Песен: Де е България Заветът на хан Кубрат
Изтегляне 98.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Кубрат
- Котраг
- Кубер
- Исперих
- Тука ще бъде България
- През една юлска нощ Автор
- Началникът
- Ставраки
- Никифор
- Пратеник
- Дядо Трак
Песен: Де е България Заветът на хан Кубрат Автор: Когато хан Кубрат усети, че е дошъл сетният му час, повдигна се върху одъра и с трескави очи се озърна наоколо. Глуха тишина и безмълвие. Кубрат: Къде са синовете ми? Батбай: Тука сме всичките. Кубрат: Елате по-близо до мене, соколи мои, да ви погледна още веднъж преди да склопя очи.(Ханът протяга ръце към синовете си и ги докосва.) Кубрат: Ти ли си, Батбай? Моят мъдър най-голям син, който винаги е обичал родната си земя… Дръж братята си, когато почнат да ламтят по чужди земи, защото вълци обикалят край кошарата и щом агнето се покаже навън, ще го разкъсат. Котраг: И аз съм тук до теб, татко. На мен какво ще заръчаш? Кубрат: Ти ли си, Котраг? Ела до мен, сине! Ела и ти, Алцек! Колко си почернял! Алцек: Аз идвам от северната граница. Царят на хазарите точи меча си и се готви за война. Кубрат: Кубер, страшилище за дивите зверове, ти по цели дни бродиш в дълбоките лесове и дебнеш глиганите и мечките. Време е, синко, да обърнеш стрелите си към глиганите, които ръмжат край границата на държавата ни. Кубер: Татко, пред мене враговете ще се пръскат като пилета, когато отгоре им налети стръвна птица. Кубрат: А, ти Исперих, какво ме гледаш с нажалени очи? Ела да те целуна по челото. Първият жрец ми каза, че ще завладееш една нова земя. Коя ли ще бъде тя? Исперих: Обичам нашата земя, но ако се наложи да я напусна, ще потърся най-хубавата и най-плодородната земя за нашия народ. Кубрат:Аз напускам с радост тленния свят, като виждам в ръцете на какви здрави мъже оставям земята ни. Отворете прозореца да я видя още веднъж. Автор: Синовете му се наведоха, сграбиха болния като агне и го занесоха до отворения прозорец. Вечерният вятър лъхна пожълтялото чело на хана и разроши бялата му коса. Разведриха се и хлътналите му очи. Кубрат: Каква равнина! Каква безгранична степ! Градете градове, издигайте крепости, развъждайте коне, ковете оръжия! Какво исках да ви кажа?... Алцек, тичай навън и донеси десетина копия. (Алцек излиза и се връща с копията.) Кубрат: Вземи сега едно копие и опитай да видим можеш ли го счупи! (Алцек чупи едно копие с коляното си.) Вземи сега всичките на сноп и опитай да видим можеш ли да ги строшиш, когато са заедно! (Алцек опитва и не успява.) Видите ли, ако разделите България на пет, всеки от вас ще бъде силен, колкото беше силно едното копие. Ако бъдете заедно, никой враг не ще може да ви съкруши. Автор; Мъдрият хан полека затвори очи. Слънцето потъна някъде зад равнината. Смъртта слезе невидима и докосна с меките си черни криле шлемовете на петимата коленичили мъже и се наведе за хан Кубратовата душа. Не минало много време и съдбата разделила синовете на хана. Не могли да изпълнят неговия последен завет. Всеки от тях повел хората си да търсят нова земя. Ювиги хан Аспарух изпълнил своята клетва. Когато достигнал река Дунав, изправил се на коня си, огледал тучните зелени поля и гъстите прохладни гори на юг, протегнал ръка и извикал: „Тука ще бъде България!” Песен: „От тука започва България” От тука започва България- пет пръста в железен юмрук, обвързани в древно предание, калени във поход и в труд. Пр: Че тука се раждаше изгрева, понесен от буйни коне и грей над земята ни гиздава тринайсет века до днес.(2 пъти) От тука започва земята ни- от рало на беден орач, от хапките сухи пресмятани, от тъжните песни по здрач. Пр. …………………………………………… От тука започва родината- от гроб на незнаен юнак, над който смъртта е преминала, смъртта- не и вражият крак. Пр ……………………………………………. Вървели конниците през годините. Съдбата си ковели те сами. Безбройни вражи орди ги нападали, но ни една от тях не победи.
ги водел в битките напред. Тъй скоро във Византия се чуло, че бранят своя род и чест. На колене ромеите поставили и тежки данъци наложили, но гордий Никифор повел войска на бой. В среднощна доба Плиска стигнал той. През една юлска нощ Автор: През една юлска нощ на 811 година многобройната, въоръжена до зъби войска на император Никифор, нахлу в България. По пътя си прегазваше малобройните български дружини, които оказваха съпротива и скоро достигна до Плиска. Българската столица вече беше узнала какъв страшен облак иде към нея. Само за два три часа ханският аул опустя. Жените и децата се разбягаха в горските пущинаци. Ханският коняр, дядо Трак, изведе поверените му коне и цялата Крумова челяд- жени и дребни деца, да ги потули в гората, додето се върне самият хан. Дядо Трак: Не се плашете! Хан Крум е юнак! Него стрела не го лови! Той, като орел ще грабне императора, ще разпери крилата си, ще полети нагоре и ще го пусне от облаците. Тъй ще загине ромейският император, който е зинал да глътне целия свят. Автор: Призори ромеите нахълтаха в столицата на хан Крум, но в Плиска не завариха жива душа. Най-напред Никифор попита за царския дворец. Придворните, неговите велможи, които знаеха българската столица, посочиха една потънала в земята сграда, покрита с плочи, окръжена с висок плет и дълбок ров. Императорът високомерно пришпори коня си нататък. Най- напред влезе началникът на императорската гвардия. Той разгледа всяко кътче в двореца и постави стража. Началникът:(към Никифор) Стопаните са избягали! Ваше Величество, дворецът е ваш! (Никифор влиза и сочи трона.) Никифор: Там ли седи ханът? (Сяда на трона и се обръща към сина си,като протяга десния си ботуш.) Ставраки, ела тук и ми издърпай червения ботуш, който през целия път ми стягаше крака! На лошо място ме доведохте! Тука всичко е диво и страшно! Навярно в тази столица има само диви зверове! Къде е хан Крум? Искам да го видя! Той трябва да ме посрещне и да падне по очи, за да ми целуне императорските ботуши! Клетва да ми даде, тука в своята столица, че ще ми бъде верен до края на живота си! Как беше името на неговия предходник, Ставраки? Ставраки: Кардам, Ваше Величество. Никифор: Защо този Кардам се беше осмелил да изпраща в нашата столица посланици? Какво искаха? Ставраки: Годишния данък, Ваше Величество. Нашите деди подписали договор да плащат данък на българите всяка година. Никифор: А какво отговорил Константин на стария Кардам? Ставраки: Император Константин изпратил в една кърпа вместо жълтици шепа конска тор и заповядал да кажат на българския хан: „Какъвто данък ти прилича, такъв ти пращам!” Никифор:(Смее се.) Ние сме победители! Тази столица, заедно с цялото Крумово съкровище, принадлежи на мен. Но къде е Крум? Защо не виждам неговите хора? Пратеник: Аз съм пратеник на хан Крум. Изпратен съм да водя преговори за мир. Никифор: Какво иска твоят хан, пратенико? Пратеник: Мир, Ваше Императорско Величество. Моят господар ме проводи да ти кажа тъй: „Ето че ти ме победи. Столицата ми е в твои ръце. Вземи от нея каквото ти е угодно и си върви с мир!” Никифор: Защо не дойде при мене твоят господар, да ми целуне императорските ботуши и той да ме помоли за мир? Кажи му, че съм донесъл същия данък, за който преди години беше изпратил свои хора старият ви хан Кардам. Пратеник: Кога Ваше Величество ще напусне нашия столичен град? Никифор: Още утре ще се вдигна и ще се махна от Плиска, където мирише на чесън и говежда тор. В този дворец няма кътче достойно за ромейския император. Автор: В същото време Крум, като научи, че Никифор не дава дума да става за мир, призова всичките си велможи на военен съвет. Събраха се в колибата на дядо Трак. Сам той остана да пази на вратата. По едно време юнашкото му сърце не издържа и той извика: Дядо Трак: Щом не искаш мира, Никифоре, заслужаваш секира! Извардете го в гората, момчета! Преварете го утре вечер с нашите бързоноги кончета! Не го пускайте да избяга! Хан Крум: ( Клати одобрително глава.) Повикайте арабина Евматий! Да събере колкото хора му трябват, за да издигне високо укрепление в Рижката теснина. Моят син Омуртаг ще избере мястото. Вдигайте хората! Тази нощ никой в България няма да спи. Наточете си ножовете и бъдете готови! Автор: Същата вечер строителите издигнаха непроходимо укрепление. Хиляда души изкопаха отвъд тая преграда широк ров, който не можеше да се прескочи и от най-пъргавия кон. Ровът зина на три човешки боя дълбочина, а дървената преграда се възнесе в облаците. Хората отбиха река Тича и наводниха дълбокия ров. Император Никифор напусна Плиска и навлезе в Рижката теснина. Войниците му бяха оплячкосали и опожарили Плиска. Никифор: Тая гора няма край. Тука всеки може да се потули зад някое дърво и да ти изпрати тежък боздуган или копие. Кога ще се измъкнем от държавата на българите? Началникът: Утре подир пладне сме на границата, Ваше Величество. Никифор:Предай напред на цялата ми войска, че заповядвам тука да спрем и да пренощуваме. Уморен съм. Пригответе бързо шатрата ми. Началникът: Заповед на императора. Спрете колоната! Ще нощуваме тук. Заповед на императора. Автор: Когато някъде невидими се обадиха трети петли, българите нападнаха отстъпващата ромейска войска. Войниците обхванати от паника бягаха към Тича, подгонени от победителите със смъртоносни двуостри мечове. За два часа българите разгромиха огромната армия. Тъй загина от български меч император Никифор I Геник. В ръцете на българите останаха всичките военни оръжия и императорското снаряжение. Подир пет-шест дни ханът на българите вдигна наздравица с една необикновена чаша. Това беше изкусно обработеният череп на император Никифор. „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, когато гледа тези писмена, да си спомни за оногова, който ги е направил…” Изграждал храмове и крепости, колони с надписи редил. За своите дела разказвал ни Омуртаг- ханът строител. „Добре дошъл в България, учителю! Добре дошли, славянски просветители!” Тъй мъдрият Борис- кръстителят Посрещнал нашите будители. И „Златен век” наричаме до днес онези тридесет и четири години, когато ученият благочест Симеон Велики управлявал деди ни. Песен: Край Босфора „Отколе в мене болка клюн е впила, сънувам все Беласица от юг. Вървят войниците на Самуила- Безоки, дрипави един след друг. Стани, не ги оставяй, Самуиле! Сам поведи ги в тъмния им път, че свойта родна стряха не открили, в историята те до днес вървят.” Византия ги в робство окова, но не сломи духът народен. Асеневци на бой ги призоваха и Търновград нарекоха свободен. А долу Янтра с тъмните води посреща Балдуин намръщен. Безстрашний Калоян го победи. И у дома от бой се връща. Иван Асен възвръща стара слава, Макар че битки не обича той. И границите наши разширява и помирява врагове безброй. Но черен облак се от юг задава Настъпват вражите душмани. Иван Шишман се в битки не предава, но мрак обгръща родните балкани. Пет века робство не пречупи духа на нашия народ и свободата своя да откупи заложи дом, имот, живот. Българийо, ти помниш дни велики и дни на поражения и гнет. Пред тебе се прекланяме честити, че друга няма като теб! Песен: „България” на Веселин Маринов Припев: Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб, на колене не би застанала и в този свят ний в теб се кълнем! От теб съм взел ръцете и очите, за да те виждам и прегръщам аз. Нозе да нямам пак ще се затичам към теб в най-трудния ти час! Без теб какво бих бил – дърво без корен, без хляб и сол, без слънце и вода, по-чужд от чуждите в света огромен и само с вятъра пронизал песента! Припев: От теб, Българийо, откъсвам цвете За тебе истинска любов. Не може никой, никой да отнеме Желанието наше за живот! След мен не зная аз какво ще бъде, Но сигурно ще бъде по-добре И само, само за едно ще съжалявам, Че няма, няма да ме има някой ден! Припев: 2-ва пъти Сценарият на легендите е написан по произведенията на Ангел Каралийчев „Заветът на хан Кубрат” и „ През една юлска нощ”. Стиховете за Самуил са от друг автор. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 98.62 Kb. Сподели с приятели:
|