Пета счетоводните школи

През първата половина на XIX век се формира руската счетоводна школа. За нейни основоположницн се считат К. И. Арнолд, И. Ахмматов, Е. А. Мудров и И. С. Вавилов. К. И. Арнолд за първи път прави разграничение между счетоводството като наука и като практическа дейност. Предметът на счетоводството се свързва с отчитането на имуществото на предприятието, а под метод на счетводството И. Арнолд разбира прилаганата счетоводна форма. Той е първия счетовед, който въвежда математически апарат за изясняване на двойното записване, като изхожда от теорията за персонификацията. Арнолд класифицира сметките като лични и безлични. Той аргументира необходимостта от отделно водене на синтетични и аналитични сметки, като предлага в главната книга да се открие една синтетична сметка Стоки. По отношение на аналитичното отчитане са възможни два варианта. И при двата варианта за всяка отделна стока се открива отделна аналитчина сметка, по дебита на която се отразява постъплението на активите, на базата на съставения първичен документ, а по кредита на сметката се отразява или всяко отпускане на активи на база на разходния документ или се записва остатъка след, приспадане на величината на отпуснатите активи. В състава на себестойносттана продукцията следва да намерят отражение следните елементи – стойността на употребените материали за производството, естествените загуби и транспортните разходи и други разноски, свързани с производството. Арнолд счита, че произведената готова продукция следва да бъде отчетена по сметка Стоки, по начин аналогичен на осчетоводяването на получените готови стоки в търговуята.

През 1809 г. В Петербург излиза книгата на И. Ахматов със заглавие Италианско или отчетно счетоводство. Ахматов разглежда счетоводството като част от политическата икономия, като акцентът се поставя върху хронологическата регистрация на стопанските факти, явления и процеси. При хронологическото регистриране на всяка информация в дневника следва да се посочи информация за: датата на операцията, описание на стопанската операция, името на контрагента, датата на плащане, количесто и цена. При изясняването на същността на двойното счетоводство, Ахматов изхожда от юридическото разбиране за счетовдството, като класифицира стопанските операции в четири типа, но не свързва тези операции с баланса. Книгата на Ахматов е посветена предимно на търговското счетоводство, но в нея е отделено и необходимото внимание на промишленото счетоводство и по-конкретно, на начина на отчитане на прохидите и разходите.

Е. А. Мудров разглежда двойното счетоводство като модел с помощта на който може да се характеризира стопанския оборот на предприятието. Мудров акцентира върху систематическата регистрация на стопанските факти, а не върху хронологическата регистрация. Според Мудров всички сметки се класифицират като лични, имуществени и спомагателни, към които се отнасят сметкте, отчитащи собствения капитал и сметките, отчитащи финансоия резултат, Той поддържа идеята, че двойното счетоводство произтича от осъществяваната стопанска дейност. През 1846 г. той въвежда уравнението a-b=c, където а са активите, b – пасивите, а c – собствения капитал. За изясняване същността на двойното счетоводство, Мудров изхожда от персонификационната теория за счетоводните сметки, което доказва, че посредством изпозлването на математически апарат може да се обясни както юридическия, така и икономическия аспект на счетоводството.

През втората половина на XIX век в руската счетоводна теория се оформят две направления, изразяващи традицононто разбиране на руските счетоведи. Основен представител на първото направление е П. И. Рейнбот. Според Рейнбот предметът на счетоводствто се свежда до отчитане на измененията в имуществото на предприятието. Изяснявайки същността на двойното записване, той изхожда от теорията за персонификацията, като целта на счетоводствто се свежда до установяване на финансовия резултат, като се ограничат до възможния минимум причините за допускането на грешки. Синтетичното отчитане според Rейнбот има контролна роля в отчетния процес, като посредстовм него се контролират заисванията по аналитичните сметки. Регистрацията на стопанските факти, явления и процеси се извършва в натурални измерители. Аналитичното отчитане се извършва не по видове готова продукция, а по отделни участъци в предприятието (цехове, магазини, ателиета). Като преки разходи той разглежда само разходите за материали, разходите за заплати и разходите за амортизация. Останалите разходи, той възприема като общи и в края на отчетния период те подлежат на разпределение, пропорционално на сумата на краткотрайните активи, които са употребени в дейността на дадено подразделение на препдриятието (цех, магазин, ателие и др.). На съвременния етап се приема, че Рейнбот се явява родоначалник на оперативната отчетност.

Вторият представител на традиционното разбиране за същността на счетоводството – А. С. Прокофьов пропагандира използването на италианската счетоводна форма, като поддържа идеята, че всяка стопанска операция следва дa се отрази веднъж в регистъра за хронологическо отчитане и веднъж в главната книга, като отразяването й в главната книга се извършва отделно от останалите операции, а не с обща сума. Тази практика се е прилагала известен период от време, като от този период съществуват конкретни инструкции, указващи, че всяка стопанска операция следва да намери отражение в главната книга, отделно от останалите стопански операции.

1. 
   Несъвършена терминология,
   
2. 
   За отчитане на собствения капитал се изпозлват „лъжливи: сметки, което може да доведе до редица заблуди относно имущественото и финансово състояние на предприятието
   
3. 
   Счетоводството се разделя на „мъртво” (синтетично отчитане) и „живо” (аналитично отчитане”, като дори и да са допуснати грешки при счетоводните записвания, балансът ще се получи
   
4. 
   Финансовият резултат за отчетния период може да се установи само след извършването на инвентаризация
   
5. 
   Съвпадението между сумите по счетоводните регистри създава илюзията, че записванията са правилно извършени.
   

1. 
   Регистрацията на стопанските факти, явления и процеси се извършва по три признака: приход, разход, остатък
   
2. 
   Регистрацията се извършва в три вида регистри – за хронологическо отчитане, за систематическо отчитане (Главна книга) и последното записване се извършва в т. нар. отчетна книга, която на практика замества съставянето на счетоводен баланс.
   
3. 
   Използват се само три счетоводни сметки – Каса, Стоки, Капитал
   

1. 
   Възможност за определяне на финансовия резултат посредством данните от счетоводството, а не чрез извършването на инвентаризация;
   
2. 
   За оценка на имуществото да се изпозлва само покупната цена, т.е да се възприеме принципа за оценка по себестойност.
   
3. 
   Органическо обвързване на записванията по синтетичните и аналитични сметки
   
4. 
   Възможност за обобщаване и контрол на записвянията по счетоводните сметки, посредством търсенето на равенства между сумите във взаимносвързаните счетоводни регистри и др.
   

Под влияние на съществуващите спорове между традиционалисти и новатори се оформят две направления, а именно петербургската и московската счетоводна школа. Тези две направления се базират на двете теоретичени концепции, обясняващи двойното записване – обменна и балансова. Обменната теория се поддържа от представителите на петербургската школа. Като основен нейн предствител следва да се посочи Е. Е. Сиверс. Сиверс разделя теорията на счетоводството на две части – теория на счетоводството и начин на водене на търговските книги. Това разделение наподобява твърде много разделението, което съществува на съвременния етап – методология на счетоводството и организация и техника на счетоводството. Той е автор на обменната теория за двойното счетоводство, според която, в основата на двойното счетоводство стои акта на размяната. Сиверс прави детайлна класификация на активите на счетоводните сметки

1. 
   Веществени, в т. ч. Основни, преходни (калкулационни) - материали, съоръжения, производство
   
2. 
   Лични, в т. ч. 1.сметка Собствен капитал – а) – основни, б) преходни (резултатни); 2. Сметка Привлечен капитал , в т. ч. Сметка кредитори и сметка Получени заеми
   

Като представители на московската счетоводна школа следва да се посочат Н. С. Лунский, Г. А. Бахчисарайцев, Ф. И. Белмер. Те са привържениците на т. нар. балансова теория за изясняване на двойното записвяне, съгласно която счетоводните сметки се разглеждат като елементи на баланса, като записвянията по сметките произтичат от баланса, поради което обучението по счетоводство следва да започне от счетоводния баланс и впоследствие да се премине към изучаване на счетоводните сметки. Подобен подход се използва много широко в практиката както на нашата страна, така и в световен мащаб. Така например Лунский поддържа идеята, че балансът представлява таблица, в която се извършва съпоставяне на средствата на предприятието и източниците за неговото формиране. От баланса произтчиа и двойното записване, измененията в баланса, предизвикани от стопанските операции, впоследствие следва да намерят отражение по счетоводните сметки.