Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд



страница1/41
Дата17.09.2016
Размер5.9 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41
ПИСМА НА ЕЛЕНА РЬОРИХ

1929 – 1932

Том 2
Един уникален по съдържанието си труд,

който включва малка част от епистоларното

наследство на Елена Рьорих.


ПИСМА ДО ЕВРОПА

16.07.1935 г.

Със сърдечно вълнение прочетох писмото Ви, описващо тържествения ден на основаването на Дружеството. Още едно прекрасно начинание е въздигнато като крепост срещу войнстващата тъма! Зная колко сърдечен устрем и самоотвержен труд вложихте в създаването на тази светла организация в името на Културата Победителка, затова първо Вам изпращам пламенния си поздрав и радостта на своя дух за тъй прекрасния празник на Вашия труд. Моля Ви да предадете на цялото ръководство и всички членове-основатели на Дружеството, потрудили се за тази блага цел, най-сърдечния ми поздрав и пожелания то да укрепва и мъжествено, светло и радостно да влага силите си в служене на общото благо.

Бях трогната и от Вашия отклик на великата идея за Знамето на Мира и затова искам да Ви попитам, не мислите ли да организирате към Вашето Дружество постоянен комитет по придвижването на Пакта и Знамето на Мира? Съществуващите вече по места групи биха могли да се обединят и така да се постигне солидарност и съгласуваност в действията. Помислете за това.

Мисля, че мерките, които сте предприели за предотвратяване проникването на нежелателни членове в Дружеството, са крайно полезни. Важно е от самото начало да се изолира разрушителният елемент. Не бива прекалено да се стремите към разширяване, нека първо основната група се сработи и хармонизира. Множеството никога не е било залог за успех.

Разбирам цялата Ви радост да виждате около себе си пламтящи сърца. И аз съм имала и имам подобна радост, но все пак опитът с годините ме научи на известна сдържаност и да не се доверявам прекалено на поривите на хора, за първи път докосващи се до Учението. Отначало всички вървят със запалени факли, но след това, под въздействието на неотменимите окултни закони, истинската ни същност започва да се проявява много по-бързо и наяве излизат качества, чието съществуване в себе си ние дори не сме подозирали и които, може би, биха останали непроявени до следващото въплъщение. Великият Уч. в “Писма на Махатмите” казва: “както водата загрява негасената вар, така и учението предизвиква необикновено силна реакция у всички неподозирани, дремещи потенции на ученика”.

Сега да отговоря на Вашите въпроси. Следва да се разбира, че всички Велики Учители, Махатми или Бел. Братя в течение на всичките си животи са били Бодхисатви. Маха-Коган, или Велик Владика, е титлата на Владиката на Шамбала. Задълженията, свързани с тази служба, се поемат поред от Бел. Братя в съответствие с индивидуалните им задачи. Седемте Когани отговарят на Седемте Кумари от “Тайната Доктрина”, като езотерично те са осем. Всички тези Седем Кумари са били Владиците на Пламъка, надарили човечеството с разум.

Сега за братята на Тъмата. Братята на Тъмата, разбира се, са част от самото човечество. Те са твърде многобройни и това не е чудно, защото техният път е пътят на удовлетворяване на низшите страсти. Процентът на истинските труженици на Светлината е нищожен, този на светулчовците1 също не е много голям, при това в неведението си или понеже са хладки2 и не се съпротивляват на злото, те често се трудят в полза на братята на Тъмата. Трудно е дори да си представим колко изобретателни са духовете от високите степени сред съзнателно работещите за разединение братя на Тъмата. Както е казано - те много обичат да се възползват от онези, които са се приближили до Учението на Светлината и са се приобщили към организациите на доброто, но са колебливи в предаността и убежденията си. Като използват тяхната колебливост и им внушават съмнения, те могат чрез тях да внасят смут и разтление. Ето защо се изисква такова внимание при приближаването на нови, неизпитани души до Учението. Братята на Тъмата много обичат големите интелекти, развили се за сметка на сърцето, защото чрез тях може да се действа особено тънко. Само най-грубите духове се нахвърлят и използват низките съзнания. “Ако хората са заплашвани от бесовете, то Архангелът - от самия Сатана! Ако дребните бесове досаждат на братята монаси, то самият Сатана се подвизава при отшелниците.” Както е казано в първа книга на “Листа от Градината на Мориа”, стр. 134: “Познавам те, дето дращиш по вратата, ти се надяваш на раменете на госта да проникнеш в Моя дом. Познавам те! Ти стана изискан и находчив, дори по-находчив от мнозина Мои. Ти си си ушил дрехи и си сложил закопчалки. Ти дори си изучил всичките Ми думи; чувам - дори повтаряш РАДОСТ. Но тук Аз ще те спра. Ти няма да дръзнеш да говориш за радостта на любовта. Твоята радост е радостта на омразата. Но зад омразата се люшка безобразната сянка на съмнението, а съмнението не става за щит. Аз ще посрещна с щита Си всичките ти стрели. Но ако упорстваш, Аз ще ти изпратя с усмивка само една.” Така да се защитаваме от всички колебаещи се.

Вие питате за времето, откакто съществуват братята на Тъмата. Ако трябва да бъдем точни, братята на Тъмата са се появили едновременно с Братята на Светлината. Тоест, от момента, в който у човека се е зародил разсъдъкът и съзнателната, т. е. свободната воля. При проблясъка на разпознаването възниква първото понятие за добро и зло и вече съзнателната воля насочва човека в една или друга посока. Но едва по време на четвъртата раса, в Атлантида, се поставя началото на напълно организирания стан на братята на Тъмата. Тяхната велика битка със Синовете на Мъдростта, или Светлината, завърши с победа на Последните и с гибелта на Атлантида.

Начело на Синовете на Светлината стои Архангел Михаил и Негов противник в стана на Тъмата се явява Сатаната (все още наричан Луцифер3, макар отдавна да е изгубил правото си на това име), бил някога между великите Кумари, надарили със светлината на разума лишените от него жалки земляни. Прочетете по този повод легендата за Луцифер в “Криптограми на Изтока”. Тази легенда крие в себе си велика истина. Господарят на Земята се бори сега за самото си съществуване. Великият предречен Армагедон на нашата раса е в пълния си разгар. И отново Архангел Михаил със Светлото Воинство се сражава срещу Луцифер. Разбира се, победата винаги е на страната на Светлите Сили, но страшните катаклизми при това са неизбежни. Ето защо са така важни крепостите на Светлината, за да може в настъпващите страшни времена тружениците на Светлината да бъдат събрани на безопасни места. Макар че решителният момент е зад гърба ни, все пак много деца ще успеят да се състарят. Така съдбата на света е в ръцете на човечеството. Ако духът съумее да възкръсне, ако съзнанието се освободи от призраците на миналото и се устреми към изграждането на Новия Свят, основано на ново разбиране на сътрудничеството и знанието, то планетата може да оцелее. Тъй като вече съм писала на тези теми, прилагам извадки от едно мое писмо, те могат да Ви послужат.

“Всеки Велик Учител, когато говори за края на Света, не би могъл да има предвид естествения завършек на еволюцията на нашата планета. Защото, ако еволюцията следва естествения законен ход на развитие и планетата влиза в седмия си последен кръг, а нейното човечество - в седмата раса с всичките й подраси, то при завършека на тази еволюция не може да има подобен Страшен Съд. Тъй като по това време човечеството и планетата ще достигнат състоянието на висшите светове, където има несъвършенства, но я няма съзнателно противодействащата на доброто сила на злото.

Великите Учители, разбира се, са знаели за създадената тежка карма на човечеството и планетата, знаели са за заплашващата повечето хора гибел и затова Те са имали предвид само приближаващата се смяна на расата, съпровождана винаги от гигантски космически катаклизми, в навечерието на които своевременно се извършва велик подбор преди окончателния Съд. Бидейки Посветени, невъзможно е Те да не са знаели, че поради ужасяващото падение на духовността сред човеците, тази катастрофа може да се окаже Ден Последен. Напълно възможно е да не могат да се съберат толкова противодействащи, по-точно разреждащи, енергии, за да се предпази планетата от последния гигантски взрив. Точно към този взрив насочва всичките си усилия Князът на този Свят, защото знае, че в очистената атмосфера, пронизана от новите огнени лъчи или енергии, пребиваването му в земната сфера ще стане нетърпимо, невъзможно. Затова той се стреми да я взриви, за да може да отплава върху отломките.

Спомняте си, в Учението се казва, че именно духът на човека може да причини взривяването на планетата. Казано е също за разреждащите, чийто брой е толкова малък и затова цялата тежест да се удържи равновесието на планетата лежи върху тях. Силният дух може да предпази цяла местност от земетресение. Така в древността Великите Учители изпращали високите си ученици в области, заплашвани от земетресения.

Много наивни хора предполагат, че тъмните сили действат само със зло, разврат и престъпления. Как се заблуждават те! Така действат само грубите сили и тези от малък ранг. Много по-опасни са онези, които идват под маската на светлината на Учението.”

Невежеството, липсата на чувствознание тласка мнозина в обятията на тъмата и ги лишава задълго, ако не и завинаги, от благотворното въздействие и привличане на лъчите на Великата Твърдина на Светлината. Страшен е Армагедон, защото силите на тъмата се борят за самото си съществуване, отчаянието ги прави толкова сплотени и упорити в постигането на целта си. Князът на този Свят има много талантливи, съзнателни и несъзнателни помагачи и е наивно да се мисли, че те не умеят да действат тънко. Те са много изискани и изобретателни и действат според съзнанието на жертвите си. Но всички те са лишени от търпимост и сърдечна топлота. Така се преплитат на Земята тъмата със Светлината.

Мрежата на тъмата се плете от изкусни ръце. Много страшни неща се вършат сега в Света. Най-отвратително магьосничество е широко разпространено по целия свят. Разбира се, както винаги, най-големите центрове са и центрове на главните тъмни сили. Невежите маси са най-доброто им оръдие. Затова е така важна сплотеността на всички сили - бели и белезникави, но последните лесно се пребоядисват в сиви и увеличават редиците на онези, за които в Апокалипсиса е казано: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” Само силата на предаността и стремежа към служене на Великата Йерархия на Светлината може да спаси от заложените навсякъде мрежи на Княза на този Свят.

Да, вълната на злото се е разляла широко по Земята и са потребни всички усилия на самоотвержените труженици на Светлината, за да се спаси загиващият кораб на човечеството! Ето защо е извънредно важно да се пръскат искри Светлина, но при това да се гледа, да не би получилият искрата да запали цялата сграда, давайки я на недостойния. Бездънна е човешката душа! И най-страшният бич е честолюбието; наистина няма по-страшен и, уви, по-често срещан от него! Ако зараждането на тази отровна змия не се забележи още в началото, тя ще се превърне в боа. Честолюбието е пламтящ бич за най-твърдите сърца и жестоко изтезание, което най-жестокият подготвя за самия себе си.

Още веднъж Ви приветствам за Вашия прекрасен труд. Въпреки трудностите, пазете висшата радост от подвига. Човек трябва да възпитава у себе си и у другите тази радост. Това е най-важното, защото само там е залогът за спасение на човечеството, залогът за настъпването на Новия Свят! Нужни са подвижници и герои! Творете герои! С този прощален завет е напуснал нашата планета един много Висок Дух!

Да бъдем героини и подвижнички и да преминем нашия най-близък път до радостната среща.

Радостта на бъдещето ни е завещана, но, разбира се, в преддверието винаги е тежко!




  1. г.

Учението на “Живата Етика” не е за слаби сърца и затова в тази група могат да се приемат само изпитани души. Не количество, а качество. И ако няма закалени сърца, по-добре е да не се започва. Не бива да профанираме светлото Учение. Освен това, не сме мисионери. В Учението е казано, че всеки повикан насила ще увисне като воденичен камък на шията. Ние търсим свободни души, неовързани от никакви страхове. “Учението не е сребърни дрънкулки, не е захаросани ядки. Учението е мощна руда.” Книгите на Учението ще се разпространяват и попадат в нужните ръце и това е най-важното. Има толкова души, търсещи светлина и нови ценности сред хаоса от всички потъпкани и унизени висши понятия. От всички кътчета на Света получаваме въпроси и молби за повече знание, за приобщаване към Войнството на Светлината. Затова ни е радостно да носим своя светилник.

Вие пишете за предпазливостта - та кой, ако не аз, е наясно с това! Но аз знам също и за мъжеството, и за творческата устременост, и преди всичко за великото равновесие. Затова предпазливостта не трябва да се превръща в страха на преследвания, а дерзанието - в безразсъдна смелост. Но все пак по натура аз предпочитам последната и вярвам в мъдрата пословица - “Бог помага само на смелия”, както и в другата, по-прозаичната - “Който се страхува от мечки, не ходи в гората”. Така че предпазливостта трябва да се съчетава с дерзание и да действа в мъдра съвместимост с обстоятелствата и условията. Но искрите на Светлината, запалващи нови огнища на съзнанието, трябва да бъдат пръснати, иначе къде ще е водещото начало? Без тях всичко ще потъне в мрак и разтление.

Зная, че цитати от моето писмо са предизвикали различни коментари, но какво от това? Има и такъв род двуноги, чиято похвала може само да унизи и омърси, затова е по-добре такива да те нападат. Древната мъдрост гласи: “Кажи ми кои са враговете ти и аз ще кажа кой си”. Учението сочи: “Ако не бяха враговете, то благодарното човечество би погребало всички най-добри начинания.” Да добавим към това и Иисусовата мъдрост: “Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си” (Марк, 6:4). Тази истина е повтаряна от всички гонени и преследвани благодетели на човешкия род през всички векове и сред всички народи и, уви, тя ще бъде валидна вечно, докато хората не приемат огненото кръщение на духа. Така че, аз не се боя от никаква анатема и едва ли някой от истински преданите на Учението и еволюцията на духа може да се бои от нея. Никога няма да се отрека от моите възгледи, че вярвам в Неизреченото Божествено начало, еднакво пребиваващо във всяко човешко същество, и в раждането на Христос в човека по неговия път към усъвършенстването. Още повече, че всеки образован човек знае значението на термина Крестос или Кристос (Христос) и че той е заимстван от езическия речник. Тези дни писах на един сътрудник за значението на този термин, ще го повторя и на Вас. С думата Крестос се назовавал ученикът - Неофит, поставен на изпитателен срок, кандидат за Йерофант. И след като ученикът преминел през всички изпитания и множество страдания, той бивал “помазан” при последния ритуал на посвещението и ставал, на езика на мистериите, Христос, т. е. “очистен” и това означавало, че неговата преходна личност се е сляла с неговата неразрушима индивидуалност и е станала Безсмъртно Ego. Именно при първите християни Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз. И в този смисъл трябва да се разбира, че Христос е изкупител на греховете. Изкуплението за личните грехове се извършва от душата, проводник или носител на Христос, непрестанно, в цяла поредица земни животи на нашето индивидуално Ego. Разпънатият Христос на всеки човек при достигане на определена точка от еволюцията, трябва да се спусне в Ада и да извлече оттам, да издигне към висши или нормални условия душата, хвърлена там поради незаконните деяния на низшето си аз. С други думи, Божествената Любов трябва да достигне сърцето на човека, да победи, да възроди човека, преди той да може да осъзнае чудовищността на своите прегрешения срещу Божествения Закон и да прости на самия себе си за греховете, извършени срещу самия себе си, и тази прошка може да бъде постигната само при пълно сливане и единение с Висшето Аз или Божествения Закон на Любовта.

В християнството аз се придържам към вярата на първите отци на християнството. И особено обичам Великия Ориген и св. Антоний. Мечтая за Нов Вселенски Събор, който би се върнал към чистите извори на първите векове на християнството. В забележителните книги на Добролюбието4 могат да се намерят много прекрасни места. Там дори се въздава хвала на враговете, защото никой не е в състояние да стимулира като тях проявата на всичките ни скрити свойства и качества. При това ги наричат “Христови огнелечители”, защото в древността много болести се лекували чрез изгаряне.

Прекрасно е, че се каните да приложите Учението в живота. Наистина, както вярата без дела е мъртва, така и Учението без приложението му е безполезно…

Знам за какво пишете и какво искате да узнаете. Но трябва да ви предупредя, че съм противничка на всяка сантименталност и розови обещания за лекота на постиженията, с които изобилства късната окултна литература. Именно те са породили толкова хладки и половинчати стремежи, които не водят до нищо. Животът ме е научил, колко са опасни и какви разрушения и предателства пораждат обещанията и подкрепянето на безпочвени надежди. Затова аз не обичам да крия действителността, ако виждам, че духът може да я приеме. В противен случай предпочитам да мълча, вместо да приспивам с розови обещания.

И как може да се дават каквито и да било обещания, когато ключът към всички постижения е в самия човек и никой друг без неговото участие не може да направи нищо за него. Най-Високият Учител може само да му помогне в известен период на готовност на духа, да разтвори сърцето си за Зова и да задвижи спящите в него божествени сили. Но укрепването им е възможно само при наличието на най-напрегнати и непрестанни усилия от страна на изпитвания да подобри и преобрази вътрешната си същност. Сътрудничеството е необходимо условие във всичко. Затова на всички приближаващи се (до Учението - бел. прев.) посочвайте, че съществуват безброй степени на ученичество и докосване до Светлината, но всеки може да заеме само стъпалото, отговарящо на предишните му натрупвания, както и придвижването по тази стълба е възможно само със самостоятелен и напрегнат устрем в настоящето.

Но Пътят на Служенето е още по-труден, защото е път на подвига. А подвигът изисква пълна самоотверженост. Вие може би мислите, че на нас ни е леко, но ако знаехте действителността, то сърцето Ви би казало друго. За да мога да понеса цялото бреме на страшната отговорност и стоварващите се трудности, аз всеки ден се самоутвърждавам в радостта и готовността за най-трудното. Защото красотата е именно в самоотвержеността. И никога досега Светът не се е нуждаел толкова много от подвижници и герои както днес, в дните на страшния Армагедон.

Но, разбира се, аз не призовавам и Вие също не призовавайте онези, които духом не са готови, защото непосилният товар не е полезен. Нужна е огромна закалка на духа и сърцето, защото всеки ден ни носи всякакви неблагополучия. Натискът и напрежението на този, който носи товара на Новия Свят, е ужасно! Защото неговата работа се извършва на три нива. Със своите енергии той разрежда околната атмосфера, често спира разрушителните земетресения в своя окръг и носи тегобата на всички устремени към него и цялата велика отговорност за онова, което му е доверено. Само много силните духове могат да тръгнат по пътя на служенето. Затова не следва да подканваме и примамваме хората с розови обещания.

Разбира се, дори само вглъбеното четене на книгите на Учението ще бъде от полза, защото ще разшири съзнанието и така ще даде възможност за нови полети на духа. Но не бива да се очакват незабавни и огнени постижения и огнено преобразуване на центровете при спазматично прилагане на Учението. Окултните закони са точни и неотменими. В сферата на Окултното цари най-точно съответствие. Също би следвало да се предупреждават приближаващите се за още един окултен закон, който е прекрасно изложен в писанията на Е. П. Блав., в третия том на “Тайната Доктрина”, в статията “Предупреждение”.

Идващата 36-та година, която езотерично вече е започнала, ще положи основите на много забележителни събития. Макар че вероятно малцина ще разберат истинското им значение. Да запомним само, че всичко става по Неизповедими Пътища и в това е заложена дълбока Мъдрост, защото иначе тъмните сили биха унищожили всички най-добри възможности и начинания. Така пословицата “Човек предполага, а Бог разполага”, е особено вярна при решаващи събития.

Смятам, че немалко работа ще бъде свършена, ако съумеете да се изправите в защита на Учението. Могат да възникнат толкова ситуации, позволяващи да се каже добра дума, така че не е нужно да се търсят някакви особени поводи или да се произнасят особени речи. Навреме и на място казаната дума често е вършила велики дела или е спирала пагубни последици.

И така, не се тревожете прекомерно, устремявайте се със сърцето си към Учението и много неща ще се опростят и изяснят. Всяко светло начинание се твори по неочаквани пътища.

Разбира се, вулканът действа и много чернилка е събрана, но истински преданите на служенето на общото благо няма от какво да се страхуват. Всички беди винаги са сполетявали хладките, които следват половинчатия път и навсякъде обичат полумерките. Няма да сбъркаме, ако кажем, че гибелта на света е резултат от полумерки и непротивене на злото. Наистина живеем във времената на Атлантида! Но сега трябва да се запасяваме не с ковчег, а с аероплан. И най-добрият аероплан са крилете на духа.

Бодро приемете стражата и мощната вяра във Водещата Ръка ще ви пренесе над всички пропасти. Мъжество, мъжество и мъжество - този е сега Заветът към всички. Оперението на страха ни спуска надолу, докато крилете на мъжеството ни пренасят над бездната. Да се възхитим от красотата на мъжеството и от мощта на вярата в светлото Бъдеще. Изпращам Ви радост, но радост особена, радост от трудностите. Когато се научим да не се страхуваме от трудностите, ще се приближим до носенето на подвига.


  1. г.

Определението за монада е правилно. В “Тайната Доктрина” се казва, че “Монадата, или дживата, дори не може да бъде наречена дух: защото тя е лъч, Дъхът на Абсолюта или по-скоро самата Абсолютност. Абсолютността, нямайки отношение към условната относителна завършеност, е несъзнателна на нашето ниво на битието. Затова, освен от материала, който ще й трябва за бъдещата й човешка форма, монадата се нуждае от (а) духовен праобраз за оформянето на този материал, и от (б) разумно съзнание, което да насочи нейната еволюция и напредване; но еднородната монада, както и безчувствената, макар и жива материя, не притежават нито нито едното, нито другото. Така Адам, който е от прах, се нуждае от това, да му бъде вдъхната душата на живота; или, иначе казано, нужни са му двата средни принципа, които по същество са чувстващият живот на неразумното животно и човешката душа, защото първата е неразумна без последната… Монадата става лично Ego, когато се въплъщава и нещо от тази въплътена личност остава в нея чрез манаса, ако последният е достатъчно съвършен, за да асимилира будхи…”. Така постепенно се образува индивидуалността, която само частично може да се проявява на Земята.

Още от “Тайната Доктрина”: “В метафизичен смисъл, разбира се, е нелепо да се говори за “развитие” на монадата или да се каже, че тя става “човек”. Разбира се, монадата не може нито да напредва или да се развива, нито дори да й въздейства смяната на състоянията, през които тя преминава. Защото тя не принадлежи към този свят или ниво и може да бъде сравнявана само с нерушимата звезда на божествената светлина и огън, спусната на нашата Земя като спасителен пояс за личностите, в които тя обитава. Именно те трябва да се вкопчат в нея и по такъв начин, чрез съучастие или приобщаване към божествената й природа, да достигнат безсмъртие. Оставена сама на себе си, монадата няма да се прикрепи към нито една личност и, подобно на треска, ще бъде отнесена от неуморимото течение на еволюцията към друго въплъщение …” Добре е да се препрочете § 275 в “Агни Йога”.

Сега, какво е божествената любов, ако не велик принцип или начало на привличането, или родство, или същият този Фохат в качеството му на божествена любов (Ерос), на електрическа мощ на родството и симпатията, алегорично представен като опитващ се да съчетае чистия дух - лъча, неделим от Единното, или Абсолюта, с душата. Тези две съставки в човека са монадата, а в Природата - първата връзка между вечно безусловното и проявеното.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница