Пета електронни измервателни уреди Електронни аналогови измервателни уреди

При измерването на електрически ток с електроннолъчев осцилоскоп се измерва напрежителният пад върху резистор с известна стойност R, през който протича измервания ток. Токът се определя с помощта на израза:

(5.34) , A (μA,mA) ,

а ефективната му стойност е:

(5.35) , A (μA,mA).
5.3.2.3 Измерване на електрически съпротивления

Eлектроннолъчевият осцилоскоп може да се използва за измерване както на активни така и на комплексни съпротивления по метода на сравняването.

На фиг. 5.22 е показана схема, с която се измерват активните съпротивления както при постоянен, така и при променлив ток. Необходимо е да се измерят последователно падовете на напрежение в неизвестното съпротивление и регулируемото съпротивление , което може на практика да представлява магазинно съпротивление.

Съпротивлението се регулира така, че двата пада на напрежение върху неизвестното съпротивление и върху известното съпротивление (след настройване е вече известно) да се изравнят: , където е падът на напрежение, измерен с електроннолъчевия осцилоскоп.

Измервателната схема на фиг. 5.22 може да се използва и за измерване на комплексни съпротивления , които се включват на мястото на и допълнително на се включва едно активно съпротивление . В случая окончателния резултат за не се получава непосредствено, а по пътя на графично построение.

фиг. 5.22

По този начин може да се измерват съпротивления от 1Ω до стотици kΩ в честотен обхват до 100 kHz.

Измерването на неизвестната честота с помощта на осцилоскоп е описано в част 3.5.1.2. Най-често се използва сравнителния метод по интерференционните фигури.

Измерването на неизвестната фазовата разлика на две синусоидални напрежения с еднаква честота е описано в част 3.5.2.
5.3.2.5 Използване на електроннолъчевия осцилоскоп като характеристикограф [2]

Използването на електроннолъчев осцилоскоп за снемане и изследване на характеристики има редица предимства пред другите методи.

Ако на управляващите електроди и , отклоняващи лъча във вертикална посока и в хоризонтална посока се приложат две зависещи едно от друго напрежения, изменящи се с времето, то на екрана ще се показва кривата на взаимната зависимост на тези напрежения. На фиг. 5.23 е дадена схемата за получаване на волт-амперна характеристика на нелинейният елемент . Тук двете съпротивления линейното (съпротивление с различни стойности) и нелинейното (нелинеен резисторен елемент) са свързани последователно и общото им напрежение се регулира чрез плъзгача на потенциометъра П.

фиг. 5.23

(5.36) , V/дел ( μV/дел., mV/дел.)

Мащабът за абсцисната ос се определя, като на се даде определена стойност, а елемента се съединява на късо през ключа К (фиг. 5.23). С това напрежението , показано от волтметъра V, ще действа само върху съпротивлението и хоризонтално отклоняващите пластини на осцилоскопа. На екрана се наблюдава хоризонтална права с дължина . Следователно, мащабът на абсцисната ос (константата ) e:

(5.37) , A/дел ( μA/дел., mA/дел.)