Пета: Образованието и квалификацията в условия на икономически спадове и растеж – ретроспекция, анализи и изводи



страница1/5
Дата02.06.2018
Размер1 Mb.
#71144
  1   2   3   4   5

Трудовите ресурси – реализация и подготовка (1990-2011)

Глава пета: Образованието и квалификацията в условия на икономически спадове и растеж – ретроспекция, анализи и изводи

Главните насоки на реформиране на съвременните системи на образование и квалификация включват разширяване на достъпа до тях, осигуряването на равнопоставеност на учащите, както и на адекватно качество на обучението, провеждане на системен мониторинг и контрол и предоставяне на обратна информация за подобряване на резултатите. Промените в нормативната база, в организацията на обучението, във възможностите за финансирането на тези дейности и на кадровото им осигуряване са базисни предпоставки за реализиране на посочените насоки. Те са поставени в центъра на тази глава, която завършва с равносметка на получените резултати по отношение на обхвата, записваемостта и съответствията между търсени и изучавани специалности в България.



5.1. Стратегически приоритети за развитие на образованието и квалификацията

Началото на реформите в системите на образование и квалификация у нас съвпада с поставянето на глобалната цел “образование за всички” от водещи международни организации и преди всичко от ООН1 през 1990 г. Реализирането на тази цел включва стандартните за всяка страна предпоставки като разширяване на неговата достъпност и намаляване на дела на отпадащите ученици.

След 10 години (през 2000 г.) се провежда нов форум за развитие на образованието (Дакар, Сенегал),2 на който не се отчита съществен напредък в реализирането на поставените задачи. На него отново се поставя въпросът за разширяване на всеобщността на образованието във връзка с Декларацията за правата на човека (1948 г.) и приетата Конвенция за правата на детето (1989 г., в сила от 2000 г.). Формулирана е също концепция за осигуряване на базисно образование за всички, както и изискването за премахване на бариерите пред обучението на момичетата, на представителите на някои етноси или на хората със специални потребности. Формулирано е изискване за партньорство между държавата, местни общности, организирани местни групи, НПО и донорски организации, което партньорство може да има ключово значение за образованието на бедните.

В този доклад многократно се подчертава необходимостта от успоредно разширяване на обхвата в образованието и на неговото качество. И това е напълно резонно, доколкото както тогава, така и днес постигането на резултати в първата насока ще бъде безсмислено (и дори вредно), ако качеството на образованието и професионалната квалификацията са незадоволителни. Ето защо богатата многомерност на това качество на входа и изхода на тези системи, както и при организирането на процесите вътре в тях, постепенно се утвърждава не само като основна движеща сила, но и като главна цел на реформите през разглеждания период и по-нататък.

Изводите от този доклад и неговата стратегическа ориентираност са използвани при разработването на мащабен документ с голямо значение за развитието на човечеството - Декларацията на хилядолетието. Тя е приета през септември 2000 г. от 189 страни-членки на ООН. С нея те поемат ангажимент да бъдат реализирани „целите на хилядолетието за развитие”. В Декларацията на втора позиция в списъка от цели е поставено осигуряването на начално образование за всички, след преодоляването на крайната бедност и глада и преди други цели като отстраняване на неравенствата между мъжете и жените и на замърсяването на околната среда; осигуряване на здравеопазване и чиста вода; създаване на глобално партньорство за развитие.

В рамките на целите на хилядолетието България приема конкретни свои цели до 2015 г. и разработва национален доклад с техническата помощ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН). В него в рамките на втората цел е включено повишаването на записваемостта в началния етап на основното образование до 100%, в прогимназиалния до 95% и в средното образование до 90%, както и намаляване на бедността и на безработицата в рамките на първата цел.3

Постигането на всеобщност на образованието не е нова цел за България в началото на пазарния преход. Реализирането й след 1990 г. стартира в среда на противоречив микс от нови политически и икономически условия; необходимост от осъвременяване подготовката на преподаватели и учители; ограничени възможности за финансиране, свързани с наложени бюджетни рестрикции. Заедно с това са констатирани сериозни промени в демографската структура на обществото, в която броят на младите и съответно на лицата в учебна възраст започва да намалява. Това налага рационализиране на структурата на учебните заведения, редуциране на броя на учителите и промени в организацията на учебния процес, както и оптимизиране на финансирането му. Очакванията са чрез намаляването на контингента на обучаваните да се разкрият резерви за подобряване на качеството на подготовката им, което да се отрази впоследствие и на качеството на работната сила.

В началото на прехода към пазарен тип икономика е обявено, че ще започне сериозна реформа на образователната система (и науката). В обществения дебат на този ранен етап се приема, че е по-добре тя да се осъществява постепенно, а не чрез шокова терапия. Допуска се, че ще се запази функционирането на реформиращите се системи, които имат голямо социално значение и трябва да присъстват в живота на хората.

Важен документ, който за първи път представя критични анализи на досегашното развитие на образованието и науката; проучвания върху опита на други страни; доказателства за необходимостта от засилено присъствие на либерални принципи при икономическата им организация и от деполитизирането им, е Бялата книга за българското образование и наука (1992 г.). Този документ има характер на стратегия за развитие на образованието и науката в хода на предполаганите демо-кратични промени. Бялата книга съдържа категорично противопоставяне срещу съществуващата дотогава идеологическа обремененост и прекомерен контрол от страна на партийната и държавната администрация. В нея еднозначно са изложени и тезите за това, че системите на образованието и професионалната квалификация трябва да бъдат децентрализирани. Защитена е необходимостта от по-голяма автономност на образователните структури и дългосрочен преход към пълна автономия на учебните заведения. В планираните промените са включени непознати дотогава иновации като: ваучери при финансиране на обучението за придобиване на квалификация във формалната система - основно в центрове за професионално обучение; студентско кредитиране; матури при завършване на средно образование; делегирани бюджети за училищата; преструктуриране на науката и развитието й в тясна връзка с иновативната практика, с обучението на студенти и докторанти във висшите учебни заведения. За съжаление тези инициативи не са реализирани навреме, с което, както ще бъде доказано по-нататък, предизвикват сериозни социални проблеми и натрупване на отрицателни последици.

В началото на реформите се обръща малко внимание върху продължаващото образование и обучение, дори и след като Европейската комисия обявява 1996 г. за „година на продължаващото образование и обучение”, с което се подчертава значението на неговото присъствие в живота на хората.

През следващите няколко години придобива актуалност развитието на “европейско пространство на висшето образование”, което се разглежда като едно от задължителните условие за икономическото и социалното развитие на ЕС (Болонска декларация, 19 юни 1999 г.).4 В този документ са формулирани изисквания, според които през 2010 г. европейското висше образование трябва да е получило своя нов облик.

По-сериозно ускорение реформата в българското образование получава след 2000 г. Тогава е публикувана Лисабонската стратегия за икономически растеж и заетост (2000 - 2010 г.), а през 2005 г. - „Интегрираните насоки за растеж и заетост до 2008 г.“ на ЕК. При подготовката на образованието и квалификацията в предприсъединителния процес се следва логиката на чл. 165 и 166 от Договора за функционирането на ЕС.5 Според тях Съюзът може да подкрепя и допълва действията на държавите-членки в тези сфери; да ги насочва за реализиране на общите изисквания; избирателно да стимулира решаването на приоритетни общи проблеми чрез програми и други действия, които нямат принудителен характер. Основната част от промените в образованието и професионалната квалификация за подрастващи и възрастни е обвързана с правното уреждане на възможността за свободно движение на хора и хармонизирането на съответното законодателство.

Най-важните стъпки в реформите у нас са свързани с реализацията на посланията на Лисабонската стратегия. Според нея адаптирането на системите на образование и квалификация към изискванията на основаното на знания общество и икономика е решаваща по значението си предпоставка за постигането на пълна заетост, на висок и устойчив икономически растеж. Тези системи се обвързват с постигането на конкретната цел, формулирана от Лисабонския Европейски съвет, ЕС да стане най-конкурентоспособната, основана на знанието, динамично развиваща се икономика в света до 2010 г. Във връзка с това Европейският съвет приема доклад за “Конкретните цели на образователните и квалификационните системи” (февруари 2001 г.). Това е документ, който предлага изчерпателен и действен подход за формиране на национални политики за образование и квалификация, основани на целите: подобряване качеството и ефективността на образователните и квалификационните системи в ЕС; осигуряване на широк достъп до тях; отваряне на тези системи към света. Приетата през 2002 г. в Барселона Програма за по-нататъшните реформи предвижда през 2010 г. образованието и квалификацията в страните от ЕС да достигнат водещи световни показатели за качество.

