Пещери пещера́та



Дата09.04.2018
Размер152.14 Kb.
ПЕЩЕРИ

Пещера́та е естествена подземна кухина. Пещерите в България. В България досега в картотеката на Българската федерация по спелеология към Българския туристически съюз има планове на около 5500 пещери. За много от тях има уникални легенди. Почти всички са изследвани и отворени за туристи, имащи познания в областта на спелеологията. Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата “Карстови форми в Западна Стара планина” на географа Жеко Радев. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.

На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския университет.

След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за пещерен туризъм към него и на следващата година той е учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска федерация по спелеология. В момента в БФСп членуват над 30 клуба.

От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:



  • приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;

  • подготовка на инструкторски кадри;

  • подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията);

  • проучване на българските пещери (през 1972 г. е създадена Главната картотека на българските пещери);

  • развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г.)

  • опазване на пещерите;


Международна дейност: (български спелеолози са прониквали в Снежна, Полша, - 640 м, Гуфр Берже, Франция, -1122 м, Сплуга де ла Прета, Италия, -878 м, Пиер сен Мартен, Франция, -1332 м, Жан Бернар, Франция -1358 м, Бу-56, Испания -1408 м, ЕГМА, Турция -1429 м, Крубер-Вороня, Абхазия -2190 м, Сарма, Абхазия -1549;

В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки. В тях са установени около 700 вида безгръбначни животни. Едни от най-разпространените пещерни животни са троглобионтите. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида като всички са защитени от Закона за защита на природата. За жалост редица пещери в България са подложени на варварско унищожение: чупене, драскане, замърсяване от всякакъв вид.



Входове на пещерите

Обща характеристика. Входовете на пещерите могат да представляват както тясна скална цепнатина, така и да достигат до внушителни размери с ширина и височина от няколко десетки метра. Поради засилените процеси на ерозия, дължащи се на интензивното въздействие на атмосферните фактори, входовете в някои случаи имат по-големи размери от профила на подземните галерии. Местообитанието притежава характеристиките на екотонна зона между надземната среда и типичната подземна среда, лишена от слънчева светлина и фотосинтезиращи организми. Температурните флуктуации са значителни, а количеството светлина намалява прогресивно към вътрешността на пещерата. Съществуват няколко основни типа привходни части: входове на сухи пещери и пропасти, входове – губилища на надземни реки и потоци, и входове на изворни пещери. Повишената влажност на въздуха, дължаща се на изходящи течения от вътрешността на подземните кухини, e добра предпоставка за развитието на влаголюбиви мъхове, папрати и др. Често по входовете се акумулира голямо количество опадала шума и клони, което формира подходяща среда за развитието на богата детритофилна безгръбначна фауна. Местообитанието се обитава от специфична париетална фауна, в чийто състав доминират насекомите и паякообразните (главно паяци и скорпиони). Характерни са зимни струпвания от хиляди екземпляри на Culicidae. Входните части на изворните пещери се обитават от характерна кренофилна фауна, доминирана от видове на MolluscaCopepodaAmphipoda,IsopodaTrichopteraDipteraColeopteraHydracarina и др. Близо до входовете на пропастите често гнезди хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus), а по сводовете на хоризонталните пещери – червенокръстата лястовица (Hirundo daurica) и бързолетите (Apus spp.). Входните части на пещерите са място за размножаване на редица видове прилепи като подковоносите (Rhinolophidae), Myotis blythiiMmyotisMiniopterus schreibersii и др.



Характеризиращи таксони.

  • Висши растения: Asplenium ruta-murariaAtrichomanesCeterach officinarumDryopteris carthusianaGymnocarpium robertianumPhyllitis scolopendriumPolypodium vulgare; мъхове – Didymodon rigidusFunaria hygrometicaMarchantia polymorpha complex, Pellia epiphyllaTortula muralis.

  • Лишеи: Caloplaca saxicola, Candelariella mediansCladonia furcataDermatocarpon miniatum,Protoparmeliopsis muralis, Solenospora candicansVerrucaria marmoreaXanthoria parietina.

  • Животни: – Diplopoda: Glomeris spp., Polydesmus spp.; Orthoptera: Troglophilus neglectus; Arachnida: Meta menardiMetellina merianaePholcus spp., Tegenaria domestica; Opiliones:Leiobunum rumelicumPhalangium opilioZachaeus crista; Coleoptera: Choleva spp., Laemostenusspp., Trechus spp.; Diptera: Culex spp.; Trichoptera: Micropterna spp., Stenophylaxspp.; Lepidoptera: Scoliopteryx libatrixрTriphosa dubitataTriphosa sabaudiataInachis io,Autophila dilucidaAutophila limbataHypena rostralisPyrois effusа; Aves: Apus spp.,Phoenicurus spp., Pyrrhocorax graculusHirundo daurica; Mammalia: Glis glisMyotis blythiiM.myotisRhinolophus spp.

Разпространение в България. Местообитанието е неразривно свързано с наличието на около 5470 пещери и пропасти, открити и документирани досега на територията на цяла България, при надморска височина от около 30 m (пещери в долната част на карстовата долина на р. Батова, и други реки, вливащи се в Черно море) до над 2650 m по билната част в карстовия дял на Пирин планина.

Консервационно значение. Привходните части на пещерите са особено важни за някои видове подковоноси и гладконоси прилепи през периода на размножаване, когато те могат да образуват размножителни колонии в полутъмните привходни сводове на пещерите. Пещерните входове се облитат през целия активен период на прилепите и от видове, които не са типично пещеролюбиви. От края на август до началото на октомври входовете на някои пещери се посещават от стотици прилепи с цел размножаване и социални контакти.

Нерегламентирано ограждане и превръщането на входовете в овчарници, свинарници и други стопански обекти. Отглеждането на селскостопански животни води до постоянно присъствие на симбовилни и копрофилни мухи (Calliphora spp., Musca spp., Sepsis spp. и др.) и паразити, които не са типични за пещерната среда. Плътно затваряне на входовете с различен тип прегради с цел да бъдат превърнати в част от постройки, складове, гъбарници, мандри, водохващания, благоустроени туристически обекти и др. При посещения от туристи и овчари, на входовете често се палят огньове, които могат трайно да увредят пещерата, да унищожат прилепите и безгръбначната пещерна фауна. Не са редки случаите и на пряко унищожаване на входове на пещери при кариерни дейности. Входовете, които се намират в близост до населени места, курортни комплекси или хижи, се замърсяват от изхвърлени битови отпадъци. Когато това са входове – губилища на надземни реки и потоци, през тях в подземната среда навлизат и замърсени битово-индустриални води.



Основни видове пещери според образуването им

Наземни пещери

Обща характеристика. Наземните пещери представляват естествени кухини в скалите, достъпни за човека. Най-често те се развиват в окарстяващи се карбонатни отложения, като скоростта на процеса на карстификация е различна в зависимост от степента на напуканост на скалата, температурните условия, количеството валежи и др. В основата на процеса на карстообразуване е разтварянето на скалната основа във водата при образуване на HCO3- и последващо повишаване на съдържанието на СО2 . Механичното въздействие на течащата подземна вода също допринася за образуването на пещерните галерии. Успоредно с процесите на първично пещерообразуване протичат и вторични процеси на отлагане на карбонатни съединения, при което се формира богатата калцитна украса на пещерите: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езера, калцитни натеци, хелектитови и арагонитови кристали и много други. Дължината на пещерните галерии у нас варира от 5 m до над 15 кm. Пещерите могат да бъдат моноканални или да образуват сложна, дори етажна система от свързани галерии. По своя хидрологичен режим са сухи, но често с капеща от свода вода, и водни, през които протичат пещерни реки, потоци или в тях са формирани подземни езера. Микроклиматичните условия в пещерите се характеризират с относително постоянство, като температурата на въздуха е близка до средногодишната в съответния район. Важна характеристика на пещерните местообитания е липсата на слънчева светлина и съответно на фотосинтезиращи организми. Това са системи, почти изцяло зависими от надземната среда, като проникващата под земята вода за тях е основен доставчик на органична материя (разтворени органични вещества, детрит, мъртви организми и др.). Навлизащите под земята организми и тези, които през част от жизнения си цикъл използват пещерите като убежище, също могат да доставят хранителни вещества, главно чрез своите екскременти.

Животинските организми, обитаващи пещерите, са се приспособили в различна степен към спецификата на околната среда. Благоприятни условия за развитие на сухоземна пещерна фауна предоставят глинестите подове, влажните натечни синтрови стени и образувания, влажни чакълести отложения и др., а за водните животни това са синтрови езерца и локви, подземни реки и потоци, водонаситени пясъци и чакъли и др. Типичните обитатели тук – безгръбначните троглобионти (включително сухоземни и водни) – са изцяло или почти депигментирани, много често със силно редуцирани или липсващи зрителни рецептори. Техният жизнен цикъл протича изключително в подземни условия. Голяма част от троглобионтите са и реликтни видове. Надземните предшественици на тези „живи фосили” са елементи на изчезнали вече надземни фаунистични комплекси.

У нас са установени над 800 вида, принадлежащи към четири групи подземно живеещи животни – троглоксени, троглофили, троглобионти и стигобионти. С най-високо консервационно и зоогеографско значение са около 160 вида троглобионти и стигобионти, много от които се срещат само в една пещера или в няколко в границите на един район. Биоспелеологично у нас са проучени около 780 пещери. Най-високо е видовото разнообразие в пещерите на Врачанска и Западна Стара планина, Централен Балкан и Западните Родопи.

Едни от най-древните групи безгръбначни животни в пещерите на България са подземните водни изоподи от родовете Sphaeromides и Protelsonia, чиито морски предшественици са обитавали водите на древния Тетис преди около 60 милиона години. Ограничените възможности за миграции на пещерните популации безгръбначни животни от един карстов район в друг и често дори тяхната пълна изолация, са причина за географско видообразуване с различна скорост при отделни фаунистични групи и за ясно изразения ендемичен характер на пещерната фауна на България.

Пещерите и пропастите са важно убежище на десетина вида пещеролюбиви прилепи, които образуват многочислени размножителни и зимуващи колонии в тях. По пода на пещерите, в местата на образуване на прилепните колонии се натрупва значително количество гуано. Това огромно количество органична материя е предпоставка за развитието на богата и многочислена ценоза от безгръбначни гуанобионти, предимно олигохети, колемболи и диптери, които са основна храна за хищните хилоподи, карабиди, стафилиниди и др.

Характеризиращи таксони.


  • Животни: Copepoda – Acanthocyclops chappuisiAiskrecensisAradeviAstrimonis,Bryocamptus typhlopsElaphoidella balkanicaEcavernicolaEpandurskyiParastenocaris bulgaricaSpeocyclops infernusSlindbergiSrhodopensisStygoelaphoidella bulgaricaS.elegansSstygia; Isopoda – Bureschia bulgaricaProtelsonia bureschiPlakatnicensis,Sphaeromides bureschiTrichoniscus bulgaricusTrhodopienseTtranteevi; Amphipoda –Niphargus spp.; Opiliones – Paralola buresiSiro beschkoviTranteeva paradoxa; Pseudoscorpiones – Balkanoroncus spp., Chtonius spp., Neobisium spp., Roncus spp.; Araneae – Centromerus bulgarianusProtoleptoneta bulgaricaTroglohyphantes drenskii; Myriapoda – Apfelbeckiella spp.,Balkanopetalum spp., Bulgarosoma bureschiEupolybothrus andreeviStygiosoma beroni; Coleoptera – Duvalius (Paraduvalius) spp., Pheggomisetes sp. Rambousekiella ledenikensis; Mammalia – ChiropteraRhinolophus ferrumequinumMiniopterus schreibersiiMyotis blythiiM.capacciniiMemarginatusMmyotisRhinolophus euryaleRhhipposiderosRhmehelyi.

Разпространение в България. Карстът заема 22,7% от територията на България. Според географското му райониране, в България са обособени четири физикогеографски области – Дунавска равнина (разделена на 8 пещерни района), Средногорско-Тракийска област (10 пещерни района), Старопланинска област (19 пещерни района) и Рило-Родопска област (13 пещерни района). До декември 2007 г. са открити и проучени над 5470 пещери и пропасти (www.hinko.org). От тях само девет са благоустроени за туристически посещения. Броят на подземните обекти е динамичен и непрекъснато нараства поради откриването на непознати пещери в слабо проучени райони.

Най-дългите пещери в България са*:



  • Духлата – с. Боснек, общ. Перник – над 17 600 m

  • Орлова чука – с. Пепелина, общ. Две могили – 13 437 m

  • Ягодинска пещера – с. Ягодина, общ. Борино – 8 501 m

  • Темната дупка –  гара Лакатник, общ. Своге – над 7 000 m

Най-дълбоките пропасти в България са*:

  • Райчова дупка – с. Черни Осъм, общ. Троян – 387 m

  • Барките № 14 – с. Горно Озирово, общ. Вършец – 356 m

  • Голямата яма – с. Кипилово, общ. Котел – 350 m

  • Тизоин – с. Губеш, общ. Годеч – 320 m

* данните са актуални към месец декември 2007 г.

Надморска височина – от около 30 метра (пещери в долната част на карстовата долина на р. Батова) до 2650 m (Вихренската пропаст) в Пирин.



Консервационно значение. Голяма част от българските пещери имат уникална богата калцитна украса. Населяващата ги сухоземна и водна безгръбначна фауна има изключително реликтен и ендемичен характер. Пещерите са от извънредно важно значение като убежища на огромни колонии от пещеролюбиви видове прилепи.

Отрицателно действащи фактори. Нерегламентираната стопанска дейност в и около пещерите. Превръщането им в гъбарници, мандри или складове обикновено не е съобразено с опазването на фауната и пещерните образувания. Нерегламентирана туристическа свръхексплоатация. Иманярски дейности. Разкриване или разширяване на кариери. Волни или неволни вандалски действия – изхвърляне в пещерите на твърди и течни битови отпадъци, чупене на образувания, палене на огньове. Посещения в периодите на размножаване и зимуване на прилепи, съпроводени с тяхното пряко убиване или системно безпокойство.




Наземни пещери (карта на разпространението)

Взети мерки за опазване. Около 120 пещери заедно с ограничени площи около техните входове са обявени за природни забележителности. Множество пещери попадат в границите на защитени местности, национални („Пирин”, „Централен Балкан”) и природни паркове („Врачански Балкан”, „Витоша”, „Странджа”, „Шуменско плато”, „Русенски Лом”). Около 42 пещери са включени като самостоятелни защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, цели пещерни райони или големи техни части също са в границите на тази мрежа.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на пещери с богато биоразнообразие и уникални пещерни образувания за защитени територии. Разработване на наредби за благоустрояване на нови пещери. Приемане на планове за управление на защитени карстови територии с пещери. Теренен контрол за посещение на защитени пещери, които са важни убежища на прилепи. Образователни програми за жителите в карстовите райони и окончателно приемане на Закона за пещерите.

Вулкански пещери

Обща характеристика. Вулкански пещери у нас са известни само в районите с палеовулканична дейност. В Родопите се намира най-значителната по площ (над 3600 кm2) област на Балканския полуостров, която е покрита с вулканогенни скални формации. През палеогена Източните Родопи са били обхванати от мощна вулканична дейност, която е протекла на дъното на плитко и топло море и отчасти на сушата. Първичните вулкански пещери, открити в България, принадлежат към три основни типа – лавови шахти, лавови каверни и подлавопадни кухини. Към втория генетичен тип се отнасят вторични вулкански пещери, образувани в лавовите скали и туфи при разрушаването им. Биват латерално-ерозионни (повечето вулкански пещери, разположени в долините на реките Арда, Върбица и Крумовица), гравитационно-ерозионни (образувани в едроблоково напукани вулкански скали, разширени от ерозионни процеси), скални мостове и арки (главно в пирокластите в долините на големите реки, като „Моста” при с. Дрангово, „Хобота” при Средна Арда) и антропогенни(предимно антични рудници, като „Ини-клер” при с. Стремци). Особено интересни са контактните, вулкано-карстови пещери, образувани при отлагането на палеогенски коралови рифове върху маломощни пластове и лещи сред вулканогенни отложения. В подобни коралови рифове се намират „Маарата” при с. Мъдреци, „Тилки-ини” при с. Островица, „Трите пещери” при с. Летовник и още няколко пещери в района на Кърджали.

В България са известни общо около 90 пещери с вулкански произход. Входовете им обикновено са с големи размери. Галериите в повечето случаи не се разклоняват, а дължината им е между 5 и 20 m. Само в редки случаи условията са типично пещерни – пълна тъмнина и висока влажност. Най-голямата вулканска пещера у нас, Голямата пещера (Коджа-ин) в района на с. Бял кладенец, Хасковско, представлява подлавопадна кухина. Входът ѝ е широк 14 m и висок 5 m. Пещерата е едноетажна, има две големи полусветли зали, общата площ е 120 m2, обемът е около 640 m3, дължината е 51 m. Поради малката дължина на нашите вулканските пещери, микроклиматът, влажността и въздушните течения в тях са силно зависими от външната среда.

В почти всички биоспелеологично проучени пещери са установени пещерни безгръбначни – троглофили и троглоксени. В Източните Родопи е установен само един по-високо специализиран за подземен живот във вулканските пещери вид бръмбар – хоботникът Troglorrhynchus beroni. Често срещани са няколко вида пеперуди. От април до края на септември някои източнородопски пещери се обитават от големи размножителни колонии на прилепите Miniopterus schreibersii (3000–5000 екз.),Myotis blythii и Mmyotis (до 4000 екз.), Mcapaccinii (до 3000 екз.) и Memarginatus (до 7000 екз.). По входовете понякога гнездят птиците Hirundo dauricaPhoenicurus spp.



Характеризиращи таксони.

  • Животни: Gastropoda – Balcanodiscus frivaldskyanus; Araneae – Meta spp., Pholcus spp.,Tegenaria spp., Coleoptera – Laemostenus cimmeriusTroglorrhynchus beroni;Lepidoptera –Autophila dilucidaAlimbataHypena rostralisInachis ioPyrois effusаTriphosa spp.; Chiroptera – Miniopterus schreibersiiMyotis blythiiMcapacciniiMemarginatusMmyotis,Rhinolophus spp.

Разпространение в България. Най-голям брой вулкански пещери са открити в централните части на Източните Родопи. В Североизточнородопското структурно понижение са картирани 25 обекта от този тип, в Югоизточнородопското понижение – 42, а в Маджаровското понижение са известни над 10 пещери, разположени в околократерното пространство на Маджаровския палеовулкан. Пещери с вулкански произход са открити в няколко района на Западните Родопи и в южните части на Струмската долина, особено в кратера на ранномиоценския централен палеовулкан Кожух. Надморска височина 120–450 m.

Консервационно значение. Някои от вулканските пещери в Източните Родопи са значими подземни убежища на прилепи в България. В тях през лятото живеят до 12 000 екземпляра от три до пет вида прилепи.

Отрицателно действащи фактори. Входовете на много от вулканските пещери са заградени със зидове за отглеждане на селскостопански животни. Подът на подобни пещери е покрит с пластове животински тор, а по стените изобилстват симбовилни и копрофилни мухи (Calliphora spp., Musca spp.,Sepsis spp. и др.) и паразити, които не са типични за пещерната среда. Непрекъснатото използване на пещерите от човека ги прави практически неизползваеми от колониални видове прилепи с цел размножаване. Безпокойството от хора от средата на май до края на юли съвпада с размножителния сезон на прилепите.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Около 12 вулкански пещери попадат в границите на защитена местност „Средна Арда”, 3 пещери са в защитена местност „Гюргена”, а 4 са в границите на защитена местност „Големия сипей”. Голяма част от вулканските пещери се намират в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изготвяне на планове за управление на съществуващите защитени територии с пещери от този тип и регламентиране на ограниченията при отглеждането на селскостопански животни.




Вулкански пещери (карта на разпространението)



Морски пещери

Обща характеристика. Почти всички пещери от този тип са се формирали от абразивната сила на морския прибой и в тях липсват пещерни образувания. В България няма систематизирани данни за местоположението и броя на тези пещери, нито за морфометричните им данни (дължина и височина). Достъпът до всички пещери е само откъм морето. Височината на входа е от 50 сm до 25 m в зависимост от вълнението. Дължината на водната галерия е от 5 до 50 m, след което следват сухи или полусухи галерии с пясък, чакъл или по-големи камъни. Естествена светлина не прониква до дъното само в по-дългите пещери. Температурата е силно зависима от външната, въпреки че флуктуациите са по-малки и не са наблюдавани екстремно ниски или високи стойности. В морските пещери у нас не са установени типични пещерни безгръбначни троглофили или троглобионти. От април до края на септември някои от пещерите се обитават от колонии на прилепите Miniopterus schreibersiiMyotis blythiiMmyotis и Mcapaccinii. По входовете често гнездят скалолюбиви видове птици. Пещерите с пясъчен подземен бряг в миналото са били редовно обитавани от тюлен монах (Monachus monachus). Понастоящем само по изключение в тях се наблюдават единични, най-често скитащи мъжки тюлени.



Характеризиращи таксони.

  • Животни: Myriapoda: Scutigera coleoptrata; Aves: Apus melbaColumba liviaDelichon urbica,Phalacrocorax aristotelis; Mammalia: Miniopterus schreibersiiMonachus monachusMyotis blythii,McapacciniiMmyotis.

Разпространение в България. В сарматските варовици на скалистия бряг по Северното Черноморие (между Каварна и Шабла) и в неутаечните скали на Южното Черноморие между Созопол и Резово, особено в клифа около Маслен нос; от 0 до 20 m надм. вис.

Консервационно значение. Морските пещери са единствените подходящи подземни убежища за размножаването на големи колонии от пещеролюбивите видове прилепи по цялото българско Черноморие.


Морски пещери (карта на разпространението)



Отрицателно действащи фактори. Заплаха за местообитанието представляват естествени ерозионно-свлачищни процеси в крайбрежните скали. Потенциално негативни са строителни или добивни дейности, които могат да се извършват над или в скалистите брегове. Чакълът за застилането на крайбрежните асфалтови пътища на север от Каварна през 60-те години на миналия век се е получавал от разработване чрез взривяване на крайбрежните скали между Тюленово и Шабла. Хората причиняват безпокойство през летните месеци, когато е размножителният сезон на прилепите и скалолюбивите видове птици. В почти всички обекти поради прибоя в дъното на пещерите се натрупват пластмасови отпадъци и дървени отломки.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от пещерите по Северното Черноморие са в резерват “Калиакра”, защитена местност “Яйлата” и в природната забележителност “Скалните образувания, фиорди и Тюленовата пещера" в местн. Маслен нос, а също и в защитена местност “Силистар” по Южното Черноморие. Морските пещери са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изготвяне на планове за управление на съществуващите защитени територии с пещери и регламентиране достъпа на хора през лятото.











Литература 

Попов 1976; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994, 2007; Beron & Gueorguiev 1967; Guéorguiev 1977; Pandourski 2007; Vandel 1964.

Господинов 2001; Колев 1989; Benda et al. 2003; Beron et al. 2004, 2006.

Попов и др. 2007; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994; Peshev et al. 2005.



Таксонът (или таксономична единица) е термин, с който се обозначава един организъм или съвкупност от организми. В класификацията на организмите на Карл Линей, на всеки таксон съответства определено таксономична категория, с което се определя мястото му в систематичната йерархия, отразяваща еволюционните връзки.

Каталог: drago -> geophysics -> exam%20materials%202016-2017
drago -> Present simple past simple tense
drago -> Search earthquakes‘ в новосъздадената по-горе папка във формат. Csv
exam%20materials%202016-2017 -> Как да разпознаваме минералите дефиниция и класификация на минералите
exam%20materials%202016-2017 -> I. Земята – произход, форма, състав и строеж 4 часа Произход на Земята. Химичен състав. Форма и размери на Земята. Модел на Земята. Релеф
exam%20materials%202016-2017 -> Основни дефиниции в Географските информационни системи (гис). Историческо развитие на гис. Значение на гис в съвременното общество
exam%20materials%202016-2017 -> Същност на георадарния метод


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница