{peti}Комисия по петиции



Дата14.01.2018
Размер210.75 Kb.
#46498










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


<Commission>{PETI}Комисия по петицииCommission>

{30/05/2016}30.5.2016

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ

относно посещението за установяване на факти в Дания на 20—21 юни 2013 г.

{PETI}Комисия по петиции

Членове на делегацията:

Ангелика Вертман (АЛДЕ, Австрия)

Петер Яр (ЕНП, Германия)

Карлос Итургайс Ангуло (ЕНП, Испания)



Цел


Целта на посещението беше изслушване на заинтересованите страни, включително вносители на петиции, както и на съответните датски административни, политически и полицейски органи, относно работата на датските органи по случаи, касаещи грижите за децата и тяхното благосъстояние, упражняването на родителски права и отвличането на деца в Дания, за които комисията по петиции е била информирана от страна на (бивши) партньори/съпрузи на датски граждани, които не са датски граждани1.
Посещението
Делегацията изразява дълбокото си съжаление, че министрите и началникът на полицията, които бяха поканени официално от председателя на комисията, не намериха време за среща с делегацията. Беше подчертано, че това е много необичайно. На всички други мисии до различни държави — членки на ЕС, делегациите на ЕП винаги са имали достъп до лица на най-високо (политическо) равнище.
Представителят на министерството на правосъдието се извини за отсъствието на своя министър. Датският парламентарен сезон беше в края си и програмата на министъра беше пълна.
Министерство на социалните въпроси и интеграцията
Високопоставен служител на министерството на социалните въпроси представи приложимото датско право. Беше подчертано, че решенията относно родителските права, правата за посещение и връщането на отвлечени деца се вземат във върховен интерес на съответното дете. Датският закон за родителската отговорност се основава на Конвенцията на ООН за правата на детето. Детето и неговото мнение следва да бъдат изслушани по всички случаи по този закон. Когато детето е много малко, това се прави с помощта на психолог.
Всички въпроси относно родителските права/правата за посещение, разводите и приноса на родителите се управляват от държавната администрация (Statsforvaltningen). В случаите, свързани с родителски права, държавната администрация полага всички усилия да гарантира, че родителите постигат съгласие по всички въпроси, касаещи детето. Държавната администрация посредничи между родителите и ако родителите не постигнат съгласие, например относно правата за посещение, държавната администрация взема (временно) решение. Решенията относно родителските права, взети от държавната администрация, трябва да бъдат потвърдени от съда. Съдебните решения могат да бъдат обжалвани пред по-висш съд.
Дания е страна по всички хагски и други конвенции относно отвличането на деца. Министерството е централният орган по Хагската конвенция. Случаите на международни отвличания в Дания се разглеждат възможно най-бързо. Върховният съд е този, който решава относно евентуалното връщане на децата.
Назначен е специален „съдия за контакт“, който да отговаря на въпроси относно тълкуването на конвенцията. Също така има „комисия за контакт“ във връзка с отвличанията на деца, в която са представени всички действащи страни (включително полицията и държавната администрация) по случаите на отвличания.
Не беше даден коментар от страна на датските органи по отправения към тях въпрос за причините да не се предприемат действия по два конкретни случая (австрийски и италиански). На въпроса дали датските органи са действали правилно в тези случаи беше отговорено, че решенията се вземат от съда в съответствие с датското право и международните конвенции.
Делегацията подчерта, че в двата случая датските съдилища вече са били установили местопребиваването на децата и следователно остава въпросът защо тези деца все още не са били върнати.
Според представителя в конвенцията се съдържат изключения относно връщанията. В случаи, когато за дадено връщане се счита, че е във вреда или че не е във върховен интерес на детето, съдията може да реши детето да не бъде върнато. Що се отнася до броя на връщанията по Хагската конвенция, Дания е в съответствие с други държави.
На въпроса дали датските органи признават съществуването на проблем с международните случаи, свързани с родителски права и отвличания на деца, беше даден отговор, че органите нямат впечатление да се отдава някакво значение на гражданството на родителите.
Когато в отговор бяха представени случаи, които изглежда, че са в противоречие с правилото за предимство на върховния интерес на детето (напр. американския случай, в който съдът изпраща детето да живее обратно при своя баща — предполагаем извършител на злоупотреби), беше посочено, че съгласно датското право в случай на насилие срещу детето, майката или дори бабата или дядото, органите следва да са много внимателни при разрешаване на какъвто и да било контакт със злоупотребяващ родител и още повече при даване на възможност за упражняване на родителски права. И все пак в такива случаи трябва да се вземат предвид много аспекти, както и различаващите се в голяма степен версии на родителите. Поддържането на контакт с родителя може да се предполага, че е във върховен интерес на детето, дори ако този родител евентуално е проявил насилие в други ситуации.
Що се отнася до равното третиране на родителите с датско гражданство и родителите, които не са датски граждани, беше признато, че това е сериозен проблем. Беше признато и че да си чужденец е трудно по отношение на езика, правната система и др. Въпреки това датските органи правят всичко възможно да посредничат между родителите и да постигнат споразумение във върховния интерес на детето. В случай че няма споразумение, решава съдът и няма причина да се счита, че датският съд дискриминира родителите чужденци.
В датското право формулировката „във върховен интерес на детето“ е описана като динамична оценка в зависимост от самото дете и обстоятелствата по случая. Няма списък с критерии. Датските органи и съдилища трябва да определят условията, при които едно дете е отраснало, с кого е отраснало, психологическите и здравните аспекти и др., като това означава, че решенията по случаите са конкретни и много специфични.
Представителите с удоволствие биха отговорили писмено на всички допълнителни въпроси. Делегацията предложи кръгла маса с участието на съответните лица и отправи искане към представителите да предадат предложението на министъра.
Министерство на правосъдието
Представителите на министерството на правосъдието обясниха, че Дания не участва в политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, считано от Договора от Лисабон. Дания не участва в регламентите и директивите относно полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на наказателното право, предложени в този Договор.
Дания участва във всички рамкови решения, взети преди Договора от Лисабон, дотолкова доколкото те не са заменени с инструменти на Договора от Лисабон. Всички те са транспонирани в датското право. Щом тези решения са междуправителствени и не са наднационални, Дания сътрудничи въз основа на „старите“ правни инструменти.
В случай че Дания реши да участва в част от законодателството по правосъдие и вътрешни работи съгласно Договора от Лисабон, то тя може да поиска паралелно споразумение, което трябва да бъде прието от Комисията и от другите държави членки. Дания участва в други международни споразумения като Хагската конвенция и конвенциите на Съвета на Европа.
По конкретните случаи, представени пред комисията по петиции относно деца от Италия, Австрия и Америка, делегацията изрази изненада си от решения на датските съдии, като не разбира защо в тези случаи децата все още не са върнати и/или са задължени да живеят с бащи, които са предполагаеми извършители на злоупотреби.
Министерството на правосъдието е разгледало единствено екстрадицията на датския баща по австрийския случай и е установило, че критериите за екстрадиция не са били изпълнени. Беше обяснено, че датското право относно екстрадицията се основава на Рамковото решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, което съдържа „положителен“ списък с критерии, които следва да водят до екстрадиция.
Рамковото решение обаче предоставя и възможността да бъде отказана екстрадиция (напр. на малолетни) и съдържа правило, което гласи, че в случай че престъплението, за което се иска екстрадиция, е частично извършено на територията на държавата, поискала екстрадиция, и когато отвличането не е наказуемо в тази държава, екстрадицията може да бъде отказана. Ако дадено лице има родителски права над дете, вземането на детето не се наказва като престъпление и датските органи могат да откажат екстрадиция.
Твърдението, че според датския съд бащата в австрийския случай не е имал родителски права и майката, която е разполагала с пълни родителски права, е имала пълното право да отведе детето със себе си в Австрия, не беше коментирано от представителя, тъй като това се счита за въпрос от компетенцията на министерството на социалните въпроси.
Отговорът на въпроса защо бащата (предполагаем извършител на отвличане) не е бил екстрадиран беше, че решението на министерството се основава на конкретно искане от страна на австрийските органи. Повече информация по това искане следва да се поиска от австрийските органи. Не бяха дадени други коментари.
Представителят потвърди, че се касае за криминален случай и че едно отвличане — дори когато няма съмнение относно правото на упражняване на родителски права — чрез използване на насилие би било престъпление и би дало основания за екстрадиция.
Делегацията поддържаше становището, че предоставеното със задна дата право на упражняване на родителски права е незаконно, както беше потвърдено от експерт по правата на човека, и че в нито един момент бащата не е имал правото да пътува до Австрия, да вземе детето и да нарушава правата както на майката, така и на детето.
Национална полиция на Дания
Беше представен документ на полицията от 2011 г., в който се посочва, че една майка е трябвало да бъде арестувана за избягване на родителска отговорност в Дания, задържана и изправена пред съдия в срок до 24 часа след арестуване съгласно параграф 215.
По друг случай, когато майка е била арестувана по параграф 497, по-късно освободена и веднага арестувана повторно (по параграф 215) по подозрение, че е възнамерявала да отвлече дете, не беше даден коментар.
На въпроса как полицията може да арестува лице без знанието на съдия, представителят посочи, че въз основа на гореспоменатия документ полицията може да арестува лице, което след това да бъде изправено пред съдия в рамките на 24 часа. Според информацията на делегацията въпросната майка се е срещнала със съдия повече от 48 часа след нейния арест. Нямаше коментар или обяснение.
На въпроса как датските органи гарантират, че родителят чужденец има същите права като родителя датчанин, предвид заплахата от арест по параграф 215, представителят посочи, че датските съдилища са много загрижени за спазването на международните конвенции за правата на човека, включително разпоредбите относно дискриминацията на основание на гражданство.
На въпроса как органите възприемат случаите в светлината на Хартата на основните права, беше обяснено, че Хартата трябва да се прилага и спазва, доколкото тези случаи попадат в обхвата на правото на ЕС.
На въпроса относно незаконните арести (в отсъствието на адвокат, без съдия в рамките на 24 часа и без знанието на съда) отговорът беше, че няма дискриминация на чужди граждани от страна на съдилищата или полицията и че същите правила се прилагат и спрямо датските граждани.
Делегацията изтъкна повторно, че за родител, който не е датски гражданин, е много проблемно да се върне в Дания, знаейки, че той или тя може да бъде арестуван(а) по всяко време по параграф 215 по настояване на родителя датчанин. С други думи, няма равнопоставеност за двете страни, а страната, която няма датско гражданство, не разполага със същите „оръжия“, за да отстоява своите права. Това в голяма степен подкопава доверието в правната система на Дания.
Беше дадено обяснение, че полицията не изслушва само едната страна и не извършва автоматично арест, когато е повикана за това. Първо провежда разследване и извършва арест само когато е налице ясно подозрение за евентуално отвличане. Арестите са по-скоро изключение, отколкото правило.
Делегацията посочи, че чужденците имат проблеми при получаването на обезщетение в Дания. Тя призова за повече внимание по този въпрос и настоятелно призова датските събеседници да предоставят на родителите, които не са датски граждани, повече и по-добра информация относно правното положение в Дания, така че и двете страни да са равнопоставени в случаите, свързани с упражняването на родителски права.
Беше обяснено, че датските органи имат задължение да информират както датската, така и чуждестранната общественост, и че това се спазва.
Представителите посочиха, че представените органи са склонни, в условия на поверителност, да предоставят писмено повече конкретна информация, ако такава бъде поискана.
Среща с вносителите на петиции (в тази част са отразени презентациите на присъстващите вносители на петиции)

На срещата присъстваха около 40 вносители на петиции. Срещата беше насрочена между 19 и 21 ч., но продължи до 23.30 ч.

Изложението, което следва, не разглежда всички случаи, които изслуша делегацията. По искане на няколко от участниците имена няма да се оповестяват.

Повечето от вносителите на петиции бяха жени, както граждани на Дания, така и граждани на други държави, макар мнозинството да бяха с датски произход (90 %). Почти всички случаи се отнасяха за майки, опитващи се да получат или да запазят родителски права върху детето/децата си и опитващи се да защитят детето/децата си от баща, който извършва злоупотреби.

Вносителите на петиции, които представиха по-подробно своите случаи, се оплакаха от държавната администрация и от датската полиция, които не помагат на майки (които не са граждани на Дания), опитващи се да защитят децата си от злоупотребяващ баща. В много случаи държавната администрация не е разследвала сигнали за злоупотребяващи бащи, а вместо това е настоявала бащата (датчанин) да има право на посещения.

Датският закон за родителската отговорност от една страна изисква детето да е защитено от вреди, а от друга страна прави контактите между детето и родителите задължителни. Често срещана жалба беше фактът, че държавната администрация е много стриктна при прилагането на закона по отношение на контактите, а в същото време остава глуха за сигнали и пренебрегва правото на детето да бъде защитено и правото на майката да го защити.

Една майка е била изпратена в затвора поради това, че е държала детето си далеч от неговия баща. Държавната администрация не обърнала внимание на нейните сигнали, че мъжът злоупотребява и е опасен, и настоявала майката да разреши контакти между бащата и детето. Единственият начин да защити детето си и да не бъде обвинена в нарушаване на закона (и да рискува да загуби родителските си права) е бил да предостави детето за приемна грижа. Случаят е разследван повторно, бащата е диагностициран като психопат и е обвинен в сексуална злоупотреба.

Служител на италианското посолство, говорейки от името на двама италиански бащи, отбеляза пасивното поведение на датските административни органи, липсата на разследване и несъответствията между съдебните решения в различните държави като цяло. На италианските бащи не е било позволено да видят децата си. Причината, посочена от властите, е „опасността от отвличане“. На служители на италианското посолство не е било позволено да се свържат с децата, за да докладват за тяхното благосъстояние.

Семеен адвокат обясни, че законът не закриля децата и първостепенното лице, полагащо грижи. Старият закон е бил по-добър, тъй като върховният интерес на детето се е изразявал в мир, стабилност (отсъствие на промени в обкръжението на детето), безопасност и контакт с другия родител. Историята на детето също е била вземана предвид. При стария закон използването на сила от страна на органите е било много рядко, тъй като това се счита за твърде болезнено за децата. Първостепенните лица, полагащи грижи, не са били затваряни или задължавани да плащат глоби.

При сегашния закон родителите имат право над детето, а първостепенното лице, полагащо грижи за детето, е длъжно да даде възможност за контакт и посещения. При оспорване на контакт или отказ на посещения родителят може да загуби родителските права. По този начин става почти невъзможно за първостепенното лице, полагащо грижи за детето, да го защити от другия родител. Стабилността е била определена като правото на родителите да поддържат контакт с детето. На децата вече не се вярва и историята на детето и други обстоятелства (други свидетелства) не се вземат под внимание.

В един от случаите майката и нейното дете се преместват извън Дания поради злоупотребяващ баща. При завръщането на детето в Дания то е взето принудително от съдия и предадено на баща си. Майката е била заплашена с глоба и затвор, ако не се съгласи на контакт на детето с неговия баща. Родителските права са дадени на бащата поради липса на адрес за посещение, а майката може да вижда детето си само 4 часа седмично.

Детето е било изслушано от експерти, но не са предприети действия по молбата на детето да не се връща при баща си. Аудио-визуалните материали с изслушването на детето, предназначени да бъдат използвани като доказателства в съда, са били унищожени.

В опит да защити децата си от бащата — предполагаем извършител на сексуални злоупотреби — една от майките бяга в Исландия. Децата са върнати в Дания от исландската полиция само за да бъдат предадени директно на баща им. Датският баща е оправдан от обвиненията в злоупотреба чрез психологична експертиза въз основа на 20-минутно посещение на психолог.

Друга майка съобщава за сексуална злоупотреба и насилие срещу сина си. Не са предприети действия. Въпреки че експертите са установили, че детето страда от посещенията при баща си, властите настояват посещенията да продължат. Бащата на момчето заплашва да убие майка му, ако то говори за злоупотребите. Момчето страда от силни пристъпи на тревога при мисълта, че се налага да се срещне с баща си. Независимо от това, държавната администрация твърди, че посещенията са „от полза“ за детето.

Една майка от Русия губи родителските права над детето си. Родителските права са дадени на бащата датчанин, предполагаем извършител на злоупотреби. Според датските експерти детето (кърмаче на 2-годишна възраст по онова време) „е по-привързано към бащата“. Споразумението се изготвено така, че детето да стои девет дни при бащата и четири дни при майката. На майката е заявено, че режим „седем на седем“ би могъл да създаде проблеми за детето в бъдеще“. Майката не трябвало да говори на руски с детето си, а на датски. Майката е убедена, че истинската причина да я лишат от упражняването на родителски права е фактът, че тя е чужденка.

Датският съпруг на друга майка чужденка взема нейния паспорт и паспорта на нейната дъщеря. Съпругът заминава за Китай, оставяйки жена си и дъщеря си без паспорти. Полицията заявява, че без доказателства не може да направи нищо. В крайна сметка е издаден нов паспорт, така че майката успява да поднови визата си и да остане в Дания. Датският съпруг, който е в процес на психологично лечение, държи в дома си пистолет. В съда дъщерята заявява, че се страхува от баща си. Не ѝ е било позволено да живее с майка си.

Полицията се присмива на една майка американка, която съобщава за сексуална злоупотреба и насилие. Психолог, назначен от съда, посещава майката и децата и иска от майката да пее датски детски песнички с двете си момичета. Тя очевидно не успява да го направи. Заключението в доклада на психолога е, че майката има „проблеми с общуването“. Въз основа на доклада съдията ѝ отнема упражняването на основните родителски права и го дава на бащата. Разпоредено е децата да бъдат 4 дни при майката и 9 дни с бащата.

Злоупотребите продължават. Момичетата поотделно са заявили, че се страхуват от баща си и не искат да останат с него. Социалните служители казват на майката, че ако тя не сътрудничи на бащата, ще предадат децата за приемна грижа. Към момента бащата е подал молба за пълни родителски права. Съгласно датското право децата под 10-годишна възраст имат право да кажат с кой родител искат да живеят. Пълните родителски права биха попречили на децата да живеят с майка си.

Имаше няколко жалби за липсата на действия от страна на органите и на датската полиция в случаи на преследване. Много жени свидетелстват за това, че са били подложени на тормоз и заплахи от своите бивши партньори. При съобщаване в полицията, общинските органи и/или държавната администрация не са били предприети никакви действия. Почти неизменно датските органи вземат страната на датския баща. В Дания няма действащо законодателството относно преследването. Майка свидетелства, че по думите на полицай нейният бивш съпруг „ще трябва да те убие, за да можем да направим нещо“.

Според проучване, проведено от датски университет, 79 % от 200 интервюирани майки със злоупотребяващи партньори страдат от посттравматичен стрес, всички деца са претърпели психически тормоз, а с 10 % от децата е имало сексуална злоупотреба по времето, през което са били с бащите си.

Около половината от присъстващите заявиха, че техните бивши партньори са били членове на организация на бащите. Тази организация помага на бащите и им дава указания как „по най-добрия начин“ да се подготвят за съдебните дела и да се справят с органите. Беше посочено, че някои майки не са посмели да дойдат на срещата, тъй като се боят от организацията на бащите.

Среща с датския омбудсман

На срещата с представители на датския омбудсман беше обяснено, че омбудсманът е компетентен да разследва административни процедури. Въпреки това той може да разследва едва след като е приключил последният етап от процедурата и всички административни процедури за обжалване са изчерпани.

Омбудсманът не може да разглежда жалби срещу полицията. Той може да извършва проверки по жалби срещу държавната администрация, но само на административно ниво, т.е. дали правилата са били спазени. Службата на омбудсмана по въпросите на децата може да проверява институции и приемни семейства. Случаите се разглеждат само в писмена форма и омбудсманът не може да изслушва свидетели.

Представителите не са били в състояние да предоставят броя на жалбите, свързани с международните случаи за упражняване на родителски права/отвличания, подадени срещу държавната администрация. Не бяха представени цифри и за случаите на дискриминация спрямо чужденци, тъй като случаите не са регистрирани по същество, а по орган, срещу който е внесена жалба.



Заключения

Макар и официално поканени от председателя на комисията по петиции, министърът на социалните въпроси и интеграцията, министърът на правосъдието и началникът на датската полиция не намериха време за среща с делегацията. Това беше много неприятно и в силен контраст с опита и обичайното протичане на други посещения за установяване на факти на комисията по петиции.

Посещението за установяване на факти беше първото без членове ex-officio от посетената държава.

По време на своите срещи с официалните представители на министерствата и полицията делегацията срещна нежелание у част от датските събеседници да обсъждат случаите, докладвани на комисията, както и отбранителен, формален и буквоядски подход, когато им бъдат задавани конкретни въпроси. Членовете на делегацията имаха впечатлението, че датските органи отричат наличието на проблем по случаите на трансгранично упражняване на родителски права, както и по случаите на отвличане и насилие.

Делегацията имаше усещането, че при евентуално участие на министрите и на началникът на полицията би била възможна по-подробна дискусия относно закона за родителската отговорност. За съжаление към настоящия момент делегацията не е получила каквито и да било отговори на въпросите, повдигнати по време на срещата.

Последиците от датския закон за упражняване на родителски права изглеждат непропорционално тежки за майките. На практика датските граждани (по-специално бащите) имат сериозно предимство в конфликтите, свързани с упражняването на родителските права, а майките, били те датски граждани, граждани на други държави от ЕС или граждани на трети държави, чувстват, че са дискриминирани от страна на датските органи. По-конкретно това води до незачитане на правата на децата.

Датските органи сякаш са съсредоточени повече върху зачитането на правилата и на датските „въпроси“, отколкото върху върховния интерес на децата. Често срещана беше жалбата, че органите не обръщат внимание и не предприемат действия по съобщения за насилие и злоупотреба. Въпреки съобщенията и сигналите от майки, роднини, възпитатели и лекари органите и полицията не се намесват да защитят върховния интерес на децата и да ги предпазят от насилие. В някои случаи това засяга и майката, която очаква защита от насилие и злоупотреба, а се оказва оставена без съответната подкрепа и закрила.

От една страна, датският закон за родителската отговорност изисква децата да са защитени от вреди, а от друга страна, по закон контактите на децата с двамата им родители са задължителни. Често срещана жалба от вносителите на петиции беше, че държавната администрация е много стриктна при прилагането на закона, що се отнася до контактите, и същевременно остава глуха за сигнали и пренебрегва правото на децата да бъдат защитавани и на правото на майката да ги защитава.

Майките считат, че настоящият датски закон не им предлага възможности за защитят децата си от тормоз от страна на бащите. Те подлагат на съмнение и професионалната квалификация на служителите на държавната администрация и посочват съществуването на големи различия в третирането на случаите в зависимост от това кой работи по случая, както и на сериозен проблем, що се отнася до времето за работа по случаите.

По настоящия закон за родителската отговорност единият родител (майката) рискува да загуби родителските права над детето/децата си само защото ще се премести да живее на друго място, тъй като в този случай другият родител най-вероятно ще получи родителски права и обичайно местопребиваване на децата.

Делегацията остана с впечатлението, че датският родител, на когото са дадени родителските права от съответния датски съд — дори и със задна дата — може да отвлече детето, да го „доведе“ в Дания и да остане безнаказан, макар и обичайното местопребиваване на детето да е в друга държава.

Делегацията не разбра защо изглежда сякаш датските органи защитават датския баща, който е бил осъден в друга държава от ЕС, и дори е признал, че е отвлякъл детето си в Дания.

От известните на делегацията случаи изглежда, че само майките (независимо дали са граждани на Дания или не) са били заплашени или осъдени на основание на параграф 215.

В тези случаи майките считат, че не са зачетени няколко техни права и права на техните деца, като правата на човека и правата им съгласно Хартата на основните права. На делегацията не е известен случай на датски баща, третиран по този начин. Трябва също така да се посочи, че няколко от присъстващите вносители на петиции вече са били арестувани.

Делегацията беше осведомена и за обстоятелствата, че датски адвокати често информират за това, което се случва „на практика“ (обичайно право).

Делегацията беше осведомена и за случаи, свързани с престъпления, и членовете на делегацията решиха да предадат тези случаи на датската прокуратура.

Датският омбудсман зае доста формална позиция и сякаш не беше осведомен за броя на международните случаи, свързани с упражняване на родителски права/отвличания в Дания. От неговата служба заявиха, че няма дискриминация, тъй като „такава не е била регистрирана“.

Препоръки

Петициите, получени от комисията по петиции относно закона за родителските права, ще бъдат препратени на датските органи за становище.

Дания се призовава настоятелно да преразгледа незабавно своите вече издадени решения и потвърждения и по този начин изцяло да приложи и приведе в действие Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Дания се призовава настоятелно осигури пълно и незабавно спазване от всички правителствени служби на Конвенцията за закрила на децата (подписана от Дания на 1 октомври 2011 г.). Спазването на тази конвенция е от жизненоважно значение за всички засегнати деца.

Службата на датския омбудсман по въпросите на децата следва да гарантира, че Конвенцията за закрила на децата се прилага в датското право и администрация. Службата на датския омбудсман следва също така да гарантира, че всички случаи на дискриминация се регистрират, и по-специално случаите, включващи чужденци.

Датският омбудсман следва да бъде задължен да работи по-ефикасно по такива случаи, като обръща особено внимание на случаите на потенциална дискриминация на основание националност или пол, и следва да получи от датската държава необходимите средства, за да действа.

В социалните служби следва да се създаде комисия от три независими лица с цел да се предоставя помощ и подкрепа при съобщаване на случаи на злоупотреба/насилие и дискриминация спрямо майки с датско или друго гражданство, както и срещу бащи без датско гражданство, и техните деца.

След като една майка бъде изпратена заедно с децата си в защитено убежище, горепосочената комисия трябва да носи отговорност за тяхната безопасност и здраве и да гарантира пълното спазване на действащите закони на ЕС и на правата на човека, както и на международните конвенции.

Датският парламент, както и началникът на полицията, върховният съд, началникът на държавната администрация и министрите на социалните въпроси и на правосъдието следва да проучат случаите, предоставени на вниманието на комисията по петиции, с цел да гарантират, че законът за родителската отговорност се прилага и разглежда при равнопоставеност на чуждестранните и датските граждани, особено що се отнася до правото и законодателството на ЕС.

Към Дания се отправя настоятелен призив да преразгледа тези родителски права и права на посещения, както и случаите на международни отвличания на деца, така че да осигури пълно спазване на международните норми за правата на човека и правото и законодателството на ЕС, и това да бъде извършено във възможно най-кратки срокове, тъй като от това зависи благосъстоянието и безопасността на децата. На майките и бащите чужденци (както граждани на ЕС, така и граждани на държави извън ЕС) трябва да се гарантират равни права при упражняването на родителски права).

Към съответните министерства (на правосъдието и на социалните въпроси) и съдилищата се отправя настоятелен призив да запазват за заинтересованите лица възможността за достъп до преписките по случаите, свързани с родителски права, посещения, отвличания и дискриминация; подобни преписки не следва да се унищожават след четири седмици.

Датското неучастие в някои разпоредби на Договора в никакъв случай не освобождава Дания от ангажимента изцяло да спазва политическите си задължения по Хартата на основните права, Европейската конвенция по правата на човека и Хагската конвенция. Настоятелно се призовава Дания най-накрая да приложи Регламент „Брюксел IIа“. Не може да бъде приемливо това, че като пряк резултат от неучастието в някои разпоредби на Договора се стига до правна несигурност, която има силно въздействие върху дела за упражняване на родителски права в международен план, което на свой ред може сериозно да застраши основните права на детето, като причини ненужни допълнителни травми и страдание за всички засегнати, и особено за детето.

Към Европейската комисия се отправя настоятелен призив да разглежда редовно тези случаи, за да гарантира, че се прилагат изцяло Хартата за основните права и Договорът за ЕС.

Нужно е повече сътрудничество и обмен на информация между Европейската комисия и държавите членки, по-конкретно по въпроси, засягащи правата на човека, особено в случая на въпросите, доведени до вниманието на комисията по петиции.



ПРИЛОЖЕНИЕ 1 - ОСНОВНИ ПЕТИЦИИ

Петиция 0954/2012, внесена от Винченцо Антонучо, с италианско гражданство, относно предполагаемо третиране в нарушение на правата на човека от страна на датските органи


Петиция 0963/2012, внесена от Mари Kaтлийн Дениз Aрс-Aспелин, с филипинско гражданство, относно нейното неустойчиво положение в Дания
Петиция 0964/2012, внесена от Фабрицио Инфанте, с италианско гражданство, относно липса на контакт с дъщеря му, която живее в Дания
Петиция 0965/2011, внесена от Тами Норгор, с американско гражданство, относно твърдение за нарушение на правата на човека от страна на датските органи
Петиция 0966/2012, внесена от Кент Купър, с американско гражданство, относно предполагаема дискриминация от страна на датските органи
Петиция 1078/2012, внесена от Марион Вайлхартер, с австрийско гражданство, относно спор за отвличане на детето ѝ и относно прилагането на Хагското споразумение от Дания
Петиция 1314/2012, внесена от Ирина Владимировна Зиборева, с руско гражданство, относно дискриминация въз основа на националната принадлежност в спор за родителски права
Петиция 1420/2012, внесена от г-жа Ян Мария Ли, с хонгконгско гражданство, относно достъпа до правосъдие и борбата за правата на човека в Дания
Петиция 1891/2012, внесена от X, с руско гражданство, относно нарушение на нейните човешки права и на тези на дъщеря ѝ
Петиция 1945/2012, внесена от Ани Нилсен, с датско гражданство, относно нарушение на нейните човешки права и на тези на децата ѝ

1 Виж приложение 1 със списък на основните петиции.


DT\1096361BG.doc
PE514.768v04-00

BG Единство в многообразието BG



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница