Периодизация в развитието на счетоводството
Италианска счетоводна школа
Изтегляне 1.89 Mb.
|
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
| Италианска счетоводна школа. Възникналото в Италия двойно счетоводство първоначално получава предимно юридическа интерпретация. Един от крупните специалисти, занимаващи се с проблемитте на счетоводството – Джузепе Чербони посочва, че посредством счетоводството се представят и контролират взаимоотношенията между собственика на предприятието и неговите контрагенти, т.е взаимоотношенията между търговците, осъществяващи стопанската дейност. Джузепе Чербони е известен в историята като родоначалник на юридическото направление в развитието на счетоводството. Той е автор на т. нар. логисимография, която представлява едновременно теприята на Чербони за същността на счетоводството и вид счетоводна форма. В основата на логисимографията стоят два принципа – на персионификацията и дуализма. Същността на персонификацията се състои в това, че зад всяка еднасчетоводно сметка стои конкретно лице, или група лица, като не е възможно да съществува счетоводна сметка, без зад нея да стои конкретно лице. По отношение на принципите на дуализма следва дас е отблеежи, че Чербони разглежда всички сметки за отчитане на активите (без тези за дебиторите) като сметки за агентите, а в сметките за отчитане на взаимоотношенията с деботорите и кредиторите той вижда т. нар. кореспонденти. Теорията за логисимографията сеосновава на идеята ,че задължително следва да има конкретен човек – агент или кореспондент, като само тогава би могло да има и счетоводна сметка посредством, която да се отчитат взаимоотношенията между собственика и тези агенти или кореспонденти. Неговата счетоводна теория се гради на юридическите отношения в които влиза собственикът, а те се характеризират с противоположността на интересите. На тази основа е разработена счетоводна та форма логисимография, която се е прилагала за отчитане на държавните финанси на кралство Италия в последните години на XIX век.
Логисимографията наподобява твърде много счетоводната форма Дневник гавна книга. Тя дава възможност за счетоводно отразяване не само на капитал и неговите елементи, но също така и на вземанията и задълженията на предприятието посредством т. нар. Дневник. Логисимографическията дневник се разделя на две главни сметки, а именно на сметка собственици, по която се отразява основния капитал и реализирания финансов резултат и сметка предприятие (стопанство). От своя страна сметка предприятие (стопанство) се подразделя на сметка “кореспонденти,” т.е е дебитори и кредитори на предприятието и сметка “агенти,” т.е лицата в управлението на които се намират съставните части от имуществото на предприятието (каса, стоки, ценни книжа и др.) . Правата и задълженията на собствениците се противопоставят направата и задълженията на агентите и кореспондентите. Именно това противопоставяне на интересите на собствениците от една страна и агентите и кореспондентите от друга представлява основата върху която се изгражда теорията на логисимографията като счетоводна теория и като вид счетоводна форма. Всички лица, имащи отношение към предприятието се класифицират в четири групи 1)собственици, 2)администратори, 3)агенти, 4) кореспонденти(дебитори и кредитори). В съответствие с така посочената групировка, администраторите се осъществява и класифицирането на счетоводните сметки, като адмиистраторите се разглеждат разглеждат като посредници между собствениците и агентите и кореспондентите. Следователно дебитните и кредитни обороти по тази сметка винаги ще бъдат равни, поради което сметката ще остане без салдо. В тази връзка логисимографическият баланс обхваща два вида сметки – сметка на собствениците и сметка на агентите и кореспондентите. В логисимографията всички стопански операции е подразделят на три групи 1) юридически, предизвикващи изменения във взаимоотношенията с кореспондентите, 2) статистически – предизвикващи вътрешни изменения в състава на имуществото и 3 ) икономически, предизвикващи изменения в сумата на разчетите на предприятието със собствениците и контрагентите (например държавата). Идеята на юридическото направление в развитието на счетоводството е осъществяването на контрол върху дейността на лицата, осъществяващи стопанската дейност. Същността на счетоводството се свежда до осъществяване на контрол върху стопанската дейност. В този смисъл; се използват предимно лични сметки, операционните и съпоставящи сметки все още не са познати и не са необходими за счетоводни отразяване на стопанската дейност. Счетоводният баланс се разглежда като таблица, като в актива се представят имуществото (ценностите), а в пасива се посочва източник на това имущество, капиталът на предприятието. Юридическото направление в развитието на счетоводство търпи сериозни критики, поради невъзможността поради обстоятелството, че практически не е възможно сметка амортизация да се разглежда като лична сметка или сметка капитал да се разглежда като сметка изразяваща задължения на предприятието към неговите собственици. Джузепе Чербони има множество последователи като К. Чербони (син), Д. Роси, К. Белини, Ф. Болналуми, Д. Маса, Е. Мондини, М. Рива, В. Джити и др. Един от най-известните застъпници на юридическото направление не Д. Роси – създателят на оригиналната философия на счетоводството на основата на анализа на стопанските операции. Д. Роси счита, че предмет на счетоводството са именно стопанските операции и ги класифицира в няколко групи: 1) икономически – производство, разпределение и потребление на материални блага, 2) юридически – възникване или прекратяване на правя и задължения и административни, свързани с движение на имуществото на предприятието. Освен това Д. Роси е известен като един от най-великите изследователи на историята на счетоводството и създател на шахматната счетоводна форма. Основният постулата на Д. Роси се свежда до две основни твърдения
Сумата от всички салда по счетоводните сметки е равна на нула Сумата от всички обороти по счетоводните сметки е равна на нула Интересен опит за развитие и обогатяване на логисимографията прави един от последователите на Дж. Чербони, а именно – Клитофонте Белини, който развивайки идеите на Чербони, разглежда два вида агенти – депозитари (материално отговорни лица) и изпълнители. Според Белини като предмет на счетоводството следва да се разглеждат стопанските операции, а целта на счетоводство се свежда до количествено измерване на стопанските факти, явления и процеси и контролът върху тях с оглед ефективно управление дейността на предприятието Всяка една операция включва обект, субект и взаимоотношенията между тях. Тези взаимоотношения вече изискват използването на лични и нелични сметки. В личните сметки двете страни на сметката се наричат дебит и кредит, а в неличните-приход и разход. В тази връзка посочва Белини възниква необходимостта от изготвянето на два баланса – имуществен и финансов, т.е на счетоводен баланс и стопански баланс, който днес наричаме отчет за приходите и разходите или отчет за доходите. Както вече беше посочено логисимографията има много привърженици, но също така и не малко противници. Един от основните критици на това направление е Фабио Беста. Той поставя акцента върху обстоятелството, че посредством счетоводството следва да се контролира не токова имуществото на шредприятието, а по-скоро неговата стойност. На тази основа се изгражда и икономическото направление в развитието на счетоводството. Фабио Беста е създател на т.нар. венецианска школа в счетоводството. Той е създател на оригиналната теория за т. нар. Фонд. Фондът се разглежда от Ф, Беста като съвкупност от стойностите на отделните имущества, които са вложени в предприятието. Фондът се състои от отделни елементи. На всеки един елемент съответства отделна счетоводна сметка. Всички сметки имат стойностен характер се делят на преки и производни. Към т. нар. преки сметки се отнасят сметките за отчитане на активите и задълженията към кредиторите, а към производните сметките за отчитане на капитала и финансовите резултати. Преките сметки се разделят на положителни (актив) и отрицателни (задължения към кредитори). Заслужават внимание възгледите на Ф. Беста относно счетоводните системи и формата на счетоводството. Под счетоводна система той разбира съвкупността от всички счетоводни записвания и прилаганите способи за осъществяване на счетоводната регистрация Ф. Бета разглежда четири системи 1) патримонална, 2) финансова, 3) депозитна и 4 ) договорна. Формата на записванията според Ф. Беста определя и формата на счетоводството, като на него принадлежи и една от най-добрите класификации на счетоводните форми в зависимост от различни признаци. За класифицирането на счетоводните форми Ф. Беста въвежда три критерия – вида на регистрите, характера на счетоводните записвания и способите посредством които се осъществяват самоте счетоводни записвания. В зависимост от вида на регистрите се различават книжни и картотечни форми. Впоследствие към тях се прибавя и воденето на счетоводството, посредством използването на свободните листове. В зависимост от характера на счетоводните записвания счетоводните форми се делят на прости и двойни, т.е на просто и двойно счетоводство. В зависимост от способите за осъществяване на счетоводните записвания се подразделят на описателни, свързани с просто описание на осъществяваните стопански операции и синоптични. Един от първите италиански учени, който е привърженик на юридическото направление в развитието на счетоводството е Франческо Вила. Той счита, че посредством счетоводството е възможно ефективно да се контролира и управлява имуществото на предприятието. В този смисъл авторът търси връзката и зависимостта между юридическото начало и движението на имуществото и капитала на предприятието в резултат на осъществяваните търговски сделки. Той достига до идеята, че посредством счетоводството се отчита най-вече резултатът от стопанската дейност на предприятието, но този резултат е породен от реални взаимоотношения между търговците. Следователно във възгледите на Ф. Вила се срещата и наченки на икономическо мислене, като както вече беше посочено, той се опитва да търси връзката между юридическото начало и икономическата интерпретация нас четоводството. Възгледите на Ф. Вила са повлияли и на един друг италианец Емануел Пизани, който е известен като родоначалник на статмографията (от гръзк истатмо – баланс и графия описание). Според Пизани счетоводството изучава три вида операции 1)динамични, 2) статични и 3) статико-динамчини. Първите се подразделят на вътрешни (предизвикващи изменнеие в имуществото на агентите) и външни (предизвикващи изменнеия в имуществото на кореспондентите); вторите се подразделят на зависещи и незявисещи оът управляващите. Така възниква и основният постулата на Пизани, който обикновено се разглежда и като постулат на италиянската счетоводна школа. Салдото на статичните сметки е равно на салдото на динамичните сметки, като всяко от тях е равно (или изразява) сумата на печалбата. Завършвайки с възгледите на представителите на италианската счетоводна школа следва да се отбележи, че в началото на XX век, в Италия са разпространени три основни възгледа (теории ) за счетоводството: - логисимография – учение на счетоводните сметки, статмография (учение за счетоводния баланс) и лемалогия – учение за салдата (остатъците) по счетоводните сметки. Логисимографията е най-близка до традиционното разбиране за счетоводството. Статмографията впоследствие се трансформира в анализ на стопанската дейност, а лемалогията получава развитие е англо-американските държави и се свързва с използването на сложен математически апарат. Френска счетоводна школа. Един от крупните представители на икономическото направление в развитието на счетоводството е Р. П. Кофи. Той счита, че счетоводството следва да се разглежда като част от политическата икономия и следва да бъде интерпретирано предимно икономически. На всеки един конкретен елемент от имуществото на предприятието съответства определена счетоводна сметка. Поради това счетоводните сметки се класифицират като по видове в зависимост от вида на имуществото, за което се получава информация по счетоводен път. Според Кофи сметките се подразделят на две групи – за отчитането на реалните и рационални (фиктивни) имущества. Сметките от първата група се подразделят на лични сметки (дебитори и кредитори) и сметки за отчитане на материални ценности (имущества). Те от своя страна се подразделят на сметки за отчитане на дълготрайни активи и сметки за отчитане на краткотрайни активи. Втората група сметки включват сметките за отчитане на капитал и всички останали резултатни сметки. Интерес представлява теорията на Кофи за т. нар. хоризонтална кореспонденция между сметките. Същността на тази теория се състои в това, че сметките, използвани за отчитане на дълготрайните активи трябва да кореспондират винаги със сметките за отчитане на капитала, сметките за отчитане на краткотрайните активи – със сметка печалби и загуби и със сметките за отчитане на капитала, като в края на периода всички резултатни сметки се приключват със сметка печалби и загуби.В разпространените през този период във Франция определения за счетоводството винаги се подчертава неговата икономическа природа. Например според Боно счетоводството е наука, която има за предмет:Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|