Пета счетоводните школи
Англо-американска счетоводна школа
Изтегляне 0.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.5. Руска счетоводна школа
5.4. Англо-американска счетоводна школа Счита се, че първата отпечатана книга по счетоводство е отпечатана в Англия през 1543 г. и нейн автор е учителят по математика Х. Олдкастъл. Вижданията на Олдкастъл се базират на персонификационната теория за счетоводните сметки. Всяка една сметка, той я разделя на две части – дебитор и кредитор и акцентира върху възможността, получената по счетоводен път информация да се използва за вземането на управленски решения. Представителите на англо-американската счетоводна школа се вълнуват от проблемите на амортизацията, формата на счетоводството, организацията на счетоводствто в такива отрасли като селско стопанство и промишленост. По отношение на амортизацията се застъпват две основни тези: 1. Амортизацията се разглежда като разход за дейността и 2. Амортизацията представлява средство, позволяващо да се поддържат дълготрайните активи неизменни във времето. Като автор на английската счетоводна форма се разглежда Т. Джонс. Според Джонс, счетоводната форма следва да дава възможност за своевременното откриване на счетоводните грешки, да повиши оперативността на счетоводната работа и да улеснява установяването на финансовия резултат от дейността на предприятието. Основният регистрър се явява регистрационният журнал, който се състои от три колони: средна, в която се отразяват всички касови операции и две колонки отляво и отдясно, като в лявата колонка се записват сумите, които постъпват в касата, а в дясната – всички суми, които се изплащат от касата. По този начин общата сума от лявата и дясната колонка следва да бъде равна на сумата от средната колонка. Първоначално в журнала се записва сумата на собствения капитал, с който предприятието е започнало да осъществява дейността си. Всички стопански операции се регистрират в регистъра за хронологическо отчитане (журнала). Периодично (веднъж на три месеца) оборотите от журнала се пренасят в главната книга, в която са открити сметките: дебитори и кредитори, издадени и получени полици. Записванията в главната книга следва да съответстват на записванията в журнала. Английската счетоводна форма твърде много наподобява простото счетоводство. Сумите в лявата и дясната колонка не са равни помежду си, като изваждайки от сумата на първата колонка, сумата във втората се получава сумата на собствения капитал. Сравнявайки така получената сума, със сумата на собствения капитал, записана в началото се получава финансовия резултат – печалба или загуба. Един от първите теоретици на промишеленото счетоводство е Ф. В, Кронхейлм. Той счита, че двойното счетоводство произтича от разменният акт, свързан с покупко-продажбата на стоките, т.е то възниква в сферата на търговията, поради което носи и наименованието търговско счетоводство. Същевременно, посочва Кронхейлм, търговското счетоводство не е в състояние да отрази процеса на производството на готовата продукция. Ето защо, посоченият автор е един от първите счетоведи, който аргументира тезата, че счетоводството следва да се разграничава на търговско и производствено – една от основните идеи на англо-американската счетовдна школа. Представителите на англо-американската счетоводна школа обръщат внимание на унифицирането на отчетността и използването на типови първични счетоводни документи. Освен това съществува задължението за повишаване на квалификацията, като по-опитните са длъжни да обучават новопостъпващите, като ги предпазват от допускането на грешки и злоупотреби. Организацията на счетоводството се изършва в съответствие със следните принципи:
Текущото счетоводно отчитане се извършва от счетоводители, наричани админиистратори. Технологията на отчетния процес се изразява в следното: На основата на съставените в дневника за хронологически записвания счетоводни статии, в предприятието се води книга за материалите, в която се открива отделна аналитична сметка за всеки, конкретен вид материал. С цел ограничаване на броя на откритите сметки се откриват отделни счетоводни сметки само за материалите, които имат съществено значение за предприятието. Същността на счетоводствоото се свежда до съпоставянето на данните за получените и заприходени материали в складовете с тези за изписаните материали при влагането им в производството. Също така се следи изписаната от основното производство продукция и заприходяването й на склад. Контролират се извършените разходи за производството, като някои разходи се отразяват като елементи на себестойността, а други разходи се отписват за сметка на постъпленията от продажби в края на отчетния период. За отчитане на дълготрайните активт следва да се открие отделна сметка за всеки дълготраен актив. Сметките се откриват в специална книга, като за всеки актив се отбелязва всичко онова, което има съществено значение за експлоатирането на актива – капитални ремонти, амортизаци и др. Ежемесечно се осъществява контрол върху извършените счетоводни записвяния. Първоначално в Англия записванията се извършват в съответствие с персонификационната теория за счетоводните сметки. Първоначално сметките, отчитащи материалните активи се отъждествяват с конкретни лица, впоследствие записванията по всяка една сметка представлява разшифровка на капитала на собственика и накрая всяка сметка се разглежда като своеобразен екран на който може да се наблюдава поведението на поведението на всеки член от персонала на предприятието. Като основни предпставители на англо-американската счетоводна школа могат да бъдат посочени; Д. В. Фултон, В. Ф. Фостер, Л.Р. Дикси, Е. Г. Фолсом и др. Д. В. Фултон счита, че централно място в системата на счетоводството заема капиталът на собственика. В този смисъл той разделя счетоводните сметки на две големи групи – сметка Капитал и всички останали сметки. Посредством сметка Капитал се отчитата взаимоотношенията между собственика и всички останали физически и юридически лица. Подобна идея се поддържа и от Фостер. Негова заслуга се явява включването към сметка Капитал и на всички негови елементи – резервите и финансовия резултат. Фолсом счита, че съшността на счетоводството се свежда до отчитане на движението на ценностите (имуществото) на предприятието. Фолсом прави опит за класифициране на имущесатвото на предприятието, като на тази база се класифицират и счетоводните сметки. Освен това, той обръща внимание и на оценката на различните видове имущества, като поддържа тезата, че оценката на имуществото оказва пряко вличние върху величината на реализираната печалба, която подлежи на разпределение между собствениците. С разпространението на акционерното дело, собствениците започват да се стремят към реализрането на максимален финансов резултат и максимален размер на получаваните дивиденти. Подобен възглед е породен от нуждите на практиката и е в интерс на собствениците на големите акционерни компанни. Още тогава Дикси защитава идеята, че в резултат на движението на цените на имуществата, предприятитео може да реализира печалби или загуби, които да се формират само в резултат от промяната на цените. Например ако пазарната цена на дружественото имущество значително надвишава неговата отчетна стойност, в резултат на преоценката се реализира печалба, а ако пазарната цена се понижи значително под отчетната им стойност се реализра загуба. Не съществуват сериозни разработки в областта на теорията на счетоводството. В резултат на практиката, по отношение на изплащането на дивидентите се оформят два основни постулата
Тези два постулата предопределят необходимостта от дефинирането на понятията „капитал” и „печалба.” Спорът кой трябва да дефинира тези понятия разделя специалистите на две групи, едните смятат, че съдържанието на тези понятия следва да се определи от държавата, а другите поддържат идеята, че дефинирането им следва да се извърши от ръководствто на предприятието. Привърженик на втората концепция се явява Лоуренс Роберт Дикси. (1864-1932 г.). Предназначението на баланса според Дикси се свежда до възможността за установяване на финансовия резултат за всеки един отчетен период и правилно установяване на финансовото състояние на предприятието. От този момент нататък, счетоводният баланс се възприема в неговия икономически аспект, т.е. като средство за установяване на финансовия резултат. Предпоствка за това се явява и въвеждането на данъка върху печалбата. След неговото въвеждане, счетоводните специалисти се разделят на две големи групи: - специалисти, които отъждествяват балансовия финансов резултат и данъчната основа за изчисление на данъка върху печалбата и специалисти, коуто считат, че това са две разлчини величини. Развитието на акционерното дело води до стремежа на акционерите за представянето на по-голям финансов резултат, а от друга страна, стремежът на държавата е да ограничава плащането на дивиденти. В уставите на големите акционерни компании, особено на тези в сферата на железопътния транспорт се забелязват задължителни предпдписания за начисляването на амортизации на дълготрайните активи, което води до намаляване на финансовия резултат и съответно до намаляване на сумата на изплатените дивдиенти. Дикси разглежда одиторския контрол като средство за потвърждаване на правилностт и точността на счетоводните записвания. Ролята на одиторския контрол според Дикси се свежда до ограничаване на : 1Възможностите за допускане на измами и злоупотреби; 2 Допускане на случайни грешки 3 Грешки при методологията на очитането Сериозно внимание се обръща на възможностите за недопускане на злоупотреби и измами, като се посочва, че интересите на различните групи лица понякога провокират и фалшифицирането на отчетността. Тук по-скоро става въпрос за представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието в по-добра, отколкото то е в действотелност. За това съществуват разлчини възможности като: манипулирането на финасовия резултат, посредством разходите и приходите за бъдещи периоди, воденето на черно счетоводство и др. За да се ограничат тези и други възможности се препоръчва проверките да се извършват на по-кратки периоди от време (3 до 6 месеца), извършването на инвентаризация на всички активи на предприятието, честа смяна на материално-отговорните лица, инвентаризация на вземанията и задълженията, внезапни проверки на документите и др. Ч. Е. Шпруг се явява основен представител на теоретичната счетоводна мисъл в САЩ през XX век. През този период в САЩ се формират две счетоводни школи – институционална и персоналистическа. Различията между представителите на тези две школи се израазяват в: 1. Различия по отношение третирането на сметка Капитал; 2. Съдържанието на пасива на счетоводния баланс, 3. Целите на предприятието, 4. Съдържанието и смисъла на използване на сметка Печалби и загуби, 5. Характеристиката на сметка Печалби и загуби, 6. Основното балансово уравнение, 7. Ролята на дивидентите, 8. Рентабилността, 9. Оценката на имуществото, 10. Предназначението на баланса,11. Перидичността при съставянето на баланса, 12. Амортизация. Основен представител на персоналистическата школа е В. Е. Патон. В началото на 20-те години на XX век, законодателството в САЩ регламентира, че акциите следва да се оценяват по тяхната номинална стойност. Патон предлага използването на регулиращи сметки, посредством които да се отчита разликата между номиналната и пазарната цена на акциите. Патон поддържа идеята, че всички активи следва да се преоценяват по тяхната продажна цена. Подобна идея се поддържа от Р. Стивенс, но други специалисти (Л. Мидлидтч и Р. Кесер, считат, че по сметите имуществото следва да се отчита по неговата първоначална оценка (себестойност), а в баланса може да се представи по пазарна цена. Представителите на институционалната школа поддържат идеята за оценка на имуществото по себестойност. Основният представител на това направление - Ф. Пиксел счита, че имуществото следва да се оценява по първоначална оценка, т.е по неговата себестойност. Същевременно посоченият автор счита, че това ще доведе до формирането на скрити резерви, но това според него е оправдано по две причини: 1. Печалба или загуба не следва да се признава в резултат на преоценката на имуществото по пазарна цена, 2. Предприятието е самостоятелна отчетна единица, поради което може да определя правилата за оценяване на своето имущество. Яростни привърженици на идеята за оценката на имуществото по себестойност са Р. Антони и Ю. Идзири. Те изтъкват предимствата на истоическата цена – реализтичност, липса на субективизъм, простота при определянето й и др. Г. К. Грир предлага всички отчетни обекти да се представят във финансовите отчети в две колонки – историческа цена и пазарна стойност. В резултат на споровете между представителите на двете направления се разжда и принципа на най-ниската оценка, формулиран от Монтгомери – когато себестойността е по-висока от продажната цена се извършва обезценка и актива се оценява по продажна цена, като разликата се отчита като загуба от обезценка, а в обратния случай, когато себестойността е по-висока от продажната цена – активът се оценява по себестойност. Развивайки своите възгледи за счетоводството, М. К. Уелс посочва, че счетоводството се развива като една парадигма (концепция, доктрина) смения друга, като формулира седем парадигми в областта на счетоводната теория
Всяка една парадигма се появява на определен етап от развитието на обществото, в съответствие с потребностите на практиката и посредством появата на всяка нова парадигма се цели да се преодолеят недостатъците на парадигмите, прилагани преди това. На базата на посочените парадигми се формулират няколко подхода при изучаване на счетоводството: 1.Социологически, 2. Икономически, 3. Бихивеористичен (поведенчески), 4. Психологически, 5. Подход на събитията (информационно-събитиен). Като представители на социологическия подход могат да бъдат посочени А. Рапопорт, Г. Фертих, А. Ч. Литълтон, В. К.. Цимерман и др. Те поддържат идеите, че счетоводството оказва влияние върху различни социални групи от обществото и всеки принцип или подход в счетоводството следва да се приема или отхвърля в зависимост от ефекта, който този принцип или подход ще окаже върху обществото. Целта на т. нар. социално счетоводство е да се разкрият съществуващите противоречия между интересите на различните социални групи в обществото. Методологията на счетоводстовто се явява катализатор за развитието на обществото, което има огромен социален ефект. Това направление изразява съществуващите либерални тенденции в американското общество и подчертава социалната отговорност на корпорацията и корпоративното управление. Бихевиористичен подход. Основен представител се явява К. Т. Девин. Основните идеи на този подход се свеждат до факта, че отчетния процес се свързва с поведението на счетовдителите и начина по който те реагират във всяка една ситуация. В този смисъл основна цел на счетоводството се явява изработването на механизъм чрез който може да се окаже влияние върху поведението на счетоводителите и на всички лица, заети с осъществяването на стопанската дейност. Счита се, че по счетоводен път може да се опише и предскаже поведението на хората. Представителите на това направление предлагат използването на сложен математически апарат при формулиране на концепцията на счетоводството. Икономически подход – като основни представители могат да бъдат посочени : Г. Милър, Л. Брукс, С. Зефф, М. Мунитци др., които считат че чрез счетоводството може да се осъществява контрол върху определение икономически показатели и по този начин да се постигне максимална ефективност на прозиводствения процес. Психологически подход. От началото на XX век, акцентът се поставя върху интересите на лицата, осъществяващи стопанската дейност. Прилагането на подобен подход означава да се обърне внимание на човешката психика и поведението на хората заети с производството на готовата продукция. Акцентът се поставя върху възможностите за упралението и ръководството на персонала на предприятието, т.е търсенето на възможности за стимулиране на персонала към активизиране на неговата дейност при изпълняването на своите задължения. Счетоводството се разглежда като информационна система, която се разглежда като съставна част на цялостния процес на вземането на решения, делегирането на права и отговорности и осъществяването на контрол върху тяхното изпълненеи. Подход на събитията (информационно-събитиен подход). – по счетоводен път следва да се набира информация за т. нар. информационни събития. Под информационно събитие се разбира всеки един стопански факт, явление или процес. Акцентът се поставя върху полезността на счетоводната информация за вземането на управленски решения. Характерна особеност на англо-американската счетоводна школа се явява търсенето на възможности за установяване на реализирания финансов резултат (печалба). Същевременно американските счетоведи разбират, че печалбата не изразява действителния резултат от осъществяваната стопанска дейност. Това води до дефинирането на понятията „счетоводна печалба” и „икономическа печалба: Счетоводната печалба се получава като разлика между приходите и разходите, а икономическата изразява резултата от функционирането на капитала на собственика. Друга много характерна особеност на англо-американската счетоводна школа е разделението на счетоводството на финансово и управленско счетоводство. Финансовото счетоводство е свързано с изготвянето на годишния финансов отчет и представянето му пред заинтересованите лица, наречени потребители на информация от финансовите отчети. Управленското счетоводство е вътрешнофирмено счетоводсто, насочено към създаване на подходяща организация на анлитичното отчитане, отчитането на разходите, калкулирането на себестойността на продукцията. Възникването на управленското счетоводство се свързва с развитието на стопанската дейност и появата на крупните корпорации. То е създадено от американските инженери в началото на XX век, които принудени от все по-засилващата се конкуренция непрекъснато търсят възможности за намаляване и оптимизиране на разходите.
Счетоводството в Русия винаги е било регламентирано по законодателен път. Разглеждайки счетоводството в неговото историческо развитие следва да се посочат признаците, които характеризират счетоводството в средновековна Росия. Тъй като държавата се е раглеждала като собственост на княза, данънчите задължения не са регламентирани по законодателен път. Оттук произтича и първата характерна особеност на счетоводството в царска Русия
За прилаганата в Росия система за отчетност може да се съди от запазените счетоводни документи и регистри, позволяващи да се направят определени изводи за начина на воденето на отчетността в манастирите. Съществуват документи от които може да се направи извода, че през XVII век отчитането на приходите се е извършвало отделно от отчитането на разходите, като по този начин се създават възможности за упражняване на по-ефективен контрол върху стопанската дейност и се улеснява хронологическото регистриране на стопанските факти, явления и процеси. От запазените документи от XIII век може да се съди за отчетността при строитлството на храмовете и корабостроителната промишленост. Производственото счетоводство се обособява в Росия през XVII век; В книгата за отчитане на приходите и разходите са отчитани всички приходи и разходи, в специална книхга са отчитани изплатените суми на работниците, в отделна книга са отчитани разходите за производство и се е извършвало калкулиране на себестойността на продукцията. В предприятията от металургическата промишленост се водят три книги – една – за инвентарните описи и щатното разписание, втора за отчитане на приходите и трета, за отчитане на разходите. Отчетността е централизирана, като счетоводните записвания в приходната и разходната книга се водят в строга последователност, без да се извършва систематизиране и обобщаване на данните. На практика разходната книга изпълнява ролята на платежна ведомост, където вместо неграмотните се подписва поп или дякон. Предмет на счетоводството се явява движението на паричните средства, а не съответните отчетни обекти. Готовата продукция е отпускана безвъзмездно. Хазната отпуска необходимите суми за покриване на разходите. Счетоводителят е изпълнявал и функциите на касиер. По времето на Петър I, отчетността и контрола са имали съществено значение, като издаваните инструкции за задължителното водене на търговски книги имат характер на законодателни актове. През 1794 година е издадена заповед в която са регламентирани следните изисквания към счетоводството
|