{peti}Комисия по петиции

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2009 – 2014

Относно: Петиция 1353/2011, внесена от Д. Д., с българско гражданство, относно строителството на депо за отпадъци в област Ямбол, България

Вносителят на петицията възразява срещу предвидено изграждане на регионален център за обработване на отпадъци в Ямбол, който да обслужва пет населени места: Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Вносителят на петицията съобщава за редица нередности, като например факта, че при проучването за осъществимост не са били спазени европейските директиви, че оценката за въздействието върху околната среда съдържа грешни данни, че общественото обсъждане не е било проведено по необходимия ред и че компетентните органи не са представили на заинтересованата общественост всички свързани с проекта документи. Поради това вносителят на петицията отправя искане да бъдат разследвани законосъобразността на този проект и действията, предприети от Министерството на околната среда и водите, както и от местните и регионалните органи.

Обявена за допустима на 20 април 2012 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника).

На равнище на ЕС депата за отпадъци се уреждат с Директива 1999/31/ЕО¹ относно депонирането на отпадъци. Разположението на депата трябва да се съобрази с редица изисквания, изброени в приложение I към Директивата относно депонирането на отпадъци. Депата се разрешават само ако предвид характеристиките на мястото съответстват на гореизложените условия или на съответните корективни мерки и не представляват сериозна опасност за околната среда. Избирането на местоположение за депо за отпадъци и решението за разрешаването му се вземат от компетентните органи в държавата членка. Компетентните органи трябва да оценят рисковете, свързани с откриването на нови инсталации за управление на отпадъци. Комисията не може да се намесва в работата на националните органи по отношение на местонахождението и характеристиките на тези инфраструктури, доколкото решенията се вземат в съответствие с правото на ЕС в областта на околната среда.

В допълнение, съгласно член 8 от Директивата относно депонирането на отпадъци, компетентният орган не издава разрешително, докато не се увери, че депото отговаря на всички изисквания, посочени в Директивата относно депонирането на отпадъци и в останалото приложимо законодателство.

По-нататък, Директива 2011/92/ЕС¹ относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (позната като Директивата за оценка на въздействието върху околната среда или Директивата за ОВОС) се прилага за инсталациите за обезвреждане на отпадъци. Съгласно тази директива проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia, поради своя характер, мащаби или местоположение, трябва да бъдат предмет на оценка относно тяхното въздействие върху околната среда преди получаване на разрешение за осъществяване. Според директивата ОВОС е задължителна за инсталациите за обезвреждане на отпадъци, за депата за опасни отпадъци и за депа за безопасни отпадъци с капацитет на инсталацията над 100 тона дневно. За всички останали депа за отпадъци органите на държавите членки трябва да определят, чрез разглеждане на всеки отделен случай или въз основа на определените от тях прагове или критерии, дали проектите да бъдат подложени на процедура за оценка на въздействието върху околната среда. Критериите, посочени в приложение III от Директивата за ОВОС, следва да бъдат взети под внимание.

В допълнение, и съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета² за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, Комисията и държавите членки гарантират, че помощта от фондовете е съгласувана с другите общностни политики и отговаря на законодателството на Общността. Поради това компетентните български органи следва да гарантират правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС по отношение на проектите, съфинансирани от ЕС, когато такива проекти са одобрени за съфинансиране.

Комисията също така отбелязва наличието на редица обжалвания на решения на националните и регионалните органи по опазване на околната среда, свързани с управлението на отпадъците в област Ямбол, подадени в съответствие с националните процедури по обжалване. Като има предвид, че националните съдилища и съдии са основните гаранти за правилното прилагане на законодателството на Европейския съюз и имат правомощията да контролират законността на актовете и дейностите на националната публична администрация, политиката на Комисията, подкрепяна и от Парламента, е да не се намесва в отделни случаи, докато са в ход националните процедури.

Независимо от това Комисията е установила редица предполагаеми нарушения на законодателство на ЕС в областта на околната среда във връзка с новоизградени депа за отпадъци, които не се отнасят само до жалбата относно проекта за управление на отпадъците за област Ямбол, регистрирана в Комисията под референтен номер CHAP (2012)00102. Следователно Комисията стартира процедура по EU Pilot¹ , с цел да изиска допълнителна информация за проекта и за други подобни случаи на нарушения на правото на ЕС.
Предвид горепосоченото на този етап Комисията не може да установи нарушение на съответните изисквания според достиженията на правото на ЕС.
Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на проекта за управление на отпадъците в област Ямбол. Тя ще вземе също предвид съдебните решения на съответните български съдилища и информацията, която трябва да бъде представена от българските органи във връзка с текущото искане по EU Pilot, при определяне на по-нататъшните действия, които да предприеме. Освен това всички съответни разпоредби на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета ще бъдат приложени, с цел да се гарантира, че средствата на ЕС се изразходват в пълно съответствие с националното законодателство и законодателството на ЕС.
Накрая следва да се отбележи, че Комисията не е компетентна да набелязва кои специфични места следва да се използват като депа, нито да оценява свързаните рискове. Тези дейности попадат в кръга на правомощията на националните органи.

4. Отговор от Комисията (REV), получен на 30 април 2013 г.

Вносителят на петицията се обявява срещу известен брой действия, предприети от съответните български органи по отношение на проект за управление на отпадъците в Ямбол. Той желае да се проведе разследване на законосъобразността на действията на органите.

Вследствие на жалбата, подадена от вносителя на петицията относно проект за управление на отпадъците в Ямбол, Комисията поиска от компетентните български органи да предоставят информация за проекта и прилагането на съответното законодателство на ЕС в областта на околната среда, и по-специално на Директива 2011/92/ЕС² относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директивата за ОВОС).

Според информацията, предоставена от българските органи, проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол“ се разработва от община Ямбол в партньорство с общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Проектът е включен в българската Национална програма за управление на дейностите по отпадъците (2003 – 2007 г.), както и в новата Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009 – 2013 г.¹, и неговото осъществяване се счита за приоритетна мярка за област Ямбол с оглед на прилагането на законодателството на ЕС и националното законодателство в областта на управлението на отпадъците. Проектът е предназначен да обхване регион с 149 селища в 5 общини с 332 661 жители. Регионалната система за управление на отпадъците е замислена така, че да осигурява правилното събиране, транспортиране, предварително третиране и обезвреждане на отпадъци за период от 30 години. Съществуващото общинско депо за неопасни отпадъци, намиращо се на територията на село Хаджидимитрово, ще бъде закрито и рекултивирано, след като регионалната система за управление на отпадъците започне да функционира. Проектът е разделен на две фази поради значителните бюджетни нужди и броя на дейностите, които следва да се проведат. Първата фаза ще обхване изграждането на клетка 1 (от общо 2) на областно депо за отпадъци; ремонт на довеждащия път; закриване и рекултивация на съществуващите депа за отпадъци в общините Ямбол, Сливен, Нова Загора и Стралджа; възлагане и доставка на оборудване за експлоатацията на регионално депо, както и възлагане и доставка на оборудване за разделно събиране на рециклируеми отпадъци.

Община Ямбол в сътрудничество с горепосочените участващи общини е подала през август 2011 г. заявление за финансиране на първата фаза на този проект по процедура BG161PO005/10/2.10/07/22 (Изграждане на регионални системи за управление на отпадъците) от оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“. Договорът за финансиране на тази фаза е подписан през септември 2012 г. между Министерството на околната среда и община Ямбол.

Проектът е бил предмет на процедура по ОВОС през 2002 г. под заглавие „Проект за разширяване на депо за битови отпадъци в Ямбол“, за което решение за ОВОС е издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора. Решението за ОВОС е потвърдено отново през 2005 г. в съответствие с действащото национално законодателство. През 2008 г. е издадено интегрирано разрешително за проекта, тъй като към момента на издаването на решението за ОВОС интегрираният подход за изпълнението на проекта и прилагането на най-добрите налични техники (ННТ) не са счетени за изисквани по Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването². Докладът за ОВОС, изготвен през 2002 г., е бил предоставен за публични консултации и българските органи са представили съответните документи относно обществения интерес към този проект. Впоследствие е издадено разрешението за осъществяване на проекта. Не на последно място следва да се спомене, че в предвидените от закона срокове не са постъпили жалби от засегнати/заинтересовани страни срещу горепосоченото решение за ОВОС към момента на неговото издаване.

Заглавието на първоначално разрешения проект „Проект за разширяване на депо за битови отпадъци в Ямбол“ впоследствие е променено въз основа на искане от страна на община Ямбол през 2010 г. Промяната е била необходима, тъй като проектът е трябвало да бъде в съответствие с мерките, заложени в Националната програма за управление на отпадъците и съответното национално законодателство за изграждане и експлоатация на депа и други инсталации за третиране на отпадъци. РИОСВ потвърди, че промяната на заглавието (на „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол“), не е променила характеристиките на проекта. Това потвърждение на РИОСВ е част от решението за ОВОС.

Както е посочено от вносителя на петицията, редица обжалвания са внесени срещу решения, издадени от компетентните органи по този проект. Според информацията, с която разполага Комисията, по-голямата част от обжалванията са били отхвърлени като неоснователни и/или съдилищата са потвърдили решенията на съответните компетентни органи. Като се има предвид, че все още има обжалвания, които са в процес на разглеждане, политиката на Комисията, която е подкрепяна и от Парламента, е да не се намесва в отделни случаи, докато националните процедури са висящи.

Петицията първоначално се отнасяше до друг проект, внесен пред РИОСВ – Стара Загора за ОВОС през февруари 2011 г., който впоследствие беше оттеглен от възложителя (община Ямбол). Проектът предвиждаше изграждането на областен център за управление на отпадъците за регион Ямбол, който да обслужва общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, но с по-голям обхват и капацитет (четири клетки за обезвреждане на неопасни отпадъци; инсталация за разделяне на отпадъците; инсталация за компостиране на екологични отпадъци; обект за временно съхранение на опасни битови отпадъци; инсталация за рециклиране и клетка за обезвреждане на строителни отпадъци). Тъй като проектът е бил подложен на ОВОС, е бил изготвен и одобрен доклад за ОВОС, по който са проведени обществени консултации. Проектът обаче е оттеглен в началото на 2012 г. от възложителя на проекта и процедурата за ОВОС е прекратена.

Като има предвид горното, Комисията отбелязва, че на този етап няма признаци, че съответните изисквания на достиженията на правото на ЕС са нарушени.

Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на проекта за управление на отпадъците в област Ямбол, по-специално през втората му фаза. Следва да се отбележи, че заявлението за издаване на разрешение за осъществяване на първата фаза на проекта е подадено преди датата на присъединяване на България към ЕС. Следователно Директивата за ОВОС не е била приложима за България в онзи момент и не може да бъде установено каквото и да било нарушение на правото на ЕС.

Ако това се окаже необходимо, службите на Комисията ще предприемат по-нататъшни действия, както е предвидено в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Накрая следва още веднъж да се отбележи, че Комисията не е компетентна нито да набелязва кои специфични места следва да се използват като депа, нито да оценява свързаните рискове. Тези дейности попадат в кръга на правомощията на националните органи.

5. Отговор на Комисията (REV ІІ), получен на 27 май 2014 г.

Проектът, за който се отнася петицията (Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол – Първа фаза), е бил подложен на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) през 2002 г. С окончателно решение на Върховния административен съд (№ 358¹ от 13 януари 2014 г.) е била потвърдена законността на процедурата по ОВОС. Решението на съда, на което се позовава вносителят на петицията (№ 13026² от 9 октомври 2013 г.), се отнася до съвсем друг въпрос – стратегическата екологична оценка за актуализацията на общинската програма за управление на отпадъците на Община Ямбол, 2008 – 2013 г. Това решение не се отнася до процедурата по ОВОС за проекта.

По отношение на валидността на решението за ОВОС, в Директива 2011/92/ЕС³ относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда не са предвидени разпоредби, с които да се изисква от държавите членки да определят срокове на валидност или крайна дата на ОВОС. Съгласно приложимото българско законодателство решението за ОВОС е все още валидно и този факт е бил потвърден от Върховния административен съд в горепосоченото му решение от януари 2014 г.

Що се отнася до заявлението, че докладът за ОВОС, изготвен през 2002 г., не е бил обект на допитване до обществеността, Комисията беше информирана, че това допитване е било направено, преди да бъде взето решението за ОВОС. В предвидените от закона срокове не са постъпили жалби от засегнати/заинтересовани страни срещу горепосоченото решение за ОВОС към момента на неговото издаване. Колкото до твърдението, че липсва оценка на кумулативното въздействие от проекта, в доклада за ОВОС от 2002 г. е бил проучен кумулативният ефект заедно с други проекти, включително така наречената нулева алтернатива (глава 6, Възможни алтернативи за изпълнение). В доклада са проучени и нивата на прах и шум, пречистването на отпадните води, както и съставът на отпадъците, които да бъдат депонирани в депото.

Освен това следва да се отбележи, че Комисията не е компетентна да набелязва кои специфични места следва да се използват като депа, нито да оценява свързаните рискове, които нямат отношение към нарушаване на Директивата относно депата за отпадъци. Тези дейности попадат в кръга на правомощията на националните органи.