Петдесет години „Стършел” (исторически етюд) 1



страница1/4
Дата24.07.2017
Размер0.85 Mb.
#26446
  1   2   3   4


Петдесет години „Стършел”

(исторически етюд) 1
Веднъж един познат, като разбра, че се занимавам с история на сатирата в печата, ми разказа следния спомен: "Преди 9 септември 1944 г. баба ми четеше публикувани във вестниците фейлетони от Зошченко. И все казваше: “ - Какво е това? Къде му е смешното?!”

Още през 1945 - 1946 обаче, когато и у нас започнаха да се случват неща, аналогични на тези в Съветския съюз от 1920-те - 1930-те години, същият този Зошченко я караше да се смее: “ - Е, голяма работа е! Сега разбирам. Ама точно така е!"

Това е сатирата. Тя се прави днес и се разбира днес. Утре, особено ако това утре е след 50 години, може да те накара като бабата на моя познат, да попиташ: - Е, какво му е смешното?

Разказвам тези неща, за да изясня, а вероятно и оневиня себе си. И това, което съм написала като история на в. "Стършел".

Дълго мислих, преди да започна. Можех да избирам между три подхода:

1. Да прелиствам вестника брой след брой и да го разказвам на понятен за съвременника език. За това биха ми трябвали няколко години и стотици страници.

2. Да разгледам вестник "Стършел" като културна институция, да правя литературно-критически и изкуствоведски анализи, да давам оценки. Такъв подход ми изглеждаше донякъде самоцелен и адресиран към една тясно специализирана публика.

Третото е това, което ви предлагам. Поглед към историята на в. "Стършел" отвъд видимото. Поглед главно чрез документите, съхранявани в държавни и частни архиви. Поглед, разкриващ, макар и непълно, доста едностранчиво дори, сложните взаимоотношения общество - партия - вестник - творец.

Вестникът е достъпен за всички. Необходимо е да се извадят от анонимност и онези факти, които в голямата си част са неизвестни дори за хората, правили "Стършел" през годините.

Съзнавам, че този подход е смущаващ. Съзнавам всички рискове, които води след себе си...

Това обаче е моето изкушение.
РАЖДАНЕТО

... Събрахме се млади, ентусиазирани хора - приятели. Още по време на войната много искахме да правим такъв вестник - смешен, забавен, критичен. Владимир Топенчаров, тогава Директор на печата, беше благосклонен към нас, даде ни хартия и... започнахме. Борис Ангелушев нарисува настръхналата (и до днес) заглавка "Стършел" - всички много й се радвахме. Измислихме и постоянно после измисляхме рубрики и така - вестникът ставаше. Живеехме дружно - весели и безгрижни. Събирахме се да хапнем, да пийнем, да се позабавляваме...

Така е роден в. "Стършел" според искрените спомени и представи на основателите му.

Началото на 1946 година. В страната управлява правителство на Отечествения фронт – БРП(к), БРСДП, БЗНС, НС "Звено", Радикална партия. Съществува и опозиция, съставена от четири формации – БЗНС (НП), БРСДП (о), Демократическа и Радикална (о) партии. Всички съществуващи политически сили издават свои печатни органи.

Опозиционната преса за кратко време след излизането си получава голяма обществена популярност. Силен социален ефект има сатиричната рубрика на Трифон Кунев "Ситни-дребни...като камилчета", която се помества ежедневно на първа страница на в. "Народно земеделско знаме" (БЗНС НП).

До този момент са спрени (в края на 1944 г.) вестниците "Мир", "Заря", в края на 1945 - в. "Политика" (орган на БЗНС), престава да излиза и първият вестник за хумор и сатира - "народният седмичник "Щурмовак".

Основният посочван аргумент за спирането на изброените вестници (без последния) е съществуващата криза за хартия. Криза действително има, но повечето от спрените вестници докладват, че имат запаси от хартия поне за година напред. Целта на правителството е ясна - в страната, на централно ниво, трябва да се издават само печатни органи на основните партии и някои специализирани вестници и списания. Така се улеснява контрола върху пропагандната дейност, като се дава превес на отечественофронтовските средства за информация.

Поради неучастието на опозицията в 26-о ОНС политическата борба се пренася почти изцяло в печата.

Може ли по това време, в условията на остра политическа конфронтация, да започне издаването на нов вестник, без той да е твърде необходим за осъществяване пропагандната политика на управляващите. Отговорът на този въпрос в известна степен е реторичен. Особено като имаме предвид, че НС на ОФ контролира Дирекцията на печата към Министерството на информацията и на изкуствата. А единствено чрез благословията на последната институция, след внимателно и сериозно обмисляне на потребността и целесъобразността от един вестник, той може да се появи на белия свят.

Че идеята за нов хумористично-сатиричен вестник, който да заеме мястото на спрелия да излиза "Щурмовак" се появява както сред отговорните държавни институции, така и в средите на някои писатели и художници с леви убеждения месеци преди неговото раждане, свидетелствуват редица факти и документи. Още в началото на м. януари 1946 г. се появява готов афиш на "Стършел" със заглавката на Б. Ангелушев, малко по-късно във в. "Отечествен фронт" започва да се рекламира бъдещето издание за хумор и сатира. Явно е, че месеците ноември и декември на 1945 г., т. е. времето непосредствено след като "Щурмовак" е спрян, се използува активно за работа върху концепцията на новия седмичник.

В ЦК на БРП(к) още през лятото на 1945 г. започват да мислят за подобряване на пропагандата на ОФ чрез средствата на хумора и сатирата. Така на 18 юли 1945 г. в отдел "Агитация и пропаганда" към ЦК се обсъжда състоянието на в. "Щурмовак" и се набелязват мерки за подобряване на списването му. На първо място е предложението Да се засили редакцията, като се вземе един добър хуморист (Челкаш), който да бъде и уредник на вестника. 2 Идеята за нов сатиричен седмичник, макар и незряла, вече се прокрадва в намеренията на БРП(к).

Убедителни данни по този въпрос дава и главният редактор на "Щурмовак" Г. Караславов, който, след като посочва причините за спирането на първия следдеветосептемврийски вестник за хумор и сатира споделя: "Щурмовак" бе военно заглавие.... Но въпросът бе не само да се смени заглавието. Трябваше да се смени целият "облик" на хумористично-сатиричния седмичник. Такава задача ни бе възложена за изпълнение. 3

Че "Стършел" идва да замени "Щурмовак" свидетелствува и казаното в доклада на Челкаш до Г. Димитров, изпратен на 7 февруари 1947 г.:

Вестник "Стършел" е вторият по ред отечественофронтовски хумористичен вестник. Той започна да излиза след спирането на "Щурмовак". В няколко предварителни конференции на отговорни другари от културния сектор се отчетоха допуснатите слабости в "Щурмовак" и най-вече неговата липса на масова база, еднообразието на тематиката и художествените средства. Изхождайки от опита на в. "Щурмовак", новата редакция си постави следните задачи... 4

Несъмнено появата на нов вестник за хумор и сатира през февруари 1946 г. се дължи както на сериозно обмислена промяна в пропагандната дейност на ОФ от Дирекцията на печата, така и на желанието и готовността на групата млади хумористи - Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.


ИМЕТО

Логично възниква въпросът за избора на наименованието на вестника. Според Владимир Топенчаров историята е приблизително следната: При едно от посещенията на Челкаш в Дирекцията на печата, чиято цел била да иска хартия за подготвяния хумористичен седмичник с име "Кълвач" (предложено му от Тодор Павлов), бъдещият главен редактор видял на бюрото на Топенчаров случайно забравения от някой роман "Стършел" и възкликнал: "Ето!" - и така си отишъл и с хартия, и с име.

Не е нужно на дълго и на широко да разсъждаваме върху достоверността на този спомен. Напълно е възможно нещата да са се развили точно така, но няма съмнение, че върху окончателното вземане на решение за името на вестника влияние са оказали още редица други обстоятелства - например възникналата неизбежна асоциация у Челкаш, или в някой от другите основатели, с издавания през 1940-1941 г. от Сава Попов и Илия Бешков сатиричен вестник, носещ същото име. Не е случайно посещението, което Челкаш прави на Ил. Бешков, за да сподели идеята за издаването на нов седмичник със същото име. И, както твърди П. Незнакомов, Бешков нямал нищо против, дори се радвал, че неговото отроче, така бързо спряно от цензурата, ще заживее нов живот. Последната пречка е преодоляна. 5 Все в този дух са и спомените на Ст. Сивриев и Б. Райнов.

Трябва да се има предвид, че след Освобождението в България са издавани още два хумористични вестника, носещи наименованието "Стършел" - първият през юни-август 1886 г. под редакторството на В. И. Тумбаланов, чиято основна задача била "да жили управляващата клика", а от втория са излезли само два броя 8-18 октомври 1930 г.


"ПРЕХОДНИ" ГОДИНИ

(1946 -1949)

На 15 февруари 1946 г. се появява първият брой на в. "Стършел". Официално той не е орган на никоя от управляващите партии, а е издание на НС на ОФ. Това не се отбелязва във вестника. То вероятно не е известно и на повечето от неговите основатели. Те (с изключение на Б. Ангелушев) са членове на БРП(к) и както вече стана ясно, живеят с убеждението че правят хумористично-сатирично издание, защото много искат, защото мислят по един и същи начин, защото вярват в своите идеи. Времето е наситено с емоции, време на пориви и политически конфронтации.

Този дружен и весел колектив не се нуждае от указания, той твори, бори се с всичко, което заслужава отдаване на сили и енергия за изграждане на "по-добро общество". Чрез избрания девиз "Нема лабово" е заявено категоричното намерение на редакторите да неутрализират пречките за осъществяване на правителствената програма. Каламбурният текст "Пак петък", който се помества над уводния фейлетон в началото представлява закачлива злободневка, но постепенно започва да дава информация за най-значимата тема на броя.

Вестникът още в началото е изпъстрен с остри политически и същевременно с весело-забавни карикатури, фейлетони, сатирични стихотворения.

