Перспективи за наклонено-насочено сондиране в находищата на въглеводороди в българия добромир Нецов
Изтегляне 175.35 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЕРСПЕКТИВИ ЗА НАКЛОНЕНО-НАСОЧЕНО СОНДИРАНЕ В НАХОДИЩАТА НА ВЪГЛЕВОДОРОДИ В БЪЛГАРИЯ Добромир Нецов
- PERSPECTIVES FOR DIRECTIONAL DRILLING IN HYDROCARBON FIELDS IN BULGARIA Dobromir Netsov
- Анализ на наличната информация
- Фиг. 1. Конструкция на сондаж Р-1 Долни Дъбник
- Фиг. 3. Конструкция на сондаж Р-3 Горни Дъбник
- Фиг. 5. Инклинограма за сондаж Р-2 Долни Дъбник
- Проектни отклонения на избраните сондажи
| ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 57, Св. I, Геология и геофизика, 2014
ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 57, Part I, Geology and Geophysics, 2014 ПЕРСПЕКТИВИ ЗА НАКЛОНЕНО-НАСОЧЕНО СОНДИРАНЕ В НАХОДИЩАТА НА ВЪГЛЕВОДОРОДИ В БЪЛГАРИЯ Добромир Нецов Минно-геоложки университет „Св.Иван Рилски“, 1700 София, necov_21@yahoo.com РЕЗЮМЕ. Сондирането за течни полезни изкопаеми, в частност въглеводороди, в България датира от преди повече от 50 години. Натрупаният сондажен фонд през целия този период (повече от 3000 сондажа) ни дава подробна характеристика на откритите и разработени нефтени, газови и кондензатни находища, техните структури, режими на работа и запаси. Тъй като всички те са в последен етап на разработка, с намаляващ добив и увеличаващо се водно съдържание интерес и предизвикателство е да се приложат методите на наклонено-насоченото сондиране на места, в които има останали недренирани участъци от продуктивните хоризонти и така от една страна, да се върнат вложенията за отклоняване на сондаж, а от друга – да се удължи експлоатацията на конкретното находище. Тези методи са отдавна прилагани навсякъде по света и са се доказали като икономически ефективни. Вземайки предвид наличната геоложка, геофизична, технологична и техническа информация можем да определим перспективните от икономически гледна точка сондажи за находищата Долни Дъбник, Горни Дъбник, Долни Луковит, Тюленово и др. Тя включва дълбочини и мощност на интересуващите ни хоризонти, пластови налягания и поведението им през годините на експлоатация, качества на скалите-колектори, режими на работа на сондажите, технологичното изпълнение на отклоненията и техническите средства за постигането му и, разбира се, методите за повторно предизвикване на приток в сондажа и въвеждането му в работа. PERSPECTIVES FOR DIRECTIONAL DRILLING IN HYDROCARBON FIELDS IN BULGARIA Dobromir Netsov University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, 1700 Sofia, necov_21@yahoo.com ABSTRACT. Drilling for hydrocarbons (oil, gas and condensate) in Bulgaria has a history for more than 50 years. Тhe drilled wells (more than 3000) during this period give us full characteristics of the discoveries and exploration of our oil, gas and condensate fields, their structures, working regimes and reserves. Due to the fact that they are all in their last stage of development, with constantly decreasing production and increasing water content, it is rather interesting and challenging to apply the methods of horizontal and directional drilling in such areas of the fields that are not fully extracted yet. Success in these operations could mean that on one hand we would return the investments we give for directional drilling and on the other hand – we prolong the life of the field. This is widely used all over the world with very good economic effect. Having all the geological, geophysical, technological and technical information in mind we can determine the economically perspective wells in some of our Bulgarian fields – Dolni Dabnik, Gorni Dabnik, Dolni Lukovit, Tulenovo etc. This information should contain debts and widths of pay zones, layer pressures and their behavior during the years of extraction, rock characteristics, well working regimes, technological execution of the directional well and the technical means for its realization and last, but not least the methods for making secondary flow in the well and extracting it. Въведение Сондирането за течни полезни изкопаеми, в частност въглеводороди, в България датира от преди повече от 50 години. Натрупаният сондажен фонд през целия този период (повече от 3000 сондажа) дава подробна характеристика на откритите и разработени нефтени, газови и кондензатни находища, техните структури, режими на работа и запаси. Тъй като всички те са в последен етап на разработка, с намаляващ добив и увеличаващо се водно съдържание, интерес и предизвикателство е да се приложат методите на наклонено-насоченото сондиране на места, в които има останали недренирани участъци от продуктивните хоризонти и така, от една страна, да се върнат вложенията за отклоняване на сондаж, а от друга – да се удължи експлоатацията на конкретното находище. Тези методи са отдавна прилагани навсякъде по света и са се доказали като икономически ефективни. Вземайки предвид наличната геоложка, геофизична, технологична и техническа информация може да се определият перспективните от икономически гледна точка сондажи за находищата Долни Дъбник, Горни Дъбник, Долни Луковит, Тюленово и др. Тя включва: дълбочини и дебелина на перспективните хоризонти; пластови налягания и поведението им през годините на експлоатация; качества на скалите-колектори; режими на работа на сондажите; технологично изпълнение на отклоненията и техническите средства за постигането му и методи за повторно предизвикване на приток в сондажа и въвеждането му в работа. Анализ на наличната информация След предварителна подробна оценка на находищата Горни и Долни Дъбник са избрани 3 сондажа, подходящи за отклонение – означени условно Р-1, Р-2 Долни Дъбник и Р-3 Горни Дъбник. Разгледани са координатите на характерните точки за зарязване нов ствол за всеки от тях – дълбочина и дебелина на продуктивен хоризонт, точка на отклоняване, точка на обсаждане, забой, интензивност на изкривяване, пластови налягания и т.н. Въглеводородите в тези находища се намират в скалите на Среден Триас – Аниз (Т2а) и затова трябва да се знае първоначално какъв е общият геоложки разрез на всеки от сондажите под точката на зарязване (условно спрямо кота ротор – 5 m). Този разрез е даден за всеки от трите сондажа в табл. 1, 2 и 3. Таблица 1. Разрез под точката на отклоняване за сондаж Р-1 Долни Дъбник
И за трите сондажа Анизът е представен от порести, кавернозни и напукани доломити с доказана промишлена нефтогазоносност, като за находище Долни Дъбник дебелината им е около 150 m, а за Горни Дъбник – около 60 m. При зарязан нов ствол във всеки от сондажите трябва да се прегледат направените кавернограми преди обсаждане с 5 3/4“ обсадна колона (Грозев и Георгиев, 2008; Фонд на Дирекция „Проучване“, 2008). На фиг. 1, 2 и 3 са дадени сегашните конструкции след прокарването и завършването на сондажитеа на фиг. 4, 5 и 6 - съответните инклинограми, които ни ориентират къде да бъдат точките на отклоненията им (Фонд на Дирекция „Проучване“, 2008). Наличните данни за съвременните технологично и техническо състояния на сондажите – време и дебити на последните добиви, резултати от промишлени изпитвания, проходимост на вертикалния ствол и т.н. дават възможност да се пристъпи към избиране на мястото на споменатите по-горе характерни точки на профила, който ще се зарязва. Географските координати на устията на трите сондажа са показани в сравнителна таблица (табл. 4) между по-старата и все още използвана у нас ГКС (Геодезична кооординатна система) и по-новата WGS-84 (World Geodetic System). След това трябва да се определят две характерни точки от новия ствол – точка на обсаждане и на забой. Първата от тях е важна по две причини: 1) след достигането й сондажът трябва да се обсади и по-нататък да се прокара с олекотена промивна течност, поради наличието на анома- Таблица 2. Разрез под точката на отклоняване за сондаж Р-2 Долни Дъбник
Таблица 3. Разрез под точката на отклоняване за сондаж Р-3 Горни Дъбник
Фиг. 1. Конструкция на сондаж Р-1 Долни Дъбник 
Фиг. 2. Конструкция на сондаж Р-2 Долни Дъбник 
Фиг. 3. Конструкция на сондаж Р-3 Горни Дъбник 
Фиг. 4. Инклинограма за сондаж Р-1 Долни Дъбник 
Фиг. 5. Инклинограма за сондаж Р-2 Долни Дъбник 
Фиг. 6. Инклинограма за сондаж Р-3 Горни Дъбник лно ниско пластово налягане в продуктивния хоризонт вследствие дългогодишната експлоатация и 2) риск от замърсяване на хоризонта. Тази точка е най-добре да бъде. Това трябва да стане на не повече от 10 m над горнището на Средния Триас – Аниз. Така избраните за 3-те сондажа точки на обсаждане с координатите си са дадени в Табл. 5. Таблица 4. Координати на устията на сондажите с проектирано отклонение
Таблица 5. Координати на точката на обсаждане на новия зарязан ствол за разглежданите сондажи
В табл.6 са дадени координатите на втората характерна точка за трите сондажа – забоят. Избрани са по технологични и технически съображения – площ на дрениране, технически възможности за изпълнение, безаварийни операции и т.н. Допустимите отклонения при достигането на тези точки са съответно до 30 m за първата и до 50 m за втората. Таблица 6. Координати на точката забой на новия зарязан ствол на разглежданите сондажи
Важен параметър на всеки зарязан нов ствол е и т.нар. зенитен ъгъл – ъгълът между вертикалната ос, минаваща през началната точка на отклонение и линията по посока на профила. В процеса на изпълнение на отклоняването, обикновено стойността на зенитния ъгъл се разминава с проектираната по различни причини и затова е нужно периодично да се контролира и да се правят необходимите корекции, ако профилът се отклонява от координатите на точките за обсаждане и забой (Грозев и Георгиев, 2008). С изключение на продуктивния хоризонт, по цялата дълбочина на стволовете на сондажите пластовите налягания са нормалните хидростатични. В скалите на Аниза, където са и Горно- и Долнодъбнишкият нефтени залежи, последните замери показват съответно около 302 kg/cm2 и 280 kg/cm2. Следователно имаме около 20 kg/cm2 по-ниско за находище Горни Дъбник и около 40 kg/cm2 по-ниско за находище Долни Дъбник. И двата залежа са от масивен тип, вместени са в карбонатен и силно напукан колектор и режимът им на работа е еластично-водонапорен. Така водонапорната система частично компенсира спадането на пластовото налягане, вследствие дългогодишната експлоатация. Предвижданият способ на експлоатация и за 3-те сондажа, след извършване на отклоненията, е дълбочинно-помпен, т.е. чрез компресорни тръби и дълбочинни центробежни помпи. Проектни отклонения на избраните сондажи Целта на зарязаните нови стволове на сондажите е достигане на недренирани участъци (целици) и изпомпване на остатъчния нефт. Отклонението на сондаж Р-1 Долни Дъбник ще започне от 2300 m. По конструкция експлоатационната колона Φ5¾“ е в интервал 0÷3329 m, като ще се среже на дълбочина 2350 m и секцията до устието ще се извади. Така ще остане техническата колона Φ11¾“ в интервала 0÷1712 m., а в интервала 1712÷2350 m ще има открит ствол с диаметър Φ10⅝“. Отклонението ще се зареже след поставяне на циментов мост в интервал 2300÷2350 m и ще се извърши на два етапа. Първият е на дълбочина от 2300 до 5 m над горнището на продуктивния хоризонт, със среден зенитен ъгъл 300, азимут 2380 и хоризонално изместване 500 m. След този етап трябва да се спусне обсадна колона Φ5¾“, циментирана до устието. Във втория етап отклонението трябва да достигне крайната дълбочина 3550 m, при среден зенитен ъгъл 300, азимут 2700 и хоризонтално изместване 125 m. Дълбочината 3550 m е избрана в съответствие с началния ВНК на залежа. Аналогично, отклонението на сондаж Р-2 Долни Дъбник ще започне от 2300 m. Експлоатационната колона Φ5¾“ е в интервал 0÷3318 m. Тя отново ще се среже на дълбочина 2350 m и секцията до устието ще се извади. Тук ще остане техническата колона Φ8⅝“ в интервала 0÷1723 m, а в интервала 1723÷2350 m. Ще има открит ствол с диаметър Φ7½“. След поставяне на циментов мост в интервал 2300÷2350 m. ще се прокара новият ствол. Това също ще стане на два етапа. Първият - в интервала от 2300 до 5 m над горнището на продуктивния хоризонт, със среден зенитен ъгъл 150, азимут 1160 и хоризонтално изместване 300 m. След този етап трябва да се спусне Φ5¾“ обсадна колона, циментирана до устието. Във втория етап отклонението трябва да достигне 3389 m, при среден зенитен ъгъл 190, азимут 1160 и хоризонтално изместване 40 m (Грозев и Георгиев, 2008). Целта на зарязването на нов ствол в сондаж Р-3 Горни Дъбник е да се достигне по-високо издигнат, обособен купол от Горнодъбнишкото нефтено находище, за да се добие нефт от него. Точката на отклонение на този сондаж е на дълбочина 2650 m, а както при предходните, експлоатационната обсадна колона Φ5¾“ ще се среже и извади от дълбочина 2700 m до устието. В сондажа остава техническа колона Φ8⅝“, която е скрита и е в интервал 1316÷2716 m. След поставяне на циментов мост на дълбочина 2650 m, може да се зареже новият ствол. Подобно и на другите проекти, отклонението ще е на два етапа. Първият – от 2650 m до горнището на Аниза (3390 m), със среден зенитен ъгъл 200, азимут 2330 и хоризонтално изместване 250 m, след което стволът ще се обсади. Вторият етап цели достигане на крайната дълбочина 3448 m, при среден зенитен ъгъл 200, азимут 2330 и хоризонтално изместване 20 m. Преди изпълнението на проектите за отклонение на сондажите трябва да се подготви и програма за сондажно-геофизични изследвания и да се осигури информация за геоложки усложнения при зарязването (интервали на обрушване, поглъщане, подуване на скалите и т.н.), прогнозирани пластови температури и отделни планове за провеждане на повторни промишлени изпитвания. Част от тези данни са представени в табл. 7. Таблица 7. Данни за евентуални проблеми и СГИ по време на зарязването на новите стволове
Заключение Съвременните методи на наклонено-насоченото сондиране могат да променят изцяло научния подход към нефтените и газовите находища в България. Като се анализира информацията, натрупана за тях, може с голяма успеваемост да се зарежат нови стволове в тези сондажи, около които има недренирани участъци или които са аварирали още в периода на постоянен добив. По този начин ще се удължи срокът на експлоатация на нашите находищата. Литература Грозев, М. В., Ас. Георгиев. 2008. Планове за отклонения на сондажи от находища Долни Дъбник и Горни Дъбник. С., ПДНГ-АД. Фонд на Дирекция „Проучване“ при ПДНГ-АД. 2008 г. „Инклинограми на сондажи от нефтените и газови находища в България“, С., ПДНГ-АД. Статията е рецензирана от доц. д-р. Мартин Грозев и препоръчана за публикуване от кат. „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ”. Каталог: sessions sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov sessions -> Св иван рилски sessions -> Modeling of sessions -> Управление на риска от природни бедствия sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations Изтегляне 175.35 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||