Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Съмнявам се също, че гладуването е можало да развие у Вас магнетична сила. Разбира се, във всичко е необходима въздържаност, но гладуването не може да усили нищо. Великото равновесие е повеля на всички учения на Светлината. И ако Вие усещате у себе си присъствието на такава сила, нека тя Ви помогне да бъдете настойчив в устрема към набелязаната блага цел.

Всичко, за което пишете, е взето под внимание и моят съвет сега е - запознайте се с книгите на “Живата Етика”, поне с двете части на “Листа от Градината на М.” и “Агни Йога”. Ако Вашият дух откликне на тях, то пишете ми, след като ги прочетете, споделете Вашите съображения и всички недоумения, аз ще отговоря. Не пропускайте да съобщите още кои именно изрази Ви се струват неразбираеми. Има изрази в източните езици, които е трудно да се преведат на нашите груби европейски езици. В заключение искам да кажа - “всичко е открито, всичко е достъпно”, но да влезем и да вземем можем само ние самите. Първите условия за достижението са честност, мъжество, безстрашие, несломим устрем, велико търпение и признателност за всяка троха. Разбира се, предателство дори в мислите е недопустимо. Но когато има искреност и горене на сърцето, всичко става леко и радостно. И така, обикнете избрания от Вас Учител с цялото си сърце, с цялото си същество и достиженията няма да закъснеят.

1936. 
      г.
      

Твърди се например, че следва да се развива националното самосъзнание и това е съвършено правилно, защото любовта към родината е свещено чувство. Именно националното съзнание изразява характера на нацията, а качеството е най-голямата ценност във всяка проява. Хората и страните трябва да пазят основата на своя характер, своята индивидуалност, като я развиват и обогатяват с всички цветя, растящи на тяхната ливада, с всички достъпни им възможности. Именно задачата на националния гений е да претвори и пропусне през призмата на своето съзнание постиженията на всички народи и векове и да даде своя неповторим синтез на този конгломерат от творчески проявления. Но в ограничената представа националното съзнание е обособяване и, следователно, ограничение. Всяка обособеност пък е противоестествена и пагубна, защото е против закона за единството на Битието. И тъй като законите във всичко са еднакви, всичко, което се обособява и свива, води до изсъхване и смърт. Законът на Битието повелява постоянно разширяване и безпределно разтваряне. Само в това разтваряне, само в непрестанното вместяване на всички възможности се състои вечният живот. Пресечете това осъзнаване и животът на човека ще остане привързан към мимолетното съзнание на една личност. Вечният живот се извоюва именно чрез космическото съзнание или чрез осъзнаването на своята космичност.

В нашия век човечеството вече разбра, че ако иска да се развива успешно, трябва да допусне известно международно сътрудничество. Макар че в момента това сътрудничество се проявява много по-мощно в областта на механичните и материалните постижения, отколкото в духовното обединение. Но науката върви с такива гигантски крачки напред, че скоро ще бъде осъзнато и следващото стъпало, именно стъпалото на сътрудничество с Космоса и тогава космическото съзнание ще престане да плаши дори най-неуките, ще бъде нещо обикновено и никой човек, осъзнал своето място в Космоса, няма да се затваря в къщурката си. Тогава ще настъпи и духовното обединение.

Всичко, което съобщавате за някои хора, отдръпнали се от Учението на Живата Етика, е много обичайно явление. Ако беше иначе, светът нямаше да навлезе в такава задънена улица и нямаше да ни заплашват космически катаклизми. Страшно е да се слушат твърдения като: “общото благо са празни приказки”. Разбира се, за изпепеленото сърце и закостенелия разум общото благо е празен звук. Но просветеното съзнание разбира цялата пълнота на своята зависимост от общото благо. Общото благо е било и е основа на всеки Завет. Учението на Христос е именно учение на Общото Благо и

неразбиращият и отричащият този принцип отрича и самия Провъзвестител. С такива съзнания е по-добре да не се влиза в никакви обсъждания. Да, само приемането и усвояването на закона за превъплъщението би насочило човечеството към правилното разбиране на общото благо. Можем да се удивляваме как хора, издевателстващи над понятието общо благо, в същото време се ползват от удобствата на общото благо в градовете, от прекрасните пътни мрежи и пр.

Сега - отговорите на Вашите въпроси. § 279. Моруа е растение, което се среща в нашите краища във вид на храст, ароматът му много наподобява този на върбинката. Ще Ви изпратя няколко клонки, но сега при нас е зима. По невнимание допуснах в названието на това растение главна буква и това, разбира се, може да заблуди мнозина.

Разбира се, никога и никъде не се е казвало, че всички трябва да живеят в тясно съжителство. Това може да се разбира по-широко. Нали не всички трудови общини живеят заедно. Те се събират за съвместен труд, но личният живот и всекидневието им протичат отделно. Понятието за общ труд не изисква непременно физическо обединение. Изобщо не е нужно да си пречим физически. Всяко време си има свои изисквания и условия и не е възможно да се връщаме в пълна мяра към старите форми. И Владиката Буда в своите общини е забранявал тясното физическо съжителство, следял всеки член на общината да си има отделна килия. В Неговите общини дори нямало общи трапези. Всички бикшу се хранели насаме. Събирали се само за съвместен труд и духовни беседи. Защото общежитието е възможно само при пълно хармонизиране на аурите на неговите членове, а това така рядко се постига. Затова, ако искате да направите опит за общежитие, организирайте го колкото се може по-просто, без да се обвързвате със задължения, и най-вече въведете изключително напрегнат труд и се въоръжете с безпределно търпение и търпимост. Защото в много случаи кооперативното начало може да се прокарва, без да се стига до общежитие. Опитът за общежитие може да се прави лете, за кратък срок от няколко седмици.

Вие бихте искали изцяло да копирате всекидневието в Твърдината на Бялото Братство, но това е невъзможно, защото всекидневието там се различава от нашите условия. Братството работи по групи и нарастването на задачите хармонично събира Съвета за нови комбинации. Работата е разпределена в три отдела. Първият - изследвания, насочени към подобряване на земното ниво. Вторият - търсене на начини за предаването на тези резултати на хората. Третият - опити за контакт с далечните светове. Първият изисква трудолюбие и търпение, третият - находчивост и безстрашие, а вторият - такава самоотверженост, че и най-трудният полет в сравнение с него е почивка.

Но сега е времето на страшния решаващ Армагедон и затова всички изследвания, цялата научна работа е временно прекратена и Светлите Сили са насочени към отблъскване на непрекъснатите нападения и невероятни изобретения на Черното Братство на двете нива. На стражевата Кула не знаят ни сън, ни покой. Кой от земляните може да си представи това състояние на най-велико напрежение?! При това много Братя прекарват повечето от времето си в тънкия свят, защото именно там се изграждат терафимите на победата. В тънкия свят звучат сега призивът и победната песен на Воините на Шамбала. Хилядолетия великата Твърдина на Светлината се е готвила за тази борба със силите на тъмата. Предопределеният Армагедон е ужасен, всички подземни чудовища участват в него, в него са въвлечени Силите от всички нива! Нима твореното сега безумие не е белег на необикновено време! Замисля ли се някой над това, какво заплашва планетата? Колцина знаят, че главната грижа на Твърдината на Светлината е да спаси нашата планета от преждевременен взрив? Защото я заплашват най-страшни изригвания на подземния огън. На много места по дъното на океана земната кора е силно разядена. Кой мисли за тези страшни знаци?

Разбира се, никой от земните обитатели не би издържал напрегнатия труд, който кипи сега в Твърдината на Светлината. Ето защо е така престъпно човечеството, кощунстващо в безумието си срещу своите Спасители. Хората призовават Христа, а непрекъснато предават Неговите Завети и хулят Йерархията на Светлината, към която Той принадлежи. Но хулата и към най-малкия във веригата на тази Йерархия не може да бъде оправдана в очите на Христос: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден - Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм Ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”¹⁷. Така че, може ли да се надява някой на благодат и оправдание, изричайки: “Общото благо, това са празни приказки”. Такъв човек ще си остане с празнотата. Защото наистина е празнота в сърцето и в главата му. Христос и общото благо са синоними.

Във връзка с понятието за кооперативен труд, ще Ви цитирам § 35 от трета част на “Огн. Свят”: “Толкова говорят за сътрудничество, но колко малко го разбират. Това е едно от най-изопачените понятия, защото в човешката община понятията за съвместен труд са много изопачени. Животът в съобществото на сътрудници не предполага никакво натрапване на чувства, задължения или принуди, а само утвърждаване на съвместната работа в името на явеното благо. Ако човешката община приемеше закона за съвместния труд като закон на живота, колко би се очистило човешкото съзнание! Защото ритъмът на кооперативния труд може да обединява различни специалисти и различни по качество хора. Прост е законът, но колко много е изопачен! Човешката близост на духа се обуславя от много причини, както духовни, така и кармични, но под лъча на труда общината може да се изгради чрез закона на сътрудничеството. Затова членовете на общината трябва да се възпитават в труд и в разбирането, че всеки сътрудник е част от общото. Неправилното мислене за личното трябва да се премахне, подобно тълкуване не спомага общината да се слее в едно русло. Колко тъжни събития могат да бъдат избегнати чрез разширяване на съзнанието и тънкото разбиране, че не бива да се посяга на сърцето на другия. По пътя към Огнения Свят членовете на общината трябва да разберат, че може да се напредва със закона за общия труд - друго мерило няма! Тънкото се постига само с тънко, и тънките нишки на сърцето постигат съзвучие само с напрежението на хилядолетия. Затова нека членовете на общината особено дълбоко да осъзнаят този единствен път. Именно, законът за съвместния труд не посяга на сърцето на другия.”

36. “В общината трябва да се помни, че чувствата са съкровени. Особено трябва да се запомни, че не бива насилствено да се предизвиква тънко чувство у друг член на общината. Не бива да се развиват тънки вибрации в сърцето с изискване отвън. Само вътрешното, заслужено действие поражда съответната вибрация. Рядко се среща този живот на духа сред задушаващите земни вибрации. Това рядко явление - един дух да влезе в съзвучие с друг, е така прекрасно! Но в развитието на съзнанието на общината е нужно преди всичко да се утвърди разбирането за сътрудничество. С това разбиране общината ще укрепва и червеят на самосъжалението ще изчезне. Така напътстваме учениците и провъзгласяваме радостта от труда без всякакво посегателство върху сърцето на ближния. Отдавна е казано - “насила обич не става”. Това също е космическа формула. Но пътят на съвместния труд може много да се очисти. Нека учениците запомнят сътрудничеството като главно стъпало във всекидневния живот на Общината.”

Но колко често сред членовете на общината се развива жестокото чувство на ревност, което проваля толкова прекрасни начинания!

1936. 
      г.
      

Разбира се, Вие сте прави, че следва внимателно да се коментира “Откровението” на Йоан. Защото всяко писание, всяка легенда на древността има седем ключа или значения. Много учени днес са убедени, че “Откровението” е още едно изложение на книгата на Енох и легендата за Дракона, идващи от езическата древност. Затова следва да отнесем “Откровението” към другите, много по-древни видения. Глава ХII има няколко значения и много неща бяха вече намерени, що се отнася до астрономическия и числовия ключ на този всемирен Мит. Според Съкровеното Учение споменатата там война на небесата се отнася към събития от различни нива на битието. Първото събитие е чисто астрономически и космически факт от Космогонията. И ако този звезден прототип на войната действително се отнася към пред-манвантарния период и се основава на познаването на цялата програма и еволюция на Космогонията - знание, което владеят Великите Учители, то вторият аспект на войната на небесата има своето отражение на Земята и място на действие са били не далнините на междузвездното Пространство, а Хималаите. Това са аналите на страшната борба между “Синовете на Светлината” и “Синовете на Тъмата” от четвъртата и петата Раси. Всички по-нататъшни традиции на тази тема са изградени именно върху тези две събития, слети в легендите в едно. Но какъвто и да е астрономическият смисъл на тази универсално приета легенда за битката в Небесата, нейната човешка фаза се основава на истински исторически събития, изопачени в теологичната догма (Падението на Ангелите), единствено за да бъде приспособена тя за еклисиастични цели.

В “Тайната Доктрина” се срещат пояснения на някои глави и стихове на “Откровението”. Ето някои цитати, които могат да Ви заинтересуват.

“В своето въведение към труда на архиепископ Лауренс (Лаврентий) - превода на етиопския манускрипт, който се пази в Бодлианската библиотека, авторът на “Еволюцията на Християнството” отбелязва:

“Разглеждайки коректурите на Книгата на Енох, ние бяхме още по-удивени от сходството с писанията на Новия Завет. Например, притчата за овцата, която добрият Пастир спасява от наемните войници и свирепите вълци, евангелистът на четвъртото евангелие съвършено явно е заимствал от Енох - стр. LXXXIX, където авторът описва овчарите, убили и унищожили овцете преди идването на техния Господар; по такъв начин се открива истинският смисъл на това тайнствено досега място в притчата на Йоан: “Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници”¹⁸ - изречение, в което ние днес виждаме явен намек за алегоричните пастири на Енох” (Кн. на пророка Енох, стр. XLVIII, изд. 1883).

“Сега е твърде късно да се твърди, че именно Енох е заимствал от Новия Завет, а не обратното. В посланието на Апост. Иуда (14,15) е приведен дословно твърде голям цитат от Енох за пришествието на Господа с десет хиляди светци и, като посочва изрично пророка, той по този начин признава източника.”

“… Завършвайки паралела между пророка и апостола, (ние) установихме извън всякакво съмнение, че за автора на Посланието, признато за Божествено Откровение, книгата на Енох е била вдъхновено произведение на един от до-потопните патриарси… Съвпадението на езика и представите в книгата на Енох с езика и представите на авторите на Писанията на Новия Завет… ясно показва, че трудът на семитският Милтън¹⁹ е бил неизчерпаем източник, от който евангелистите и апостолите или хората, писали вместо тях, са заимствали представите си за възкресението, Съда, безсмъртието, гибелта и за всемирното царство на Справедливостта под вечното владичество на Сина Човешки. Това евангелско плагиатство кулминира в “Откровението” на Йоан и прилага виденията на Енох към християнството с изменения, в които не намираме величествената простота на великия майстор на апокалиптичното предсказание, пророчествал в името на до-потопния патриарх” (пак там, стр. ХХХIV - ХХХV).

“До-потопен”, наистина!, но ако фразеологията на текста се отнася само до няколко века или дори хилядолетия преди началото на историческата ера, това не е изначалното предсказание за настъпващите събития, а на свой ред е копие на някои писания в пред-историческите религии.

“В ерата Крита Вишну, в образа на Капила, и други вдъхновени учители… предава… истинската мъдрост (както го е направил Енох). В ерата Трета той удържа злобните в образа на всемирния Монарх (Чакравартин - вечносъщия Цар у Енох), охранява трите свята (или Раси). В ерата Двапара в лицето на Веда-Виаса той разделя единната Веда на четири и ги подразделя на стотици (Шата) разклонения” (Вишну Пурана).

“Говори Уриел в книгата на Енох (ХХVI, 3): “Онези, които бяха пощадени, вечно ще благославят Господа… Вечносъщия Цар, който ще царства над тях”.

“Наистина, така е: “Веда”-та на най-ранните арийци, преди да бъде написана, се е разпространила сред атланто-лемурийските народности и е посяла първите семена на всички съществуващи днес древни религии. Филизите на никога не умиращото Дърво на Мъдростта са пръснали сухите си листа дори върху юдео-християнството. И в края на ерата Кали, сегашната ера, Вишну, или “Вечносъщият Цар” ще се появи като Калки Аватар и ще възстанови справедливостта на Земята. Умовете на тези, които ще живеят по това време, ще бъдат пробудени и ще станат прозрачни като кристал.”

“Хората, които ще се изменят така, благодарение на особеното време (Шестата Раса), ще бъдат като семена за други човешки същества и от тях ще се зароди раса, която ще следва законите на ерата Крита - Ерата на чистотата.” Т. е. това ще бъде седмата раса, расата на Будите, “Синовете на Бога”, родени от непорочни родители.”

Но какво в действителност представлява самата книга на Енох, от която авторът на Откровението и дори св. Йоан, авторът на Четвъртото Евангелие, така щедро са цитирали откъси в своите писания? Просто книга на Посвещението, предаваща в алегории и с предпазлива фразеология програмата на някакви архаични мистерии, извършвани във вътрешните храмове. Така наречените “Видения” на Енох са свързани с неговите (на Енох) преживявания при посвещението му и с наученото от него в мистериите.

Във всички най-древни легенди описанието на сътворението на нашата Земя, разбира се, се отнася едва към четвъртия кръг, след пралая или обскурацията, настъпила след третия кръг. При това дори за първите две раси на този кръг ние имаме крайно оскъдни сведения и засега те не се дават от Великите Учители, защото за нашето съзнание е още трудно да вмести разбирането за едно състояние, което няма еквивалент на Земята. Но в четвъртия кръг човекът се е появил по-рано от животните.

Молитвата на Христа, която никой не е чул, е била молитва на сърцето за благото на цялото човечество. Всеки Велик Дух ръководи еволюцията, като строго се съобразява със законите на Космическия Магнит, или закона на еволюцията. Волята на такъв Дух е толкова мощна, защото е отъждествена с Волята на Космоса.

Падението на Луцифер е било именно в това, че той е тръгнал срещу закона на еволюцията или Волята на Космоса. Препрочетете в “Криптограми на Изтока” легендата за Луцифер - това е истина.

По времето, когато Великите Събратя на Луцифер, дошли с Него на нашата Земя изграждат вечното движение; когато Те казват - “защо само Земята, когато са отредени всички светове”, и така създават правилния път за човечеството, когато чрез широка кооперация с далечните светове ще бъде основан истински обмен, Луцифер предпочита да се загради от съседите. Но при единството на Битието, при закона за взаимния обмен всяка обособеност води само до отмиране или смърт. Луцифер обаче може само да затрудни, но не и да прекъсне потока на живота. Именно Неговото въстание и прокарването на плана му за самозадоволяване на земната материя, са предизвикали коректива в лицето на Бялото Братство, Обединение, непознато на другите планети със своята принудителна боеготовност. Както е казано, “борбата на отчаянието промени Носителя на Светлината и неговата рубинена аура се изпълни с алено зарево. Неговите последователи наистина започнаха да прибягват до срамни средства, които само забавят сроковете, но не изчерпват съдбата. Затова доспехите и мечовете на Братството с радост биха могли да бъдат претопени за лабораторни апарати много по-рано и Стълбата на Светлината, звено между Земята и Небето, би могла да бъде много по-близо. Да си спомним последния Велик Учител, приел позорна смърт за това, което отдавна би трябвало да е известно на човечеството!”

Вие ще попитате, как се е създала тази психология на обособеността? Ами вземете за пример всеки едър феодал.

Луцифер е Княз на този свят (Земята) в пълното значение на тази дума. Духът му има в своя потенциал всички тъждествени енергии, присъщи на Земята.

Нормално би било господарят на Земята да извиси материята, изпълвайки нейните частици със съзнанието за единство. Нали Духът на Владиката на планетата преминава през човешката форма като първоучител в овладяването на присъщата й материя, и затова той се явява познавач на свойствата на тази материя. Достойно би било той да бъде ценен приятел на всички новообразования, да няма обратни действия, а само взаимнополезни търсения. Но не така мисли Господарят на Земята, той не желае дружбата на духа. Сега можете да си представите до каква степен Господарят на Земята познава всички коридори! И доколко всяка допълнителна просвета не отговаря на неговия план. Неговите слуги нямат против да научат нещо полезно за себе си и дори се съвещават как да се употребят тези открития във вреда на движението на духовността. Но неговото нещастие е в това, че движенията на духа са много бързи и Източникът на Бялото Братство има огромен резервоар. Все пак, не може да му се отрече, че е изобретателен, особено сега, когато настъпиха сроковете. Сега Вие разбирате колко сериозен и страшен е бушуващият Армагедон! Битката на Светлите Сили с пълчищата на Тъмата.

Вие съвсем правилно разбирате обсебването. Именно, докато има борба, няма истинско обсебване. На обсебения вече му липсва борбеност и той дори не осъзнава своето обсебване. Но чистото сърце може да не се страхува от обсебване. Искреността не допуска обсебване.

1936. 
      г.
      

Нима Вие се удивлявате, че законът на кармата е наречен от автора на критикуваната от Вас книга “сляп и заедно с това разумен”? Винаги трябва да се помни за противоположностите, които съществуват във всеки космически закон. Авторът нарича този закон сляп поради неговата неизменност, непоколебимост, когато той действа космически неотменно. Законът на кармата става разумен в действията на човека с пробуден разум. Но низшите царства са подчинени на “слепия” за тях закон.