Писмо в бутилка петя Узунова 7В клас

- Ани, ела, излез - трябва да ти кажа нещо.

Ани излезе изпод завивките и седна до майка си.

- Скъпа дъще – каза майката, – днес ме повишиха и ме изпратиха на служебен ангажимент. Баща ти трябва да отиде при баба, за да я гледа, понеже е болна. И теб няма кой да те гледа.

Ани прошепна:

- Но, мамо, какво ще стане с мен!

- Ще отидеш при леля си Вени на село. Утре заминаваш – каза майката.

Ани се зарадва и веднага започна да оправя багажа си.

На следващия ден замина. Пътува три часа, през които не свали поглед от книгата си. Ани разбра, че е стигнала чак тогава, когато автобусът спря. Тя погледна през малкото прозорче и видя навън Вени. Скочи развълнувано и прегърна леля си.

След като си настани нещата в стаята, Ани излезе да се поразходи. Навлезе в гората, но изведнъж се спря. Пред нея се откри една съвършено красива гледка. Образът пред нея беше едно красиво малко езеро, а до него една пейка. Този пейзаж беше скрит в гората, което го правеше отделен от целия свят. Ани си помисли, че това е идеалното място за четене. Тя седна на пейката и започна да чете задълбочено.

Изведнъж един ужасяващ писък я изплаши до полуда. Тя се обърна и видя едно момченце на нейната възраст как седи зад нея и се смее на реакцията й. Ани намръщено измърмори:

- Кой си ти и какво искаш от мен?

- Аз съм Петър, а ти седиш на моето тайно скривалище – каза момчето много мило и спокойно.

Ани се усмихна и му се извини.

Те станаха добри приятели. Всеки ден се срещаха и играеха в тяхното „тайно кътче”, както бяха нарекли своето скрито езеро. Играеха, като пускаха писма в бутилка от единия до другия край на езерото и после ги четяха.

Двамата се влюбиха, но идваше краят на лятото и никой не беше сигурен в чувствата на другия. През последния ден, в който беше на село, Ани мислеше да разкрие чувствата си на Петър и да се сбогува с него. Тя ходеше щастливо из гората и стигна до тяхното „тайно кътче”, но там завари Петър с някакво непознато за нея момиче. Тя изчака и момичето изчезна нанякъде. Обзе я ревност. Петър се обърна, видя я и я извика усмихнато. Ани отиде при него. Той й даде бутилка с писмо вътре. Ани се разплака, хвърли бутилката и избяга.

На следващия ден се върна вкъщи.

Минаха две седмици от началото на учебната година. Веднъж, след като се прибра от училище, майка й я извика да си поговорят за нещо. Ани седна и заслуша. Майка й й каза, че Петър се е удавил. Ани я изтръпна. Тя разбра, че онова момиче е била сестра му, която е казала на Петър, че дядо му е получил слънчев удар и е починал. Петър не е искал да я разстройва и затова е скрил скръбта с усмивка. После Ани го е наранила. От мъка той се е самоубил.

Ани плака през цялата нощ. На следващия ден замина за село. Когато пристигна, бързо изтича до тайното кътче и видя старото писмо в бутилка. Тя го отвори и прочете:

„Обичам те!