Петко Рачов Славейков Орел, рак и щука
Изтегляне 22.56 Kb.
|
| Басни
Петко Рачов Славейков Орел, рак и щука Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят наедно кола. И ето те са впрягат, напъват са, напрягат, ей тъй, че ще са пукнат чак, а пустите кола не мръдват пак. Те можаха покара най-лесничко товара, но на, орелът кат крилат все теглял нависоко, кир Рачо — теглял наназад, а щуката — в дълбоко. Кой крив, кой прав — не знам, Товарът и до нине там. Несговорна дружина — не могат си почина. Вълк и магаре Вълкът извадил гвоздей от крака на едно магаре, что го водел, и за това поискал заплата, а то го сритало. „Това ми ся и стои — рекъл вълкът, — щото не правя каквото аз си знам, но отидох да правя добро.“ Винаги и всякому не изнася добро. Петли 
Диво магаре Дивото магаре видяло едно питомно магаре на припек, дошло при него и наченало да го облажава за нарасванието на тялото му и за придобиванието на храната. Насетне, като го видяло натоварено и магарищарят да върви след него и да го налага с тоягата, рекло: „Е, приятелю, туку не ща те облажава веке, щото гледам, доброчестието ти не е за добро.” Добив с мъки и тегла не е за завиждание. Крадци Крадци влезли за обир в една къща, гдето не намерили нищо освен един петел, когото уловили и като щели да го заколят, той им ся молил и думал да не го затриват, щото е потребен на человеците да ги буди нощя за работата им. А те отговорили:”Че ми затова щем те заколим, щото като разбудиш тях, не оставяш нас да крадем.” Което е полезно за добрите, то е вредително за злосторците. Елен и лоза
Една сърна бягала от ловците и ся скрила в едно лозие. И за малко време, като си заминали те, она сякала, че я не пригледали, и наченала да пасе на лозата листовете. И тъй като ги разклатила, ловците ся завърнали, видяли листовете размърдани, догаднали, че тамо ще има някое животно да ся крие, померили със стрелите и ударили сърната, която на смъртний час думала: „По правда пострадах, щото не трябваше да повреждам того, който мя избави.” Които правят зло на благодетелите си, от бога ся наказват.
Един гламав селенин лежал под един дъб край пътят до една градина и като гледал, от една страна, желъдите по дъбът, а, от друга, голяма една тиква на градината на плета: „Ето, рекъл, една неприлична и безумна работа. Едно таквоз голямо и дебело дърво да ражда такъв дребен плод, а пък една такваз тънка милина да върже такъв плод като тази тиква. Ако да бях аз да направя света, щях да наредя този дъб да ражда желъди като тикви голями, а пък тази милина да върже тикви като желъди дребни и тогаз щеше да е прилично.” Но щом издумал това, ето че подухва ветрец и един желъд пада, та го хлопва по носа и го разкървавява. „Тежко на ума ми - извикал тогаз нашият философ. - Хубава награда за голямата ми мъдрост! Ако тоз желъд, дето мя удари, беше тиква, какво щеше да стане горкият ми нос?...” Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 22.56 Kb. Сподели с приятели:
|