Религиозни и духовни хора

"Добрата молитва"

"91 псалом"

"Молитва на Царството"

"Мога да кажа"

Ще прочета четвъртата глава от Откровението.

"Духът Божи"

Размишление.

"Бог е Любов"

Има три неща, които са необходими на човека. То е, за които разбират, за духовните хора. Духовните и религиозните хора се различават. Религиозният човек иска много. Той с 1000 лева не се задоволява, със 100 000 лева, с един милион, с два милиона не се задоволява. Иска много. Що е религиозният човек? Алчен човек, който не се насища никога. Религия значи свързване. Той е вързан и когото върже, и него не пуща. Казва: "Мене не пущат, и аз не пущам." Духовният човек е подвижен, той се движи, на едно място не седи. Отгдето мине, всичко раздвижва, разлюлява дърветата и всичко. Понякога духовните хора мязат на тих ветрец. Някои мязат на буря, хала. Дето минат, повличат всичко. Ще кажете, всяко нещо на мястото да е. Бурята за малко да е, да мине - на някое място за половин час, за един час, най-много за десет часа. Но с месеци тази буря да държиш, тя ще обрули всичко.

Най-първо, вие всички имате една ясна представа за Бога. За Бога говорите, но Господа Го мислите като вас човек. Една мравя, когато разсъждава за човека, мисли, че човек е една голяма мравя. "Какво нещо е човекът? - пита мравята. - Мравя като нас, но много по-голяма." Каквито са разбиранията на мравята за човека, такива са понятията за Бога на човека. Запример някой казва: "Да ида при Господа, да Му се оплача." Какво ще се оплакваш на Господа? Ако изхождаме от гледището на Писанието, което казва, че някога, ако земята застане пред лицето на Господа, тя ще се стопи, ако цялата земя би се стопила пред Господа, и ти ще се стопиш. Какво ще идеш да се оплакваш при Господа, то е безпредметно. Ти за Бога имаш човешко понятие. Искаш да се оплакваш на Господа. Защо не идеш да се оплачеш на баща си, на майка си, но ще идеш да се оплакваш на Господа? Понеже Господ е толкова надалече, то е същата идея, ако аз ида да се оплача на слънцето. Как ще идеш да се оплачеш на слънцето? То е 150 милиона километра далече. Ти на светлината можеш да се оплачеш, но не на слънцето. Невъзможно е ти да идеш на слънцето. Казваш: "Аз искам да ида." Как ще идеш, с какво превозно средство?

Ти искаш да идеш при Господа, но Той е заобиколен, около Него има девет чина ангели. С девет сфери ангели е заобиколен, как ще минеш през тях до Господа? Още като идеш при първите, ще те спрат. Казваш: "Не може, аз искам." Може да искаш, колкото щеш. Туй показва голямото тщеславие и амбиции на човека. Човек е малко, но много горделиво същество. Мисли, че много знае. Той казва: "Абсолютно." Че какво е абсолютно? Грандиозно. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: "Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?" Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни.

Имаме понятия за светлина и тъмнина. По същество не разбираме какво нещо е светлината и тъмнината. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане. Като ходим в света, не се препъваме. А като ходим в тъмнината, се спъваме. Когато човек възприема правилно светлината, не боледува, но когато не я възприемат правилно, боледуват. Възприемате светлината, но започват да ви смъдят очите. Това показва, че очите не са приспособени да приемат светлината. Храниш се и щом се нахраниш, заболи те стомахът. Естествено не приемаш храната както трябва. Казваш: "Сладко ядох, но заболя ме коремът или стомахът." Защо те заболя? Не си ял добре, бързаш за десет минути да свършиш тази работа. Защо бързаш? "Работа имам." Като бързаш, какво ще свършиш? Бързината се определя от възможността, която е в човека, турена в него. Колко може да бърза един охлюв? Като кон може ли да бърза? Ще тръгне охлювът, но какво ще искаш от един охлюв, който се движи, или какво ще искаш от една малка буболечица? Тя и да бърза, крачката є са много малки. Тя не мяза на един кон, не мяза на един автомобил, нито на един аероплан.

Често съм слушал някой да казва: "Широки идеи имам." Какви са широките идеи? Братство, равенство в света. Какво е братство и какво е равенство в света? Физически две тела са равни, еднакво тежки. Туряме едното тяло на везните, тежи 45 килограма, туряме и другото, и то тежи 45 кила, уравновесяват се. Това е равенство. Питам, ако турим едно такова равенство, какво движение ще имаме? Когато водата се изравни навсякъде, няма никакво движение. За движението трябва да се роди едно неравенство. Неравенството дава подтик в живота. Ако туриш равновесието като вода, ще замръзнеш. Но ако всичките искат да бъдат равни, да имат всичките блага, нищо няма да постигнат в света. Бог нямаше желание да създаде света. Той всичко имаше, защо трябва да създаде хората? Да си има главоболие, да Го безпокоят.

Казват, Господ е създал света и ти не можеш да бъдеш равен на Него. Частта не може да бъде равна на цялото никога. Частта има една възможност да бъде като цялото, но цялото ще бъде всякога по-голямо от частта. Някои хора са проницателни, ясновидци. Що е ясновидство? Вижда по-далече, да кажем, на сто километра, на хиляда километра, но вижда външната страна, вижда червено шише, но какво има в шишето, не знае. Казва: червено е шишето. Но какво има, не знае. Има друг, който знае съдържанието, но туй шише какво има, не го знае. Казва: "Шишето е червено, вътре има сладък сок, ако не вярвате, опитайте."

Вземете запример любовта. Вашите понятия какви са за любовта? Философите нямат понятие за любовта. Много е писано и в старите, и в новите времена, и единственото конкретно понятие за любовта, то е, че тя е една енергия, която постоянно изтича и в нея няма обратно движение. Тече и не можеш с нищо да я мериш, никаква мярка не приема, с никаква оканица не можеш да я мериш. И оканица да имаш, тече, и без оканица, пак тече. И малко като вземеш, и много като вземеш, все си тече. Може да кажеш коя любов е твоя. Ти се заблуждаваш в любовта. Тази вода не е твоя, тя, като влезе в тебе, няма да седи дълго време, ще ти помогне, и после водата ще излезе навън.

Та казвам, любовта е туй, с което Бог се проявява в света. Създал е целия свят. Светлината е едно проявление на Бога, въздухът е едно проявление на Бога, растенията са едно проявление на Бога, временно проявление. Хиляди години растенията са се проявявали, и ние считаме тия растения по-невежи от нас. Чудно е, че тия растения, които са по-невежи от нас, създадоха най-хубавите сладки плодове, които ни хранят и благодарение на тях ние живеем. Ако те престанат да дават плодовете си, и човешкият живот ще се съкрати. През тях като минава, животът се облагородява, за да може хората да го възприемат.

Сега още земния живот не са разбрали какъв е, и искаме да видим какъв е небесният живот. Ти земния не знаеш, и казваш: "Искам да ида на слънцето." Всичката енергия излиза от слънцето, но човекът още не е човек на слънцето. Условията на слънцето са съвсем други. Как ще идеш на слънцето? Съвременните учени хора казват, че външната топлина на слънцето е 6000 градуса и вътрешната топлина някои я изчисляват на 40-50 милиона градуса, как ще издържиш тази топлина? 6000 градуса или 40-50 милиона градуса, как ще издържиш? 6000 градуса, то е подвижна енергия. Топлината аз схващам като енергия, която се движи, трептения има. Светлината има още по-голям брой трептения.

Та казвам, когато ние не можем да схванем известен брой трептения на известна реалност, при която се приближава, в нас се заражда едно болезнено състояние. Запример приближава се при тебе една мечка, на която трептенията са силни, внушава ти страх, ти не можеш да издържиш енергията є. Уплашиш се и бягаш. Значи тази енергия е по-слаба. Приближиш се при огъня, започва да ти пари. Туй показва, че организмът не е в състояние да издържи. Ако може да издържи тази топлина, ще ти бъде приятно. Дотогава, докато топлината ти е приятна, ти възприемаш правилно трептенията на топлината. Щом започне да те пари, трептенията са по-силни, отколкото твоят организъм може да издържи.

Сега друга идея. Вие казвате: "Ти вярваш ли в Исуса Христа?" Вярвам толкоз, колкото ти вярваш. "Ти вярваш ли в Бога?" Вярвам толкоз, колкото ти вярваш. Всичките хора имат една и съща вяра в Бога. Казват: "Ти вярваш ли в хляба?" Вярвам. Аз определям четири реалности, които са достъпни и отгдето трябва да започне зданието. Вярвам в светлината, вярвам във въздуха, вярвам във водата, вярвам в хляба. Туй е на земята. И други реалности има. Но ако ти не можеш да възприемеш правилно светлината, ако ти не можеш да възприемеш въздуха и да си служиш с него, ако ти не можеш да възприемеш правилно водата, не тъй, както си миете краката, но да разбираш свойствата на водата - във водата се крие известна динамичност...

Аз да ви приведа един малък пример. Имаме един брат, беше се простудил и му казвам: "Пий топла вода, ще ти мине." Казва: "Пих топла вода, не минава простудата." "Кажи ми как си пил водата." Взел една чаша топла вода, за половин час я изпил. Така не се пие топла вода. Аз ще ти кажа как. Сядам при него и за половин час да изпие шест чаши топла вода. Като изпи шест чаши гореща вода, веднага дойде реакцията, изпоти се и мина простудата. Не една чаша да изпиеш за половин час, а шест чаши за половин час. Тази топлина от водата трябва да мине в твоя организъм. Ти си изгубил топлината, а топлината е добър проводник.

Някои ги е страх от много любов. Някои приемат повече любов. Като приемеш повече любов, ще пощурееш. Виж младите, като дойдат в любовта, пощуряват, вкъщи не се завъртат, няма ги вкъщи. И момъкът, и момата, и старите, като дойде любовта, шашави стават. Много хора има, от любов подлудяват. Мръдне му умът, че жена му не го обича или неговият приятел не го обича. Оставете се от тия заблуждения. Като усети, че го обича, радва се тогава.

Какво нещо е любовта, не може да се обясни, но какво нещо е светлината, може да разберем. Когато светлината ме обича повече, пътят ми е по-светъл. Когато ме обича по-малко светлината, пътят ми е по-тъмен. Следователно щом се увеличава светлината, и любовта се увеличава. Щом се намалява светлината, и любовта се намалява. После нашите понятия за светлината какви са? Сутрин светлината, когато иде, каква е? Тази сутрин изгревът не беше така хубав. Облаците дойдоха и понеже се влюбили в светлината, взеха ни любовта на светлината, че не остана заради нас, погълнаха я. Казват: "Вие отдолу ще чакате, ние ще се порадваме на слънцето. И вие малко ще пожертвате." Ние роптаем, че има облаци.

Какви са нашите отношения към Бога? Някой път имаме голямо мнение за себе си и някой казва: "Аз ще се помоля на Бога." И мисли: за каквото се помоли, ще стане. Някой път е валяло дъжд, казват ми: "Аз се помолих, и заваля дъждът." Срещам друг, и той казва: "Аз се помолих и заваля дъжд." Трети ми казва същото. Десет души ми казват същото. Всички се молили и всеки мисли, че той като се помолил, дошъл дъждът. Този дъжд щеше да дойде и без тяхната молитва, защото растенията, и те се молят. Те имат много по-голяма нужда, отколкото ние. Те се радват, понеже, като са се молили, дошъл дъждът. Те са милиарди същества и като са се молили, дошъл дъждът, радват се. Ако е само тъй да се молиш, то е нещастие в света. Молят се хиляди. Не се радвай, когато само ти работиш, но когато милиарди същества работят заедно, тогава се радвай, понеже всичките вземат участие и помагат на твоята работа.

Вие, като четете четвъртата глава от Откровението, и няколко пъти да четете, тя ще бъде неразбрана глава. Казва, че видял престол, на който седял Бог, описва какви били животните, после имало двайсет и четири престола, двайсет и четири старци с венци - паднали и с венците хвалили Бога. По човешки, ако разбираш, че хвърлили венците, хвалили Бога, как ще го разбираш? После имало четири животни: едното било подобно на лъв, другото било подобно на телец, третото имало човешки образ, а четвъртото приличало на орел. То е едно състояние. Човек е силен като лъв, търпелив като телец, разумен като човек, пък и фантазьор като птица. Четири състояния. Той като птицата да хвърка. Значи твоят ум трябва да има качествата на птицата, да хвърка нашироко. Умът ти трябва да има качеството на един телец, да издържа вътрешно мъчнотиите. В известни времена трябва да бъде тъй смел като лъва, да не се страхува, да не се плаши. И най-после трябва да бъдеш като човека, който се спира да мисли.

Сега може да четете няколко тълкуватели как ги дават, коментарии има - може да четете. Има един закон: щом помисля и мисълта ми щом е права, всякога човек има едно радостно състояние. Щом мисълта става неестествена, и чувствата стават неестествени, винаги човек го напада една тъга. Тогава той не мисли правилно.

Какви трябва да бъдат отношенията на един син към баща му? Ако в един син се зароди желание да стане голям като баща си, да бъде независим като баща си, правилно ли е неговото отношение? Баща му, който му дал всичките възможности, отделил половината от своята енергия, да го създаде, да му даде условията да живее, а той иска да стане независим като баща си. Някой път искаме да бъдем независими, да нямаме нужда от Господа, да станем като божества. Възможно ли е това? Колкото капката може да живее самостоятелно от океана, толкоз и човек може да бъде самостоятелен вън от Бога. Това е една погрешна идея. Ако ние в Бога се усещаме притеснени, извън Него ще се удесетори, ще бъде още по-голямо. Онова, което тегне в света, е, че ние имаме много божества.

Историята показва, че индусите имат 35 милиона божества. И тогава индусите са 350 милиона, като ги разделите, по колко души се пада да служат на всяко божество, по колко индуси ще има всяко общество?

Когато отиде Мойсей при фараона, той му казва: "Ще отида в името на Бога на Авраама, на Якова и Исаака." Чу фараонът, и той си каза, че той знае един Бог с много по-голямо общество и казва, че не пуща израилския народ. Мойсей започна със слабата страна. Представи величието на Бога в слаба форма, представи Го Бога с трима души. Започнаха тогава чудесата. "Вие вярвате в един Господ, казва фараонът, но аз не се заблуждавам." И започнаха чудесата. Най-после Мойсей застави фараона да пусне евреите. Тук идеята е представена, че на трима души беше Бог. Но Той е Бог на всичките хора, които добре мислят навсякъде във вселената, на всички хора, които добре чувстват, и на всички хора Той е Бог, които са силни, че вършат волята Му. Трите е символ, първият е Авраам - на мисълта, на светлината. Значи, ако в твоята душа ти нямаш светлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш топлина, ти си далеч от Бога; ако нямаш сила в дадения случай, ти си далеч от Бога.

Казват, че Бог е Бог на слабите, не на силните. При Господа като идеш, няма да се оплакваш от силните хора. Според мене всеки един човек, който не може да ти услужи в дадения случай, той е слаб човек. Всички ние отиваме и се оплакваме все от слабите хора, и затова се наказваме. Ако идеш при Бога и се оплакваш от въшките, ще бъдеш наказан. Вземи гребен, изхвърли всичките, накажи ги. Ти си господар. Няма какво да се оплакваш от силните.

Само един силен има, Той е Господ. Пак ще те накажат, защо ще се оплакваш? В света няма много силни хора, само Господ е силен и на Него нямаме право да се оплакваме от всичките други силни хора. То е заблуждение. Всеки човек, който не може да прави добро, е слаб човек. Човек, който прави добро, е здрав човек, не е силен човек още. За да бъде здрав, трябва да прави добро. Ако възприемеш светлината, ще бъдеш радостен. Няма да бъдеш силен човек, но като възприемеш светлината, ще бъдеш радостен. Ако възприемеш добре любовта, ще имаш мир в душата си и ще се разбираш с всичките хора по лицето на земята, защото недоволството е голяма сиромашия.

Дойде някой при мен и се оплаква, че е сиромах човек. Дошъл при мене и търси да го обичат хората. Но за да те обичат хората, трябва да имаш нещо. Учителя го обичат заради знанието. Банкера го обичат за парите му. Готвача го обичат за хубавото му готвене. Момата я обичат заради красотата є. Здравия човек го обичат за здравето. Всеки трябва да носи някаква добродетел в себе си в света. Сегашните хора трябва да повярват в едно: че всички ние можем да бъдем здрави. Вие искате целият свят да бъде здрав. Мислите ли, че Онзи, Който е създал света, не е мислил за това. Вие тогава нямате ясна представа за Бога. Ти, човекът, ще искаш твоите отношения към всичките хора да бъдат нормални, така както Господ изисква. Няма да съдиш никого, понеже ти ще изучаваш законите. Погрешката на всинца ви е, че всички сте станали съдии. Кой как дойде, започне да тълкува Писанието: нито което е писано, нито което е неписано, е право. Казва как трябва да се напише. Често казвате: "Любов няма между нас." Каква трябва да бъде любовта? Права мисъл няма. Каква трябва да бъде правата мисъл? Правата мисъл е: когато някой човек ни притеснява, трябва да бъде на десет, двайсет, сто километра. Законът е, че когато обичам някого, се приближавам. Ако обичам обикновено, ще бъда най- малко десет километра от него далече. Ако го мразя, ще бъда на петстотин километра. Ако много го обичам, ще бъда на един километър. Ти ако дойдеш един километър по-близо, или ти ще се стопиш, или той ще се стопи. Трептенията на хората, които се обичат, като се срещнат, те си влияят. Любещите хора са много взискателни. Вие мислите, като идете при един човек, който ви обича, той е крайно взискателен. Ако ти го обичаш, ти ставаш крайно взискателен. Сега мислите, че любовта е тиха вода. Не е тиха вода любовта. Тя е най-мощното в света. Ти трябва да имаш отношение. В любовта, ако носиш мисли и чувства, които противодействат, ти ще създадеш своето нещастие в себе си.

Често вие страдате и казвате: "Моля се на Бога, и пак страдам." Православните хора казват: "Господи помилуй. Господи помилуй" - по десет, четирийсет, сто пъти. Религиозните хора са много ексцентрични. Едно движение имаше в Сливен на набожните. Като започнат да се покланят - по сто, двеста, триста, петстотин поклона правят в църквата. Една жена започнала да се покланя, и най-после владиката казва: "Я є кажете: стига." Тя продължава да се кланя. Отива владиката да є каже. "Дядо владика, и за тебе има място да се кланяш." И пак продължава да се кланя. Най-после владиката заповядва да я изпъдят из църквата, понеже нарушава хармонията. Тя, ако иска да се кланя, да отиде в гората. Религиозно тщеславие е: отишла в църквата да се кланя.

Един калугер ми разправяше своята опитност. Той идеше от Света гора. Вижда един калугер и му казва: "Ти си много набожен." "Откъде го знаеш?" "Аз го виждам." "Разправи ми отгде го знаеш." Казва: "Гледам двата му пръста - показалецът и средният, хванали слинове. Той, като се покланял по четиристотин- петстотин пъти, на пръстите слин има." Сливат първия и средния пръст, и на тях се покланят. Какъв смисъл има в един поклон? Действително онези, които се покланят, то е едно гимнастическо упражнение. Ако човек е заболял и ако прави сто поклона, ще се изцери. Докато е болен, трябва да прави, но щом оздравее, няма защо да прави поклони. Ако като здрав правиш поклон, ще се разболееш и обратна реакция има. Бог се е отдалечил далеч от нас, за да не ни препятства в нашата мисъл. Много надалече от нас е. Духът Му е близко, както светлината, но слънцето е на 150 милиона километра от нас, и туй слънце го виждаме така малко. Тъй както ни представят идеята за Бога, имаме погрешно схващане. Ако искаш да представиш Бога по човешки, Бога ще Го представяш в следующата форма: като най-добрия земен баща, като най-добрата земна майка, като най-добрия земен съдия, като най- добрия учител.

Представете си, че един войник носи една сабя и разчита на сабята. Ако сабята може да разсече главата на неговия противник, добре е да разчита. Но това е законът, да сечеш главите. Любовта приспива. Ако вървиш по закона на любовта, имаш цял полк пред себе си противници, приспива ги, и после пак ги събуди. Срещне друг полк, пак ще ги приспи. Ако е по закон, ще трябва да стреляш, и те ще стрелят. Като стреляте, ще има наранени.

Казвам, единственият закон в света сега трябва да го изучаваме. То е законът на любовта. Говори се за любовта. Ти по закона на любовта никога не трябва да срещнеш един лош човек. Ако го срещнеш, или той трябва да стане като тебе, или ти трябва да станеш като него. Ако ти станеш като него, ти си вече в клещите на закона. Ако той стане като тебе, той е в закона на любовта. Но той не е готов за тази любов, тя е неразбраната любов, и той не може да се ползва. Трябва да имаме закона на свободата. Любовта е онази, пълната, свобода, с която човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце може да действа. Щом се ограничавам в своя подтик, хората ме съдят, че не съм постъпил добре. Няма какво да бъдат моите постъпки изменени към хората. Аз трябва да зная в дадения случай моята постъпка права ли е, или не. Щом е права, аз съм радостен и весел, силен съм и всичко имам на разположение. Щом се наруши тази хармония, усещам вътрешен дисонанс.

Казвам, три неща има, с които ние сме в постоянно стълкновение: ние сме в постоянно стълкновение с любовта, в стълкновение със закона на Божията мъдрост и в стълкновение със закона на истината. Като не сме в съгласие с истината, губим своята свобода. Като не сме в съгласие със закона на мъдростта, губим светлината. Като не сме в съгласие със закона на любовта, губим живота.

Казвам, щом не се подчиняваш на закона на любовта, ти губиш живота. Какво се ползваме, ако изгубим живота? Единственото ценно, което сега имаме, то е животът. "Това е живот вечен..." - то е онзи щастливият живот, без страдания, онзи щастливият живот без скърби и без мъчение, без противоречие. Всичките противоречия, които идат в света, те идат по закона на любовта, и те се превръщат в една вечна Божествена хармония. Лошият човек, като се приближи при добрия, казва: "Какво трябва да правя?" Той веднага трябва да измени своето естество. Ти от любов можеш да се освободиш само по два начина: като се подчиниш или като бягаш от нея. В любовта или трябва да бягаш, или трябва да се подчиниш. Господар не можеш да бъдеш. Като дойдеш до любовта, трябва да станеш едно с нея. Каквото мисли тя, да мислиш и ти; каквото прави тя, да правиш и ти. Ако ти искаш да правиш каквото ти искаш, ти искаш да бъдеш по-горен от любовта. По- голям от любовта няма. Та всички вие искате да измените закона и казвате: "Защо Господ направи света такъв?" Не мислете тъй. Възприемете живота тъй, както иде от Бога. Вие мислите, че някой човек е по-щастлив. То е ваше заблуждение. Този, щастливият, човек разбиране има, в него има послушание. От какво произтича нещастието в хората? Адам трябваше да бъде послушен на Бога и Ева трябваше да бъде послушна, понеже е взета от Адама, да бъде послушна на Адама и на Бога. Ева трябваше да има две послушания. А Адам друго послушание има. Най-първо, Адам не беше готов за едно нещо. Бог искаше да направи да има само едно послушание, да има обич към Бога. Адам казва, че не му достига нещо. От любовта му се отнемало нещо, което трябва да приложи някъде. Той трябваше да тури любов към Ева, това значи, че той трябваше да има два вида любов, а това е невъзможно. На двама господари да се служи, е невъзможно. Да имаш любов към двама души, е невъзможно. Едната любов в света е любовта на хармонията. Два живота, това е противоречие. Едно чувство ще имаш. Силното чувство има две лица, три лица и много лица има. И мисълта има няколко лица и няколко образа. Но по единство една любов трябва да има в света. Когото и да обичате, вие трябва да излизате от принципа, че вие обичате Бога и затуй обичате хората, а не защото обичате хората, затова обичате Бога. Сега туй е новото схващане.

Тия двайсет и четири старци, то са двайсет и четирите часа. Венците, това е животът. Когато женят една мома, турят є пръстен, турят є венец, това е задължение. Двайсет и четири задължения има човек. Всеки час - задължение. Като дойде този венец, като го хване, ще кажеш какво е твоето задължение, и ще го изпълниш. Дванайсет задължения през деня: три фази има, по четири подразделения. Сутрин, откакто изгрее слънцето, до обед - да спазваш закона на младостта. От обед до вечер ще спазваш закона на възрастта. И третата фаза - до среднощ, ти ще спазваш закона на началото. Като заспиш вече, ти си немощен. Ще оставиш на съня да се разправи с тебе, той както иска. Тогава казвам: в любовта ние имаме право на живота. Като изгрява слънцето и като залязва, изгубил си Божественото влияние. Христос казва: "Работете, докато е ден." Иде нощ, когато никой не може да работи. Щом дойде нощта, значи липсват Божествените условия. Не мисли, че Господ всякога може да ви дава условия.

Та сега трябва да посветите живота си да служите на Господа. Някои искат като стари хора да служат. Господ от стари хора няма нужда. Ако идете при Бога, когато станете грешници, какво ще Му занесете? Господ прощава вашите грехове. Той е милостив. Вие ще идете при Бога, когато сте млади, когато сте здрави, с най- хубавите чувства, с най-хубавата сила, която имате, да Му служите. Сега казвате: "Господ да ни благослови, че тогава да Му служим." Че Той вече ни е пуснал на земята, най-хубавото място, което е дадено на хората, да учат. Ако тук не можем да учим, къде ще учим? Искате да идете в оня свят - оня свят е свят на послушание. Адам нали беше там. Казва му Господ: "От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш. В който ден ядеш, из рая навън ще излезеш." На Ева дойде онзи, черният, адепт и казва: "В който ден ядете от дървото на доброто и злото, ще станете като Бога." Тя повярва в туй, че ще бъде тъй, отиде и убеди Адама. И като ядоха от плода, кое беше вярно? Станаха ли и двамата божества? Те излязоха из рая. Онова, което каза Бог, излезе вярно. Те не станаха силни като Бога и познаха, че са слаби божества. Човек, който иска да стане като Бога, може ли да стане?

Дойде някой човек и ти казва: "Ти си даровит човек, гениален човек." Няма той какво да ми разправя, аз вярвам в онова, което Бог е вложил в мене. Няма да уповавам, ако думите не съвпадат с туй, което е в мене. Ева не трябваше да слуша адепта, а трябваше да каже в себе си: "Аз не може да послушам това. Ако ям от дървото, не мога да стана като Бога." Тя повярва, че ще стане. Кой е онзи, който прави престъпление, че може да стане като Бога? Никой. Ако правиш добро, можеш да станеш, но ако правиш зло, ти си под влиянието на земята. Кармата ще те намери. Ти не можеш да бъдеш господар. Човек трябва да бъде извън закона. Като те повика законът, да няма къде да те хване. Той казва: "Не е от нашата област, не подлежи на никаква съдба."

"Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест, и сила, защото Ти си създал всичко, и чрез Твоята воля съществува и е създадено." Тази мисъл е, която трябва да подвижи: че светът ще бъде такъв, какъвто е, но ние искаме да бъде в нашите умове такъв, какъвто Бог го е създал. Не любовта, както ние мислим, но любовта, както Бог я проявява.

Затова трябва на всинца ни смирение. Кацне някоя муха на гърба ти, да не се обидиш от това. Дошъл някой комар, кацнал, ако си много праведен, опитай. Ако си много праведен, кажи на комара тъй: "Аз съм праведен човек" и виж дали ще си забие жилото. Ако забие жилото, не си праведен. Ако кажеш, че си праведен, и той вдигне жилото си, казва ти: "Признавам." Ти ще му кажеш: "Имаш право да взимаш кръвчица от грешните, а от праведните - ако ти позволят." Кацне някоя муха, който и да е - казва Писанието: "Който иска, дай." Дай, когато имаш. Но когато нямаш, какво ще му дадеш? Кой трябва да услужва? Ние, които имаме Божественото благословение, ще дадем. Нямаш Божието благословение, не можеш да услужиш. Слугуване в света без любов е невъзможно. По закон е възможно. Законът ще те застави: имаш - нямаш, да дадеш. Теб може да те продадат. Казва - един, който дължи 10 000 таланта, че му ги простил господарят. Той имал да вземе 50 пеняза от някого, хванал го за гушата и го турил в затвора. Идват слугите и казват на господаря какво е направил. Господарят казал да продадат и него, и жена му и да не ги пущат, докато не платят всичко. Това е закон. Това не е любовта за живота. Сега вие се занимавате с малките погрешки на другите. Господ ви е простил 10 000 таланта - големите погрешки, а ти срещнеш един брат, който ти дължи 150 лева, и му казваш: "Дай ми." Погрешка имаш. Оставете сега. Прощавайте. Както Бог ви прощава, така и вие прощавайте. Казва: "Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете." Вие, като се срещате с вашите длъжници, прощавайте им, примирявайте се, както Бог прави. "Не мога." То е по закона на кармата. Щом не можеш, то е законът. Законът ще те спре. Щом можеш, то е извън закона, и тогава можеш да служиш на Бога.

Сега ние се нуждаем от хора, които могат да правят нещата - не които казват не мога, но които казват мога. Затова трябва да спрягаме глагола мога: мога, можеш, може, можем, можете, могат - във всички времена трябва да спрягаме този глагол мога. Значи слязъл си до дъното на известен въпрос. Хванал си много добре "Г", то е вечният закон, хванал си се - имаш два полюса. Ти си натоварен с това, което можеш да носиш. Значи върху този въпрос имаш светлина, топлина и сила. Всеки човек, който има светлина, топлина и сила, той може да извърши каквато и да е работа в света. Сега трябва да използваме светлината като сила, топлината като сила и самата сила като двигател за постижението на ония идеали, които ги имаме. Тия идеали са в строежа, вътре в света. Всички ние сме съработници, строи се светът. Едно лято не може да стане с един лист. Една хубава мисъл е само един лист. Хиляди и милиони листа и цветя са потребни. С един цвят пролет не става.

Сега се въоръжават хората. Най-хубавото оръжие е да се въоръжите с оръжието на любовта, с оръжието на знанието и на мъдростта и с оръжието на свободата и истината. Свободните хора са силните хора. Хората на знанието са силните хора. Хората на любовта са силните хора. Сега в света са потребни не слаби хора. Под думата слаб аз какво разбирам? Аз съм говорил. Слабият е под закон, а силният е извън закона. Но понеже силният не постъпва според любовта, влиза в рамките на закона. Понеже слабият вярва в любовта, той сам не слуша любовта, и той не се ползва от нейните блага. Казвам, щом си слаб, ти си в рамките на закона. Щом си силен, ти трябва да вярваш в любовта. Слабият не вярва в любовта. Слабият, щом повярва в любовта, ще стане силен. Слабият, щом не вярва в любовта, ще остане в рамките на закона. Казва апостол Павел: "Вие, силните, носете бремето на слабите." Които са под закон, освободете ги. Вие, силните, носете. В любовта кои са силни? Който е слаб, той е по закон. Щом си слаб, ти си по закон. Тогава престани да служиш на закона. Ти си един слуга и служиш на един господар. Ти имаш един кон, ще идеш да служиш на коня. Аз правя един опит. Той е следният. От месоядните имаме едно малко лъвче. Туй лъвче ме много обича. Аз излизам, то тръгне с мене. Навсякъде ходи пред мене. Ходи като адютант туй лъвче, ходи пред мене и само за ядене мисли. Какво има, каквото ми донесат на мене, туй лъвче казва: "И на мене ще дадеш." От сутрин до вечер само за ядене мисли. Щом се наяде, изтегне се и легне да спи. Щом се събуди, аз разбирам езика му, и ми казва: "Има ли нещо за ядене?" Като го гледам, някои мислят, че много ме обича. Туй лъвче влязло в стаята, без да ме пита, и развалило една паница с ядене. Излязло навън и се преструва, че нищо не е направило. Аз излизам навън и му удрям една плесница. Като му уших една плесница, то слезе долу, та имаше една сестра и започна да се смее. И лъвовете трябва да служат по закона на любовта. Туй е в рамките на закона. То е в рамките на закона. То казва: "Имам право да бутам." А то няма право да бута, понеже за мене е донесено. То не разбира закона. Туй ядене не го донесоха за него. Аз като му позволя, тогава има право да яде. Понеже без закон е бутало, плесницата идва. Гледам, на другия ден идва това лъвче и ме поглежда. Казвам му: "Ще зачиташ закона. Ти като станеш като мене, да се изправиш на краката си, тогава, като на мене, и на тебе ще донесат ядене по закона на любовта."

Разправяше ми един български свещеник. И той имал едно такова лъвче. На Гергьовден, като събрал около сто и петдесет плешки, оставил неговото лъвче при тях, и то не бута нищо. Седи при сто и петдесет плешки, и не се съблазнява. Но това е изключение.

Казвам, сега ние често се съблазняваме от плешките и като това лъвче бутаме, и тогава идват плесници. Не се изкушавайте. Свободата е извън закона. Трябва да се освободите от закона, който са вложили хората от хиляди години, и да влезем в закона на Божията любов, и да слушаме онова, което Бог е създал в нас, да нямаме никакво противоречие. Пита ме някой: "Ти вярваш ли в Бога?" Като вляза вкъщи, гледай запален ли е светилникът, кандилото гори ли, огънят на огнището гори ли, не ме питай вярвам ли в Бога. Щом огънят на огнището гори, щом свещта е запалена вечерно време и щом кандилото е запалено, трапезата е сложена и хляб има, не ме питай обичам ли Господа и на Кой Господ служа. Щом ме питаш, ще ти покажа вратата и ще ти кажа да излезеш навън, да си вървиш. Щом приемеш, ще ти кажа добре дошъл, ще ти отворя вратата на една стая и ти ще имаш всичко на разположение. Няма какво да питаш: обичаш ли ме, или не. Влез в човека и гледай запалена ли е свещта на неговия ум, запалена ли е свещта на неговото сърце, запалена ли е свещта на неговата душа, служи ли с духа си - тогава всичко е наред. Благодари на Бога, че си дошъл при един човек, който разбрал Бога и служи както трябва. Ти си дошъл при един син на Бога, който служи, както Баща му служи. Тъй както Бог ни е услужвал, и ние като Него да служим. Никой не ми е услужвал така, както Бог ми е услужвал и е предвидил всичко. Защо да не мога аз да служа тъй, както Той ми е прослужил? Служи на Онзи, Който първоначално ни е служил, и на ония хора, които са около нас, и които изпълняват волята Божия.

Тогава, като четете посланието на апостол Павел: "Аз от плът и кръв не се допитах...", то значи от любов.

"Отче наш"

Тридесет и второ утринно слово 20 юни 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта

София - Изгрев

"Добрата молитва"

"91 псалом"

"Молитва на Царството"

"Аз мога да любя"

Ще прочета осма глава от евангелието на Матея.

Когато човек се качва високо нагоре на някоя планина, много хора не го следват, хората не отиват при него. Казва се тук, в главата, че като слязъл от гората, народ много дошъл. Казвам: всичките хора ни следват, когато слизаме долу; страданията в света винаги ни следват, когато слизаме надолу; радостите ни следват, когато се качваме нагоре. (Учителят прочете главата.)

"Изгрява слънцето"

Размишление.

Няма по-лесен занаят от цигуларството. Най-лесен е, а колко добри цигулари има? Лесно е, но се изисква голям труд. Не всеки счита цигуларството за добър занаят. Казват: "Не си струва." И търсят някой по-тежък занаят. Друг по-лесен занаят няма - да носиш перото. Старите турски кадии носеха си перото, мастилницата и като трябва да подпише нещо, извади перото и подпише. Няма по-лесен занаят - да бъдеш кадия, да съдиш хората. А колко добри кадии има? Лесните работи са мъчни. Съдия е лесна работа.

Един прост турчин слушал в съда веднъж. Той имал дело за едно теле. Имало спор на кого било телето. Питат го: "Какво каза съдията?" Той казва: "Бир обаче, бир понеже. Но отиде даначето." Той само това разбрал: "Бир обаче, бир понеже." И разбрал, че той изгубил даначето, изгубил давията. Може да съжалява. Може и в дадения случай даначето да е било негово, може да е било чуждо даначето. Ако е негово даначето, има за какво да се смущава. Ако не е негово, дошло преди три- четири години в неговия двор, той го хванал и казва: "Мое е даначето." Законът това не признава, счита, че го е откраднал, че даначето е чуждо. Всички поговорки идват да обяснят някои мисли и желания, които храним. Често ти харесва една чужда мисъл. Тя не е твоя. Дойде съдията и каже: "Бир обаче, бир понеже" - и мисълта отиде. Казваш: "Защо ми взеха мисълта?" Дойде някой при мене, иска да ме пита, и забрави за какво е дошъл да ме пита. Казвам: "И забравихте какво беше." Казва: "Взеха ми мисълта." Аз в себе си казвам: "Отиде даначето." Туй, което забравяш, не е твое. Туй, което си изгубил, не е твое. Изгубил си нещо. Трябва един трезвен ум.

Вземете, нашият брат с цигулката може да ни послужи като пример. Четири струни има цигулката. Едната струна, басовата струна, то е бащата. После противоположната на нея, тънката, е "ми". Тя е майката. Тя е най-тънка. После до баса седи "ре". В дадения случай "сол" е бащата, защото той позволява всичките работи. На български говорим. "Сол" е тонът на бащата, "ре" е големият син, а "ла" е дъщерята. И така имате цялото семейство: баща, майка, брат и сестра. Тия струни не се месят в своите работи. Когато дойде бащата, той говори. Започва някаква песен, сега той дава тон. После не само струни има, но има няколко позиции. Онези, които не са вещи, свирят само на първа позиция. На първа позиция минаваш от "сол" в "ре", в "ла" и в "ми". Пак се връщаш назад. Първата позиция, като дойдеш, някой с първия пръст ще вземеш, с втория, с третия, с четвъртия. После пак започнеш обратно назад. Най-първо, онези, които са се учили, дълго време на първа позиция свирят. Има първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция. Трудна работа. Има прекръстосване на тия позиции - да минеш от първа на втора или от първа на трета, на четвърта или на пета.

Някой казва: "Нас не ни интересува това." Почти човек е така нагласен. Неговият дух някой път е "сол", неговата душа е "ми", неговият ум е "ре", неговото сърце е "ла". Душата или духът му някой път хване бащата и казва: "Кажи си дума." Или ще хване сина и казва: "Я кажи, доволен ли си от баща си?" Ще хване дъщерята и казва доволна ли е тя от баща си. После майката ще попита. Ще каже: "Ти какво мислиш за твоя възлюблен, как живеете?" Тя някой път току писне, оплаква се. Нагласяват я, тя казва: "Особено не си хармонираме. Първия път се обичахме, сега някой път се раждат някои недоразумения." Цигуларят вземе ключа, побутне, побутне и казва: "Сега вие се обичате." Вторият път пак има разногласие, пак бутне с ключа. Бутне, майката е на място. Бутне бащата, той слязъл половин тон, навие го, завърти ключа, не знае, че тия ключове образуват хармония. Той накара бащата да мисли както трябва, майката накара да мисли както трябва.

Казвам, първия път, когато вземате уроци по цигулка, учителят няма, най-първо, да ви научи да нагласявате цигулката. Най-първо, ще ви предаде уроци, и после ще ви научи как се нагласява цигулката. Изисква се развито ухо. Често учителят нагласява цигулката, после даде я на ученика да свири, после пак я нагласява. Често вас ви дотяга, вземате цигулката и я нагласявате, казвате: "Да зная аз да я нагласявам." Хубаво е, но няма време човек, докато се научи да нагласява цигулката си. За да нагласяваш добре цигулката в живота, трябва да разбираш състоянието на баща си - да знаеш какво е състоянието на бащата, какъв е основният тон, какво иска той. После трябва да знаеш какъв е основният тон на майка си, какво тя иска. Трябва да знаеш какъв е основният тон на сестра си, какво тя иска. Най-после трябва да знаеш какъв е основният тон и ти какво искаш, кое е основното, което ти искаш.

Като деца две неща имате вие, които искате: баща ви да ви даде нещо и майка ви да ви даде нещо. Като дойде баща ви, гледаш с четири очи дали носи нещо бащата. Той носи кошничка и в кошничката има нещо. Или в джоба си носи нещо. Той носи известни подаръци. Ние, съвременните хора, които се ползваме с опитността на хиляди поколения, не схващаме онзи труд, който те са положили. Пътят, по който ние ходим, мислим, че този път е естествено създаден. Всичките дарби, които хората имат, великите хора, талантливите хора, обикновените хора се различават, че не са работили еднакво. Някой път ти си религиозен човек, считат те малко смахнат. Ти цитираш от Писанието, че не те разбират хората. Не че те не те разбират, и ти не разбираш живота си, не е нагласен. Ако не разбираш струните, не е нагласена струната, не можеш да минеш от една струна на друга. Щом са нагласени, веднага песента излиза добре. Казвате: "Господ всичко ще даде, от Господа е всичко." Че всичко Бог ще създаде, Той вече е създал всичко, но работата оставил заради нас. Казвате: "Аз се помолих." С молитва не става работата. Потребни ти са пари, ще се помолиш, от баща си ще вземеш. Потребен ти е хляб, ще поискаш от майка си. Да кажем, двайсетгодишен момък ти си станал и казваш: "Мамо, дай ми хляб." Дали си дете на пет години, на две, на три, на четири, на десет, петнайсет - станал си момък на двайсет и една година, искаш хляб от майка си, тя да ти дава. Какво положение го считате вие? Аз често съм слушал някои евангелисти, отвори Евангелието и всички стихове цитира, какво е казал Христос. Някой човек не знае много, но знае как да меси хляб.

Аз зная, много голяма философия имам, но не зная хляб как да направя. Казва: "Едно трябва да знаеш - хляб да месиш." Казвам, хляб не зная да правя, но каша може да правя, до кашата съм дошъл. Едва се научих каша да правя. Малко вода туря в тенджерата, туря и малко солчица, взема и брашното турям, сипвам по малко, разбърквам кашата много добре, бъркам, бъркам, да не стане гъста, рядка да бъде, да няма дъвкане. Хляб, като направиш, трябва да го дъвчеш. Бъркам кашата и да ври половин час. Изваждам я, и без хляб може да мина. Някой път може да прегориш кашата, може огънят да е много силен и отдолу да прегори кашата. И тогава се образува твърда кора. Трябва да бъдеш майстор, да нагласяваш огъня, защото ако е много слаб, не увира, ако е много силен, прегаря. Трябва да знаеш да нагласиш огъня. Когато ида някъде и няма хляб, казвам: "Дайте ми тенджера и дайте ми водица, аз си нося брашънце." И веднага направя кашата. Взема лъжица, насърбам се, и пак благодаря. Тия хора нямаха хляб, но ми услужиха със своята тенджера. Ако има хляб, не правя каша. Ако няма хляб, тогава правя каша. Когато другите хора нямат хляб, вие си направете една каша. Благодарете, че има огън, не правете този огън силен, да прегаря кашата, нито огънят да е слаб. Мисълта в света играе една важна роля. Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш. Бащата се отличава в първоначалното положение, кожени са всичките струни. Бащата е дебела струна, плътна е, синът е по-тънка, сестрата е още по-тънка, а майката е най-тънка. И затуй нейният звук е тъничък. Гласът на дъщерята е по-дебеличък, на брата - още по-дебел, и на бащата - най- дебел. Или от земно гледище бащата е най-авторитетен. Като каже: "Бу, бу, бу" - дойде синът, и той поддържа баща си, туй, което бащата е казал, е вярно. Сега службите какви са? Двете струни показват законът какъв е. "Ре" и "ла" в дадения случай са възпитателен метод. "Ре" е, което постоянно дава, "ла" е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в природата. "Ла" е закон да възприемаш. При "ла" зреят плодовете. При "ре" се насаждат. В дадения случай човек, ако не може да мисли, какво може да даде? Той иска да мисли, за да даде нещо от себе си, но за да даде, трябва да е възприел нещо. Ние по някой път искаме да играем ролята на Бога. Казвате: "Аз измислих." Човек нищо не може да измисли. Кажете ми една нова мисъл, която да е ваша.

Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: "Я ми изсвири нещо от Бах." Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: "Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има." А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: "Посвирете Бах." Но Бах е труден. Сега някой казва: "Я ми посвири едно парче от истината." Казва: "Я да ти изсвиря едно парче от любовта." Досега много малко автори съм срещал, които свирят парчета от любовта както трябва. Много прости парчета са, но мъчно се свирят. Някой почва да свири основния тон, казва: "Аз ви обичам." Какво значи обичам? Нищо не значи. Имате о-бичам. Бичам значи режа с трион. Някой, като махне о-то, разбира, че трябва да реже дървото или най-малко да го разцепи. Един ден, гледам, една сестра застивосвала един килим. Рекох: "Оплаква ми се твоят килим." Казва ми: "Кажи є да не удря, така не се удря. Бива, бива, но така не се удря." Говори ми килимът, казва: "Другите ме газиха, окаляха ме, сега аз съм виновен, защо съм допуснал да минават. Как няма да допусна? Постлаха ме, човещина е да не протестирам. А сега тука ме изправиха, стивосват ме на кое основание съм ги допуснал. Не съм господар. Други ме туриха, други ме газиха, сега аз изплащам техните грехове." Аз утешавам този килим и казвам: "Тази сестра е млада и доста красивичка. Ти трябва да се радваш, че такава млада сестра те обича, от обич е това." Казва: "Удря ме." Тогава ми се извини килимът, казва: "Аз мислех, че е някоя сестра, като я погледнах, харесва ми." Килимът казва: "Аз съм радостен, че в живота дойде една млада сестра да ме бие, досега все стари ме биеха." Дойде някой и ви каже една дума. Гледайте млад или стар е. Ако е млад, добре е. Всичките млади хора носят нещо хубаво.

Под думата млад аз разбирам Божието благословение, което излиза като един извор чисто. Да се радваме на туй, което ние разбираме. Ако този извор слиза отвисоко, удар има. Не че иска да удря, но понеже наклонът е голям, удря. Като слезе в долината, ударите не са толкоз силни. Някой път имаме доста големи страдания, които произтичат от доброто желание на любовта. Любовта е нещо мощно и силно в света и най-мекото от всички сили, които действат в Божествения свят. Тя действа най-леко в света. По някой път, за да се очисти кирта, която се е набрала по нишките, така се е залепила, че тя трябва да я извади оттам. Имате съвременните нервни болести, на какво се дължат? Има кир, която се полепва по нашата нервна система, и не може да се предава електричеството и магнетизмът по струните на нервната система и усещаме, че някъде сме задушени. Или някой път ви заболи кракът, не знаете причината.

На гръбначния стълб има дванайсет отвора от дванайсет струни на прешлените, дето излизат нервите, които се разпространяват по цялото тяло, по ръцете и по краката. Някой път се напълват с мазнини, образуват се мазнини около нервната система и тия нерви, които отиват до краката, не изпращат достатъчно енергия. Не може да отива кръвта и вследствие на този недостиг краката заболяват от глад, раменете заболяват от глад, явява се ревматизъм, вратът заболява от глад. Следователно ще изпращаш достатъчно енергия навсякъде и всичките ще ги храниш, както Господ иска. Дойде някой религиозен човек, боли го гърбът, друг го боли кракът. Казва: "Боли ме кракът." Болката е дошла, понеже твоите слуги не ги храниш както трябва, не изпълняваш волята Божия, мислиш за велики, за големи работи. Един млад момък, който бил облечен много хубаво, носел подарък, но бил малко несретен в ръката си. И нагоре все като гледал, мислел какво да є каже. На пътя имало едно препятствие, спъва се и пада с подаръка, окаля се. Казва: "Кой го тури това препятствие." Започнал да кряска. Ако не гледаш, може да се спънеш. Но ако гледаш, може да заобиколиш това препятствие. Ние мислим това-онова, и паднем, и всичкият подарък, който носим, ще се окаля. Не трябва да бъдем смахнати. Какво е смахнат човек? Смахнат човек е онзи, който иска да яде сладки плодове, преди да е сял. Посей ги, че тогава ще ги ядеш. Аз, като обичам една мома, какво ще направя? Ти можеш да обичаш момата, всичките моми, които Господ ги е създал, ги обичам най-вече. От Господа идат. На младата мома, която обичам, няма да є занеса плодовете вкъщи, но ще ида, ще я взема в градината, и сама ще си откъсне. Тогава няма да се препъвам. Аз наместо да гледам какво ще стане, нека тя гледа. Първия урок ще є дам на нея. Казвам, туй дърво е отлична мома, мълчалива мома, тя цъфнала, завързала и мълчи. На всичките моми Бог е казал: "Няма да говорите, ще мълчите." Дърветата хиляди години мълчат и като станат хора, тогава ще говорят за своите добрини. Ако говориш, нищо няма да вземат от тебе, нищо няма да узрее. Ако много говориш, ако кажете: "Аз това ще направя, онова ще направя" - нищо няма да направиш. Ако мълчиш, много работи ще направиш. Не мислете, че аз като ви говоря, и тогава не става. Там, гдето съм мълчал, работите десет пъти по-добре са станали, отколкото там, гдето съм говорил. Законът и за мен, и за вас е един. Колкото по-малко говориш, по-добре е. Колкото повече говориш, по-зле е. Не че е лошо да говориш много.

Казвате: "Аз те обърнах към Господа." Как става обръщането на каруцата? Аз съм отгоре на каруцата, конете са впрегнати. Аз седя отгоре, обръщам конете, обръща се и каруцата. Аз обръщам каруцата, сама по себе си не се обръща. Конете са впрегнати в каруцата, потегля гема, обръщам ги на другата, противоположната, страна. Една каруца, която обръщам към Господа, и конете, които ги обръщам, хора ли са? Не са хора. Ако остане вие да обърнете света и вие да го оправите, тя е изгубена работа. Най-първо, сега се уча да обръщам себе си. Най-първо, се уча да обръщам кесията си, да отварям и да затварям кесията си. Да зная по колко да изваждам. Най-първо, се уча да готвя. Да сготвя за себе си, и да зная как да ям. После да зная да измия съдините. Допуснете, че ви направя едно добро, и след туй идете, че се хвалите, аз го направих. Представете си, че някому съм дал много хубави ябълки, аз му я дам, и всички се награкат. Казват: "От тази ябълка и ние да вкусим." Този човек, на когото съм дал ябълката, какво се ползва? Десетина- двайсет души като идат, и всички искат да опитат ябълката, какво ще остане за него? Като му дам ябълката, аз да мълча. Нека да изяде плода. Другояче всички ще искат да се награкат и ще се развали доброто. Като питат: "Правиш ли добро?", ти си мълчи. Според мене, като те попитат правиш ли добро, ти речи: "Сега уча това изкуство. Първите уроци вземам." "Свириш ли на цигулка?" "Сега се уча." Като идеш при цигуларя, най-първо, ще вземеш празни струни. Ще вземеш бащата на празно, сина на празно, дъщерята на празно и майката на празно. После обратното - майката на празно, дъщерята на празно, брата на празно и бащата на празно. След това учителят ще ти покаже от "сол" гамите. На първата струна ще вземеш "сол", "ла", "си". Като вземете третия тон, ще свърши, и после учителят ще го изпита. Казва: "Кой тон е?" Някой път може да го определи какъв е. Че истината не може да се познае. Истината е проста.

В Божествената музика трябва да разпознаваш Божествените тонове. Ако ги разпознаваш, всичките неща ще вървят. На Божествената мъдрост трябва да разпознаваш всичките тонове, основните тонове. На Божествената любов трябва да разпознаваш основните тонове. После обичта си има основен тон. Да обичаш не е лесна работа. Любовта има друг основен тон. Обичта има друг основен тон. Милосърдието има друг основен тон. Търпението има друг основен тон. Вие мислите, че един тон основен имат. Те са разни положения. Аз съм привеждал един пример и не зная колцина от вас са го разбрали.

Един пример, който класически е даден. Един ангел видял, че Господ се концентрирал и гледал към земята. Никога не е виждал Господа така да гледа. Ангелът погледнал там, където Господ гледал на земята и казва: "Трябва да е много важна работа, където Господ гледа." Този ангел поискал от Господа позволение да види това място какво важно има. И какво било неговото учудване, като слязъл на земята, видял един идолопоклонец, който хванал един идол, прегърнал го и го моли да му помогне. Какво показва? Този човек хванал идола и казва: "Кажи ми къде е Господ." Раздрусва го, моли се на идола да му каже къде е Господ. Ангелът, най-първо, се учудил как го прегръща и като обърнал внимание, разбрал езика. Казва: "Какво мълчиш? Толкова години идвам при тебе, кажи ми къде е Господ. Ти тук си взел Неговото място. Кажи ми къде е Господ. Защо не говориш истината?" Раздрусва го. Затова Господ го гледал. Когато имате погрешна мисъл, разтърсете я и кажете: "Къде е Господ? Къде е правата мисъл?" Туй, което представя Господ, е едно нещо; туй, което показва направлението на Господа, е друго нещо. Когато някой човек ви разтърси и каже: "Я ми кажи къде е Господ?" - виж не играе ли роля. Когато му кажеш къде е Господ - виждате го, че той три деня е гладувал. Търси Господа, ходи изгладнял, този пита, онзи пита. Ти не се стреми да му кажеш къде е Господ. Заведи го вкъщи и му дай един хубав обед. Поприказвай си, кажи му: "И друг път ела." Три пъти като дойдеш при мен, аз ще ти кажа къде е Господ. Казвате: "Как ще му покажа?" Ето как аз бих постъпил. На третия път денят е ясен, аз ще му дам обеда сутринта рано, преди да е изгряло слънцето. След туй ще му кажа: "Ела да видиш откъде иде този хляб." Да идем да посрещнем слънцето. Господ е на слънцето и Господ изпраща Своите благословения на слънцето, че ни дава тия, хубавите, работи. Превозно средство прави слънцето, да видиш мястото, откъдето Господ изпраща благословенията. Започваш да философстваш, че Господ е това, онова. Направи Бог слънцето, да показва времената. Какво показва слънцето? Мястото, гдето Господ живее, е светло, както слънцето е светло. Мястото, гдето Бог живее, е широко, широко място, много по-голямо от земята. Свободата е там. Онзи, който възприема слънчевата енергия, е свободен, понеже слънцето е голямо. Големите неща големи работи вършат. Големите тела големи работи вършат; малките тела малки работи вършат. Бръмбарът е малък, малка работа върши. Човекът е голям, голяма работа върши. Геният е голям, голяма работа върши. Талантливият е по-малък, по-малка работа върши. Обикновеният е по-малък, още по-малка работа върши. Човек, докато не дойде да разбере доброто какво нещо е, поне да знае мястото.

В любовта не се изисква много да знаеш, но да знаеш къде изгрява и къде залязва. Две неща трябва да знаеш: любов е туй, което изгрява; обич е туй, което залязва. Защото, след като залезе любовта, онова, което тя е оставила, ти ще го обработиш. После трябва да знаеш откъде изгрява мъдростта и къде залязва; откъде изгрява истината и къде залязва. Първото нещо: изгрев, това е любов; залез, това е обич. Те са противоположни. Вие ще разберете, че слънцето е заминало. В обичта почивката е работа, вътрешна работа. В любовта целия ден ще ходиш, ще пренасяш каквото слънцето ти дава. Вечерта ще работиш. Онази домакиня, която, овчарка, през цялата година пасла своите овце, като ги остриже през зимата, не ходи да пасе овцете. Те живеят в кошарата, а тя със своята хурка започне да преде.

Казвам: в нашата мисъл трябва да изпредем най-тънката нишка. В нашите чувства трябва да изпредем най-тънките нишки, и в нашите постъпки. Ще дойде процесът на тъкането, да се направи един плат. Ние още не знаем процеса на подмладяването и процеса на остаряването. Някои от вас сте близо на запад, ще залезете. Как ще изгреете, не знаете. Гледате, че вие остарявате и като отидете при Господа, Господ ще ви пита защо остаряхте. Питаш един ученик защо ходи в училището, ще ти каже, че отива да се учи. Вие казвате, че остаряхте. Като отидете при Господа, ще кажете, че сте свършили училището и Господ ще каже: "Изпитайте го, да видим какво е научил. Нека държи матура." Сто и двайсет години си живял на земята в училището и каже: "Изпитайте го, да видим какво е научил." Първия предмет, който ще ви пита, е где е изгревът на любовта и где е залезът. Точното време да определите. Може да идете в небето напролет, тогава любовта от друго място изгрява. Може да идете зимно време в небето, на друго място е изгревът на слънцето. Точно време да знаете, отгде изгрява. Ще кажете: "Оттам." Но точно, с градус, ще определите. Като идеш в една къща, не може да търсиш вратата навсякъде. Всеки прозорец не е врата. В една къща има две врати: една врата, от която се влиза, и една врата, от която се излиза. Тази врата, от която влизаш, е изгрев, а тази, от която излизаш, е залез.

Сега основната мисъл каква е? Каква мисъл трябва да остане във вас? Аз по някой път се учудвам на дълготърпението, което Господ има към нас. След като си живял сто и двайсет години, вижда, че много малко си научил. Дойдеш втори път, пак много малко си научил, трети път, четвърти път. Представете си, че както окултистите казват, човек, за да завърши своето образование на земята, трябва 777 пъти да идва, да се преражда. 777 пъти по 120 години и в тия 777 прераждания само дванайсет пъти ще се срещнеш със своята възлюблена душа. Той се преражда, да се срещне. Дойде веднъж, няма я, пак е тъжен, че не е дошла. Тя се извинява, че работа имала. Като слезе тя на земята, тя го търси. 777 пъти се търсят и едва дванайсет пъти се намират. И дванайсет като извадите от 777, колко прераждания остават разделени? На земята дванайсет щастливи прераждания човек има, а другите - Господ да му е на помощ. Туй не ви го казвам за обезсърчение. Ако сте зимно време в училището, какво ще направиш? Ако дойде момент да ходиш в училището, обстановката ще бъде друга.

Закон е, че всичките хора трябва да ни служат, да познаем Бога. Ние се стремим към познаване Бога. Това е живот вечен, да позная единаго истиннаго Бога. Ако познаем Бога, това е живот вечен - онзи, щастливият, живот, осмисленият живот. Като познаем Бога, ще знаем как да служим. Ако не познаваш Бога, не можеш да Му служиш. В познанието е служенето. Най-първо, ни трябва нас познание, да познаваме Бога, и тогава можеш да служиш на окръжающите. Където Господ ни праща, ще идем, а не там, гдето ние искаме, а там, гдето Той иска. Ако ние сме в разрез с Бога, служенето не е на място. Служение е, когато нашата воля и волята на Бога действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има любов при служенето, то е законът на любовта, то е служението на Бога. Без любов на Бога не може да се служи. Без любов нашият живот не може да бъде осмислен. Ще живеем, но ще имаме разни отношения, ще бъдем ту скръбни, ту радостни, ту весели, ту недоволни. Казваме: "Като се преродим." Като се преродим втори път, трети път, четвърти път, насърчаваме се. Във всяко прераждане не може ти да учиш един и същи предмет. Ако в първото прераждане не си турил основа, във второто, в третото прераждане ще минеш живота си безполезно, какво ще научиш? Ако триста шейсет и пет деня не си посещавал училището, не си слушал какво се е говорило, а само си го посещавал училището, а когато учителите са говорили и ти си слушал, съвсем друго е. После, когато те говорят за някой предмет, ти казваш, че те са чудни.

Най-първо, учителят ти предава единицата. Единицата е най-малкото число. Щом единицата е най-малкото число, две е по-голямо, три е още по-голямо. То е статическо положение. Що е единица? Една идея. Що е двойка? Единица значи туй, което е създало света. Две е туй, което внася противоречия в света. Ние сме сега в числото две. Всички се борите. Що е две? Значи ти си още единица и ще научиш тази единица, да я разделиш на две. Искаш да направиш добро някому, ще разделиш наполовина. Що е две? Да се научиш правилно да дадеш - колкото за тебе, толкоз и за другите. Две е число на пълната справедливост. Три, като влезе, съвсем друг закон е. Единицата ти ще съзнаеш оттам, отгдето си излязъл. Що е единица? Изворът, от който си излязъл. Що е две? Пътят, по който си тръгнал. Що е три? Що е три - мястото, до което си дошъл, най-близката станция. Що е четири? То е затвореният кръг. Въплътил си се тук, на земята: като някой кон, ще се въртиш около един колец, обикаля по един начин, после по друг начин. Що е четири? Ще вършееш харман, камшик ще има. Ще вършееш в една посока, после ще те обърнат на другата страна. Нали сте видели как вършеят, карат конете на една страна, после ги обръщат на другата. Това са обяснения. Единицата трябва да я разбираш основно, тя е Божията любов. Двете е приложението на любовта. Най- трудното число е то. За него Бог не се е произнесъл. В Писанието се казва за първия ден: "Видя Бог, че е добро." За втория ден не се произнесе Бог. И за третия ден се казва, че видял Бог, че е добро. Само за втория ден не се произнася. Като завършим нашата еволюция, като прегледа работата ни, ако Бог каже, че е видял, че е добро, то е вторият ден. Но ако не каже, пак ще дойдем да се учим. Докато Господ не се произнесе, работата на числото две не е завършена. Ние, хората, се намираме в един незавършен процес на две. Създадени сме в шестия ден, в закона на любовта. Бог е дълготърпелив за всичките ни погрешки. Ако не бяхме създадени в шест дни, щеше да бъде друго. Виждате животните, които не са създадени в шест деня, каква е съдбата им. Виждате и съдбата на дърветата. Всеки ден се определя съдбата на съществата, които са създадени в другите дни. Трябва да благодарим, че сме създадени в най-добрия ден, в шестия ден. По-добър ден е седмият ден, денят на почивката. То е великото бъдеще, когато минем пътя на любовта и се научим да служим на Бога с любов. Тогава ще влезем в седмия ден, да си починем както Господ и ще започнем новия свят.

Ако ви попитат какво правите сега, кажете: "Учим сега за изгрева и залеза на слънцето, за любовта и за обичта. Учим числата едно и две. Едното сме свършили, двете още не сме свършили."

"Отче наш"

Тридесет и трето утринно слово 11 юли 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта

София - Изгрев