов и др. Обща теория на счетоводството. ИК “Галактика”Варна, 1995, с. 68

76 Душанов, И. Обща теория на счетоводството. С. Счетоводна къща ЕООД при Съюза на българските счетоводители в България, 1998, с. 45

77 Душанов, И. Способът балансово обобщаване в счетоводството. Счетоводният баланс като организационна основа на счетоводството. Български счетоводител, 2003, № 4, с. 26

78 Градев, Н. Обща теория н счетоводството. Варна, ВСУ “Черноризец Храбър,” 2000, с. 99

79 Трифонов, Тр. Теория на счетоводството.С. Университетско издателство “Стопанство,” 1997, с. 221.

80 Терминът “финансови отчети” се възприе в българската практика с промените в счетоводното законодателство от края на 2001 г. До този момент в законодателството се използваше понятието счетоводни отчети.”

81 Бъчварова, М, Ф. Филипова. Счетоводство за юристи или право за счетоводители. ИК “Галактика,” Варна, 1998, с. 148.

82 Соколов, В. В. Основы теории бухгалтерского учета. М. “Финансы и статистика,” 2000, с. 401

83 Kieso, W. S. Irvine. Intermediate Accounting, John Willey & Sons, Toronto, New York, Chichester, Singapore, 1991, p. 183

84 Hermanson, R. J. P. Edwards, R. F. Salmonson, Accounting Principles, fourth edition, Homewood, Boston, 1989, p. 21

85 Вж. чл. 4 от Закона за търговките книги. Обн. ДВ. бр. 83 от 1921 г.

86 Вж. Закон за търговските книги, Изм. и доп. ДВ. бр. 270 от 1922 г.

87 Вж. Цонев, С. Коментар на Закон за търговските книги, С. 1940, с. 90 (правописът е запазен за да се подчертае автентичността на текста.

88 Вж. Наредба – закон за търговските книги. Утвърдена с Указ №113 от 20.03. 1936 г., ДВ. брой. 70 от 28.03. 1936 г., изм. и доп. ДВ. 119 от 2.06. 1936 г., също и Правилник за приложение на Наредбата-закон за търговските книги, Обн. Дв. 2 от 02.01.1943 г.

89 Същността на тези т. нар. танзиторни и антиципативни балансови пера, както и тяхната роля и значение на съвременния етап ще бъдат разгледани в последната глава на разработката.

90 Пандов, И цит. съч., с. 57

91 Обн. ДВ. бр. 302 от 1948 г.

92 Маринов, Б. По въпроса за счетоводния баланс на задграничните дружества с българско участие. “Счетоводство и контрол,” 1986, № 4, с. 25.

93 Маринов, Б. Цит. съч. с. 26

94 Стоянов, С. По въпроса за теоретичните основи на счетоводния баланс и неговото усъвършенстване като източник на информация. “Счетоводство и контрол,” 1981, № 8, с. 46

95 Пак там., с. 46

96 Свраков, А. Модел на връзката между основни и регулиращи пера в счетоводния баланс. “Счетоводство и контрол,” 1983, № 3, с. 15

97 Желязков, Д. Възможности за усъвършенствуване схемата на счетоводния баланс. “Счетоводство и контрол,” 1986, № 4, с. 18, също и Янков, В. М. Маринов. За някои подобрения в структурата на счетоводния баланс.”Счетоводство и контрол,” 1981, № 6, с. 25-28 и др.

98 Например на лицето на баланса се посочваше информация за отчетната стойност, амортизацията и балансовата стойност на дълготрайните материални и нематериални активи, което не беше много логично, имайки предвид обстоятелството, че в приложение № 1 се посочваше същата информация и то много по-подробно. Относно тези и други противоречия вж. Свраков, А. Необходимост от нов етап в счетоводното законодателство. Сборник доклади Счетоводството и контролът в пазарни условия, Варна, 1995, с. 17

99 Вж. по този въпрос Душанов, И. Счетоводството при прехода към пазарна икономика в република България, Български счетоводител, 1991, № 1-2, с. 16

100 Градев, Н. И. Монева. Някои проблеми при класификацията на счетоводните обекти, балансовите статии и счетоводните сметки в специализираната литература и нормативните актове. Годишник на Варненски свободен университет, том VI, 2000, с. 94

101 Градев, Н. И. Монева, цит. съч., с. 102

102 В раздел “В” на актива на счетоводния баланс, съгласно законодателството от 1996 година се посочваше величината на вземанията по записани дялови вноски

103 Вж. ПМС № 192 от 01.08. 1996 г. за приемане на Национален сметкоплан и национални счетоводни стандарти.

104 Вж. ПМС № 65 от 25.03. 1998 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, ОБН. ДВ. бр. 36 от 1998 г..


105 Свраков, А. Национализъм, хармонизация и конвергенция в счетоводството. Финанси и право. 2002, № 9, с. 10

106 Свраков, А. Национално счетоводно законодателство и (или) Международни счетоводни стандарти. Финанси и право, 2002, № 8, с. 7

107 По въпроса за недостатъците на едностранната балансова схема, регламентирана у нас през периода 1998 – 2001 г. вж. Градев, Н., И. Монева, цит. съч., с. 101, също и Филипова Ф. Лош превод, недомислие или просто небрежност. Списание на института на дипломираните експерт-счетоводители, 1998, № 4, с. 15

108 Вж. пар. 4 от МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите задължения, в сила до 31.12.1997 г. Международни счетоводни стандарти 1997 г. “Форком,”1997, с. 176

109 Вж. по-подробно Вос, Б., цит. съч., с. 36.

110 В българската специализирана литература от първата половина на ХХ век тези изисквания се разглеждат като качества на баланса Вж. по-подробно Пандов, И. цит. съч. с. 67, Чолаков, Ст. цит. съч. с. 11 и др.

111 Йорг, Б. Балансоведение, превод от немски, М. “Бухгалтерский учет,” 2000, с. 122

112 Соколов, Я. Цит. съч. с. 413

113 Вж. по-подробно Йорг,Б., цит. съч.. с. 122, Diederich, H. Allgemaine Betriebswirtschaftslehre, Verlag “W.Kohlhamer,” Sttutgart, Berlin, Koeln, 1989, s. 443,

114 По отношение вижданията на отделните автори за същността на тези понятия вж. Палий, В., Я. В. Соколов Введение в теорию бухгалтерского учета. М. “Финансы и статистика,” 1979, с. 63

115 Пак там, с. 63

116 Ришар, Ж. Бухгалтерский учет: теория и практика. М. “Финансы и статистика,” 2000, с. 45

117 Георгиев, Г. Същност и цели на годишния баланс от гледище на балансовите теории. Годишник на ВТУ – Варна,. 1941 – 1942, с. 10

118 В специализираната литература се застъпва становището, че подобен подход за оценка на активите и пасивите на предприятието е по-близък до разбиранията на статиците, отколкото до схващанията на представителите на теорията за динамичния или органичен баланс. Немският историк Макс Лион посочва, че тя води началото си от XIV век, Вж. по-подробно Ришар, Ж. цит. съч., с. 79

119 Ришар, Ж. цит. съч., с. 12

120 По повод тези спорове вж. по-подробно Ришар, Ж. цит. съч., с. 58

121 Пак там, с. 59

122 Кутер, М.И, М.М.Гурская. Теория многообразия балансов. Ж.П.Савари. Бухгалтерский учет, 2003, № 3, с. 51

123 Ришар, Ж. цит. съч., с. 74

124 Относно схващанията на Шмаленбах за амортизациите на дълготрайните активи на редприятието вж. по-подробно Георгиев. Г. цит. съч. с. 34-41

125Белгийският изследовател Рувер посочва, че наченки на динамизиране на баланса съществуват още на етапа на възникване на двойното счетоводно записване. Вж. Ришар. Ж. цит. съч., с. 66,

126 Георгиев, Г., цит. съч. с. 21-22

127 Схемата е адаптирана по Георгиев, Г. Същност и цели на годишния баланс от гледище на балансовите теории. Годишник на ВТУ – Варна, 1941-1942, с. 26

128 Основният капитал не подлежи на връщане. Собствениците имат право на ликвидационен дял при евентуална ликвидация на предприятието. Имайки предвид логиката на теорията за динамичния баланс той следва да бъде представен в тази част на баланса.

129 Георгиев, Г., цит. съч., с. 70

130 Пак там., с. 71

131 Пак там., с. 70

132 Примерът е разработен в съответствие с разсъжденията на Г. Георгиев, цит, съч., с. 99-100 и Б.Йорг, цит. съч., с. 18

133 С оглед опростяване на примера приемаме, че няма други разходи по сделката.

134 Таблицата е адаптирана по Соколов, Я. Цит. съч., с. 424-427

135 Свраков, А. Средновековие и счетоводство. “Делова седмица,1994, № 43, с. 6

136 Свраков, А., пак там.с. 6

137 Добрев, Д. Счетоводството в своя произход и научна основа. С. 1937, с.14

138 Вж. по-подробно Гериловски В., Оценките в годишните баланси. Годишник на ВТУ – Варна, 1931-1933, с. 14-15

139 Вж. по-подробно Берберов,Б. Цит. съч., с. 42-45, също и Бухгалтерский учет в западных странах. Изследване, публикувано в интернет. (www. referats.net/cgi-bin/referats/rkr/search.cgi?query=2002-%EO-1661&catid); Георгиев, В. С. Стефанов Оценките на активите и пасивите и влиянието им за формирането на резерви Годишник на Икономически Университет - Варна, том 69, 1999, с. 63-88.


140 Берберов, Б. Цит. съч., с. 44

141 Цит. по Палий, В, Я.В. Соколов, цит. съч. с. 94. Подобна теза застъпва и руският счетовед Гуляев – “Оценката на отделни части на имуществото следва да се разглежда по-скоро като задача на политическата икономия и стопанската политика отколкото като задача на счетоводството,” пак там, с. 95

142 Пак там, с. 95

143 Градев, Н. И др. Теория на счетоводството и счетоводство на основните отрасли. Варна, “Г. Бакалов,” 1981, с. 34.

144 Бахчеванов, П. Цит. съч., с. 172

145 Бахчеванов, П. Цит. съч., с.296

146 Александрова, Н. За същността и видовете счетоводни оценки: едно субектив(истич)но мнение. Известия. Списание на Икономически университет – Варна, 2003, № 3, с. 108.

147 Новиченко, П. И др. Обща теория на счетоводната отчетност.Свищов 1982, с. 251

148 Новиченко, П. И др., цит. съч., с. 117

149 МСС 2001 Общи положения, пар. 99. С. “Форком,” 2001, с. 69

150 Понятието “продажна цена” се разглеждаше като аналог на понятието “справедлива стойност” по смисъла на МСС

151 Цената се нарича историческа защото е валидна само в момента на придобиването на активите и възникването на пасивите.

152 Под предвидимо бъдеще следва да се разбира периода от време до една година от изготвянето на финансовия отчет или до шест месеца от подписването на одиторския доклад.

153 В обратния случай (когато предприятието е в несъстоятелност или ликвидация)се приема, че то ще прекрати съществуването си в сравнително кратък период от време. Това обстоятелство налага предприятието да прекласифицира всички дълготрайни активи като краткотрайни (тъй като те няма да се използват продължителен период от време и да носят изгода в бъдеще) и да ги оцени по т.нар. ликвидационни оценки, т.е. по цени по които могат да бъдат реализирани на пазара с цел удовлетворяване претенциите на кредиторите.

154 По смисъла на МСС като елемент на първоначалната стойност могат да се разглеждат и:

- начислени лихви в случаите когато активът е придобит със средства от отпуснат кредит;



- валутни курсови разлики, породени от рязко обезценяване (девалвация) на валутата в случаите когато задълженията, възникнали по повод придобиването на актива не могат да бъдат погасени или ако е практически невъзможно да се хеджират преди възникването на рязката девалвация или обезценяване на валутата.

155 Трифонов, Тр. Теоретични основи на счетоводството.С. Център за дистанционно обучение при Нов български университет, 2000, с. 300

156 Относно недостатъците на историческата цена вж. по-подробно Соколов, Я.В. Оценки: их видь и значение. Бухгалтерский учет, 1996, №. 4, с. 55


157 Ковалев, В. В. Справедливая стоимость в системе категорий бухгалтерского учета. Бухгалтерский учет , 2002, №17, с. 67

158 Галасюк, В., В. Галасюк. Баланс – летопись или пророчество. Государственный информационнный бюлетин о приватизации, 2001, № 9, с. 65-68

159 Свраков, А., С. Милев, Ж. Герджиков. Документирането в счетоводството. Годишник на Икономически университет – Варна, 1992, том 6, с. 165.

160 Сажин, А. В. Принцип справедливой оценки объектов бухгалтерского учета. (http:// publish.cis2000.ru/books/book_89/intro.shtml

161 За повече подробности вж. Шнейдман Л. Справедливая стоимость Финансовая газета 2000, № 24 (статията е публикувана и в Интернет на страницата на Прайзуотърхаус Купърс (http://www.pwcglobal.com)

162 Белмер, Ф. Лекции по счетоводство, държани от проф. Ф. Белмер, проф. при ВТУ – Варна, при варненската търговско-индустриална камара, с. 54

163 Белмер, Ф. Цит. съч., с. 54

164 Схемата за реда на счетоводните записвания при мемориално ордерната счетоводна форма е на проф. Г.Генов. Вж. по-подробно Генов, Г. и др. Организация и техника на счетоводството. Варна. ИК „Геа принт,” 2006, с.

165 Схемата за реда на счетоводните записвания при журнално-ордерната счетоводна форма е на проф. Г.Генов. Вж. по-подробно Генов, Г. и др. цит. съч., с.....


166 Гемов, Г. и др. цит. съч., с....

167 Вж. По-подробно Слепцова, С.Е., Сближение национальных отчетных систем – путь к формированию сопоставимых показателей. Педагогический вестник. 1981, № 1, Миславская, Н. А. Современные учетные системы и факторы, определяющее их развитие. Финансовый менеджмент, 2004 ,№ 4

168 Вж. по-подробно Миславская, Н. А., Бухгалтерский учет в Германии. . Финансовый менеджмент, 2004 ,№ 3



Сподели с приятели:
1   ...   39   40   41   42   43   44   45   46   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница