Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Великото Братство взема извънредни мерки, за да спаси нашата планета от преждевременна гибел. Но подземният огън е много активен, а броят на разредителите на натрупалата се опасна енергия е нищожен! Неразумно разрушение в Космоса естествено няма, за всичко си има дълбоки причини. Велика ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ цари в Космоса, всичко, което не може да следва еволюцията, отива за преработка като космически отпадък. Така човек със свободната си воля избира за себе си едно или друго приложение. Засега той усърдно събира камари боклук, които ще го погълнат, ако навреме не настъпи възкръсването на духа.

3) Полезно е да се дадат намеци за новата програма на училищата. Още от детството съзнанието трябва да усвои единството на живота, единството на Космоса. Нека нашата планета не е някакъв обособен свят, а само една от спирките по великия път към Безпределността. Всеки трябва колкото може по-рано да осъзнае своето място в Безпределността и своята зависимост от цялата съвкупност на живота в Космоса. Помните, в Учението се казва: “Перцето, паднало от крилото на птица, предизвиква гръм в далечните светове.” Следва колкото може по-дълбоко да се вниква в тази наша страшна зависимост и във взаимоотношенията между всичко съществуващо. Оттук трябва да се роди чувството за велика отговорност за всяка мисъл, дума и действие. Причината и следствието действат непрестанно и в безкрайността.

Някога съзнанието на човечеството ще дорасне до разбирането, че то се намира в гигантската Лаборатория на Вселената и е нейно отражение. Именно, единството трябва да се разбере в Космически размах.

Полезно е също мисълта да се устремява към бъдещето. Дори само това ще даде голям напредък на съзнанието и ще го освободи от боклука на вчерашния ден.

4) Империл е определение, давано на тази отрова от Великите Учители, но на източните езици тя, разбира се, се нарича другояче. Защото свещеният сензарски език се състои от най-добрите определения, заимствани от всички съществуващи езици. В него влизат много думи от латински произход. Така империл определено има латински корен. Но някои думи изобщо не приличат на нито едно от познатите ни наречия. Често една дума предава сложно понятие или действие.

5) Никой, дори най-великите Духове, не притежават неограничени възможности. Всички те се подчиняват на космическите закони и затова могат да използват великото си знание и сила, когато космическите условия са благоприятни. Всяко чудо, извършено без основателна причина, се разглежда от Архатите като насилие. Казано е - “дори Архатът може да падне заради злоупотреба с чудото”.

Разбира се, условията на заобикалящата действителност по времето на Христос (както и сега), извънредно рядко са отговаряли на възможността за чудо. Затова и Христос не винаги е можел да изцелява идващите при него. В Еванг. от Мат. (13:58) е казано: “И не извърши там много чудеса поради неверието им”. Така желаното се дава на онзи, който може да го възприеме. Във всичко е нужна кооперация или сътрудничество.

6) Много бих искала още по-силно да подчертаете труда като главен фактор за възпитанието на духа, при това да наблегнете главно на значението на неговото качество. Също и на абсолютната необходимост от умствен труд, защото ако потта от физическия труд пои земята, то потта от умствения труд се претворява от лъчите на слънцето в прана и дава живот на всичко съществуващо. При осъзнаването на това значение на умствения труд, ще се прояви и нужното уважение към мислителите, учените и другите творци.

Само умственият труд дава разширение на съзнанието и така ни приобщава към далечните светове, към целия Космос, устремява ни към радостта на безпределеното усъвършенстване. Именно, трябва да възпитаваме в себе си радостта от безпределното усъвършенстване.

Сполучлива е главата за устремеността. Добре би било тази устременост да се свърже още по-тясно с понятието подвиг, въвеждайки това понятие в единния смисъл на живота. Много е казано за подвига в книгите на Учението. Та нали само подвигът може да храни нашия дух и да ускори еволюцията. “Именно подвигът и героизмът трябва да бъдат много широко преподавани в училищата. Нека децата наричат себе си герои и да изграждат у себе си качествата на големите личности. Нека им предложат книги с ясно изложение, където без примиряващо замазване е очертан Обликът на труда и волята. Този бодър зов на живота е незаменим дори за медицински цели. Трябва незабавно да се даде такъв материал.” По-широко използвайте цитати от книгите на Учението, това ще придаде актуалност на книгата.

7) Не бива да се мисли, че Последният Велик Учител ще се яви в плът и ще ходи сред нас, учейки ни, както са правили Буда и Христос. Всяка епоха изисква съответните проявления. И затова типът Учител, който ходи с група ученици от село на село, отдавна е потънал в Лета¹⁰. Някои старши Братя все още са във физическо тяло, но не за да се срещат с тълпите, а със специална цел.

Вече ми се наложи да отговоря на този въпрос, затова ще приведа откъс от едно писмо: “Великото Пришествие не може да бъде обикновено явление и затова то няма да бъде във физическо тяло. Трябва да се разбере, че Великите Владици приемат или запазват един или друг Облик в съответствие с нуждите на света. Защо е толкова трудно да си представим, че Великата Индивидуалност няма да се нуждае от физическо тяло за своите Проявления? Освен това, фактите от миналото и примерите от съвременния живот показват как са били посрещани и какво е съпровождало всички появи на великите Духове сред невежите двуноги. В най-добрия случай те са били наричани шарлатани или шпиони, а по-точно - и едното, и другото. Хората обикновено приписват на другите собствените си качества.

Поучително е да се прочетат историческите сведения за граф Сен-Жермен, този посланик на Бялото Братство. Да си спомним и Е. П. Блаватска и всички явявания на Махатмите. С какво недоверие и често кощунство са били приемани техните послания и манифестации! Но както вече писах, дори Самият Христос да се появеше сега сред нас, и Той не би избегнал затвора и в най-лошия случай - линчуването. Затова трябва да се разбере, че Великата Индивидуалност не може да се появи сега, сред хаотичното мислене и вибрации на разюзданите тълпи. Великите Владици във всичко следват закона за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА. Така че, разберете, поради състоянието на съвременното човечество явяването на Височайшето Ego във физическа обвивка е съвършено невъзможно и би било разрушително за цялата еволюция. Великият Владика, невидимо видим, ще бъде и вече управлява, облечен във всички Лъчи на мощната, но незрима ЛАБОРАТОРИЯ. Скоро, много скоро тези Лъчи ще бъдат насочени към пробуждането на духа в човечеството…

Според най-древните завети Владиката на Шамбала се сражава със самия княз на тъмата [Сатаната], но тази битка става преди всичко в тънките сфери, а тук Владиката на Шамбала действа чрез своите земни воини, но Сам е достъпен за лицезрение само в най-редки случаи… Появата Му в Огнен Облик за мнозина и за много неща би била разрушителна, защото Неговата Аура е напрегната от енергии с необикновена сила. В Евангелието от Матея (24: 27-39) достатъчно точно е описано Пришествието на Съдния Ден, очакващо нашата планета, но до този ден Вие ще успеете да се състарите, макар че частични катастрофи могат да се случат и по-рано…

Ние сме свидетели на велико световно преустройство. Новите закони вече са вписани в скрижалите на Вечността, но великото Откровение още не е прието. Тежко на онези, които са отхърлили духа и вегетират в невежество, немощ и нравствено разтление. Новият Свят идва с осъзнаването на човешкото достойнство, със строгото разбиране за дълга и отговорността на всеки пред човечеството и целия Космос. Сътрудничество винаги и във всичко ще бъде повелята на Деня.”

Вероятно и вие неведнъж сте забелязвали, че дверите на възможностите често биват тесни. Разбира се, в много случаи не е така страшен недостигът на фондове, както обстоятелството, че размахът на делото надраства съзнанието на участниците. Да, навсякъде е този недостиг на хора. Нужен е приток на мощни дейци, които не се боят от смели начинания.

Нека светулчовците светят, само дано не ги уловят в мрежите си някои ловци и да не се стигне до предателство на делото. Произнасянето на високи думи е едно, а прилагането им в живота е съвсем друго. И обикновено тези две действия в живота не си сътрудничат. Затова аз никак не обичам да чувам, че някой е готов да даде живота си за Учението. В повечето случаи, почти винаги, това е огромна лъжа.

През целия си живот съм срещала само двама-трима души, готови да пожертват наистина всичко, но именно те се въздържаха от всякакви уверения и действаха. Другите вървяха и жертваха или от излишъка си, или заради изгодата, чули, че всеки дар се връща стократно. Но когато тази стократност не се проявяваше така, както те я очакваха, или се бавеше по тяхна вина, те се превръщаха в най-зли врагове, в предатели на делото. Често те се обръщаха обратно пред последната черта. Имаше и такива, които бяха решили да пожертват само половината, точно в мига, когато цялото достояние трябваше да се постави на карта. Но може ли да се очаква успех от половинчатото решение, може ли да се очаква спасение от половин доза лекарство? Действително и успехът беше половинчат. Но най-забележителното при това беше, че втората половина, задържаната от малкия страх, впоследствие беше отнемана от кармата по друг път, при непредвидени обостоятелства. Има и трети тип хора, най-разпространеният, които смятат, че самото им приближаване до Учението е вече огромен жест от тяхна страна. В своето самомнение те мислят, че Махатмите са готови да извършат пуджа¹¹ в чест на всеки, доближил се или прочел тяхното Учение. Не, Вел. Учители се радват и оказват действена помощ само на истински стремящите се. На пеперудките гледат с тъга, защото знаят през какви вековни трудности ще трябва да преминат те, преди да се приближат до Твърдината на Светлината. Бих искала да им дам да прочетат следната страница от Учението:

“Някой ще реши: “Нима е трудна будността, или съизмеримостта, или подвижничеството, или предаността? Ето, чувствам, че мога да вместя тези условия, няма ли да ме вземете на далечен път, в ОБЩИНАТА?” Но нима този забързан пътник е помислил за едно задължително условие към изброените от него качества? Забравено е постоянството. Трепкащите светлинки само за миг вместяват всички качества на пламъка, но тъмата ги поглъща също тъй бързо, както мангалът снежинката. Не бива да се доверяваме на моментното вместяване, само ПОСТОЯНСТВОТО, закалено с труд и препятствия, дава възможност да се поверят ценностите на вместяването. Истинският музикант не мисли за всеки пръст, с който предизвиква звук, само ученикът пресмята годните пръсти. Истинският сътрудник не мисли за специално прилагане на качеството на труда. Музиката на сферите се слива с песента на преуспяващия труд. Мислете как ПОСТОЯНСТВОТО е подобно на огнена стълба.”

“Някой ще реши: “Ще мина по огнената стълба.” - “Върви, пътят е отворен за всеки. Но помни, в случай на страх, стъпалата се разтопяват в течен пламък. Къде ще отидеш, ако не владееш качеството на работата?” Когато Ние казваме - най-добре е да се спи върху кедрови корени, последователят може лесно да изпълни този съвет. Лесно е да се спи, още повече, като те съветват. Но когато е казано, бъди постоянно на стража, тогава под краката започва да пари. Едно трябва да се повтаря - не е лесна стълбата. Лош е вождът, който скрива истинската опасност, тя може да се преодолее само с пълно знание.”

“Виждам, върви друг неразумен - още по-несъвършен. Той порицава: “Защо трябва да се вещае така тържествено?” Ще кажем: “Тържественото предупреждение е пропорционално на унизителния ти писък в миг на опасност. Двуноги! Колко пъти си губил ума и дума при първата трудност! Ние сме те виждали по-черен от въглен и отрицанията те изпълваха със зловоние. Лошо живееш, изгорил си стъпалата и просиш милостиня пред бездната.” Друг пита: “Как да се примири Учението с науката?” - “Ако науката преподава достоверно знание, то Учението е наука.” Каква е целта на науката, ако е набъбнала от предразсъдъци? Онзи, който е обезпокоен от тържествения тон на твърденията, той разбира науката като бърлога на еснафството. На онзи, който мисли за Новия Свят, пълзящите твари не ще навредят. Казвам - знам цялата сложност на градежа. Няма да крия, колко далеч трябва да се носят камъните, колко огромно е безводието! Именно това съзнание, именно безброят на звездите утвърждава огнените стъпала.”

Труден е пътят на истинското ученичество. Никакви знания, никакви философии и още по-малко - магически насилия, няма да ни дадат духовност. Защото само благодарение на жизнения си опит, изпивайки отровата на живота с всичките му илюзии, но запазвайки великия устрем към служенето на Общото Благо, ние напълваме ЧАШАТА НА АМРИТА.

Натъжих се, когато прочетох, че някой все още се възторгва от медиумистичните способности и ги нарича дарования. В Учението и на Изток това състояние се разглежда по-скоро като нещастие; и аз много съм писала за опасността от медиумизъм. Спомнете си всички определения на медиумизма, поне тези в книгата “Агни Йога”: “медиумът е ладия без рул”; “медиумът е хан за развъплътени лъжци”. Защото не всяка способност за виждане доказва трансмутация на центровете. Високото ясновидство няма нищо общо с медиумизма. Само описанието, което г-жа Х. прави на своите видения, вече свидетелства за докосването й до низшите слоеве на Астрала. Не безредно скупчване, а красота, величие, простота съпътстват ясновидството. Също обстановката, в която са се развивали тези нейни способности, доказва, че имаме работа именно с медиумизъм, а не с отворени центрове. Повярвайте, че отворените центрове са голяма рядкост и Вел. Вл., които стоят на стража на еволюцията на човечеството зорко следят от най-ранно детство индивидите, които са си извоювали правото на отваряне на центровете. Те ги изпращат в условия, където най-добре могат да се развият и проявят дарбите си. Но никога Вел. Учители няма да се приближат до човек, който живее сред алкохолни пари и предсказва бъдещето за пари. Това би било жестока профанация на свещеното знание и съкровените дарования на духа.

Затова единствената помощ, която може да се окаже на г-жа Х., е да бъде посъветвана да захвърли всички книги по магия и временно да спре гадаенето и т.н. Нека се труди усилено и да чете книгите на Учението на живота, които трябва да й бъдат пояснени, и най-важното, нека да се очиства духовно. Нека да си забрани да слуша призивите от Астрала и да съсредоточи вниманието и сърцето си върху Облика на избрания Учител.

Великият Учител пребивава сега в особено състояние, когато не се явява никому. Това състояние може да се сравни с напрежението на динамо-машина със свръхогромна сила. Но помощта Му може да дойде по най-неочакван път, с човешки ръце и крака. Много персонификатори и добри актьори има в астралния свят и това трябва твърдо да се запомни. Нека чете “Гласа на Безмълвието” от Е. П. Бл. Там прекрасно са описани опасностите на астралния свят.

Великото Учение на Светлината има за цел правилното израстване на човешкия дух, а не разкриването на медиумистични способности, които до нищо не могат да доведат, обратно, могат да забавят духовното развитие и дори да станат разрушителни. И тъй като нищо механично не може да бъде положено в основата на истинската еволюция или напредък, то аз още веднъж ще посъветвам г-жа Х. да захвърли и всички книги, съдържащи указания за развитие на ясновидството и т. н. В най-близко бъдеще, когато човечеството напредне в разбирането на скритите все още закони на тънките енергии, ще може да се използват медиуми за някои научни изследвания, при условие, че водят особено чист живот, защото ще бъдат открити и методи, с които ще се предпазват както те, така и хората, които работят с тях. Но сега близостта на медиума може да бъде опасност за околните, в случай, че аурите им са неустойчиви.

Обяснете й колко пагубни са концентрациите върху един единствен център, предписвани в книгите на безотговорни автори. Защото концентрацията стимулира този център за сметка на останалите и по такъв начин вкарва в хаос цялата схема на тяхната поляризация. Този процес предизвиква истинско бедствие в областта на вибрациите, защото нарушава равновесието на установената вибрационна схема. Помните как в Учението е казано за работата на Учителя с учениците над всички центрове, над всички седем кръга на ясновидството и ясночуването. Учителят зорко следи състоянието на организма на ученика и никога не открива един център за сметка на друг. Правилното развитие, или еволюцията, е само в хармонията или равновесието.

Сега за механичното писмо. Това също се разглежда като известна степен на обсебване, защото при автоматичното писмо обикновено се въздейства отвън върху физическия център на ръката и дори мозъка, затова то е много вредно и честото прибягване до него може да завърши с парализа.

Самата аз никога не съм писала автоматично, но имах случай да наблюдавам този процес на писане в Америка, където той е много разпространен. Този процес е различен. Едни твърдят, че не знаят какво пише ръката им, други казват, че всяка дума ясно се запечатва в мозъка им. Едни пишат с необикновена бързина, дори бурно, други спокойно изписват дума след дума. Пишат, като неочаквано сменят езиците и онези, които преди не са можели да нарисуват един най-прост предмет, нахвърлят цели картини. Имаше случаи, когато хората пишеха отдясно наляво и на неизвестен за тях език. Но, разбира се, всички тези случаи не се дължат на подсъзнанието, а на определено въздействие отвън. И степените на “Ангелите - Хранители”, желаещи да ръководят и да общуват, разбира се, варират в тънкия свят. От безобидни и симпатизиращи ни, можем неочаквано да привлечем вражеска сила и то от немалък калибър. Затова моят съвет е, преди утвърждаването на здрава сърдечна връзка с Учителя да се въздържаме от автоматично писане. Никога не знаем кой ще пожелае да се възползва от нас като оръжие! И можем да допуснем до себе си такава сила, с която после да не сме в състояние да се справим. Затова нека всеки помисли сериозно, преди да открива достъп на неизвестни сили. Ако някой е предан на Учението и притежава талант на писател, защо му е автоматично писмо? Учението е неизчерпаема съкровищница от теми за писателя.

Само духовността и подвигът ни приближават до висшето достижение, до Архатството. Като тръгне твърдо по правилния път,

г-жа Х. ще може действително да помага на хората, но в състоянието, в което се намира сега, тя само ще отваря вратите към низшите слоеве на Тънкия свят и ще въвлича нещастни жертви в опасността от обсебване. Нищо не е така измамно, както виденията от Тънкия свят. Наистина частичното знание или частичната истина са по-опасни от незнанието. Така че, проявете състрадание, но не се увличайте от медиуми и най-вече не се опитвайте да виждате в тях привилегировани същества.

Прибавям за Вас страница от “Окултна Анатомия на Човека” от Менли П. Хол, талантлив тълкувател на тайнознанието в Америка: “Мъдро е да се посочи разликата между медиума и ясновидеца. За обикновения човек тя не съществува, но за окултистите между тези две фази на духовно развитие има цял период от човешката еволюция. Ясновидец е онзи, който е успял да издигне змията (гръбначния мозък) до главния мозък и със своя духовен напредък е заслужил правото да съзерцава невидимите светове с помощта на третото око или епифизата. Този орган на съзнанието, който преди милиони години е съединявал човека с невидимите светове, се е затворил по време на Лемурийския период, когато в човека започнали да се развиват обективните сетива. Но окултистите, следвайки процеса на духовно развитие, могат отново да отворят това око и с негова помощ да изследват невидимите светове. Ясновидецът не се ражда ясновидец, той става такъв. Медиумът пък не става, а се ражда медиум. Човек може да стане ясновидец едва след много години, понякога цяла поредица животи на най-строга самодисциплина и усилен и упорит труд, докато медиумът с неголяма практика може да преуспее за няколко дни.” Но трябва да добавим - в ограничената област на низшите слоеве на надземния свят.

Автоматичното писмо се постига с временно допускане на контрол от страна на етерната контролираща ръка на развъплътената същност над физическата ръка на медиума. Това действие е възможно, ако медиумът извлече своята етерна ръка от физическата, защото две неща не могат едновременно да заемат едно и също място. Резултатът от това периодично извличане на жизнени сили от физическата ръка е много разрушителен - често завършва с парализа. Медиумизмът е противоестествен, докато ясновидството е естествен резултат от извисяването и разкритието на духовната природа. Има стотици медиуми на един ясновидец, защото ясновидецът може да стане такъв само чрез самодисциплина и труд със страшно напрежение. Докато, колкото по-слаб и болнав е един човек, толкова по-добър медиум е той. Ясновидецът развива своите умствени способности и никога не губи нишката на съзнанието, докато първото наставление, давано на медиума, е да не мисли за нищо…”

“Медиумизмът спира правилната еволюция и трябва да се разглежда като обратно движение…”

Затова най-голяма заблуда е медиумистичните способности да се наричат духовни постижения. Именно те са антипод на духовността. Духовността се състои във висшата триада, а именно тя бездейства при медиумите. Не унижавайте най-великата ценност на света. Духовността винаги е съпроводена от уравновесеност и вродена мъдрост.

Старайте се да разпознавате проявите на медиумизма, който е много разпространен днес. Защото низшият психизъм не е далеч от медиумизма и също представлява немалка опасност. Затова е така важно с всички сили да насочваме човечеството към пътя на истинската духовност и закалката на характера в житейските битки.

Невъзможно е да се приближим до Твърдината на Светлината и да придобием истински знания, ако не се грижим за очистването на своето мислене и не възнамеряваме да омием сърцето си в потта на подвига на самоотвержеността. Още веднъж, всичко това се казва за силните духом. За слабите ще е много полезно, ако те, изчитайки книгите на Учението, усетят в сърцето си известна топлина или повишена вибрация, която при повторни явления може да се утвърди и значително да очисти и укрепи тяхната аура.

“Винаги следва да се помни, че нашето Учение никого не приканва и на никого не забранява да идва и да си отива свободно. То се дава широко и не налага забрани. Разбира се, дават се предупреждения, но не и заплахи и на всеки се предоставя правото да постъпва така, както иска. И тъй като съкровеното остава за онези, които са доказали своята преданост към принципите на Учението в продължение на много години и в много трудности, то забрани и прегради не са нужни. Дадено е на всички, вземете толкова, колкото можете. Е, разбира се, вземат малко, защото хората още не са се научили дори да вземат високото.”

Смятам, че книгата “Зов” е необикновено полезна и нужна, не по-малко от другите книги. В нея в сгъстени формули е дадено много от това, което в останалите е разширено и разгледано от друга гледна точка. В цялостния градеж не може да се заобиколи нито един камък. Първата книга е камъкът на основата.

Някакъв учен говори за грешки в трудовете на Е. П. Блаватска. Бихме искали да го попитаме, дали е преброил също тъй внимателно грешките в книгите на някогашните и на съвременните учени? В “Тайната Доктрина” са приведени цели страници от противоречиви мнения и изводи на учени и целите им взривени хипотези и теории. На особата, която повтаря голословно съждението на споменатия учен, бих искала да кажа - не повтаряйте като папагал! Проверете сами и ако имате възможност, съпоставете с истинското УЧЕНИЕ, но не бива да се хвърля в пространството нещо, непроверено от собственото съзнание. Цитираните за Соловьов думи също са неуместни. Ако се приеме думата НЕБИТИЕ в смисъла, който й придават индусите, а именно абсолютното БИТИЕ, недостъпно за разбиране от ограничения човешки разум, то аз приемам изложението му, но в буквален смисъл това е разтление и е недостойно за мислещия човек. Вие ще кажете - критиката е строга, но хората трябва да си дават сметка за думите, които произнасят и цитират. Трябва най-после да бъде осъзната отговорността за думите. На края на всяка дума може да виси съдбата на човека.