Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес



Дата26.09.2018
Размер73.5 Kb.
#83566


Цветан цОНЕВ

СПЕЦ. иКОНОМИКА ФАК.№1744



Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ЕС

След 1989 година в България и останалите страни от Централна и Източна Европа почти успоредно с политическите промени се заговори за преминаване към пазарно ориентирано стопанство. Това бе наложено от исторически доказаната неефективност на командната икономика – последните години показателите на социалистическите страни бяха поддържани изкуствено, докато правителствата трупаха огромни външни задължения. Според редица западни специалисти, това преминаване към капиталистическа система на производство и потребление трябваше да стане много бързо, в рамките на няколко години – либерализиране на цените, преструктуриране на икономиката, раздържавяване на предприятията и активите, ръст на производството и последващо възприемане на принципите на пазарната идеология.

На практика нищо от това не се получи толкова леко, защото не бяха отчетени редица заварени фактори – остарялото технологично оборудване, огромните външни дългове на страните от соцлагера, разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ, рухването на Варшавския договор и кризата в бившия СССР. Не беше прогнозиран факта, че на практика малцина управители от бившите социалистически републики от Централна и Източна Европа знаеха какви всъщност са принципите на пазарната икономика и как се работи под управлението на пазарните механизми на търсене и предлагане; дълго време потискана частната инициатива имаше нужда от време, за да планира своите насоки на действие. Така преходът от командна към пазарна икономика генерира редица проблеми, които не отминаха и България.

Населението на бившите социалистически страни, включително и България понесе цялата тежест на трансформацията на икономиката. То бе връхлетяно от проблеми, непознати до момента – галопираща инфлация, принудителна безработица, ширещи се форми на корупция, нелегитимни икономически структури, преразпределение на общественото богатство, разслоение на обществото, банкови и финансови кризи.

Въпреки общото начало на прехода към пазарна икономика, всички тези проблеми бяха решени по различно време и различен начин във всяка една от трансформиращите се страни.

Може да се твърди, че преходът дислоцира държавите от социалистическия експеримент на два типа. Първият тип са страните, които приключиха реформата си по – бързо, с по – малко сътресения и негативни последици – Чехия, Полша, Унгария, Словения, прибалтийските републики. Втория тип обхваща страни, сред които са и България и Румъния, чиито макроикономически показатели са все още доста далеч от централноевропейските и които доста дълго ще търпят последиците от реформата на стопанството си.

Въпросът за качеството на проведената икономическа трансформация е особено актуален в настоящия момент, след поредното разширяване на Европейския съюз. Приемането на България е планирано за 2007 година. Това по същество е отговор на действията на българските правителства в периода на прехода към пазарно стопанство.

При равния времеви старт на икономическите реформи, България все още изостава от параметрите на другите бивши социалистически страни. Стопанството и обществото все още носят белезите на острата икономическа криза в периода на преход. Въпреки публикуваните данни за икономически растеж и тенденциите за увеличаване на БВП, голяма част от населението не може да почувства реално повишаване на жизнения си стандарт, което още веднъж доказва мащаба и дълбочината на икономическия колапс в България през периода на прехода към пазарна икономика. Нещо повече, България е в състояние на валутен борд – сигурно доказателство, че българското правителство не можа да се справи самостоятелно с преминаване към пазарно стопанство.

С оглед подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз се оформят няколко проблема, продиктувани от икономическата конюнктура в страната. Тези проблеми могат да се разгледат в следните аспекти:

- брутният вътрешен продукт, произвеждан в България, в доларово изражение през 2002 година е около 5% от този през 1989 г. Въпреки тенденцията на икономически растеж, отчитана през последните няколко години, страната не може да достигне нивото на производство отпреди началото на прехода.

- България произвежда едва 19 на сто от БВП от средния за Европейския съюз. Трудно е да се каже кога страната ни ще се приближи към нивото на производство, отчитано в страните от еврозоната. При присъединяването на България, сравнително ниския БВП би ни поставил в силно негативно положение спрямо останалите членки от Евросъюза;

- по равнище на работната заплата страната ни е на последно място в Европа - около 20 пъти по-ниско от средното за Евросъюза. Това означава, че по отношение на получавания трудов доход, населението на България ще бъде в силно неизгодни позиции, спрямо населението на останалите страни-членки;

- по равнище на гарантиран минимум - в България той е 25-30 долара при 120 долара за Европейския съюз, но в повечето страни от еврозоната е над 300 долара. Активизираните мерки на правителството в областта на социалната политика са недостатъчни, за да осигурят на социално слабото население у нас доходи, които са приемливи за съществуване в страните от Евросъюза;

- по равнище на средния доход на едно лице - в България той е около 100 долара при 20-25 пъти по-висок в Еврозоната;

- равнището на безработица е около 20 на сто, а реално - вече около 30 на сто. България се отличава с високо ниво на безработица и висок дял на дългогодишната безработица. Въпреки предприетите мерки за оптимизиране на безработицата, търсенето на работна ръка не се е увеличило през последните няколко години;

- вътрешното потребителско търсене е намаляло над пет пъти само за десет години.

Ето защо, въпреки че членството в Европейския съюз е единствената правилна дългосрочна насока за България, то тя все още не е достатъчно добре подготвена за непосредствено присъединяване. Икономическото развитие на България, в сравнение с останалите бивши социалистически страни се намира в един по-ранен етап на своята еволюция, който не отговаря на изискванията на Европейския съюз, въпреки че до голяма степен страната недвусмислено изпълнява политическите критерии. Мерките и реформите, осъществени при прехода на страната към пазарно стопанство се оказаха недостатъчно ефективни, за да може България да отговори на икономическите критерии, които се поставят пред държавите кандидат – членки.

От друга страна, едно значително забавяне на процеса на присъединяване към Европейския съюз ще бъде фактор със силно негативно влияние за България. Причините за подобно твърдение са следните:



Първо. Присъединяването на нови страни към Съюза ще направи институциите му значително по-неефективни и ще затрудни максимално тяхната работа. Това от своя страна ще повлияе неблагоприятно върху бъдещите членове на Съюза, включително и България.

Второ. След приема на 10-те кандидатки и при значително забавяне на присъединителния процес за България, намаляха административният и финансовият капацитет и ще е необходим определен период от време, докато европейските институции започнат да функционират с необходимата ефективност. Всичко това доведе до увеличаване на дистанцията между новоприетите членове и България, тъй като всички членове на Европейския съюз ползват структурните фондове на Съюза и постигнат значителен ръст в най-трудния аспект от развитието – селското стопанство, докато България и Румъния ползват значително по-скромните средства от предприсъединителните фондове по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. (За периода 2000-2003 г. общите финансови суми, отпуснати за България възлизат годишно на 100 милиона евро по ФАР, 53 милиона по САПАРД и между 83 и 125 милиона евро по ИСПА).

Така на практика неприсъединяването на България заедно с групата на десетте, заради незадоволителното й икономическо състояние с цел то да се подобри има по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект и вместо да приближи страната ни до страните-членки, възможно е, то ни отдалечи или поне забави за неопределен период от време.



Трето. Трябва да се обърне внимание и на проблемите, произтичащи от т. нар. “евроскептицизъм”. Досегашната практика при предишни разширявания на Европейския съюз недвусмислено доказва неблагоприятното еволюиране на общественото мнение по повод на предприсъединителния период, самото водене на преговори и първите години от пълноправното членство. Полагането на усилия за максимално доближаване до достиженията на страните-членки в политически и най-вече в социално-икономически аспект несъмнено се отразява осезателно не само върху външнополитическия облик на страната, но и на всички граждани, живеещи в нея. Непопулярните мерки, които се прилагат по време на преговорите и след приемането на дадена страна за пълноправен член, в повечето случаи са съпътствани с много крайни и рестриктивни действия в областта на икономиката. Чрез тях се преследват по-дългосрочни политически и макроикономически цели, които в краткосрочен план се отразяват негативно върху благосъстоянието на гражданите и дребния бизнес. Затова и историческата справка показва, че с напредването на присъединителните преговори вътре в страната се наблюдава спад в обществената подкрепа за бъдещото членство на съответната страна в Европейския съюз. Тази обратно пропорционална зависимост се обуславя и от факта, че периодът на водене на преговори в повечето случаи е продължителен, а положителните резултати са налице едва след неколкогодишно съществуване като пълноправен член, което именно е главният фактор за спада на общественото доверие в съответните държавни институции и за увеличаването на броя на политическите формации, които застават в обратния ъгъл на вътрешно-политическото пространство.

Процесът на интегриране на България в ЕС е голямо предизвикателство за страната, но в същото време това е единствено възможния път за развитие и утвърждаване на младата и неукрепнала демокрация и нововъзникналата пазарна икономика. Насоките, в които присъединяването ще повлияе положително върху страната ни са най – малко следните:


 Участието в развития политически и икономически съюз ще означава задължително поддържане на политическа стабилност на основата на демокрацията, спазване на човешките права и правата на малцинствата – ако България наистина иска да се нарече европейска държава, трябва да приеме ценностите, етиката и морала, които са характерни за европейските страни.

 Българското законодателство претърпява един сложен и продължителен, но ефективен процес на хармонизиране със законодателството на Европейския съюз. Целта е у нас да действат нормативни актове, които са в съзвучие с европейското право. Въвеждането на Международни счетоводни стандарти, оптимизиране на данъчното законодателство, нови нормативни документи, насочени срещу изпирането на пари и ликвидирането на “сивата икономика” са само част от проблемите, които постепенно ще търсят разрешение в процеса на хармонизация.

 Предмет на специално внимание са българските институции, които контролират прилагането на законите и създаване на ефективно действаща българска администрация. Така ще се намалят проблемите, които създава корупцията и ще се направи опит да се приближи нейното ниво до това в европейските страни.

 Пазарните субекти – производители и потребители – се сблъскват с развитата западноевропейска действителност, научават се да действат в условията на силно конкурентна среда, придобиват опит в усвояване на авангардните образци на производство и потребление, макар и болезнено, постепенно се приспособяват към изискванията на европейското пазарно пространство.

 В крайна сметка, в една много по-далечна перспектива се изгражда здрава и конкурентоспособна икономика – това е необходима предпоставка, за да може страната ни да намери успешно своето място в развитата европейска пазарна общност.
В процесът на присъединяване, голяма роля има синхронизацията на конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП) у нас с тези в ЕС. За създаването на благоприятен работен климат, в който секторът на МСП може да преуспява, е нужно програмите на правителството да съдържат няколко основни компонента, които конкретно разглеждат специфичните потребности на сектора на МСП: фискални и парични действия за понижаване на лихвените проценти, данъци; мерки за стабилизиране и поощряване развитието на банковата система; провеждане на политика в подкрепа на стратегическите индустриални сектори; програми за износ, които включват финансова подкрепа и осигуровка; стратегии за чуждестранни инвестиции, които спомагат за цялостното реализиране на целите на стимулиращите програми.

В рамките на основните мерки, разработването на реален и целесъобразен пакет стимулиращи програми е от изключителна важност. За продължаващото устойчиво развитие на МСП трябва да се работи в следните насоки:

След приключване на приватизацията, трябва да се обърне особено внимание на създаването на ликвиден и прозрачен капиталов пазар, за да се създаде механизъм, чрез който малките частни предприятия могат да привличат капитал за инвестиране в различни проекти.

Ликвидни и прозрачни капиталови пазари трябва да бъдат поддържани в следните области:



  • пазар на държавните ценни книжа;

  • пазар на акции и облигации на приватизираните предприятия;

  • пазар на ценни книжа, емитирани от търговски банки;

  • пазар на облигации;

  • пазар на ценни книжа, емитирани от частни небанкови предприятия, инвестиционни фондове и други.

В светлината на последните промени към развитието на МСП и ролята им в процеса на интегриране на страната, специално внимание трябва да бъде отделено на програмите, насочени към увеличаване на способността на страната за усвояване. Например, Европейската инвестиционна банка неотдавна съобщи, че ще отделя 25% от инвестиционния си капитал за развитието на МСП в страните с развиваща се икономика. Досегашната помощ за българските МСП обаче не беше предоставяна ефективно и навременно. За съжаление, липсата на съответна институционална рамка, честите промени в правителството и кризата в банковата система доведоха до неадекватно използване на тези ресурси.

Няколко урока могат да бъдат извлечени от примера на Програмата ФАР за увеличаване на способността за усвояване. Първо, трябва да се търси участието на компетентни и заинтересовани банки. Неспособността на банките правилно да определят кредитния потенциал на МСП не само води до малки кредити, но става и причина за прекалено предпазливото отпускане на заеми, което пък води до неизползвано на ресурсите. Второ, трябва да има съответно търсене на кредит при условията, поставени от кредитиращите банки. Проблемът с твърде предпазливите банки се усложнява и от неподходящите кандидати за заеми. Фирмите, които нямат кредитния потенциал да приемат сегашните условия на заемане, създават задръствания от молби и увеличават разходите на банките. Молбите трябва да включват тестове за самостоятелна оценка и минимални цени за обработка, които да се изплащат при даването на заемите, за да се намали броя на неприемливите молби. Трето, банките трябва да са гъвкави и да могат да определят лихвите така, че те да отразяват пазарните рискове и да покриват разходите.

За увеличаване на бюджетните приходи от МСП, приоритетна насока в данъчната политика е създаването на стабилна данъчна среда. Задължително трябва да се преустановят практики като събиране на данъци със задна дата и постоянните промени в данъчната политика. Навременни и решителни мерки трябва да се приемат за стягане на финансовата дисциплина, особено подобряване на работата на данъчната администрация и други отговорни финансови органи.

Конкретни действия трябва да се предприемат по отношение на проблемите, с които секторът на малките и средни предприятия се сблъсква, поради действащата данъчна политика:


  • Правилникът за годишния данъчен резултат (облагаеми и необлагаеми разходи) е въведен с решение на Министерския съвет, което позволява лесното му и непрекъснато преразглеждане;

  • Списъкът от разходи, които намаляват годишната облагаема сума, постоянно се съкращава;

  • Практиката за отрицателни резултати от предходни години вече не се прилага за формирането на положителни финансови резултати за текущата година;

  • Амортизационните схеми са проблематични и трябва да включват ускорена амортизация на дълготрайните активи;

  • Механизмът на авансово плащане на данъците трябва да се разработи и стабилизира;

  • Изключително бавна е процедурата по възстановяване на ДДС, като не се начисляват лихви върху така блокираните средства.

  • Дейността на малките и средни предприятия допълнително се затруднява от неефективната и непоследователна работа на данъчните власти.

В тази връзка нужно е да се разгледат следните проблеми:



  • Произволно тълкуване на закони и други нормативни актове от страна на държавните служители;

  • Липса на контролни механизми за структурата на данъчната администрация, които да се използват от Министерството на финансите за защита на интересите на икономическите субекти.

Налице е остра нужда от институционална инфраструктура, която да подкрепя и насърчава развитието на МСП в страната в процеса на присъединяване. Малко държавни институции, натоварени с изпълнението на икономически функции, имат специална политика за МСП. Държавните и политически усилия са насочени към създаване на официални правителствени съюзи, като подкопават по този начин мотивацията за създаване на независими съюзи и сдружения. Лобирането е или разпокъсано или е сведено до обслужването на лични и тесни политически интереси.

От гледна точка на процеса на интеграция на България в европейските икономически структури и важната роля на МСП в развитите демокрации, създаването на конкурентни условия трябва да бъде стратегически приоритет на държавата. Това е важна предпоставка за сближаване с европейските стандарти.

Независимо от това в случаите, когато се прилагат, програмите за МСП се оказват успешни.

Това означава, че държавата трябва да продължава мерките си за насърчаване на малкия и среден бизнес с цел постигане на устойчива икономическа конюнктура и конкурентни предимства на фирмите, като единствена алтернатива при приемането на страната в ЕС.

В заключение, може да се обобщи, че успешното развитие на МСП е от ключово значение за икономиката като цяло. Преди всичко тези предприятия предлагат възможности за създаване на нови работни места при ниски социални разходи. Тези работни места са необходими за преодоляване на безработицата, възникваща при преструктурирането на икономиката. В допълнение, МСП изпълняват редица важни функции за икономиката на страната:

- МСП предоставят услуги, улесняващи развитието на бизнеса;

- МСП могат да изпълняват ролята на доставчици на големите предприятия, като по този начин допринасят за тяхната международна конкурентоспособност;

- МСП са източник на иновационни методи, тъй като са по гъвкави, по-динамични и по-лесно реагират на промени в търсенето от големите предприятия;

- МСП могат да изпълняват ролята на "инкубатор" за крупни предприятия;

- МСП създават допълнителен пазар за втора употреба на оборудването на големите предприятия;

- МСП са база за подготовка на управленски кадри и предприемачи за развитието на частния сектор и инвестициите.



Може да се обоснове, че малките и средни фирми у нас бележат развитие и напредък, въпреки описаните проблеми. В условията на предприсъединителна икономика необходима не толкова протекционистична политика на държавата, колкото реално изследване на проблемите и развитието на малките фирми, както и подпомагането им по пътя към Европа.
Литература

  1. Аврамов, Р., и др.”Преходът”. София,1994.

  2. Младенов, Милети Хр.”Финансови аспекти на прехода към пазарна икономика.” София,1991.

  3. Минчев, Д., “Благосъстояние и икономически растеж при ефективно функционираща пазарна икономика”. София, 2003.

  4. www.nsi.bg

  5. www.government.bg

  6. www.evroportal.bg


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Интелектуалното пиратство в България
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Икономическият анализ на човешкото поведение
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев
doc web -> Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница