ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Счетоводството се разглежда като информационна система, имаща за цел създаването на информация за вземането на икономически решения, имащи предимно инвестиционен характер. То възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на определени потребности, породени от нуждите на стопанската практика. Съвсем не е случаен факта, че един от най-известите изследователи на капитализма в световен мащаб – Макс Вебер посочва, че развитието на капитализма като обществен строй е невъзможно без утвърждаването на адекватна система на отчетност. Счетоводството се развива и усъвършенства в условията на индустриализация на икономиката. През 20-те и 30-те години на миналия век индустриализацията като явление се осъществява в икономиките на развитите страни, поради което и счетоводството като система е насочено към създаването на информация, улесняваща процеса на индустриализиране на стопанството. Разглеждано в подобен аспект, счетоводството се явява полезен инструмент за ефективно управление на предприятието. На този етап от развитието на икономиката и обществото съществува пряка връзка между информацията представена в счетоводния баланс и реализирания финансов резултат на предприятието. Анализирайки данните от годишния финансов отчет, преценявайки обезпечеността на предприятието с машини, съоръжения и оборудване и материали за производството, външният потребител би могъл да направи съответните изводи относно потенциала на предприятието да генерира парични постъпления в бъдеще.
В края на ХХ и началото на XIX век голяма част от развитите в икономическо отношение страни навлизат в т.нар. постиндустриална икономика. Основните нейни черти са: намаляване относителния дял на индустриалното производство, увеличаващ се дял на услугите и интелектуалния труд, глобализация на икономиката в световен мащаб, свободно движение на стоки, капитал и работна сила,развитие на информационните технологии и др. Това от своя страна води до съществени промени в обществено-политическия живот на всяка една страна, което предопределя и необходимостта от извършването на промени в начина на представяне на счетоводната информация. Тук се проявява и основния недостатък на създаваната по счетоводен път информация, а именно нейната ретроспективност. Традиционно съставяните, представяни и публикувани финансови отчети вече не задоволяват нуждите на потребителите на финансова информация. Някои специалисти дори поддържат твърде крайното становище, че на съвременния етап, финансовите отчети се изготвят без да е отчита реалният интерес на потенциалните инвеститори. Нещо повече. Те повдигат въпроса необходимо ли е да се харчат значителни парични средства за изготвянето на отчети, информацията в които е остаряла, дори те да бъдат публикувани? Всичко това идва да покаже, че в съвременните условия се търсят възможности за повишаване на информационната полезност на създаваната по счетоводен път информация. Навлизайки в икономиката на знанието, просперитетът на всяко предприятие се поставя във все по-голяма зависимост както от човешкия фактор, така и от други фактори и условия, които поне засега почти не намират отражение в годишния финансов отчет. Потенциалните инвеститори се нуждаят от информация не само какво се е случило в определен минал момент, но и какво предстои да се случи в бъдеще. Или казано по друг начин, те се нуждаят както от счетоводство в реално време, така и от счетоводство, което надхвърля тесните рамки на събирането, обработването, обобщаването и представянето на счетоводната информация, което дава възможност на потребителите да получат информация за потенциала на предприятието да генерира печалби в бъдеще, за ефективността на взетите управленски решения и др. В този аспект неимоверно много нараства ролята и значението на нематериалните активи, като вътрешно създадена търговска репутация, разходите за научноизследователска и развойна дейност, квалификацията на персонала и др., от които зависи просперитета на всяко предприятие.
На съвременния етап, когато акциите на голяма част от предприятията практически достигнаха своя максимум съвсем резонно е да възникне въпроса: как следва да бъдат оценявани тези акции? Безспорно традиционните способи за оценка на акциите, основаващи се на анализиране на реализираните приходи от предприятието и други ретроспективни показатели не могат да бъдат като критерий на базата на който да се вземат инвестиционни решения. Необходимо е да се вземе предвид и влиянието на редица други фактори като: интелектуален потенциал, нематериални активи, квалификация на персонала и др. Следователно, представената в годишния финансов отчет информация съвсем не е достатъчна за вземането на решения, свързани с покупко-продажба на капиталови ценни книжа. Независимо от необходимостта да се анализира и влиянието на някои фактори с нематериален характер, както и непазарни фактори, счетоводната информация има съществено значение за потребителите. С оглед установяване на финансовото състояние на предприятието следва да се използва информация не само от счетоводния баланс, но и от отчета за приходите и разходите и отчета за паричния поток. Използването на последния информационен източник се налага поради обстоятелството, че анализирайки само баланса и ОПР за потребителите съществува потенциален риск от вземане на погрешно решение за инвестиране, поради възможностите, които дава счетоводството за манипулиране със счетоводните данни с цел представяне на предприятието в по-благоприятно положение. Той се обуславя от факта, че счетоводната информация се основава на определен тип счетоводна политика, в много от случаите мотивирана дори и от данъчното законодателство. Оповестените печалби могат да бъдат съществено манипулирани, посредством използваните методи за оценка на материалните запаси, амортизирането на дълготрайните активи, концепцията за капитализиране на разходите и т. н. В този смисъл финансовите и борсови аналитици считат, че един годишният финансов отчет може да се разглежда като форма на математическо изящество и като такива представляват произведение на счетоводното изкуство.
В миналото инвеститорите са анализирали финансовото състояние на предприятията и са вземали решение дали да инвестират в тях изхождайки единствено от информацията, представена в счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Както вече беше посочено тази информация може да бъде подвеждаща. Освен това информацията, получавана от тези отчети има силно изразен ретроспективен характер и отразява начина по който активите и пасивите са били подложени на риск в един минал период от време. Поради това инвеститорите насочват вниманието си към анализиране на паричния поток в съответствие със съществуващото схващане, че отчетът за паричните потоци е по-надежден информационен източник, който неутрализира недостатъците, които понякога правят отчетените положителни финансови резултати заблуждаващи. Използването на посочения информационен източник се определя от факта, че интересът на инвеститорите насочен не толкова към счетоводната печалба, колкото към обема на действително генерираните нетни парични постъпления, с които предприятието посреща своите текущи и дългосрочни задължения. Нещо повече. На настоящия етап се извършват все повече стопански операции (преоценки на дълготрайни активи, преоценка на финансови инструменти и др.), които предизвикват изменение на собствения капитал на предприятието, без това да е резултат от осъществяваната стопанска дейност. Резултатите от тези операции намират отражение в отчета за собствения капитал. С оглед по-пълното задоволяване информационните нужди на потребителите в някои страни се прилага т. нар. отчет за съвкупния доход, който на практика обединява отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал. Счита се, че посредством този отчет външните потребители ще получат по-пълна представа за реализирания финансов резултат, което определя и интереса на Борда за международни счетоводни стандарти към този проблем.
Имайки предвид горепосоченото може да се обобщи, че счетоводният баланс има все по-малко значение като информационен източник за вземането на решения относно бъдещото функциониране на предприятието. Независимо от това съществуват определени тенденции по отношение на представяната в баланса информация, насочени най-вече към повишаване на нейната прогностичност. Те са свързани предимно с формата и структурата на баланса и оценката по която отделните отчетни обекти следва да бъдат представени в счетоводния баланс.
По наше виждане ще се запази тенденцията балансът да се изготвя в едностранна форма, която дава възможност за по-лесното установяване както на показателя нетни текущи активи, така и на ликвидността и платежоспособността на предприятието. В подобно представяне се търси и известен психологически ефект. Съвсем не е случаен факта, че величината на реализирания отрицателен финансов резултат (загуба) се посочва в пасива на баланса с отрицателен знак. От една страна това е свързано с концепцията за нетен счетоводен баланс, но от друга подобно представяне цели по-лесното и бързо определяне на собствения капитал на предприятието. При посочването на загубата с отрицателен знак в края на капиталовата секция веднага може да се установи степента на декапитализация на предприятието, т.е с колко е намалял неговият собствен капитал в рамките на отчетния период.
Въпросът за оценката по която отчетните обекти следва да се представят в счетоводния баланс е един от най-дискутираните сред счетоводните специалисти, работещи в областта на счетоводната теория и практика. Концепцията за историческата цена все още е доминираща в световен мащаб, но през последните години критиките по отношение на прилагането й като основна мерна база непрекъснато се засилват. В съвременните условия съществува тенденцията към все по-пълното прилагане на концепцията за справедливата стойност по отношение на представянето на активите, пасивите и капитала в счетоводния баланс. Счита се, че по този начин ще бъде задоволен интереса на широк кръг потребители на финансова информация , което значително ще намали т. нар. информационен риск от вземането на неадекватни икономически решения. По този начин активите, пасивите и капитала ще бъдат представени в баланса по актуалната им стойност към датата на неговото изготвяне, т.е по стойност максимално близка до текущата пазарна цена към датата на балансовия ден.
В съвременните условия класифицираното представяне на активите и пасивите (като текущи и нетекущи) в счетоводния баланс загубва своето основополагащо значение за определяне на ликвидността и платежоспособността на предприятието. Това се отнася най-вече за предприятията от високотехнологичните отрасли на икономиката (например телекомуникации) и се дължи на следните причини:
- Платежоспособността на предприятието може да се установи като се ползва информация по-скоро от други елементи на годишния финансов отчет (например отчета за паричния поток) отколкото от баланса,
- Основните външни потребители на информация от финансовите отчети са инвеститорите, а не кредиторите на предприятието,
- В съвременните условия предприятията извършват твърде разнообразна дейност, поради което отделните коефициенти за ликвидност не винаги представляват адекватен измерител за платежоспособността на предприятието,
- Дейността на все повече предприятия е свързана с извършването на различни видове услуги, поради което при установяване на тяхната платежоспособност все по-малко значение ще има ресурсната им обезпеченост.
В бъдеще ще продължи да се дискутира проблема за съществуването на финансовото и управленско счетоводство като две отделни счетоводни системи, всяка от които изпълнява конкретни цели в рамките на единния отчетен процес. П о наше виждане в бъдеще, особено в големите предприятия, тези две отчетни системи все повече ще се разделят и ще се осъществяват отделно една от друга. Това се определя от обстоятелството, че те изпълняват различни цели. Финансовото счетоводство е насочено към задоволяване информационните потребности предимно на външните потребители, поради което то подлежи на регулиране, чрез разработването на нормативни актове или стандарти от страна на професионалните организации. Управленското счетоводство задоволява информационните нужди най-вече на вътрешните потребители (собственици, управляващи, персонал) и не подлежи на регулиране по нормативен път, като неговата форма и съдържание се определят в зависимост от информационните потребности на управляващите.
Сподели с приятели: |