Писма от самотния остров


КАК ДА ИЗЛЕКУВАМЕ МАНИЯТА ЗА ПАЗАРУВАНЕ



страница7/7
Дата01.01.2018
Размер0.76 Mb.
#39194
1   2   3   4   5   6   7

КАК ДА ИЗЛЕКУВАМЕ МАНИЯТА ЗА ПАЗАРУВАНЕ


Отидохме в турския град Истанбул и на неговия голям пазар в търсене на едно забележително писмо, изпратено до тази част на света, наречена Мала Азия. Това е писмо, изпратено от Великия Лекар и предлагащо лек за болестите на душата. В това писмо Той казва на пората в потиснато духовно състояние да отидат на пазар – на един много специален пазар. В тази глава ще открием какви стоки могат да избавят всички нас.

В книгата Откровение открихме поредица от писма на Исус Христос, изпратени чрез апостол Йоан до седем църкви в западната част на днешна Турция. В тази глава ще разгледаме последното, седмото писмо, адресирано до църквата в град Лаодикия.

Лаодикия била важен търговски център в Мала Азия – имперски град, прославил се с лъскавата си черна вълна, която се произвеждала тук. Градът станал толкова богат, че когато през 60 г бил разрушен от земетресение, неговите граждани отказали помощта на Рим и построили града със собствени средства. Дори и днес развалините на града напомня за миналата му слава.

Писмото до Лаодикия, изпратено от Йоан от остров Патмос, достигнало до този проспериращ и възстановяващ се град. Лаодикия се превърнала в развалини чак когато турците я разрушили през ХІІІ век. Внимателно ще разгледаме какво пише в писмото, защото то се занимава с един духовен проблем, с една болест на душата, която по едно или друго време засяга повечето от нас.

Писмото започва с диагнозата на Христос за проблема на Лаодикия. Ето какво забелязва Великият Лекар:


Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, ще те повърна из устата си (Откровение 3:15,16).
За да опише духовния проблем, Исус Христос използва една метафора – хладката вода, вода, която не е нито студена, нито топла. Хладката вода не е достатъчно топла, за да ни осигури хубава баня. Тя не е достатъчно студена, за да става за пиене. Тя е нещо, което инстинктивно изплювате от устата си.

За какво говори тук Докторът? Говори за самодовлството, за индиферентността. Лаодикийците не бяха топли. В тях не гореше духовният огън; нямаха страст да познаят Бога. Но не бяха и студени. Не бяха отхвърлили Бога. Не проучваха алтернативата.

Бяха хладки. Имаха достатъчно духовен живот, за да се почувстват удобно, но и недостатъчно, за да ги накара да направят нещо. Не можеха да бъдат вдъхновени като светии. Не можеха да бъдат обърнати като грешници.

По тази причина Исус избра метафората на хладката вода. Град Лаодикия нямал местен водоизточник. Нямал чист, бълбукащ поток. Нямал горещи извори. Водата трябвало да се доставя с акведукт. Но вечният съперник – град Хиерополис, който се намирал наблизо, имал собствен водоизточник , с който станал известен в цяла Мала Азия. Хиерополис се гордеел с множеството си термални извори с необикновено минерално разположение. Водата там, обогатена с калциеви соли, оставяла бели отлагания, които се спускали надолу по склона. Тези уникално оформени отлагания, наречени “травертини.” Турците нарекли това място Памуккале, което означава “Замък от памук.” Хиерополис се превърнал в нещо като балнеологичен център на древността. Хора с най-различни заболявания се стичали към тези минерални извори, търсейки лек. Те често били посещавани и от гражданите на Лаодикия.

В това място има нещо вълшебно. Източникът на термалните извори е подобен на пещера цепнатина, позната в древността като пътят към Ада. Турското име е Син Делиги или “Дяволската дупка.” Но онова, което горещите, облекчаващи болката води на Хиерополис предлагали, за страдалците било предвкусване на рая.

Горещата вода, идваща по акведукта от Хиерополис в Лаодикия, не оставала гореща. Привидно чудодейната гореща минерална вода ставала хладка и ви се е искало да я изплюете. А водата от чистия, студен извор, течаща по акведукта под парещите лъчи на слънцето, също губела освежителната си температура.

Нито студено, нито горещо. Вярващите в Лаодикия се чувствали удобно и станали самодоволни. Те изобщо не смятали, че се нуждаят от посещение на Доктора. Затова Христос трябваше да използва една поразителна образност в опита си да ги събуди, да ги накара да осъзнаят състоянието си. Той казва:

- Мислите си, че всичко е наред, но всъщност сте се превърнали в нещо, което искам да изплюя от устата Си. Дайте Ми нещо студено. Дайте Ми нещо горещо. Дайте Ми нещо, с което мога да работя. Но, моля ви, не Ми давайте хладко безразличие.

А когато продължим да разглеждаме вестта Му към вярващите в Лаодикия, можем да видим, че Исус отива още по-дълбоко с диагнозата. Той определя заболяването още по-конкретно. “Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол” (стих 17). Ето как са се чувствали лаодикийците - богати, нямащи нужда от нищо. Ето какво са си казвали те.

Очевидно християните в града били част от общия просперитет. Те не били подложени на дискриминация. Не били подложени на гонения. Това била добрата новина. Но лаодикийците не били много развълнувани от евангелието. То не ги трогвало. Благата вест за Исус Христос се превърнала в стара новина. Материализмът започвал да притъпява духовните им сетива. Бизнесът на ежедневния живот започвал да неутрализира духовните им ценности. А това била лошата новина.

На пръв поглед удобството не изглежда толкова лошо нещо и в никакъв случай не като опасно нещо. Кое му е лошото нуждите ви да са задоволени? Кое му е лошото да сте финансово обезпечени? Кое му е лошото да сте доволни от това, което имате?

Отговорът е – нищо лошо, с изключение на факта, че сте бедни, слепи, голи и дори не го знаете! Проблемът настъпва тогава, когато вътрешно умирате от глад, но си мислите, че сте сити. Настъпва тогава, когато сте слепи, но мислите, че виждате.

За да разберете кризата, с която се сблъскали хората в Лаодикия, ми позволете да ви отведа на едно от най-удобните някога места в света, една от най-самодоволните обстановки на земята. Дворецът Топкапъ в Истанбул е местото, от което султаните управлявали огромната Отоманска Империя в продължение на векове. Те били всемогъщи; богатството им било легендарно. Всичко, до което се докосвали, било злато и скъпоценности. Носели великолепни копринени роби – само по веднъж и след това ги изхвърляли! Официалният банкет изисквал поднасянето на петдесет различни ястия, сервирани на маса от чисто сребро.

В дъното на двореца след поредица от вътрешни дворове се намирал кралският харем. Стотици красиви жени били глезени и подготвяни в очакване да бъдат извикани, за да доставят удоволствие на султана.

Разбира се, в едно зрелищно комфортно място като това имало много претенденти за трона, много борби за власт. Един от султаните всяка вечер спял в различна стая на двореца, за да избегне покушение над живота му. А царското злато често се оказвало по-ценно от кръвта. Членовете на семействата заговорничели един срещу друг. В Отоманската Империя станало закон когато на трона се възкачи нов султан всичките му братя да бъдат убивани. Тази кървава практика най-накрая довела до там, че един султан наредил да убият дори братчетата му – бебета.

Официалните власти решили, че ще е най-добре по-малките братя на султана да бъдат държани под ключ. Те били държани в покои над харема, станали познати като “Позлатената Клетка.” Някои прекарвали там целия си живот.

Те имали на свое разположение целия лукс на царския дворец. Имали слуги, които задоволявали и най-малките им желания. Всичко, необходимо за живот, им било осигурено. Нямали нужда от нищо. Освен това съществувал шансът да станат султани – ако брат им на трона почине.

Но нещо се случвало с тези момчета, които ставали мъже в Позлатената Клетка. Нещо се случвало с тях в комфортната им изолация. Те се обърквали. Губели идентичността си. Но най-вече губели състраданието си.

Дели Ибрахим станал султан след двадесет и две години, прекарани в Позлатената Клетка. Той страдал от силна параноя и веднъж заповядал двеста наложници да бъдат удавени в Босфора.

Друг човек, излязъл от Позлатената Клетка, Осман ІІ, понякога използвал военнопленници като живи мишени за стрелба.

Принц Мустафа излязъл след четиринадесет години в Позлатената Клетка – с пълна деменция.

Болшинството от султаните, излезли от Позлатената Клетка, били неефективни, покварени или луди. Те били погълнати от дворцовите интриги. Трудно им било да се справят с проблеми отвъд луксозния им дворец. Всъщност, мнозина от тях били доминирани от отегчените интригантстващи жени в харема си.

И Отоманската Империя - империята, която се простирала по цялото Средиземноморие, империята, която някога заплашвала сърцето на самата Европа – започнала да се свива. Започнала да се разпада. И в края просто отмряла. Турците имат една поговорка: “Рибата от главата се вмирисва.”

В случая с Отоманската Империя вмирисването започнало точно от главата – в Позлатената Клетка. Хора, ограничени да се движат само в сферата на удобствата, губели способността си да функционират, да израстват, да схващат важните ценности. Губели и наследството си. Губели всичко, което им е било дадено. То просто изтичало между пръстите им.

Точно това се случва и с нас, когато станем твърде самодоволни, когато не сме нито студени, нито горещи. Точно онова, на което най-много държим, може да се изплъзне между пръстите ни. Вярата и ценностите, на които сме основали живота си, започват да отмират.

Има опасност в онази Позлатена Клетка. Има опасност да започнем да си мислим, че нямаме нужда от нищо. В края можем да се окажем бедни, слепи и голи – защото духовния ни живот ни се е изплъзнал, когато не сме гледали. Това е проблемът, който Великият Лекар диагностицира в писмото Си до лаодикийската църква.

Това е особено важно писмо, тъй като Лаодикия, седмата църква, представлява църквата днес. Тя завършва Божието описание на Неговия народ в историята. Думата Лаодикия означава “народ на съд.” Лаодикийската църква е църквата, живееща точно преди завръщането на Исус. Това е църквата от часа на съда. За съжаление, лаодикийците са хладки или самодоволни. Живеейки в най-вълнуващото време от историята на света, те не успяват да схванат спешността на момента. Не успяват да разберат значимостта на часа.

Христовата последна църква, Лаодикия, е застанала на прага на вечността. Но тя спи удобно в хладко самодоволство. Живее в последния земен час, но не успява да схване важността на времето, в което живее.

Какво лекарство препоръчва Христос? Какво да направим за хладкостта си? Можем ли да обърнем хода на това бавно, но сигурно разложение? Е, Великият Лекар наистина ни предлага едно лекарство. Колкото и да е изненадващо, Той ни казва да отидем и да си купим три неща.

Манията за пазаруване не е първото нещо, което ви хрумва, когато си мислите за духовни лекарства – дори и да използваме разходката по магазините, за да оправим лошото си настроение. Но Великият Лекар има предвид едно много специално пазаруване, една специална екскурзия по магазините, предназначена за хората, които си мислят, че нямат нужда от нищо.

Нека видим каква е Христовата рецепта за летаргията на Лаодикия:
Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш (Откровение 3:18).
Това е рецептата за онези, които са бедни, слепи и голи – и не го знаят. Това е рецептата за хладките. Тя ни показва изходен път от летаргията ни. Показва ни как да се съживят спящите души. И тъй, трите неща, които Исус ни кара да си купим, сигурно са мощни лекарства. Сигурно са силни. Нека видим какво точно има предвид Исус под това злато, тези бели дрехи и този колурий.

Първо, Исус казва: “Купете от Мене злато, пречистено с огън.” Какво означава това? Намираме една подобна фраза в Новия Завет, където апостол Петър се моли за вярващите: “Изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос” (1 Петрово 1:7).

Петър свързва изпитването на вярата със златото, пречистено с огън. И добавя, че вярата е дори още по-ценна от златото, защото не погива. С други думи, Петър твърди, че вярата е безценно качество, което си струва да бъде развивано. Струва си да бъде пречиствана.

Исус подканва самодоволните да си купят точно това. Инвестирайте във вяра. Инвестирайте в доверие.

Когато се чувстваме самодоволни, когато сме обкръжени от материални удобства, лесно започваме да си мислим за вярата като за нещо твърде неосезаемо, нещо, от което може би не се нуждаем чак толкова. Преставаме да се протягаме извън границите си. Преставаме да поемаме рискове.

Но Исус казва:

- Събуди се! Ти си отчайващо беден без вяра. Вярата не е нещо ефимерно. Тя е твърда като злато.

Вярата е така осезаема, като съкровищата, за които хората се пазарят на Капалъ Чарши в Истанбул. Тя е по-важна от всяко позлатено съкровище, което бихме могли да купим и да поставим в домовете си. Можем да прекараме живота си в търсене на блестящи дрънкулки от един или друг характер. Но най-важните неща в живота ще се изплъзнат между пръстите ни, ако не инвестираме във вяра, в установяване на настояща връзка с Бога.

Как да се събудите от духовната летаргия? Първо, направете крачка с вяра. Протегнете се отвъд границите на удобствата си. Приемете ново предизвикателство в името на Исус.

А сега нека разгледаме второто нещо, което Великият Лекар ни предписва – белите дрехи. Трябва да облечем голотата си в бели дрехи. Какво означава това?

Същият този образ се появява в 7 глава на Откровението. Йоан описва славната сцена в небето. Огромно множество от спасени възторжено славят Бога. И Йоан забелязва, че те всички са облечени с бели дрехи. Някой му обяснява, че “това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето” (Откровение 7:14).

В Новия Завет белите дрехи са символ на праведността, с която човек може да застане пред Бога. Тези дреха са станали бели чрез кръвта на Агнето, Исус Христос. С други думи, греховните човешки същества са обявени за праведни, когато приемат Неговия съвършен живот, даден за тях като изкупление за греха. Ето как биваме оправдани пред Светия Бог. Ето как биваме обявени за праведни пред Светия Бог.

И тъй, Исус казва на самодоволните да купят тези бели дрехи, за да покрият голотата си. Хладките са забравили славната блага вест. Забравили са колко отчаяно се нуждаят от Спасител. Забравили са цената на избавлението ни от трагедията на греха.

Когато забравим как биваме оправдани пред Бога, ние губим енергията си в духовния живот, ставаме хладки. Всичко започва да ни се струва абстрактно и далечно.

Но Исус ни казва, че това благовестие е така основно, както дрехите, както ризата на гърба ни. Ние сме голи и трябва да се облечем. Бялата дреха, която Исус ни предлага, е от съществено значение за нашата безопасност.

Как да се събудите от духовната летаргия? Оценете скъпия дар. Престанете да го приемате за даденост. Осъзнайте колко отчаяно се нуждаете от благодатта, която получаваме от Кръста.

Нека се спрем и на третото нещо, което Великият Лекар ни предписва. Той подканва самодоволните да си купят и очно масло, колурий, “за да помажат очите си, та да виждат” (Откровение 3:18). За какво става дума?

В Новия Завет най-често за Светия Дух се говори като за Този, Който отваря човешките очи, Който ни помага да разберем. Сам Исус даде на последователите Си следното обещание: “А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина” (Йоан 16:13).

Духът е Този, Който просветлява. Духът е Този, Който убеждава. Исус казва на самодоволните:

- Нуждаете се от Светия Дух. Нуждаете се да бъдете просветени от Светия Дух. Мислите си, че виждате, но на практика сте слепи.

Когато ни е удобно лесно можем да се заслепим. Лесно е да се самозалъгваме и това да ни харесва. Когато си мислим, че нямаме нужда от нищо, лесно можем да възприемем Светия Дух като второстепенен и маловажен.

Исус казва, че Светият Дух е необходим като зрението. Духът е част от важното лекарство за душите ни. Той е по-важен от всяко масло, на което можем да се натъкнем на някой екзотичен базар, по-важен от всяко лекарство, обещаващо ни съвършено зрение. Светият Дух е Този, Който може да ни накара да прогледнем – вътре в собствените ни сърца.

Това е тройната рецепта от Великия Лекар – рецептата за духовна летаргия.

Трябва да осъзнаем, че вярата е като чисто злато.

Трябва да оценим факта, че Христовото спасително дело е така основно, като облеклото.

Трябва да знаем, че Светият Дух е така необходим, като зрението.

Това са стоките, които ще ни пробудят и ще изпълнят с енергия душите ни. Христовото лекарство е по-силно от всичко, което хората в Мала Азия намирали, идвайки на балнеологичните извори в Хиерополис. То е по-мощно от всичко, което се съдържа в тези минерални води. Христовото лекарство прониква в дълбочините на нашата душа.

Има още един чудесен факт, който трябва да знаем за Христовата рецепта. Чуйте края на вестта Му към Лаодикия: “Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене” (Откровение 3:20).

Ето една наистина добра новина! Този Лекар прави посещения по домовете! Той не само рекламира страхотната Си рецепта. Донася ни я лично. Застанал е пред вратата ни. Хлопа.

Този чудесен Лечител сякаш може да ни донесе цяла една балнеология пред вратата на дома ни. Донася ни нещата, които ще ни излекуват. Донася на прага ни златото, белите дрехи, очното масло.

Не е ли време да отворите тази врата? Не е ли време да седнете и да поговорите с Исус? Не е ли време да общувате заедно с Него на масата?

Инвестирали сте живота си в толкова много неща. Какво ще кажете да инвестирате във връзката, която е от най-голямо значение, която може да изпълни с енергия заспалата ви душа?

Христос чака. Христос хлопа. От вас зависи дали ще Го поканите да влезе. Нека да се помолим.
Скъпи Татко,

Идваме при Теб, защото ни е налегнала духовна дрямка, защото сме изгубили пламъка, с който сме горели. Затова искаме сега да изминем с вяра първата стъпка. Нуждаем се от Твоето злато за нашата бедност. Нуждаем се от Твоите бели дрехи за нашата голота. Нуждаем се от твоето очно масло за нашата слепота. Затова сега широко отваряме вратата на сърцето си. Молим Те, влез. Молим Те, чувствай се като у дома Си. Молим Те, бъди наш Спасител. Молим се в името на Исус.

Амин.

Техническа информация за книгата

Заглавие в оригинал: Letters from a lonely island

Автори: Mark Finley & Steven Mosley

Edited by: Russell Holt

Издателство: Pacific Press Publishing Association

Nampa, Idaho Oshawa, Ontario, Canada

Copyright: © 2202

ISBN 0-8163-1938-3

Превод от английски Ивалина Илиева

Информация от гърба на книгата

Присъединете се към пастор Финли, докато той пътува до някои удивителни места в Турция и на остров Патмос. По пътя ще откриете някои от най-удивителните места в историята, като проучите техните седем дестинации в Мала Азия. Всяко писмо е като рецепта, написана от Великия Лекар. Това са вести, които отговарят на основните човешки предизвикателства – вести, които достигат направо до сърцето.


Марк Финли, директор и говорител на ежеседмичното телевизионно предаване “Писано е” е известен евангелизатор. Провеждал е евангелизационни семинари по целия свят. Той е автор на множество книги. За повече информация, посетете www.iiw.org




Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET
SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон
SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
SDABG.NET -> Апокалипсис-сега!
SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес
SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения"
SDABG.NET -> Книгата откровение 1: 10 "Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара"
KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Вести към младите


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница