Пламен пенев дневник от другия ден
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ .І.
.І. През очите светлината винаги прелита – тогава тишината е сред нас тя е бряг и смисъл и морето с теченията в него което е онази дълбина последна от тайната на цялата душа Далечни образи едва разчитани от разума и дните в знаците телесни понякога оставяни Кои са тези отпечатъци в душите които проговарят когато толкова мълчат Кога водата ще приеме техните следи Едната тази дълбина голяма и в нея все светлеят други дълбини но да оставим до нозете всеки мрак слепите илюзии на мъртвия живот и тъмните илюзии Какво са костенурките преходили от здрача ваятели през тихи стаи знаци в неизговореното нищо на думи толкова високи Без да е потребно нека не приемем пътя по който идва винаги дъждът .ІІ. От потопа с дните само невидимите хълмове на вярата пренасят ветрове убежища за птичия произход където са наплашените чувства душата на живота Какво е времето когато затече от своя край към своето начало какъв живот е спящата река на днешното топла само в оставяните толкова далече светове на всяко минало Дали така всичко си отива без да разберем за крясъка на неговото сбогом а мечтата тук е скучна дума омерзен кошмар в безцветен ден бездушен Напразно е това когато птичите ята са стенещи миражи в утрото над бедстващото нищо в пустата земя Накъде отиват всички нежни зверове видения и птици Кое ще просветлява пътя ти човеко в родни краища и родна равнина Какво е конникът към своето сънуване и някакво небе широко .ІІІ. Все тези образи заскитали от сън във сън – навярно нашите животи без граници в мислещата тъкан на видимия свят Всичко отминава от новородени вещи и неща в прашно минало и сън сияние – бродник в дом на толкова забравени По тези хълмове когато вечността пристъпва няма никакво значение какво във времето е отпреди и какво отпосле – където любовта е толкова високо и само дълго недостигнато будуване Несъществуващ сън светлината без имена тела светът – по-ясен и по-чист дарените видения завинаги са наши в незнаен мрак минават през затворени очи зад спомена за светлината-минало и светлината-бъдеще .ІV. Сезоните в преходите нежни и не спират един сезон е тук завинаги на кръстопътя между светлите пътеки към слънцето и към луната сянката привидна в дните прострял крила и толкова потънал вижда идващия вятър невидимото дишане на цялата вселена Тихо стъпва някой по крайните алеи в парка Дали ще бъдем там където никога не сме били запомнили за себе си завинаги без нищо да забравим и пропуснем въображение помислено недвижимите сенки на четци загледани в завесите на времето ловците – толкова са малко гордите самотници пустинни Проблясъка преминал с останалия спомен по змийски кожи са животите – преминават никога не спират отражения съдби води които в нощното море и в себе си не влизат Кой тях докрай ще разбере – една река от времена към миналото винаги тече а другата нас тихо и всевластно .V. Които все така във себе си обхождаме напуснати места когато някога през тях минава нашата шумяща вечност в своята зора .VІ. Страната с този вечен сън – необятно е голямото му тяло дали ще изтекат в онова невидимо с възходящата пътека на своето скиталчество познаващите частите на книгата с адамовото тяло – хорски сънища сънуващи живота в хиляди невидими и видими неща Едно е царството на живи и на мъртви тялото е вече толкова далече от земята Времената са сред нас за ненаписаната книга – с хорски сънища все вятърът планински и равнинен в крайбрежните видения и морски бездни Едно е царството на живи и на мъртви На бродещия сън земята е вече близо до небето край ветрените облаци дошли са белите и черни птици в нощите и в тези все още наши дни Вселената е видима и малка вечност с трептящите звезди В дъното на тялото светлее вкоренен всемира Пурпурни реки владеем и те ни обитават с мраморни души Световете имат и забравени живеят с толкова различни двойници които няма да познаем никога и докрай да изброим .VІІ. Дали привършва времето когато бъдещето е непристъпно настояще съшито с каменни завеси от силен вятър и остатъци от бъдеще През тънки процепи надничат стенещите дни Навярно вече не участваме в дележите на предстоящо време останали забравени в най-безмилостния дял където избледнява подминаваното бъдеще и всяко минало завинаги мълчи .VІІІ. Неясни знаци от език живот забравен невидимо вълнение събрало времената незнаемият глас езици непознати през снежната привидност с дните Дали напразно всичко е направено Какво ще бъдат тънките редици думи В какво ще се превърне утрото когато вече няма да ни има Нима напразно вярата е някъде сред нас и слизаме по хълмове забравени в небета и разровени земи останали разпръснати в несвършващи реки на тази странна и за никого неясна оживяла смърт в средата с неживяния живот .ІХ. Наши сънища са дни през нощите сънувани Една вселена своите слънца през утрото сънува в огледални времена коя душа от много други е сянката по сипеи сурови – призовала птица другите ята до тръгналите облаци Градовете от брега на времето в прозрачни дъждове Кое е толкова наяве и насън с безсилни и неясни граници разумът да оцелее сред твърде малкото нормални съществували неща Под сводове оставаме минаваме или навярно никога не сме били Кои са нашите души които с вековете ни спохождат – коя мълчи кърви в степите на безпокойството или сънува себе си през погледи на непознати дни и други хоризонти навързани ята през всички времена по сипеи и хълмове сурови .Х. Невидимо съзнание над всяка участ и цялата земя в единствена и вечна нощ с която себе си сънуваме По хълмове без имена и без събития душите преминават каква мъгла посипала е сънищата на живота под дива и напразна нямата луна Къде са вечните крайбрежия които все бленуваме и ще познаем своя бряг когато леки снегове обхванат спасителните мигове В средината на нещата е това пътуване Няма никакво пристанище на запад и на изток нагоре и навътре – твърде малкото е повече от нищо и много повече от всичко В единствената точка светлината – капка от листо над езерна повърхност сънуваща вселената подобно мътещ гълъб В мълчанието всички тръгваме после винаги тъгуваме и се завръщаме завинаги Каква мъгла през всички времена в нощта и този свят последен и единствен светлината винаги отвътре вижда своите стени на смисъла Сянката на птица в полет само среща долната земя Всички ние стъпващи дървета по езера вкопали сенки през небето – прекалено много кости в тясната душа храната на гората опряла в светлина Красиво е от тишина без имена и бяла и далечна .ХІ. Сънят е ден на всички наши нощи и тайнствената нощ покрита от звезди през дните Светът – невидима ирония в хазарска вечност на свършили забравени дела от другата земя на странни и високи обитания изгубени тълпи от хора малки и безчислени В умиращата вечност на вселената други времена са нашата действителност солени брегове и океански мириси когато вече слязло е голямото небе и свои редове по лабиринтите на вятъра в зелени и крайбрежни равнини подрежда невидимият сън в невидимата песен .ХІІ. Вековно е дървото с клоните възкачени високо – безкрайната пътека от нежни времена и тихи дебри приютила планината Какво е конникът самотен и далечен къде е гордата самотност на душата и човека – присмиващо се мъртво настояще на толкова живяно вечно минало – Стопляща самотната жарава следите от натрупаното време непобедени и свободни .ХІІІ. Птица прелетна душата жива само в други времена сънят е ден на всички наши нощи и тайнствената нощ покрита в дните от звезди Птицата под стряхата самотно разговаря с времената носени от вятъра в кое от стъпалата на мъртвите илюзии и стенещите вещи в безкрайните тъми Каква мъгла навсякъде какво изгубване през този и през всички други светове .ХІV. В утрото оставаме и само в погледа на толкова отминали но вече сме навсякъде и другаде – разпръснати илюзии на смисъла привидно живи сред немите тела стени Неща убиващи в присъстващото нищо Навярно никога не сме били направени от име и лица Огледалата са онези светлини в заблуди умножени от живота с отредени дни странстващи планети и неща .ХV. Каква безкрайна нощ и вечна тишина Безспирно шествие от падащи звезди над всички златни звездопади светове и векове ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ .І. Зората е с криле които са сълзи слънцето напомнило идеята за вечност вселената на нашето рождение е времето сред тъмните реки оставаме но никога край брегове с невидимия изгрев Всички ние – смътни призраци от бъдещите дни герои на посмъртните надежди гранитна гробница дните и годините зазиждат а сенките завинаги са някъде пред нас животът свят на мъртви Боляща истина е казаното винаги – не илюзии натрапени и непотребни през дните с бедстващото нищо където слънцето изправено и смъртно високо и далечно мъртвите завинаги са в нас Земята в своя вечност е покрила цветята там родени гласът през много други гласове от древни векове и символични сцени в многовековна гибел и това безкрайно падане през вечността Светът е господар в кошмара глупостта Владеят ширините стенещите гибели Неродено светотатството вилнее с всички идни дни в ненаситен мрак и малки непрогледнали неща Речта изгубена и винаги от сетивата груби Небитието е на дълга среща с човека победен Какво ще ни остане – само смърт антична в океан от победени и отхвърлени Крайният предел с горчивината натежава в спомени сънят през стъклени стени живеем и умираме завинаги мълчим – слънца неугасени незапалени в подводните течения над всички времена – към себе си невидима река Дали от своя дух ни ражда тази вечност И този ден отмина в тиха бедност захвърлен с безразлична нищета на тъжното умиране Напразно се пробуждаме от бледи свещи потъваме изтичаме и сякаш никога не сме били Премръзнал лебед съдбата изгнаник непотребен отхвърлен .ІІ. Млад бродник изоставил младостта през синя лятна нощ ще тръгна в равнина от вечност все по-нататък надалеко сред цветните небета от кристали Да приемем всички приливи на истинната силна нежност с бляскавите градове в предстоящо навечерие И нека дълговете бъдат опростени – всички сме пристигнали отдавна в земи на идващите сънища и видими движения в отвъдни светове и без възмездие Структурата на душата е свещена древните светци анахорети и артисти кому ли са потребни днес – непосилен е сънят във бедност над води с видения свещени и слънцето в мистичен унес Никого няма и все пак някой е тук С лукавство и дъждовна пелена примамва ни земята забравени в страна на сираци сгодени в смъртта Но нека тази ръка изостави скъпия образ съзерцанието на правдата наслада само за бога – дори да са още неизтрити в небето прозрачните неми свидетелства на безкрайни крайбрежия с огромния кораб и флагове царствени изгреви златни – далечина и утринен вятър Нима вълшебствата над разума ефирен паметта забравя душата изтрива и всичко покрито от самотния единствен свят на бледото съзнание и робския му сън В привидността на света сме без възраст и вие морета с безкрайното присъствие на празника изящни дъждове над живото небе и видимите граници Моя бедна душа дали изгубваме с теб своята вечност и вечната младост .ІІІ. Тишина през тъмнината Звездният покой с усмихнати очи От небесата цветните сияния – час на забравени признания и на мечти когато идват толкова жреци сказания – в безкрайни приливи на птичите ята над океан от дишащо мълчание изящно слязла тишина сред падащите сребърни звезди .І. Безлунни улици на паметта пресичаме живеем Твърде стар да нося оръжие твърде рано да умра и забравя – летописец на нашата тъжна дълга обсада хроника на дните в обсадения свят Трябва да бъда точен но не знам кога започна нашествието всички тук боледуваме от загуба на чувство за време и на чувства към себе си Какво е денят какво е сънят и споменът светлината в ръцете които разглеждат живата хубост поглеждат когато душите говорят Къде са цветните градини в свят на бродещи осъдени Съдбата своя изоставяме само градът ни остана и тази странна забравила себе си привързаност към мястото вече настръхнала по границите на несигурната свобода И всичко постепенно и завинаги нас ще ни покрие и забрави в свят и участ с вечни бродници осъдени когато вилнеят тълпите от роби безкнижници мъртви Знам монотонно е всичко това никого не ще развълнува тази скрита досада да живеем и разказваме за утрото и другата зора Носим града в себе си по изгнанически пътища и несретни свободни пътеки – летопис на цялата душа несподелена преди потопът да изтрие всичко – някои нагоре останалите все нататък там ухае на трева и пълнолуние И след това ще бъдеш каквото си поискаш – крило душа на лястовица понесена от полски вятър с диханията на щурци и птици в сферите от лунни дъждове и смисъл в далечната земята на вечното завръщане Но гледаме вече сега лицата на глад скверност и огън Будува наоколо в измислените улици сетното предателство кошмарни брътвежи нарежда Лицето на смъртта е последно и само сънищата ни останаха неунижени безлунни улици на паметта пресичат живеят в далечна бъдеща и вечна светлина непроговорила завинаги .ІІ. Водовъртежите от морските криле бароково небе покрито цялото с мехурчета от ангели околността населила живота – простряна бездна между всички холограмни светове със сферите въртящи пространства от светлинна пяна безкрайни хорове мелодии от сферите небесни хармония вселена съвършена никога нечута невидяна Стоим безмълвните свидетели на множества свещени звуци тривиални жестове В стъклени прозорци заключени безсилно и мълчим с отворени очи към небеса всесилни под нашите балкони странни и прозрачни минават хиляди събития съдби затворени врати към миналото ничие Между сфери позлатени светлини и величествените простори в прозрачните тела е онази незначителна подробност на живота какво довяваш ветре накъде отиваш хищнико и птиците летят ли в мечтани небеса от вечна своя младост Къде са жреците достойни владеещи тайната на заклинанията език неподвластен на времето без които няма за помнене фраза а речта е подобна на пясъка без опора в свещените думи Да не спира танцът в кръг върху моравата гъста с неспирни поклони на моята сянка пред всичките ясни и силни видения .ІІІ. Напразно ни връща нощта през тихи пътеки в обратите други на времето – дълбока безплътна гора Къде сме сега въздушни и пусти призрачни сенки без нежни илюзии залутани в бледия здрач с навярно живите дни без светлината и знака от хълма Кога ще пристъпим в небето стопено Всеки е сам пред наниза с тленните бездни .ІV. Нека прокълнем и забравим просташките форми на историята отделени от градините на детството и достойното перо а водата думите какво ли могат принце мой какво ли могат отмората под сянката на делтата велика в свещения триъгълник между началото и края сънувано пътуване по границите с нищото стаената вселена в ъгъла на сребърно ковчеже .І. Отникъде е тази обич средина в светлеещия здрач и отникъде светът – в привечерната сянка от живота на вселената Дъждът заспива заедно с небето завинаги на моста сме във оня час толкова отдавна всичко най-самотно е символа на друго време и непотребния печат в това пространство реката дом внесеното огледало когато хората ги няма Навсякъде през нас сферата от мрак и болката бездомна пришиваща простора доживотен това движение на цялото начало в равнините зверове презрени стръвни ветрове и светли гласове отгоре идват в тъга обвити наши небеса Смърт море единствен остров еднакви страсти под дъжда и слънцето с ангелския поглед Птичи полети и позлатени песни – светът незначителна подробност пред стенещия поглед божеството отзвук светлик зад тежката завеса .ІІ. Навярно към нищото няма други врати и ничия тъма заела мястото ни постепенно където навред нощта докосната далеч горяща залезна врата в днешните покои вечни Претеглени са всички висини страдания полета Отскоро всяко бреме очаквано справедливо в произхода на други времена и с труд създаден тежкият ни сън .ІІІ. Снегът отвъден в мрака с мълвящи звезди Поглъща покоят света Кога в безкрайни висини да прекосим невидимия брод с това възвишено море и всяка земна ширина Случайни лъчите виждаме изпратена звездата за утеха Безкрайно потопен в безсвестния си сън светът когато няма никакви причини а само следствия Да познаем и възпеем идващия глас преди през нас зората на възмездието с приливните войнства .І. Идващото време изтрито очертание от златната монета звънтяща чисто детство изправени до цъфналите рози във градината Всички живи стоят напразно и тъжно без вяра и памет Димят планини в пепелта на небето Царственият спомен само в границите на въображението останал смъртта величава и нейният събрат съня Езерните дълбини – обитания неясни на заблудата – изплетени вселени с лепкави лиани за видимото мъртви равнини Повърхността – блестяща книга разплита съзерцава хорските съдби неописана гледка от друга действителност толкова дълго и тежко сънувана Каталог: library -> nbpr -> plamenpenev library -> За медитацията ошо въведение library -> Поредица ние обичаме животните library -> Тайната на скорпион library -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли library -> Бог и човекът човешки теории за човека plamenpenev -> Пламен пенев критическа хроника животът на идеите (Сборник) Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|