Срещата на министрите на професионалното образование и квалификация и на представители на ЕК в Копенхаген (ноември 2002 г.) и приетата там декларация изиграват важна роля за осигуряване на прозрачност на дипломите и квалификациите, както и за унифициране на образованието и квалификацията с мерки, подобни на предложените за висшето образование в Болонската декларация. В нея са формулирани приоритетите при кооперирането в сферите на професионалното образование и квалификация: стимулиране на европейското измерение на професионалното образование и квалификация; осигуряване на прозрачност, информация и ориентиране чрез рационализиране на информационните средства и мрежи и единна рамка за прозрачност на квалификациите и компетенциите; признаване на квалификации и компетентности на всички равнища на образование и квалификации между страните с участието и на социалните партньори; изработване на общи принципи за валидиране на неформалното образование; обезпечаване на качеството с поставяне на акцент върху обмена на методи и модели; общи критерии и принципи и задоволяване на потребностите на учителите от продължаващо обучение.

През 2003 г. се търсят практични начини за ускоряване на напредъка по изпълнението на Лисабонската стратегия, по която се констатира изоставане. Подготвен е докладът на работната група на Вим Кок,6 в който се подчертава необходимостта от повишаване на адаптивността на работниците и предприятията чрез образование и квалификация, както и от увеличаване на инвестициите в развитието на човешките ресурси и от разширяване достъпа до продължаващо обучение.

През 2005 г. Люксембургското председателство на Съвета на ЕС поема инициативата за обновяване на Лисабонската стратегия. На 12.07.2005 г. Съветът приема “Интегрирани насоки за растеж и заетост 2005 - 2008 г.”,7 които осигуряват реализирането на приоритетни мерки, одобрени от Европейския съвет. На тяхна основа се формулират изискванията за реформи за всяка страна-членка. Развитието на човешките ресурси и обновяването на образованието и професионалната квалификация са включени като едни от водещите линии на националните реформи и са обект на текущ мониторинг. По-конкретно, съдържанието на Насока 23 е за увеличаване и подобряване на инвестициите в човешкия капитал, а на Насока 24 - за адаптиране на системите за образование и обучение в съответствие с потребностите от нови компетенции. Важна информация носят препоръките в доклада от 2005 г. към страните-членки за изпълнението на програмата “Образование и квалификация 2010 г.”8 Те включват: формулиране на амбициозни политики за повишаване на образователното равнище и развитие на системите за продължаващо обучение на основата на увеличаване на ресурсите за продължаващо обучение и квалификация; по-добро предвиждане на необходимите умения; подобряване на образователната структура на работната сила; определяне на прозрачни и амбициозни цели на национално равнище, които да допълват тези, формулирани на ниво ЕС, при изграждането на ефективна система за продължаващо обучение; споделяне на отговорности и инвестиции за човешките ресурси между публичните организации, индивидите и бизнеса.

По-нататък в документ на Европейския комитет към ЕС и Европейския парламент9 ефикасността10 и равнопоставеността11 (достъпността) спрямо образованието се разглеждат като критични фактори за постигане на конкурентоспособни позиции и социална кохезия на ЕС в дългосрочна перспектива. За реализирането им се предвижда подготовка на национални стратегии и “развитие (вграждане) на култура за оценяване” в системите на образование и квалификация. Посочени са и конкретни изисквания по степени на образованието, като се подчертава, че предучилищното обучение и началното образование са с най-висока възвръщаемост по отношение на социалната адаптация на децата, със значение за преодоляване на ранното отпадане от училище и за общото равнище на придобитите от тях умения. Важно за средното образование е подобряването на подготовката на учителите и на начина на тяхното наемане; за висшето - да генерира по-големи инвестиции от частни и публични източници при разнообразяване на дейностите им; за професионалното образование и квалификация - да развие гъвкави и ясни пътища за продължаване на образованието и/или заетост за младежите, както и да предложи подобрени възможности за учене на възрастните.

На основата на тези рамкови документи и според изискванията в процеса на присъединяване България трябва да формулира стратегии и да планира реформи в образованието и квалификацията като основна част от стратегическия приоритет за развитие на човешките ресурси с оглед стимулиране на интелигентен икономически растеж, гъвкава и сигурна заетост.

Практически по-сериозната подготовка на системите, които работят с обучение на трудовите ресурси, започва с и в рамките на изработването на документи по повод членството на страната в ЕС като Съвместния меморандум за социално включване (JIM, 2005) и Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиките по заетостта в България (JAEP, 2005). В този доклад е посочено, че е необходимо установяване на факторите за отпадането и нередовното посещаване на училищата. Подчертана е нуждата от подобряване на достъпа до образователната система и най-вече - на достъпа за групите от етническите малцинства, за които трябва да се разработи подходяща стратегия. Наред с необходимостта от рационализиране и подобряване на мрежата от професионални училища се поставя и задачата за преразглеждане на учебните им планове и за ориентиране към дългосрочни цели, свързани с променящите се потребности от професионални умения.

След постигнатите договорености по глави и спрямо професионалната квалификация са предвидени реформи на образователните стандарти за изравняване на дипломите и за контрол върху процеса. Договорено е също взаимно признаване на тази квалификация като тип недискриминационна мярка за осигуряване на основната свобода - свободното движение на хора.12 Правилата, регламентиращи професионалните дейности, са установени от националните законодателства, а те изискват професионална квалификация (дипломи, сертификати и др.), за да може да се практикува професията. От тази гледна точка в областта на вътрешния пазар и взаимното признаване на професионалните квалификации академичното признаване е само съставна част от постигането на взаимно признаване на регулираните и нерегулираните професии.

За прехода от подготовка към действително членство на страната и през първите му години важна роля изиграва Националната стратегическа рамка (2007 - 2013), която представя посоките за достигане на националните приоритети. В този документ присъства целта за повишаване на качеството на човешките ресурси, а за реализирането й е предложена съответна оперативна програма. В отговор на изискванията на отворения метод на координация е приета първата Национална програма за реформи (НПР) 2007 - 2009 г., с която започва реализирането на стратегията и на включените в нея оперативни програми. Впоследствие са изготвени две нови издания на НПР за периодите 2008 - 2010 и 2011 - 2015 г. и годишните им актуализации.

В НПР 2007 - 2009 г. са предвидени цели за значително нарастване на заетостта и качеството на работната сила в България чрез целенасочени действия в три основни направления. Те включват повишаване на икономическата активност на населението и равнището на заетостта; ефективна интеграция на лицата от неравнопоставените групи на пазара на труда; образование и обучение в подкрепа на прехода към икономика, основана на знанието.13 Тези насоки са доразвивани в следващите програми, но и коригирани след започването на сегашната криза у нас в края на 2008 г.

Друг важен стратегически документ е Първата конвергентна програма (2006 - 2009 г.) и следващите й обновявания. Тя е разработена за изпълнение на Пакта за стабилност и растеж (декември 2006 г.). В нея образованието и пазарът на труда са представени от аспекта на ефектите на структурните реформи и устойчивостта на публичните финанси.

След 2007 г. става възможна по-активната работа за оползотворяване на възможностите на европейските структурни фондове и преди всичко на тези от Социалния фонд. Три от приоритетните направления на ОП „РЧР” са ориентирани към подобряване на: подготовката на работната сила във връзка с адаптивността и производителността й (направление 2), качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието (направление 3); достъпа до образование и обучение (направление 4).14

През периода 2008 - 2009 г. европейските институции обръщат особено голямо внимание върху образованието и квалификацията във връзка с подготовката на младежите; с обновяването на уменията на възрастните в/чрез продължаващо обучение през целия живот; с важността на образованието за преход към заетост и оставане в нея, както и върху по-общи аспекти на тяхното социално значение за развитието, единството и кохезията в обединена Европа. В отделен документ е разгледана ролята на образованието за устойчивото развитие.

Актуализираната стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението (2008 г.)15 определя като незадоволително изпълнението на досегашните целеви показатели за 2010 г.16 Във връзка с това се извеждат четири стратегически предизвикателства: за превръщане на обучението през целия живот и мобилността на учащите в реалност; за подобряване на качеството и ефикасността на предлаганите услуги и на резултатите; за насърчаване на равнопоставеността и активното участие на гражданите в образование и обучение; за включване на иновациите и творчеството, в т.ч. и предприемачеството, във всички степени на образование и обучение. Впоследствие се преминава към по-активна намеса и изработване на стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“),17 която обединява тези четири предизвикателства и ги представя като основни стратегически цели, по които всяка държава-членка трябва да предложи своите конкретни мерки.

След публикуването на стратегия „Европа 2020“ се появяват и конкретните документи с текстове за значението на образованието и обучението за нейното изпълнение. Поставя се изискване на гражданите да бъдат предоставени условия за усвояване на уменията и компетентностите, от които се нуждаят европейската икономика и европейското общество, за да могат те да продължат да бъдат конкурентоспособни и новаторски и да спомагат за насърчаване на социалното сближаване и приобщаването. Във връзка с това от особено значение за образованието и обучението са две от предложените водещи инициативи на „Европа 2020“: първо, инициативата „Младежта в движение“, с която се очаква да се помогне на младите хора да разгърнат пълния си потенциал в обучението и образованието и по този начин да подобрят перспективите си за заетост; второ, инициативата „Програма за нови умения и работни места“ за актуализиране на уменията и повишаване на пригодността за заетост.18

От предложените основни насоки за действие за България е от значение постигането на напредък по отношение на: по-доброто отчитане на потребностите от обучение; увеличаването на приложимостта на образованието и обучението към пазара на труда; подобряването на достъпа на отделните хора до възможности за учене през целия живот и до професионално ориентиране, както и осигуряването на плавен преход между сферите на образованието, обучението и заетостта. За да се постигнат тези резултати, се изисква по-тясно сътрудничество и партньорство между публичните служби, предоставящи образование и обучение, и работодателите на национално, регионално и местно равнище. Преходът към системи за квалификация, основани на учебните резултати, и по-широкото валидиране на уменията и компетентностите, придобити чрез неформално или самостоятелно учене, са също от голямо значение за повишаване на пригодността за заетост.

В изчерпателен доклад, изготвен за Европейската комисия от мрежата „Eвридика“,19 е направен преглед на напредъка в реформата на висшето образование, постигнат в 46-те страни от Болонския процес. Отчита се фундаментална и драматична промяна в структурите на висшето образование в Европа през 2010 г. и най-вече - напредък във външната гаранция за качество във висшето образование. Това се смята за една от най-характерните черти на Болонското десетилетие, което предполага управляващите механизми да включват в много по-голяма степен участието на агенции за контролиране на качеството при използване на конкретни модели.

Важен момент е приемането на Националната квалификационна рамка на България (Решение № 96 на Министерския съвет от 2.02.2012 г.), с което е изпълнена препоръката на ЕК. Така и нашата страна се присъединява към възможността за съпоставяне на отделните квалификационни нива от националните квалификационни системи чрез използването на обща европейска референтна рамка. На тази основа България вече може според общоевропейските критерии да допринася за подобряване на прозрачността и разбираемостта на квалификациите, за мобилността на учащите и работещите и за признаването на квалификации и на качеството на обучението. Тази рамка подпомага също валидирането и признаването на неформалното и самостоятелното учене, което е актуално изискване към нашата страна за близкото бъдеще.

Оползотворяването на реалните възможности за постепенна интеграция на системите за образование между България и старите страни-членки на ЕС налага спазване на много условности и съобразяване с националните особености. Вече се осъществяват някои от възможностите на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) да променя и контролира системата на предучилищното, началното, основното и средното образование. При ВУЗ обаче промените зависят главно от тяхната инициативност за действително реализиране на предоставената им от закона административна автономност, но и от проведените вече акредитации, външно оценяване на рейтинга и някои други оценки.

Обща особеност на тази интеграция за всяка страна са специфичните й творческите параметри, които са трудни за измерване. Те са свързани с възрастови особености на преобладаващата група от населението, регионални психологически нагласи и сложни механизми за образование и възпитание. При това творческите параметри на образователната интеграция не засягат само публичната администрация, която се занимава с тях. Те зависят от отношението на цялото общество към системата за възпитание и образование20 и от мястото на постигнатите степени на образование и квалификация в ценностната система на българина.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница