Писмено интервю за вестник „Труд” на Посланика на кнр в България г-н Гуо Йеджоу



Дата07.08.2018
Размер122.32 Kb.
Писмено интервю за вестник „Труд” на

Посланика на КНР в България г-н Гуо Йеджоу

1. Ваше превъзходителство, позволете ми първо да Ви поздравя с назначаването Ви на новия пост! Вече сте в България от известно време, свикнахте ли с българската кухня? Какви ще бъдат акцентите в работата Ви през този мандат?

За мен България не е непозната страна. През 2006 г. и 2007 г. два пъти съм идвал на посещение в състава на китайски делегации. След пристигането си този път аз и моите колеги заедно ходихме в Рила и се присъединихме към кампанията на местни доброволци за почистване на „Седемте езера" в Национален парк „Рила" през почивните дни, опитахме вкусната българска шкембе чорба и скара, насладихме се на красотата на българската природа и усетихме топлото приятелско отношение на българите към нас.

За мен е голяма чест и радост да работя в България като посланик на Китай. На 10 септември връчих акредитивните си писма на Негово превъзходителство президента на България г-н Г. Първанов и ще продължавам да поддържам контакти с българското правителство, политическите партии и различните обществени кръгове за да вниквам в идеите и желанията на българската страна относно развитието на двустранните отношения. По моя първоначална преценка бих могъл да очертая четири основни акцента в работата си през този мандат: Първо, стимулиране на двустранния политически диалог на различни нива с цел да се задълбочи стратегическото доверие между нашите две страни; второ, разширяване на търговско-икономическото сътрудничество с цел подобряване благосъстоянието на хората в двете страни; трето, задълбочаване на обмена и сътрудничеството в хуманитарната, научно-техническата област и образованието с цел по-доброто взаимно опознаване между хората от двете страни; четвърто, засилване на координацията и взаимодействието между двете страни в международни и регионални организации с цел още по-добра защита на общите ни интереси.

2. България е една от първите страни, които признават Китайската народна република или по-точно втората след бившия Съветски Съюз. В момента какво е мястото на България в китайската външна политика?

България е втората страна в света признала нов Китай, това е не само един исторически факт, но и ценно богатство за нашите два народа. Ние никога няма да забравим ценната подкрепа, която ни оказа България в самото начало на провъзгласяването на Китайската народна република и сме изключително благодарни за това, че всички правителства на България неизменно се придържат към политиката за един Китай и винаги са поддържали страната ни по важните въпроси, касаещи коренните интереси на Китай. Ние също разбираме избора на България на своя политическа и икономическа система.

През новото столетие бихме могли да разглеждаме мястото на България в китайската външна политика в два основни аспекта:

Първо, за България и Китай, както и за развитието на двустранните отношения сега се разкриват огромни възможности. Провежданата в Китай политика на реформи и модернизация вече навлиза в решаващ етап, в момента се изработва дванадесетата петилетка за развитие, ускорено се провежда изграждането на заможно общество. България се стреми към изпълнение на целите свързани с развитието на отделните страни в рамките на „Стратегия 2020” на Европейския съюз. Може да се каже, че при такива обстоятелства задълбочаването на двустранното сътрудничество е не само въпрос на благоприятен момент, но и на огромни възможности и перспективи.

Второ, след влизането на България в Европейския съюз Китай има вече още един добър приятел и добър партньор в европейското семейство. Европейският съюз е най-голямото в света обединение на развитите страни. Китай подкрепя европейската интеграция и се надяваме Европейският съюз да играе още по-важна роля в глобалния дневен ред. България е член на Европейския съюз и един от важните фактори в югоизточна Европа, особено в Балканския регион. Ние желаем България да играе активна роля в процеса на европейската интеграция и още повече желаем тя да изиграе важна роля в развитието на всестранното стратегическо партньорство между ЕС и Китай.

От всичко това можем да видим, че България заема важно място в китайската външна политика и това не е израз на дипломатическо красноречие, а е стратегически избор.



3. Съдейки по двустранния търговски оборот и обема на инвестициите на Китай в България изглежда, че сякаш страната ни не е сред приоритетните цели на Китай. Трудно ли се създава търговско сътрудничество с България? Или причината е в огромните географски разстояния?

Изграждането на търговско-икономическо сътрудничество между Китай и България не е трудно, географското разстояние не е пречка, защото и двете страни имат политическата воля за по-нататъшно разширяване на търговско-икономическите отношения и това беше многократно подчертавано при многобройните срещи между ръководителите на двете страни. Освен това, икономиките на всяка една от страните има своите специфични предимства, поради това съществуват и условия, и възможности за реализиране на взаимноизгодно сътрудничество.

По отношение на китайската страна бих могъл да кажа, че китайското правителство винаги е придавало огромно значение на развитието на търговско-икономическите връзки с България и благодарение на съвместните усилия на двете страни търговско-икономическото сътрудничество постигна добро развитие, обемът на двустранната търговия стабилно се повишава. След настъпването на международната финансова криза Китай активно прилага мерки за увеличаване на вътрешното потребление, стимулира вноса и с цел да увеличи вноса си от България Китай няколко пъти изпраща делегации в България с цел стимулиране на търговията и инвестициите, което даде много добри резултати и отрицателният търговски баланс за България значително се намали. Особено показателен е факта, че по време на посещението на вицепрезидента на Китай г-н Си Дзинпин през октомври 2009 г. бяха подписани договори за внос от България на обща стойност 880 милиона щатски долара. Според данни на китайската страна от януари до юли тази година китайският внос от България се е увеличил 1.7 пъти, според данни на Националния статистически институт в България това увеличение е 252.3% и превишава скоростта на увеличението на износа за Европейския съюз. Може да се каже, че Китай вече се превръща в основен търговски партньор на България извън Европейския съюз.

Разбира се, двустранното търговско-икономическо сътрудничество има още по-голям потенциал, който би могъл да се реализира. Аз вярвам, че чрез съвместните усилия на двете страни обемът на двустранния търговски оборот стабилно ще се увеличава. Имам пълната увереност за това.



4. Какви са всъщност взаимните инвестиции между България и Китай в момента?

През последните години някои от известните китайски компании успешно навлезнаха на българския пазар. Според информацията, с която разполага китайската страна основните фирми, които инвестират и изпълняват проекти в България са „Хуауей технолоджис”, ZTE, автомобилната компания „Грейт уол мотор”, „Инсигма”, CBMI и др. Компаниите „Хуауей технолоджис” и ZTE активно изпълняват проекти в България в областта на телекомуникациите; компанията „Инсигма” спечели търг за изграждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ Марица-Изток ІІ; компанията „Грейт уол мотор” инвестира съвместно с българската компания „Литекс моторс” в изграждането на автомобилен завод в гр. Ловеч; Китайската банка за развитие и Българската банка за развитие подписаха договор за кредитна линия на стойност 5 милиона евро; компаниите "Уиском" и "Полар фотоволтаикс" инвестират в България 8 милиона евро в соларна фотоволтаична електроцентрала, която в момента е почти напълно изградена; компанията CBMI спечели търг в България за изграждане на линия за производство на цимент.

През 2009 г. Китай реализира в чужбина преки инвестиции в нефинансовия сектор в размер на 43.3 милиарда долара. В сравнение с общия обем на инвестициите в чужбина, китайските инвестиции в България имат големи възможности за развитие. През миналата седмица премиерите на двете страни проведоха среща в рамките на Срещата на високо равнище по Целите на хилядолетието за развитие на ООН в Ню Йорк. Неотдавна вицепрезидентът на България г-н Ангел Марин и вицепремиерът на страната и министър на финансите г-н Симеон Дянков осъществиха успешни визити в Китай и проведоха задълбочени разговори относно стимулирането на взаимните инвестиции между двете страни. На посещение в България беше г-н Уан Ян, член на политбюро на ЦК на ККП и партиен секретар на провинция Гуандун. Той обмени мнения с представители на икономическите и културните среди в България относно задълбочаване на търговско-икономическите и културните връзки между двете страни. Както вече отбелязах, за развитието на двустранните търговско-икономически отношения субективно е налице политическата воля на двете страни, а обективно съществуват необходимите условия и възможности. От тук нататък е необходимо да бъдат определени конкретни проекти и да бъдат направени конкретни стъпки.

5. Неотдавна българският премиер каза, че ще търси китайски инвестиции за развитие на българските пристанища. Преди това се говореше, че Китай проявява интерес към търгове за летища и към изграждане на индустриална зона Божурище край София. Наистина ли Китай ще инвестира в тези проекти?

Ние обърнахме внимание на изразената от г-н Борисов позиция. Обективно погледнато след изминалите 61 години и особено след последните 30 години на провеждане на политика на реформи и отваряне към света китайските предприятия имат необходимата мощност да инвестират в чужбина. Китайското правителство поощрява и подкрепя фирмите активно да инвестират чрез техника, оборудване, капитали, работна сила и под различни форми в други страни в света, естествено и в България. Правителството се надява китайски компании да участват в изграждането на инфраструктурни проекти в България. Но все пак инвестицията е самостоятелно действие, което компаниите извършват въз основа на предварително проучване на пазара и оценката на конкретните проекти. Политиката на правителството е ясна и стабилна, но все пак то може само да насърчава, но не и да замести компаниите в решението им да инвестират.

Доколкото ни е известно българската страна се надява китайски инвеститори да участват в споменатите във въпроса Ви проекти за изграждане на пристанища, търгове за летища и в строежа на индустриални зони. От китайска страна също има инвеститори, които са проявили интерес към тези проекти. В момента съответните страни обсъждат вариантите за сътрудничество и възможностите за изпълнение на проектите.

6. Вицепремиерът на България и министър на финансите беше на посещение в Китай. Целта на посещението му в Китай беше да търси инвеститори ли?

Вицепремиерът и министър на финансите г-н Симеон Дянков беше на посещение в Китай за участие в летния Давоски форум в Тиендзин към средата на този месец, той посети Пекин и Шанхай, проведе ползотворни срещи с ръководители на съответните институции и компании, дискутира с тях развитието на двустранните търговско-икономически връзки с цел да стимулира възможностите за разширяване на инвестициите на китайски фирми и участието им в инфраструктурни проекти в България. Аз вярвам, че посещението му в Китай ще изиграе положителна роля за стимулиране на двустранните търговско-икономически отношения.



7. България съществува ли на туристическата карта в Китай? Или сме твърде далеч за китайските туристи? Имате ли данни, които да показват дали българският павилион на Шанхай Експо е предизвикал интерес сред хората?

През 2007 г. България беше официално одобрена като туристическа дестинация за организирани туристически групи от Китай и разбира се има своето място на туристическата карта на Китай, а при съвременните транспортни условия географските разстояния не са препятствие, което би могло да повлияе на избора на туристическа дестинация. Ако българската страна засили рекламата на своите природни и исторически забележителности и особено ако представи някои специфични туристически продукти със сигурност ще успее да привлече повече китайски туристи.

На 14.06.2010 г. беше националния ден на България на Шанхай ЕКСПО 2010‏, китайската национална телевизия и интернет медиите отразиха провежданите в деня на България мероприятия, както и изпълненията на ансамбъл „Тракия”. Експозицията на България беше подчинена на темата “Предаване и споделяне на градско наследство”, в нея бяха събрани заедно традиции и съвременност, история и бъдеще, и предизвика интереса на китайските зрители. До 16.09.2010 г. общият брой на посетителите на Шанхай Експо достигна 52 168 900 души. Според статистиката на българския журналист, около 400-500 души на час са престоявали в българския павилион и са го фотографирали, и то в работен ден, а в почивните дни броят на хората се удвоявал.

8. Може би визовият режим на България е причината китайските туристи да не могат да дойдат в морските ни и зимни курорти?

Почивката на море и зимният туризъм са привлекателни български туристически продукти, освен това България притежава богати туристически ресурси като природни и културни дадености. Вярвам, че ще привлекат туристи в България ако визовия режим предоставя по-добри условия. Това би привлякло още повече китайски туристи в България.



9. Ако чужденците в Китай решат да отидат до Хонг Конг или Макао какви проблеми биха срещнали?

Не биха срещнали никакви проблеми, но трябва да бъдат уредени някои формалности. За българските граждани вратите към континентален Китай, Хонг Конг и Макао са отворени, за конкретните въпроси моля да се свързват с нашата консулска служба.



10. Световната финансово-икономическа криза сякаш почти не се отрази на Китай?

Световната финансова криза нанесе голям удар на Китай. Темповете на икономически ръст на страната отбелязаха сериозен спад, дейността на много предприятия е замразена или полузамразена, а някои от тях са в състояние на фалит, много работници са уволнени, голяма част от работниците от селските райони се завръщат в родните си места. Благодарение на това, че китайското правителство предприе серия от антикризисни мерки от второто тримесечие на 2009 г. тенденцията на намаляване темповете на икономическия ръст беше обърнато, през същата година икономическият ръст беше 9.1 %, а през първата половина на тази година 11.1%, заетостта на населението се увеличава, доходите на населението се повишават, поддържа се социална хармония и стабилност. Може да се каже, че тези две години бяха голямо сътресение за нас и това ниво на социално-икономическо развитие на Китай, което наблюдаваме в момента, никак не беше лесно да се постигне.



11. До края на годината Китай ще изпревари Япония по общия обем на икономиката и ще се превърне във втората икономически най-мощна държава в света, а до 2030 год. Китай ще измести САЩ и ще заеме първо място в света. Заедно с това, обаче официалните власти в Китай определят страната като развиваща се страна, на какво основание?

Говорейки за развитието на Китай може да се каже, че през последните 30 години на реформи и отваряне към света Китай наистина постигна едно изключително бързо развитие, икономическата мощ на страната осезателно нарастна. БВП за 2009 г. достигна 4.9 трилиона щатски долара, по произвоството на основни селскостопански и промишлени изделия страната заема първо място в света, също така заема първо място по износ на стоки и второ място по внос на стоки в света. Но Китай се развива на основа на огромно население, със слаба икономическа основа и започва икономическото си развитие сравнително по-късно, постигнатото от нас благоденствие все още е на ниско ниво, не е всестранно, това е благоденствие с небалансирано развитие.

Китай е страната с най-голямо население в света, така че дори и при още по-голям общ обем на икономиката средно на човек от населението стойностите са много малки. БВП на човек от населението в Китай е 3700 щатски долара, едва 1/10 от показателя за Япония, също така е по-ниско от нивото 6200 щатски долара за България, по този показател Китай се нарежда на около 100-то място в света. Определяйки мястото на страната в международното разделение на труда Китай заема ниско звено в производствената верига. Според данни на ООН, около 150 милиона души в Китай все още живеят с по-малко от 1 долар на ден, този брой е 20 пъти повече от населението на България. Все още има около 40 милиона души селско население, за които все още не е решен проблема със задоволяване на основните жизнени потребности, има и около 23 милиона души в градове, които живеят на ръба на жизнения минимум. В момента БВП на западните и вътрешните райони на страната е само 1/10 от БВП на крайморските райони, бедното население е 75 % от населението на страната. Тази относителна изостаналост на западните райони не може да бъде преодоляна за кратко време. Поради това Китай още дълго време ще си остава развиваща се страна.

Ако сравним Китай с един бързо движещ се влак, то това е не само една дълга композиция от над 30 провинции и райони, но и пътниците също са многобройни – 56 националности, общо 1.3 милиарда души. Ние призоваваме хората да оставят бинокъла, лично да дойдат и да се качат на влака Китай за да добият представа за истинския Китай. Ако някой носи „цветни очила”, разминаването с реалността ще бъде още по-голямо.



12. Развитието на Китай ще създаде ли опасности за други страни в света?

От средата на 19 век до първата половина на миналия век Китайската нация понесе грабежи, агресия, войни и безредици и за това още повече ценим мира и разбираме, че опазването на мира е не само едно международно задължение, но и вътрешна потребност в стремежа ни към собственото развитие. След като внимателно анализираме опита на някои други страни ние смятаме, че без реформи и отваряне към света Китай би стигнал до задънена улица, стремежът към хегемония също води до задънена улица. За това ние отричаме хегемонизма и този принцип е залегнал в нашата конституция.

В китайската култура не е генно заложена идеята за доминиране и хегемония. Ние от няколко хиляди години се придържаме към принципите да ценим мира и да се стремим към хармония в отношенията с другите страни.

Изхождайки от реалността, взаимната полза е задължителен резултат от процеса на развитие на Китай. Във външната си политика ние винаги сме се придържали към идеята за взаимната полза и взаимноизгодното сътрудничество и сме се стремили едновременно с постигането на собственото си развитие да се отнасяме с внимание и грижа към своите партньори и да разширяваме областите на взаимен интерес. След влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г., средногодишно Китай внася стоки на стойност 687 милиарда долара и по този начин създава около 14 милиона работни места в съответните страни и региони. В условията на глобалната финансова криза китайската икономика изигра водеща роля в процеса на преодоляване на кризата, като през 2009 г. приносът на Китай за световния икономически растеж беше 50%. В доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се посочва, че на всеки 1% ръст на китайската икономика се пада 0.34% икономически ръст на страните със средни доходи. Поради това развитието на Китай не може да представлява заплаха за която и да било държава. Напротив, развитието на Китай ще създаде нови възможности за развитие на останалите страни в света. Темповете на спад на българската икономика през първата половина на годината осезаемо се забавят, определен принос за това има българският износ, в това число и износът за Китай.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница