Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Има различни видове хора. Можем да се убедим колко силно е все още атавистичното начало. Стремежът към кървава храна се усилва от атавизма, защото много поколения са се насищали с кръв. За съжаление държавата не обръща внимание на оздравяването на населението. Държавната медицина и хигиена са на много ниско стъпало… По пътя към Братството не трябва да има кланици.”

§22. (“Братство”). “Има хора, които много говорят срещу кръвопролитието, но самите те нямат нищо против да хапнат месо. Много противоречия се крият в човека. Само усъвършенстването на психичната енергия може да помогне за хармонизацията на живота. Противоречието не е нищо друго, освен безпорядък. Различните слоеве имат съответното съдържание. Но бурята може да обърне посоката на вълните и правилното течение скоро няма да се възстанови.”

Има беседа на тази тема и в книгата “Надземното”. “Немалко са ужасните последици от противопоставянето на Нашите Указания. Някои хора противоречат на най-полезните съвети, други външно ги изпълняват, но вътрешно ги спират. Следва да се обърне внимание на последното обстоятелство.”

“Ако хората можеха да разберат колко малко струват техните показни лицемерни усмивки! И най-полезният съвет губи смисъла си, когато е вътрешно отхвърлен, тогава остава само външната черупка. Трябва да се помни също колко полезни указания се изопачават. Например да вземем въпроса за храната. Ние решително сме против месната храна. Тя достатъчно е възпрепятствала еволюцията, но където има глад сушеното и пушеното месо може да бъде допуснато като крайна мярка. Ние сме решително против виното, като замъгляване на съзнанието то е недопустимо, но има заболявания, когато алкохолът е нужен. Ние сме решително срещу всякакви наркотици, но има случаи на такива неизразими страдания, когато лекарят няма друг изход, освен наркозата.”

“Ще попитат още - нима не може срещу болката да се използва внушение? Разбира се, може, но не е лесно да се намери човек с достатъчна сила на внушение. На пръв поглед тези Наши Указания са достатъчно ясни, но ще се намерят хора, които ще започнат да всяват смут и да вредят. Нашепващите ще твърдят, че Ние разрешаваме вино, наркотици и месна храна. Ще поискат безусловна забрана, но стига да погладуват или заболеят, първи ще упрекнат Учителя, че не им е оставил изход!”

“Освен лицемерие, може да се очаква и всякакво лукавство. Хората ще се самозаблуждават, за да намерят оправдание за своите слабости. Но няма и да помислят какви опасности създават сами. Те уж искат да бъдат Наши сътрудници, но къде е загрижеността, която е в основата на всяко сътрудничество?”

“Мислителят казваше: “Опасявайте се от всякакви уверения в любов, великата основа на света се нуждае не от уверения, а от действия.”

Мисля, че беседите, които цитирах, изчерпвателно обясняват отношението на Учението на Живата Етика по въпросите за храната и употребата на алкохол.

… В едно писмо вече писах, че за мен бракът е свещено понятие, а също, че никога няма да хвърля камък по жена, пренебрегнала установените обичаи заради безгранична любов, при условие, че не строи щастието си върху нещастието на другите. Струва ми се, че е достатъчно обхватно казано и не бих искала да се впускам в допълнителни разяснения на всички случаи, когато нарушаването на обичаите е допустимо. Всеки благоразумен човек отлично разбира значението на нерушимостта на брака и хармонията в семейството за подрастващото поколение и в държавното строителство. В Учението се казва, че семейството е праобраз на държавата. Благосъстоянието и благополучието на държавата се градят върху здравите устои на семейството.

Ако приведем най-непоклатимите космически истини, установяващи нерушимостта на брака, то голяма част от хората ще се възползват от тези провъзгласени истини, за да оправдаят нарушаването му. Ако потвърдим, че съкровеността и нерушимостта на брака се основава на великата истина за половинчатите души, те тозчас с облекчена съвест ще се устремят да търсят принадлежащата им половинка и непременно ще я намерят пред чуждото огнище. Не са малко онези, които обясняват всичките си увлечения с космическото привличане. Нима може да се обясни на такива хора, че именно чистотата на брачния им живот по-бързо ще ги приближи до намирането на съзвучна душа? Ако им се каже, че при днешната разюзданост на нравите половинчатите души изпитват особено остър антагонизъм една към друга, те няма да повярват и ще се възмутят. А в действителност само чистотата на чувствата дава най-прекрасните съчетания и най-добрите възможности. При нравственото падение на съвременното човечество съзвучното съчетание е изключително рядко явление, но само при него са възможни най-великите постижения във всички светове…

… Потресаващо е да виждаш с какво лекомислие хората подхождат към Учението, изискващо от тях най-сериозно, най-задълбочено отношение към всички жизнени въпроси с осъзнаване на своята пълна отговорност не само за всяко действие, но и за всяка мисъл. Живата Етика, издигайки преди всичко нравствените устои, изисква пълно осъзнаване на отговорността, изпълняване на дълга и всички поети задължения и честност във всичко и към всички. Всяка лъжа, всяка измама, всяко лицемерие се осъждат най-строго. Човек, поел по пътя на Учението на Живата Етика, трябва да си дава отчет за всички свои постъпки и да знае, че нарушаването на нравствените основи ще повлече след себе си усложнени за него последствия, защото той няма да може да каже, че не е съзнавал какво върши.

И така, чистотата на брачния живот е задължително условие за всички истински ученици. Как можеш да се докосваш до светлите Завети, ако душата ти е пълна с необуздани чувства? Един от Учителите казва, че “в древни времена майсторът, който пречиствал среброто от примеси, бил длъжен да седи пред тигела с разтопения метал, докато не види лицето си, отразено в очистения метал. Законът на еволюцията, който усъвършенства човешкото същество, изтънчава грубите форми на живота съгласно съвършения образец и трябва да ги доведе до онази точка на развитие, когато образецът ще бъде отразен във всяка органична клетчица на тези форми - при всички условия, състояния, физически, ментални и духовни - и огънят, т. е. нагнетяването, напрежението и страданията се явяват единствените лостове, посредством които масата - човешката раса - може да бъде изтеглена от тигела. Физическата субстанция трябва да бъде издигната в светлината на субстанцията на висшата менталност, където отказът от всякаква привързаност към низшите състояния на субстанцията, страстите, ще направи възможно проявлението на по-изтънчени, усъвършенствани духовни форми…”

“Нито един благоразумен човек не може да не разбере великата необходимост от промяна в начините за сключване на брак и някои положения в съществуващите днес брачни закони, ако искаме да видим по-добрата раса човешки същества, идваща да смени нашата. Но отхвърлянето на сегашните брачни закони и съзнателното потъпкване на идеалите, признаването на беззаконието, което е управлявало в допотопните времена, могат да имат само един резултат - дегенерация. Човечеството няма да получи сила и знание, отстъпвайки назад в дълбините на вековете, само очистващото постъпателно движение прави възможна еволюцията. Затова образованието и възпитанието трябва да бъдат насочени към намиране на правилното съчетание на встъпващите в брак страни и безпорядъчното полово смешение трябва да бъде заменено с единобрачие.”

“Когато иска да отгледа прекрасно цвете от определено семейство, добрият градинар събира семена или взема калем от най-добрия образец от избрания вид и ги комбинира с друг от същото семейство и когато получи по такъв начин усъвършенстван вид, той се старае да не смесва неговите семена с по-низки представители на същото семейство. Същите закони са приложими и към човешката раса. Така че, каквито и съображения да бъдат изтъквани, онова, което във всекидневието се нарича “полова свобода”, не е нищо друго, освен свобода за удовлетворение на низките желания.”

“В бъдещата, по-усъвършенствана раса истинските бракове ще бъдат толкова обичайни, колкото са редки днес.”

“Разбира се, не бива да се изисква продължаването на брачните връзки между хора антагонистични, неверни и жестоки един към друг, защото това би бил най-лошият вид тирания, необходим е внимателен предварителен избор и използването на естествени средства за установяване на разумно съчетание. Неправилното или неблагоприятно положение на планетите, користните съображения и ненормалното полово увлечение, стигащо до болезненост, са виновни за повечето нещастни и противоестествени бракове днес.”

“Днес човечеството се развива под друг аспект на универсалния закон, различен от онзи, който е управлявал рождението и еволюцията на човека в ранните векове на този цикъл. В далечното минало е управлявал законът за диференциацията - разединението, докато сега действа преимуществено законът за обединението и онези, които по силата на егоистичните си желания се опитват да противостоят на Божественото предначертание, сами се изключват от еволюционния поток…”

В заключение ще приведа още един цитат: “Жената от настоящата раса се приближава към висшата точка в идващия Цикъл и всяка жена, която помогне за спасяването на мъжа от неговото низше “аз”, с това, че тя самата не се поддава на съблазните, поставени на пътя й от нейната низша природа, като по този начин утвърждава съществуването на висшата фаза на живота, то тази жена ще направи за спасението на расата, към която и двамата принадлежат, повече, отколкото може да стори в идващия Цикъл всеки мъж, колкото и да е велик. Настъпващата епоха ще бъде епоха на жената и затова именно жената в крайна сметка ще носи строга отговорност за безнравствеността на нашия век в много по-голяма степен от мъжа. Идващото време носи велики възможности за жената, затова Аз отново се обръщам към вас, дъщери на Светлината, молете се Бог, който е във вас, да ви помогне да съхраните чистотата…”
26.01.1939 г.

Всички симптоми на неуравновесеност във Вашето самочувствие, които описвате, са повече от ясни. В дните на Армагедона кой може да остане безчувствен към небивалите нарушения в ритъма на космическите токове, които се отразяват на всичко съществуващо? Армагедонът е страшен не само с разюздаността на тъмните сили, но и с дисхармоничните токове, които се отразяват тежко преди всичко на особено чувствителните организми и по този начин временно изваждат от строя смелите борци срещу помитащите вълни на разбушувалия се хаос. Само силната дисциплинирана воля, знанието и твърдият устрем по указания път на Светлината могат да опазят от тежките последици от подобни космически пертурбации. В такива дни е нужно неизменно да се помни, че е дошъл часът на изпитание на нашите сили и най-малкият уклон или отслабване на волята могат да ни отнесат на пътя на бедите. Благо за онзи, който може да се преизпълни с тържественост в дните с най-дълбоко значение.

Нравственото ниво на човека е подобно на барометър, той ту се покачва, ту се понижава, казва Пирогов, и особено опасни са колебанията, идващи не от идеите, а от инстинктите и низшия психизъм. В неизбежните съдбоносни периоди, когато нравствеността е в голям упадък, всички сили на духа трябва да се насочат към самоусъвършенстване. Затова Вие правилно питате как да придобиете търпение, защото без това качество е невъзможно да се започне самоусъвършенстването. Търпението е в основата на всички постижения, затова то е и най-великото качество. Най-лесно се придобива търпение чрез любовта към служенето и към Великия Учител. Разбира се, то се утвърждава в нас и при ясното осъзнаване, по-скоро при духовното озарение за великото значение на това понятие - търпение, но това постижение е по-трудно. Както във всичко останало, пътят на любовта е най-краткият и най-прекрасният, а за онзи, който знае какво е любов, и най-лекият. Вашето сърце вече гори с пламъка на Учението, затова и съветът ми ще бъде - в любовта укрепвайте търпението си. Всяко въздържане от раздразнение, всяка проява на търпимост ще бъдат като дарствени цветя за Учението.

Можете да си помогнете много и като постоянно помните за това качество във всички житейски ситуации. Трябва да се постигне такова помнене, за да може, независимо от всичко останало, то постоянно да пребивава във Вашето съзнание на стража, готово всеки миг да напомни за себе си. Древните мантри също са имали предвид укрепването на това помнене. Именно помненето ще помогне на самодисциплината, която е много трудна. Дълги години минават, докато успеем да наложим юзда на нашите чувства, винаги готови да рефлектират на най-малката и неочаквана възбуда. Именно търпението е едно от най-трудните качества, неслучайно е казано - най-велик е онзи, който е велик с търпението си. Ценно е именно онова, което е трудно, затова правилно да приложим всички сили за овладяването на това съкровище.

Вие питате - “В какви случаи следва да се прилага канона “Господом твоим” и в какви наш дълг е да окажем съпротива на злото?” и за пример давате молитвата на Христос да бъде простено на Неговите преследвачи, защото те не знаят какво вършат. Вие правите извода, че “ако действията се оправдават (оценяват) според съзнанието на действащото лице, което не знае, че неговите действия са от тъмата - тогава излиза, че на такова зло не трябва да се съпротивляваме, както е и правил Христос.”

Ще отговоря, че преди всичко канонът Господом твоим и непротивенето на злото са две съвършено различни понятия. Канонът “Господом твоим” е другояче казано вместяване и в същото време съизмеримост; именно съизмеримостта не допуска снизходителност към злото. Канонът “Господом твоим” може да бъде приложен там, където има добро, макар и тясно осъзнато, но прилагането на този канон по отношение на злото, като непротивене на злото, ще бъде не само излишна снизходителност, но и сътрудничество на злото. Непротивенето на злото допуска нахлуването на хаоса, резултат от което често са всевъзможни бедствия и гибелта на множество хора.

За съжаление е прието да се разглежда Учението на Христос като учение за непротивене на злото. Това е огромна заблуда. Именно Христос сурово е разобличавал всяко зло, всяко лицемерие и нехайно отношение към доброто. Но трябва да умеем да разпознаваме, къде е възможна съпротива срещу злото и какви мерки са приложими във всеки отделен случай, неразумният избор може да доведе до още по-голямо бедствие или разложение. Също е нужно да се знае, че всеки духовен Учител дава клетва да не поразява онези, които посягат на живота Му. Така и Христос не е могъл да се съпротивлява на грубата сила, насочена срещу Него. Но Той се е съпротивлявал срещу злото с всяка своя дума, с всяко действие, когато това не се е отнасяло лично до Него. Задачата Му е била да извърви пътя с човешки нозе и ръце и да покаже на хората, че, воден от велика любов към човечеството, можеш да пожертваш себе си и да изтърпиш най-жестоки мъки заради желанието си да донесеш на хората светлината на Истините, които те непрекъснато забравят. Молитвата на Христос за мъчителите Му е пълна с милосърдие и дори справедливост, защото какво наистина са можели да знаят и разбират наемните палачи за величието на Онзи, Когото изтезават? Когото им е било ЗАПОВЯДАНО да изтезават! Наистина не наемните изтезатели, а техните подстрекатели са поели върху себе си най-горчивата карма. Също и Пилат, измил ръцете си и оказал НЕПРОТИВЕНЕ на най-великото зло там, където в негова власт е било да го спре, си е подготвил изключително трудна съдба.

Вярно е, че злото действие кармично се съизмерява със съзнанието на този, който го е извършил. Всичко, обмислено със злоба, особено силно оцветява нашата аура и обременява съзнанието. В същото време човекът, който прави зло със смътното съзнание за стореното, безкрайно удължава и отежнява своя път, защото той може да започне да подобрява съдбата си, само осъзнавайки дълбочината на стореното от него зло. Наистина можем да се молим за онези, които не разбират значението на извършеното от тях, защото тежка е участта на такова животинско състояние на ума. Вл. Буда казва: “От двама души, извършили една и съща грешка, по-лош е онзи, който не я е осъзнал.” Защото не може да се очаква от човека, който не се осъзнава като виновен, да прояви енергия за прекратяване на заблудата си. За да излекуваш себе си, трябва да познаваш болестта си, но знанието още не дава здраве, необходима е проява на волята. Кармата се създава с мисленето, затова “няма заслуга онзи, който дава злато, мислейки, че дава камък.” Щастието на човечеството е в ускоряването на еволюцията и можем да си представим как задържа развитието на еволюцията несъзнателното мнозинство.

Според Вас, “тъмните вредители са сигурни, че именно те творят добро”. Но аз не съм съгласна с това твърдение. Всички съзнателни вредители дълбоко в себе си отлично разбират користната причина за постъпките си. Дори така наречените несъзнателни вредители кой знае защо никога не действат във вреда на самите себе си и най-вече на джоба си. Степените на съзнателност са безкрайни и ние още можем да видим немалко животински съзнания. Наистина няма по-голямо бедствие от невежеството.

Но канонът “Господом твоим” трябва да бъде прилаган почти на всяка крачка в живота. При всяко събеседване, когато няма обединение на съзнанията, наше първо задължение е да не дразним събеседника си с противопоставяне и порицание на неговите убеждения, а като започнем от най-добрите му възможости и имайки предвид нивото на съзнанието му, постепенно и търпеливо да разширяваме неговия хоризонт. Като говорите с мюсюлманин, Вие естествено няма да започнете с възхвала на Вл. Буда или с унижаване на Мохамед, а ще обсъдите всичко прекрасно, което съдържа неговата религия и при случай по-дълбоко и широко ще поясните значението на някои изречения на Мохамед, които влизат в съкровищницата на световната мъдрост. Така и при всички други явления в живота. Няма да говорите на яростния шовинист срещу родината му, а ще намерите най-добрите прояви и качества на неговия народ и ще му посочите нови пътища за развитие на тези специфични качества. Проявената от Вас широта в разбирането на народната специфика ще изглади представите на шовинизма и неочаквано за себе си ограниченото съзнание ще започне да звучи на нотата на вместяването. Навреме трябва да се научим да водим разговори без вражда, дружелюбно оценявайки своя събеседник. Именно да ги водим с ТЪРПЕНИЕ и уважение към противника, без да допускаме раздразнение, насмешка и др. недостойни методи. Във всеки разговор трябва да умеем да жертваме себе си, своето знание, да не се кичим със своята просветеност. Помните казаното в Учението, че само надутото невежество обича да излага по перваза сухите клонки на своето знание, а истински знаещият не се страхува да отреже парче от своето знание, там, където то може да подтисне и принизи събеседника. Така и канонът “Господом твоим” е проява на саможертва, без която нищо не може да бъде постигнато. Голяма заблуда е да се приравнява той към непротивенето на злото. Ако искате, приемете този канон като проява на милосърдие. И така, канонът “Господом твоим” е напълно съвместим именно със съпротивата срещу злото. Злото може да бъде пресичано по различни начини и чувствознанието трябва да подскаже пределите на възможността за прилагане на дадения канон.

Параграф 378 от кн. “Йерархия” не трябва да се забравя, защото всеки от нас е длъжен да се стреми към погасяване и пресичане на злото, разбира се, преди всичко в самия себе си и в своето обкръжение. С цялото си същество, с всички сили на душата да поддържаме доброто и да се борим със злото - както с онова, което живее извън нас, така и с онова, което гнезди в нас самите. Злото винаги е зло, независимо от неговата локализация. Да помним, че това е страшна борба и на човешкия дух му е съдено да я води в името на безценния стремеж към истина и съвършенство. Както казва нашият Пирогов, “на възпитанието следва да се придава по-голямо жизнено значение, отколкото на образованието” и той е дълбоко прав. Но във всекидневието думата възпитание е уродливо ограничена и сведена до придобиването на добри маниери и спортните тренировки. Почти никой не се замисля, че възпитанието преди всичко се отнася до цялата вътрешна същност на човека, на неговия характер и представлява внедряване на основите на Етиката в детското съзнание от възможно най-ранна възраст. Но у нас, уви, в най-добрия случай се преподава етиката на юмручния бой.

Сега за друго. Цитираните от Вас слухове, които се пускат от враждебно настроени лица, са много характерни за невежите. Винаги и във всичко слабопросветените и нискокултурни хора съдят останалите според своите тайни въжделения и, разбира се, въпросът за материалното благополучие, стои при тях на първо и най-почетно място, затова и всичките им подозрения са в тази посока.

Нима не сме свикнали да слушаме от редовия еснаф във всички страни по света, че неговото правителство мисли само за своето благополучие и че всички чиновници са подкупни или продажни и т.н. По същия начин и там, където такива еснафи виждат дейност, недостъпна за тяхното съзнание, или отделяне на средства за предмети на изкуството, които те в своето невежество не са се научили да ценят, тяхната тъпа злоба и завист започва веднага да плете същите обичани плетеници за някакви неизвестни източници на средства и скрити замисли и пр. Истинското добро във всички векове е било преследвано, само фалшивият блясък на лъжеистините е скъп на еснафското сърце. Защо да мислим, че в нашия век на насилие и право на грубата сила, съзнанието на масите трябва да бъде друго? Именно по цитираните от Вас слухове и разсъждения може да се съди за степента на моралното и културно развитие на такова мислене.

Подобно съзнание няма да бъде далеч от съзнанието на селяните, които по време на епидемия от холера убивали лекарите, обвинявайки ги, че са отровили кладенците. Така че, сплетните и интригите можем да отнесем към споменатия вече източник на всички злини и бедствия, а именно невежеството. Да, ако образованието е донякъде достъпно, то възпитанието е още по-трудно, а културата е изключение, защото е признак на истинския аристократизъм - аристократизма на духа и душата.

Вие сте прав, че няма смисъл да се води полемика с невеж опонент. Вестникарските колонки в повечето случаи днес са пълни с такива лъжи, грубост и пошлост, че дори има шега - макар че го писаха във вестниците, оказа се истина. Печатното слово загуби непоклатимия си някога авторитет и високото значение да носи светлина в съзнанието на широките маси. Много вестници сега са не разсадници на просвета, а, уви, парници за всякакъв род шмекерии, меко казано. Най-достойните мисли, съзидателните задачи и мнения на изтъкнати хора не намират място дори на последните страници на такива осведомители на масите.

Освен това, за да бъде реално, възражението трябва да бъде поместено в същия орган, в който се е появила статията, срещу която се възразява.

На съвременния Цицерон, който възкликва - “О, Катилина, кога ще спреш да ни преследваш?!”, мога да отговоря - надявам се, никога, защото краят на преследването би означавал начало на разложението. Съществува земен закон, според който от момента, в който се прекрати всяко преследване и се достигне всеобщо признание, започва разложението. Борбата е основата на съществуването и напредъка, затова човек без борба се превръща в нищожество и произвол. Борбата в наши дни, разбира се, се е усилила и разширила, днес не може да се посочи нито една област от живота, където да няма стълкновение на различните начала. Затова и Учението говори - обикнете борбата. Но тази борба ние трябва да се стремим да пренесем на по-високо ниво и затова е необходимо да изработим и утвърдим своята вътрешна истина посредством задълбочаване в Учението и самовглъбяване и люта борба със самия себе си. По този начин ние ще издигнем самите себе си и всички, които влизат в съприкосновение с нас. И така, отново се върнахме на великото понятие възпитание и самовъзпитание. С това ще завърша.

Изпращам Ви цялото си мъжество за придобиване на търпение и тържественост в страшните дни на Армагедона. В особено тежките минути сравнете себе си с милионите нещастни и намерете покой. Сравненията биват полезни.