Писма от самотния остров

ДА ОТРЕЖЕШ КОМПРОМИСА

Не са много местата по света, които са били познати като местото, “гдето живее сатана.” Разглеждайки развалините на Пергам бихте си помислили, че сред тях няма нищо, което да е чак толкова заплашително.

Но в тази глава ще разкрием историята на Пергам и ще научим как един определен меч може да ни запази в безопасност във всяка среда.

Тръгнахме на това пътешествие из Турция в търсенето на седем писма. Проследихме ги от малкия остров Патмос в Егейско Море, където Исус предаде на апостол Йоан тези вести – тези писма – към седемте църкви. В тази глава ще се спрем на писмото, дадено от Исус на Йоан за вярващите в град Пергам.

В днешния турски град Бергама няма да видите много следи от писмото или от онова, за което се е касаело. Това е оживено място, където може да се освежите и да пренощувате. Но за да стигнете до същността на писмото, вие трябва да отидете малко по-далеч, малко по-високо и да се изкачите по някои стръмни склонове – всъщност, около 300 – 350 метра над Бергама. Там намираме останките от древния Пергам. Там намираме онова, за което пише апостол Йоан. И точно там вестта, изпратена от Исус, имаше най-голямо въздействие. На това място намираме да отеква нещо, от което и днес отчаяно се нуждаем.

Писмото на Исус до църквата в Пергам се намира в Откровение, глава втора:

Много страшен етикет. Защо ли го е получил Пергам?

Нашият операторски екип на предаването “Писано е” намери в древния Пергам камъните, поддържали някога импозантния олтар на Зевс. Там е имало една голяма платформа, висока почти седем метра. Външната каменна стена на подиума била украсена с фриз, представящ битката между боговете и титаните. Това е бил един от шедьоврите на елинистичното изкуство.

Олтарът на Зевс. Тронът на сатана. Има поразителни паралели. Всъщност, Пергам е бил центърът на четири езически култа – тези на Зевс, Дионисий, Асклепий и Атина. И, разбира се, е имал храмове за култа към императора.

В светилището на Деметра процъфтявала още една религия – мистериозна религия. Хората, събирали се там, практикували тайни ритуали, които трябвало да им осигурят по-добра участ в задгробния живот.

Езическата религия процъфтявала в Пергам. Идолопоклонството процъфтявало в Пергам. И над всичко друго в Пергам била наложена римската сила. Това е съществената причина, поради която вестта споменава, че вярващите живеят “гдето живее сатана.” Те са живеели в центъра на римската власт – езическата римска власт, враждебната римска власт, преследващата римска власт.

Вярващите в Пергам били подложени на натиск. Съществувал постоянен натиск от култове като този в светилището на Деметра – постоянен натиск да се подчинят на езическите практики, да се приспособят, да направят няколко стъпки, да бъдат като всички останали. Но за християните там да направят няколко стъпки означавало да паднат в пропастта. Между вярата им в Христос и идопоклонническите обичаи на града в онези дни съществувала голяма пропаст.

За съжаление, църквата в Пергам тръгнала надолу по хлъзгавия склон. Ето предупреждението, което получили в специалното писмо, изпратено им от Исус чак от остров Патмос:

Николаитите по всяка вероятност били гностична секта, която проповядвала, че делата на плътта не засягат чистотата на душата. С други думи, няма значение какво прави човек “в тялото си.” Този вид мислене също довело до сексуална неморалност.

Така че там, в църквата в Пергам имало хора, преподаващи учения, които отклонявали към неморалност. В това те се съобразявали с езическите практики. Езичниците около вярващите не обръщали голямо внимание на сексуалната невярност. Тя определено не се вписвала в списъка на пороците, които те осъждали.

Християните в Пергам знаели какво е право и какво е криво. Знаели са как Бог възнамерява да предпази интимната връзка. Но те се чувствали все по-уютно с ученията, водещи в противоположна посока. Възприели отношенията, подкопаващи някои от основните им ценности. Вярващите били изправени пред същото предизвикателство през цялата история – особено през ІV и V век. Сатана не успял да унищожи църквата посредством гоненията, така че просто сменил методите си.

Думата “Пергамос” означава “възвишен.” През ІV и V век към църквата се присъединявали хиляди и хиляди хора. Църквата придобила благоразположението на римската власт. Езическият римски император Константин се обърнал към християнството. С тази нова популярност в християнската църква започнали да настъпват бързи промени. Когато езичниците започнали да изповядват християнството, те донесли със себе си някои от езическите си практики.

Например, на църквата било представено поклонението пред образи или идоли. Константин изпитвал особени симпатии към бога на слънцето Аполон. История на Източната Църква, стр. 184 прави следното интересно наблюдение: “От едната страна на монетите на Константин били изписани буквите от името на Христос, а от другата страна била изсечена фигурата на Аполон, бога на слънцето, сякаш императорът не се решавал да се лиши от патронажа на слънчевия бог.”

Постепенно през този период човешката догма заменила Божиите заповеди. Простичкият библейски принцип на спасение чрез вяра в Исус Христос бил заменен от сложната система на спасение чрез църковните учения и укази. През този период Божият призив към Неговия народ е вярност на Божието Слово.

Компромис. Точно против това предупреждава вестта къмПергам. Компромисът настъпва, когато убедим самите себе си, че онова, което не е добро, е добро. Знаем, че дадено нещо е вредно. Знаем, че дадено нещо наранява хората. Но ние въпреки всичко се нагаждаме към него. Позволяваме си да се сближим. Затваряме си очите.

Много опасно е да си затваряте очите – когато ходите по ръба на пропастта. От голямо значение е дали ще изминете няколко крачки в погрешната посока. От голямо значение е когато знаете, че нещо е погрешно, но въпреки всичко го правите.

Въпросът е: Как църквата в Пергам се озова в това положение? Та нима вярващите не бяха верни по време на трудностите? Нима не бяха силни? Как се озоваха на ръба на пропастта, плъзгайки се надолу? Позволете ми да ви разкажа още нещо за града, в който живеели тези вярващи.

Едно място наблизо се наричало Асклепион и било посветено на Асклепий, бога на изцелението. Но това не била просто медицинска клиника. Това бил първият завършен балнеологичен център в историята. Изтощеният, подложеният на стрес гръцки или римски бизнесмен пристигал там и бил приветстван от персонала. След това бил отвеждан към Виа Текта, Свещения Път – шумен пазар на знахари и съветници. Там той можел да направи своя избор сред множество услуги, предназначени най-вече за задоволяване на чувствата и сетивата. Той можел да се подложи на кални бани или да се потопи в свещените изцелителни извори. След лечение с гореща и студена вода, той би могъл да се отпусне с книги от близката библиотека или да посети театъра. Дори сънищата му можели да бъдат анализирани – древният еквивалент на психотерапията. Тук всичко се правело за разтоварването на хората.

Пергам не бил някакво малко градче в периферията на Римската Империя. Богатата му култура съперничела с тази на Атина и Александрия. С други думи, езическата култура на Пергам предлагала някои много изтънчени удобства. Там можело да се почувствате много добре. Можели сте да заспите. И точно тогава започвате да правите компромиси – когато започнете да се чувствате удобно, когато просто пожелаете да вървите по по-лекия път. Тъй като най-лесният път може да ви заведе до ръба на пропастта.

Опасностите, пред които били изправени вярващите в Пергам, били съсредоточени в една сграда, наречена Червената Базилика. Тя има интересна история. Разкопките разкриват, че тя първоначално е била построена като храм на египетския бог Серапис. Зад стените й се практикували най-различни окултни ритуали. Но по време на византийския период там била основана църква. Тя станала Червената Базилика. И в стените й отеквали песни в прослава на Христос.

Разбира се, сградите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Можете да се покланяте на небесния Бог на всяко място; славата Му пълни цялата земя. Но проблемът на Пергам бил, че сърцата на вярващите били като Червената Базилика – те издигали химни в прослава на Христос, но вътре отеквали и други гласове. Те подхранвали и практики, противни на познанието на Христос и подкопаващи вярата им. Те смесвали прославата на Бога с вярвания, изопачаващи представата за Бога. Били започнали да правят компромиси. Това бил проблемът в Пергам. Такава била диагнозата, поставена от Великия Лекар.

Какво лечение предписал Той? Какво ни предпазва от компромиси, от загуба на вярата?

Голямата библиотека в Пергам сега е в развалини. Някога тя е била пълна с 200 000 тома. За онези дни тази цифра е била феноменална. Все още може да видите дупките в стената, където куки придържали дървените рафтове за книгите. Хората в този град били обхванати от манията да събират книги.

Онова, което Великият Лекар препоръчва на вярващите в Пергам, е свързано с една особена книга, с един особен източник на познание – Божието Слово. Той искал те не само да събират книги. Искал да копаят дълбоко в Книгата на книгите.

Нека разгледаме как започва вестта на Великия Лекар, изпратена до църквата в Пергам. За пръв път виждаме рецептата Му в Откровение 2:12: “Така казва Оня, Който има двуострия меч.”

Исус се представя пред тези вярващи като размахващ двуостър меч. Звучи като хирургичен инструмент в ръката на Лекаря на душата! Но какво символизира това?

Е, Библията разяснява това. Вижте нещо, което Павел е написал до ефесяните за духовните доспехи, с които може да се облече вярващият. Той казва: “Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово” (Ефесяни 6:17). Мечът на Духа е Божието Слово. Духът минава през нас, прониква чрез изговорените от Бога думи.

Авторът на посланието към евреите представя картината в дори още по-поразителни тонове: “Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12). Божието Слово е двуостър меч, достигащ до най-дълбоките ни кътчета, разкриващ най-тайните ни мисли, изкарващ наяве тайните ни подбуди.

Това е инструментът, който Христос дава на хората в Пергам. Той идва при тях с “двуостър меч.” И този двуостър меч е Божието Слово. Лекарството, което носи на правещата компромиси църква, е Неговото живо Слово.

По-нататък във вестта си до Пергам Исус предупреждава за омразните доктрини на николаитите – хора, разрушаващи Божия образ, представен в Словото Му. Исус казва: “Покай се и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми” (Откровение 2:16). Тук отново виждаме картината на Христос, боравещ със Словото Си в битката против компромиса, в битката против подкопаващите вярата.

Онова, което казва Великият Лекар, е, че Неговото Слово е лекарството против компромиса. Трябва да абсорбираме това Слово. Трябва да позволим на Божието Слово да проникне дълбоко в сърцата ни. Трябва да изградим вярата си върху нейните ясни твърдения.

Словото ще ни покаже какво е Божията истина - и какво не е.

Словото ще ни покаже какво е истинската духовност – и какво не е.

Словото ще ни покаже кои стъпки водят към здрава връзка с Бога – и кои стъпки ни отклоняват от нея.

Словото ще ни предпазва от ръба на пропастта. Не винаги ще можем да разчитаме на нашите чувства, за да ни ръководят правилно. Другите хора не винаги ни дават правилни насоки. Но Божието Слово може да ни помогне да вървим в правилната посока.

Хората в Пергам редовно ходели в театъра, за да се наслаждават на гръцките комедии и трагедии.това било част от езическата култура, влияеща и на вярващите тук. Те можели да дойдат и да гледат драматизации за Медея – жената, която посякла децата си, след като Язон й се присмял. Можели да гледат драматизации за Едип – човекът, който извадил окото си, след като разбрал, че е преспал с майка си.

Гръцкият театър се занимавал с някои от най-дълбоките и най-тъмните аспекти на човешкото естество. Сценаристите понякога споделяли твърде задълбочени прозрения. Но не можели да осигурят истински спасителни. Не можели да осигурят лост, с който да повдигнат хората над човешкото им естество. За това бил необходим друг вид слово, Божието Слово. Само Божието Слово може да ни донесе добрите новини, решаващи проблема с греха. Само то може да ни покаже какъв е Божият характер. Само то може да проникне до дълбините на духа и душата.

Нуждаем се от този двуостър меч. Нуждаем се от това божествено Слово, за да ни убеди, да ни поправи, да ни просвети. В противен случай се поддаваме на компромиси; позволяваме на предразсъдъците си да замъглят истината; позволяваме на тези фалшиви вярвания да изопачат представата ни за Бога.

Прямото и сигурно Слово, което Исус Христос размахва, е сигурното лекарство за компромиса. То ще запази силна вярата ни. Ще ни запази уравновесени. Ще ни запази здрави.

Позволете ми да ви разкажа как веднъж апостол Йоан спасил един младеж, който бил направил компромис и бил паднал в пропастта. Историята е разказана от църковния историк Евзебий.

Когато Йоан за първи път се срещнал с този младеж близо до Ефес, той бил ведър, ревностен християнин. Апостолът го препоръчал за ръководна длъжност и той преминал през пасторско обучение. Но след това се свързал с група младежи, причиняващи проблеми в църквата. Започнал да прави компромиси с принципите си – един по един. И най-накрая потънал в престъпен живот, ставайки главатар на насилническа банда крадци.

Когато Йоан чул за това, той наредил да му доведат кон и водач. Яздейки из страната, той скоро бил пленен от тези разбойници. Йоан помолил да бъде отведен при главатаря им. Веднага, след като младежът разпознал апостола, той хукнал да бяга, обладан от чувство на срам. Но Йоан хукнал след него, забравяйки за възрастта си. Започнал да вика:

- Не се бой. Все още имаш надежда за живот. Ще умолявам Христос за теб.

Йоан продължавал да вика:

- Ще дам живота си в замяна на твоя. Остани, повярвай, че Христос ме е изпратил.

Най-накрая младежът спрял. Изглеждайки ужасно нещастен, той бавно се обърнал към апостола. След това захвърлил меча си и паднал в обятията на Йоан, плачейки горчиво. Апостолът уверил младия си приятел, че прощението все още е възможно. Този главатар на разбойници паднал на колене. Йоан прекарал известно време с него, поучавайки го от Божието Слово, изграждайки вярата му. Най-накрая той се върнал в църквата и водил образцов християнски живот.

Знаете ли, в тази вест до пергамската църква има едно чудесно обещание. Това е обещание към победителя, към безкомпромисния. Вижте обещанието в писмото, изпратено от Исус до тази църква: “Ще му дам и бяло камъче и на камъчето ново име” (Откровение 2:17).

Знаете ли какво означава бялото камъче? В древността съдебните заседатели използвали бели и черни камъни, когато гласували дали даден подсъдим е виновен или невинен. Белият камък означавал невинност. С други думи, с това бяло камъче Бог заявява: “Цялото ти минало, независимо колко мрачно и болезнено е то, е премахнато. Простено ти е.”

Понякога на гостите е бил даван бял камък, когато си тръгвали от дома на приятеля си. Домакинът счупвал камъка на две, давал едната половина на госта, а другата запазвал за себе си. И след това казвал:

- Ако някой от твоите роднини и приятели някога мине от тук, нека донесе този камък. Аз ще взема моята част и ще сравним двете половини. С радост ще го приема в дома си.

С белия камък Бог ни казва:

- Не само сте обявени за невинни, приемам ви с радост в дома Си. Запазил съм ви място на масата Си.

Това е обещанието, което ни дава нашият небесен Баща. Приятели, можем да се поддадем на натиска. Можем да се подхлъзнем в компромиса. Можем дори да паднем в пропастта, като младежа, когото Йоан възстанови във вярата. Но в Божието Слово има избавление В Божието Слово има възстановяване. В Божието Слово има истина, която ни освобождава.

Може да ви звучи парадоксално, но в този двуостър меч има изцеление. Той прониква с хирургична точност. Той е нещо, което Великият Лекар използва за наша полза. Затова ви подканвам да отворите живота си, като отворите Словото. Инвестирайте време – инвестирайте молитвено време, време за размишление, - за да се вслушате в гласа на Бога. Помолете Бог да стане ваш личен наставник. Постарайте се да научите какво трябва да правите. Вземете това решение още сега, докато се молим.
Скъпи Татко,

Благодарим Ти, че в Твоето Слово си ни дал богатствата на мъдростта Си. Помогни ни да го използваме по най-добрия начин. Молим Те да ни пазиш, за да не се отклоним от центъра. Молим Те да ни пазиш истинни. Молим Те, помогни ни редовно да инвестираме време, за да Те слушаме. Помогни ни да бъдем последователни, верни ученици, седнали при нозете Ти. В името на Исус се молим.

Амин.