Опозицията е в настъпление - главно чрез печатните си издания. Тя обаче, със своите конкретни политически действия, допринася за отлагането, а по-късно бойкотира изборите за 26-о ОНС. Макар и водени от най-добри намерения, опозиционните партии предизвикват известно смущение у българина, тъй като за постигането на своите цели (забавянето на радикалните промени в страната) се обръщат за помощ към Съюзната контролна комисия. Този факт ще се използува твърде умело от пропагандата на Отечествения фронт. Съвсем естествено и стършелите насочват стрелите си срещу някои лидери и по-видни представители на опозицията. Често на първа страница е окарикатурен Петкон (Никола Петков), а на Трифонсон (Трифон Кунев) в 14 поредни броя е посветена цялата рисувана рубрика на първа страница. Главният редактор на "Народно земеделско знаме" и автор на най-популярната опозиционна сатирична рубрика на вестника "Ситни-дребни...като камилчета" е представен като фокусник, предател, въжеиграч, политически хамелеон, мързелив, дебел и т.н. Стършелите през цялото време се придържат към подобно лековато осмиване на своя герой, без да влизат в директна полемика с автора на "Ситни-дребни...".

Увлечени от двубоя с опозицията, те понякога минават границата на допустимото в една вестникарска полемика и си позволяват да окарикатуряват двамата редактори на основните опозиционни издания Тр. Кунев ("Народно земеделско знаме"- БЗНС(НП) и Цвети Иванов ("Свободен народ" – БРСДП(о) в момент, когато те са арестувани за журналистическата им дейност.

Не са пощадени и такива видни интелектуалци като Константин Петканов и Илия Бешков, обвинени в обществена пасивност и високомерие в "Приключенията на Мешков". Обяснение за подобно отношение точно към тези двама творци можем да търсим само в раздразнението от отказа и на двамата (особено на Ил. Бешков) да сътрудничат на "Стършел" и останалите издания на партиите от ОФ в онзи момент. Без да правим какъвто и да е опит да оневиняваме стършелите за подобни "залитания" все пак трябва да отбележим, че по същото време и в опозиционната преса се поместват доста остри, недопустими нападки към едни от най-изявените български творци единствено заради тяхната политическа позиция - кога мълчалива, кога с известни симпатии към управляващите.

Наред с атаките срещу опозицията на страниците на в. "Стършел" се срещат и черноборсаджиите, и чуждопоклонниците, и разпространителите на слухове.

Също така стършелите правят и редица рубрики като "Извинявайте, но прощавайте", "Вавилонско смехотворение", "Практически съвети", "Из науката и живота", в които преобладава забавното, веселото, игриво-абсурдисткото дори.

Така за кратко време "Стършел" (модерен, цветен, забавен седмичник) печели симпатиите на многобройни читатели. Тиражът му достига до 100 000 броя. Времето действително е революционно, преломно и всеки вестник си има своята читателска аудитория. Членовете и симпатизантите на БРП(к) и другите отечественофронтовски партии предпочитат печатните органи и издания на управляващите политически формации.

Друга, също не малка част, търси и купува по-малотиражните (не по тяхна вина - тиражът се определя централно) опозиционни издания.

По този начин всеки вестник влияе върху точно определен кръг от хора.

И ако днес трябва да оценяваме доколко излизащите по онова време вестници са реализирали социалните си функции, то това можем да правим само като изхождаме от един единствен обективен (не конюнктурен) критерий - а именно дали успешно са изпълнили задачите, които сами те, или политическата сила, чието издание са, им е поставила.

И тъй като в случая става дума за в. "Стършел", седмичник за хумор и сатира, списван от ентусиазирани и искрено вярващи в своите социалистически идеи млади творци, трябва да отбележим, че той оправдава, макар и в непълна степен надеждите, които му се възлагат от НС на ОФ, респективно от БРП(к).

Още повече като имаме предвид, че непосредствено след ликвидирането на опозицията в България, вестникът бързо сменя тематичната си насоченост. Вниманието си стършелите съсредоточават върху бюрокрацията, лошата пропаганда и агитация, неуредиците в снабдяването, корупцията, разточителството на материали, главозамайването и още редица други отрицателни прояви, съпътствуващи изграждането на новото общество.

За първи път в. "Стършел" се обсъжда и оценява от НС на ОФ през 1949 г. 6

На специално заседание се разглежда състоянието и се набелязват мерките за подобряване списването на хумористичния седмичник.

Отчетени са редица постижения на вестника - успял е да привлече млади сили - фейлетонистите Незнакомов, Тарас, Ахасфер, Джакомо, Климент Цачев и др., също така карикатуристите - Теню Пиндарев, Тодор Динов, Карандаш, Асен Грозев. В същото време се констатира, че редакцията не е могла да приобщи утвърдени белетристи, хумористи и карикатуристи - Бешков, Жендов, Ангелушев, Елин Пелин, Каралийчев, Светослав Минков.

Според членовете на НС на ОФ голяма част от героите на "Стършел" са "класово неизяснени" (Мърморков, Ристо Песимистов, Кръшкачев и др.)

Специално внимание се обръща на факта, че в "колоните на "Стършел" се дава значително място на безидеен, "жълт" хумор, състоящ се от блудкави стари вицове и анекдоти - "Вавилонско смехотворение".

Накрая се прави следният извод: Поради слабост в художествените средства, поради слаб контакт с трудещите се народни маси и поради неоказаната му от НС на ОФ идейно-политическа помощ "Стършел" притежава една основна слабост: интелигентщина, която се проявява в пресилена язвителност, изкуствено построени интриги, измислени герои. 7

Направените в този документ констатации и оценки са от изключителна важност и по отношение на изминалия период, и във връзка с бъдещата съдба на в. "Стършел". От една страна те обясняват донякъде на какво се дължи както ведрата атмосфера във вестника, така и разнообразието на темите, застъпени в него. От друга те подготвят и улесняват комунистическата партия за следващата й стъпка - а именно превръщането на хумористично-сатиричния седмичник в издание на ЦК на БКП.


ПОД БАЩИНА ЛАСКА

(1950 – 1956)

След Януарския пленум на ЦК на БКП през 1950 г. българската култура минава под прякото ръководство и контрол на ЦК. Така напълно логично се стига до Решение № 8 на Секретариата на ЦК за преминаването на в. "Стършел" (редакция, администрация, печат) към Партиздат.8 Непосредствено след това започва преписка между Секретариата, отдела "Агитация и пропаганда" към ЦК, Партиздат и в. "Стършел", чрез която се уточняват подробностите относно практическото извършване на промяната на собственика. В този момент тиражът на вестника от 135 000 (през 1949) се намалява на 80 000 (1950 г.).

През м. май 1950 г. ЦК отбелязва, че ръководството на "Стършел" от страна на НС на Отечествения фронт през изминалия четиригодишен период е било незадоволително. Слаби били връзките на редакцията с ЦК на БКП, поради което редакционният комитет е трябвало да се ориентира сам, често пъти единствено по публикуваните в печата партийни документи. Заявено е, че "Стършел" не може без съгласието на ЦК да осмива и бичува партийните организации и партийните дейци, които работят в партията.9 ЦК определя и редакционната колегия - Челкаш (гл. редактор), Богомил Райнов (зам. гл. редактор), Никола Мирчев (зам. гл. редактор), Павел Вежинов, Ангел Тодоров, Петър Незнакомов, Хаим Бенадов, Георги Бицин. Взема се решение (само няколко месеца по-късно) тиражът да се увеличи до 120 000 екземпляра.

Много скоро след преминаването на "Стършел" към ЦК на БКП излиза и първото "Решение № 146 от 18.V.1950 г. на Политбюро на ЦК на БКП за състоянието и задачите на в. "Стършел". По-късно, когато ще има още няколко специални решения на ЦК за "Стършел", ръководните органи на комунистическата партия ще се позовават на заложените постановки в това първо решение.

Политбюро счита, че трябва да се вземат редица мерки за подобряване списването на в. "Стършел": да спомага активно за изпълнението на постановленията на Министерския съвет и ЦК на БКП, да се изразяват със средствата на хумора положителните явления в нашия живот, да отдели особено внимание на повишаване на бдителността, да продължи с по-голяма сила борбата срещу трайчокостовщината и извращенията на партийната политика, да преустрои работата си на основата на опита на съветското сп. "Крокодил", да се привлекат видни писатели и карикатуристи и т.н.

Ясно е, че комунистическата партия вече здраво взема в ръцете си контрола както върху в. "Стършел", така и върху цялата пропаганда и занапред ще следи внимателно дали нейните указания се спазват. Всяко излизане от рамките на зададеното (вече БКП плаща и поради това поръчва "музиката") ще бъде наказвано. Тук изрично трябва да отбележим, че едва ли този, а и редица други подобни документи са известни на цялата редакция. От този момент се установява практиката на извикване на главния редактор - за отчет и обяснения, и само при "особено големи нарушения" се ангажира вниманието на всички сътрудници. Ето защо работещите в "Стършел" не си дават много ясна сметка, че е извършена сериозна промяна - не само в обществено-политическата обстановка (еднопартийно управление, въвеждане на сталинските методи на действие - преследване на политически дейци и репресии към интелектуалци комунисти - партията вече се бори с "врага с партиен билет"), а и в статута на собствения им вестник. Не рядко те ще бъдат смутени, понякога дори объркани. Но ще започнат да привикват към новото си положение...

Първият сериозен проблем се явява във връзка с материала на Вородот за търговията с яйца, поместен в рубриката "Софийска хроника".10

Политбюро веднага излиза с Решение № 11 от 6 ян. 1951 г.:



1.Да се осъди като вредна статийката на Вородот, в бр.255. Редакцията на "Стършел" е допуснала сериозна политическа грешка, като е поместила материал, насочен против политиката на правителството и ЦК на БКП в областта на търговията и по този начин е станала изразител на назадничави дребнобуржоазни настроения и като - без всяко основание е подложила др. Борис Благоев, помощник министър на вътрешната търговия, на публично осмиване за мероприятията, които той провежда в пълно съгласие с правителствената и партийна политика...

2. На главния редактор на "Стършел" да се обяви мъмрене.

3. Да се предложи на редакцията на "Стършел" публично да разкритикува допуснатата от нея груба грешка и направи за себе си изводи за по-нататъшната си работа като вестник, призван да бичува слабостите и извращенията в нашия обществен живот, твърдо провеждайки правителствената и партийна политика. (к.м.).

4. Да се напечати статия на др. Б. Благоев в "Работническо дело" с бележка на редакцията, че тя счита протеста и недоволството на др. Б. Благоев за правилни.11

Указанията и разпоредбите са изпълнени. Редакцията на "Стършел" е не само смутена, а и доста изплашена. Няколкото реда, поместени в "Софийска хроника", тя трудно може да възприеме като сериозно основание за подобна реакция от страна на Политбюро.

Но ударът идва и трябва да се реагира (по-скоро да се тушира).

Вестникът си прави "самокритика" в писмо до Секретариата на ЦК (дори иска разрешение, за да си направи самокритика). Реакцията не е нито изненадваща, нито смущаваща. Изводите, които в. "Стършел" прави, както личи от писмото, са точно такива, каквито вече са му указани "от горе": Редакционният комитет напълно възприема предложението на Политбюро да разкритикува публично допуснатата от него груба грешка, като излезе със самокритика във в. "Работническо дело" и "Стършел", намира наложеното наказание на главния редактор за напълно правилно. Освен това редакционният комитет наказва със строго мъмрене Николай Тодоров - Вородот, установява колоната "Софийска хроника" като редакционна с редактор, отговорен за нейното правилно ръководене, взема сериозни мерки за задълбочаване колективния метод на работа...

Можем да си представим колко трудна е адаптацията на сатириците от "Стършел" и колко тягостна започва да става атмосферата във вестника от този момент насетне. Не трябва да забравяме, че само до преди година стършелите са работили при доста по-различна социално-психологическа обстановка, съответно при съвсем друг микроклимат в самата редакция.

Такова е положението в цялата българска култура след края на 1949 - началото на 1950 г. Почти всички редактори от "Стършел" са членове на различните творчески съюзи и на техните партийни организации - Съюз на българските писатели, Съюз на художниците в България... Там вече са проведени няколко събрания във връзка с т. н. "случай Жендов", направени са и обсъждания на речта на В. Червенков "За Партията или против Партията в изобразителното изкуство" т.е. редакцията би трябвало да е получила съответната нагласа към изменената политическа обстановка. Явно обаче в. "Стършел" се надява, че сатиричният жанр му дава някаква закрила и съответно възможност да реагира по малко по-различен начин. Сатириците все още живеят с илюзията за наличието на някаква привилегированост. Като се има предвид, че е изминала само една година от промяната в статута на вестника, наличието и на известно смущение е напълно естествено.

Както личи от съдържанието на броевете през 1951 г., стършелите се стараят критиката им да не минава чувствително границата на допустимото-указаното. Редколегията все още не получава, подобно на централната ежедневна преса, информация за основните насоки на партийната политика, тя продължава да се ориентира по публикациите главно в "Работническо дело". При това положение, редакцията винаги е на ръба на евентуална погрешна стъпка. И такава, според В. Червенков, действително е направена. На 13 октомври 1951 г. председателят на Министерския съвет изпраща гневна бележка до М. Григоров със следното съдържание: Карикатурите на "Стършел" от 12 окт. т.г., на втора страница, са скандални, отвратителни. Чие дело са те? Не са ли направо поръчани от титовци? Как е могла редакцията да допусне такова гнусно издевателство над нашето общество, такова фашистко подстрекателство? И това става в издание на ЦК на БКП!

РЕД трябва да се тури в "Стършел. 12

Известно е, че Вълко Червенков проявява особена ревност и интерес към културата, той се смята изключително компетентен по всички въпроси от духовната сфера и лично следи културния живот в страната. Дали сам той е обърнал внимание на визираните карикатури или някой му е докладвал, не е ясно, а и не е най-същественото. В случая по-голямо значение има острият, дори груб тон на бележката, предизвикан, от на пръв поглед доста невинните карикатури от втора страница на вестника. Първите три са от Никола Мирчев и критиката в тях е абсолютно конкретна, изцяло в духа на изискванията - споменават се в "мото" конкретните пивоварни, които произвеждат лошокачествена бира - Лом, Търново..., конкретно Н. Мирчев е назовал и мелниците, които дават лошо брашно, изброени са и номерата на фурните, произвеждащи не добър хляб.

Естествено, при изричната забрана да се правят обобщения, карикатуристът хем е спазил изискването да се назовават критикуваните обекти, хем си е позволил да озаглави две от тях "Хляб... и зрелища". С тези дребни хитринки сатириците от "Стършел" през целият четиридесет и пет годишен период си служат, чрез тях се опитват да изразят своята по-остра гражданска позиция. Не винаги обаче, както е конкретният случай, те успяват да минат незабелязани от цензурата. Сетивата на управляващите са много изострени и непрекъснато подсилвани от инстинкта за съхранение на властта.

Другата карикатура (в две части) е от Карандаш. В нея се показва безпросветността на лекторите, които както по онова време, така и през следващите години обикалят страната и изнасят беседи по марксизъм-ленинизъм или пък разясняват основни партийни документи. Карандаш е изобразил един лектор, поставен в доста неловко положение - книгите, които препоръчва на слушателите да се изучат задълбочено, се оказват с неразрязани страници.

Карикатурите действително са невинни само на пръв поглед. При малко по-внимателно вглеждане става ясно, че те критикуват ширещата се вече безотговорност както в производствената, така и в идеологическата сфера.

Въпреки повишеното внимание, с което явно вече се наблюдава в. "Стършел", ентусиазмът на сатириците не стихва, те са пълни с нови идеи и желание за реализацията им. Особено силно изразен е стремежът България да не остава откъсната от авангардните културни тенденции в останалите страни от Източна Европа.

Така в началото на 1952 г. няколко души от "Стършел" започват да мечтаят за създаването на сатиричен театър, подобен на съществуващия театър "Миниатюр" в Ленинград (в който работи А. Райкин) и действащите сатирични трибуни в Чехословакия, Полша, Унгария.

Постепенно през 1952 г., когато "Стършел" организира редица четения (с участието на артисти) в заводи и предприятия, идеята се избистря все повече и повече.

Голяма част от членовете на редакционната колегия в началото се обявяват против настойчивите искания на Радой Ралин, Борис Априлов и Захари Петров (Харкин) за учредяване на стършелови сатирични спектакли. Те гледат с недоверие на това начинание най-малкото защото липсват средства. Дори за артистични костюми... Ентусиастите са подкрепени от заместник главния редактор на "Стършел" Хаим Бенадов.

По същото време артисти от Народния театър играят редица драматизации по Чехов, по Елин Пелин ("Дръж се земьо, шоп те гази") и др. в спектакли със заглавие "Елате да се посмеем!". В тях участвуват Асен Камбуров, Лео Конфорти, младата Стоянка Мутафова... Те обаче отказват да се ангажират с актуални политически теми, не смеят да поемат риска да играят в нецензурирани (неодобрени предварително) спектакли.

По аналогични причини отказват и артистите от Музикалния театър.

Тогава инициаторите отиват в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), където срещат отзивчивост у студентите от класа на Стефан Сърчаджиев - Аврам Пинкас, Нейчо Попов, Евгения Филипова, Ицхак Финци, Леон Конфино, Хари Тороманов, Любомир Карабойков, Григор Вачков, Георги Станойков, Петър Бурунсузов и асистента Анастас Михайлов.

Така на 30 ноември 1952 г. в редакцията на в. "Стършел" е учредена сатирична естрада към вестника.

На това първо официално заседание са направени редица изказвания, визиращи главно слабостите на българската естрада "която далеч не отговаря на културното ниво на публиката".

Взема се решение в най-скоро време да се излезе с програма, избран е също художествен съвет в състав: художествен ръководител - Анастас Михайлов (асистент при ДВТУ) и помощници Аврам Пинкас и Нейчо Попов; репертоарно бюро - Радой Ралин, Петър Незнакомов и Борис Априлов.

В края на това паметно заседание е отбелязано, че "Присъствуващите се считат за учредители на Естрадата за хумор и сатира при "Стършел".

По същото време студентите от театралното училище участвуват в масовката на "Село Борово" от Крум Велков. Веднага след представлението в Народния театър те отиват в редакцията на ул. "Добруджа" и репетират почти до зори. Разбира се, писателите правят всичко възможно да се създаде приятна атмосфера за работа - те събират по 10 лева и купуват чай, маслини, правят сандвичи...

В началото нещата вървят доста трудно. Текстовете не се получават, липсата на опит си казва думата. Колективът едва не стига до разцепление...

Всяко първо раждане е тежко.

Тогава на помощ идват Илия Бешков, след него Атанас Стойков (главен редактор на "Работническо дело"), Владимир Топенчаров (наскоро излязъл от затвора), присъединяват се и Челкаш, Христо Ганев, Валери Петров.

Подготвя се блестящ репертоар. Стършелите пишат сценариите, Илия Бешков прави проектите за декорите (изпълняват ги художниците от "Стършел" - за първи път театърът е изцяло с условен декор), композитори на спектаклите са Емил Георгиев и Атанас Бояджиев, художествен ръководител - Стефан Сърчаджиев, режисьор - Анастас Михайлов, оркестър - Сашо Сладура заедно с всички най-добри джаз-музиканти, някои от които съвсем наскоро излезли от лагерите.

Така идва денят на премиерата. Първа част - "Мисия в Европа" (музикален скеч в шест картини от Борис Априлов и Захари Петров. Интермедии: Валери Петров и Христо Ганев). Втора част - миниатюри на вътрешнополитически теми - автори са почти всички стършели - Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Емил Робов, Генчо Узунов, Н. Широв - Тарас, В. Диаватов, Радой Ралин.

Реакцията на публиката надминава очакванията...

Още по време на репетициите се появяват статии във вестниците, чиято цел е колкото рекламна, толкова и подсигуряваща бъдещето на спектакъла и неговото постепенно конституиране в "Сатиричен театър "Стършел". След премиерата излизат рецензии от Веселин Андреев, Боян Дановски, Никола Ланков, Божидар Божилов, Крум Кюлявков, Фердо Стоименов, Ангел Тодоров. В редакцията на "Стършел" се получават писма от отделни граждани и цели колективи.

Тази солидна подкрепа дава своите резултати. На 1 април 1953 г. в КНИК е свикано съвещание, ръководено от заместник-председателя на Комитета за наука изкуство и култура Славчо Васев, на което се обсъжда въпроса за по-нататъшното съществуване и одържавяване на Сатиричния театър "Стършел".

Но, както често се случва през онези години, не след дълго , на 17 май 1953 г. се стига до последното (двадесето) представление. Спектакълът започва в седем вечерта. Докато залата е изпълнена със завладяващ смях, ЦК на БКП заседава. И взема решение да закрие театъра. Никола Мирчев отива с целия колектив в Съюза на художниците, от където изпращат самокритична телеграма до ЦК. Единствен Радой Ралин отказва да я подпише.

Така завършва краткото, но оставило трайни и до днес следи в историята на българската култура, съществуване на "Сатиричния театър "Стършел".

През м. юни 1953 г. Радой Ралин изпраща писмо до министъра на културата Рубен Аврамов, в което обосновава необходимостта и реалните възможности в конкретния момент за създаване на Държавен сатиричен театър. Както е известно, това предложение остава без резултат. 1953, а и следващите две години не са най-подходящото време за трудно контролируеми сатирични изяви.

Поредният културен скандал е приключил. Театърът е закрит и сега вече вниманието отново изцяло е съсредоточено върху в. "Стършел". 13

400-ия брой на вестника е добър повод за В. Червенков да покаже "бащинското" си отношение към него. На 9 октомври 1953 г. първият секретар на партията изпраща поздравително писмо до редакцията, с обръщение "Здраво жилаем братлета от "Стършел" (за пръв път девиза "Здраво жилаем" се появява в бр. 193 от 21 октомври 1949 и остава мото на вестника до бр. 801 от 16 юни 1961 г.).

В духа на времето, когато общественият климат е напрегнато смразен от постоянни и задължителни демонстрации на "критика" и "самокритика" първият партиен ръководител отбелязва, че вестникът се списва само от една наистина талантлива, но ограничена група работници, която при това проявява упорита тeнденция да се затваря в себе си, да монополизира и сатирата и хумора в седмичника само за себе си, да пренебрегва в това отношение партийните указания.

Червенков констатира също така, че "Стършел" проявява склонност да генерализира отделни отрицателни факти и не насочва критиката само към конкретните им носители, а към цяла категория хора: За "Стършел" няма добри директори, добри стопански дейци.

Тази критика, идваща от ръководителя на Комунистическата партия, представлява от само себе си една доста висока оценка за сатирата на в. "Стършел" в онези смутни години.

Към края на писмото "братът по дело" призовава: Бийте неуморно отрицателното, но едновременно с това не си затваряйте очите за положителното, с други думи - правете положителна сатира.

Идеологемата за "утвърждаващата роля на сатирата в социалистическото общество" действа, макар и в различни интерпретации, до края на 1989 г.

Следва неизбежното "второ действие". На 21 октомври 1953 г. редакцията на "Стършел" от своя страна изпраща писмо-отговор до В. Червенков.14 Чрез него работещите във вестника благодарят (съгласно правилата на играта) за изпълнените с топлота и загриженост думи. 15 Следващият текст показва, че стършелите са овладели много добре прилагания в продължение на няколко години от БКП психотерапевтичен метод, наречен "самокритика": ... Ние осъзнахме, че сме проявили упорита тенденция да се затваряме в себе си, да монополизираме хумора и сатирата... Вярно е също така, че ние не винаги сме успявали да насочваме жилото си правилно и с точен адрес. Поради това често отрицателните факти се генерализират... Колективът е дълбоко признателен за жилата, които ни отправихте..., ние обсъдихме вашето писмо, подложихме на критика слабостите и грешките си и набелязахме редица мерки за заздравяване политическото ръководство на вестника... 16

Редакторите на в. "Стършел" са натрупали достатъчно опит (около 7 години излиза вестникът, четири от тях той е под зоркото наблюдение и прякото ръководство на ЦК на БКП). Феноменът, пред който Ил. Бешков ще разсъждава няколко години по-късно - "Защо "Стършел" не спира" освен многото други обяснения и причини се дължи и на тази осъзната неизбежност да се реагира пред партийните ръководители в повечето случаи точно така, както се иска от тях. По такъв начин автори и редактори си запазват правото, макар и твърде завоалирано, да изразяват своя позиция, да не деформират, да не видоизменят изцяло спецификата на жанра.

Отново е месец октомври - на 1954 г. В броя от 15 окт. е поместен фейлетонът на Диаватов (Стефан Гечев) "Около галерията", в който се критикува експозицията на Националната художествена галерия. Материалът има доста изненадващ ефект - галерията е затворена за няколко месеца.

Започва се оживена кореспонденция между "Стършел", Преслав Кършовски (директор на галерията) и ЦК на БКП. За да бъде разрешен спорът се налага извършване на проверка от отдел "Наука, образование и изкуство" към ЦК на БКП, която на 26 януари 1955 г. излиза със следното заключение: 1. Отделът намира за неоснователно затварянето на Националната галерия за толкова продължително време, за което има вина Министерството на културата. 2. Отдел "Наука, образование и изкуство" счита, че наред с правилните бележки и критики, авторът на фейлетона прави погрешен извод, като твърди че "Това не е Национална галерия, защото това е хибрид между изложба, ретроспективна изложба на дадена живописна школа и частна сбирка, отразяваща вкусовете на притежателите си". Този неправилен извод смущава някои художници и особено Дирекцията на националната галерия и същевременно подхранва нездрави настроения в някои среди.. 17

Направено е предложение секретарят на ЦК на партията Д. Ганев да обърне внимание на редакцията на в. "Стършел" за това, че е допуснала да остане във фейлетона погрешен извод за Националната галерия.

Върху писмото има резолюция от Д. Ганев, в която се казва, че не е необходимо да се обръща внимание на редакцията.

Фактът, че авторът на фейлетона и вестникът не са санкционирани, а материалът има впечатляващ ефект - трудно е да посочим друг подобен случай в историята на вестника, показва, че когато става въпрос за културна институция, нещата са доста по-сложни - както за отразяване (в сатиричен материал), така и по отношение на възможностите, които управляващите имат за противодействие. Разбира се, тук не са без значение и компетентността, и гражданската позиция на Стефан Гечев - Диаватов. Посочените качества - компетентност и гражданска позиция - съвсем не са сред най-почитаните в онези години. И, както ще стане ясно по-нататък, съдбата на Стефан Гечев не е от най-безоблачните и щастливите...

Съвсем различна е реакцията на ЦК на БКП, когато по страниците на вестника се появи материал, в който се поставя под съмнение, или просто се иронизира (макар и индиректно) някоя правителствена акция. Така например цялата 1955 г. е помрачена (Челкаш ще я нарече на годишното отчетно събрание на ППО, проведено на 30 ноември 1955 - "една лоша година") от санкциите към в. "Стършел", наложени във връзка с уводна карикатура на Стоян Венев - бр. 476 от 25 март - "Пролет на село".

Реакцията както на ЦК, така и на в. "Стършел" е светкавична. Първо, още през следващите няколко дни в ЦК са извикани всички членове на редколегията. Срещата се провежда в присъствието на В. Червенков и Д. Ганев, също представители на отдела "Агитация и пропаганда". Нямаме документ (стенограма) от проведения разговор, но можем да си представим картината - поизплашените стършели с виновни изражения и заканителните и назидателни думи и жестове на партийните другари. Разговорът е приключил с успокоителни думи от рода на "не ви гласуваме политическо недоверие", целта на критиката е "да се помогне на редакционния комитет да се укрепи". Лично Червенков дава "ценни напътствия" – „да се засилва жилото на критиката, но да не се правят в никакъв случай обобщения".

Още в следващия брой на втора страница се появява карикатурата "Признат грях", предшествувана от текст - писмо на гражданина Т. Миленков: Напоследък у нас се разгъва масово патриотично движение за работа на село, което движение заслужава висока почит и изисква да се създават за него достойни творби, а журналистите да ги подхванат и разнесат из цялата страна, а не да се рисуват, прощавайте за израза, нелепи рисунки за неговото окарикатуряване". Подобни писмени изказвания изпратиха също (изброяват се имена). Всички те искат отговор от редакцията. Даваме им го. 18 Поместена е същата рисунка - на дядо и внуче, но вместо летящи граждани е изрисувано слисано и гузно стършелче. - А това, дето лети сега, какво е дядо? - Това , дядовото, е Стършелът, който се излетя миналия брой.

Не може да не се признае, че добра форма са намерили редакторите за публикуване на опровержение. Стършелите са си стършели, колкото и да им се размахва заканително пръст, те все ще се опитат да се "измъкнат" (поне публично) по достоен начин.

Но и ЦК си е ЦК. Той излиза със специално Решение по повод допуснатата от редакционния комитет грешка. Освен това в. "Работническо дело" публикува критика за работата на редакцията на в. "Стършел". Разпоредена е промяна в редакционния комитет. Освободени са Хаим Бенадов, Радой Ралин, Ангел Тодоров, Павел Вежинов. За нещатни сътрудници са назначени Георги Найденов и Алберт Коен. 19

Така приключва поредната "схватка" между ръководството на комунистическата партия и в. "Стършел". Главите са понаведени, изхвърлени са няколко души от редколегията, но вестникът продължава да излиза. Колкото обаче и да се стараят сатириците да не предизвикват "Господа", това трудно им се отдава. За това свидетелствуват някои моменти, отбелязани в протокола от годишното отчетно събрание. Особено интересна информация дава изказването на Вородот. Той се оплаква, че е преуморен от тежката работа на завеждащ "Софийска хроника"... Особено му се отразил случаят с материала за Върховния съд. Силно възмущение Николай Тодоров изказва от "грубата намеса на другарите от отдел "Печат" при ЦК на БКП по въпроса дали трябва да се помести опровержение или не". Авторът на материала е твърдо убеден, че опровержението, което др. Х. Бенадов е написал по заповед на др. Русинов от сектор" Печат" е ярка проява на задушаване на критиката, на потъпкване на правата на в. “Стършел” да критикува смело всички, независимо каква длъжност заемат. (к.м. - Н. Хр.).

Явно е, че проблемите през тази година не са били един или два. В конкретния случай силно впечатление прави откровения тон на изказванията по време на събранието. Стършелите са успели да запазят добра атмосфера в редакцията. Те разсъждават върху необходимостта да поддържат старата линия "да не се съгласяват бързо да дават опровержения". Естествено по време на това, а и на другите отчетно-изборни събрания се правят редица декларации и уверения за стриктно следване на партийната линия. Този момент е неизбежен като се има предвид, че на всяко от тях присъствува представител или на ЦК или на РК на БКП. А и сатириците са искрено убедени, че работят за доброто на своята партия и на своя народ.

Така седмица след седмица и брой след брой в. "Стършел", с цената на много напрежение и преглътнати обиди, на по-големи или по-малки компромиси, се приближава към своята десета годишнина. За нея вестникът няма да получи нито поздравления, нито награда от ЦК на БКП. И работещите в него ще бъдат малко огорчени от това, тъй като с основание смятат, че са направили много за реализиране на светлата по същността си идея - изграждане на по-добро общество.

В такова състояние стършелите ще посрещнат "историческия" Априлски пленум през 1956 г.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница