Писма от самотния остров

НАМЕРЕТЕ ОТВОРЕНА ВРАТА

Град Истанбул е преживял много революции. Забележителна смесица от византийски императори и отомански султани са преминали през този град. Подходите към него са отеквали от стъпките им; портите му са се отваряли за триумфалното им влизане. Но има една врата, която има да ни разкаже важна история. Една врата промени хода на историята. В тази глава ще открием как една отворена врата може да промени нашата лична история.

Няколко десетилетия след разпятието на Исус апостол Йоан бе посетен на остров Патмос, където бе заточен. Посетителят бе самият възкръснал прославен Христос. Може да прочетете за тази забележителна среща в първата глава на книгата Откровение. Христос искаше Йоан да изпрати писма на седем църкви отвъд Егейско Море, в Мала Азия. В тази книга разглеждаме писмата на Исус.

Исус Христос, Главата на църквата и Великият Лекар на душите, проявявал загрижеността Си към тези конгрегации. Сред вярващите в седемте църкви са били и християните от града, наречен Филаделфия. Великият Лекар имал диагноза и рецепта, свързани със специфичните им проблеми.

Днес малко е останало от древния град Филаделфия, но той някога е бил истински метрополис. Бил е разположен в подножието на връх Тимоли, на тридесетина километра югоизточно от Сардис по пътя към Колос. Филаделфия била основана от пергамеца Атала ІІ Филаделфий. Той нарекъл града Филаделфия, което означава “братска любов.” С това той посочвал лоялността си към своя по-голям брат Евмений ІІ, който го предшествал на трона на Пергам. Това бил един свеж жест, тъй като по това време кралските роднини често били убивани, за да се предотвратят битки за трона.

През 17 г земетресение разрушило Филаделфия. Император Тиберий го построил отново, превръщайки го във внушителен град. Всъщност, поради красотата му древните автори го наричали “малката Атина.”

И тъй, в един голям римски град се получило писмо от Исус Христос, изпратено чрез Йоан. Християнските вярващи там не живеели в някакво малко провинциално градче. Те били обкръжени от храмове, театри и империални зали на езическия Рим. И имали проблем – сериозен проблем – с увереността си. Те се чувствали изплашени.

Нека разгледаме вестта на Исус към вярващите във Филаделфия. Всъщност, това е едно от най-насърчителните писма от всички, изпратени до седемте църкви в Мала Азия. Първо, диагнозата. Исус, Великият Лекар, ни помага да надникнем към онова, което разяждало вярващите във Филаделфия. “Имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово и не си се отрекъл от името Ми” (Откровение 3:8).

Какъв интересен коментар – “Имаш малко сила.” Християните във Филаделфия били отслабнали. Но обърнете внимание на диагнозата. Вярващите във Филаделфия не били изложени на опасността от компромис или поквара, както църквата в Тиатир. Не били изложени на опасността от надвиснала смърт, като църквата в Сардис. Тези хора желаели да служат на Бога. Те били опазили Христовото Слово; не се отрекли от Него. Но Великият Лекар забелязал, че те имат малко сила. Онова, от което страдали, било проблем с увереността. Те се чувствали изплашени.

Виждаме това малко по-ясно в следващия стих:

Това е картината, която Христос представя пред тези християни.

С други думи, Той иска да ги премести от местото на слабост, на съвсем малка сила на местото на увереността – увереност в способността им да устоят, увереност, че в края вярата им ще победи, увереност в Божията любов към тях.

Манастирът “Св. Йоан Богослов” бил построен на остров Патмос в чест на апостола, който бил заточен там. Самият манастир е нещо като остров в острова. Неговите взаимосвързани дворове, стълбища и покривни тераси са издигнати зад дебели високи стени. Има основания за този крепостен стил на градеж. Минаващите от там пиратски кораби и плавателни съдове на турците-селджуци представлявали често заплаха. Манастирът имал съкровища, които искал да запази в безопасност. Той получавал подаръци от царете. В библиотеката му се намира ръкопис на Евангелието на Марко от VІ век, написан върху пурпурен пергамент. И тъй, монасите трябвало да отблъскват атаките на онези, които искали да нахлуят в манастира.

Така понякога се чувстват и вярващите – дори и днес. Обсадени. Заплашени. Остров в острова. Трудно да се чувствате уверени, когато големият лош свят отвън постоянно напада ценностната ви система. Трудно е да се чувствате силни, когато сте толкова изолирани.

Но Великият Лекар иска по-добри и по-големи неща за нас. Иска да можем с увереност да протегнем ръка отвъд нашия защитаващ се остров. Иска да бъдем в безопасност във вярата си.

И това е рецептата, която ни дава.

Нека отново разгледаме писмото Му до църквата във Филаделфия. Това е вестта към хората със “само малко сила:”

Ако се чувствате изплашени – потърсете отворена врата.

Ако се чувствате изолирани – потърсете отворена врата.

Ако се чувствате слаби и обезсърчени – потърсете отворена врата.

Какво означава това? Това означава: “Не гледайте само към проблема. Не гледайте само към препятствието. Не гледайте само към врага.” Бог създава някъде изходен път. Бог създава някъде решение на проблема. Но трябва да го потърсите. Не може само да се вглеждате в погрешното. Трябва да видите какво Бог прави правилно. Понякога толкова се взираме в ужасния проблем,че пропускаме Божието решение, когато мине покрай нас.

Препятствието, пред което сте изправени, може да ви се струва като голяма каменна стена, която ви обкръжава от всички страни. Но понякога една малка отворена врата може да промени положението. Позволете ми да ви дам един твърде драматичен пример.

През 1452 г армията на отоманските турци преминала с корабите си Босфора и обсадила тогавашния град Константинопол. Това бил огромен метрополис с каменни стени, който в продължение на хиляда години стоял в центъра на Византийската Империя, в центъра на християнския свят. Този град устоял на десетки решителни атаки.

Но този път турците, предвождани от султан Мохамед, щели да проникнат зад огромните стени. Този път те щели да победят. Падането на Константинопол било вододелно събитие в хода на историята. Градът на християнските църковни събори, градът на знаменитата катедрала Света София щял да стане седалище на султаните, столица на Отоманската Империя.

Разбира се, много сили водят до триумфа на една империя над друга. Но ако можете да посочите едно-единствено събитие, което отбелязало повратната точка, това бил моментът, в който турците открили една отворена врата. В грамадните стени на Константинопол била издълбана една стара врата, наречена Керка Порта. Тя била изсечена в основата на стената, на нивото на стария пресъхнал ров отвън крепостта. Керка Порта някога служела като авариен изход. Но след като някой предсказал, че врагът ще влезе в града през нея, византийците я зазидали.

По време на турската обсада на няколко гръцки войници, които помагали при защитата на Константинопол, им хрумнала идея. Те решили, че някой голям отряд от войници може бързо да мине през тази скрита врата и изненадващо да атакува левия фланг на турците. Затова гърците махнали тухлите и пак отворили вратата, поставяйки там стража.

Скоро турците започнали да атакуват други точки на града. Отрядите на Константинопол трябвало бързо да отиват тук и там, за да се отбраняват от нападателите, които вече прехвърляли стълби към стените. Гърците трябвало да се откажат от идеята си за изненадваща контраатака. И всички забравили, че вратата е била отворена.

Не след дълго група турски войници бягали по сухото корито на някогашния ров, предвождайки нападението. За тяхно учудване се натъкнали на ниска вратичка, Керка Порта и видели, че е отворена. Влизайки вътре, те убили стражата. Турците подали сигнал и скоро хиляда войници влезли в града. Константинопол бил обречен.

През вековете много армии се били изправяли срещу стените на Константинопол. Византийците вътре често пъти били по-малобройни и по-зле въоръжени. Но влизането отвън навътре, през трите нива на защита почти винаги се е оказвало невъзможно. Невъзможно, докато някой не открил една малка отворена врата. Една малка отворена врата. И цялата империя се сгромолясала. Една цяла ера в историята приключила и започнала нова.

Това е вестта, която Исус Христос предава на хората, изгубили своята увереност, на хората, чиято сила отслабва: “Потърсете отворена врата.” Това е вест на насърчение от Великия Лекар. Той дава обещание на всеки един от нас. Твърди, че във всяка ситуация, в която се окажете – независимо колко мрачна и отчаяна е тя – Той ще създаде отворена врата. Ще създаде изходен път. Ще създаде решение.

Просто го потърсете. Търсете отворената врата. Това е важно за устояването. Да чуем думите на Великия Лекар:
Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена … Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца (Откровение 3:10,11).
Исус обещава, че ще оцелеем в часа на изпитанието, ако само устояваме, ако само търсим отворената врата. Исус скоро ще се завърне! Той идва с отговора. Той идва с решението на проблема. Не позволявайте нищо да ви попречи да видите тази отворена врата. Дръжте се здраво за това очакване. Дръжте се здраво за вярата в Бога, Който може да направи повече от онова, което можем да помолим или да си представим – Богът, за Когото няма нищо невъзможно.

Приятели, вярвам в един Бог, Който отваря врати в личния живот на всеки от нас. Вярвам в един Бог, Който отваря врати в историята.

Помислете си за Константинопол. Този град векове наред е бил център на християнството. Неговата катедрала Света София е била една от чудесата на света. Когато градът паднал и турците нахлули в него, за много вярващи това сигурно е изглеждало като края на света. През онзи ден на 1453 г сигурно е изглеждало така, сякаш Бог е изоставил Своите християнски последователи.

Е, нека помислим какво ли е правил Бог през 1453 г. Какво се е случвало по това време в света? Нищо друго, освен протестантската Реформация. Ян Хус в Бохемия и Джон Уиклиф в Англия вече били подготвили пътя. Лутер скоро щял да сложи началото на духовната революция в Германия. Тя щяла да се разпростре по цяла Европа и да доведе до духовно пробуждане. Щяла да се превърне в толкова мощно духовно пробуждане, че щяла да отеква през вековете.

Една врата трагично се затворила. Но в Европа се отваряла друга врата. От известно време един град преживявал духовна развала и най-накрая се сгромолясал. Но на друго място се раждала Реформацията, която щяла да промени света.

Да, във всяка ситуация Бог създава отворена врата.

Позволете ми да ви дам още един пример от историята на моята църква. Църквата във Филаделфия всъщност представлява определен период от църковната история, периодът а духовното пробуждане през ХVІІІ и ХІХ век. По това време печатниците вече отпечатваха Библиите в хиляди екземпляри. А мисионските общества започнаха да изпращат мисионери по целия свят. Имаше огромно пробуждане на интереса към книгите Данаил и Откровение, подновен интерес към пророчествата. Духът работеше върху сърцата на хората. Имаше голямо очакване на близостта на Христовото пришествие.

Всичко това отвори вратите за прогласяването на евангелието по целия свят. През 1844 г голяма група вярващи от Нова Англия заключила, че Исус ще се завърне на определена дата още същата есен. Те бяха свидетели на големия метеоритен дъжд, който като че ли бе белег на края. На определената дата, 22 октомври 1844 г, те чакаха с напрегнато очакване. Мнозина бяха раздали целия си имот. Те бяха готови царството на Христос да прекъсне световната история.

Чакаха цял ден. Чакаха цяла нощ. И към 23 октомври вече изпаднаха в отчаяние. Всичко това се оказа ужасна грешка. Мнозина от онези вярващи сметнаха, че Бог ги е подвел. Все пак, те бяха изследвали пророчествата на Откровението с внимание и молитва. Бяха толкова искрени.

Но небето беше пусто. Христос не беше дошъл. Те се бяха превърнали в посмешище за хората. Увереността им бе разклатена.

Но неколцина от тях започнаха да разглеждат пророчествата и обещанията на Библията от малко по-различен ъгъл. Започнаха да виждат по-голямата картина. И това обещание от Откровението за “отворената врата” привлече погледа им. Тези адвентисти, както се наричаха те, откриха чудесната истина за Христовото служене в небесното светилище. Получиха по-ясна представа как Той е застанал като наш Посредник, наш Първосвещеник, пред Отец. Точно на това сочеха пророчествата, които те бяха разглеждали.

Затова успяха да преодолеят горчивото разочарование и да получат по-ярка надежда, една по-задълбочена преценка на спасителното дело на Исус Христос. За тях това се превърна в отворена врата.

Църквата във Филаделфия е църква на отворената врата. Писанието казва, че тази църква има Давидовия ключ. Давидовият ключ е месианско пророчество, дадено чрез Давид за идващия Месия. Този Давидов ключ включва и деня, когато Месия ще дойде втори път, за да установи Своето вечно непреходно царство. Бог постави пред Филаделфия отворена врата за прогласяване на вестта за Второто Пришествие – и никой не можеше да я затвори.

Мога да ви уверя, че сега Бог отваря врати по целия свят, отваря врати за прогласяване на адвентната вест, благата вест за скорошното Му завръщане, благата вест, че Той е Господ над всичко.

Наскоро имах привилегията да видя как хиляди и хиляди хора отговарят на тази вест в главните градове на всеки континент. Отговорът на призива на Светия Дух за мен бе поразителен. Не може да видите това и да не разберете, че Бог наистина отваря врати за евангелието. Той създава духовно движение, което никой не може да спре.

Спомнете си как Исус се представи пред вярващите във Филаделфия. Той е Онзи, Който отваря врати. Нещо повече, Той е Онзи, Който отваря врата и никой не може да я затвори! Христос е по-могъщ от всяка сила, която може да се повдигне против нас. Той защитава непоклатима цел. Той защитава непреодолима сила. Никой не може да затвори отворената от Него врата.

Лазар бе затворен в гроба от четири дни. Огромен надгробен камък бе привален пред вратата на гроба му. Но Исус отвори врата. Лазар излезе от този гроб жив и здрав. Това бе врата, която никой друг не би могъл да отвори и никой друг не би могъл да затвори.

Един просяк, молещ за милостиня край пътя, бе затворен в слепота от деня на раждането си. Той никога не бе виждал светлината на деня. Но Исус се спря и докосна очите му. Исус отвори вратата и пред този човек се разкри цял един нов свят. Това беше врата, която никой друг не би могъл да отвори и никой друг не би могъл да затвори.

Дванадесет ученици бяха затворени в горната стая, отчаяни от загубата на своя Учител. Те се страхуваха за живота си, увереността им бе разклатена. Но възкръсналият Христос се яви пред тях и ги накара да докоснат раните на ръцете Му. Тези дванадесет мъже излязоха смело да свидетелстват за онова, което са видели и чули – и да обърнат света наопаки. Те минаха през една врата, която никой друг не би могъл да отвори и никой друг не би могъл да затвори.

Това прави Великият Лекар. Изпраща ви вест, когато чувствате, че вече нямате сили, когато увереността ви е изчезнала. Обещава да отвори врата пред вас, независимо от обстоятелствата. И вижте какви врати е отворил! Вижте живота на колко хора е променил!

Каня ви сега да поставите вярата сив Бога на Отворената Врата. Направете Го свой Спасител. Направете Го свой Господ. Не позволявайте на проблемите да ви смажат. Не позволявайте на пречките да доминират над визията ви. Решете, че ще откриете отворената от Бога врата. Решете, че ще продължите да търсите, ще продължите да устоявате докато видите светлината да нахлува през вратата, която само Христос може да отвори.
Скъпи Татко,

Прославяме Те, защото ни даваш такова насърчение. Ти наистина си Великия Лекар, Който може да отговори на всяка една от нашите нужди. Нуждаем се от Твоята сила. Нуждаем се от гледната Ти точка. Нуждаем се от намесата Ти. Молим Те, помогни ни да открием тази отворена врата, която си приготвил за нас. Молим Те, помогне ни да насочваме погледа си, да търсим, докато тя се появи пред очите ни. В името на Исус.

Амин.