Периодизация в развитието на счетоводството


Хипотеза за античния (римски) произход на двойното счетоводство



страница5/47
Дата03.01.2022
Размер1.89 Mb.
#111593
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47
istoriya-na-schetovodstvoto
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
Хипотеза за античния (римски) произход на двойното счетоводство.

За първи път тази хипотеза е формулирана от холандския изследовател на историята на счетоводството Симон Стевин. Според посочения автор двойното счетоводство не води своето начало от северна Италия, каквато е и общоприетата хипотеза, а подобен способ на двойно отразяване на стопанската дейност на търговците е съществувала в древния Рим по време на императора Юлий Цезар или дори далеч преди него. На съвременния етап тази хипотеза има сравнително малко привърженици. Най-сериозният й опонент е американският историк Литълтон, според когото не е възможно двойното счетоводство да е възникнало в древния Рим, тъй като не са налице предпоставките за това – силно развита търговска дейност, развитие на банковото дело и кредита, както и добре развити стоково-парични отношения. Предпоставките за това са възникнали именно през XIII век в северна Италия. Разбира се специалистите, поддържащи тази хипотеза се стремят да докажат, че в древния Рим са съществували условия и предпоставки за появата на двойното счетоводство, които дори превъзхождат условията и предпоставките на средновековна Италия. За подобно твърдение съществуват следните доказателства.

1. Данните за състоянието на богатите семейства на база покупателната им способност показват, че състоянието на много от богатите семейства в древността, превъзхожда и то значително състоянието на богатите семейства през Средновековието. Например една от най-известните фамилии в северна Италия – семейство Барди не попада и в първата десетка на богатите семейства на древния Рим.

2. До настъпването на промишлената революция основните способи за забогатяване са плячката, която е заграбена в резултат на победата в едни и ли други военни действия, както и ползването на определени привилегии, постигани също с помощта на военна сила. Следва да се има предвид обстоятелството, че в това отношение възможностите на древния Рим превъзхождат значително италианските градове-републики, особено като се има предвид факта, че древния Рим е упражнявал значително икономическо господство над почти целия средиземноморски регион за един продължителен период от време.

3. Римските капитали са инвестирани в различни начинания, а не само в търговия и банкови операции, каквито са преобладаващите сфери на влагането на паричните средства през средновековието. Не без основание изследователите на античния Рим посочват, че производството в древния Рим е достигнало такова развитие, че до голяма степен превъзхожда капиталистическото производство. Естествено в съвременните условия не разполагаме с достоверни данни за оборотите, реализирани в резултат на осъществяваните търговски сделки в древния Рим и северна Италия, но всички косвени доказателства, потвърждават тезата, че в древния Рим са се извършвали търговски сделки, превишаващи значително обемите на търговската дейност, осъществявани в Италия през Средновековието. Известно е, че реализираните търговски обороти са право пропорционални на броя на градското население. Според повечето историци населението на древния Рим наброява милион – милион и половина жители и много често античния Рим е наричан първият мегалополис в историята на човечеството. Благодарения на римските завоевания целият средиземноморски регион постепенно се превръща единен пазар, в пределите на огромната империя възниква система на едни почти съвършени стоково-парични отношения, за което допринася и добре проектираните и построени пътища в рамките на римската империя.

Сериозно препятствие за развитието на търговията в средновековна Италия представлява ограничената територия на италианските градове –републики. Като друго препятствие за развитието на търговията в Италия се посочва множеството мота и такси, които следва да бъдат заплащани от търговците при транспортирането на стоките примерно от Венеция до Флоренция.

Най-убедителното доказателство за незначителните мащаби на осъществяваната търговска дейност в средновековна Италия са данните за броя на населението. Както посочват специалистите, погрешно е да се смята, че през средновековието са съществували градове с население 50 или 100 000 души. Дори най-крупните търговски центрове наброяват не повече от 8-10 000 жители, като в изключително редки случаи, техният брой достига до 20 000 души. Населението на по-голямата част от градовете не превишава 5000 души, като само в Лондон населението достига 35 000 души, а жителите на Флоренция през 1339 г., наброяват 90 000 души. По мнението на специалистите през XIV век населението на Генуа, Венеция, Милано и Болоня наброява около 40 – 50 000 души.

Освен търговията в древния Рим силно развитие получава и банковото дело. Държавата взема активно участие за развитието на този отрасъл на стопанството, като позволява на частните крупни банкери от античния Рим, отпускането на заеми на чуждестранни клиенти (в т.ч. и правителства) при минимален риск. Освен това държавата осъществява контрол върху банките, привличащи паричните средства на населението. Римските юристи подчертавали необходимостта от воденето на рационално счетоводство по отношение на осъществяваните банкови операции и оповестяването на данните за отпуснатите кредити и осъществяваните банкови сделки. От тук може да се направи извода, че осъществяваните през средновековието банкови операции отстъпват по своя обем и разнообразие на банковите операции на древния Рим.

Още едно доказателство, подкрепящо римската хипотеза за възникване на двойното счетоводство е високото равнище на отчетност и необичайното широкото му разпространение. Отличителна негова особеност се явява обстоятелството, че търговските книги се водят не само за целите на държавата, но и от отделните домакинства. За съжаление понастоящем не са намерени търговски книги, водени от отделните домакинства и засега не е известно да съществува друга страна в света в която да се води т. нар. домашно счетоводство, т.е счетоводство на отделните домакинства.

Имайки предвид горепосоченото може да се обобщи, че всички икономически, културни и социални предпоставки на древния Рим, превъзхождат италианските градове – републики от северна Италия.

Като един от аргументите в полза на средновековния произход на двойното счетоводство обикновено се изтъква факта, че римляните не са били в състояние на използват паричния (стойностен) измерител. Съществуват обаче и доказателства, че това не е съвсем така. Например в средата на VI в. Преди новата ера, римският цар Сервий Тулий провежда икономическа реформа, в съответствие с която мъжкото население на древния Рим се подразделя на имуществени разряди в зависимост от стойността на имуществото с което разполага. За осъществяването на реформата всички мъже, явяващи се глава на семейството преминават през процедура за определяне стойността на тяхното имущество. Стойността на това имущество се явява и база за данъчното облагане на всяко едно от римските семейства. Подобна процедура, свързана с определяне имущественото състояние на всяко едно от римските семейства поставя държавата пред необходимостта от разработването на методика за изчисляване стойността на това имущество, която задължително е свързана с използването на стойностен измерител.

Може да се предположи, че в най-голяма степен за развитието на счетоводството в древния Рим са способствали развитието на търговската дейност и банковото дело. Банковото дело в античния Рим придобива такива мащаби, че от неговото развитие зависи благосъстоянието на голяма част от богатите римляни. Поради това държавата изпълнява известни регулативни функции по отношение на развитието на банковата дейност, в т. ч. и посредством нормативно регламентиране на счетоводството в банките.

Ако отново се върнем към широко разпространената хипотеза за средновековния произход на двойното счетоводство следва да отбележим, че основната причина за нейното по-широко разпространение се явяват намерените оригинални търговски книги на отделни италиански предприятия от XIII – XIV век. Тези книги са и основния аргумент на историците за средновековния произход на двойното счетоводство. Следва да се има предвид обстоятелството, че намерените търговски книги на отделни предприятия в северна Италия говорят предимно за начина на прилагането, но не и за произхода на двойното счетоводство Данни за неговия произход могат да се търсят главно в наличието на книги или предходни счетоводни форми, от които може да се съди за неговото развитие през различните периоди от време.

Следва да се има предвид и времето през което се появяват отделните търговски книги. На този въпрос понастоящем се обръща по-малко внимание, като единствено Валденберг посочва, че в продължение на много столетия липсват каквито и да било търговски книги и изведнъж през втората половина на XIII век, се появяват значителен брой търговски книги. Пълното отсъствие на търговски книги и счетоводно записвания се заменя в течение на няколко десетилетия със съвършени и завършени счетоводни форми, което е възможно само при заимстването на технологията на счетоводно отчитане, тъй като подобна технология, отличаваща се със своята теоретическа обоснованост и методологическа завършеност не би могла да бъде съставена, усвоена и приложена за един сравнително кратък период от време.

Следователно намерените в северна Италия търговски книги се “вписват” по-добре в хипотезата за римския произход на двойното счетоводство, отколкото в хипотезата за средновековния му произход. Римската хипотеза се съгласува и с другите факти от самата историческа действителност. Както вече беше посочено всички предпоставки за появата и развитието на счетоводството са били налице и в древния Рим, като съществуват и редица аномалии, които хипотезата за средновековния произход на двойното счетоводство не е в състояние на обясни:

1. Римската хипотеза елиминира несъответствията между динамиката в развитието на счетоводството в долитературния и литературен период от неговото развитие. Хипотезата за средновековния произход на счетоводството не позволява да се обясни защо за появата на операционно-резултатните, финансово-резултатните и контрарни сметки са били необходими около 350 години, а за появата на двойното счетоводство като теория и практика през XIII век са били необходими няколко десетилетия.

2. Само римската хипотеза е в състояние на обясни фантастичния “скок,” т.е бързото развитие на счетоводството в северна Италия.

3. Само изхождайки от римската хипотеза могат да бъдат обяснени значителните различия между счетоводството в Европа и това в северна Италия. На съвременния етап голяма част от специалистите не могат да обяснят факта защо голяма част от крупните европейски компании почти до края на XIX век продължават да прилагат простото счетоводство, като са осведомени за съществуването на двойното счетоводство и неговите безспорни предимства. Отговорът може да бъде само един - двойното счетоводство за предприятията от това време не е било жизнено необходимо.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница