Петър Дънов Плодовете на Любовта

"Добрата молитва"

"91 псалом"

"Молитва на Царството"

"Мога да кажа"

Да имаме едно размишление.

Ще прочета девета глава от евангелието на Марка.

"В начало бе Словото"

Има доста противоречия. Отрежи си ръката, отрежи си крака. Когато един вълк се хване в един капан - с единия крак ако се хване, за да се освободи, предпочита да си прегризе крака, отколкото да го хванат цял. Ако цял те хвърлят в огъня, за предпочитане е да изгубиш един уд, отколкото да изгориш. Когато вълкът се хване с двата крака, не си прегризва крака. (Учителят даде да се прочете от книгата "Отворени форми" лекцията "Истинска опора"^* на стр. 34.)

"Изгрява слънцето"

Ако човек не може да вложи доброто в сърцето си, той добър не може да стане. Ако човек не може да вложи справедливостта в ума си, той справедлив човек не може да стане. Ако човек не може да вложи красотата в своята душа, душата му не може да се облагороди. Ако човек не вложи разумността в духа си, той човек не може да стане. Доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата и разумността в човешкия дух, събрани заедно, това е човекът. Тогава чрез сърцето можеш да правиш добро. С ума си да проявяваш справедливост, с душата си да проявяваш Божествената красота в света, да бъдеш радостен. В красотата всеки се радва. Единственото нещо, което нас ни радва, това е красотата. Хубавите работи нас ни радват. Онези хубавите извори, цветовете, слънчевите лъчи, дърветата, които растат, всяко нещо, което е красиво, то ни радва. Всяко нещо, което е разумно, то ни помага да можем да растем и да се развиваме.

Та сега вие имате старите идеи: "Да дойде да ни спаси Христос, да се пролее кръвта за нас." Хубави работи. Ако дойде Христос днес, Той ще проповядва това: доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата, разумността в духа. Какво ще ми разправяте друго? Казвам, ако един българин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, той не е българин. Ако един англичанин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, не е англичанин. Ако един германец няма доброто в сърцето си, няма справедливостта в ума си, няма красотата в душата си и няма разумността в духа си, не е германец. Ако един русин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, не е русин. Моята мярка е тази за всичките хора. Важното за мене е човек да е човек, после да е българин. Българинът, той е уд на човечеството, англичанинът е уд на човечеството, германецът е уд на човечеството, русинът е уд на човечеството, всичките народи са удове на човечеството. Вие сте удове. Сега седите и мислите има ли оня свят. Аз отговарям положително. Щом доброто е във вашето сърце, щом справедливостта е във вашия ум, щом красотата е във вашата душа и щом разумността е във вашия дух, и този свят има, и онзи свят има. Щом ги няма, нито този свят го има, нито онзи свят съществува. Щом ги имате, имате най-великото бъдеще; щом ги нямате, вас ви очаква най-голямо нещастие. Тъй седи въпросът.

Сега гледам тук, приятелите се смущават. Издал се някакъв учебник в България и там пишат, че всичките най-лоши работи идат от Бялото братство. Казват: "Еретици, големи еретици." Какво да се прави сега, че хората говорят лошо? Аз се чудя на съвременните религиозни хора. Бедняци са. Въоръжете се с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен с доброто, е въоръжен с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен със справедливостта, е въоръжен с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен с красотата и разумността, е въоръжен с най-доброто оръжие. Ако ги нямате, с какво ще се борите? Мен са ми разправяли, че мечка като срещнеш, не бягала, опасно било. Аз имах само един случай с мечка. То беше в Марицината долина. То беше преди повече от трийсет години. Вървя с двама души евангелисти. Единият проповедник, доста образован човек, другият, и той евангелист. Аз нося един чадър и други няколко души вървят по-напред. По едно време, гледам, една мечка иде отгоре. Вече наближила на около шест-седем метра, върви надолу, вглъбена, с наведена глава. Аз се обръщам към евангелиста и му казвам: "Слушай, имаме една гостенка." Спирам се, искам да направя път на мечката, много тихо върви. Проповедникът, като се обръща, спъва се на едно дърво, пада и вдига двата си крака нагоре срещу мечката. Аз се спрях да гледам мечката. Гледам, тя се уплашила и се върнала назад по долината, върви нагоре по пътя, по който е дошла. Не съм видял така мечка да бяга.

Проповедникът казва: "Аз се уплаших, че ти бягаш и аз помислих да бягам." Казвам: "Ако не бях останал да гледам мечката, тя щеше да те сдави. За петнайсет секунди тя ме гледа и аз я гледам. Тя гледа едно същество с краката нагоре и мене ме гледа, не може да разреши въпроса, казва: "Трябва да се бяга." И на вас казвам, обърнете краката на евангелиста срещу мечката, спрете се и гледайте мечката в очите, ще се уреди работата. В този живот, в материалния живот, при най-лошите условия, е условие за разумния живот. Онзи, който падне, е материалният живот, а онзи - разумният, живот с главата трябва да бъде обърнат към слънцето. Не трябва да седим и да разискваме въпроса къде е Господ и какви са Неговите отношения и какви са нашите отношения към Него. Да изпълним волята Му, защото Бог е едно любещо същество. То е тъй чувствително същество, не търпи никакво противодействие. При всяко колебание в нашия ум Той се отдалечава и остава да носим последиците, които сме против. Изпълним ли волята Му, тогава имаме Неговото благословение. Казвам, няма нещо по-хубаво, когато човек вътре в душата си е готов да изпълни волята Божия, неговото небе е ясно, има всичкото благословение, всичко се нарежда в света. Ако с Бога бъдеш и в бойното поле, войната ще престане. Ако Господ не е с тебе, хората се бият. Ако Господ е с тебе, войната веднага ще престане. Вие ще кажете: "Как ще престане?" Трептенията са такива, че веднага всичките хора ще бъдат полезни, моментално ще изчезне желанието да се бият. Даже земята, ако дойде в присъствието на Божието лице, ще се разтопи. Каква е вашата вяра? Заповядваме да престане войната. Трябва да се въоръжите с любовта. Няма в света по-мощна сила от любовта. Човек да се въоръжи с нея и да я употреби за доброто. Няма какво да се церемоним със света. И мечка да има, тя ще се отбие или пък ти трябва да се отбиеш. Тя, като мине покрай мене, ни най-малко няма да се нахвърли отгоре ми. Една мечка, като постъпи с мене, тъй както една муха, тя ходи отгоре ми, аз духна и тя хвръкне - то е едно изопачено състояние. Мечките, това са изостанали човешки души в далечното минало.

Мен ми разправяха следното. То се е случило в Карнобатско. Хванали едно мече и една българка го подувала. Като станало голяма мечка, един ден, когато минава в селото, идва при тази жена, която го подувала. Приближила мечката, коленичила при краката и започва да є лиже краката. Признава, помни мечката, че е подувала. Мечката останала благодарна. Ние, съвременните хора, забравяме да отдадем благодарност на онова същество, което за нас се е грижило през хилядите векове. Трябва благодарност. Сега мисли кой да бъде големец, коя държава да бъде силна. Те са второстепенни работи. Първо, разумността, второ, красотата, трето, справедливостта и най-после доброто, ако отгоре надолу идем. Ако отдолу нагоре вървим, първо, доброто, после справедливостта, красотата и разумността. Ако отгоре слизаме - по един начин, а нагоре се качваме по обратния начин. Тия са сега новите работи. Вложете ги в живота си, за да не бъдете еднообразни. Не ви правя никакъв упрек, но ви казвам закона. Ако вървите по този път, ще имате успех. Аз ви казвам, ако приложите доброто в сърцето си, справедливостта в ума си, красотата в душата си и разумността в духа си, ще се освободите от всичките болести, които имате, ще се освободите от всичката сиромашия в света, от всичките бедствия, от всичко ще се освободите. Направете опит. Може да имате несполучлив опит. Но няма да се прави, както сега правите опита. Изисква се сериозна работа. Да намериш в сърцето си най-доброто място, и да го дадеш на доброто. Туй добро да бъде един стимул. Да туриш справедливостта в ума си и тя да бъде подтик за работа. Красотата да бъде подтик за душата. Храна е днес. Разумността е подтик на твоя дух. Само така може този свят да се поправи. Светът може да се поправи чрез любов и обич. Той е във висшите светове. Да се поправи чрез добро, справедливост, красота и разумност, това са сили. Ако ние не ги приложим, другите работи са празни. Доброто е път за любовта; справедливостта е път за любовта; красотата е път за любовта; разумността е път за любовта. Доброто е път за обичта; справедливостта е път за обичта; красотата е път за обичта; разумността е път за обичта. Вън от тия пътища нищо няма да се постигне. Любовта и обичта се постигат чрез тях, тогава ще имаме резултати. Вън от този път ще имаме сегашния живот, пълен със страдания. Отклоняваме се от пътя на доброто, отклоняваме се от пътя на справедливостта, отклоняваме се и от пътя на красотата. В красотата човек има благородството на душата.

Та няма да ви кажа сега: извадете окото си. Аз ви казвам тъй: ако те съблазнява окото, тури доброто в сърцето си; ако те съблазнява ръката, тури справедливостта в ума си; ако те съблазнява животът, тури красотата в душата си; ако те съблазнява богатството, тури разумността в духа си. Това е новото. Първото е неразбрано, а туй е малко по-разбрано. Когато Христос казва "извади окото си, ако те съблазнява", Той иска да каже "тури доброто в сърцето си", "отрежи крака си" значи "тури доброто". Кракът е доброто. Трябва да пожертваме нещо. Жертва трябва да направиш. Трябва тълкувание в иносказателния език. Казва "извади". Трябва да знаеш как да извадиш. Като извадиш житото от хамбара в ден, когато е влажен, ще го развалиш. Ако извадиш житото, когато е сухо времето, и го посаждаш, вършиш добро. Всякога, когато знаем как да поставим доброто в сърцето си, когато знаем да поставим справедливостта в ума си, когато знаем да поставим красотата в душата си и разумността в духа си, това е новият живот. "Ще изпратя Духа Си, и Той ще ви научи."

Приложете любовта в духа си. Приложете обичта в душата си и бъдещето е ваше.

"Отче наш"

Двадесет и трето утринно слово 4 април 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта

София - Изгрев
Слуги, ученици, синове

"Добрата молитва"

"Сила, здраве е богатство"

"В начало бе Словото"

Ще прочета двайсета глава от Йоана.

Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.)

"Духът Божи"

Обикновеният живот става тягостен. Повтарянето на едно и също нещо тягостно става. От обикновеното трябва да влезем в необикновеното, в извънредното. Да не се повтарят много пъти нещата, но само веднъж. Ние, като повтаряме обикновените работи, ставаме обикновени, изгубваме всеки един интерес. В детинството имаме едно желание. Детето иска да стане възрастно. Като стане възрастно, има желание да влезе в живота, да стане търговец. Нему му трябва един съдружник. Намира съдружник, подобен нему. Влагат стока, започват да я продават. По някой път спечелват, по някой път изгубват. След туй се разделя фирмата. Единият напусне фирмата по-рано, другият после. Казват, че тия ортаци се разделили, останали обидени, осиромашали. Като го срещнеш едно време, беше голям борец, с черна коса, със светли очи. Сега грохнал, върнал се от бойното поле на живота, казва: "Отиде търговията вече." Във фигуративен смисъл говоря. Всеки мисли да поживее, да се ожени, да има деца. Да се жениш - да си създадеш една голяма мъчнотия. По-голяма мъчнотия от женитбата няма. Който няма беля на главата си, да се жени. Разбирайте ме. Не искам да мислите, съчетанието, тази женитба, че трябва да я изхвърлим. Те има да извършат една велика работа. Да вземеш една книга от висшата математика, да се занимаваш с висши задачи, и да не може да ги решиш, какво разбирате? Искаш да влезеш в един семеен живот, искаш да станеш баща. Ти, като станеш баща, ще идеш при Бога, Той ще ти даде един дял. Мъжът, като иде при Бога, Бог му дава един дял, едно женско страдание. Майката, като иде при Господа, дава є един дял - едно мъжко страдание. Тъй щото бащата донася женските, а жената донася мъжките. Казва: "Защо Господ създаде жената?" Тя отиде при Господа и женското дойде. Най-първо, Ева отиде при Господа и дойде Адам. После, като отиде Адам при Господа, заспа, и дойде Ева на земята.

Та казвам, някои блага вие не може да приемете, ако не идете при Господа. Мъжът донесе любовта. Дял му се даде любовта. Да се яви любовта, дреха трябва на тази любов, явява се животът. Когато майката иде при Господа, иде на земята мъдростта, знанието. Следователно жените не са носители на любовта. Те отхранват любовта, а те носят мъдростта. Мъжете не са носители на мъдростта, носят любовта. Всеки един от вас си има известни опитности. Чели сте книги, чели сте романи, опити има. Гледал съм автори как описват майката. Не съм срещал нито един автор - нито в старо, нито в ново време, да опише една майка както трябва и един баща както трябва. Винаги ги описват както не трябва. Ако някой е чел, и може да ми даде, аз ще му благодаря. Мисля, че един е писал. Няма по- хубаво нещо да срещнеш един баща, който е ходил при Господа. Любовта е дошла с него. Няма по-хубаво нещо да срещнеш една майка, която е ходила при Господа, донесла е мъдростта. Няма по-хубаво нещо от това. Няма по-хубаво нещо да срещнеш една сестра, която представя туй, което бащата донесъл. Няма по-хубаво нещо да срещнеш един син да представя туй, което майката е донесла. Следователно при брата се проявява Божията мъдрост, при сестрата се проявява Божията любов. Но любовта на сестрата, това е отражение, едно огледало. Братът е огледало, и сестрата се оглежда в това огледало. На другата страна, когато Ева се роди, дойде в света. Адам беше огледало, тя се оглеждаше. Сега, когато човек се оглежда в живота, е едно нещо. Когато се оглежда в него, е друго нещо. Казва: "Защо се оглеждаш в мене?" Някой казва: "Защо се оглеждаш?" "Искам да видя дали си срещнал бащата на любовта." "Що ме гледаш?" "Гледам те дали си срещнал майката на любовта." "Какво искаш да ми кажеш?" Това е животът. Без любов никой не може да възкръсне. Любовта, която имаше Христос към Бога, тя Го възкреси. Туй, което Го представи, то е мъдростта, която Го въздигна. "Отче, прослави Ме със Славата Си, която имам." Предназначението на любовта е едно нещо, тя носи живот. Предназначението на любовта на земята е, че тя носи живот, но във връзка с бъдещето, в растенето, което човек ще постигне.

По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: "Земният живот нищо не струва." То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек.

Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: "Бъди добър." Любезно говори: "Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път." Кажеш някоя лоша дума, казва: "Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума." Учи той. Или постъпиш криво, казва: "Тъй не се постъпва по този начин." Облечеш се, казва: "Тъй човек не се облича." Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: "Какво има - лявата или дясната?" Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание.

Сега аз ви говоря във връзка с онзи съзнателен живот. Под думата левия крак разбирам: ако започнеш живот с доброта. С добротата ще придобиеш едно познание. Ако си с Божествената правда, ще добиеш друго познание. Ако изучаваш красотата, ще влезеш в друг свят. Ако изучаваш разумността, пак ще влезеш в друг свят. Сега повтаряме, казваме: "Разумен да бъде човек." Ти не може да бъдеш разумен, ако не влезеш в разумния свят. Предметно учение трябва. Ти не може да бъдеш красив, ако не си бил в света на красотата. Ти не може да бъдеш справедлив, ако не си бил в света на справедливостта, в човешкия ум. Не може да бъдеш добър, ако не си бил в света на доброто. От книгите, от теориите - това са работи на книга построени, от тях умира човек. Представете си, че отивате при един ваш приятел, че ви угощава с картини. Покаже ви една бучка захар, вие имате право да я близнете. Представете си, че имате сто души приятели, сто пъти близнеш една бучка, по малко на езика. Какво ще бъде туй ядене? Само си докоснал с езика. Аз не съм за близването. Като идеш при един твой приятел, не да си близнеш, но цялата бучка трябва да ти даде. Тази бучка не трябва да бъде квадратна, но обла трябва да бъде. Най-малко да бъде десет грама тежка. Ако бъде двайсет или трийсет грама, нищо. После не трябва да бъде твърда, корава, а мекичка, като я туриш в устата, да се топи, да усещаш едно благоухание.

Та сега вие ще кажете, че едно време апостолите са писали, Йоан в неговите послания пише туй, което видял и опитал. Казва: "Видях, пипах и опитах." Писали са опитности, не теории. Христос ги изведе в един свят. Казва: "Не се допирай до Мене, не съм възлязъл при Отца Си." Когато Христос изведе двама души от учениците Си горе на планината, от кой свят беше? Не беше в Палестина, изведе ги горе. Мястото, дето се описва исторически, не е мястото, дето дойдоха Илия и Мойсей, от съвсем друг свят бяха. Учениците със своите души се повдигнаха. Сега някои от вас казвате: "Да бяхме ние там." Да бяхте вие там, щяхте да спите, нищо повече. Ако очите на човека не са приспособени за тази светлина, той ще мижи. Както Мойсей слезе от Божествения свят, лицето му беше светяще и той трябваше да тури було, евреите не можеха да го гледат. Туй показва, че един ден, като дойде, няма да може да възприемат Неговото учение. Каквото учеше Христос, те туриха було. Дето не приеха учението на Христа, то е булото, булото, което Мойсей имаше на лицето си, забулено лице. Ако слънцето се забули, какво ще стане с нас? Ако земята се забули, какво ще стане с нас? Когато някоя булка се забули, както имат обичай в България, то е Мойсеевият закон. От всичките забулени булки нищо не излиза. Един обичай казва: "Забулена булка." Забулената булка знаете ли на какво мяза? Според турския обичай жената не трябва да я виждат мъжете. Един турски бей, понеже той не можал да си избере своята другарка, пращал роднини приятелки, но не от мъже, от женски род, майка му или сестра му, или братовчедката му, та те избирали. Венчал се той, тя забулена. След като се венчал, тя се отбулила пред него и го пита да є каже пред кого да се явява, кому да се показва. На бащата, на братята, на някои роднини. Като се показала пред него, така се отвратил - не била красива, че є казва: "Показвай се на когото искаш, но не и на мене." Нали искаме да видим някого. Той не се е явил такъв, какъвто е. Когато се открием, трябва да бъдем красиви, не трябва да крием своята красота. То е душата, животът. Значи си минал през училището на доброто, минал си през училището на правдата и си влязъл в красотата. Когато влезем в разумния свят, ще влезем с придобитото знание. То е знание. Красотата е едно знание, което човек има в себе си. Правдата е едно знание, което имаш. Доброто е едно знание. В доброто Бог е вътре. Само тогава може да Го видим, тогава, когато влезем в доброто, ще познаем Бога, че е благ. Когато влезем в света на правдата, ще видим, че Той е Всеправеден. Каквото нас да ни се случи, Той не е безучастен. Той присъства там, защото онова, което ние ще приемем, Той трябва да го превърне за добро. Ако Бог не присъства, нещата всякога се явяват така, както не са. Страдаме от постъпки, дето Господ не е. Щом не е там, мъчно се изправят. Там, дето Той присъства, лесно се изправят. На земята ние искаме да бъдем щастливи. Без доброто, без правдата, без красотата, без разумността, не може да бъдем щастливи.

Някой от вас казва: "Аз обичам еди-кого си." Аз обичам една картина. Не е въпрос да обикнете моята картина. Какво ще се ползвате, ако обикнете картината? Нарисувана е хубаво, очите на тази картина светят. Но какво ще се ползвате? Ако чрез тази картина вие намерите пътя да идете на това място, да влезете в този свят, дето сме рисували, да пиете от водата, да ядете от хляба, да приемете светлината, тогава ще знаете. Да видите само картината, е празна работа, губене на време.

Следователно казвате: "Да видим Христа." Че не сте ли Го видели на картина? Толкоз картини има рисувани. Коя е вярна? Като го видите, ще проверите как ще ви говори оттам. Като видите Христа в очите, познавате какво нещо е красотата, ще почувствате какво нещо са красиви очи. Като видите ушите Му, ще прозвучи най-хубавата музика, която някога сте слушали, като по радио. Като Му видите устата, тогава ще внесете най-хубавата храна, която някога сте яли. Това разбирам. Сега казвате: "Уста има." Какво влиза в тази уста? Врата е тя. Устата е врата за любовта, която трябва да влезе и излезе свободно през човешката уста. Музиката трябва да влезе и излезе през човешките уши. Красотата трябва да влезе и излезе през човешките очи. Казва Христос: "Мир вам." Може ли да имате мир? Значи в света на доброто мирът да бъде там. В света на правдата мирът да бъде там. В света на красотата мирът трябва да бъде там. В света на разумността мирът да бъде там. Това значи мир вам. Ако мирът не присъства във вашия свят на доброто, ако мирът не присъства във вашия свят на правдата, ако мирът не присъства в света на красотата на вашата душа, ако мирът не присъства в разумността, тогава истината не може да ви се открие.

Искам да ви говоря с един положителен език. Казвате: "Той е добър християнин." Така не се говори. Аз бих казал: "Не е добър християнин." Казвам: "Много добър е, но още не е посят, в хамбара е." Добрият човек даровит е, но всичките дарби трябва да се посеят, да минат през известни изпитания, да излязат из земята, да минат опитности.

Някой казва, че не знае да свири. Така не се говори. Може да свири човек, много даровит е, но салонът не е отоплен. При 25 градуса студ не може да свири. Много даровит е, но само стоплете салона хубаво. Този салон трябва да бъде отоплен с огъня на любовта. После, вечерно време ако даде концерта, трябва да го осветите със съзнанието, да светне. После да има една отлична публика, приготвена да го слуша. Аз, когато слушам един концерт, нося със себе си трийсет милиарда души. Милиарди знаете какво е. Всички си турили ушите, слушат. Слушам и аз, и гледам, всяка душа разбира концерта. Радвам се и аз последен, който давам ухо. Радвам се, че те всички се ползват от концерта. Аз се запознавам с всички тези трийсет милиарда души. Какво ще ми кажете? Това е Божественият свят. Нещата там стават другояче. Ти влезеш в един салон, всичко е тъмно, нищо не знаеш къде има. Светът е забулен. Щом стане светло, милиарди неща стават видими. Виждате колко хубаво е облечена природата. Как става, мъчно може да се обясни. Онези, които обясняват отвътре, то са вашите приятели. Всеки приятел ще ви каже по една сладка дума, разнообразие има. Вие се върнете дома радостен, казвате: "Видях това, видях онова." Вижда се само това, когато любовта ви пришепва, вижда се само това, когато мъдростта ви пришепва, вижда се само това, когато истината ви пришепва.

Не говори ли истината, не говори ли мъдростта, не говори ли любовта, нищо не може да видите. Вижда се само това, което животът пришепва; вижда се само това, което знанието пришепва; вижда се само това, което свободата пришепва.

Представете си, че ще се явите при Господа, какво ще Му кажете? Ще идете да Му се оплаквате, че на земята не са се отнесли с вас добре някой ваш брат или сестра, че вие много сте работили, че сте ги обичали, че сте пожертвали всичко заради тях. Туй ли ще Му опишете? Не. Ти отиваш само за едно нещо при Господа. Ако си жена, отиваш за знанието, за мъдростта. Ако си мъж, отиваш за любовта, за истината. Мъжът отива за любовта и истината, истината ги съединява. Всяка една жена търси любовта, понеже я няма. Казват, че жената носи любовта. Тя търси любовта, размесени са работите. Мислите, че мъжът носи мъдростта. Лъжете се. Той търси почитанието от жената. Само търси да го упътва. Ще кажете: "Как го упътва жената?" Майка му го упътва. Ако тази майка не беше ходила при Господа, да му донесе любов - сега щях да употребя една дума - може ли да познаете коя е? Аз ще ви я кажа, после ще ви дам тълкуване какво значи. Говедо. "Го" значи да иде, "веди" значи да се учи, ще му донесе книга да учи. Говедо значи да иде да се учи. Като ти каже някой говедо, значи иди да се учиш. Именно затова дойдохте на земята, да идете да се учите, да придобиете знание. Сега ще кажете: "Каза ми говедо, обиди ме. Няма да му простя двайсет години." Тя е една сладка дума. Първоначално думата говедо е много лоша. Пак ще употребя една дума - калпав, калпазан. Тя е турска дума, още по-лоша. Аз да ви кажа какво значи говедо. Мило и красиво учение. На един човек няма да му кажа говедо, но ще му кажа: колко си мил и колко си красив. Много ми е приятно, че те срещам. Значи: какво говедо срещнах, ти си едно говедо, което за пръв път срещам. Кажи: "Колко си мил, колко си красив." Ти кажеш другата дума. Лошо звучи думата говедо. Даже аз, като кажа някой път говедо, бодва ме нещо.

Противоречия ще има, че бащата иска да учи майката това, което не знае. Майката иска да учи бащата на това, което тя не знае. Там е всичката драма в живота. Бащата учи майката на това, което той не знае, и майката учи бащата на това, което тя не знае. Та казвам, за знанието само майката може да заведе бащата при Бога. За любовта само бащата може да заведе майката при Бога. Така седи законът. Христос в света слиза. Какво носи Христос? Мъжкият принцип е Той. Значи ще ни заведе за любовта. Всички сега чрез Христа трябва да приемем любовта. Само любовта в света спасява света, да се жертва. Никой друг не може. Никакво спасяване, никаква жертва, никакво самоотричане не може да стане без любов. Постижението, възрастването на нещата иде чрез Божествената мъдрост. Хубаво разбиране трябва да имаме. Всички трябва да започнем с Христа, с любовта. Христос трябва да ви заведе при Бога. Вие, докато не видите Господа, не да Го видите по картини. Трябва да Го видите. Той казва: "Не съм възлязъл". Казва: "Отивам да ви приготвя място." Като ги изведе Христос, видяха този свят, и тогава вече бяха готови да умрат. Петър не се отричаше, както първоначално. Всички апостоли станаха герои. Ходиха в другия свят. Когато човек се запознае с любовта, няма нещо невъзможно за него. Дотогава, докато не е запознат, пада, става. Щом се запознае с любовта, той е вече герой. Плачене няма, скърцане със зъби няма, недоволство. Преди да е дошла любовта, ще има всичките противоречия. Тия противоречия съществуват по причина на всички тия тълкувания. Какво ще видиш на небето, когато е покрито само с облаци? Как ще наблюдаваш звездите? Нито слънцето може да видиш. Ще имаш понятие за слънцето съвсем друго. Когато небето се очисти, тогава виждаме звездите, които представят всичките велики добродетели. Те представят всичките велики добродетели, които Бог е вложил във вселената. Това са слънца. Онова, което ние виждаме, то са възможности в този свят.

Та казвам сега, тази година Христовият Великден е облечен с хубава дреха. Виждате всички дървета как са облечени, великденски са облечени.

В тази война иде нещо добро за хората. Много християни ще се запознаят с любовта. Целият свят е добил една нова фаза на любовта, която ще придобият на земята. Сега всички ще бъдете герои. Не може ли да бъдете герои? Вие ще кажете: "Да не би да умрем?" Ако отидете без Христа, трябва да умрете, ако отидете с Него, няма да умрете, гратис ще пътувате по треновете. Без Него ще платите. Плащането е смърт. Христос, като отиде, трябваше да плати билета. Знаеш колко скъпо костваше този билет? Вие не може да си представите каква грамадна сума плати. Фигуративно говоря. Онова, което имаше в себе си - онези страшните изпитания, докато очисти този път на хората, да дойдат да познаят какво нещо е любовта, то е страшна работа. Тия заблуждения, наслоени в човешките умове, наслоени в човешките сърца, наслоени в човешките души, наслоени в човешките тела, то е ужасно нещо.

"Мир вам." Мир вам е да влезете в света на доброто. Мир вам е да влезете в света на правдата. Мир вам е да влезете в света на красотата. Мир вам е да влезете в света на разумността. Или казано другояче, ще влезете в света на любовта, на мъдростта и на Божията истина.

Та казвам, този Великден обърнете един нов лист на вашия живот. Досега, както ви виждам, радвам се, защото виждам по вашите лица, много сте страдали. Чета там каква ли не поезия. Какви ли не любезни стихотворения чета, писани от вашите възлюблени. Но ако всичко туй писано израсте, то ще бъде най-голямо благо. Пожелавам всички тия поетични неща, които са писани по вас, да израстат, да ги извадите из хамбара, да ги посеете. Знаеш колко хубави работи са писани? Виждам писано: "Откак те видях, аз възкръснах." Че възкръснал, възкръснал. Друго бих казал: "Откак те видях, моят живот се осмисли. Откак те видях, тъмнината изчезна." Те са хубави работи. Може да ви цитирам хиляди други работи.

Нали вие имате убеждение, ще умрете. Тъй не се умира. Аз да ви кажа, ако аз умирам, не искам да умра на бойното поле мърцина. Аз, ако умирам, не искам да умра за един човек. Да ме прати Господ някъде, на някоя земя, да проповядвам на хората. Като ще направя нещо, да го направя на свят. Да вдигна десет килограма, двайсет килограма, да вдигна цялата земя, да понеса, да вдигна и цялото слънце, разбирам. Не да вдигам прашинки. Велики подвизи - велики резултати раждат. Ако искате, приемете любовта добре. Има нещо: любовта не е дар. Всички неща се даруват, но не и любовта. Всичките се заблуждават, искат любовта да е дар. От всичко може да правиш дар, но от любовта не може да правиш дар. Любовта никого не ограничава: нито сама се ограничава, нито някого ограничава. Тя е единственото благо в света, което примирява всичките неща. Някой казва: "Аз му подарих своята любов." Вие се заблуждавате. Другите работи стават подарък, доброто може да е дар, но за любовта зная, че тя не е дар. Любовта, това е изявление на Бога в Своята вечност, в Своята благост. Апостол Павел казва: "Око не е видяло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Любовта е едно благо, не е един дар. Не давайте вашата любов дар никому. Ще направите погрешка. Не приемайте любовта за дар от когото и да е. Всеки дар приемам, но дар от любовта никога не приемам. То е унижение за любовта. Да се дарува любовта значи аз да може да взема Господа, да Го дам дар някому. Идеята е много смешна. Казва: "Аз дарувам моята любов." Че Бог е любов. Ти Го оценяваш, даваш Го дар. Ако ти Го дариш, какво ще стане с тебе? В любовта аз бих предпочел да вляза в този човек, да му стана слуга, да работя заради него, да го повдигна, отколкото да му кажа, че давам Господа дар. Аз предпочитам аз да слугувам. Бог е благ. Сега трябва известни ваши възгледи да ги проверите, спънката, с която ние се спъваме. Любовта не е скъпоценен камък. Скъпоценните камъни са произлезли от любовта. Животът е произлязъл от любовта. Всичките неща са произлезли от любовта. Но тя е единственото нещо, което е неделимо. Туй, което е неделимо, то не може да бъде дар. В него се движим, в него живеем и съществуваме. Какво ще дариш някому? Тогава в новото учение, за да възприемем любовта, вие трябва да възстановите Господа в себе си, на първо място да Го турите, на Неговото свещено място, в онази тайна стаица. Вие всички трябва да Му станете слуги, да слугувате. Или Той да ви стане Учител, вътре вие да Му станете ученик, да слугувате. Слугата слугува на физическото поле, ученикът - в духовния свят, и третото положение - трябва да стане Баща, вие да сте Негови синове. Слуга, ученик, син - това са трите свята. Най-първо, да бъдем слуги, да бъдем ученици и най-после да бъдем синове Божии. Бог да бъде в нас Баща, ние да бъдем послушни синове, които да носим любовта, с която Той ни е обгърнал.

"Отче наш"

Двадесет и четвърто утринно слово 25 април 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, Великден

София - Изгрев

"Добрата молитва"

"91 псалом"

"Молитва на Царството"

Ще прочета четвърта глава от първо послание Петрово.

"Духът Божи"

Имаме пет сетива, чрез които се добива знанието. Има неща, които се добиват чрез знание, чрез светлина. Тогава изучавате само светлината. Едно тяло дава само отражение на краските. Друго тяло дава само звукове. Това е слушането. То е чрез слуха. Трети тела дават ухание. То е само качество. Уханието е, което излиза от тях. Някои дават известна сладчина. Това е чрез нашия вкус. Четвърти тела, които са топли или студени, това е чрез осезанието. Животът е нещо повече. Те са външни органи на живота. Животът не е нито светлина, нито звук, нито ухание, нито сладчина, нито студ, нито топлина. Казвате: "Какво нещо е животът?" Опитайте го. Което опитвате, това е животът. Което се изучава теоретически, то е заблуждение. Любовта, която се изучава теоретически, то е заблуждение. Като едно здание, което е съградено по всичките правила - стените перпендикулярно вдигнати. Утре, като се събори това здание, от неговата форма нищо не остава.

Нас някой път ни привлича тялото на някого. Вземете, в съвременната любов привлича строежът на тялото. Очите, ушите, имат нещо, което привличат. Повече човек го привлича топлината, която има. Ако се ръкуваш с някой човек, който има студени ръце, не си разположен. Или пък някой път те привлича неговият ум, неговите мисли. Поетически говори, меко говори. Аз бих ви задал един въпрос. Защо змията обича жабите? Приятно є е да ги гълта. Змията е студенокръвна и жабата е студенокръвна. Според теорията две еднакви величини се отблъскват. Ако жабата е положителна, но е студена. Има едно обяснение. Змията съдържа голяма доза електричество, тя е много динамична. Подвижността се дължи на електричеството, което пребъдва в нея. Жабата е земноводна. Електричеството, което е в змията, я измъчва. Електричеството суши нещата. Жабата не се суши, понеже жабата съдържа доста вода, магнетизъм. Водата е добър проводник на електричеството. Следователно една змия, като хване една жаба, електричеството минава в нея. Тя кречи. Жабата не може да издържи туй електричество и затуй кречи. Преминаването на този ток є причинява страдания, започва да пее. Туй за змията е едно указание, научно изследване, че токът тече правилно.

Вас по някой път ви е приятно да мъчите някой човек. Има доста електричество във вас. Другият, като жабата, съдържа вода в себе си, магнетизъм. Става добър проводник, да мине вашата енергия в него, да се освободите. Имате някакво неразположение. Същият закон е, както в змията и жабата. Не че змията мъчи, обича я.

Някои от вас считате, че не е важно да се говори за змията и жабата. Може да ви се говори за светии, за ангели. Какво ще разберете, че с ленени дрехи са облечени, че със златни колани? Че тук хората нямат ли златни колани? Нямат ли звезди? И звезди имат. Някои ясновидци описват какви били ангелите. Така не се описва един ангел. Ангелът е едно същество, има такъв живот, че да се събере животът на човечеството, едва ли ще се равнява. От хиляди години, откакто са живели хората, да се събере тяхната опитност и се сравни с неговата, този ангел съдържа нещо повече. Тъй щото един ангел по знание, по благородство се равнява на всичките хора на земята. От очите му излиза благородство. Понеже ангелът, като срещне човека, хвърля голяма светлина в лицето, и хората припадат от страх. Когато дойдат и те намерят, че си извършил престъпление, скъсяват се краката. Когато си направил добро, хич не се скъсяват краката.

Та казвам, всички вие задавате въпроса защо са болестите. Просто и ясно: всяка болест е вследствие на безлюбие. Там, дето отсъства любовта, се явява болестта. Там, дето отсъства любовта, явява се грехът. Там, дето отсъства любовта, там има всичките недоразумения. Вие считате, че това е причината и казвате: еди-кой си е причина. Дядо му бил причина, на него неговият дядо, и най-после осъждаме, че Ева била причина, че яла от плода. Ни най-малко не е. В естествено състояние на човека, всеки човек е една Ева. Всеки човек е Адам. Адам направи грях, който засяга всички. Вашите грехове са малки, не може да се сравнят с греха на Адама. Ако се възнаграждаваха греховете, на вас щяха да турят много малко кръстче. То щеше да бъде дървено. На Адама ще турят златен кръст със сто брилянта. За сегашните прегрешения никакви брилянти не щеше да има. Затова и страданието на Адама е по-голямо.

Само един човек има, който е опитал колко е страданието. Той е Христос. На Христа излезе кръв из порите, Той опита греха на Адама. Понеже виновността на Христа седи в това, че когато се създаваше светът, каза на Господа да тури човека в рая: "От него ще излезе нещо." Препоръча го. Направи го по образ и подобие на Бога, доверие имаше в човека. Адам мислеше, че Господ има доверие в него. Като видя една женица, каквото тя му каза, направи. "Яж." Яде. "Излез из рая." Излезе. Герой във всяко отношение. Според мене Адам нямаше никаква идея за плода. Аз, ако бях писал един роман, ни най-малко няма да го направя герой. Един човек, който, като направи едно прегрешение, скри се под някой трън и цял ден Господ го търси, не може да го намери, какъв герой е? Героят се отличава със смелост. Да каже: "Господи, направих туй прегрешение, чух гласа Ти, но се убоях." Мислите, един човек, който прави престъпление, е герой? Той не искаше да остане в рая. Ако не беше съгрешил, той щеше да излезе с Ева. Ще каже: "Раят без Ева какво струва?" Щеше да бъде с нея заедно.

Сега това са умствени заключения. То е половин истина. Може да кажете: "Учителят така говори." Аз на една сестра, като обяснявах от какво произтичат човешките престъпления, тя се обезсърчи. Че кой не е вършил престъпление, кажете ми? Всичките хора вършат престъпления и затова не искат да говорят за тях. Един ден всички вие ще ги видите, като идете в другия свят, на филм ще ги прекарат пред вас, като идете в небето. Туй е сега теория. Отначало ще мине филмът и ако не ти потръпне кожата, ще останеш в рая. Ако се стесниш някъде, ще те пратят на земята. Видиш някои работи, че не си ги направил както трябва, забравил си ги. За най-малкото поколебаване няма да останеш в небето.

Няма какво да ни радва старият живот. Някой казва: "Много сме живели." Казвам, в моите очи целият човешки живот на миналото е една проказа. Грехът, това е най-голямата проказа, която съществува. Тази проказа е започнала краката нагоре, докато на някои хора вече и лицето навсякъде е деформирано. Тези, ламброзовите, типове са деформирани. В главата има пречупване като у животните, челюстите са издадени навън, носът е деформиран, очите са деформирани, ръцете са деформирани, пръстите са изгубили своята големина. Това значи, че добродетелите са нарушени.

В Христа вече имаме геройство. Адам имаше слабостта на жените. Жените едно време искаха да оправят света. Казват: "И ние искаме да управляваме." В древността има един анекдот. Явили се жените при един цар и казали да им даде властта те да управляват света. Този цар казва: "Ще ви дам, ще ви дам. Един малък изпит само трябва да издържите." Между две паници той затворил нещо и им казал: "Няма да го отваряте. Тази паница ще я донесете както е." Цял ден те питали какво ли има в тази паница. Още първия ден се събрали стотина жени и гласували да се отвори паницата и се види какво има. Казват: "Кой знае?" Като отвори, хвръкнало птичето. Не го знаят къде е. Върнали се при царя, започнали да се извиняват, че птичката хвръкнала. Той казва: "Много добре. Когато дойде птичето, тогава ще управлявате." Които носят празна паница, не може да управляват. Които носят пълна паница, управляват.

Аз да ви направя едно тълкувание. Тази птичка, това е животът. Тия празни паници, то е умът празен, който няма никаква мисъл. Празна паница е празното сърце, което няма никакви благородни чувства. Празната паница е празната воля, която няма никаква сила. Как ще управлява този човек без ум, без сърце и воля? Не че няма ум, има. Следователно Бог, Който ни дал всичките изпитания, всички се приготовлявате за някаква работа. Невидимият свят има голяма нужда, понеже доста ангели има, които се занимават с хората. Ангелите имат своята работа, те приготовляват хората да вземат мястото на ангелите да помагат на съвременното човечество. Мнозина от вас трябва да живеете добре, за да заемете място. Доста служби вакантни има. Аз мога да лансирам всеки един от вас, стига да отговаря на службата, каквото изисква. Да ви препоръчам, мога. Вие може да кажете: "Много казано." Тук сте кандидати за министри, за директори, за учители, за майки, за бащи. Как да не сте кандидати за тия работи? В невидимия свят още по на висока степен са.

Та казвам, трябва да се изучава. Досега сме изучавали живота без любов. То е погрешно схващане. Ние разбираме живота дотолкоз, доколкото сме страдали. Че други страдат, ние не мислим. Че страдат животните, нас не ни интересува. Че страдат нашите ближни, не се интересувате, казвате: "Нека страдат." Като дойде страданието до нас, разбираме. За небето се изисква да живеем за цялото човечество. Страданието на цялото човечество да бъде наше страдание. Радостта на цялото човечество да бъде наша радост. Понеже страданията на Адама и Ева станаха наши страдания, по същия закон благостите на цялото човечество ще бъдат благости за всеки едного от вас. То е Божият закон, Божията справедливост.

Сега кое ще бъде подбудителната причина? Само Бог, Който ни обича, Той е важната подбудителна причина към доброто. Хората могат да бъдат подбудителна причина дотолкоз, доколкото Бог действа чрез тях. Че във всеки човек Бог се проявява частично, то е частично проявление на Бога, временно. Един човек може временно да ви прави услуга. Някой път изискват от хората всякога да бъдат добри към нас. Органически е невъзможно. Този човек, като спи, не може да прави добро. Не може да бъде буден. Той спи. "Стани да ми направиш добро." Ние влизаме в положението да го ограничаваме. Той при това трябва да има два часа да се занимава с ядене. Тогава не може да мисли за тебе. Има един час и половина да се занимава с обличане. После има да се занимава със свои работи. Колко време му остава на него да мисли за тебе?

Ние не може да искаме цялото време да посветим на един човек. Нито за себе си, ако посветим цялото време, е право. Защото онова, което аз имам, не съм го придобил аз. То се дължи на хиляди хора, които са го придобили. Значи разполагаме с техния капитал, има лихва. Тия хора, които са ни помагали, трябва да им помагаме на тях. Тия хора, които са ни обичали, трябва да ги обичаме. Тия хора, които са били добри с нас, и ние трябва да бъдем добри с тях. Ония хора, които са били несправедливи според закона на кармата, към тях ще постъпят неправилно. Но то е в закона на безлюбието. Който постъпва без любов, и спрямо него постъпват без любов.

Казвам, ние не може да служим на Бога без любов. Невъзможно е. Някой иска да го убедим, че има Господ, че има друг свят. То е невъзможно. Болният човек не може да работи, болният човек не може да учи, болният човек не може да прави добро. Той е занят със себе си. Болестите, това са вътрешен егоизъм. Мислиш да не умреш, мислиш само за себе си. Здравето е здравословно състояние. Здравето е свързано с любовта, болестите - с безлюбието. Боледуваш, веднага ти изпращаш в себе си безлюбието. Не лесните работи, най-мъчните работи ги вършим. Ние считаме, че да служим на Бога, е нещо невъзможно. От всички същества на земята най-малко изисква Бог от нас да направим за Него. В сравнение с онова, което Той е направил за нас, Той изисква най-малкото. Бог, като те посади, изисква първата година един плод да дадеш. Една ябълка не може ли да завържеш? Не може ли един плод да отхраните? Може. Може и два, и три, и пет, и десет, и петнайсет. Ако вземем евангелското правило: дървото на живота раждало дванайсет плода. Не е в множеството.

Всеки човек, който много желае в света, то е закон на безлюбието. Любовта се ограничава в дванайсет. Като ти дадат дванайсет лева, ти си доволен, не ти трябват повече. Не искайте дванайсет хиляди. Дванайсет лева, дванайсет парчета, като ти дадат, да си доволен; дванайсет дрехи, да си доволен; дванайсет самуна. Седнеш да ядеш - дванайсет хапки. Ние влизаме в закона. Не онзи механически закон, ние влизаме в закона на любовта в увеличението. В любовта най-малката трошица се увеличава. Тя става сладка хапка. Достатъчно е един лев в любовта да имаш. Този лев през целия ти живот злато ще стане. Сегашните златни левове са доста ценни. Ако е златен, повишава се неговата цена.

Не само това, ние остаряваме, ние обедняваме. Като остаряваме, оглупяваме. Казва, оглупял. Децата се раждат глупави, поумняват после. Старите хора пак оглупяват. Казват: "Той е изветрял." При първия начин - глупавото дете - майката и бащата влагат любовта и накарват това дете да поумнее. Когато бащата и майката напуснат детето, синът, като се ожени, ще даде живот на своите деца, в него не остава капитал. Тогава децата казват: "Нашият баща малко изветрял." Какво показва? Няма пари. Изтеглени са всичките пари от банката. Осиромашава. Щом осиромашава, умът не му стига. То е статично положение, езеро, от което изтича всичката вода, сухо езеро. Езеро, в което водата повече се втича, отколкото изтича, то е пълноводно езеро.

Казвам, какъвто е нашият ум в младини, да бъде такъв и в старини. Прииждането да бъде постоянно. Ние можем да се проявим по разни начини. Прииждането на Божествената енергия, на Божествената светлина мисли да бъде еднакво. Ще имате малко различие в приливите и отливите, но то е психически закон. Та казвам, по някой път вие се намирате в статическо положение. Казвате: "Не съм разположен." Статическо положение. Какво ти липсва? Слънцето изгрява, светлина има достатъчно, хората ядат, радостни са. Какво ти липсва? Нямал си шапка за Великден? Или нямал си хубаво палто?

Тук преди Великден дойде един брат, закъсал, врънка, врънка да му дам старите си дрехи. Аз не искам да дам. След като ми врънка, врънка, отидох, намерих една дреха, която молците са изяли. Имаше един нов костюм, не искам да му дам. Казва, че намерил плат. Казвам: "Хубаво, уший си, но я носи щастие, я не." Казва: "Тази поне влияние има." Има влияние, разбира се. Той, доста умен, не я носи, както я дадох, но я обърнал. Станала доста хубава. Като го срещнат сега, хубава дреха има, питали го откъде намерил такъв плат.

Искам да ви кажа: дрехите на любовта не остаряват, имат хубава краска. Ако ние носим дрехата на любовта, поне вътрешната страна ще бъде хубава. Може да питате защо са тия молци. Но молците и мене ме дразнят. Открих една тайна. Молците, за да се спасят от бъдещи страдания, си похапват, и от хапването се осигуряват. Нали от честния кръст, който го има, спасява се. Но един ден гледам една дреха, която аз имам турена на едно място, дето никой не я видял, три малки дупчици направени, начело направени. Веднага разреших въпроса какво значат тия дупки. Дупките значат: и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят трябва еднакво да проявяваш любовта. Те са дупчици, през които светлината трябва да влиза. Дупчиците са равномерни. "В трите свята еднаква светлина да има" - казва този молец. Не едната дупка по-голяма, еднакво са големи, еднаква светлина влиза. Божественият свят отгоре, духовният - по средата, и физическият - отдолу. Не го зная, но можех да намеря този молец.

Ние трябва да бъдем благодарни на онова, което Бог ни е дал. Детински работи са да се обезсърчаваме за нищо и никакво. Дошъл някой, нацапал те. Кого не са нацапали? Ако ти си първият човек, когото са нацапали, да те съжаля. Ти си най- малко нацапан. Колко светии са цапани, какво не са казали за тях? Сега, гледам, някои братя казали там нещо, като че светът се свършва. Какво са казали? "Този брат не свършил гимназия, нямал висше образование." Висше образование за четири години се завършва. С висшето образование не може ли да копае? Който свърши висшето образование, грехота ли е да вземе мотиката? Който е с висшето образование, половин час на ден да копае по майсторски с мотиката. То е една необходимост.

Ние искаме да се отдалечим от земята, съвършено да няма земен живот. Така не се мисли. Бог ни свързал с разумното, краката са разумна площ, с която ние сме свързани, за да минат добродетелите в нас. Ако вземете, че разгледате: пръстите на човека са много неприятни. Туй показва, че половината от човека е много жестока. Палецът е дебел, показва голяма упоритост. На десет бивола е равен човешкият палец. Неговият първи пръст показва, че честолюбието е голямо. Справедливостта вече намалява. Като дойдете до художеството, изкуството съвсем намалява.

Ако вземете, в маймуната задните крака са тъй развити, както предните. Маймуните седят по-горе от човека. Повечето маймуни са вегетарианци, ядат плодове, когато хората има тепърва да дойдат до вегетарианството, да дойдем като маймуните да се раждаме вегетарианци. Казвате: "Облечени са в козина." Тия маймуни са бъдещи хора. Те, като дойдат, ще оправят света. Защо са тия маймуни? Приготвят ги в горите непокварени. Времето не ги покварило да станат месоядци. Всички са вегетарианци, много добър факт. Има някои от тях са лоши. Но казвам, когато душите на маймуните дойдат в света на хората и хората се преобразят, светът ще се подобри.

Сега ние имаме едно отвращение. Казваме: "Той е маймуна." Така не се мисли. Всичките неща, които Бог е създал, имат еднаква цена. Защото две теории има: едната теория е, че от маймуните хората са произлезли, другата е, че от хората маймуните са произлезли. Най-напредналите души, които излязоха от небето, те останаха на заден план, маймуни станаха. Тия, които най-после излязоха, хора станаха. Сега ще дойде редът на първите, които излязоха, ние ще останем на заден план. Те ще бъдат на първи план. Ако изтълкувате буквално, ще кажете: "Каква е тази работа?" В маймуните има нещо много благородно. Семейният им живот е много по-добре организиран, отколкото у хората. Вземете, правото между маймуните е повече, отколкото между хората. В хората трябва да има един закон, който принуждава; в маймуните отвътре произтича. Аз считам, маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Като се шлифоват, хубави диаманти ще станат от тях. Сега вие ще ме попитате: "Ами с нас какво ще стане?" Аз говоря за ония добродетели, които Бог е вложил в нас. Тия добродетели да ги проявяваме. Ония способности, които Бог е вложил в нас, тях да ги проявяваме. Силите, които Бог е вложил, да ги проявяваме, да не се колебаем.

Често гледам, между вас нямате търпение. Не зная колцина от вас имате търпение. Всинца носите неволята. Някои имат търпение. Вие кипвате изведнъж. Казвате: "Знаете какво са казали." Кипнеш. Защо да не мислиш, че са казали нещо много хубаво? Защо да мислиш, че казали нещо лошо? Хубаво е казано. Че какво ще кажете за един добър човек? Какво може да се каже за една чиста вода, хубава, дето хиляди пътници са минали и са пили? Да кажат, че е лоша водата. Онези, които говорят против водата, това, което говорят, няма да стигне до нейните уши. Онези, които утоляват жаждата си, тяхната благодарност е по-голяма от ония фиктивните, измислените неща: този човек не е такъв, онзи не е такъв.

Всеки човек, който живее в безлюбие, той е далеч от Бога. Всеки един човек, който живее в невежество, той е далече от Бога. Всеки човек, който живее в самоизмама, далеч от истината, той е далеч от Бога. Или казано: човек, който живее извън Божествения живот, който живее извън Божествената светлина, който живее извън Божествената свобода, която има, какво ще знае той за истината? Често са ме питали сестри: "Как мислиш, Учителю, прогресирали ли сме много?" Според мене, който е проводник на любовта, е прогресирал, който е проводник на Божествената светлина, е прогресирал. Онзи, който е проводник на Божията свобода, на истината, е прогресирал. Няма какво да оспорвам, кой да е, където и да е, дали е проводник на свободата. Децата някой път са по-добри проводници на свободата от бащата и майката.

Та казвам, апостол Петър казва: "Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива много грехове. Бъдете гостолюбиви едни към други, без роптание. Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божиите словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог, за да се слави Бог във всичко чрез Исуса Христа." Исус Христос разбира закона на любовта. Христос казва: "Не Моята воля, но Твоята." Ние считаме, че нашата воля трябва да става. Защо ще стане нашата воля? Ако стане волята на крака, не може да бъде волята на целия организъм. Тя е частично проявление на Божията воля, понеже не съдържа благото на цялото човечество. То е нашето благо.

Та казвам, началото е важно. Ние сме в пришествието на Господа. Второто пришествие се отлага още за години, недалеч. Второто пришествие, ако би дошло, ще се увеличат страданията на хората. Страшна работа е второто пришествие. Вие мислите, че като дойде второто пришествие, да се тури ред и порядък, че хората ще живеят братски. Не, ще има плач и скърцане със зъби. Избиват се хората, дойде гражданска война, този обесят, онзи обесят, този ще накажат, онзи ще накажат. Трябва най-малко двайсет и пет години да се наредят тия хора, да се възпитат. То е дълъг процес.

Някои мислят: "Дано дойде Господ, да оправи света." Мене ми е чудно, искате Господ да оправи света. Във вас, ако не го оправите, отвън как ще се оправи? Вие трябва да бъдете изправени, трябва да бъдете всички носители на Божията любов. Това не е по закон. С какво ще се похвалим? Или като дойде Господ, тогава ще започнем със сладки думи? Казваме: "Господи, ние вярваме, ние помагаме. Господи, ние живяхме, мислихме, тъй както си направил. Ако е останало нещо, което не сме направили, ще го направим за в бъдеще. Ние всичко не може да направим." Като дойде Господ в света, да намери поне един сладък плод, хубаво узрял, поне един плод да намери. Ако дойде и намери един хубав плод в нашия ум, ако намери един хубав плод в нашето сърце, ако намери един хубав плод в нашата душа, по-хубаво от това няма в света.

Сега това е като мерило, не е насила. Ние не се съдим. Външна съдба няма да има. Всеки човек в себе си се съди. Да те съдят хората, не е съдба. Когато човек сам се съди, и се изправя. Не само да съзнава, че няма любов, но да приложи любовта в живота си, да я опита. Да приложи Божията мъдрост в живота си, да приложи и Божията истина, постепенно да я опита. Тогава от моята опитност може да се ползват и другите, и аз да се ползвам от тяхната опитност. Това е Божественото. Ние едни на други сме проводници на Божествената любов. Всеки един човек предава от себе си нещо специфично, което го няма в нас. Ние разбираме хората, затова че предават нещо особено на Божествената любов. И ние ще предадем нещо особено. В това отношение ние сме важни един за друг. Всеки един човек ще предаде нещо особено от Божията мъдрост: много малко. Всеки ще предаде нещо особено от Божията истина. Тъй щото, не считайте, че не е важно. Има неща, които се предават без думи. Отпосле ги чувстваме предадените неща.

"Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро." Тъй както разбирате любовта, приложете една десета от нея. Тъй както разбирате Божията мъдрост, приложете една десета от нея. Тъй както разбирате Божията истина, приложете една десета от нея.

Защото някой път разсъждавам така. Някой пък идат чувства, че сме недоволни от хората. Господ има безброй същества, които не извършват волята Му. Той е доволен. Толкоз хора има, които не вършат волята Му: чака още, малко са научили. Казвам, какво има да ме смущава мене?

Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил.

Двадесет и пето утринно слово 2 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта

София - Изгрев
Любовта е музика

Първо послание Йоаново, трета глава.

Който опитва реалността, расте в светлина, знание и живот. Всеки, който опитва сенките, се смалява. Ти виждаш погрешките на хората. Това са твоите погрешки. Всеки човек, който е горделив, е възрастен. Когато едно дете се роди, само тогава може да възприеме любовта. "Вижте каква любов е дал нам Отец." Ако нашето съзнание не е будно, не можем да възприемем любовта. Може да ти говоря за любовта, нищо не те ползва. Онова, което сами сме проявили в любовта, то ни ползва. Когато се мъчим, показва, че имаме някакъв дефект.

Тук сега мнозина не искат да минат през големи страдания и изпитания. На какво се дължи тази буря? Тя почти обрули всички плодове. Тази буря се дължи на нашите човешки мисли. Когато една жена пометне, от Бога ли е? От нея е. Ако ние нямаме добри мисли и желания, растенията не могат да отгледат своите плодове. А това се дължи на войната, която съществува в Африка. Ние трябва да приложим онези правила и закони, които Бог е вложил в нас. Какви чада ще бъдем, ако не изпълняваме Неговата воля? Сами ние се мъчим от собствените си мисли, чувства и постъпки. Мъчим се и от мислите, чувствата и постъпките на другите хора. Всеки от вас трябва да прояви най-хубавото, което има в себе си. В това седи новото учение. И всички хора, които приемат светлината, въздуха, водата и храната добре, са здрави. Които не приемат храната, водата, въздуха и светлината добре, създават условия за болести. В любовта законът е, както в музиката. Бог е светлината в нас и ни опитва какви сме. Едно време Бог пращаше ангелите да ни опитва какви сме. И понеже ангелите не можеха да Му предадат, Той Сам дойде да ни изпита. Музиката е душата на любовта. Тя е родена от любовта в Божествения свят. Тя представя най-красивото в света, което може да бъде достигнато от хората. Музиката е история, която показва как е създаден Божественият свят в битието вътре. И ако искаш да знаеш как е създаден светът, трябва да слушаш музиката. Това е историята на човешкия живот. И за да разберем живота, трябва да слушаме тази музика. Онзи живот, който е съграден на дисонанс, това не е живот.

Всички хора трябва да се родят от любовта. Който е роден от любовта, грях не прави. Човек, който има всичкото богатство на света, не може да краде. Но вие казвате: "Ние нали следваме този път?" Може ли детето още първия ден, като влезе в света, да знае всичко? Стоенето на детето в утробата на майката се равнява на деветнайсет милионния живот на историята на човечеството. Окултистите твърдят, че откакто човек се явил на земята, има деветнайсет милиона години. Деветият месец е месец на истината, който се застъпва за неговата свобода. Раждането е освобождаване. Само истината може да извади човека от утробата на майката. Ако се роди по-рано или по-късно, няма условия за живот. Навреме трябва да се роди човек. Но за да се родиш, истината трябва да те извади от утробата. Всеки човек, който е роден от истината, има бъдеще. Аз виждам погрешките на хората повече от вас и виждам какво са направили хората от петстотин прераждания. Всеки, който греши, е силен и може да изправи грешките. Само възвишените и умните хора правят погрешки.

На земята съществува един Божествен порядък. Него трябва да възприемете. Всички други неща - ангелски и човешки, са спомагателни средства. Едно учение, което не можете да приложите в живота си, е една храна, която не можете да опитате. Любов, която не може да извади човека от гроба и противоречията, не е любов. Любовта в света разрешава всички мъчнотии. Не в един ден ще ги разреши, но постепенно ги разрешава. В края на краищата всичките хора ще се обърнат към Бога. Когато говорим за обръщане към Бога, ние искаме да съкратим човешките страдания. Когато се проповядва истината на хората, ние искаме да ги освободим от излишните страдания. Бог два пъти не бие човека. Един път го наказва. Много пъти ли го наказва, той върви вече в кривия път. Едното наказание е благословение. Но избягвайте второто и третото наказание. В любовта има само едно наказание. И любовта като те накаже, това наказание не искаш да го дадеш на никого. То е ценно и струва повече от всякакво богатство. И когато любовта накаже някой човек, това е една привилегия. Радвайте се, когато любовта ви наказва за първи път. Това показва, че наближава вашето освобождение. Всякога, когато намерим фокуса на любовта, това е нашето спасение. А като изгубим този фокус, идат всичките страдания.

"Отче наш"

Двадесет и шесто утринно слово 9 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта

София - Изгрев