{peti}Комисия по петиции {27/11/2012}27. 11. 2012



Дата15.10.2018
Размер79.38 Kb.
#88600










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


{PETI}Комисия по петиции

{27/11/2012}27.11.2012

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: Петиция 259/2012, внесена от W.R., с нидерландско гражданство, относно неприлагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се придвижват и да пребивават свободно на територията на държавите членки

1. Резюме на петицията

През юли 2011 г. съпругата на вносителя на петицията е подала молба в посолството на Испания в Колумбия, с цел да получи краткосрочна виза, за да прекара отпуската си в Испания със съпруга си по силата на правото за влизане на член от семейството на гражданин на Съюза. Във връзка с молбата съпругата на вносителя на петицията е трябвало да пътува четири пъти по 12 часа, само за да предостави лично допълнителната информация. За да отговори на молбата за виза, посланикът е изискал доказателство за платен полет (чиято стойност не се възстановява), резервация в хотел, застраховка и други условия, необходими за издаването на обикновена виза за лица, които не са членове на семейството на европейски граждани. В крайна сметка молбата за виза е отхвърлена на 23 септември 2011 г., след като ваканцията вече е минала. Тогава вносителят на петицията е подал жалба в СОЛВИТ. След 15 седмици СОЛВИТ е предложила като решение да се подаде нова молба за виза, която да вземе предвид европейското право. Вносителят на петицията е подал жалба и до Комисията, която го е насочила отново към СОЛВИТ. След този отказ вносителят на петицията е подал официална жалба в посолството в Богота, в испанското Министерство на външните работи и в посолството на Испания в Нидерландия. Не е получил какъвто и да било отговор от испанските органи. Вносителят на петицията твърди, че не е успял да подаде жалба до Европейския омбудсман, защото СОЛВИТ не фигурира във формуляра на жалбата. Той иска обяснения и разследване.



2. Допустимост

Обявена за допустима на 26 юни 2012 г. Комисията е приканена да предостави сведения съгласно член 202, параграф 6.



3. Отговор от Комисията, получен на 27 ноември 2012 г.

Въпреки че за съжаление СОЛВИТ Испания не постигна успех, мрежата все пак се опита с всички средства да помогне на ищеца да реши проблема си.


Процедурата по мрежата СОЛВИТ е следната: СОЛВИТ Испания пое този случай на 20 октомври 2011 г. Мрежата първо се опита да се свърже с консулството в Богота (21 октомври, 25 октомври и 3 ноември), но безуспешно, и затова тя продължи да търси лица за контакти в Министерство на външните работи на 3 ноември 2011 г., за да поиска пояснение на решението, взето от консулството в Богота.
Мрежата получи отговор от лицето за контакти на 20 декември 2011 г., в който се посочва, че консулството е отказало издаването на виза поради следните причини:

  • Съпругата на ищеца трябвало да пътува в Европа за първи път; тя е казала, че ще пребивава в Шенгенското пространство за срок от 35 дни, но нейните самолетни билети били за престой от 30 дни.

  • Тя е резервирала хотел в Мадрид само за първите два дни от престоя си. Поради това не е ясно дали тя ще остане само в Испания или ще отпътува за някоя друга държава от Шенген.

  • Целта на пътуването не е била ясна.

СОЛВИТ Испания посочи в отговор до лицето за контакти, отговарящо за консулските въпроси, че тъй като съпругата на ищеца е член на семейството на гражданин на ЕС и пътува заедно със съпруга си (за който се прилагат разпоредбите на Директива 2004/38), тя е трябвало да докаже само семейна връзка. Мрежата отговори, че споделя тази гледна точка и информира консулството в Богота.

Консулството не е отговорило директно на СОЛВИТ, а впоследствие лицето за контакти казало на СОЛВИТ, че ищецът следва да кандидатства за нова виза, тъй като те вече са информирали консулството за този случай и за тяхното становище. СОЛВИТ приключи случая с този съвет на 3 февруари.

При подаването на новото заявление за виза, съгласно препоръката, ищецът попитал дали може да подаде документи за виза в консулството в Кали, защото там са подали първото заявление за виза. СОЛВИТ попита компетентните испански органи (на 5 март 2012 г.) дали това е възможно, тъй като консулството в Кали е почетно консулство. СОЛВИТ получи положителен отговор (по телефона) в началото на месец април. Впоследствие СОЛВИТ Испания съобщи на СОЛВИТ Холандия, че съпругата на ищеца може да подаде документи в консулството в Кали.

Когато ищецът отишъл до Кали за виза, отговорът бил отрицателен, така че той отново се свързал със СОЛВИТ. Тогава делото било подновено със същия референтен номер 125051/11/NL.


СОЛВИТ Испания се опитала да изясни случилото се с консулството в Кали и лицето за контакти там казало, че единствената възможност за получаване на виза е да се подадат документи лично в консулството в Богота, тъй като консулството в Кали е само почетно консулство. Тъй като Богота е далеч от къщата на ищеца, СОЛВИТ реши да предприеме практически мерки и да се осведоми кои документи ще бъдат поискани от ищеца и от съпругата му, за да не се налага те да пътуват два пъти до там. Те получили за първи път пряк отговор от консулството в Богота, в който се посочвало, че са необходими следните документи:

  • Документи, удостоверяващи, че съпругата на ищеца е член на семейството на гражданин на ЕС (удостоверение за сключен граждански брак);

  • Документ за самоличност (на кандидата за виза и гражданин на ЕС);

  • Самолетни билети (или резервация за тези билети), за да се гарантира, че те ще бъдат в Испания по това време или че съпругата ще отиде при съпруга;

  • Доказателство за настаняване;

  • Писмо на гражданина на ЕС, в което се посочва, че той ще пътува до Испания, за да се срещне със съпругата си на посочените дати и места.

СОЛВИТ Испания поиска пояснение защо тези документи са необходими, но отново не получи отговор.
Тъй като СОЛВИТ Испания е неформална мрежа, която се опитва да намери бързи решения за гражданите и предприятията, тя трябваше да заключи, че в този случай не е възможно получаването по неофициален път на задоволително решение за ищеца и съпругата му. Поради това СОЛВИТ Испания приключи случая като нерешен и насочи ищеца към по-официални средства за правна защита.
Законодателство на ЕС за свободното движение на граждани на ЕС
Съгласно член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Съответните ограничения и условия се намират в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Съгласно член 5, параграф 2 от директивата, при упражняване на правото на гражданин на ЕС да се движи и да пребивава свободно на територията на държава членка, въпросната държава членка може да изиска от член на семейството, който не е гражданин на ЕС, да притежава входна виза.

Както беше потвърдено и от Съда на Европейския съюз1, членовете на семейството на гражданин на ЕС имат право не само да влизат на територията на държавата членка, но и да получат входна виза за тази цел. Държавите членки трябва да осигуряват на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи, които се издават безплатно, в най-кратък срок и чрез ускорена процедура.

Тъй като това право възниква единствено при наличието на семейни връзки, националните органи могат да изискват от членове на семейството на гражданин на ЕС да представят само следните документи:



  • документ за самоличност — напр. валиден паспорт — това дава възможност на националните органи да се уверят от чие име е заявлението, което разглеждат;

  • документ за семейна връзка — напр. валидно удостоверение за брак — това дава възможност на националните органи да се уверят, че заявителят е член на семейство на гражданин на ЕС; както и

  • доказателство, че гражданин на ЕС упражнява правото си на свободно движение в рамките на ЕС в приемащата държава членка в момента или че ще упражнява това право при пристигането на членовете на семейството му в приемащата държава членка — това позволява на националните органи да се уверят, че заявителят ще пребивава в приемащата държава членка заедно с гражданин на ЕС.

Не могат да бъдат изисквани други документи, като например доказателство за настаняване, трудова заетост, достатъчно средства или заплата, писмо-покана или билет за отиване и връщане.

Въпреки това правото на получаване на входна виза не е безусловно, тъй като правото на ЕС дава възможност на държавите членки да забранят на членове на семейството на гражданин на ЕС да влизат на тяхна територия, ако представляват риск за изискванията за обществения ред, сигурност или здраве по смисъла на Глава VI от Директивата или в случай на злоупотреба или измама.

С цел спазване на разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО, в Испания влезе в сила Кралски указ 240/20071 относно влизането, свободното движение и пребиваването в Испания на граждани на ЕС и членове на техните семейства.

Комисията счита, че член 5, параграф 2 от Директивата е правилно транспониран в испанското законодателство.



Жалбата на вносителя, внесена в Комисията

Жалбата на вносителя е внесена в Комисията на 13 октомври 2011 г. Жалбата е регистрирана и обратна разписка е изпратена на 29 ноември 2011 г.

На 19 декември 2011 г. Комисията изпрати отговор на вносителя. Според отговора неговата жалба е разгледана в контекста на приложимото законодателство на ЕС и вносителят е посъветван да прибегне до помощта на мрежата СОЛВИТ. Комисията съжалява, че не е осъзнала, че вносителят вече безуспешно се е обърнал към СОЛВИТ, както е посочено в първоначалната жалба от 13 октомври 2011 г.

Между януари и март 2012 г. вносителят на петицията предостави допълнителни забележки, свързани с неговата жалба, като в частност описва контактите си със СОЛВИТ и информира, че СОЛВИТ е приканил неговата съпруга да подаде ново заявление за издаване на виза.

Комисията е отговорила на 20 юни 2012 г. В отговора се подчертава, че предвид факта, че Испания е транспонирала правилно член 5 от Директива 2004/38/ЕО, жалбата трябва да се разглежда като отделен случай на неправилно прилагане от национален орган на националното законодателство, в което правилно е транспонирано законодателството на ЕС. С отговора вносителят на петицията се информира също така, че дори жалбата му да бъде взета предвид, Комисията не разполага с достатъчно добре документирани и подробни доказателства за наличието на административна практика, противоречаща на законодателството на ЕС, която да бъде с траен и общ характер, съгласно изискванията на Съда на ЕС.

И накрая в отговора вносителят на петицията се информира, че жалбата му ще бъде взета под внимание при оценката на съответствието на транспонирането и прилагането на Директивата.



Заключения

Жалбоподателят следва да отбележи, че подаването на жалба до Комисията не може да замени правните действия на национално равнище, които могат да бъдат необходими за защита на правата му. Следователно, ако той смята, че съгласно националното законодателство неговите права са нарушени, той следва да се увери, че не е пропуснал съответните срокове за предприемане на действия в съответствие с националните процедури.

Комисията не може да помогне на жалбоподателя да получи обезщетение от националните органи. Ако жалбоподателят е претърпял загуби или щети, само националните съдилища могат да вземат решение за изплащането на обезщетение.


1 Вж., наред с другото, Решение на Съда от 31 януари 2006 г. по делото Комисия/Испания, C-503/03 (том от 2006 г., стр. I-1097).

1 Кралски указ 240/2007 от 16 февруари относно влизането, свободното движение и пребиваването в Испания на граждани на държави членки и други държави, подписали Споразумението за Европейското икономическо пространство (ДВ № 51, от 28 февруари 2007 г.).

CM\920517BG.doc


PE500.679v01-00

BG Единство в многообразието BG



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница