Писма от самотния остров

ПОГЛЕДНЕТЕ КЪМ ХОРИЗОНТА

Намираме се на площада Конак в сърцето на Измир, третият по големина град в Турция. Трудно е да обхванем всичко - богатото разнообразие от гледки, звуци и аромати, които достигат до сетивата ни. Но всичко това ви кара да се чувствате жизнени. Това място кипи от енергия.

Този град може да ви накара да се чудите – ами ако изведнъж всичко това се вземе? Ами ако трябва да се откажете от всички неща, които правят живота толкова приятен? Ами ако трябва да се откажете от всичко?

Ранните християни в този град са се сблъскали с тези въпроси. Били са изправени пред трудни времена. И едно много специално писмо от Исус им показало отговора. Това е отговор, който може да преведе и нас днес през всички изпитания и трагедии, с които можем да се сблъскаме.

Около 95 г.сл.Хр. апостол Йоан бил заточен на остров Патмос в Егейско Море. Той бил откъснат от вярващите, считащи го за свой баща в Христа. И което било най-болезнено, той бил откъснат от вярващите, които преживявали много трудни времена, особено християните в град Смирна. Те били подложени на гонения. Йоан искал да ги насърчи. Йоан искал да бъде с тях. Но се намирал на Патмос, поставен под римска стража.

Но неговият Учител, Исус Христос не бил под стража. В едно видение Исус посетил Йоан на самотния му остров и му дал вест, която да изпрати на хората в Смирна. Това била специална вест, която Йоан щял да включи в книгата Откровение. Това била рецепта от Великия Лекар по повод определен проблем. Исус имаше изцелителни слова към хората, преживяващи мрачни времена. Това са слова, които днес трябва да преоткрием.

По традиция Турция е част от мюсюлманския свят. Но нейното правителство сега е твърде светско. От известно време в Турция цари голяма религиозна толерантност. Християнските църкви, както всички други църкви, могат свободна да извършват дейността си. Но през І век, когато Исусовата вест от Патмос достигнала Смирна, ситуацията е била много по-различна.

Думата “Смирна” означава “сладък аромат.” През ІІ и ІІІ век сатана яростно атакувал църквата. Християните били изгаряни на клади. Били хвърляни на лъвовете. Умирали като мъченици в Римския колизей. Удивително е, но усилията на сатана не попречиха на нарастването на християнството. Всъщност, църквата процъфтявала при гоненията. Един от ранните отци на църквата, Юстин Мъченик, триумфално заявил: “Кръвта на мъчениците е семето на евангелието.”колкото повече злите сили преследвали църквата, толкова повече тя нараствала. Христос бил основал Своята църква и портите адови не можели да й надделеят.

В римски времена градският пазар бил центърът на живота в древна Смирна. А над пазара и днес можем да видим останките от статуите на римските богове: Посейдон, Артемида и Деметрий. Тези фигури играели ключова роля в езическата култура, доминирала гражданите на Смирна. Градът бил част от Римската Империя, а Римската Империя изисквала върховно почитание към нейния император.

Домициан бил човекът, управлявал огромната Римска Империя от 81 до 96 г. Статуята му е колосална, вдъхваща благоговение фигура. Извисил се е над всичко наоколо. В един съвсем реален смисъл той някога наистина се е извисявал над гражданите на Смирна. Домициан бил един от императорите, които преследвали християните; той се опитвал с терор да накара вярващите да се подчинят. Последователите на Христос не желаели да участват в ритуалите по поклонение пред императора – нещо, което се изисквало от почтените граждани по онова време. Така те били обвинени в нелоялност към правителството, в подкопаване на римския ред и закон.

Домициан представлявал огромна заплаха за вярващите-християни от град Смирна. Те се сблъсквали и с други заплахи. Някои еврейски групи в града им се противопоставяли с фанатична ревност.

Вестта на Исус, Великият Лекар на човешката душа, изпратена до тях, започва с думите: “Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат) и как те клеветят ония, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога” (Откровение 2:9).

Исус им казва:

- Знам, че сте подложени на гонения, че преживявате трудни времена. Знам за богохулството, за ужасните неща, които онези фанатици говорят за вас. Знам, че те са се превърнали в “сатанинска синагога.” Знам, че сте в опасност.

И след това Исусовата вест, изпратена чрез Йоан, продължава с тези думи: “Не бой се от това, което скоро ще пострадаш” (стих 10).

Боите ли се? Това звучи като добър съвет. Но как може да не се боите при тези обстоятелства? Как може да не се боите, когато знаете, че ви предстоят лоши времена, когато знаете, че ще страдате?

Исус, Великият Лекар, посочва онова, от което отчаяно са се нуждаели тези вярващи. Обградени от езическата култура, обградени от враждебната среда, над която се извисявали римските богове и императорът – те отчаяно са се нуждаели да не се боят, за да не изгубят вярата си. Отчаяно са се нуждаели да не се откажат. Отчаяно са се нуждаели да не се поддадат на трудните времена.

Но как да стане това? Как да попречите на изпитанията и трагедиите да не ви смажат? Как да попречите на страха да не разяде най-скъпите ви решения?

Исус, Великият Лекар, не каза просто: “Не се бойте.” В рецептата Му имаше много повече. В изцелителното Му слово имаше много повече. И за да можем наистина да вникнем в словото Му, бих желал да ви отведа на връх Пагус близо до Смирна. На върха на хълма се намира внушителна постройка, наречена Кадифекале, което означава “кадифената крепост.”

Първата цитадела била построена от Александър Велики като начин да задържи това важно място с голямото му пристанище. Последвалите победители възстановявали и достроявали крепостта. Днес виждаме само солидни каменни блокове от дните на Александър, византийски цистерни и отоманска мандра. Прилича на средновековен замък от детска фантазия.

Нещо се случва, когато излезете от Смирна и тръгнете към крепостта на връх Пагус; с гледната ви точка ви става нещо твърде драматично.

Там горе виждате какво е разположението на Смирна в пейзажа. Виждате как е легнала до голямото водно тяло. Вече не сте притискани от тесните улички на пазара. Вече не сте хванати в капака на трафика. Онези римски богове там долу вече не се извисяват над вас. Дори колосалната статуя на Домициан не изглежда така внушително, когато сте на връх Пагус. Там, горе, може да гледате отвъд тези неща. Там, горе, може да получите различна перспектива.

Така че нека разгледаме останалата част от рецептата на Исус в Неговата вест към църквата в Смирна. Нека разгледаме съвета Му как да не се боим, когато времената станат трудни. Вярвам, че съветът Му е свързан с онова, което можем да преживеем на върха на планината. Всичко е въпрос на перспектива.

Ето какво казва Исус на християнските вярващи в Смирна:

Чрез едно-единствено простичко твърдение Исус напомня на последователите Си за голямата картина. Всъщност, Той ги насърчава да гледат отвъд непосредствените си обстоятелства, да гледат към хоризонта, за да забележат къде е местото им във великата драма. И това придава смисъл на настоящите им страдания. Това им помага да не се страхуват.

Обърнете внимание на следващото нещо, което Исус казва във вестта Си. “Ще бъдете изпитани, ще имате скръб десет дни.” Какво се опитва да им каже тук? Е, основният факт е следният: Вашата скръб е ограничена – десет дни. Няма да продължи вечно.

Знаете ли, когато се намираме в усилни времена е много лесно да решим, че трудностите и проблемите просто ще продължават до безкрай. Не виждаме изход. Можем да почувстваме само болката, загубата, разочарованието. Тези неща ни поглъщат.

Така че тук Исус ни казва: Не забравяйте, лошите периоди не продължават вечно. Бог продължава да е суверен. Бог поставя ограниченията. Може да сме хванати в битката, но знаем кой ще спечели войната. Така че гледайте отвъд настоящата болка. Гледайте към хоризонта.

Сега нека разгледаме последната точка от съвета на Исус: “Бъди верен до смърт и Аз ще и дам венеца на живота” (стих 10).

Знаете ли кое прави перспективата за лошите времена толкова трудна? Нашето въображение. Мислим си за всички ужасни неща, които биха могли да се случат. Постоянно си задаваме въпроса “Ами ако…” докато най-после изпаднем в безпокойство. Картината в ума ни обикновено е много по-мрачна от картината в реалния свят.

На практика Исус ни казва:

- Добре, нека помислим за възможно най-лошия вариант на сценария. Кое е най-лошото, което може да ви се случи? Може да умрете. Това е най-лошият вариант. Да кажем, че умрете заради Мен. Но дори и в този случай какъв е изходът? Аз ще ви дам венеца на живота. При второто Ми пришествие ще получите вечен живот. Това ще се случи.

Всъщност, вярващите в Смирна бяха изправени пред най-лошото. Някои от тях щяха да бъдат хвърлени в затвора. Някои можеше дори да умрат. Но въпреки това можеха да гледат отвъд най-лошите обстоятелства. Все още можеха да видят друг хоризонт – дори отвъд смъртта.

Исус ги уверява: “Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт” (стих 11). Няма да преживеете втората смърт – вечната смърт, вечната раздяла с Бога. А това е единственото, от което наистина трябва да се боите. Това е единственото нещо, което може да ни смаже. С Христос можем да останем в безопасност – дори и при най-лошите настоящи обстоятелства. Дори ако трябва да се откажем от живота си, ние ще останем недокоснати от втората смърт. Ще получим венеца на живота, вечния живот с Бога в небето.

Защо Исус може да ни даде толкова силно уверение? Поради факта кой е и какво е направил. В началото на писмото Си до Смирна Христос се идентифицира по следния начин: “това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя” (стих 8).

Исус Сам победи смъртта. Като “Първият и Последният” Той излиза извън обсега на смъртта. Той здраво държи в ръцете Си венеца на живота – и никой не може да Му го отнеме.

Това е изцелителното слово, достигнало до притеснените вярващи в Смирна много отдавна. То може да ни помогне да преминем през всички трудности, през всички трагедии, с които бихме могли да се сблъскаме. Не трябва да се боите. Трудните периоди не трябва да ви парализират. Просто трябва да намерите по-високо място. Онова, което преживявате, не е безсмислено. Това може да не си личи в момента; може да не си личи долу, в тесните и шумни улички. Но…

Погледнете към хоризонта. Смисълът се крие в по-голямата картина.

Погледнете към хоризонта. Лошият период няма да трае вечно.

Погледнете към хоризонта. Дори да се случи най-лошото, Исус ви чака с венеца на живота.

Това е рецептата на Великия Лекар. Тя действа и днес. Тя е действала през цялата история. Позволете ми да ви разкажа как е подействала в живота на един забележителен човек точно тук, в Смирна. Името му е Поликарп. Той е бил епископ на църквата в Смирна и ученик не на някой друг, а на самия апостол Йоан. Една вечер римските войници арестували Поликарп във ферма извън града. Християните били измъчнави до смърт, кожата на телата била съдирана за това, че не желаели да се покланят на императора като на Бог. Но Поликарп поздравил тези войници със спокойната радост, която ги шокирала. Дори ги поканил да влязат и да вечерят. След това ги помолил да му позволят да прекара необезпокояван един час в молитва.

След това войниците завели Поликарп до стадиона в града. Огромната тълпа, събрана там, изревала, когато той влязъл и бил поведен към големия куп дърва. Проконсулът дал на Поликарп последна възможност да се откаже от Христос. Той казал:

- Закълни се във вярност на цезаря и ще те пусна. Похули Христос.

Поликарп се обърнал към него и спокойно му отговорил:

- Осемдесет и шест години съм Му служил и Той никога не се е отнасял зле към мене – как мога сега да похуля моя Цар, Който ме е спасил?

При тези думи проконсулът гневно го заплашил:

- Имам на разположение диви зверове.

Поликарп отвърнал:

- Доведи ги. Защото нямаме никакви основания да се каем от по-доброто към по-лошото.

По време на мъченията свидетелите били поразени от израза на увереност, дори радост по лицето на този християнски лидер. По думите им то било “осветено от благодат.”

Той не гледал само към кръвожадните езичници на стадиона. Не гледал само към дървата, чакащи да бъдат запалени. Гледал отвъд хоризонта. Думите, предадени от неговия учител Йоан, били залегнали дълбоко в сърцето му. През онзи ужасен и славен ден в Смирна те принесли плод – “Аз ще ти дам венеца на живота. Няма да бъдеш повреден от втората смърт.”

Когато било направено официалното съобщение, че Поликарп се е обявил за християнин, тълпата започнала да вика:

- Да бъде изгорен жив!

Войниците го завързали за кладата и Поликарп издигнал гласа си в молитва. Той призовал “Бога на ангелите и силите, и цялото творение, и цялото семейство на праведните.” Поликарп благодарил на своя Господ за честта да свидетелства за вярата си по този начин. Когато Поликарп свършил молитвата си, екзекуторът запалил огъня и пламъците бързо обгърнали мъченика.

Вързан за кладата, Поликарп говорил с увереност до края. Той говорил за възкресението. Говорил за вечния живот. Не бил погълнат от ужаса на настоящото мъчение. Гледал отвъд него. Гледал към далечния хоризонт.

Приятели, Бог може да ни даде тази увереност, тази сигурност. Може да ни помогне да гледаме отвъд заплашителните пламъци, отвъд виковете на гневната тълпа. Може да ни запази силни до края. Исус Христос може да ни даде сили да устоим и в най-тежките времена. Може да ни помогне да надзърнем отвъд пламъците.

Затова ви каня да положите живота си в ръцете на Исус Христос, Великия Лекар. Трябва истински да Му се посветите, да Му се посветите изцяло. Каня ви да направите Христос ваш личен Спасител и ваш личен Господ. Поставете Го в центъра на живота си и Той ще ви даде нови хоризонти. Ще ви даде нови перспективи. Ще ви помогне да минете през лошите периоди на живота. Нито една трагедия не може да ви съкруши, когато почивате безопасно на дланта на ръката Му.

Затова, моля ви, направете тази стъпка, докато се молим.
Скъпи Господи,

Благодарим Ти за свидетелството на хора като Поликарп. Благодарим Ти за тяхното смело устояване. Бихме желали да устоим с тях. Бихме желали да бъдем сред онези, които отдават на Христос върховната си почит. Затова приемаме Исус като Спасител и Господ на живота ни. Поверяваме Ти сърцата и умовете си. Поверяваме Ти бъдещето си. Благодарим Ти, че ни приветстваш в голямото Си семейство. В името на Исус.

Амин.